събота, 20 януари 2018 г.

СЕМЕЙСТВОТО - Борис Балкх


Еволюирайки милиони години, човекът е достигнал съвременния си "съвършен" образ. Ако решим да го опознаем, колкото и "сложен" да ни се вижда на пръв поглед, обобщавайки цялата му "сложност", ще установим, че се състои от три "части" – тяло, душа и ум. Имайки предвид тялото, душата и ума, личните човешки права и задължения, дадени ни от природата са пет:

1. На живот.

2. На бит.

3. На възпроизводство.

4. На духовна удовлетвореност.

5. На творческо дръзновение на ума.

Първите три – телесните лични права, са неотменими. Те са генетично заложени и възложени на всеки отделен човек и никой, нито друг човек, нито обществото, не бива да го лишава умишлено и безпричинно от тях.

Първото лично, неотменимо право и задължение на човека, като творение на, и част от природата, е да пази собствения си живот и живота на своето семейство, с всички възможни средства и начини.

Второто лично и неотменимо право и задължение на човека, като творение на, и част от природата, е да поддържа и продължава собствения си живот и живота на своето семейство, с всички възможни средства и начини.

Третото лично и неотменимо право и задължение на човека, като творение на, и част от природата и неин съратник, е да се възпроизвежда. Заради това, природата е създала двата пола и генетично е заложила в тях стремеж за любовна връзка с човек от другия пол. А изпълнението на първото и второто лични права, след появата на резултата от прилагането на третото им лично право – детето, ги задължава да останат неразделни цял живот.

Нашата троичност – тяло, душа и ум, не е всичко, което ни определя като личности, а и останалата част от цялата наша "сложност".

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.

Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Слънцето; от Месеца; от сезонните и метеорологични промени; от присъствието на много хора или отделни личности; от животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Промените на околното поле влияят най-силно на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че ги е хванало уруки. А урукито, е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско или високо атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други две думи, аура в окултизма и душа в религията. А в нашия древен мироглед думата е МАНА – Азът, самосъзнанието, което дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща – Аз и останалият свят.

Любовта е второто по сила човешко чувство. Единствено тя е издигната в култ. И при нея, както при страха – ужаса, е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.

Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя е в нас и си остава винаги там. Всеки, въз основа на неговите телесни и душевни дадени от природата нагласи и житейски придобити представи за любовта, си изгражда въображаем образ за съвършената половинка.

Поради това човекът търси и избира за партньор, мъжа или жената, която е най-близо до неговия въображаем идеал. Но не винаги е точен в оценката си или поради прибързаност в последствие се оказва, че отрицателните качества на половинката са повече от положителните, съпоставени с въображаемия модел и обикновено връзката се разпада. Такава "грешка" поражда страдание, но любовта не си отива с "грешния" избор и след време човекът се влюбва отново. Понякога и трети и четвърти път.

Така обикновено се случва със "средностатистическите" хора. Но има лица, които изграждат своите въображаеми модели давайки превес на предпочитанията на тялото си или на душата си.

Тези, чийто идеален модел за половинката е изграден под влиянието на желанията на тялото, се стремят към тялото на другия, заради плътската любов. Те осъществяват многобройни краткотрайни "несериозни" връзки и рядко създават семейство, което обикновено е нетрайно и не носи душевна удовлетвореност на членовете му, а децата от такъв брак нямат щастливо детство.

Други хора, които са изградили въображаемия си модел под давлението на душата, се стремят към душата на другия, заради възвишената си платоническа любов и нямат силно телесно влечение за плътска, а понякога дори и не я осъществяват. Такива хора много трудно намират сродни души, а връзките им рядко са удовлетворителни и поради това са редки и кратки, а прекъсването им болезнено. Те рядко създават семейства. Децата при тях обикновено са нежелани и ако се появят, не са щастливи

Всъщност, за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация оргазма. Какво е оргазмът и за какво служи той?

 Първо. Той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов – единственият естествен начин за продължаване на рода.

Природата ни е дала тази залъгалка за да е сигурна, че ще изпълняваме повелята и – да създаваме потомство. Какво ли би станало, ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.

 Второ. Той е ограничено по място и време биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

Обменът на сведения за стойността на полето (чувствителността, осезаемостта), който поражда тежнения в биополето и желания в тялото, в езика Бхаджа се нарича КХАМА. От него е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло. 

Днес тенденцията в нашето общество, е същността на младите хора да се принизи до двете определения: мутри и блондинки. А за тях, оргазмът е само кеф. При древните нещата са доста по-различни. Момента, непосредствено преди оргазма и самият оргазъм се съдържат в понятието самадхи, за което в Индия се казва: „ Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод, ББ). Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ДХАНА – (спиране на дъха, ББ) покой, безмълвие.” 

За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост: на околното поле, на двете биополета и на оргазмите. Тогава КХАМА, ще стане КХАРМА – зачатието – печатът на полето върху новозаченатия плод; неговото духовно начало, посято от мъжа в жената, което ще изгражда тялото си в майчината утроба, през деветмесечния си път от небитието към битието.

КХАРМА, днес вече може да се обясни в своята пълнота. Това което писах по- горе, че Кхарма е само мигът на зачатието означава, че тогава се създава нашият хардуер, който не се променя през целия ни живот. По време на биологичното ни развитие след зачатието и след раждането се създава и допълва нашият софтуер, които може да се променя и допълва през целия ни живот. 

Разделението от природата на материя и дух при човека, дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духа на плода, който изгражда собственото си тяло. 

За да могат хората успешно да упражняват своите лични телесни права и главно третото – на възпроизводство, заживяват съвместно в двуполови двойки – мъж и жена. За този съвместен живот още от древността в българския език има три думи.  

Бракхма, е понятие от мирогледа Балкхара и дума от езика Бхаджа, но по- късно става бог Брахма, Брама, един от върховните богове в Индия. Думата е образувана от три части – срички, бра+кх+ма. 

Думата – сричка "бра", означава "изява на Закона за еволюцията". Думата – сричка "кх", означава "творене", което включва изграждане, промяна и разграждане. Думата – сричка "ма", означава химическото поле и всичко съдържащо се в него – в пространството от горния край на атмосферата, до земното ядро. То е земната душа – Мана. 

Значението на древната дума – сричка "бра", днес се превежда "разширявам се", а в Индия, Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава Вселената чрез своето дихание. „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена, а когато вдишва, целият осезаем свят ще изчезне, ще загуби видимата си форма и ще се оттегли в божествената си същност, където всичко се връща.”

За издишването на Брахма, „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена”, е казано следното: “Така Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.”

Моля, обърнете внимание на следната последователност: животно – човек – дух. Това е нашата преходна същност днес. В нас битуват и трите. Превесът на една от тях ни определя като личности, а сборът от личности съставляват облика на всяко общество. 

Част от думата Бракхма, е останала и до днес в съвременния български език със своето първоначално значение, но днес никой не може да обясни откъде е дошла и какво означава. Тя е думата "бракх" – граждански или църковен брак.

Бракх, означава само създаване на потомство и нищо друго. Така ние ставаме сътворци с еволюцията или с бог Брахма. 

Дали се харесваме или не, дали се обичаме или не, дали се уважаваме или не, какъв семеен или обществен живот водим, нямат нищо общо с думата "бракх". Тя е само изпълнение на повелята за продължаване на рода и няма нищо общо с междуличностните и обществени човешки взаимоотношения. Но, поради значимостта на третото лично право и задължение – на възпроизводство и неговата неотменимост, думата брак е приета и наложена и като основно обществено право за съжителство между мъжа и жената.

Втората дума, за упражняване на правото и задължението за възпроизводство между двама души – мъж и жена, в българския език е семейство. Тя произлиза от думата семе. Става въпрос за мъжкото семе. Ако има плодовито семе и плодородна леха, тогава има семейство. То осъществява само акта на размножаването за изпълнение на природната повеля за продължаване на рода. 

Но за гарантиране на това лично право, чрез съвместното морално съжителство между мъжа и жената и за защита на децата, семейството е прието и наложено и в общественото право, като основна градивна единица на обществото.

Третата дума е съпружество. Тя се основава на думата понятие от езика Бхаджа, "пруг", която буквално означава, свиване на пространството от силата на гравитацията, гнет, усилие. Двама души – мъж и жена, се събират да живеят заедно в съпружество, в затворен семеен кръг, за да могат с общи усилия да преодолеят житейския гнет. Както казва народът: „Къща да струпат, челяд да отгледат.” 

Съпружеството, е съвместно изпълнение на личните и обществените задължения на мъжа и жената, един към друг. Ако двама души – мъж и жена, живеят заедно – в съпружество, но поради вродени причини, заболяване или старост не могат да имат деца, те са пълноправни пред морала и закона.

Но днес в обществото на САЩ и някои европейски страни, съществува сериозен морален и юридически проблем – узаконяването на граждански бракове между еднополови човешки същества. Нещо, което, доколкото ми е известно, официално никога и никъде по света не се е случвало, освен в библейските Содом и Гомор. Но както казва българската поговорка: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват”. 

Според написаното до тук, като изключим обстоятелствените причини за еднополовите връзки предизвикани от все по ограничените възможности за общуване между половете в младежка възраст и "модното подражание", хомосексуалността се дължи на две различни естествени причини, следствие от които и изявите им са в две посоки. 

 Когато има "грешка" в телесната програма за пола, човекът се стреми и осъществява само телесни полови връзки с друг човек от същия пол, без да изявява това свое телесно "различие" в обществото и да предявява претенции за обществени права, основани на това свое "различие". 

 Когато има "грешка" в душевната програма за пола и се разминават половете на тялото и на душата, тъй като душата е първична, водеща, а тялото подчинено, човекът се държи съобразно пола на душата си
 
Цялото негово поведение, във всички посоки, несъзнателно се основава на пола на душата му и поради това за околните то е странно, неразбираемо, недопустимо и "нагло демонстративно". 

В последните години, това "различие" при някои хора се експлоатира с разлагащи морала на обществото цели. Те биват организирани целенасочено и подтиквани чрез масови демонстративни прояви да предявяват искания за обществени права – за еднополовото си съжителство, като семейства. 

Такива хора има във всички сфери на обществото и поради това, все по често и във все повече страни си го самодават или само получават, чрез закона. Те съзнателно и целенасочено се стремят към възлови стратегически позиции за обществото, чрез които организирано и целенасочено овладяват цялото общество и променят морала му, за да осъществят правилото: Всеки Аз, се стреми и желае да преобразува света според собствените си желания и нужди – в своя угода. Така една малка порочна прослойка обсебва цялото общество. Създава си своя, собствена жизнена среда, като раково образувание и паразитира. Така обществото е обречено на бавна смърт.

Правото на любовно щастие и съжителството с друг човек, с тази цел, е неотменимо лично телесно право. Но еднополовото съжителство на двама души, по естествени причини не може да изпълни природните задължения за възпроизводство на рода и следователно не може и не трябва да получи и обществени права заради третото неотменимо лично телесно право. Освен това, Човекът и обществото не трябва да се противопоставят на природната воля! 

Еднополовото сближаване и съжителство става единствено под диктата на Кхама, а Кхама, е само лично телесно право на удоволствие, чрез любовта. 

Общественото, обичайното право произтича от Кхарма – зачатието, а Кхарма е лично и обществено право и задължение за възпроизводството на рода. Причините, за голяма част от неразбориите в съвременното общество, е липсата на ясни, категорични и безусловно разграничени и постановени лични и обществени права и задължения, чието равновесие обуславя морала и е основата на закона.

Няма коментари:

Публикуване на коментар