Империята Орион
Идейният аналог на рептилоидния матриархат от материалите на индианеца, във филма откриваме в съставния образ на династията Абрасакс – най-влиятелната от всички извънземни фамилии, която доскоро е била управлявана от своята Кралица. Въпреки хилядите аналогии, които не оставят и капка съмнение относно това кой е прототипа ползван за изграждането на концепцията около Абрасакс, всякакви съмнения отпадат когато Юпитер пита директно Калик дали извънземната им династия не е в същността си просто раса на вампири. Иронично, на няколко места в нашите материали сме подчертали, че Империята Орион е отразена от архетипа на вампирите в земната митология, докато Сириус – чрез образа на върколаците. Така че дори този елемент е косвено потвърден във филма.
Наследниците на Кралицата – Балем, Калик и Тит – са в „тиха война“ за това кой да наследи Империята ѝ. Балем, най-големият от всички, е очевидният избор и именно той иска да „пожъне“ Земята, която се явява ключов „имот“ от притежанията на майка му. Всъщност макар и да нямаме пряка конфронтация между наследниците, за зрителя става очевидно, че на това ниво се водят множество „игрички“ с безброй „подводни камъни“ и всеки гледа да надцака другия с различни методи. Някои по-груби, други по-политически и юридически. Това отразява пряко нашето твърдение за сложните войни за контрол между извънземните фракции, които имат още по-сложно, за да не кажем почти неразплетимо отражение на ниво земно случване. Филмът е добра илюстрация на това, както и на факта, че човечеството тъне в пълно неведение относно истинските причини зад своето съществуване и социална динамика, които много често са пряко следствие от преповтарянето на вече съществуващата драма между някои космически архетипи въплътени от дадени извънземни същества.
Постепенно виждаме визуална репрезентация и на зашеметяващата технология на Империята, която е отвъд всякакви земни въжделения. Дори стандартната екипировка на Кейн е „свръх-технологична“ в сравнение с това, което съществува официално на Земята. Разбираме и че част от тази технология, но в малко по-различен аспект, е и безценния еликсир на младостта S-MA (във филма не е назован с това име), който е широко коментиран от Морнинг Скай и от самите нас в следговорите ни. В един от кадрите дори виждаме символа на водното конче върху един от контейнерите със S-MA, което прави поредната препратка към идеите на индианеца за произхода на тази раса.
Дизайнът на водното конче от официалния сайт на филма
Чрез този серум (който на повърхността може да бъде свързан с концепцията за лууш от онзи странен ROTE на Монро, който никой не разбира) кралските величия удължават своя живот до безкрай. Това разбира се съвпада 1 към 1 с описанията на РМС и предвид, че собствените ни проучвания показват, че има различни видове S-MA за различни цели, ефекти, нужди и обществени прослойки, няма да се учудим, ако някой от всички тези видове наистина се извлича от преработка на „човешки разсадници“, както е показано и във филма (което в контекста на продукцията по-скоро цели ефекта на драмата, защото Земята винаги трябва да бъде под заплаха в Холивуд – само така „героят“ може да я спаси). От една страна, това може да бъде тълкувано и като намек, че ние наистина служим като хранилка на множество същности, но това има повече енергиен аспект, отколкото буквален такъв.
В светлината на казаното за S-MA, която очевидно е свързана с вечната регенерация на гена, може би тук е мястото да кажем, че единствената духовност, която виждаме във филма е свързана именно с тялото. Това е пряко казано от женския наследник на династията Абрасакс, която казва, че гените имат духовно значение за тях или с други думи – имаме раса ориентирана изцяло към тялото, което кореспондира с реалността за която сме говорили в книгите си. Гените са религия за извънземните Империи и около тяхното запазване се крепи цялата им индустрия – пряко или косвено. Почти всеки зрител би направил и моментална асоциация с „Дюн“ и определено няма да сбърка в това, тъй като както вече сме казвали, „подправката“ е аналог на S-MA, макар и добивана по различен начин. Дори името на династията фонетично леко наподобява основната такава в „Дюн“. Структурата на династическите кланове е по-близка до вселената на „Дюн“ отколкото до тази на РМС и въпреки това при „Дюн“ липсва разнообразието от различни извънземни раси (каквото имаме тук), както и директната връзка със Земята.
Представеният начин на функциониране на „галактическата бюрокрация“ също заслужава определено внимание, защото очевидно изразява нещо твърде специфично, ако не за всички то поне за някои определени извънземни раси. И въпреки че вероятно е силно пресилено да се счита, че този бюрократичен тормоз би важал в пълна сила и за тези, които де факто са и неговите създатели в лицето на „аристокрацията“ (както е представено във филма), този подход по-скоро изразява нагледно един силно езотеричен фактор. Става дума за това, че въпреки огромната си мощ (особено по отношение на Земята), има „определени правила“, които могат да бъдат тактично заобикаляни, но не и директно нарушавани. Това проличава до голяма степен в сцената когато от Юпитер се иска да подпише, че се отказва от Земята вместо просто да бъде убита и тя да ѝ бъде взета насила. Другият опит да се постигне същото бе чрез опит за брак (което по същество също е вид договор). Имайте предвид и това, че на практика Юпитер направи опит да се омъжи за своя син Тит, което в контекста на филма е направено да изглежда невинно (с мотива за „прераждането“), но е ехо от истински извънземни практики, които сме коментирали в следговорите към книгите ни.
Това са политически ходове и между двете Империи съществуват странни (от наша гледна точка) връзки, като например брак между брат и сестра или множество бракове с бизнес цели (каквито, като микро-отражение, са били мотивите и за повечето бракове в миналото на нашата планета). По подобен начин ЕА и НИН-ХУР-САГ са едновременно и съпруг и съпруга, и брат и сестра. Така че с този епизод във филма имаме отразена дори тази практика (а повече за нея можете да прочетете в точка 4.3 от следговора на „Документите Тера“), което е поредния паралел между нещата.
Всичко това разбира се отново може да се тълкува на множество нива, включително, че всички са принудени да се съобразяват с „корпоративната природа на вселената“ (нещо което от земна гледна точка звучи напълно абсурдно и нелогично, но редица окултни източници го потвърждават) и че всеки един договор има своята стойност. Брачният също. В този контекст дори войната трябва да бъде водена по определени правила. Всичко това е много интересно за нас, защото в „Империите“ сме писали как юридическата и други силно бюрократични системи водят началото си от Орион. Парадоксално, във филма бе отделено сериозно екранно време именно на този елемент, сякаш за да потвърди нашите думи. Очевидно е, че за Уашовски този мотив е бил особено важен, защото към него е подходено с особено внимание, което проличава от сцената, в която Юпитер се опитва да припознае своята титла чисто законово. Финалният етап на това се случва при чиновник, който е игран от Тери Гилиъм, режисьорът на класическата утопия от 1985 г. (но с „1984“-краски :Р) – „Бразилия“. В сцената дори имаме подхвърлен термина „Централни услуги“, както и че Юпитер трябва да попълни формуляр „27B/6“. И двете са споменати повече от веднъж в „Бразилия“ (който между другото е филм за НСР и mind control). Всичко това са типичните символични заигравки, които Уашовски обичат. На нас остава задачата да ги тълкуваме, а в така поставеният контекст – както виждате, това не е проблем.
Самото име на фамилията „Абрасакс“ заслужава отделно внимание. Още тук, в първоначалното представяне на филма, бе споменато, че това не е случаен избор. Всъщност Абрасакс и Абраксас са на практика дублети и ще срещнете това божество изписано по различен начин, но става дума за едно и също.
През 1904 г. Алистър Кроули получава „диктовка“ от същество, което според неговата трактовка е с нечовешки интелект. То се нарича „Айуаз“ и чрез него той сътворява книгата „The Book of the Law“ („Книга на Закона“) – текст, който оповестява настъпването на новата ера на Хор. През 1913 г. Кроули призовава и Абраксас в творбата си „The Gnostic mass“. (Смята се, че най-известната магическа дума „абракадабра“ също произлиза от името на „Абраксас“.)
Изглежда обаче, че и други видни личности от този период някак си интуитивно осъзнават присъствието на подобни сили в действие. Един от тях е Карл Густав Юнг, световноизвестният изследовател на човешката психика. Популярната концепция за колективното несъзнавано произхожда именно от него. Освен това, обаче, той играе и важна роля в пробуждането на интереса към цяла плеяда от мистични теми свързани най-вече с човешките традиции.
В разгара на Първата световна война, Юнг има свръхестествено изживяване свързано с предадена му информация за едно гностическо божество. То се наричало... „Абраксас“ и обикновено е изобразявано с човешко тяло, глава на петел и крака подобни на змии. Понякога обаче главата е с форма на ястреб или лъв! Обикновено държи камшик и щит. Сбора на буквите свързани с името е равен на 365, като по този начин се показва връзката със слънчевата година и законите на небесата.
Едни от най-древните изображения на Абраксас
Някъде между лятото на 1916-та и февруари 1917 година (има разминавания в различните източници), в продължение на 3 последователни вечери, Юнг има подобно преживяване като това на Кроули, което впоследствие го кара да напише книгата „Седемте проповеди към мъртвите“. Той я издава за лични цели и я дава само на близки приятели и студенти. Официално излиза едва след неговата смърт в много ограничен тираж. Самото преживяване е обвито в мистика, като цялото му семейство става свидетел на случващото се. Децата на Юнг почват силно да усещат присъствието на духове и дори да ги виждат. Едно от тях има сън, в който му се явяват ангел и дявол. Самият Юнг усеща заформящата се мощна енергийна атмосфера в дома си. В един неделен следобед звънецът на вратата почва да звъни от само себе си. Можело да се види как звънеца се движи сам. Въздухът в самата къща започнал да става толкова задръстен от появата на тези същества, че било почти невъзможно да се диша.
Тъй като границите между световете били силно размити, Юнг се захванал да пише вече споменатия, донякъде шокиращ текст. В тази връзка не са дадени повече подробности за начина на неговото съставяне. В средите на изследователите и досега се води спор дали Юнг е записвал подобно на медиум съдържание, което му е диктувано, или е изразявал някаква част от своята собствена психика под формата на гностично учение. Така в книгата той описва Абраксас, символизиращ живота, който не може да бъде изразен чрез думи. Той е едновременно добро и зло, светлина и мрак. „Той е чудовището от подземния свят, октоподът с хиляди пипала, усуканите крилати змии... Да се страхуваш от него е мъдрост. Да не му се противиш означава освобождение.“
Интересното за Абраксас е, че той е смятан за бог, който стои над понятията „добро“ и „зло“. Това може да го сведе идейно както до идеята за Източника, така и до Кралицата на Орион, която има претенцията да бъде Източника и да стои над всякакви концепции. Предвид и че Абраксас е демонизиран през Средновековието, след като е бил почитан от рицарите тамплиери, можем да заключим, че това е пряко отражение именно на някаква извънземна фигура, чийто статут по някакви причини е сменен в колективното несъзнавано. (Наш познат намери образа на Абраксас за интересен и задълба повече в тази посока. Можете да видите изследването му за това в неговия блог.) Предвид обаче, че във филма фамилията Абраксас най-общо взето въплъщава Империята Орион, не остава място за голямо съмнение какъв е символичния произход на този „бог“ и в земната митология и неговата трактовка в различните тайни общества. И макар да е очевидно, че филма е отчасти художествена интерпретация и не всички образи пасват 100% на познатата ни извънземна история, нека разгледаме отделните членове на тази династия и да видим с какви идеи кореспондират те.
Балем Абраксас е очевидният „злодей“ във филма, който обаче лично за нас не е толкова очевиден персонаж, особено ако човек има повече информация. Съществува известна трудност Балем да бъде точно идентифициран съобразно историята представена от Морнинг Скай. От една страна не е пропуснато той да бъде демонизиран, което е типичното отношение в земната история спрямо ЕА. Това е подход присъщ както на бунтовническата, така и на официалната фракция по отношение на тази историческа фигура. Чисто на равнище име, „Балем“ вероятно е опит да бъде загатнат (поне фонетично) образът на Баал, който от своя страна често бива олицетворяван с дявола – „титла“ лепната на ЕНКИ заради неговата дързост да промени изцяло преживяването на Земята. Фразата, която той изрича, че „създава и разрушава живота“ също определено бие в тази посока и в комбинация с факта, че е отговорен за „смъртта“ на официалната Кралица (или с други думи за падането на нейната власт над планетата) може до голяма степен да ни подскаже намерението, което е главният двигател при създаването на неговия образ. Той дори може да бъде счетен за някаква амалгама между ЕА и РА. Като вземем и факта, че и двамата са от една и съща генетична линия, аналогията не е толкова далечна. Предвид, че през целия филм се набляга на сътрудничеството на Балем, както с гущери, така и със Сиви (HEN-T и SHET-I), паралелите между историята на РА на Земята и главния наследник на фамилията Абраксас стават все по-правдоподобни.
За да видите доколко съвпада всичко това с идеята представена в „Документите Тера“, можете да отворите последната на стр. 188-189 и да прочетете отново откъса свързан с въпросните същества. В този контекст, от особен интерес при представянето на детайлите във филма представлява описанието на една вселена изпълнена с много различни раси, като всяка една от тях е показана със своите характерни особености. Въпреки че отново не е отделено кой знае колко време на този момент, прави впечатление, че всяка една фракция като че ли залага на различен тип раси, които да обслужват нейните интереси. И това – трябва да се признае – е доста близо до истината. Разбира се „най-демонизираният“ персонаж се ползваше от услугите на двуметрови рептилии и Сиви, затвърждавайки образа на абсолютен злодей и „дявол“ предвид масовия публичен образ на тези създания (Тит пък се ползваше от услугите на Кейн).
Различни art-концепции за рептилоидните персонажи, които могат да бъдат открити в официалния сайт на филма. Навярно всички те са близки до визуалния аналог на различни рептилиански касти, като вариант „D“ е 1 към 1 с воините тип MAK за които е споменато на стр. 163 в следговора на „Империите“. Иронично, компанията наета да създаде тези макети за филма се казва „AARON“, което е на една ръка разстояние от „ORION“.
Като контраст на всички тези същества, кралските величия от династията имаха чисто човешки облик, което подозрително напомня на твърдението на Морнинг Скай, че кралската династия на Орион отдавна е изгубила своите влечугоподобни черти и почти приличат на хора. Макар лично за нас това да не е 100% вярно, ако Уашовски ползват РМС като източник, то е нормално да пресъздадат точно дори и този детайл. Наистина – защо Абрасакс са хора? От цялостния дизайн на филма става ясно, че не липсва бюджет да се създадат същества, които нямат нищо общо с човешките. Тогава защо точно династията е представена като човешка? Едва ли само защото това ще позволи образа на Юпитер да се впише в сюжета с чисто човешкия си облик...
Балем в компанията на крилати влечугоподобни и Сиви извънземни, които не са нищо повече от лакеи и са далеч от „последната инстанция“ за каквато често биват вземани от много земни уфолози. Дори в сюжета на филма, по някаква причина Балем не се чувства заплашен от тях и дори имаме сцена, в която нарежда екзекуцията на видимо по-мощните физически от него крилати саргорнци. Причините за това в действителността трябва да бъдат търсени в контрола над съзнанието, който монарсите от Орион упражняват върху всички раси, които им служат, както и чисто културологичното програмиране, че никой от низша каста не може да тръгне да се противи на кралско величие (което от дадена гледна точка – също е контрол на ДНК-ниво).
В тази връзка описаните технологии за контрол над съзнанието (специално на Земята) и възможността за изтриване на спомени и бърза реконструкция на „матрицата“, ако има поражения от различни неконвенционални военни схватки, също е важен фактор в описването на реалността в която живеем! Това много наподобява на пълната реконструкция на колективното съзнание по времето на РА, когато той почти изцяло заличава култа към Кралицата чрез нещо, което условно може да бъде наречено „Blank Slate Тechnology“. Повече за нея можете да прочетете тук в главата „РА пренаписва историята“.
За да се върнем на многопластовия образ на Балем, ще продължим като кажем, че ако тръгнем да го разглеждаме спрямо отношението му към Земята пък, той определено пасва на образа на ЕНЛИЛ, който просто иска да експлоатира „звяра“ с бизнес цели и не питае никаква любов нито към планетата, нито към местното новосъздадено население. По подобен начин ЕНЛИЛ предизвиква потопа, а Балем иска да ожъне планетата, което е една и съща идея поднесена по различен начин. Балем на практика е и най-старшия след Кралицата, което също е характеристика на титлата ЕНЛИЛ. Разбира се всичко това е силно спекулативно, понеже въпроса се свежда най-вече до това как самите автори биха искали да представят този образ, защото ако това е поръчков филм на някоя фракция, персонажът определено няма да съвпада с философската перспектива на „Документите Тера“. Той ще обслужва разбиранията именно на дадената agenda. Т.е. логиката е, че ако искат да сатанизират някого, естествено е да го представят като върховния злодей, който иска да ожъне Земята. По тази причина Балем резонира с един образ на повърхностно сюжетно ниво, но на по-архетипно равнище, неговата функция е друга. Затова и казваме, че Балем е по-скоро персонаж-амалгама от няколко идеи. Той е демонизиран по подобие на ЕНКИ (или РА), но като поведение повече прилича на ЕНЛИЛ.
Калик Абраксас в голяма степен въплъщава аурата на истинската Кралица. Това е загатнато и от самите ѝ инициали, които формират добре познатата комбинация „КА“ – символ на женското начало във вселената на езика на Орион (според разшифровката на РМС). Всъщност това е име, което трудно бихме пропуснали да идентифицираме с богинята на смъртта Кали. Нещо повече – двата най-важни атрибута на тази богиня са представени по безпрецедентен начин в описанието на нейния образ. Във филма ставаме свидетели как тя се къпе в басейн със S-MA, извлечена от милиони същества и същевременно на няколко пъти заявява, че най-важното нещо във вселената е ВРЕМЕТО! Това просто няма как да е плод на някаква случайност от страна на авторите на филма при положение, че именно Кали е известна със своите ритуали, в които ѝ се принасят човешки жертви (тоест S-MA) и същевременно същата бива обявявана за богиня на времето в земната митология. Друг интересен детайл в тази връзка е, че като богиня на смъртта, Кали унищожава и „божественият си съпруг“ и често бива изобразявана да танцува върху мъртвото тяло на Шива.
Калик се оказва ключова в разбирането на Юпитер относно някои аспекти от философията на Империята и именно от нейната уста излиза култовата фраза, че Земята е малка част от една много голяма индустрия. Тя ѝ обяснява и за „духовното“ значение на гените за тях и какво представлява „реинкарнацията“ в тяхната култура.
Тит Абраксас е още по-енигматичен персонаж, който на практика не може да бъде асоцииран с почти нищо. Той изглежда най-млад и неопитен, но в същото време се оказва най-близко от другите двама до това да подлъже Юпитер, което го превръща в най-лукав. Докато методите на Балем са доста по-първични и разчитат на грубата сила, Тит по-скоро „играе партия шах“ и не напада директно, което от една страна алюзира неговия по-нисък статут и това, че трябва да компенсира онова, което няма (пряка власт) – с хитрост. Това по-скоро му придава архетипните качества на някой женски персонаж, от Империята Сириус. Може би именно в тази връзка той е играчът, който наема Кейн (сирианския воин) да измъкне Юпитер от заплахата, която представлява Балем, за да осъществи своите собствени планове. Това трябва да стане по точно определен начин, защото макар да виждаме Тит да тъне в разкош, става повече от ясно, че той не може да развява байряка си твърде много, защото големият му брат играе игра на различно ниво. Въпреки това, аристократичния живот на кралските величия в Империята е демонстриран най-пряко чрез Тит и може би това е една от неговите функции във филма. В едно свое интервю, Дъглас Буут (който играе Тит във филма) казва че осъзнава, че когато си същество на хиляди години това трябва да проличи в маниерите ти, начина по който ходиш, начина по който говориш. И макар това да е контекст, който Буут осъзнава единствено във връзка с персонажа, който самият той играе, за хората които се интересуват по-дълбоко от материята, това за пореден път може да е едно символично припомняне с колко много натрупване е свързана идентичността на извънземните същества. Това са създания, които живеят по стотици хиляди и дори милиони години като една и съща личност (макар да могат да сменят външните си тела по избор). Помислете отново. Помислете, ако искате, за Его-натрупването на едно човешко същество, което е живяло на Земята само 50 човешки години! Достатъчно време това същество да филтрира света си по необратим начин изграждайки ментални конструкции, които се оказват толкова твърди, че понякога се оказват непреодолима пречка за това да достигнеш до искрата на някого и да имаш елементарна комуникация с него – от сърце към сърце. Сега си представете същото за една самоличност, която се е изграждала милиони години. Тази същност е вложила толкова много в своя образ, че да се отрече от всичко това и да поеме по коренно различен път е равнозначно на нещо по-лошо от физическа смърт. Това означава унищожение на цялото индивидуално съзнание, защото то не е способно да се трансформира, без да се освободи от цялостния товар на Егото. Това е един живот белязан от еднообразието на това да бъдеш само онзи който си и невъзможността да бъдеш нещо друго в продължение на хилядолетия...
www.parallelreality-bg.com/
Образа на Abraxas във филма "Jupiter Ascending"
Няма коментари:
Публикуване на коментар