петък, 31 март 2017 г.

Истинското значение на гражданското неподчинение



Защо някои представи за гражданското неподчинение и мирната съпротива не вършат никаква работа

Бел. И. С.: На няколко места в текста ще си позволя обособени преводачески коментари по въпросите, които са разгледани или отречени от автора без достатъчно аргументация.


                   


> Активно мероприятие на нелегалната ДС-ТОРА НОСТРА (клон Стара Загора)



„Мисълта ми е, че при един относително справедлив (макар и не напълно справедлив) демократичен режим, гражданското неподчинение, когато е основано от желание за справедливост, е нормално да се разглежда като политическо действие, което ни посочва чувството за справедливост у мнозинството и ни насърчава да преосмислим мерките, срещу които се протестира, като ни предупреждава, че според твърдото мнение на недоволните не се уважават условията за социално сътрудничество.“ — Джон Ролс1



„Проблемът ни не е в гражданското неподчинение. Проблемът ни е гражданското подчинение. Нашият проблем е, че хората по целия свят прекланят глави пред диктатите на лидерите. Милиони умират заради това подчинение. Проблемът ни е, че хората по света се примиряват и с нищетата, и с глада, и с невежеството, и с войната, и с жестокостите. Проблемът е, че хората са съгласни с това, затворите да са пълни с дребни крадци, докато най-опасните престъпници управляват държавата. Това е проблемът.“ — Хауърд Зин.



Традиционното гражданско неподчинение обикновено привлича вниманието на местните служби и общинските власти. Равноправието, гарантирано по Конституция и по закон, на практика е мит. Съдилищата са защитници на държавната власт, като потъпкват механизмите за защита на изконните индивидуални права. Петициите, отправяни към народни представители за възстановяване на справедливостта, са като просенето за храна. Ако сме предани към родината си, от нас се очаква и да сме лоялни към упадъчни диктати. Но съвестта и моралните ценности заставят честните и пробудени граждани да предприемат необходимите мерки за съпротивление.



Въпросът е — какъв тип гражданско неподчинение е уместно и ефективно?

Обикновено се изброяват принципи на гражданското неподчинение, като се цитират Торо,2 Ганди3 и Кинг.4 Повечето студенти по история са запознати с тяхното значение и трудовете им. Но не толкова известни са Джон Ролс и Хауърд Зин. Един кратък преглед на техните становища ще е полезен да се разбере естеството на гражданското неподчинение. Но в епохата на глобализма суверенитетът на отделните държави не бил толкова важен, защото представителите на обединените народи въвеждат тираничен Нов световен ред.




Истинското значение на гражданското неподчинение

Стивън Грант обобщава, че Джон Ролс е формулирал осем критерия за определянето на действия като акт на гражданско неподчинение:



1. Поводът трябва да бъде очевидна несправедливост.

Бел. И. С.: Очевидното за едни може да е съвършено неразбираемо за други. Няма никакво значение дали ще получим нищожна или масова подкрепа. Ако сме искрено убедени в правотата на действията си, можем да се изправим и срещу целия свят.




2. Трябва да има сблъсък със закона. Ключово условие, което разграничава гражданското неподчинение от протеста, е смущаващият факт, че предприетите действия са незаконни.

Бел. И. С.: Горното не е задължително условие. Можем да протестираме или да предприемаме гражданско неподчинение преди закона, който намираме за несправедлив, да е влязъл в сила. Истинската разлика между протест и гражданско неподчинение е, че някои хора изискват разрешение за протестите си от властите, докато други смятат, че самите протести могат да са форма на гражданско неподчинение, особено когато не се чувстват длъжни да обясняват на властите кога ще се провеждат, на кое място, как и пр.




3. Не е задължително законът, който искаме да се отмени, да е този, който престъпваме с действията си.


Бел. И. С.: Всеки закон, според който хората могат да протестират само на места и по време, одобрени от властите, е несправедлив. А тъй като всички държави вече имат такива закони, които де факто забраняват гражданското неподчинение или несъучастие, по подразбиране всички, които изявяват публично гражданското си неподчинение, престъпват поне един конкретен закон, който обикновено няма общо с конкретния повод за действията.



4. Действията ни трябва да са публични. Съществена характеристика на гражданското неподчинение е, че то опитва да разясни на по-широката общественост, защо даден закон е несправедлив.

Бел. И. С.: Една част от действията ни може да е публична, докато друга не е публична. Например, мога да пиша или превеждам статии, в които разяснявам, защо държавните изисквания за задължителни ваксинации и по-скъпи винетки са несправедливи. Но не трябва или поне не се чувствам длъжен да вдигам шум по улиците всеки път, когато някой изисква от мен да се ваксинирам или да плащам неоправдано скъпи винетки. Просто не го правя, без да се отчитам всеки път, както държавните власти не се чувстват длъжни да се отчитат до стотинка за данъците ни или да обясняват защо едно или друго обществено значимо решение за кой ли път се взима зад „затворени врати“.


             



5. Не се допускат физическо насилие и заплахи. Гражданското неподчинение опитва да е в съгласие с „чувството за справедливост“ на мнозинството.

Бел. И. С.: Това определение за гражданско неподчинение е толкова наивно, че формулирането му от един от „най-изтъкнатите“ (според кого?) политически философи е направо злокобно. Ще поясня мисълта си със същия пример, който дадох и по-горе. Ако обявя, че няма да плащам по-скъпи винетки или че няма да се ваксинирам, някой може да определи това като заплаха за националната сигурност. Всъщност това вече е правено, като са определяли хора като мен за терористи. Видите ли, ако не се ваксинирам, съм застрашавал ваксинираните, въпреки че уж тяхната ваксина ги предпазвала. Разбира се, в това няма смисъл, но се говори по този начин. Отделен е въпросът, че „чувството за справедливост на мнозинството“, както знаем, може да включва и груби прояви на физическо насилие и саморазправа. Хайде да си говорим правичката, нима, да речем, българското мнозинство не мечтае някой ден да види политиците си избесени по уличните лампи? Нашето чувство за справедливост си е наше чувство за справедливост и не е задължително да влиза в съгласие с това на мнозинството!




6. Извършителите приемат наказанията за незаконните си действия. Въпреки че гражданското неподчинение включва престъпване на закона, то се предприема по-скоро по морални, а не по егоистични съображения, като готовността да се приеме арест е доказателство за искреността на действията.

Бел. И. С.: Като цяло наистина е така — готовността ни да пострадаме при отстояване на убежденията ни говори за моралния ни характер. Но това означава ли, че трябва да бъдем арестувани, за да доказваме на други хора онова, което си знаем? И наистина ли ще го докажем по този начин? Нима е трудно да се досетим, че, ако влезем в затвора по обществено спорни въпроси, „чувството за справедливост на мнозинството“ може да диктува, че ние трябва да изгнием в този затвор, заедно с всички, които мислят като нас.


Occupy Hell Protest


7. Действията не трябва да застрашават стабилността на държавата. Ролс подчертава, че контекстът, в който гражданското неподчинение е допустимо, е този, при който ограничен брой несправедливи закони са обект на противодействие, но като цяло има определен набор от принципи, според които тези закони могат да се смятат за несправедливи.

Бел. И. С.: Да си дойдем на думата. Г-н Ролс ни казва, че можем да правим всичко, което е в позволени от него (и такива като него) граници. Можем да протестираме колкото си искаме, но в крайна сметка „стабилността на държавата“, тоест статуквото, не трябва да се променя. Принципите, по които законите се определят като несправедливи, не се пишат само от почитаемия господин.



8. Предприетите действия са в рамките на „предаността към закона“. Гражданското неподчинение не се бори срещу върховенството на закона като такова, затова може да приема като справедливи повечето закони в страната.

Бел. И. С.: Ами ако смятаме, че повечето или все повече закони в страната са несправедливи, какво правим? Пак ли се очаква да сме „предани на закона“, когато в един момент сме забелязали, че законите се пишат от мафията? Законите се пишат от големите престъпници за по-дребните престъпници. Един нравствено зрял човек не се нуждае от светски закони, още по-малко от такива, които „регулират“ всеки аспект от живота му и този на близките му.

Д-р Ян Гарет твърди, че принципите за справедливост на Ролс са централни във възгледа му за легитимността на дадено гражданско неподчинение. Според Ролс, лично заинтересованите и невежи индивиди биха избрали два основни принципа за справедливост при структурирането на обществото:



i) Принципът на свободата за всички: Всеки човек има равни права във всеки смисъл на свободите, в сравнение със свободите на останалите хора. (Егалитаризъм.)



ii)Принципът на различията: Социалните и икономически неравенства трябва да са устроени така, че и двете



а) да са във възможно най-голяма полза за хората в най-неравностойно положение и



б) да се регулират от институции и експерти, до които всички имат равноправен достъп при всички обстоятелства.

Бел. И. С.: С други думи, неравенствата трябвало да бъдат така устроени, че всеки да има равноправен достъп до тези, които регулират неравенствата. Само аз ли не намирам никакъв смисъл в това?



Джон Ролс не разглежда от всички страни темата [за гражданското неподчинение] и проявява наивност, която е типична за кабинетите на интелектуалците и академиците, закотвили се на пожизнени позиции. Предположението, че правителствата и особено потайните господари на света биха приели възглед, според който трябва да почитат човешките права, е абсурдно. Възгледът, че избраните народни представители овластяват народа, е сляп за важния факт, че никоя политическа структура няма средствата или влиянието да противодейства на елита, контролиращ парите, нито на техните механизми за налагане на контрол над хората и подчиняването им.



Сравнете описаната дотук „социално приемлива“ рамка, която вкарва масите в една игра, която не могат да спечелят, с директния подход на Хауърд Зин.



Хауърд Зин описва Седем насоки за гражданско неподчинение:



1. Гражданското неподчинение е умишленото и целенасочено престъпване на закон заради жизненоважна социална цел. То става не само оправдано, но и необходимо, когато някое фундаментално човешко право е изправено пред риск и когато юридическата система не е адекватна да защити това право.



2. Нямаме повече полза при всеобщото подчинение на закона, отколкото при всеобщото неподчинение на закона. Подчинението на лоши закони е начин да се втълпи едно абстрактно раболепие пред „силата на закона“, което само може да насърчи и без това голямата склонност на гражданите да се прекланят пред авторитети и да ги възпира да се противопоставят на статуквото.



3. Гражданското неподчинение може да включва престъпване и на закони, които сами по себе си не са дразнещи, за да се протестира ефективно срещу някой много важен проблем.



4. Ако конкретен акт на гражданско неподчинение е морално оправдана форма на протест, тогава лишаването от свобода на протестиращите е аморално и подлежи на противопоставяне до самия край.



5. Тези, участващи в гражданско неподчинение, трябва да избират тактики, които са възможно най-мирни, за да се постигне ефективност на протеста и да се обърне внимание на важността на проблема.5



6. Степента на безредици при гражданско неподчинение не трябва да се сравнява с фалшивия „мир“, който се предполага, че е съществувал при статуквото. Редно е да се сравнява с реалното безредие и насилието, които са част от ежедневието, най-ярко представени във войните между народите, но също така скрити и локално под фасадата на „ред“, който прикрива несправедливостите в съвременното общество.



7. Когато взимаме отношение спрямо гражданското неподчинение, никога не трябва да забравяме, че ние и държавата имаме различни интереси, затова не трябва да забравяме и че ще има държавни агенти, които ще ни убеждават в противното.



Но практическото разочарование за повечето поддръжници на гражданското неподчинение е, че те са определяни като „прогресивни“ или „радикални“. Несъучастието не е само за хора, принадлежащи към една вяра, затова етикетите са неуместни. Прагматичната съпротива изисква хора с различна политическа ориентация да се обединят в противопоставянето си към източника на монокрацията.6



Мирогледът на Зин дава възможност за съвместна работа на неговите последователи, които са способни да прозрат политическия театър и да работят срещу НСР със сътрудничеството на бедстващите и лишавани от права граждани от всички среди.



Ограничаването на мисленето до държавните функции е грешка, която заслепява повечето дисиденти за най-важната и истинска същност на деспотизма, в който затъва планетата ни.




А именно, че идеологическите недомислици възпрепятстват приемането на трудно доказуемия, но самоподразбиращ се факт, че малка група господари на икономиката, решаваща съдбините на отделни държави, всъщност си подбира политическите сили, които привличат по-голямата част от общественото внимание.



Институциите и бюрокрациите, които служат на интересите на този картел, манипулиращ възприятията за световните събития чрез медийна дезинформация, са главното средство, използвано за възпиране на добросъвестното интелектуално разследване. Пазителите на статуквото, които наказват всеки организиран опит за отхвърляне на демоничния дълг, създаден от банкерите, бранят статуквото и поробват човечеството.



Гражданското неподчинение е просто естественият отговор на неправомерната власт,
замислена да подчини хората на един деспотичен режим и да изгради всеобхватно световно господство.



Постоянните ответни мерки обикновено са отговор на агресия и механизъм за самозащита. А активните мерки, целящи да съборят изграждащия се световен ред, изглеждат твърде радикални дори за много от проповедниците на неподчинението.



Повърхностното разбиране на Ролс за дисидентство е срам за всеки рационален защитник на човешкото достойнство и индивидуалната свобода.

От друга страна, Зин ни подтиква към действия:



„Проблемът ни не е в гражданското неподчинение. Проблемът ни е гражданското подчинение. Нашият проблем е, че хората по целия свят прекланят глави пред диктатите на лидерите. Милиони умират заради това подчинение. Проблемът ни е, че хората по света се примиряват и с нищетата, и с глада, и с невежеството, и с войната, и с жестокостите.



Проблемът е, че хората са съгласни с това, затворите да са пълни с дребни крадци, докато най-опасните престъпници управляват държавата. Това е проблемът.“ — Хауърд Зин.
Автор: Сартър



Превод:7 Иван Стаменов

Източник: The Waking Times


             


Бележки:

1.Американецът Джон Бордли Ролс или John Bordley Rawls е смятан за един от най-важните политически философи на 20 век — бел. пр. [∧]
2.Хенри Дейвид Торо (Henry David Thoreau), американски писател, философ и аболюционист, живял през 19 век — бел. пр. [∧]
3.Махатма Ганди, идеолог на възгледа за мирното съпротивление, приложено на практика в борбата му срещу несправедливостите на британските колонисти в Южна Африка и Индия — бел. пр. [∧]
4.Мартин Лутер Кинг, водач на афроамериканското движение за граждански права в САЩ — бел. пр. [∧]
5.Това е разумно, защото ще отнеме възможността на насилниците да се представят като жертви на „терористи“ — бел. пр. [∧]
6.Монокрацията е синоним на „тирания“ вследствие на силно централизирана власт — бел. пр. [∧]
7.Бел. пр.: Преводът е с незначително съкращение малко преди края на текста, където авторът залита към пълно отрицание на държавата и съответния анархизъм. Но дори там той е отчел, че ролята на държавата „не е да гарантира равноправието и икономическото благоденствие на гражданите“. Действително, ако имаме антропософски мироглед и разбиране за тъй наречения Троичен ред, ще се съгласим, че държавата не може и не трябва да се бърка в икономиката, освен именно в случаите, когато се появяват банкови и други стопански картели, застрашаващи здравето на социалния организъм. Но само заради това, че законодателният член на държавата сега не гарантира равноправието, не трябва да се вадят изводи, че това не е неговата задача и единственото основание за съществуването му. [∧]




www.otizvora.com/2016/10/8326


                   

Материализмът е завладял хора. Имплантиран ли е в нас специален код

         


Някои хора живеят, реагирайки на живота, защото така са условени, като кучетата на Павлов. Ако не сме пробудени за начина, по който стоят нещата, тогава ние сме само едно условено интелигентно създание, а не условено глупаво куче. Можем с презрение да гледаме как кучетата на Павлов слюноотделят при звука на звънеца, но и ние правим много подобни неща. Това е така, защото при сетивните опитности всичко е условяване, няма личност, няма „душа”, няма същност. Тези тела, чувства, спомени и мисли са перцепции, условени в ума чрез болката, чрез раждането ни като човешко същество, раждането в семействата ни, в класата, расата, народността, в мъжко или женско тяло, привлекателно или не. Всичко това са условия, които не са наши. Тези условия следват природните закони. Не можем да кажем: „Не искам тялото ми да остарява”. Е, ние можем да го кажем, но колкото и да сме настойчиви, то все пак ще остарее. Не можем да очакваме тялото никога да не изпитва болка или да не се разболява или винаги да има идеално зрение и слух. Споделям хипотезата, че това може би са генетично заложени кодировки от раждането до смъртта ни. И въпросът е дали имаме сили да се освободим от тях? Бремето на битието значително олеква, когато разглеждаме ограниченията на живота. Тогава знаем какво можем да постигнем, какво можем да научим. Такова огромно човешко нещастие се поражда от очакването на много и неполучаването на желаното. Което отново говори за умишлено въведени команди в съзнанието ни. Това ли е най-ценното достояние на духа?

           


Голяма част от урока на живота е да се научим да търпим, каквото не харесваме у себе си и в света около нас. Да сме търпеливи и добри и да не правим сцени, заради несъвършенствата в сетивните преживявания. Можем да се адаптираме, да изтърпим и да приемем променящите се характеристики на сетивния цикъл на живот и смърт, като го пуснем и вече не се привързваме към него. Когато се освободим от идентифицирането с него, изпитваме истинската си природа, която е ярка, чиста, знаеща, но вече не е нещо лично. Не е „аз” или „мен” – няма постигане и няма привързване. Можем да се привържем само към това, което не сме. Това е продължително, постоянно наблюдение и разсъждение върху сетивния свят, защото той има могъщо въздействие. С тела като нашите, в обществото, в което живеем, натискът, който ни се оказва, е фантастичен. Всичко се движи толкова бързо – телевизията и технологиите на времето, колите – всичко се движи с много високо темпо. Всичко е много привлекателно, вълнуващо и интересно и обостря сетивата ни. Материалистическото общество подклажда алчността, за да похарчим парите си и пак никога да не сме доволни от това, което имаме. Винаги има нещо по-добро, нещо по-ново, нещо по-вкусно от онова, което беше вчера… и това продължава ли продължава. НП/ по материали на Аджан Судейдо


               


8 проблема, които само старите души ще разберат



Да си стар дух не винаги е лесно. Те често са определяни като скучни или странни и живеят живота си с усещането, че са неразбрани. Ако познавате някоя стара душа, отделете няколко минути, за да погледнете на света през нейните очи. Може би в крайна сметка ще ги разберете малко по-добре.


Тук представяме осем проблема, общи за старите души, които те изпитват най-малко веднъж в живота си:

1. Те никога не се чувстват напълно разбрани

Поради различните им убеждения, интереси и идеи, стари души никога не се чувстват наистина разбрани от тези около тях. Те често изпитват отчуждение от останалата част от света.

2. Те са възприемани като самотници

На старите душите често се гледа като на социални аутсайдери. Дори и ако те имат кръг от приятели, на тях се гледа като на „черната овца“ в групата. Възприемани са като различни и малко странни. Вместо да отделят време да се запознаят с една стара душа или да разберат тяхната гледна точка, хората често ги изтласкват настрани и ги определят като самотници.

3. Те често биват съдени,че взимат решения въз основа на чувствата си

Старите души са в контакт с интуицията си. Ако нещо дълбоко в тях ги кара да се движат в една посока,тя е правилната и те ще я следват. Склонността им да вземат решения въз основа на техните чувства често е причина да бъдат обстойно изследвани от други хора, които не разбират.

4. Те имат различна представа за забавление

Един стар дух не се нуждае от ден в увеселителния парк, за да се забавлява. Старите души намират удоволствие в малките неща. Привлечени са от природата. Уикенд извън града, отпивайки освежителна напитка, докато гледат залеза или люлеене на някоя люлка в парка – това са нещата, които ги правят щастливи.

5. Те обичат да остават сами, което може да повлияе на взаимоотношенията им

Стария дух може да има нужда да се изолира от време на време. Те обичат да бъдат с приятелите и семейството си, но също така отчаяно се нуждаят от време насаме. Ако близките им не разбират нуждата им да се отпуснат и да презаредят, това може да повлияе на връзката им.

6. Те привличат непознати

Има нещо около една стара душа, което кара непознатия човек да я приближи и да поговори с нея… Но постоянното изслушване може да източва енергията им. За старите души е трудно да приключат разговора, защото чувстват някакво чувство на дълг да изслушват.

7. Те се борят с възможностите

Старите души виждат живота малко по-различно. Те виждат безкрайни възможности от неограничен брой ъгли. Въпреки, че това отваря очите им, то може и да ги осакати. Те имат проблеми с вземането на решения и често се чудят и колебаят ако са на прав път.

8. Те не са сигурни дали някога ще намерят своя дом

Търсене на място, където да принадлежи , може да се отнася за всяка стара душа. Те постоянно чувстват, че не са на мястото си, дори и когато са с приятели и членове на семейството. Те изживяват целия си живот, търсейки сродна душа и място, където да се чувстват като у дома си.

Снимка: beu.bg Източник: beu.bg

Тотално осиране на старозагорски полицаи/Челният опит на варненските примати вече се прилага и от старозагорските



Според изследователя на примати Рихард Врангел, който извършва първите си проучвания с екипа на Джейн Гудол в Гомби в началото на 70-те, шимпанзетата провеждат нарочни нападения и се възползват в забележителна степен от елемента на изненадата.

Дали част от старозагорските полицаи са примати и "Светого духа" ---т на мафията ДС - естествено срещу заплащане на ръка?

Да полицията е само една от ръцете на многоръката мафия ДС. За да се корумпират полисМенчетата се държат на ниски държавани заплати - наполвина пълни канчета - но получават от мафията допълнителни месечни или на парче доходи.

ДС-ТОРА НОСТРА е собственик чрез подставени куки на 80% от имоти и магазини в централната част на по-големите градове и с част от печалбите си корумпира не само примати в полицията но и цялата гама от държавни служители.

През комунизЪма сценките по време на семейни тържества или рожденни дни и доносите за шум бяха един от любимите сценарии на комунистическите изверги за попълване на машината на ДС с доносници, куки -щатни и нещатни сътрудници. Жени топяха мъжете си, мъже жени и комшии а деца родителите си. Може да не ви се вярва но системата и днес си съществува - не пипната от новата псевдо демокрация.

Да подшушна на по-младите старозагорци, да знаят че в почти всяка групичка от приятели, ДС внедрява кука на вашата възраст - обикновенно децата на куките наследяват "професията" доносник на родителите си.

Та по същество, въоръжени полицаи от Стара Загора по донос за шум атакували рожден ден на младежи между 18-25г. Младежът който поискал да му се легитимират бил пребит. По една случайност преди месец направил клип на полицаи от същата служба и името му - след проверка на личната карта - било записано, естествено клипчето пуснато в YouTube.
След като успял да се измъкне от полицаите ги заплашил че ще ги съди и дегенератчетата едва тогава повикали на помощ още колеги. Пуснали го - естествено след 24 ч. в полицията - бързо производство. А полицай от ГаДИН(охрана на съдебната власт) отишъл в магазинчето на родителите му и попитал дали нямат шоколадови белезници (в магазинчето се продават шоколадови лъжички за кафе - само за информация!!!)докато синът им бил в ареста те не знаели все още. Ето какво се случва пак само че в Стара Загора - пълна полицейска дегенерация.

       


https://www.vbox7.com/play:a8bf8d64de&start=1


Директорът на СДВР - старши комисар Младен Маринов, разпореди дисциплинарна проверка във връзка с клип с участието на полицейски служители, излъчен на 6 юли, съобщиха от СДВР. Целта на проверката е да се установят всички факти и обстоятелства около показания материал.

"До този момент е установено, че видеоклипът е от 19 декември миналата година. Патрул на Първо РУ бил изпратен на ул. "13 март" по сигнал за възникнало сбиване и нарушаване на нощната тишина.

При пристигането си на адреса, служителите заварили жена и мъж, които се карали на улицата. Полицаите предприели действия по установяване на самоличността на двамата.

Документ показал само мъжът, младата жена отказала да представи личната си карта. Двамата били отведени в полицейското управление, където е установена самоличността на жената. Извикан бил и екип на Пътна полиция, който да тества задържаните за алкохол. При жената дрегерът отчел наличие на 1.59 промила, а при мъжа - 0.53 промила. По случая веднага било образувано бързо производство за хулиганство", се посочва в съобщението.

Информацията по скандалния случай излезе наяве след излъчването на видеоклип, заснет от свидетел на бруталните сцени и изпратен до „Господари на ефира”.

Във видеото се вижда как разговорът между служителите на реда и младата двойка, спрени за рутинна проверка на документи, постепенно прераства в акт на потресаващо полицейско насилие.

Главният потърпевш в случая е момичето, което получава ритници, обиди и псувни от служителите на МВР.

По времето, когато е извършен грубия арест, директор на Първо РПУ е бил настоящият началник на варненската полиция Даниел Пашов, разказва Нова ТВ.

Той и някогашният му подчинен и сегашен шеф на „Охранителна полиция” в морската ни столица Никола Панчев, бяха замесени и в още един скандал с полицейско насилие, станал обществено достояние.

През април миналата година служители на реда обвиниха момче и момиче в хулиганство, твърдейки, че Александра Стоилова се е нахвърлила върху полицая Кристиян Стоянов и му скъсала униформата.

Запис от охранителна камера в полицейското управление обаче доказа, че „потърпевшият” пазител на реда сам е скъсал пагона си. Опитът за измама беше прикрит както от Панчев, така и от Пашов.

Заради въпросните нарушения Панчев е бил наказан с уволнение, а Пашов – с порицание. Поне по документи… Вместо това, двамата получиха отговорната задача да застанат начело на варненската полиция.