вторник, 16 януари 2018 г.

Алексения Димитрова: ДС имала “Отдел убийства”



МВР от 1944 г. и до момента е за политическо обслужване на тези които са на власт. МВР не е реформирана от 1989 г. То е по същите правила като от 1944 г. Прокуратурата и тя е така. Двете институции си търсят господари с пари и власт за да ги обслужват. Оставиха българите да го изнудват банки ,бандити , цигани и други за да не могат да гледат в тяхното канче. Обаче идва и на това края!





Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране,взривяване, отвличане



са специалитет на “Служба 7”

"Отдел за убийства" е четвъртото

документално разследване на Алексения Димитрова.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-жо Димитрова, как стигнахте да разкритието, че в Държавна сигурност (ДС) е съществувал специален таен отдел за мокри поръчки?

- След като завърших книгата си “Тайните досиета на царя” през юни миналата година, започнах да чета описите на документите от Първо управление на ДС, предадени в т.нар. Комисия по досиетата.

Четенето на описи не е от най-приятните занимания – отнема много време и е пълно с много неизвестни. Никога не знаеш какво ще изскочи от десетките страници със заглавия на документи. Но постоянството ми се увенча с успех - след дълго взиране, неочаквано се натъкнах на няколко съкращения – ОМ, СМ, ДМ и АМ.

Човек е склонен да пропуска нещата, които не разбира, но от дългата си работа в архивите ми е останало в съзнанието, че зад тези абревиатури може би се крият понятията

остри, специални, активни

и дезинформационни мероприятия.

Поръчах папките и когато след няколко месеца ги отворих, разбрах, че

в Първо главно управление е имало специално звено,

което се е занимавало с тези мероприятия.

То се е наричало

“Служба 7”.

Разследването ми се базира на близо 5000 страници неизвестни досега документи, намерени в архивите на Първо главно управление на ДС.

Те опровергават твърденията на бивши офицери от Държавна сигурност, че разузнаването не се е занимавало с мокри поръчки и не е имало специално звено за подготовката и изпълнението им.



-Кога и защо е създадена тази служба, по чия инициатива и нареждане?

- Отделът е създаден през 1963 г. Но чии са инициативата и нареждането не открих в папките.



- Ясно ли е кой е ръководел отдела, кои лица са работили в него?

- В книгата има цяла глава, посветена на това. Накратко, според документите в началото отделът е ръководен от някой си полк. Ковачев и е наброява 4 души.

По-късно сред ръководството му се среща името на полк. Иван Горинов, съпруг на секретарката на Тодор Живков - Ангелина Горинова. А според един доклад за отдела в него работят 39 агенти и оперативни работници.

В един от материалите се посочва, че изпълнителите трябва да са с подходящ социален произход, политическа подготовка и закалка.

Среща се псевдонимът на агент “Пикадили” – предполагаемият убиец на Георги Марков, който много преди покушението срещу писателя през 1978 г. е трябвало да изпълнява други поръчки на отдела в Италия.



- Какъв тип мероприятия е осъществявало това звено в ДС?

- Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане. Това са термините, употребени от оперативните работници, в плановете и отчетите.

За по-голяма конспирация за тези думи в материалите, писани на машина, са оставени многоточия и са допълнени на ръка.



- Ясно ли е кои български граждани са били обект, колко поръчки са изпълнени, кои са жертвите, има ли клиенти, останали живи?

- В периода, за който аз намерих документи, отделът е работил по 10 български емигранти в Англия, Италия, Дания, ФРГ, Турция, Франция, Швеция, Швейцария и Етиопия. Имената им могат да се намерят в книгата.

Дали поръчките са доведени до край не става ясно. Вероятно истината е потънала в пещите, защото част от документите за дейността на “Служба 7” и последващите звена са унищожени.

Такава е съдбата и на документите за част от разработваните лица.

Унищожаването става през декември 1989 г. от комисия, в която участват ген. Владо Тодоров и полк. Иван Горинов.

За радост, поради недоглеждане или разсеяност, част от материалите са оцелели.



- Разкажете някоя по-интересна история за работата на отдела и клиентите му.

- Всички истории са интересни.

Към всеки от обектите се е подхождало по различен начин и се е обмисляла различна акция. Но разказите стават още по-интересни, защото

освен документите се опитах да открия някои от мишените или техни близки .

Те разказват много интересни неща.

Освен срещу отделни емигранти, “Служба 7” е работила и срещу обекти извън България. В плановете например се предвижда остро мероприятие срещу Вселенската патриаршия в Истанбул, умирисване на киносалони в Турция и изучаване на обстановката около гръцкия крал Константин, Георги Папандреу и Константин Караманлис.



- В книгата си казвате, че през 1970 г. Ангел Солаков е дал незадоволителна оценка за работата на специалното звено в ДС, какви са били мотивите му, имало ли е провал или дискредитираща информация?

- В документите няма информация какво го е мотивирало за това изказване, но е факт, че на 1 юли 1970 г. той заявява пред специално съвещание: “Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия”, а за направление “Остри мероприятия” трябва да се намерят допълнително смели хора”.

Говори, че над определени хора трябва да се изпълни смъртна присъда и допълва, че “на пръв поглед това изглежда черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна”.

Той настоява отделът да придобива опит, защото не се знаело “дали няма да ни се постави задача да се ликвидира например Папандреу”.



- Установихте ли връзка и намеса на КГБ в създаването и работата на отдела, знаела ли е БКП, че в ДС работи такава структура?

- За КГБ – да, има такива документи и то не малко. В средата на 60-те години тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков праща писмо до шефа на КГБ Семичастний, в което иска гостуването на служител от КГБ, който да подпомогне работата на “Служба 7”. Всички документи по гостуването, включително въпросите, които са обсъждани – близо 16 страници, са в книгата.

Колкото до знанието на БКП – поне до 1973 г., до когато открих документи, няма видима намеса. През 1973 г. ЦК на БКП приема секретно решение „Б”, в което се споменава извършването на остри агентурно-оперативни мероприятия.



- До кога е съществувал този отдел, имате ли съмнения, че и след закриването му е продължил да работи и изпълнява поръчки под друга форма?

- Не намерих документи за закриването на отдела, което означава, че не е ясно до кога е съществувал.



- Как си обяснявате, че 20 години след падането на комунизма и закриването на ДС е крита тайната за съществуването на това зловещо звено. Има ли яснота, какви документи за работата му са унищожени?

- Досега описите на архива на Първо главно управление не са били публични. В първия момент, в който те бяха предадени в комисията по досиетата и станаха достъпни, започнах да ги чета. Предполагам, че това са правили и други колеги. Моят шанс бе, че забелязах съкращенията, за които споменах в началото. Колкото до унищожените документи – да, има яснота – те са описани в отделна глава на книгата.



- Може ли да се прави връзка между този отдел и убийството на Георги Марков и отстраняването на други български дисиденти?

- В документите, с които работих аз, Марков не се споменава. Но това са документи, писани до 1973 г. За следващите периоди в описите не открих нищо за дейността на този отдел.

***

& Край на документа



От 1989 г. в Румъния няма нито едно поръчово убийство,

но в България не само геноцидът над 90% (деветдесет процента) от населението фактически има дълбоката същностна характеристика и фактическо проявление на

латентни поръчкови убийства,

но и самите отделни демонстративно-явни поръчкови убийства в буквалният смисъл на думата са

ДЕМОНСТРАТИВНО ЕЖЕДНЕВИЕ

проявяващо изключително висока

„превантивна функция”

срещу всеки неблагоразумен порив

за проявление на индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално Човешко Достойнство

и на всеки стремеж за търсене на Справедливост и Правосъдие от престъпните дейци.



Така, в контекста на тази мутренско-мафиотска реалност

НЕ САМО АЗ, НО И ВСИЧКИ КАТО МЕН ВСЕ ОЩЕ НЕСМАЧКАНИ И НЕУБИТИ ОТ ПРЕСТЪПНАТА ВЛАСТ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ

са подложени на ежедневни

СЕМАНТИЧНО ЯСНИ ИЛИ ДОРИ НАГЛО ДЕМОНСТРАТИВНО ОТПРАВЕНИ ДОБРОНАМЕРЕНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ИЛИ ЗАПЛАХИ за отвличания и убийства на семейно и фамилно близки хора



Представители както на руското, така и на американското посолство изрично и настоятелно са поискали от българките специални служби да осъществят и осъществяват тези престъпни посегателства върху мен и НАЙ-ВЕЧЕ върху всички такива като мен;

че е нужно аз да проумея ВИСОКОПОСТАВЕНАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОБЕЗПЕЧЕНА

БЕЗИЗХОДНА ЗА МЕН СИТУАЦИЯ;

че разполагам само с една-единствена възможност ПОНЕ ВРЕМЕННО да спася последните останали живи мои близки хора от най-високопоставено обезпеченото планирано (осигурено) биологично унищожение,

И ТОВА Е:

*като спра да пиша исканията си за спазване на принципите и нормите на Българското, Европейското и Международното Право;

*като спра (прекратя) стратегията си към създаването на документация за бъдещото правосъдие и спра да настоявам за търсене и налагане на наказателна и репараторна отговорност от престъпните конкретно доказани лица;

*като всичките ние, все още живи, се примирим да вегитираме в условията на престъпно наложеното ни мизерно икономическо и битово състояние;

*и като „доброволно” и безропотно се „пренесем” в небитието;

И НАЙ-ВЕЧЕ, че всичкото това се прави и ще продължи да бъде правено

НЕ САМО за да бъде обезпечено моето НАСТОЯЩО елиминиране от публичното юридическо пространство и да бъде пресечена (преустановена) моята НАСТОЯЩА интензивна прецизна юридическа дейност, насочена към търсенето на наказателна и репараторна отговорност от престъпните български лица и техните чуждестранни съучастници,

НО И за да бъде обезпечено ЛИКВИДИРАНЕТО на каквато и да е възможност за мотивиране В БЪДЕЩЕТО

КАКТО НА МОИТЕ СЕМЕЙНО-ФАМИЛНИ НАСЛЕДНИЦИ,

ТАКА И НА КАКВИТО И ДА СА ДРУГИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ,

които В БЪДЕЩЕТО биха могли да си поставят такива цели за търсене на наказателна и репараторна отговорност от престъпните лица.




Няма коментари:

Публикуване на коментар