понеделник, 1 януари 2018 г.

Основи на програмирането

           

Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят. 


Интересно откритие е, че човешкият геном не съдържа очакваните 100 000 – 140 000 гени (сегментите от ДНК, които отговарят за производството на амино-киселини и протеини), а само някакви си 30 000 +/ – малко повече от два пъти в сравнение с 13 601 гена на плодова мушица и едва 50 процента повече от тези на кръглите червеи – 19 098. Какво падение от върха на геномното Дърво на Живота!


Тялото не създава съзнанието, а обратното, ДНК е точно толкова съзнанието, колкото тя (ДНК), е тялото. Без съзнанието, тялото не би съществувало. Вие сте буквално това, което мислите.

Програмирането (в стил Монарх) добавя нова ДНК към вашата първоначална и то може да бъде вкарано или директно чрез тялото, или нефизически от астрала. Тъй като съзнанието създава и контролира тялото, програмирането винаги може да бъде разгадано или отключено, защото съзнанието е много по-силно от изкуствените елементи, добавени към тялото, или прикачени към мисловния модел от програмиращите. Програмирането може да разбие на части съзнанието и да сложи бариери пред него, но то никога не може да го превземе за постоянно. В случая приравнете „програмиране“ към „обсебване“ и приложете модела, който обясних в началото и ще разберете как никога не може да има абсолютен контрол над някой 24/7 само и единствено с този метод. Всичко външно, никога не може да сработи на абсолютно ниво с дадено съзнание.

Какво общо има програмирането с настоящата тема? Много.

Защото програмирането се опитва да надхитри системата по един много лукав начин, който работи или поне да кажем, че работи достатъчно добре за постигането на дадени цели. И в случая, това се явява много удобен пример, с който можем да обясним и това, което искам в настоящата тема.

Да видим...

Първоначална ДНК

Първоначалната ДНК на долната схема е тази, с която сте се родили. За нея говорих в началото на материала. Тя е физическият сбор от всички ваши модели на съзнанието, удобно сбити в една двойна спирала. Първоначалната ви ДНК е вашата лична честота. Във физиката, честотата се дефинира като брой трептения за единица време. Човешкото тяло е електромагнитно по природа. Както обясних, вашето ДНК е уникално само за вас самите. Следователно ДНК-то ви е една електромагнитна честота, която е точно настроена само към вашия уникален мисловен модел. Ето защо е възможно физически да се намери всеки един човек (или друга форма на живот) на тази планета. Може да бъде използвано рожденото ви име, или проба от кръвта ви, или телесна тъкан, всяко едно от което ще даде много точен ДНК-отпечатък. Веднъж щом тази информация е придобита, ДНК-то ви, или честотата ви, бива впоследствие вкарана в един... да кажем „езотеричен компютър“, и вашето местонахождение може да бъде открито веднага. Това не е бъдеща технология, това се случва в момента. Разбира се тази информация никога няма да бъде оповестена масово и никога не би могло да бъде използвана „законно“, защото тогава правителството трябва да признае, че разполага с нея. Подобно на най-добрите военни оръжия, тя се използва тайно.

            



Добавена ДНК

Добавената ДНК се състои и от импланти (хардуер), и от програмирани задачи (софтуер). Добавената ДНК става част от честотата ви, въпреки че наподобява повече на удължение на честотата ви. Мислете за нея като пристройка към една къща. Основната част от къщата все още си функционира изцяло, докато новото крило се строи. Добавката, освен това, е напълно изолирана от къщата и следователно вие можете да продължавате да си гледате работата без каквито и да било разсейващи фактори от тази нова добавка. При човешкото програмиране, добавката към ДНК-то ви се „изгражда“, когато сте в ранна възраст и после вратата се заключва, така че да не може да влезете. Въпреки всичко, вратата си остава врата и подходящия ключ ще ви даде достъп до тази скрита област.

Активиращ спусък (trigger)


Той може да бъде даден цвят, дума, фраза, лице, буква, телефонно обаждане, песен, миризма... каквото се сетите. Активиращият ключ е парченце информация, което е било програмирано във вас. Когато този активиращ ключ ви се представя в едно нормално съзнателно състояние, това задейства една поредица от събития вътре във вас, която отваря първият етап на дадена програма, която ще бъде стартирана. Мислете за това като за един сценичен работник на снимачната площадка. Той има конкретна задача или група от задачи, които да изпълнява, но няма да започне докато той/тя не получи сигнал от режисьора. Активиращият спусък за една програма е това, което е сигнала на режисьора за сценичния работник. Програмата си стои вътре в човека, но не може да започне докато не получи подходящия активиращ ключ или сигнал.

Програма

Програмата е поредица от инициативи или стъпки, които са вкарани директно в генетичния ви код, или вашето ДНК. Програмите могат да бъдат поставяни и в самия мисловен модел и в клетъчната структура, без да променят ДНК-то ви. Например Microsoft Word е програма, обработваща думи. Тя се съхранява на твърдия диск на компютъра ви, но си стои там, правейки точно нищо докато не я активирате. ДНК-то е харда на човешкото тяло – там се съдържа всичката информация, включително и паметта. Една програма, която е била вкарана в ДНК-то, мисловния ви модел или клетъчната ви структура просто ще си седи там, правейки нищо, докато не се активира чрез получаване на правилния активиращ спусък.

Сексуалната страна на програмирането

Обикновено, програмирането е завършено, когато се отваря най-ниската чакра. Това е най-лесният начин за навлизане в честотата на човека. От основата е най-лесно да се изпраща информация нагоре през системата от чакри, следвайки естествения поток на физическата енергия на човека. По време на сексуалната стимулация, тази област, естествения канал за основните енергии на съзиданието, се „отваря“.

Това е и основната енергия на съзиданието, която е „хваната в плен“ по време на даден сексуален магически ритуал и после пренасочена, за да създаде специфични проявления в тази физическа реалност. Това понякога се причислява към т. нар. „сексуални магии“. Който и да контролира тази сексуална енергия, контролира и много от това, което може да бъде създадено в тази реалност.

Жената става като вакуум когато вагината (или вортекса) се отваря. Когато мъжът е проникнал в нея, енергията му е изпратена навън през вортекса, за да създава. В момента на оргазъм насочената мисъл може да бъде задвижена към нефизическата област, за да създаде и доведе до физическо проявление в тази реалност. Могат да бъдат визуализирани или създадени различни символи в областта на гениталиите или принципно в тялото, за да засилят процеса на създаването. Ето защо, татуировки, рисувани картини и белези, понякога са поставяни върху тялото по време на ритуалните церемонии. Някои хора носят тези белези, продължавайки да изпълняват тяхното програмиране.

Ето защо библията учи, че секса трябва да бъде използван само за създаване на потомство. Ограничавайки хората в това, което „трябва“ и което „не трябва“ да бъде правено със сексуалността, има малък шанс, същите тези хора да открият предназначението на сексуалната енергия освен за създаването на потомство. Брилянтно измислено – хората са контролирани в техните собствени спални посредством вината.

С настъпването на „сексуалната революция“, по-приемливо става правенето на секс за удоволствие и основната обществена норма се превръща в „ако изпитваш удоволствие, прави го“. Отново разсейване на хората.

Докато хората са заети да „изпитват удоволствие“, рекламите, музиката, телевизионните предавания и почти всичко, за което бихте могли да си помислите, е режисирано така, че да държи сексуалната чакра широко отворена за вмъкване и imprint-ване на идеи и честоти за контрол на съзнанието. Това отново разсейва хората от откриването на истинското предназначение на съзидателните им сили.

За тези, които все още са на другата пътечка, съществува само обета за целибат. Със съзнание насочено далеч от коренната чакра, все още има малък шанс за тези хора да открият как да използват сексуалната енергия в най-висшите й форми. Или, някои от тези, които се смятат за „духовно извисени“, могат да изследват такива приемливи практики като тантра. В повечето случаи тези практики всъщност засилват програмирането, защото повечето от тях нямат земен произход и са създадени с идея за контрол над съзнанието по различни начини.

Хората, които са специално набелязани за контрол на съзнанието и програмиране са сексуално отворени практически още при раждането си. Децата са сексуално обучени, преди дори да разбират какво означава това. Това означава, че те биха могли да бъдат стимулирани сексуално физически, астрално или чрез сателит. В някои случаи членовете на семейството са участници в програмирането.

Много от тези деца израстват със сексуални проблеми поради несъществуването на съзнателна памет, самоблокиране на травмата или поради програмирането, което изтрива краткотрайната памет. Често това означава извънредно потисната или извънредно агресивна сексуалност.

Сексуалните мании или фетишите често са страничните ефекти на програмирането. В зависимост от пристрастията, това са уликите, които показват как е било въведено програмирането и от какъв вид е. И защото програмирането често включва болка или удоволствие, садистично-мазохистичните тенденции например са остатъчните чувства от програмирането.

Много програмирани хора имат проблеми със сексуалното отъждествяване. Мъжете може да не знаят дали са хомо или хетеросексуални, защото сексуалното им малтретиране е извършено от друг мъж в много ранна възраст. Когато индивидът е сексуално стимулиран по този начин, той няма избор освен да усеща физическото удоволствие, дори когато психическия аспект не е приятен. Това е еквивалент на изнасилването, което никога не спира. И защото мъжът е усетил сексуално удоволствие буквално от ръцете на друг мъж, той пораства мислейки си, че сексуално е привлечен към други мъже. И заради imprint-ването на мисловния модел, той може да се чувства привлечен към мъже, но не и поради причината, която той съзнателно възприема. Мъжът може да бъде хетеросексуален, но поради внушението и липсата на съзнателно познание на тези погребани преживявания, той допуска, че може би е хомосексуален.

Жените пък, често прекарват живота си опитвайки се да отработят сексуалните си проблеми с мъжете. Това може да ги доведе до многочисленни сексуални партньори или до живот подобен на този на проститутка. Обратно, програмирането може да доведе до проблеми като фригидност или страх от полови сношения. Погребаните подсъзнателни спомени за изнасилване могат да попречат на нормална сексуална връзка с какъвто и да е мъж.

Жените, сексуални-робини могат да бъдат неспособни да усещат удоволствие, защото те са тренирани да удовлетворяват други, а не себе си. Те са много добре тренирани да предчувстват всяка подробност от каквато и да е нужда преди дори да е изразена от другия. Тази отличителна черта обикновено се разпростира извън сексуалната активност преминавайки в ежедневния живот. Този тип програмиране означава, че тя ще се грижи за другите, дори това да е пагубно за нейното собствено благополучие.

И мъжете, и жените често имат проблеми със сексуалното отъждествяване – те могат да решат, че са безполови, защото така могат да бъдат сексуално стимулирани и от двата пола – и от жените, и от мъжете, които те не познават и от които са наистина привлечени. Те дори могат да опитат да подражават на възприет начин на живот, т.е. мъжете могат да имат дълга коса и да изглеждат женствени, докато жените може да приемат мъжките прически, типа мъжко тяло и дрехите. В краен случай всеки пол може да живее живота си като противоположния пол, някои дори правят множество операции на тялото си, за да подсилят imprint-натия в съзнанието мисловен модел.

Тези проблеми с отъждествяването, както и объркването как да изразят потиснатите сексуални чувства, могат да доведат до външно неизразяване на сексуалността изобщо. Има много програмирани хора, които никога не са имали съзнателни сексуални преживявания поради объркването, проблемите с ниската себеоценка, сексуалната природа, която е била възпряна или даже извратена по време на imprint-ването в съзнанието. Поради всичките безочливи, сексуални, обществени нападки, тези хора допълнително възпират сексуалните си чувства мислейки си, че „всеки го прави“ освен тях. Това е напълно невярно, просто остава неизказано, защото и мъжете, и жените се срамуват да говорят за тяхната съзнателна липса на сексуални преживявания.

Много програмирани хора имат трудности, поддържайки моногамен начин на живот, защото когато те имат посветена интимна връзка, това изкарва навън проблемите, които се опитват да избегнат. Сексът провокира тези спомени поради начина, по който е било режисирано програмирането. Това може да накара индивида да се чувства неудобно и така, вместо да се довериш на един човек, по-лесно е да бягаш от проблемите, като често сменяш партньорите си. Липсата на стабилна връзка засилва целта на програматорите, която е емоционална изолация.

Както всичко, което съществува, сексуалната дейност има много предназначения. Жизнената енергия, която е енергията, която поддържа тялото се обединява в основата на гръбнака. Оргазмът освобождава тази енергия обратно в системата, помагайки да се поддържа движението на потока. Много често, хората, които не са сексуално активни са инертни.

Сексуалната интимност между двама души представлява интимното докосване, споделянето на съзнанието. Физически докосвайки някого там, където не позволявате на друг, е отражение на докосването до дълбочините на вашето собствено съзнание. Колкото по-дълго сте с един човек и изследвате вашите взаимни ментални пространства, толкова повече това се отразява на вашето взаимно сексуално споделяне. Програмираните хора често се срамуват от този вид интимност, защото тя изкарва навън неудобните спомени.

Поддържането на сексуална връзка с един човек помага да държите настрана сексуалното малтретиране и експлоатацията. В моногамната сексуална връзка, всеки път, когато имате полово сношение, вие imprint-вате в съзнанието на другия своите честоти. Това помага да пазите други от нахлуване в честотите ви, както и предотвратява продължаването на imprint-ване от астрала или чрез сателит. Като аналогия, помислете за закупуването на една къща. Преди да я купите, колкото повече пъти посещавате къщата, толкова повече от специфичната ви енергия остава в къщата. Това отстранява енергиите на другите, помагайки ви да се подсигурите, че никой друг няма да купи къщата. Когато влезете в един новопостроен апартамент, той е енергийно стерилен, вие не можете да го наречете свой дом, не го усещате като такъв. С времето вие насищате това пространство все повече и повече със своята енергия, докато в един момент не започнете да чувствате това място като свое и да го идентифицирате като такова.

Всеки може да прави секс. Животното може да прави секс. Самият секс свързва хората с астралните нива. По време на сексуалните ритуали, хората са обучавани да правят секс с астрални същества, животни, определени партньори и многобройни такива и от двата пола. Сексът е една от най-мощните сили във вселената, подсигурявайки самопродължаването на живота в тази реалност.

По време на депрограмирането, сексуалните проблеми са най-често срещаните, защото преобладаващото програмиране е осъществено чрез сексуална активност (завършва със секс). Програмирането трябва да бъде премахнато чрез пресъздаване на процеса почти по същия начин, по който той първоначално е бил осъществен. Сексуалната чакра е изключително зле третирана по начин, който привързва хората към ниската астрална енергия. Когато индивидът е насочен единствено към „изпитване на удоволствие“, истинската цел на сексуалната активност е абсолютно пренебрегната.

Програмираните хора често се чувстват доста секси и това е изразено в аурата, което значи, че другите се отзовават на отворената сексуална чакра. Това може да означава скрито или явно сексуално внимание от другите хора (включвайки изнасилване и сексуално малтретиране), чувството да бъдеш особено привлекателен за другите и т.н. Това е част от идентичността на програмираният човек. Без значение дали той го съзнава или не, това е част от обучението. Другите реагират подсъзнателно на аурата, включително на цветовете и символизма съдържащи се в тях.

По време на депрограмирането, интеграцията на тези сексуални страни обратно в системата, може да бъде мъчителна, не само заради спомените, но и защото те са части от индивида, които не искат да се откажат от сексуалната идентичност. В някои аспекти, сексуалната идентичност е единствената идентичност. Без нея съзнателната страна се чувства изгубена и безполезна.

Сексуалните фантазии често са ключът към програмирането, за какво сте били използвани и какво ви е било направено. Вие сте програмирани да искате специфични неща, така че дори и логичния ви ум да намира определени действия за отвратителни, тези същите мисли могат да активират специфични сексуални реакции или стимулации. Ако подозирате, че сте програмирани, опитайте се да си спомните най-ранните детски сексуални фантазии. Те са следите за вашето програмиране.

Източникът на всяко нещо, което би ви се сторило странно може да идва от програмирането.

Предпоставки за всички видове програмиране – вътрешна болка/страх

Всеки, който ходи по тази планета има своя принос за разрушителните преживявания с болезнени белези. Тези събития могат да се случат при всяко стечение на обстоятелствата в живота ви, от утробата, през детството, до живота като възрастен. Може да има съзнателни спомени или такива, които се опитват да се избутат в подсъзнанието. Независимо от произхода си, те оставят техния белег, причинявайки разнообразни реакции.

Обикновено, всеки път когато някой изпита болка, там има и един скрит страх, както и чувство на безпомощност. Веднъж щом настъпи чувството за безпомощност, идва и гнева към някого, който човека чувства отговорен за създалата се ситуация. Гневът е част от режима за оцеляване, „битката“ или „полета“, който е в ствола на рептилоидния мозък. Когато полетът стане невъзможен (често мотивиран от страха), тогава оставащият избор е да се бориш, което често е задвижвано от гняв. Когато индивидът е в положение, в което той/тя не може да се бие, гневът е потиснат в съзнанието и после рано или късно – в подсъзнанието.

Както знаете, всяко нещо, което е потиснато натрупва сила. Целият потиснат гняв в края на краищата ще трябва да излезе и избие навън. И понеже е потиснат, той прекарва много време опитвайки се да избяга и ако не го направи, се изразява по разнообразни начини.

Единият от начините е да започне да „рита“ срещу другите. Хората, които правят това, обикновено са пълни с болка. Те се опитват да го изчистят от себе си отдавайки го на другите. Ако погледнете под страха, ще видите болка, а под болката, страх. Колкото по-дълбока е болката, толкова по-отчаяно този човек се опитва да нанесе болка на другите, в отчаян опит да го махне от него/нея. Емоционалната болка избива навън отдавайки емоционална болка на другите. Физическата болка е по-разпространена и в крайни случаи причинява изнасилване, осакатяване и дори и убийство.

Колкото по-чувствителен става някой, вместо да си го изкарва на другите, тенденцията е да го изкарва на себе си. Това идва под формата на един вътрешен диалог, резултата от който е ниска самостойност, самосаботаж, себеотрицание и самодеградация. Крайната вътрешна болка може да се превърне в последици като анорексия, булимия, самоосакатяване, дори и самоубийство. Човек с такъв мисловен модел е отворен към външна агресия, програмиране и само-imprint-ване.

Друга разпространена реакция на дълбоката болка е вцепеняване от болката, когато тя е потискана. Този тип реакция завършва с нечувствителност към нищо и за нищо. Хората, които притръпват за болката действат в една честотна лента от емоции без твърде много колебание за едно или друго нещо. За нетренираното око, тези хора може да изглеждат като устойчиви и спокойни, но точно под повърхността лежат всичките потиснати емоции, които само чакат, за да излязат навън. Хората, които са вцепенени към света често не могат да си припомнят неприятните случки, защото това е много болезнено. Отбягването е по-лесно. Вцепеняването причинява бездействие или предизвиква по-големи разтърсвания чрез друга травма.

Болезнените преживявания често водят до чувство на срам, че: „аз направих нещо лошо и нещо лошо трябва да ми се случи и на мен“, без значение дали го има или не. Само-imprint-ването е толкова силно, че вие никога не можете да спрете да се питате, или ако го направите, ще чувствате, че не можете да преминете през него. Срамът е и функция на ниската себестойност. Отпечатъкът би могъл да се появи навсякъде по пътя, но основно е формулиран в ранното детство.

Да си спомните първия път когато сте почувствали срам е първата стъпка към депрограмирането.

Депрограмиране

Програмите, които са вкарани в ДНК-то са скрити от съзнателния поглед на субекта. С други думи, по време на нормалния ежедневен живот на даден човек, той/тя никога не би знаел, че неестествени програми са съществували в тялото му, защото тези програми са скрити от погледа на съзнателния аз. Това е като една врата, която изчезва или се слива с декора, когато я затворите. Вратата е все още там, но вие не можете да я видите. Депрограмирането е процес, при който тези „врати“ се отварят за постоянно. Програмирането всъщност не се изтрива, защото е част от ДНК-то ви, или генетичната ви структура. Ако се опитате да изтриете програмирането, това би било същото като да изрежете част от ДНК-то ви и тялото ви ще започне физически да дегенерира. Следователно депрограмирането позволява на човек да разпознае програмите в самия него, така че да може да върне обратно контрола над съзнанието и тялото си, ако програмата се активира.


http://www.parallelreality-bg.com/

             


Няма коментари:

Публикуване на коментар