събота, 17 февруари 2018 г.

МИСЛИ ФОРМИ 127



"Чрез нашите очи вселената се възприема.Чрез нашите уши вселената слуша хармониите си. Ние сме свидетелите, чрез които Вселената осъзнава своята слава и великолепие". Алан У. Уотс
                       


"Макар че вие се появявате в земна форма, вашата същност е чисто съзнание, вие сте неустрашимия пазител на божествената светлина. Идвайте, върнете се към корените на собствената си душа". ~ Руми



Още преди създаването на Свободното масонство като братство, група мистици основала в Европа това, което се наричало "Дружество на неизвестните философи". Изтъкнати сред дълбоко мислещите, които формирали членството в това общество, били алхимиците, които се занимавали с преобразуването на политически и религиозен "основен метал" на Европа в етично и духовно "злато"; кабалистите, които като следователи на по-висшите порядки на природата се стремяха да открият стабилна основа за човешкото управление; и накрая астролозите, които от проучване на процесията на небесните тела се надяваха да намерят в себе си рационалния архетип за цялата земна процедура. Тук-там се намира характер, който се е свързал с това общество. Някои смятат, че и Мартин Лутер и великият мистик, Филип Меланхтън, са свързани с него. Първото издание на Библията на крал Джеймс, което е редактирано от Франсис Бейкън и подготвено под масонски контрол, носи повече знаци на Мейсън, отколкото Катедралата в Страсбург. Същото важи и за зачитането на масонската символика, открита в първото английско издание на Флавиус Йосиф Фестивал на евреите. Извадка от лекции по древна философия, стр. 447 Manly Palmer Hall



"Ние питаме четири неща за една жена - че добродетелта живее в сърцето й, скромност на челото й, сладост в устата й и се труди с ръцете си." - Китайска поговорка



Аз съм най-мъдрият човек жив, защото знам едно нещо и това е, че не знам нищо. - Платон



Без развитието на вътрешния живот, никаква физическа реформа не може да спаси общество или цивилизация. ~ Manly P. Hall (постижение по отношение на възможностите и възможностите 1971, с. 12)



"Думата винаги кристализира в геометрични линии. Това се доказва от магнитните ленти. Когато речта се записва на касета, всяка буква се кристализира в геометрични фигури. След това е достатъчно лентата да се вибрира в лентовия рекордер, за да се повтаря речта. Бог геометризира. Думата е оформена с геометрични форми. "~ Самаел Аун Уеор


"Много е лесно да се съобразявате с това, което ви казват вашето общество или вашите родители и учители. Това е сигурен и лесен начин за съществуване; но това не е живо. Да живееш е да разбереш за себе си какво е истина. "~ Jiddu Krishnamurti



"Da-ath - Da'at דעת, е изключително трудно да се обясни, то е преведено като" знание "или" съзнание ". Специален вид знание, несвързано с интелекта, а по-скоро някакво съзнателно познаване на вътрешното знание, свързано с душата и е уникално за нашето съзнание.Но също така е празнотата или бездната на съзнанието, което съответства на пропастта в нашите мисли, идеи и вярвания.Също така е това, което е реално, доказано и истина и което е нереално , непроницаемо и фалшиво. " ~ Пол Франсис Йънг.


"В Бездната всички неща съществуват, наистина, поне като възможност, но без никакво значение, защото те нямат субстрата на духовната ностреалност, те са изяви без закон, и по този начин са безумни делюзии". ~ Алистър Кроули. 1875-1947.



"Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си"

Това е една от най-върлите, проклети и вредни пропагандни максими, с които полираха и без друго гладките мозъчета на масите. За какъв дявол ни е държавата тогава? Тя ни е необходима за няколко конкретни цели: Да ни охранява и осигурява нашия живот, здраве и спокойствие. Да залавя и наказва онези, които нарушават това. Толкова, нищо повече! Затова плащаме данъци и я издържаме.

Иначе е възможно всеки сам да се оправя. Нали искаме да избегнем закона на джунглата, правото на по-силния? За тази цел са приети законите. Те, а не физическата сила или могъществото на парите, следва да осигуряват равенството. Всички да сме поставени по един и същ начин пред законите – това е израз на свобода и справедливост. В противен случай се връщаме назад в хилядолетията към епохата на диващината и варварството


''Love may be symbolised by a triangle. The first angle is, love never begs, never asks for anything; the second, love knows no fear; the third and the apex, love for love’s sake.'' ~Swami Vivekananda "

Любовта може да се символизира с триъгълник. Първият ъгъл е, че любовта никога не се моли, никога не иска нищо; втория, любовта не знае страх; третата и върха, любов към любовта. "- Свами Вивекананда


• Щастието излъчва като аромат от цвете и привлича всички добри неща към вас • Махарши Махеш Йоги




• Когато започнете да използвате третото си око, за да търсите истината, тогава ще се научите да виждате, че божественото е във вас. • Oracle of Lightа



Няма нищо за практикуване. За да познаете себе си, бъдете себе си. За да бъдете себе си, спрете да си представяте, че сте това или онова. Просто бъдете. Нека възникне истинската ви природа. Не разстройвайте ума си с търсенето. -Nisargadatta Maharaj



"Най-великото нещо в света е да знаеш как да принадлежиш на себе си." - Мишел де Монтайн


"Когато чувствате, че ви липсва нещо, изпратете вашите мисли към вашия интимен и търсете Божествеността, която живее във вас." ~ Аристотел



Предаването никога не може да се счита за завършено, докато отдаденият иска това или онова от Господа. Истинското предаване е любов към Бога заради любовта и нищо друго; дори и заради спасението. - Рамана Махариши -


Ние сме толкова погълнати от предметите или от явленията, разкрити от светлината, че не обръщаме внимание на светлината. Азът е единствената Реалност, която винаги съществува, а от светлината на Себе Си се виждат всички други неща. - Рамана Махарши


"Глупакът се вижда като другите, но мъдрецът вижда другите като себе си." - Доген


Изместете думите си от вниманието към тишината и ще чуете. - Nisargadatta Maharaj



Целта на живота е да се подчинява на скритата команда, която осигурява хармония между всички и създава все по-добър свят. Ние не сме създадени само, за да се наслаждаваме на света, ние сме създадени, за да развием Космоса. "- Мария Монтесори


"Само ако се отиде сам в мълчание, без багаж, може наистина да влезе в сърцето на пустинята. Всички други пътувания са просто прах и хотели, багаж и бърборене. - John Muir



"Божествената любов е без условие, без граници, без промяна. Потокът на човешкото сърце е отишъл завинаги в пронизващото докосване на чистата любов. "- Шри Юктесвар


Ако човек разбере в сърцето си какво е истинската природа, ще откриете, че това е безкрайна мъдрост, истина и блаженство, без начало и край. - Рамана Махариши -


Човешкото тяло е Храмът на Бога. Един, Който запалва светлината на осведомеността, получава истинска светлина. Свещеният пламък на вътрешното ви храм е непрекъснато ярък. Опитът на единството е изпълняването на човешките усилия. Мистериите на живота проявени. ~ Ригведа


Ангелите на смъртта не са зли или извратени. Те работят само в съответствие с великия закон. Всяко лице се ражда в Неговия час и умира точно по негово време. ~ Самаел Аун Уор (1917 - 1977)



"Каквото и да се случи, ти се случва, чрез теб, ти си творец, ползвател и разрушител на всичко, което възприемаш". -Nisargadatta Maharaj-



Когато мислите мълчат, душата намира мир в собствения си източник.

~ Upanishads


Сватбата на Шива с Шакти се празнува от всички. Това е основно метафизично събитие, в което Шива (този, който отхвърля желанието) се присъединява към Шакти (тази, който се радва на желание). Така монашеският ред/орден, който се мръщи на плодородието и материализма, е принуден да признае важността на плодородието и материалните неща в светския живот. Възстановява се баланса.


"Великите мъже са като орли и изграждат гнездото си на някаква възвишена самота." ~ Артър Шопенхауер


"Сянката е жива част от личността и затова иска да живее с нея под някаква форма" - Карл Юнг


"Не можем да учим на хората нищо, ние можем само да им помогнем да го открият в себе си". Галилео Галилей



" Душите обичат. Това правят душите. Егото не го прави, но душите го правят. Стани душа, огледай се и ще се изненадаш-всички същества около теб са души.Бъди един, виждай един. Когато много хора имат тази връзка със сърцето, тогава ще знаем, че всички ние сме едно, ние човешките същества по цялата планета ще бъдем едно. Една любов. И не оставяйте животните, дърветата, облаците и галактиките - всичко е едно. Това е една енергия." ~ Ram Dass


Погледнете назад към миналото, с променящите се империи, които се вдигат и падат, и вие можете да предвидите и бъдещето. " - Maрк Аврелий

                           
                      
"Но образът на Божието образувание в мен още не беше унищожен." - Карл Юнг



"Това място е мечта, но само спящия го смята за истинско. След това смъртта идва като зората, а вие се събуждате в смях в онова, което смятате за вашата скръб". Джалалуддин Руми


"Психиката има голямо желание да стане цялостна и да събере обратно своите разпръснати части". Карл Г. Юнг


Устните на мъдростта са затворени, с изключение на ушите на разбирането " ~ The Kybalion.

петък, 16 февруари 2018 г.

Природата на звяра - Войната/План за Световно поробване






"Ако продължат да ни дразнят сериозно с тези бомбардировки над Лондон и започнат да сипят още по-мощни далекобойни ракети с унищожителен ефект над останалите ни важни центрове, вероятно ще се наложи да ви помоля да подкрепите моята идея за използването на бойни отровни вещества. Ще използваме такива количества от тях за градовете в областта Рур, а и в цяла Германия, че после по-голямата част от населението ще може да преживява единствено посредством постоянни медицински грижи." - Уинстън Чърчил (пред Комитета на началник-щабовете, юли 1944г.)


,,Дъждът от искри изсипваше върху улицата късове с големина на момента от пет марки. Опитах се да тичам срещу вятъра, но успях да стига само до ъгъла на Зорбенщрасе. Не можехме да пресечем Айфещрасе, защото асфалтът се бе разтопил. Там имаше много хора - някои вече умрели, други все още живи, но затънали в асфалта. Очевидно бяха се втурнали да пресичат асфалтираната улица, без да помислят. Първо са им залепнали краката, после са се подпрели с ръце, за да се опитат да се измъкнат. И сега те седяха на четири крака във вече стягащия се асфалт, и пищяха." - Кейт Хофмайстер, (тогава на 19г., по повод огнената буря над Хамбург през 1943г.)


Изводът се налага от само себе си и на човечеството става все по-трудно да си затваря очите пред него - наближава краят на военната игра, затова, ако държим да оцелеем, ще се наложи да променим правилата на тази игра. А началото на края е положено много преди настъплението на ядрените оръжия. Кратката и изключително едностранчива кампания на добре въоръжените Западни държави срещу нефункционалните автокрации на Третия свят покосява живота на десетки хиляди, геноцидните етнически конфликти на крехките постколониални държави са истински трагедии, макар и локални, ала само през последните две години от Втората световна война всеки месец са загивали милиони. И ако днес великите сили решат да влязат във война една с друга, възползвайки се от целия си боен арсенал, то отново ще загиват милиони, но този път на всяка минута. Понастоящем никоя от тях няма подобни намерения. Но докато старите структури съществуват, Голямата война никога няма да умре. Тя просто е излязла в почивка.

Именно технологията опосредства методите, с които ръководим нашия свят, но най-лесната и преди всичко фатална грешка, която бихме могли да допуснем, е да прехвърлим цялата вина за настоящата си дилема върху военните технологии. Напалмът, нервно-паралитичният газ и ядрените оръжия не са ни подхвърлени в от някакъв зложелателен бог - ние сами сме вложили огромно количество изобретателност и умения в тяхното измисляне и производство, при това поради една-единствена причина: да ги използваме на бойното поле.

Много хора знаят, че в Хирошима са загинали седемдесет хиляди души, но само малцина са наясно, че в Токио са умрели двеста двадесет и пет хиляди, при това в резултат само на две бомбардировки с конвенционални бомби.



Войникът е едно от първите изобретения на цивилизацията и през последните пет хиляди години на съществуване на армиите не е претърпял почти никакви промени. Иранските юноши доброволци, препъващи се през минните полета край Басра през 1984г. и обречените британски батальони, превземащи поредната кота по време на юлското настъпление при река Сома през 1916г., вземат участие в абсолютно същия по вид ритуал на саможертва и изтребление, който е унищожил младите мъже на Рим при Кан през 216г. пр. н.е. Емоциите, залозите и изходът са на практика едни и същи. Битката - централният акт на цивилизованите бойни действия, е уникално събитие, в което обикновените мъже се бият и умират с такава готовност, като че ли всичките тези ненормални действия са напълно нормални и приемливи. А промените в оръжията и тактиката в ни най-малка степен не са допринесли за каквато и да било трансформация в характера на тези съществени елементи.



Промяната е възможна и напълно реална, но тя касае последиците от войната. Силата е основният и единствен аргумент, алфата и омегата, а веднъж приведена в действия, единственият ефективен отговор, който остава, е още по-голямата сила. Вътрешната логика на войната много често е превръщала военните действия в конфликти, далеч по-големи по своите мащаби, отколкото е съдържала значимостта на първоначалния проблем, превърнал се в нейно оправдание. На фона на нашето време евентуалните последици от една голяма война приемат действително драстичен и напълно необратим обхват, в това число тоталното унищожение на човешката раса. При все това за съвременните войници в никакъв случай не може да се твърди, че се държат по-безмилостно, отколкото техните предшественици.

Надали съдбата на жителите на Дрезден и Хирошима през 1945г. може да се нарече по-благосклонна, отколкото тази на жителите на Вавилон през 680г. пр. н.е., когато градът пада в ръцете на асириеца Сеначериб. Ето как се хвали той: ,,Сравних града със земята и сринах къщите до основи, а после ги хвърлих в пастта на огъня. Разруших също така и външните, и вътрешните стени, храмовете и зигуратите, изградени от тухли, и изхвърлих целия боклук в канала Арахту. И след като унищожих Вавилон, разбих на прах боговете му и изклах всичките му жители, разорах земята му и я изхвърлих в Ефрат, така че реката да я отнесе чак до морето". Вярно, че подобен метод на унищожение е изисквал далеч повече физически усилия, отколкото ядрените оръжия, но по своята същност ефектът (поне за отделния град) е напълно идентичен.




Преобладаващата част от градовете, през античността рано или късно са сполетени от участ, подобна на тази на Вавилон - а някои от тях по няколко пъти - тогава, когато приумиците на войната ги оставят незащитени пред мощта на враговете им. Различията между военните командири от древността и онези, които контролират най-мощните съвременни оръжия (като изключим разликите в способите на влияние върху общественото мнение) са по-скоро по отношение на технологиите и ресурсите, с които разполагат, отколкото в методиката на работата им. Войниците обикновено предпочитат да завоалират бруталната реалност на своя занаят под булото на идеализма и сантиментализма - както за да защитят самите себе си от истината, така и за да я скрият от останалите, но на професионално ниво те са напълно наясно с факта, че ключът към военния успех е ефективното убийство. Методичността, характеризираща безмилостното търсене на все по-ефикасни методи за убиване, накрая довело до създаване на ядреното оръжие, е абсолютно същата по своя характер като онази, чиято цел е била единствено подадането на все по-големи парчета желязо в тялото на противника, първоначално чрез физическа сила. Нека се запознаем със следните инструкции за използване на меч, записани в тренировъчния наръчник на римската армия:

"Разсичащият удар, колкото и силен да е, рядко убива, защото жизненоважните органи са защитени както от оръжия на врага, така и от костите му. От друга страна обаче намушкването на пет сантиметра в тялото може да бъде смъртоносно. За да убиеш човек, просто трябва да проникнеш в някой негов жизненоважен орган. Да не забравяме, че при работа с меча дясната ръка и страна на човека са открити. При замах и намушкване обаче тялото е прикрито, и още преди да осъзнае какво става, врагът е ранен. Точно затова този метод на бой е особено предпочитан от римляните." - Leonard Cottrell, The Great Invasion (London: Pan, 1961)



Инструкциите се отличават с хирургическа прецизност и яснота, и понякога наистина става точно така, а оръжията обичайно (макар и не винаги) изпълняват предназначението си. Хората, които боравят с тях обаче, си остават преди всичко хора, което ще рече, че поведението им на бойното поле - както по времето на Римската империя, така и до ден днешен - се отличава преди всичко със сложност и непредсказуемост. Точно така се развива и първият контакт с врага за ефрейтора от Морската пехота на САЩ Антъни Суофърд по време на Войната в залива през 1991 година:

,,Чуваме гласовете на иракските войници и тихото бръмчене на дизеловите двигатели на машините. Двамата с Джони стигаме пълзешком до върха на възвишението, докато останалата част от взвода се подготвя да ни прикрива по десния фланг.. А после чуваме как двигателят на техния бронетранспортьор превключва на по-висока скорост и ето че бавният, гърлен мъжки говор вече го няма, и ние разбираме, че отново, по някаква случайност, сме били пропуснати..."

,,Никога няма да разбера защо тогава и там, на онова възвишение, онези мъже не ни нападнаха. Вероятно сме споделяли някаква обща аура на взаимноизгодно съществуване, която ни е помогнала бавно да се приближим един към друг и да се подготвим да влезем в бой, обаче накрая, при преброяването, се е оказало, че и за двете страни цифрата не е била особено добра, така че влизането в бой е било логично отменено. Ако всички войни се водеха от мъже, стъпили здраво на земята, от мъже, които се изправят очи в очи, в реална битка, то повечето от тези войни щяха да свършват бързо и разумно. Хората са умни, но понякога действат инстинктивно, защото нямат никакво желание да умрат по толкова лесен начин и при толкова малък залог." - Anthony Swofford, Jarhead: A Soldier’s Story of Modem War (New York: Simon & Schuster, 1997), 197–99.]

Би било прекрасно нещата винаги да са толкова прости, но за съжаление не са. Няколко дена по-късно войната внезапно свършва, и ефрейтор Суофърд, който е един от двамата снайперисти, заели перфектни позиции към едно иракско военно летище, иска разрешение по радиото за откриване на огън. Капитанът му заповядва да не го прави под претекст, че това ще разколебае иракчаните и те ще откажат да се предадат. Суофърд не вярва на ушите си.

,,Не мога да не си направя извода, че определени командири, и особено онези с чин командир на рота, не желаят да ни използват. Те много добре знаят, че двама снайперисти с две от най-добрите пушки на света и няколко пълнителя под ръка за съвсем кратко време могат да причинят жестоки и непоправими щети на врага, в резултат на което ще принудят цялото летище да се предаде. Капитаните искат да воюват, но не може да не са наясно, че изходът по принцип е крайно несигурен. От друга стана, също както и ние, капитаните не искат да воюват. И ето те сега, станал си капитан и трябва да командваш цяла рота, а двама снайперисти ги сърбят ръцете да си пострелят на лесна пусия и да си ходят по живо, по здраво - какво да ги правиш, освен да им кажеш ,,не", защото.. какво ще правиш после с тази черна точка в служебното си досие!" - Ibid., 230–31

И така, цялата рота атакува въпросното военно летище, и от двете страни загиват мнозина, още повече са ранените, а двамата снайперисти си седят на позициите, напълно забравени. Суофърд е толкова разочарован, че, докато се чуди какво да прави, си играе да взема на прицел военнопленниците на неголямо разстояние от тях, надявайки се все още да се случи, и крещейки: ,,Бум! Бум! На ти, шибан иракчанин такъв!".

Да, нещата действително не са прости. И човешките особености на ниво командир на рота в никакъв случай не стават по-прости на ниво генерал. Те не само че не се опростяват, а дори се усложняват. Войната е огромна и многоаспектна древна човешка институция, която е закодирана дълбоко в основите както на обществото и историята, така и на нашата психика. И откъдето и да подходим към нея, пак ще се озовем в позицията на един от тримата слепци от легендата, опитващи се да опишат слона. Но вероятно най-подходящото място, откъдето бихме могли да започнем нашето описание, е сърцевината на проблема - природата на боя.



,,Войната е територия на несигурността. Три четвърти от факторите, върху които се основават военните действия, са скрити в мъглата на несигурността - било то по-голяма или по-малка." - Карл фон Калузевиц

,,Техните Величества ни отказаха честта да обядват с Дорис и мен в сградата на правителството. Държаха се много естествено. Кралят изглеждаше твърде притеснен, но като че ли не беше в състояние да проумее напълно несигурността от изхода на всички войни между великите нации, независимо за колко добре подготвен се смята човек за тях." - Генерал Дъглас Хейг, 11 август 1914г.




Военните често търпят критики заради своите упорити - и упорито неуспешни - опити да сведат всички свои ходове до рутинни дейности, заповеди и разпоредби. Но на практика всичко това представлява отчаян и само частично сполучлив опит за намаляване на иначе огромния брой променливи, с които професионалните военни са принудени непрекъснато да се борят. Командирът е в състояние да постави под контрол, при това в ограничена степен, единствено дивото и непредсказуемо поведение на подчинените си, изложени на стрес - чрез налагане на общовойсково обучение и втълпяване на определени идеи. Ала за него не съществува никакъв начин да ограничи в предсказуема парадигма многообразието то взаимодействия между волята, хитрината и чистия късмет на силите, изправени една срещу друга на бойното поле.

Иначе армиите безспорно експериментират. Колкото генерални щабове съществуват по света, толкова и директиви. В генералните щабове има много каталози с принципи за войната, всеки от тях състоящ се от десетина-дванадесет правила - банални, изтъркани, видни от само себе си или напълно безполезни за човека, който ще бъде принуден да взема важни решения, когато по него стрелят. Реалният бой представлява обстановка, която в никакъв случай не може да бъде подчинена посредством предварително закодирани директиви. Тактиката и стратегията са дисциплини, които безспорно трябва да бъдат научени, всеки офицер е длъжен да може да прави планове, ала непредсказуемите и неконтрилируеми елементи са толкова многобройни, че дори и най-добрите планове, приведени в действия от най-компетентните и смели офицери, често се провалят и задължително търпят промени.

Въпрос: ,,Бихте ли ми казали как се развива битката?"
Отговор: ,,По мое мнение битката никога не се развива добре или поне не и според предварителния план. Планът е само база, подлежаща на промени. Много е важно всички да са запознати с този план, за да могат по-бързо да схванат промените. Но съвременната битка е изключително нестабилна материя. Командирът е длъжен да взема решенията си много бързо и в повечето случаи - без да се съобразява с плана."
В.: ,,Но нали все пак всички са наясно откъде тръгват?"
О.: ,,Да, както и приблизително накъде отиват."
Генералът Дан Ланър, Командир на израелската отбрана при Голанските възвишения, 1973г.

На абсолютно всички нива битката представлява обстановка, която изисква от офицерите да вземат решения, изхождайки от неадекватна информация, при това да го правят изключително бързо и под невъобразимо огромен стрес. След това определя смъртно наказание за голяма част от онези, които са взели погрешни решения, както и за част от другите, които са решили правилно. Поставени при подобни обстоятелства, офицерите са принудени да разчитат на основни правила, които са нищо повече от груби изчисления, извлечени от миналия им опит - изчисления на вероятностите за успеха на съответното действие. Като цяло командирите се придържат максимално стриктно към въпросните правила, макар че законите на случайността в повечето случаи им изневеряват.



,,Докато напредвахме към позициите, пред нас се ширна огромно оризово поле, което трябваше да пресечем. Спомням си, че се наложи да изпратя някого на разузнаване. И човек се пита: ,,Кого да изпратя сега? Сам ли да си тръгна?". Но тъй като си водач, просто не можеш да си го позволиш. Налага се да изпратиш някой друг на тази мисия. И ако си позволиш да приседнеш и да се замислиш, няма начин да не си кажеш: ..Какво правя сега! Като че ли жертвам този човек! Май го пращам напред, само и само да привлече вражеския огън!"."

,,Вероятно на всеки командир му минават подобни мисли, но е по-добре да прати само един човек, отколкото да поведе целия си отряд право над вражеския обстрел. Спомням си как тогава просто посочих някого и му казах да тръгва. Имаше момент на колебание, когато той вдигна очи към мен и попита: ,,Мен ли имате предвид? Точно мен ли?!" Сигурно съм го погледнал особено, защото разбра, че наистина него имам предвид и веднага хукна през полето."

,,Всички гледаха след този човек. После започнах да изпращам войниците по двойки и нямаше никакъв проблем. Накрая поведох всички към другата страна. И когато бяхме към средата на оризището, врагът ни нападна в тил. Виетконгците ни бяха оплели в паяжина и така изловиха по-голямата част от моите хора в откритото пространство."

,,В тактическо отношение бях направил всичко, което трябваше да се направи, но ето че пак загубихме няколко мъже. Друг начин просто не съществуваше. Нямаше начин да заобиколим това поле - налагаше се да го пресечем. Дали съм сгрешил? Не знам. Дали друг път бих постъпил по различен начин? Не мисля, защото точно по този начин съм обучаван да действам. Дали благодарение на тази моя заповед успяхме да намалим броя на загубите си? Точно на този въпрос надали някой някога би могъл да отговори." (Майор Робърт Оули, Сухопътни войски на САЩ Общовойсковата и физическа подготовка, която е получил майор Оули, е разработена от професионални войници и целта й е да сведе до минимум вероятността от неприятни изненади по време на бой и да ограничи щетите, ако изненадата все пак стане реалност.)

Подобни тактически доктрини непрекъснато търпят промени в светлината на новия опит, а операциите се подлагат на същия тип анализ по цялата командна верига на армията. В днешно време се полагат огромни усилия за създаване на правила, които биха дали на съвременните офицери най-малкото някои основни насоки за начините за успешно комбиниране по време на реални бойни действия на всички ресурси, които се намират под тяхното непосредствено командване. Тактическите наръчници на модерните армии са в състояние да обхванат стотици страници.

При все това резултатът от всичките тези усилия е на практика един и същ — обикновено нищо повече от програмирана несигурност и никакви насоки за постигане на успех, на които да може да се разчита. Официалните доктрини се концентрират върху манипулиране на изчислимите и рационално планируеми параметри на войната. Друга част, непредвидимите характеристики, са в най-добрия случай частично ограничени от тях, а останалите просто се изплъзват от процеса на рамкиране и планиране. На бойното поле обаче несигурностите не могат да се скрият и да се изплъзнат от обектива на решенията. Така битката се превръща в хазартна игра както за генерал Йоси Бен Ханаан, който е участвал в няколко кратки, но спечелени войни, така и за майор Оули, който се е бил в продължителна и накрая загубена война.




Генерал Бен Ханаан е командвал танкова бригада на Голанските възвишения по време на Близкоизточната война през 1973 година. На шестия ден от войната, със само осем останали танка, той успява да пробие сирийската фронтова линия.
           


"Веднага щом заобиколихме в тил, открихме огън по врага и за около двадесет минути унищожихме всичко, което можеше да се види, защото бяхме заели отлични позиции."

"Реших да заповядам атака и да се опитам да превзема следващия хълм, но трябваше да оставя два танка, които да ни прикриват. Затова нападнах само с шест танка. Сирийците откриха огън по фланговете с противотанкови ракети, и само за няколко секунди успяха да унищожат шест от машините ни. Моят танк също избухна. Аз се измъкнах и останах до него… Сега мисля, че цялата тази атака беше огромна грешка."

Генерал Бен Ханаан е изключително компетентен офицер, но атаката му се оказва неуспешна и така губи няколко от своите хора. При все това, ако сирийците не бяха ги нападнали по фланговете с противотанкови ракети (нещо, което той е нямало как да знае), въпросната атака сигурно е щяла да бъде успешна и израелците са щели да спечелят важна стратегическа позиция. Много от израелците, загинали при последващите бойни действия, сега вероятно щяха да бъдат живи, а линията на примирието вероятно щеше да бъде разположена много по-близо до Дамаск. В онзи момент обаче генерал Бен Ханаан е преценил, че рискът си заслужава — поел е този риск и е сгрешил. В реалната битка съществуват прекалено много променливи, които командирът не е в състояние да контролира, както и безброй неща, които той просто не знае.

За да спечелят битките, военните командири са длъжни да приемат несигурността като нещо напълно нормално. Ала подобна характеристика е най-малко приложима във въоръжените сили, с техните еднакви униформи и строго определена йерархична система, с бюрократичната стандартизация на всичко — от „Мечове, Церемониали, Офицери, За използване от“ до задължителната форма, в която командирът е длъжен да представи своите оперативни заповеди, както и до тяхната безсъмнено генерализирана нетърпимост към каквито и да било отклонения от нормата. Но ето че се сблъскваме с две страни на една и съща монета.

За фабриките и търговските сдружения не е необходимо да строяват в боен ред своите служители и стриктно да следят всеки аспект от работата им, защото оперират в една относително сигурна и предсказуема обстановка. Пощата ще се носи всяка сутрин, търговските представители няма да попадат в засада и да бъдат убивани на път към следобедните си срещи, счетоводният отдел няма да бъде докаран до масова психоза и принуден да побегне от гранатомети, стоварващи зарядите си на близкия паркинг. И точно в този смисъл организацията, царяща в мирновременните армии, на пръв поглед граничи с тоталния абсурд, но не мирът е тяхната работна обстановка.

По време на реални бойни действия очевидният лунатизъм на издаваните и приемани в точно определена форма заповеди, на непознатата никъде другаде формализация на служебен ред и ранг, на обучението, което прави напълно сигурен факта, че всеки офицер ще докладва своите наблюдения за движенията на врага точно в тази форма, а не в друга, когато първата не се отличава с нищо особено от втората — всичко това става оправдано поради простата причина, че придава предсказуемост и ред в една иначе напълно хаотична ситуация. В подобна странна обстановка дори и най-чудатият аспект от военната организация — разграничаването между офицерски и сержантски състав — придобива смисъл и значение.

Строгото разграничение, което всички военни организации правят между офицерски и сержантски състав — две напълно различни йерархични структури на хора, обхващащи иначе почти еднаква възрастова група, които, особено на по-младшите нива изпълняват почти идентични задачи, е толкова универсално, че вече надали някой би го отчел като забележително. При все това въоръжените сили се отличават с най-прецизно стратифицираната система на рангове в сравнение с всички останали човешки институции и определено обичат да паради-рат с нея.

Сред най-сложните разграничения в званията вероятно най-значима е пропастта между офицерите и останалите рангове.

Лейтенантите от сухопътните войски на възраст между двадесет-двадесет и една години, обикновено се назначават за командири на редници и сержанти, които са не само по-възрастни, но и по-опитни от тях. И армията очаква от тях да разчитат на преценката на своите сержанти, но все пак да знаят, че окончателното решение и крайната отговорност са изцяло техни. И наистина — двадесетгодишният лейтенант е по закон с по-висше звание и от най-опитния и изпитан сержант в армията (който би трябвало да прояви благоразумието да налага своята власт едва след внимателно обмисляне и преценка на ситуацията). Интересно е и още нещо — повечето армии съвсем целенасочено са създали максимален брой трудности и усложнения за прехвърляне на когото и да било от редовите войници и сержанти в кастата на офицерите.

Историческите корени на разграниченията между офицери и войници са както политически, така и социални, но най-удивителното е, че дори и най-егалитарните държави, като например революционна франция или болшевишка Русия, не ги премахват, фундаменталната причина за това е, че, за да изпълнят задачите, поставени от държавата, офицерите са длъжни да се възползват от живота на поверените им войници в низходящ ред.

"Войниците трябва да спазват дистанция. Дистанцията между офицерите и редовия състав определено помага. Това е едно от най-болезнените неща — да си задължен да се въздържаш и да не показваш обичта си към тях, защото си наясно, че когато се налага, ще си принуден да ги унищожиш. И го правиш. Ти просто ги използваш — те са само материал. И част от работата на добрия офицер е да знае точно колко от тях може да използва, и пак да си свърши добре работата." - Пол Фъсел, офицер от Сухопътните войски, Втората световна война

Офицерите играят изключително важна роля по време на битка, а в процентно отношение жертвите сред тях обикновено са много повече, отколкото сред редниците и сержантите. Кратката професионална кариера на лейтенантите от пехотата на Западния фронт по време на Първата световна война е пословична, но през Втората световна война цифрите в никакъв случай не стават по-приятни.

"Реших, че не е зле да си запиша точния брой на офицерите, служили в нашия батальон от Деня на десанта насам. Установих, че до 27 март — края на форсирането на Рейн (тоест, за по-малко от десет месеца), дванадесетте стрелкови взвода са били командвани от 55 офицери със среден срок на служба 38 дена… От тях 53% бяха ранени, 24% — убити или умрели от раните си, 15% — инвалидизирани и само 5% — оцелели." - Полковник М. Линдзи, Командир на Първи батальон „Гордън Хайлендърс“*




Жертвите сред офицерите в британската и американската армия, командири в стрелковите батальони — изнесли на гърба си по-голямата част от бойните действия по време на Втората световна война, са като цяло много повече, отколкото сред редовия и сержантски състав. Подобни са цифрите и за повечето от армиите, участвали в сериозни бойни действия и през последните няколко столетия. (Доста подозрителен е фактът, че процентът сред офицерите в американската армия, участвала във Виетнамската война, е доста под този на войниците.)*8 Въпреки това начинът, по който офицерите преживяват битката, е доста по-различен от този на редовия състав. Страхът, който офицерите изпитват и опасностите, на които са непрестанно изложени, са точно толкова големи, колкото и тези на техните подчинени, ала те по принцип не си служат със своите оръжия — правят го само в краен случай. Ролята на офицера е да направлява онези, които използват оръжията си, както и да ги кара да го правят. Задачите, които офицерите са длъжни да изпълняват и обстоятелствата, при които са принудени да действат, постепенно закодират у тях един много специфичен поглед към света и начина, по който той се осъществява.



"Военната етика поставя ударение върху перманент-ността на ирационалността, на слабостта и на злото, присъщи на човешките дела. Тя набляга на върховенството на обществото над индивида, както и на значимостта на реда, йерархията и разделението на функциите."

"Тя определя националната държава като най-висша форма на политическа организация и приема за даденост непрекъснатата вероятност от война между отделните държави… Тя превъзнася подчинението като най-висшата добродетел на хората под пагон… Казано накратко, военната етика е изключително реалистична и консервативна по своя характер." - Самюел Хънтингтън

Голяма част от класическата дефиниция на Хънтингтън на „военната настройка на съзнанието“ обрисува перфектно образа на офицерите на продължителна служба от далечното минало, но за съвременния офицер тя придобива нови, допълнителни измерения, защото представлява гледната точка на една напълно отделна и специализирана професия. Макар че на ниските нива на армейските командни структури открай време е имало постоянни специалисти, едва през последните няколко столетия всяка една по-голяма държава се сдобива с огромна общност от хора — професионалните военни офицери, — чиято единствена задача е в мирно време да поддържат войниците в добра форма, а във война — да ги поведат напред.



Именно професия е правилната дума за призванието на съвременния офицер, при това в абсолютно същия смисъл, в който думата важи за много по-стари професии, като например медицина или право. Офицерският състав е саморегулиращо се управително тяло, състоящо се от мъже и жени с експертни познания в редица сложни интелектуални дисциплини. Това управително тяло притежава монопол върху упражняването на своята функция, както и изключителното право да подбира и обучава онези свои нови членове, които е приело в редиците си. Неговият клиент е обществото като цяло (чрез опосредстващата роля на правителството — неговият единствен работодател). Тази група хора се радва на специални привилегии като компенсация за тежките отговорности, които лежат на раменете им. Подобно на редица други професии, офицерите също притежават широк обхват от корпоративни интереси и позиции, които защитават и се стремят да прокарват. Ала все пак има и един ключов аспект, по отношение на който военната професия се отличава коренно от всички останали цивилни общности — нещо, което самите военнослужещи често наричат клаузата на „неограничената отговорност“, заложена в трудовия им договор. Защото на пръсти се броят трудовите договори, които задължават служителите да отдадат и живота си, ако трябва, когато работодателят им го поиска.



"Политиците може и да предпочитат да се преструват, че в етично отношение войникът не се намира в позиция, много по-различна от тази на останалите професии. Защото той е в такава позиция. Войникът служи под клаузата на неограничената отговорност и именно тази неограничена отговорност придава достойнство на военната професия… Налице е също така и фактът, че военните действия са групови действия, особено в армиите… Успехът на армиите зависи в изключително голяма степен от степента на сработване в групата, а то от своя страна зависи от доверието, което членовете на групата имат един към друг."

"Онова, което някога Арнолд Тойнбий наричаше военни добродетели — сила на духа, издръжливост, лоялност, кураж и т.н. — са все добри качества за всеки човек и обогатяват обществото, в което преобладават. Но в общността на военните те са функционално необходими, което ги прави напълно, изцяло различни. Искам да кажа, че един човек може да бъде лицемерен, лъжлив, страхлив, порочен и слаб в какъвто и да било смисъл, и при все това да бъде блестящ математик или един от най-великите художници на света. Но има едно нещо, което подобен човек в никакъв случай не може да бъде — и това е добър войник, моряк или пилот. Затова именно доброто сработване в групата и неограничената отговорност са факторите, които, взети заедно, напълно отделят военната професия от всички останали и които, надявам се, ще продължат да ни правят уникални." - Генерал Джон Хакет

Има и лоши офицери, разбира се — такива, за които нищо от гореказаното не е валидно, но все пак генерал Хакет е прав в едно: именно липсата на тези военни добродетели е причината, превърнала ги в лоши офицери. В известен смисъл генералът предлага обобщаваща и донякъде романтична формула на добротата която по необходимост надмогва злото сред войниците на фронтовата линия. За същия феномен говори и един редник, описвайки го като „приятелска взаимопомощ и даже веселие, увеличаващи се дотолкова, че накрая, с приближаването към фронтовата линия, се превръщат в нещо невъобразимо осезаемо и абсолютно неуместно.“ По-нататък редникът продължава с цитат от писмото на свой братовчед: „Никъде другаде мъжете не са толкова обичани или способни да обичат така, както по време на бойни действия. И това е не само самата истина, а и началото и края на всичко.“

И все пак това не е цялата истина.



"Ходех там, където ми кажеха да ходя и правех онова, което ми кажеха да правя. Обаче край! През цялото време ме гонеше такъв страх, че чак лайното ми се подплаши." - Джеймс Джоунс, пехотинец от Втората световна война

"Ако кръвта беше кафява, сега всички щяхме да сме окичени с медали." - Канадски сержант, служил в Северозападна Европа, 1944–1945 г.



Страхът е не само състояние на духа — той има и напълно физически измерения. Водена от иначе полезната си мания да пуска различни въпросници, по време на Втората световна война американската армия се заема да разбере до каква степен факторът „страх“ влияе на успеваемостта на войниците на бойното поле. В една от пехотните дивизии, намиращи се през август 1944 година във франция, 65% от войниците си признават, че поне в един случай не са били в състояние да си свършат правилно работата заради огромния си страх, а над две пети споделят, че при тях това е почти постоянно състояние.

В друго пехотно подразделение на американската армия, разформировано тогава в южната част на Тихия океан, две хиляди войници били помолени да определят физическите симптоми на страха. 84% от тях казали, че го свързват с неконтролируемо сърцебиене, а над три пети си признали, че се тресат неудържимо. Приблизително половината допълнили, че често имат усещането, че ще припаднат, че ги облива студена пот и че започва да им се гади. Над една четвърт добавили, че са повръщали от страх, а 21% споделят, че са загубили контрол над отделителните си органи.*11 Да не забравяме, че тези цифри са почерпени единствено от доброволните признания — истинските вероятно са още по-големи от дадените, особено по отношение на по-смущаващите проявления на страха. Изразът на редник Джеймс Джоунс, че „лайното му се е подплашило“, в никакъв случай не е само метафора.



САЩ (еврейското лоби управляващо САЩ)ТРЯБВА ДА СЪЗДАВА ВРАГОВЕ, ЗА ДА ОПРАВДАВА РАЗХОДИТЕ ЗА ВОЕННИ ЦЕЛИ


Ето такъв е суровият материал, с който офицерите са принудени да водят своите битки — мъже, чието обучение, самоуважение и лоялност към най-близките приятели много често се заличават само с един замах от невъобразимия човешки страх и отчаяното желание на всяка цена да съхранят живота си. По време на бой, независимо от привидната си стабилност, войниците обикновено се превръщат в подплашено стадо — тълпа, обхваната от страх и паника. За да могат да ги контролират, офицерите са принудени да положат огромни усилия както за тяхната предварителна военна подготовка, така и за организацията им по време на самите бойни действия.

С течение на времето задачата на офицерите става още по-трудна. Те вече не разполагат с подредените като по конец войници, изпънали гърди под зоркия поглед на своите сержанти в обстоятелства, при които, стига да изпълняват добре механичните действия по зареждане и стрелба, се считат за ефективни във военно отношение. Съвременните сухопътни войски водят битки при обстановка на изключителна разпокъсаност, в която за командира е абсолютно невъзможно да упражнява пряк контрол върху действията на своите подчинени. И макар че командната структура е все още налице и развързва ръцете на командирите за принуда и наказание при провал на техните подчинени, за да владее своите хора, съвременният офицер е принуден да разчита все повече и повече на убеждението и гъвкавата манипулация.

"Командирът води чрез личния пример. Мисля, че на всички беше добре известно, че и аз се страхувах да не ме застрелят. Не ми харесваше мисълта да умра — надали на някого му харесва. Но тогава правех онова, което трябваше да се направи, съобразно обстановката във всеки един момент, и смятам, че подобно поведение е заразително. Защото когато започне стрелбата и около теб се случват разни неща, човек прави онова, което трябва да се направи, а после и другите поемат да правят онова, което трябва да се направи, и така се превръщаме в екип, действащ заедно." - Подполковник Майкъл Пети, Сухопътни войски на САЩ, Виетнам, 1969–1971 г.

Талмуда учи: "Когато става въпрос за езичник в мирни времена, може да му се навреди косвено, например, чрез премахване на една стълба, след което той например пада в процеп." ( Shulkan Arukh , Yoreh De "ах, 158).
По време на "войната Йом Кипур", когато за еврейски войници все още не са наясно за това как да се справят с арабски цивилни, размяна на писма между израелски войник, "Моше", и един равин, "раби Шимон Weiser," следва.
Тези писма са публикувани в Годишника на един от най-престижните религиозни колежи в Израел, Midrashiyyat No"am , където са образовани.много от лидери на Национал-религиозна партия.
Скоро буквите, под заглавието за чистотата на оръжия , станали стандартната политика когато евреи е трябвло да лекуват арабски цивилни при водене на война.
Ето един откъс от октомври 1973 г.
- "Уважаеми равин. В един от дискусии на нашата група е имало дебат за "чистотата на оръжието." [От Талмуда]. Обсъдихме дали е позволено да се убиват невъоръжени мъже и дори жени и деца.
Аз не мога да стигне до ясно решение дали арабите трябва да бъдат третирани като гои, което означава, че за нас е позволено да ги убиваме, докато тяхното възпоменание се изличи изпод небето. Или може би човек трябва да направи като в справедлива война, в която се убивта само войниците "? -
Отговор на раби Шимон Weiser:
- "Уважаеми Моше. Според нашите мъдреци, война за нас не е игра, но жизнена необходимост и само от този стандарт, трябва да решим как да я водим. От една страна ние като че ли се научихме, че ако евреин убие неевреин той се разглежда като убиец макар нито един съд да няма право да го накаже.
Но ние намираме в същите писания където се казва: "Най-добрите от езичници - да се убият; най-добрите от змиите - не покриват своите мозъци ". Според Tosafot , по време на мирно време е забранено да се убива езичници, в случай, че се случва по време на война, това е мицва [религиозен дълг], да ги убивате.
Според трактата Sanhedrin, за всички езичници по време на война трябва да се приеме, че имат зли намерения. И по този начин правилото "Който и да дойде да те убие, да го убиете първо вие" да се прилага. Това е правилото за "чистота на оръжия", съгласно Halakah. (Body на еврейския закон.) "




Ако прекалено голям брой войници от едно подразделение не успеят да си свършат работата както трябва, то тогава вероятността за оцеляване на хората се свежда до минимум. Затова този командирски подход често дава изключително добри резултати, особено при малки, локални войни, като например тази във Виетнам, при които жертвите са относително малко на брой (само една пета от американските войници, участвали във Виетнамската война, са били убити), а епизодите на ожесточени битки — предимно редки и краткотрайни. Що се отнася до причината, която води до снижаване на боеспособността на американската армия във Виетнам, то тя по-скоро се корени в моралния упадък сред войниците и командирите им, а не толкова в изтощението от битките.



Но при широкообхватните бойни действия между редовните армии нещата са твърде различни — и това се отнася най-малко за последните две поколения. При която и да е голяма битка до края на XIX век броят на убитите и ранените само за един ден е достигал до 40–50% от общия брой на участващите в сраженията, а средната цифра е била не по-малко от 20%. При две битки годишно всеки пехотинец е бил изложен на риска да бъде ранен или убит през всяка година от съответната война — перспектива, която, както и да я погледне човек, звучи твърде обезкуражаващо. Но за останалите 363 дни годишно перспективата е само хипотетична, тъй като през тях войникът не участва в битки и дори не се намира в близост до врага. Възможно е да му е студено, да е постоянно мокър и гладен — което е обичайното състояние на пехотата по време на отделните преходи, — но през по-голямата част от годината той знае, че ще прекара нощта под покрив. При подобни обстоятелства той се справя с високия процент на вероятност да бъде ранен или убит по същия начин, по който всеки човек се бори с предопределеността на смъртта.



Съвременните военноморски и военновъздушни сили участват в битки, чиито психологически ефекти са почти идентични с битките от недалечното минало. На военните кораби съществува постоянното психологическо напрежение от мисълта да се намираш под горната палуба, когато те улучи торпедо, ала действителният, близък контакт с врага рядко достига повече от няколко часа месечно. Дори и отрядите от бомбардировачи по време на Втората световна война, животът на чиито пилоти се е изчислявал само в месеци, са водили същия тип война, макар и в доста по-екстремална форма — между кратките мигове на смъртна опасност, когато противниковият самолет се е приближавал прекалено много, всеки е прекарвал нощта под покрив, в чисти чаршафи, а понякога е можел да се отбие вечер и в местната кръчма. За сухопътните войски обаче съвременните бойни условия са коренно различни от някогашните.


ВОЙНИТЕ СА РИТУАЛНИ УБИЙСТВА НА ГОИ

"Такова нещо като „привикване към битката“ не съществува… Всеки миг на бойното поле поражда такова огромно напрежение, че психиката на войниците се разпада право пропорционално на интензитета и продължителността на тяхното участие в бойните действия." - Из психологическо изследване на американската армия, посветено на последиците от участие в битки


Колкото и парадоксално да звучи, най-зашеметяващият, най-видим знак за промяната, увеличила до голяма степен трудността на наземните бойни действия за самите войници, е рязкото спадане на смъртните случаи в деня на самата битка. Вярно е, че някои малки подразделения, на които не им е провървяло, все още биха могли да бъдат унищожени само за час, ако нещо се обърка, но иначе средните дневни загуби за армейски сили в рамките на дивизия при интензивни бойни действия по време на Втората световна война са били около 2% от наличния състав. А за цяла армия жертвите, дори и от първия ден на голяма офанзива, рядко възлизат на повече от 1%. През последните две столетия смъртоносната сила на оръжията се е увеличила хилядократно, но степента на разширение на потенциалните им мишени е станала още по-голяма, така че в наши дни е далеч по-безопасно да бъдеш войник, отколкото е било преди сто или хиляда години. Проблемът за съвременния войник обаче е, че битките могат да продължат със седмици — време, през което отделни по-малки подразделения биват изпращани напред и връщани обратно, а самите битки следват бързо една след друга.

По отношение на общия брой на годишните загуби процентът на жертвите при големите войни е относително същият като този в недалечното минало — днешните пехотинци са изправени пред почти същата вероятност от смърт или раняване в рамките на една година. Но що се отнася до психологическите последици, те са доста различни. Непрекъснатият контакт с врага, непрестанното излагане на всякакви природни стихии, ежедневните бомбардировки и животът сред повсеместна смърт постепенно подриват вярата на мъжете в тяхното оцеляване и накрая разрушават и малкото им останали воля и кураж. Всеки е в състояние да прояви храброст поне веднъж, ала никой не може да бъде смел непрекъснато. „Куражът ти избликва с най-голяма сила само в началото, после постепенно намалява. Може би, ако по характер си много смел, намаляването не е чак толкова забележимо. Но все пак е налице и не може да бъде другояче“ — споделя един британски войник, който е преживял какво ли не на бойното поле.




По време на Втората световна война американската армия стига до извода, че почти всеки войник, ако е успял да избегне смъртта или раната от куршум, след двеста до двеста и четиридесет „бойни дни“ се разстройва психически. Британците, които са въртели по-често своите войски по фронтовата линия, отчитат четиристотин дни, но и те са съгласни, че психологическият срив е неизбежен. А причината, поради която само една шеста от общия брой медицински случаи е бил от психиатричен характер, е, че преобладаващата част от войниците не са успели да оцелеят достатъчно дълго, за да получат душевно разстройство.

Този модел е абсолютно универсален и засяга всички бойни подразделения от всички националности, по всички фронтове. След първите няколко дена на фронтовата линия, през които членовете на поредната бойна единица показват признаци на постоянен страх и тревожност, всички се научават да различават истински опасните явления от обикновените, просто плашещи случки, и така самоувереността и боеспособността им се подобряват значително. След около три седмици тези качества достигат своята кулминация — и оттам нататък започва продължителният упадък. Според доклада на двама военни психиатри, придружавали пехотен батальон през 1944 година, към шестата седмица на непрестанни бойни действия повечето от войниците стават напълно убедени в неизбежността на собствената си смърт и престават да вярват, че куражът или уменията им биха могли да променят тази ситуация с каквото и да било. В продължение на няколко месеца те продължават да функционират, но с постепенно намаляваща ефективност, а накрая, ако не бъдат убити, ранени или изтеглени от бойното поле, резултатът е неизменно един и същ: „Що се отнася до самите тях, ситуацията е напълно безнадеждна… Войниците губят здравия си разум, оглупяват… Мозъчните им отклонения стават толкова големи, че на тях повече не може да се разчита да изпълнят каквато и да било устна или писмена заповед… Един от тези войници например непрекъснато клечи в окопа, а по време на битка не взема почти никакво участие в нея — само седи свит и трепери.“ На този етап се появява и така нареченото „две хилядогодишно взиране“ (във Виетнам е било известно като „трикилометрово взиране“). Следващата степен е кататония или пълна дезориентация, а накрая тотален психически срив.

Количеството време, необходимо на войниците да стигнат до този етап, варира в съответствие с индивида, и продължителността му би могла да бъде доста голяма, ако на войниците се позволи от време навреме да почиват. Основната причина, поради която единствено малък брой големи военни подразделения са се разпаднали, е, че същата онази бойна обстановка, станала причина за появата на въпросните психологически симптоми, е допринесла и за такова увеличаване на броя на загиналите, че те е трябвало непрекъснато да бъдат попълвани с нови доброволци. (Например загубите на Съветската армия през 1943 година са 80% от общия брой бойци; същото е и през 1944 година.) Следователно по-голямата част от военните единици в съвременната война се състоят от една странна смесица от напълно зелени и неуверени в себе си млади доброволци, неколцина ветерани, оцелели след дълги месеци на страховити битки, повечето от които са съвсем близо до окончателния срив, и голяма част войници — колкото повече, толкова по-добре от гледна точка на командирите, — които се намират в период на преход от първия етап към последния.

Ето това е реалността, с която се налага да се справя един офицер (стига, разбира се, самият той да не е достигнал етапа, в който да не може да се справи абсолютно с нищо). Като изключим първоначалните реални сблъсъци на поверената му бойна единица с врага, в най-добрия случай той трябва да борави с хора, намиращи се в състояние, описано много добре от полковник С. Л. А. Маршал:

"Когато човек обгърне с поглед силите, разположени на бойното поле, първото, което веднага съзира, е страхът. Но веднага след това забелязва, че войниците въобще не желаят да показват страха си в конкретните си действия, защото се опасяват другарите им да не ги помислят за страхливци."

"Преобладаващата част от тях нямат никакво желание да поемат кой знае какви рискове, нито да се вживяват в ролята на герои, но в същата степен нямат и желание да бъдат считани за най-малко достойните сред присъстващите."

"Пипалата на паниката задължително обгръщат войските, намиращи се насред огромна физическа опасност. Съхранението на самодисциплината зависи в голяма степен от поддържането поне на видимата дисциплина сред бойното подразделение."

"Когато останалите се разбягат, социалният натиск над отделния индивид се премахва и средностатистическият войник реагира така, сякаш току-що са го сменили от пост, защото знае, че сред всеобщия хаос и неподчинение личният му провал ще остане незабележим."

Опитният професионален офицер избира напълно лишената от романтика гледна точка по отношение на поведението на войниците, намиращи се под стрес, и е твърдо убеден, че всичките му усилия по време на войната възлизат ни повече, ни по-малко на изграждане на не особено устойчиви мостове над пропастта на хаоса, при това с изключително изменчив човешки материал. По време на разбора на една битка, свързана с атаката срещу малко немско укрепление при Брест през 1944 година, на който е присъствал и Маршал, млад американски офицер от сухопътните войски демонстрира удивителна откровеност във връзка с тези реалности пред оцелелите от своята рота. Хората му са извършили забележителна офанзива през открито поле, хвърляйки в бяг по-голямата част от немския гарнизон и достигайки укритието на живия плет, намиращ се на тридесетина метра от укреплението. Ала после, в продължение на седем часа, нищо не е било в състояние да ги убеди да се изправят и да пресекат оставащото нищожно разстояние до форта, въпреки че там били останали само шепа от немските защитници.

МЛАДИТЕ АМЕРИКАНЦИ И ИЗРАЕЛЦИ СА ПУШЕЧНО МЕСО ЗА ГЛОБАЛИСТКИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА "НОВ БЛИЗЪК ИЗТОК", КОЙТО МОЖЕ ДОРИ ДА НЕ ВКЛЮЧВА ИЗРАЕЛ


"Имате план. Имате и цел. Хората ви се активизират чрез дадената цел. Но в процеса на придвижването към целта и на заемането на позиция за стрелба, между редиците им настава пълна дезорганизираност. Войниците започват да търсят прикрития и така се разпръскват. Срещу тях противникът открива огън, а това пък разпръсква мислите им. И те престават да мислят като група, и започват да разсъждават като индивиди. Всеки човек иска да остане там, където е. За да ги накара отново да тръгнат напред като група, офицерът е принуден да се изложи на смъртна опасност, равняваща се почти на самоубийство. Войниците се намират в психичен колапс — винаги стават такива, когато са били изложени на огромен риск. Затова е много по-лесно да накараш хората си да атакуват, отколкото да ги организираш отново в група след атаката." - Лейтенант Робърт Райдаут, Брест, 1944 год.

ИЛЮМИНАТИТЕ ЕВРЕЙСКИ СЕМЕЙСТВА - ( БАНКЕРИ ), СА ОСНОВНИТЕ АКЦИОНЕРИ НА "ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ ЦЕНТРАЛНА БАНКА" ИНЖЕНЕРИ НА ВСИЧКИ ВОЙНИ ЧРЕЗ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КРЕДИТИ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА - "ПАРИ" (НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ "ПАРИ", НАРЕЧЕНИ "КРЕДИТ") ЗА ДА СЕ БОРЯТ С ТЕРОРИЗМА/СЪЗДАВАН ОТ ТЯХ/ ЧРЕЗ ЗАКУПУВАНЕ НА ОРЪЖИЯ ПАК ОТ ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИТЕ КОМПЛЕКСИ, КОИТО ТЕ СЪЩО ПРИТЕЖАВАТ.
СЛЕД ТОВА ТЕ ПОДАВАТ ПОВЕЧЕ "ПАРИ" (КРЕДИТИ), ЗА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ОПУСТОШЕНАТА ОТ ИНСПИРИРАНАТА ОТ ТЯХ ВОЙНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЗА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ЗА СЛЕДВАЩАТА ВОЙНА ИЛИ ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ. ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ ВЕКОВЕ И, ПО ТОЗИ НАЧИН, ТЕ СИ ОСИГУРЯВАТ УЧАСТИЕ В СВЕТА. КАК МОЖЕМ ДА СЛОЖИ КРАЙ НА ТАЗИ ЛУДОСТ? ПРОСТО Е - НАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ВСИЧКИ ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ И ДА СЕ ВЪВЕДЕ GCM - ПРАВИТЕЛСТВО, СЪЗДАДАВАЩО ПАРИ ПО ИНТЕРЕСИ И БЕЗПЛАТЕН ДЪЛГ.

Маршал привежда десетки примери за случаи на „просветляващи емоционални промени“ у мъжете по време на битка, които карат „същата тази група войници да действат като лъвове, а после като подплашени зайци, при това в рамките само на няколко минути“. Освен това той си дава ясна сметка за лекотата, с която нежеланието на войниците може да подкопае авторитета на командира. Възможно е, например, те да се хванат за липсата на подкрепления за атаката, които са били обещани и не са пристигнали, било в точното време, било в необходимите количества (танкове, артилерийска поддръжка и прочие). „Мъжете си клечат в окопите и пресмятат. Ако забележат някаква грешка, която, според тях, им дава пълно извинение за собствената им бъдеща грешка, те не се помръдват. Започват да спорят и да се бунтуват.“ Накрая нападението се провежда, но без никакво желание, без никаква надежда за успех. Маршал заключава така: „Правилото за войника трябва да бъде същото, което е получил онзи австралийски кавалерист, когато се обърнал за съвет към Сфинкса. Той му отговорил: "Не очаквай прекалено много!".

Всичко, което офицерите знаят за природата на битката, ги води към едно и също заключение — че тя е обстановка, където на нищо не може да се разчита, където нито един план или стратегия не успяват да оцелеят прекалено дълго, за да проработят така, както се е очаквало от тях. А всичко, което знаят за човешката природа, им подсказва, че човекът е крехко същество, което лесно греши и което, за да се държи подобаващо и да функционира ефективно по време на битка, се нуждае от твърда ръка и непоклатима дисциплина. Този фундаментален песимизъм относно границите на героизма и идеализма е централен за света на професионалните войници, а в най-външната, погранична територия на човешкия опит, където са принудени да действат по време на битка, вижданията за човешката същност, от която те изхождат, се оказват абсолютно правилни. Поради тази причина е напълно разбираемо и логично начинът, по който командирите манипулират идеите и поведението на своите войници, да се определи ни повече, ни по-малко като безмилостен.

         



Източник: Гуин Дайър - ,,Войната - Смъртоносната игра на човечеството"



illuminatibg.blogspot.bg/2016/09/blog-post_5.html


Билдербергите - План за Световно поробване

imageВ действителност, Freemasons-Билденберг представляват по- висок клас от ГРУПАТА НА Г-7 също езически предатели поставени на власт от илюминатите еврейските банкери за осъществяване на своята вредна програма.


,,Безброй хора ще намразят Новия световен ред и ще умрат, протестирайки срещу него."
Х, Уелс, ,,Новия световен ред",, 1939г.

Една много реална утопия е следната - в близко бъдеще Земята ще се ръководи от мощно световно правителство. Когато свободните държави бъдат подчинени на волята на малък елит, човечеството е в зората на една нова, тъмна епоха.
Масонството показва фалшиво лице в света. Масонството "е тясно свързано със социализма и комунизма, както и с организираната престъпност. Първостепенната задача на масонството е борбата с познатия ни реален свят, като не се обръща внимание на фактите от истинската история. "

Държавите са в миналото. Всяка форма на независимост е атакувана - така че семейството и отделният човек са близо до унищожение. Близо 80% от населението на земята е елиминирано. Останките от някога свободните хора са принудени да живеят в силно контролирани градове, приличащи на затвори. Пътуването е ограничено. Супер магистрали, свързват мегаполисите и пазят хората да не навлизат в неразрешени зони. Няма дейност, която да е лична. Супер компютри записват и категоризират всичко което се случва.


 

 Затворническа планета, управлявана от безмилостна шайка маниаци, срещу властта на която никой не може да се опълчи. Това е визията на глобалния елит - тяхната цел. Програма за заличаване на човека, където тиранията е закон. Световна мрежа за контрол, замислена така, че да осигури монопола на властта на господарите завинаги. Нашият вид е осъден на едно кошмарно бъдеще, освен ако масите не се събудят за плана за Нов световен ред и не се мобилизират да се борят с него...

Факт, е че в Джорджия ,,Напътствени камъни" са издигнати от тайна група. Те са завет и план на елита за глобална религия, глобални закони, с глобален съд и армия, която да ги подсилва. На тези камъни е написано (на няколко езика), че населението на Земята не трябва да надвишава 500 милиона.
,,Обезлюдяването трябва да бъде най-големият приоритет на международната политика по пътя към Третия свят."
- Хенри Кисинджър 1974г.
В действителност светът се управлява от дълбоко секретна група, събираща се тайно, със собствена глобална мрежа за разузнаване. Тази група управлява световните дела от стотици години. Сега, в последната фаза, те се готвят за открито Световно правителство. Нещо, към което всички тирани в историята са се стремили неистово.

Концепцията за Нов световен ред съществува от векове, но през втората половина на 20вк. получи значителен тласък. Джордш Буш старши, като президент, я използва много в своите речи - той наистина иска да види един ред, в който има всемирно (глобално) управление, в което всеки човек на планетата е всъщност отговорен към политика, формулирана на международно ниво. Това е велика идея - Нов световен ред. Президентът Буш каза, че сега е моментът за Нов световен ред и ООН е част от това управление. Сега много усилено се работи за създаване на Северноамериканския съюз.

 



Връщайки се назад в историята, винаги е същото - Римската империя, Съветския съюз, Хитлер по време на нацизма, винаги се казва, че ще създаде утопия за обикновения човек, докато фактите показват, че всъщност се случва точно обратното. Древните правила на Глобализма, Завладяването и Империята са стари като цивилизацията. Вавилон, Египет и Гърция - са построили империи, опитвайки се да управляват света. В разцвета си Римската империя е доминирала над целия познат свят и е обслужвала само шепа извратен елит.
Развивали са се сложни управленски системи, за да контролира разнородното население. В периода между 15 0 19в. се появяват нови империи и отново повеждат войни за господство.
Благородниците, както и класата на преуспяващите търговци, са били финансирани от шепа частни банки. Много от финансовите къщи финансират и двете страни във войната.
Вещо изградени мрежи за разузнаване дават на финансистите предимство над правителствата, които те постепенно започват да контролират. На 18 юни 1815г., агенти на британския клон на рода Ротшилд наблюдават отчаяната битка на Наполеон Бонапарт да спаси войските си от затягащата се примка на британската атака. Агентът на Ротшилд успява да занесе новината за поражението на Наполеон в ръцете на Лорд Уелингтън и на Нейтън Ротшилд цели 20 часа преди тя да достигне Лондон. Нейтън, глава на лондонския клон на клана Ротшилд, пуска на Лондонската борса слуха, че Наполеон е спечелил войната. Борсата се срива с 98% и така Ротшилд успява да купи цялата британска икономика на безценица.



 

 Когато новината за поражението идва, цените на борсата се покачват драстично.
Великобритания става господар на Европа, а тя е управлявана от еврейския народ на Ротшилд. Вече доминиращата Британска империя започва да нараства още по-агресивно. Войските и администрацията й се разпростират по целия свят. Слънцето никога не залязва над владенията на Великобритания. Банковият картел всъщност е основан около 1800г. Те са финансирали и двете страни във всяка война и са получавали лихви от заемите, давани на правителствата за справяне с войните, стимулирани и създавани от самите тях.
През 1900г. Германия беше нарастваща сила и лидер на индустриалната революция. За Първата световна война, нямаше абсолютно никаква причина да я има. Тя просто е била идеална възможност за банковия картел да спечели купища пари, финансирайки и двете страни в тази война. На 28 юни 1914г., наследникът на Австро-унгарския престол ерцхерцог Франц Фердинанд е убит, докато се вози в колата си. Атентатът е приписан на ,,Черната ръка" - тайно сръбско общество, свързано с френското и с британското разузнаване. Започва първата световна война. Оръжейни фирми, контролирани от банки на Ротшилд в Германия, Франция, Англия и Австрия, финансират различните фракции. Повече от 20 милиона души са убити във войната. Тя е била толкова ужасна, че хората се заклеват да не воюват никога повече. Наричат я ,,войната, с която свършват всички войни".
Въпросът е, защо елитът е искал война? На първо място за пари и власт. На второ място - а да създават ,,Обществото на народите". Към края на войната елита започва да формулира идеята за ,,Обществото на народите", за да предотвратят нови войни. Стотици години практика превръщат британците в експерти в прикриването на империята с зад марионетни правителства и свети. В името на спирането на бъдещи конфликти, те предлагат държавите да се присъединят към ,,Обществото на народите". Истинското намерени е ООН да служи като рамка на Световно правителство. Президенът на САЩ - Удроу Уилсън и главен инициатор на основаването на частния Федерален резерв в Щатите през 1913г., силно поддържа създаването на ,,Общество на народите". Обществото е свикано в Париж през 1919г., но много нации преценяват, че това е заплаха за суверенитета им и отказват да се присъединят. Обезсърчено от факта, че Американският конгрес също отхвърля Обществото, Британското разузнаване установява ,,Съвет на външните работи" в Ню Йорк през 1921г. с помощта на рода Рокфелер. Съветът вербува най-добрите и ярките представители на американския живот да подкрепят развитието на англо-американската империя. Оповестената мисия на Съвета е да премахне управленията на държавите в полза на мощно Световно правителство, управлявано от малък елитен кръг. През 1930г. основните поддръжници на Глобализма, на Световно правителство се разделят на два лагера - фабианските социалисти в Лондон и Фашистите в Италия и Германия.
Поддръжниците на фашизма в Щатите и Англия вярват, че войската трябва да се използва за бързо установяване на Нов световен ред. Много по-обиграните функционери на глобализма, обаче защитават тезата, която днес се доказа и действа, че икономическата зависимост е сигурният път за световно господство.
,,Националсоциализмът ще използва своя собствена революция за установяване на нов световен ред."
- Адолф Хитлер



 

 Носителят на Медала на честта генерал-майор Смедли Бътлър, през 1934г. публично заявява, че е имало опити за магнати да осъществят военен преврат в Съединените щати.
Героят от войната свидетелства пред комисията Макормак-Деикстийн в Конгреса, че някои от най-влиятелните хора в Америка са се опитали да го вербуват да оглави военен преврат, чрез който да се установи Националсоциализъм в САЩ.

Фашистите са навлезли силно като влияние и в Англия. Едуард VIII, крал на Англия, е принуден да абдикира от трона заради публичната си подкрепа за Хитлер. Въпреки силата на водения от Германия фашистки лагер. бокът на фабианските социалисти успява да наложи контрол над САЩ, Русия о Англия. В подготовката за Втората световна война и по време на конфликта, банкерите финансират и двете страни, както правеха с Наполеон... 


 

 С възхода и упадъка на Третия райх, Европа е погребана в руини. Елитът отново призовата, че само Световно управление може да спаси света от унищожение. Този път елитът успява да създаде световно тяло. През април 1945г., във военноморска база Президио в Сан Франциско победителите във Втората световна война основават ООН. В Ню Йорк е построен комплексът на Обединените нации на земята, дарена от Джон Д. Рокфелер. Скоро след като елитът основава ООН като тяхна база в САЩ, новосформираният Световен съвет бързо заработва по следващия етап от техния план - създаването на континентални супер държави.
,,Ние ще имаме Световно правителство,
независимо дали ви харесва или не, чрез
завоюване или по взаимно съгласие."
- Джеймс Уолбърг пред Света по външните работи,
17 февруари 1950. 

 

 Първата стъпка от тристранния план, е създаването на Европейския съюз. Обединяването на Европа е опитвано много пъти и е непопулярно сред хората. Това, което Наполеон и Хитлер не успяха да постигнат със сила, глобалистите постигнаха тихомълком. Британците оглавяват създаването на Съвета на Европа на 05 май 1949г. Договорът от Лондон претендира, че създава само търговски връзки между европейските държави - както са НАФТА и ГАТТ в Северна Америка. Истинската цел е създаването на Европейска супер държава.

 

 ,,Гледайки логото на Обединените нации, аз виждам поставен мерник на голямото оръдие целещо се и гнетящо света. ООН е вдигнал мерника на Земята. Събудете се, това си е мерник! И колко ли, трябва да си заспал за да не виждаш, че европейския флаг е всъщност клонинг на американското знаме по времето на бившия робовладелец Джордж Вашингтон."



МАСОНСКИЯ NEW WORLD ORDER ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ МОНОПОЛ В ПОЛИТИЧЕСКИ, СОЦИАЛЕН И КУЛТУРЕН МОНОПОЛ.
Юри Lina цитира професор Валери Емелянов, който заяви на конгрес на съветската комунистическа партия през 1979 г.: ". Еврейската масонска пирамидата вече контролира 80% от икономиката на капиталистическите страни и 90-95 на сто от информационните медии"
През 1938 г., Кръстьо Раковски (Хаим Rakover) описа ситуацията , както следва:
"В Москва има комунизъм: в Ню Йорк капитализъм. Всичко това е същото като теза и антитеза. Анализирайте двете. Москва е субективно комунистическа, но [обективно] целта е капитализъм. New York: Капитализъм субективно, но комунизма е цел. Една лична синтеза, истина: Финансовия интернационал, капиталистите и комунистите са единни. "Те". "Те се позовават на" Илюминати "най-високото стъпало на масонството.
През 1945г. елитът на планетата се среща тайно в Хотел Билдерберг в Оостербек, Холандия. Мисията им е била създаването на Европейския съюз (ЕС). След създаването на ЕС под прикритието на търговски споразумения, ще бъдат създадени и Азиатски съюз и Северноамерикански съюз. Трите супер държави формират ядрото на Глобалното правителство, докато ООН ще служи за световен регулатор за района на Третия свят. Групата Билдерберг е съставена от ръководителите на управляващите групи, начело на отделните страни. Представете си световния елит като една гигантска пирамида, на върха на която е цветът на елита. Групата - кралски особи, политици и индустриални титани е била толкова тайна, че до средата на 80-те години контролираните от корпорациите медии отричат нейното съществуване. До края на 90-те се има само епизодични, кратки репортажи. С бума на алтернативните медии, ограничаването на информацията започна да се изплъзва.



На 19 ноември 1937 влиятелния Fabian Никълъс Мъри Бътлър, открива банкет в Лондон с думите, 

"Комунизмът е инструментът, с който финансовата свят може да се свали националните правителства и след това да се издигне световно правителство с един свят, полицията и световно качество . "

Светът е разделен на три класи хора:
Една малка група, която върши дела;
Една по-голяма група, която наблюдава как се изпълняват;
И огромната маса от хора, които никога няма да разберат какво се случва.
Никълъс Мъри Бътлър, бивш президент на Колумбийския университет


Раковски казва истинската цел на масонството е да се съберат за комунизъм. Комунизмът (т.е. НСР) включва разрушаването на четирите стълба на нашата човешка идентичност: раса, религия, нация и семейни. Това е истинското значение на " многообразието "," мултикултурализъм "," феминизъм " порно ", сексуалното освобождение "и" правата на хомосексуалистите . "

Групата Билдерберг - целта им е световна доминация. На всеки 4 години Билдерберг се срещат в Северна Америка. В дългата история на Билдерберг много от журналистите. дръзнали да правят репортажи за тях са тормозени, и вкарвани в затвора. Репортерът ветеран Джим Тъкър отразява срещите на Билдерберг повече от 30 години като е присъствал лично на повече от 20:
- ,,За първи път чух за Билдерберг през 1975г. и в началото не го вярвах, казах си, че това е невъзможно. Кои по дяволите са Билдерберг? Прекарах 20 щастливи години, работейки в столичните вестници. Всички факти се стичаха при мен - как това можеше да се случва, без аз да знам за него? Това което ме впечатли в началото беше един от последните материали на великия журналист - Уестбрук Пеглър. Той написа две обширни статии за това как около 100 лидери на международните финанси, държавни глави, висши чиновници, провеждат добре охранявани срещи при затворени врати на остров Джекил. Какво правеха тези важни международни лица? И защо е толкова потайно? Защо имат въоръжена охрана? И защо са се изолирали? Вестниците игнорираха случая напълно. Нито дума. Абсолютно затъмнение в Щатите. От тогава не съм спрял и за миг да преследвам Билдерберг и цялата международна гангстерска организация, водена от родовете на Рокфелер и Ротшилд, които манипулират света за собствените си интереси."



Билдерберг приемат това име през 1945г., в Хотел Билдерберг. Това е точно като пиесата на Шекспир - ,,Както ви се харесва". Питали Шекспир:
- ,,Как ще наречете таз икнига?" Той отговорил:
- ,,Както ви харесва!" Имайки предвид - ,,както искате"...
Те помислили, че той й дава това име, затова една от неговите пиеси се казва ,,Както ви се харесва", без връзка със съдържанието. Така и Билдерберг получават името си. Богата върхушка си прави срещи вече половин век. Това е Световното правителство. Те съставят дневния ред на света. Те решават дали ще има война с Иран или не, ще се увеличават ли данъците или не, ще се повиши или намали цената на петрола.
Джим Тъкър следи тези престъпници 27 години. Официалната преса го нарича луд и твърди, че не съществува такава конспирация, в която - стотици от най-влиятелните хора, държавни глави от Европа, висши служители от правителството на САЩ (хазната, отбраната), определят световния дневен ред. ,,Ние сме пред прага на една глобална трансформация. Всичко от което се нуждаем, е точната значима криза и народите ще приемат Новия световен ред."


Даниел Естулин отразява срещите на Билдербег в Европа и Северна Америка повече от 15 години. Книгата му - ,,Клуб Билдерберг", е преведена на повече от 20 езика и е световен безстселър. Естулин е снимал много от изминалите срещи - Хенри Кисинджър (слуга на Рокфелер), винаги главен участник, президента на Съвета по външните работи - Ричард Хаас, заместник-председателя на Ротшилд Европа, Франко Бернабе, Хенри Кравиц, Ричард Холбрук (бивш посланик на САЩ в ООН), Орген Шремп (шефът на Даймлер Крайслер, Доналд Греъм (собственикът на вестник ,,Уошингтън Поуст"), Доналд Греъм, Индра Нюи (шеф на ,,Пепси"), кралица Беатрикс от Холандия, чийто баща принц Бернхард, основана Билдерберг. Най-важните келчки на глобалистите е Дейвид Рокфелер, винаги с бодигарда си - Джеймс Форд, шефа на Световната банка - Пол Улфовиц (присъствал и на предишни срещи, докато е бил заместник-секретар по отбраната на САЩ, в нарушение на Указа Логан)..

Според Указа Логан е углавно престъпление член на федерално или щатско управление да се среща с членовете на чужди правителства без изричната оторизация от Президента или от Конгреса. Незаконно е членове на правителството да се срещат тайно, при затворени врати, с чужди управляващи - заради създаване на условия за корупция и шпионаж. Заради това, много изтъкнати политици присъстват, без имената им да участват в официалния списък. Въпреки Указа Логан, губернаторът на Ню Йорк Джордж Патаки присъства в списъците и е сниман как се разхожда с Дейвид Рокфелер по Брукстрийт. Вътрешни хора от Брукстрийт потвърждават, че Хилари Клинтън също присъства на среи. Джордж Буш старши, често заявява пред национални медии, че дължи много на Дейвид Рокфелер.

Решенията, които този елит взима, засягат политиката, бизнеса и околната сред по целия свят. Тези решения се взимат при затворени врати. Те планират дневния ред на ,,бизнеса. Те не планират демократичния път на хората... Мусолини има следната известна дефиниция"
- ,,Когато интересите на корпорациите надделеят над всички други интереси, това е фашизъм"...
По-добре е това да се нарича - Корпоратизъм. На такъв дневен ред се приема радикалния план за намаляване на населението с 80%, който Хенри Кисинджър написа през 1973г., приема се да се слага олово, живак и ракови вируси във ваксините, хлор и флуроид във водата, използване на обогатен уран...
Билдерберг са елитна организация и срещите й протичат по определен протокол - на персонала, след като е добре проучен, се обяснява как точно трябва да се държи. Не могат да говорят с присъстващите на срещата, освен ако не бъдат заговорени. Не могат да ги гледат в очите. Трябва да се приближават отдясно, а на левичарите отляво. Не могат да ги гледат направо, всякаква ифформация за това, което се говори на срещите, не може да бъде изнасяна. Персоналът е заплашен от това да не могат да си намерят друга работа, ако издадат някаква информация пред медиите.
Има няколко кръга охранители. Обикновено на срещите американската група се охранява от ЦРУ и специалните части на американската армия. Британската делегация се пази от МИ6 (MI-6. Изреалците се охраняват от МОСАД. Полицията като охрана, няма никаква информация, за какво е срещата. Те дори не знаят кои са Билдерберг. Следващият кръг охрана е елитна частна фирма, която пази периметъра и върши мръсната работа да пъди фотографите и да пречи на протестите. Тежката работа се върши от службите на ЦРУ и МИ6.
Билдерберге основана от Дейвид Рокфелер и Ротшилд. Те имат основна власт. Барон Евелин де Ротшилд присъства от много години в списъка на присъстващите.
,,Това, което е трудно да се разбере, е как може толкова малка група от стотина мъже и няколко жени, да контролират 6 милиарда население. Всъщност е по-лесно, отколкото мислите. Тези хора работят по системна методология, при която взимаш парче пай, представете си го, и го разрязваш на много малки парчета. Начело на парчетата поставяш свой доверен човек. И така, контролирайки тези хора, ти контролираш цялата организация. Например Пол Улфовиц, който управлява Световната банка. Чрез него можеш да контролираш цялата структура. Не ти трябва да контролират какво мислят миячът и чистачът, а само да контролират какво мисли и чувства Улфовиц. Това, което той прави, ще проникне в цялата организация. Така дори с много малко хора, контролираш милиарди."
- Даниел Естулин


В ЕПОХАТА НА КАЛИ ЮГА, ЗАД СВАЛЯНЕТО НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ КОЯТО СИ ИЗИГРА РОЛЯТА СТОИ ОСНОВНАТА ЦЕЛ - ДА СЕ ЗАЛИЧИ МИТРАИЗМА

КОЕТО ОЗНАЧАВА КРАЯ НА ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ПОСТЕПЕНЕН СПАД ВЪВ ВСЕ ПО ДЕГЕНЕРИРАЩ, ПОРНОГРАФСКО , РЕПРЕСИВЕН И НАСИЛСТВЕН СВЯТ.

Билдерберг напреднаха много в създаването на световно правителство. В Европа те създадоха държава - Европейски съюз. НАФТА ще обхване всички страни там. НАФТА ще поеме ролята на Американски съюз.
Билдерберг управляват света. Има я и ,,Тристранната комисия" от САЩ. Европа и Азия, тя също е част от Билдерберг. Никой не иска да вярва в конспирации, че световните лидери са избрани, преди да гласуваме за тях. Никой не влиза в световната политика, без да е част от Билдерберг - Клинтън се е присъединил през 1991г., Джордж Буш старши - през 1985г. И Тони Блеър по същия начин... Барак Обама?



КАКТО ЗНАЕТЕ, ЕЛИТА ОТДАВА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НИ НА ВЪНШЕН ВРАГ: ХУНИ, НАЦИСТИ, КОМУНИСТИ, НАЙ-СКОРО (ИЗИДА) И МЮСЮЛМАНСКИ ТЕРОРИСТИ И Т.Н. ТОЙ СЪЩО ТАКА СЪЗДАВА ВЪТРЕШНИ ВРАГОВЕ СРЕД НАС, ЗА ДА НИ РАЗДЕЛИ НА РАСА, ПОЛ И КЛАСА.

По този начин, той отклонява вниманието от себе си, истинския враг, елита, организиран в масонството, международен сатанински култ, който контролира нашия политически, културен и икономически живот с магическа проницателност.

Срещите на Билдерберг не са предназначени за защита на националния суверенитет на САЩ, нито за интересите на американския народ. Те са в името на интересите на мултинационалните корпорации, които биха се облагодетелствали от едно глобално правителство.
,,Това са глобалистите - те искат свят с едно правителство. Става дума за продиктувана от частни интереси среща с членове на правителството, извън правителството, нарушаваща федералния закон, както и закона на Логан. Ние сме тук и протестираме, защото това е една престъпна среща."


- Алекс Джоунс


Ние сме под окултен контрол. Така се променя човешката природа , и ни превръщат в отчаяни, изолирани, егоистични и демонични създания. Те правят това чрез унищожаване на хомогенни нации с мултикултурализма и инвазия-на-миграцията. Така се разрушават семейства чрез промиване на мозъка на жените да търсят кариера вместо семейства.



Те идентифицират своите агенти като наивници, които искат "да променят света." Но те го правят по-лошо,.... що е "прогресивно" се определя от масонския дневен ред за световно господство. Наивника не осъзнава, че социалните програми са подкупи, за да поставят свои агенти на власт. Смес от лъжи, любопитни факти, секс и дисфункция, трябва да бъдем производители и потребители, длъжници и drones- не човешки същества.
На въпроса за доказателства за влиянието на Билдерберг върху американските кандидат-президенти, Джоунс твърди:
- ,,Билдерберг решават кой да харесват най-много и застават зад него. Тези хора притежават медиите. Притежават големите корпорации. Заедно, те са собственици на трилиони долари."
Вестник ,,Вашингтон" поус публикува статия на 9 юни 2008г. със заглавие ,,Съветник на Обама критикува А. Джонсън, бивш главен изпълнителен директор на ,,Fannie Mae", въководи процеса за намиране на вицепрезидент на Барак Обама, и че Джонсън е член на ,,American friends of Bilderberg".
Кого си мислим, че избираме, след като лидерите ни са вече избрани? Либерали или консерватори, червени или сини - те вече са част от групата. Те държат всички козове в ръцете си. В Щатите има една партия с две фракции, а не две отделни партии (Клинтън, постоянно ходи на почивки със семейство Буш, ате го наричат свой син).
Всъщност всичко е постановка. Те няма да оставят милиарди долари да им се изплъзнат. Нека хората си отварят очите за това. Когато изучаваме историята на човечеството, откриваме, че елитът иска да доминира задкулисно. През последните 50 години те успяха да убедят хората, че трябва да вярват на правителствата. Как стана това? Лесно, както се управляват овце... Хората просто вървят след тях. Те не искат да вярват, че такива неща се случват.
В продължение на 50 години Билдерберг създават Европейския съюз, тихомълком, под прикритието на търговски спогодби. Сега елитът използва същата тайна програма за създаване на Северноамериканския съюз (САС), като този път процесът е много бърз.
Международни спогодби като НАФТА, ГАТТ и АПЕК са стъпки към формирането на САС.
Глобалистът Робърт Пастор непрестанно се сочи, като човекът зад Северноамериканския съюз. В изказванията си пред Конгреса той прокарва идеята за континентален периметър на сигурност, който изтрива националните граници и слива службите за сигурност. През последните 10 години Пентагонът се обучава с мексикански и канадски сили, планирайки те да използват в Щатите при бедствия и овладяване на размирици. В момента в армията на САЩ има над 100 000 войници, които не са американци. Пентагонът разширява центровете си за набирана на новобранци в Мексико, Филипините и Източна Европа. В цялата страна полицейските участъци на големите градове лобират за смяна на законите, за да могат в полицията да се записват и граждани на други страни. Тираните в историята са използвали чужденци за да потискат местните.
Ако Билдерберг успеят с Северноамериканския съюз, Америка пада. Всички страни жертви ще загубят суверенитета си. Билдерберг не е личност, не е идея. Билдерберг е идеял. Една мощна група - елит, работи заедно, за да придобие върховна и абсолютна власт. разрушавайки всяка конституция на земята, колкото и тази конституция да е силна...
Алдъс Хъксли, автор на ,,Прекрасният нов свят" и брат на Джулиън Хъксли (президент на ЮНЕСКО), изнася реч в Бъркли през 1962г., калко преди смъртта си. Той признава, че бестселърът му написан през 1932г., се базира не на измислица, а на това, което елитът смята да осъществи:


 

 - ,,Тук бих искал да направя сравнение между ,,Прекрасният нов свят" и ,,1984" на Дожрдж Оруел. Склонен съм да мисля, че,,научните диктатури на бъдещето, а такива ще има в много части на света, ще бъдат много по-близко до модела на ,,Прекрасният нов свят", отколкото до модела на Големия Брат в ,,1984". Те ще бъдат много-близо не заради някакви морални скрупули у научните диктатори, а защото моделът ,,Прекрасният нов сят" е много по-ефикасен от другия. 




"Голямата сила на нашата поръчка е в нейното укриване; ние никога не се появяваме на всяко място, от свое име, но винаги покрити с друго име и друга професия. Никой не е по-добре от трите по-ниски степени на масонството; обществеността е свикнала с него, очаква малко от него, и следователно му отделя малко внимание. "- Адам Вайсхаупт (основател на баварския Илюминати)

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СРЕДНИЯ ГРАЖДАНИН НЕ Е ЗАПОЗНАТ С ТОВА, КОЕТО БРАТСКАТА СИСТЕМА НАИСТИНА ПРЕДСТАВЛЯВА...

По-голямата част от братства и sororities всъщност са масонски институции. [Те] изпълнява дискретна мрежа от човешки ресурси за потайни елитарни групи, които се стремят да контролират по-голямата популация чрез скрити средства. Прилага се пряко влияние върху обществото чрез своята мрежа от свързани лица.
Ритуалите, езотерични символи и жестовете включени чрез колегиални братства и sororities са ясна индикация за тази връзка. Братя и сестри стават част от по-голямо масонско "семейство", и работят в тайно споразумение за подкрепа на масонските усилия. За да помогнат да се прикрие реалността на този обиколни отношения, основните медии (в голяма степен, режисирани от масони) служи ефективно да обусловят общественото възприятие на братствата като само безвредни, ювелирни пакостници.
Братската система масон работи за създаването на "нов ред на вековете", или на Новия световен ред. Това вече не е теория на конспирацията, но конспирацията е факт.
Ако можете да накарате хората да са съгласни с начина си на живот, с робството си, със съществуването си, струва ми се, че естеството на върховната революция, пред която сме изправени сега, е точно това - че ние разработваме серия от техники, които ще дадат възможност на управляващата клика, която съществува и винаги ще съществува, да накара хората да обичат робството си. Хората могат да бъдат принудени да харесват начин на живот, които по общоприетите стандарти не би трябвало да харесват. Мисля, че тези методи са усъвършенстване на старите методи за терор, защото комбинират методи на терор с методи на одобрение. Има и други методи, за които можем да с сетим - например за формакологичния метод, едно от нещата, за които говоря в ,,Прекрасния нов свят".
Резултатът ще е... ами, можете ли да си представите еуфория, която ще държи хората щастливи и при най-отвратителните обстоятелства. Тези неща са възможни"...


Билдерберг диктува нов световен ред като ,,Биг Брадър" в ,,Прекрасния нов свят". А кой, контролира контролиращите? Кой е по-големият Брат на ,,Големия Брат"? Защо, елитът създава този канибалски дизайн на съвременното ни общество? Що за хора са това? Хора ли са това? За да видим картината на истинската реалност трябва да поставим и наредим всички парчета на пъзела от ,,Конспиративния пъзел" в една равнина. Тук отново припомням твърденията на офицера по сигурността на подземната военна база в Дълси, Томас Едуин Костело:
- ,, Извънземните знаят как да отделят биоплазменото от физическото тяло, за да поставят в човешкото тяло жизнената матрица на рептилска или друга същност, след като са отстранили душевната жизнена матрица на човека."



Формално, ние живеем в едно свободно общество. Неформално нашите "лидери" са наивници и предатели, посветени на крайното ни поробване.

Формално, ние имаме свободна преса и образователна система. Неофициално, само тези мнения, които да отговарят на окултното (масонско, "просветление") от дневния ред могат да получат такава възможност.

Формално, изкуството и развлеченията са свободни. Неформално, с малки изключения, само за забавление, а окултните програми ще бъдат насърчавани авансово. Безброй филми попадат в категорията на предсказуем programming- преподаване/втълпяване на хората очакване на сатанински сценарии и ужасяващи катастрофи.

Формално, мюсюлманските терористи летяха самолети в символите на американската свобода и просперитет на септември 11 , карайки ги да се сринат и убийство на над 3000 души. Неофициално инструментите на финансовия елит-разузнавателните масонски агенции , тайно societies- взриви сградите, за да оправдаят изкормването на гражданските права и започване на безвъзмездна война и $ 5000000000000.



Формално изборите изразяват воля и желание за промяна на народите. Неформално изборите са необходими, за да се поддържа илюзията за свобода, сигурни данъци и органите, необходими за безкрайни войни.

Формално, те вярват в нашата страна. Неформално, те правят всичко възможно, за да я подкопаят така че населението да приеме световно правителство.

Формално, те са християни. Джордж Буш е християнин. Неформално, Luciferianism (масон, Кабалист, юдаист, секуларист) е религията на Постпросвещенският Запад. Неформално Джордж Буш е сатанист, които гордо използва символа рогат козел.
Измамите са надвнесени от хората, които поддържат "формално" и мамя масите. Това включва най-успешните хора в медиите, образованието и културата.


 


Нашите животи са изградени на една чудовищна измама. Нашите ръководители са избрани от желанието си да ни предадат, за слава и богатство .. Човечеството е преминало в зоната на здрача между реалността и окултната магия. Единствената ни надежда че "формалното" ще надскочи "неформалното", е за наивници

smoloko.com/