неделя, 28 януари 2018 г.

Европа през 2100 г. (или записките на един очевидец)/Как се създава ЕВРОИСЛЯМ?

             


Всичко започна естествено от добрата стара Франция –люлката на свободата, братството и равенството. На президентските избори през 2053 г. френските граждани за първи път избраха президент мюсюлманин. Макар и не мнозинство по това време, последователите на Пророка успяха да се консолидират и да отчетат 95% гласуваемост сред тях. Десет години по-късно мюсюлманите вече имаха и мнозинство в Парламента. За това никой не се учуди, когато на проведения през 2095 г. референдум мнозинството „французи” одобри предложението за смяна на името на държавата с „Ислямска република нов Алжир”, а Париж бе прекръстен на Нова Мека. Палежите и бунтовете спряха и настана спокойствие и тишина.

След двайсетина години същото се случи и с Германия, където турците избраха собствен президент и федерално правителство. Държавата, обаче си остана светска, за разлика от прародината майка, където Шариатът стана официално законодателство още през 2030 г.

Пакистанските имигранти в Обединеното кралство пък, консолидирали около себе си повечето мюсюлмани в Пакистанската консервативна партия, нанесоха смазващ удар на едноименните си колеги през 2062 г, печелейки 68% от местата в Камарата на общините. Скоро след като съставиха еднопартиен кабинет, те поставиха ултиматум на краля: или той да приеме исляма и Обединеното кралство да остане монархия или да бъде проведен референдум за република. След едномесечно разсъждаване кралят прие предложението и получи още една титла към всички останали: Пазител на Правата Вяра.

На изток пък нещата съвсем се объркаха, когато към 2100г циганското население вече беше мнозинство в редица държави. Естествено властта беше взета от тях, къде мирно, като в Словакия и България, къде след кървави революции, като в Румъния и Сърбия. В Унгария пък, след като взеха властта, циганите се отказаха отвратени от нея и хукнаха да обикалят свободни сред маджарската пуст. На много места Конституциите бяха отменени и бе въведено т. нар. „Солидарно законодателство”, задължаващо всеки работещ гражданин от нецигански произход да издържа по едно циганско семейство.

Разтревожено от ставащото, полското правителство поиска Полша да стане 55-ти щат на САЩ. Скоро след това я последва и Ирландия.

В Русия, през 2072 г., бе гласуван закон, според който длъжността президент-император може да бъде заемана само от преки потомци на свети Владимир Путин.

Европейския съюз оцеля на север, където държавите, все още негови членки, съумяха да останат в страни от бурите шетащи из континента, след богати помощи към някои европейски ислямски страни. Особено към тези притежаващи ядрено оръжие. Когато Швеция пък се зае с разработката на ядрено оръжие, европейските ислямски и християнски държави вкупом и наложиха ембарго и тя скоро се отказа от идеята.

Моментът на тоталната изненада дойде, когато министър председателя на Обединеното кралство Нов Северен Пакистан въведе на мода т. нар. „ядрено ислямизиране”. Той разпореди ядрените ракети на неговата държава да бъдат насочени към Норвегия и поиска в срок до една година всички норвежци да приемат Исляма. Молбите на норвежкото правителство към САЩ останаха нечути, тъй като отвъд Атлантика на власт беше дошъл президент –либерал и пацифист, който вече беше оттеглил американските войски от всички горещи точки по света и бе заявил политика на ненамеса във вътрешните работи на други страни. Попаднали в безизходица норвежците се обърнаха към Китай, но оттам им отговориха, че ще помогнат само, ако Норвегия стане комунистическа държава. Отчаяни, гордите потомци на викингите приеха исляма.

Промени се случиха и в света на спорта. Европейското първенство по футбол бе закрито окончателно през 2099 г. на официална церемония в Нова Мека (Париж). Стадионите в бившата Франция бяха превърнати в огромни места за молитви и съзерцание. Забранени бяха и всички спортове в леката атлетика, плуването и културизмът. Художествената гимнастика бе оставена разрешена, но само за мъже.

Така светът навлезе в новия век. С надежда за едни и отчаяние за други.

Както между впрочем е влизал всеки път от 2000 години насам.







ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: АЗ СЪМ ВЕЛИК ТУРЧИН! БЪЛГАРИЯ СКОРО НЯМА ДА Я ИМА, ще стане турска територия!




Илюминатска карта: "Братски режими" Луцифериански порядък! касае именно "свободните наги" от Била-сварга, прокламиращи 'свобода' чрез диктатура за нея.


Как се създава ЕВРОИСЛЯМ?/ Евроислямът на Тарик Рамадан


image

Каналът Alhayat TV е медийна ъндърграунд инициатива на християни от арабския свят, които са се заели с мисията да анализират модерния ислям и да го представят на своите съвременници от Западния свят, както и на вярващите мюсюлмани. Тук става дума за онлайн телевизия, без централа, без офиси, без репортери. Хората, които работят там са млади, бивши мюсюлмани, конвертирали към християнството, или членове на традиционните християнски малцинства в арабския свят (Египет, Сирия или Ирак). Репортажите им са много по-силни в изказа си, отколкото Салман Рушди в своите "Сатанински строфи" и са много по-задълбочени, сериозни, богословски и исторически аргументирани от карикатурите на датския вестник Jyllands Posten. Според исляма - тези хора са извършили смъртния грях "рида" (отстъпление от правата вяра), като автоматично се превръщат в "махдур-уд-дам", (тоест "такива, чиято кръв трябва да бъде пролята"). Според хадитите наказанието за това престъпление е еднозначно - смърт. Заплахите към тях са ежедневни, във фатви, ислямски медии и Интернет форуми. Някои от тях живеят в постоянна несигурност, преследвани са от свои роднини и бивши приятели и са под охраната на немската държава.

Представяме Ви интервю с журналисти от филиала на телевизията Alhayat TV Германия. Контактът с тези хора се осъществява при изключителни мерки за сигурност и с много условности единствено по Интернет. Немската държава, която конституционно гарантира свободата на словото и личното мнение, не е в състояние да гарантира живота и сигурността на тези свои граждани, които се възползват от тези две свободи.

Предаванията на Alhayat TV можете да гледате по интернет на следните адреси:

www.alhayattv.net (на немски език)

www.kanalhayat.tv (на турски език)

www.hayatv.tv (на арабски език)

.........................................................................................................

Ислямската реконкиста на страните от Балканския полуостров започна най-късно с краха на комунистическите режими в региона. Заради някогашната принадлежност на балканските страни към ислямската Османска империя тези земи се възприемат в някои кръгове като дар-ул-ислам. За нашите читатели би било особено интересно да научат кога приблизително започна ислямската субверсия в западните части на Европа, където исторически погледнато никога не е имало ислямско присъствие (Германия, Нидерландия, Швеция и т. н.)

Alhayat TV:

       



Не просто в някои кръгове Балканите се разглеждат като дар-ул-ислам, самото ислямско богословие ги вижда в тази светлина. В сура 2.191 от Корана се казва "И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха!"[1] Мюсюлманите бяха изгонени от Балканите и Андалусия, затова отдават голямо значение на тези части на Европа. Те смятат, че, ако завладеят отново тези страни, ще успеят да възстановят една частица от гордия ислям. С построяването на всяка една нова джамия се празнува малка частична победа и стъпка към неговото възвръщане. Кога точно започна подривната дейност на тези хора в Западна Европа не можем да кажем със сигурност, първите мюсюлмански движения датират от шестдесетте години на миналия век, когато в Европа пристигнаха първите гастарбайтери и имигранти.


  


Беше ли това един организиран или по-скоро спонтанен процес? Какви са причините за тази идеологическа експанзия? Дали това са демографското развитие на ислямското население в Европа, войните на НАТО в мюсюлманския свят или пък централен план на някоя политическа или религиозна организация? Или пък просто това е естествена радикална фаза от развитието на тази религия, нещо като европейското "тъмно Средновековие" и Светата Инквизиция?


Alhayat TV:

Ние от АлХайат вярваме, че това не е никакъв спонтанен процес. През седемдесетте години много членове на Мюсюлманските братства дойдоха от Сирия и Египет в Европа, и най-вече в Германия. Тук те бяха подкрепяни от уахабитите в Саудитска Арабия и Муамар Кадафи в това да разпространяват исляма и да строят джамии. Това е един конкретен религиозен план, за който в ислямските кръгове и медии се говори от много години.

Верските войни не са непознат феномен и в Европа, например войните срещу хугенотите, кръстоносните походи срещу православния свят и други. Последната война в Европа обаче, която беше водена по религиозни причини, беше Тридесетгодишната война, която приключи 1648 година. Можете ли да преведете на езика на 21. век, какви може да са причините за това, днес някой да тръгне на поход срещу друговерците.

Alhayat TV:

Винаги е имало и ще има войни, с или без религиите. Войните нямат за източник само идеологиите, а са в повечето случаи продукт на егоизма. Войните на исляма се водят от расизъм и религиозна идеология. Не съществува възможност да се заобиколи агресивността на исляма и да се избегне сблъсъкът с него, освен, ако той не се реформира в основата си, в Корана, но както знаем, това е невъзможно. Независимо къде ислямът се установява и разпространява, той изисква да има водещата роля, надмощие. Коранът не допуска мюсюлманите да бъдат управляват от кафир[2], да са под негова власт. Единственото изключение е този случай в Южна Америка, където неговите претенции се сблъскват със силното влияние на католическата църква.

Виждаме в Германия следствията от процеса на ислямистката радикализация. Вече говорихме за скритите причини за това развитие. Не сме уточнили още какви личности или организации стоят зад всичко това. Що за хора са те, какви са техните верски, културни, национални, и не на последно място образователни характеристики.

Alhayat TV:

До голяма степен мъжете, които ръководят ислямистките организации в Германия, са високо образовани, особено тези, които идват от Сирия и Египет. Така наречената "дава"[3] е съставна част от ислямския джихад, в този процес всеки мюсюлманин трябва да участва непосредствено или със своите финансови средства. Мюсюлманите, дошли от ислямския свят се активизират едва в Европа, за да се харесат на техния аллах. Основният виновник за ислямизирането на Западния свят е Саудитска Арабия. Политиците си затварят очите и позволяват всичко това да се случва.

Една част от това съзаклятие е видимо: джамии, медресета, благотворителни организации. Очевидно е, че тези масови дейности не могат да се финансират единствено с дарения. Но как изглежда невидимата страна на тази конспирация, кой стои зад това развитие: национални правителства, неправителствени организации или даже корпоративни интереси?

Alhayat TV:

Повечето мюсюлмани на Запад са или гастарбайтери с ниски доходи или получават социални помощи. Затова е невъзможно точно те да причиняват разпространяването на исляма или пък да го финансират със своите дарения. В АлХайат вярваме, че парите за това идват от богатите арабски държави в Персийския залив. Връзката между немските мюсюлмани и Саудитска Арабия е интензивна, лоялността на немските мюсюлмани спрямо ислямските теолози от тези страни е много по-голяма от тяхната лоялност към немската държава, в която живеят. Министерството по "ислямските работи, фондации, дава и правораздаване" на кралство Саудитска Арабия предоставя на немските мюсюлмани учебни материали и фатви[4]. Основна задача на това министерство е създаването на евроислям. За целта те изпращат в Германия тонове Корани и книги, които се раздават ежегодно на панаири на книгата, като например този във Франкфурт на Майн. Това министерство стои и зад преподаването на ислям в немските училища. Всеки шейх, всеки министър и всеки принц считат за своя лична задача всячески да подкрепя исляма в неговото разгръщане в Европа.

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО ВТОРА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО В LENTATA.COM

снимка: от книгата на Ориана Фалачи - "Силата на разума", където тя още преди десетилетие дефинира понятието "Еврабия".
[1] Свещен Коран 2.191, в превод на проф. д-р. Цветан Теофанов

[2] От арабски: kāfir, мн. ч.: kuffār – безбожник, друговерец

[3] От арабски dawah – мисионерство сред друговерците в исляма.

[4] От арабски: fatwā, мн. ч.: fatāwā – религиозно постановление със законов характер, издавано от висши ислямски духовници Евроислямът на Тарик Рамадан Личността на Тарик Рамадан е сред най-противоречивите в историята на европейския ислям, включително и заради произхода му. Някои анализатори акцентират върху генетичната му връзка с идеологията на „Мюсюлманските братя” (МБ), свързвайки го с радикалните възгледи на организацията. Други пък са склонни да повярват в концепцията на Рамадан за „европейския ислям”, чиито измерения са в унисон със западните ценности, и да го обявят за новатор, прокарващ мост между двата свята. Рамадан подкрепя тезата, че европейските мюсюлмани са самостоятелно съществуващ социален организъм, преустановил до голяма степен връзките си с Близкия изток, което води до необходимостта от създаването на собствена философия.
Формиране и утвърждаване като идеолог
Тарик Рамадан е роден на 26 август 1962 в Женева, в семейството на Саид Рамадан. Баща му напуска родния Египет, прогонен от президента Гамал Абдел Насър, тъй като е сред най-радикалните фигури в египетското ислямистко движение. Той е един от най-близките приятели и сподвижници на видния идеолог на радикалния ислям Саид Кътъб. Обвинен е, че участва в антиправителствен заговор, заради който, през 1966, самият Кътъб е обесен. Установявайки се в Европа, Саид Рамадан продължава да подкрепя Братството като разпространява идеите му на континента. През 1961 той създава Ислямския център в Женева, който понастоящем се ръководи от брата на Тарик, Хани. С течение на времето и развивайки дейността си, центърът създава благоприятни условия за ислямската експанзия на Стария континент. Банката „Ал Таква”, която по-късно е определена от САЩ като основен финансов център за развитие на глобалната терористична дейност и пряк спомоществовател на Осама бен Ладен, също спонсорира въпросната институция. 


          



Майката на Тарик Рамадан - Уафа ал Бана, пък е дъщеря на историческия създател на движението на МБ, Хасан ал Бана. Генеалогията на Тарик изиграва решаваща роля в развитието му като религиозен учен и лидер на европейската мюсюлманска общност.
Тарик Рамадан израства в родния си град, в чийто университет изучава философия, френска филология и социални науки. В магистърската и докторската си степен изследва философията на големия германски мислител Фридрих Ницше. Дисертацията му е на тема „Ницше, като историк на философията”. Още в Женева започва изучаването на арабски език и ислямски науки, обогатявайки познанията си в тази област в най-големия ислямски богословски университет в света - египетския „Ал Азхар”. В крайна сметка, се реализира професионално като преподавател в областта на философията и религията. Рамадан изнася лекции в колежа в град Сосюр, в средно училище в Женева, а от 1996 и в университата във Фрибур. От 2005 е гост-преподавател в колежа „Сейнт Антъни” в Оксфорд и в университета Doshisha, Киото, Япония и е старши изследовател в фондацията „Lokahi”.
През 2007, успешно издържа конкурса за редовно професорско място в Лайденския университет (Холандия). По-късно се отказва от него по „професионални причини”. Очевидно именно в тази държава за първи път бива поставена под съмнение искреността на желанието му да създаде „автентичен, неблизкоизточен ислям”. Той губи преподавателското си място по дисциплината „Идентичност и гражданство” в холандския университет „Еразъм”. Причина за това е обвинението, че използва двоен критерий за воденето на публичния дискурс, в зависимост от слушателската аудитория. До такъв извод обвинението достига, изследвайки начина, по който води предаването си „Ислямът и животът”, по финансираната от Иран Press TV. Това става причина за експулсирането му от Общинския съвет на Ротердам. Самият Тарик Рамадан определя уволнението си като „откровено ислямофобско” и инспирирано от крайнодесни политици, като Герт Уилдерс, с цел трупане на предизборни дивиденти.
През 2007 френски съд налага глоба от 2500 евро на ислямския активист за обида на двама гранични полицаи. Междувременно, от 2009 насам, той е „персона нон грата” в Тунис, Либия, Саудитска Арабия и Египет. Оплаква се, че има проблеми и с китайските власти, заради подкрепата си за каузата на Тибет. Същата година, алжирските власти забраняват излагането на неговото произведение „Моето лично убеждение” на международния панаир на книгата в столицата на страната.
Поради доброто си образование и стабилни академични позиции, през 80-те години на миналия век, Рамадан става обект на сериозно ухажване от ръководството на МБ. Последното нееднократно декларира желание той да стане техния висш представител в Европа.
След завръщането си в Швейцария, в началото на 1990, Рамадан създава т.нар. „Движение на швейцарските мюсюлмани” – неправителствена организация, която, на практика, учи мюсюлманите по-скоро как да ислямизират съвремието, а не как да осъвременят исляма. Освен това, Тарик Рамадан участва и в ръководството на създадения от баща му Ислямски център в Женева.
Рамадан не е обикновен представител на академичните среди. Родословието му е само част от неговата забележителна одисея. Той израства във време, когато ислямът пречупва мълчанието на първото поколение ислямски имигранти и религиозното им различие се превръща в спояващ ги елемент. Харизматичен и телегеничен, Рамадан заема сериозна част от медийното пространство и Интернет. Неговите двайсет книги, седемстотин статии и сто и седемдесет аудиокасети свидетелстват за бурните му амбиции и мисионерски импулс. Ислямският активист успява да продаде десетки хиляди бройки от записаните си речи и изказвания, което му дава възможност да упражнява сериозно влияние върху европейската ислямска общност. Той е търсен консултант и партньор на Европейската комисия по различни инициативи с конфесионална насоченост. Рамадан е неизменно канен, като частно лице, на традиционните годишни срещи на ръководството на ЕС с представители на религиозните общности на Стария континент.

             


Концепцията за „европейския ислям”

Според египетския интелектуалец Тарик Хаджи „новите ислямисти практикуват изкуството такия, т.е. „преструване”, и този изключително талантлив мъж го владее до съвършенство”. Двойнствеността на неговото слово може да бъде забележи в речите му, променящи се в зависимост от аудиторията. Така, говорейки пред западна публика, Рамадан отправя приятелско послание за единство и взаимно уважение между религиите, но когато се изправя пред арабска аудитория, възприема съвсем друга роля, подкрепяйки радикалните форми на религията. Според Хаджи, тази двойнственост е характерна за последователите на МБ и зад гладката риторика всъщност се крие стремежа към световна ислямска доминация.
Дейността на Тарик Рамадан е концентрирана върху съдбата на исляма в западната цивилизация. Желанието му е европейските мюсюлмани да живеят съгласно постулатите, залегнали в същността на исляма, твърдейки че той винаги е бил фактор в живота на европееца. От тук се ражда концепцията за т.нар. „европейски ислям”. Според Рамадан, европейските мюсюлмани трябва да открият баланса между исляма и религиозния и политически плурализъм, разделението между църквата и държавата и индивидуалните човешки права, за да намерят мястото си в европейското общество.
Съществен въпрос за европейските мюсюлмани е, как да адаптират общественото си положение към ислямските първоизточници и как да се „оттласнат” от тези, чиито указания са върховен императив. За консервативните мюсюлмани животът сред западната цивилизация е предизвикателство и уникална политическа ситуация, но тя не поставя под съмнение приложимостта на традиционното разбиране за ислямските социални кодове. Някои салафитски групи, като „Хизб ат тахрир” например, публично отхвърлят интеграцията сред европейският начин на живот, докато организациите, повлияни от МБ, като ФИОЕ и множество други на Стария континент, се застъпват за по-търпеливото и гъвкаво възприемане на европейската действителност. Въпреки това, дори умереното Братство говори за т.нар. нов иджтихад, или прагматичното балансиране на различните ислямски цели.
Подходът на Рамадан към тези традиции е особенно сложен. Визията му за ислямското право и правни реформи е интригуваща и далеч надхвърля това, което един ислямски идеолог (пък бил той и част от умереното крило на МБ) би си позволил да каже. В опозиция на салафитството и други крайни течения, Рамадан отхвърля интерпретацията на исляма като „цяла серия от правила, забрани или решения, обясняващи тази религия в рамките на защитата от заобикалящата среда, възприемана като твърде толерантна и дори враждебна”. Той разглежда този тесен, основан на стриктни правила, подход към ислямския морал като „действие – или даже въздействие, продиктувано от западната култура, дължащо се на дълбокото неразбиране на ислямската култура”. Видният ислямски активист настоява (и това е по-важното в случая), че знанието което имат мюсюлманите за ислямския социален код, е напълно погрешно. Според Рамадан, тезата, че „... ислямската юридическа рамка е изцяло неизменна, фиксирана веднъж и за всички, защото е от Бог или защото средновековните улеми вече са формулирали всичко, което трябва да знаем и да следваме... разкрива дълбока липса на знания и, преди всичко, нуждата да се дефинира какво е ислямът в светлината на собствените си принципи, но и в контраст с това което не е, а именно западната цивилизация. Ако последната приема промяната, еволюцията, свободата и прогреса, тогава логично, разумно и за разлика от нея, ислямът не го прави. Колкото повече в съзнанието си, индивидуално, по групи или цялата общност отказва промяната, свободата и прогреса, толкова повече тя в действителност е ислямска... този вид размисъл, дори и във време на социална и политическа слабост, криза или натиск, няма никакво оправдание в рамките на основната ислямска референтна рамка”.
Чрез нарастващата си роля на Стария континент европейските мюсюлмани създават условия за появата на нова и коренно различна разновидност на исляма. По традиция, ислямският закон разделя света на две: дар ал ислям, т.е. къщата на исляма и дар ал харб, т.е. къщата на войната. Рамадан предлага трета, алтернативна категория, а именно дар ал шахада, т.е. къщата на свидетеля. Става въпрос за общност, в която мюсюлманите ще могат да практикуват своята религия, но и да участват пълноценно в заобикалящата ги среда. Не е много ясно, доколко Рамадан е заимствал тази си догматична инвенция от вече съществуващата в международното ислямско право категория дар ал ахд, т.е. къщата на договора. До голяма степен, последната контекстуализира, в много по-широк обхват, качествата на описаното от швейцарския учен понятие.
За да се постигне тази цел, Рамадан предлага да се преразгледат основните мюсюлмански религиозни текстове, чрез които да се отличи ат табит, т.е. съществената и най-важна информация, от ал мутагайер, т.е. второстепенната, с което той отделя исляма от традиционния културносоциален контекст на Близкия изток. Неговите трудове поставят под въпрос аксиомата, че за да процъфтява, ислямът трябва да контролира целия си политически, социален и културен спектър. За Рамадан, живеещите в дар ал шахада мюсюлмани трябва да приемат привилегиите и отговорностите на гражданствеността като договорно задължение.
Рамадан отстоява мнението, че единствено принципите на ал ибадат, т.е. на ислямската ритуална догматика, са перманентни и че ал маумалат, т.е. ислямският социален код, в който се включват всички аспекти на междуличностните отношения, включително и наказателноправната концепция ал худуд, „се нуждае от сериозна критика и адаптация, с цел да се позволи изпълнението му в светлината на глобалните принципи на шариата”. Учението за исляма трябва да се „тълкува и разбира в светлината на всяко конкретно време и среда.”
Разбиранията на Рамадан за това, как ислямското учение трябва да се предефинира в европейската среда, също са от значение. Той се основава на ал маслаха, т.е. концепцията за публичния интерес, което е характеристика на ислямската мисъл от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век, и върху теорията за „целите на шариата”. Рамадан твърди, че мюсюлманите са способни да „определят насоки, които ще им дадат възможност да останат в рамките на ограниченията на конституцията на една или друга държава”.
Книгата на Тарик Рамадан „Коренна реформа на ислямското мислене” предизвика сериозни отзиви в интелектуалните среди в европейската ислямска общност. В нея той ясно призовава да се сложи край на монопола на клира върху тълкуването на религиозните текстове. Рамадан претендира, че е създал нова теория, чиято основна цел е да се възприеме по-добре настоящето и да се разбере по-задълбочено световното развитие. Според него, това е необходимо, тъй като призивите за реформа през последните двайсет години са се провалили. Той обяснява този „крах” с факта, че призивите не са имали достатъчен морален заряд и капацитет да начертаят ясно бъдещето. В същото време, Рамадан експлицитно декларира, че самото понятие „реформа” е обременено, тъй като има „западни, християнски корени”. Философът подчертава, че онези, които желаят да се възползват от нея, проектират подхода на „западното осъвременяване” върху реалността. Така тези хора стават конструктори на погрешна, по своята същност, „ислямизация на осъвременяването”.
Противоречивият характер на концепцията на Рамадан
Влиятелният европейски ислямски мислител анализира реформаторския процес и приносите на отделните ислямски философи през последните години. Той определя действията им като „дефанзивна реформа, игнорираща истинската реформа и желанието за промяна на настоящето”. Според него, въпросните действия представляват своеобразно „примирение с действителността, смесване на нейните различни пластове в едно цяло и, до голяма степен, имитация на развитие”.
Тарик Рамадан твърди, че новата му теория включва три самостоятелни хипотези. Първата се основава на твърдението, че е необходим нов прочит на съдържанието на понятието „реформа”. Той трябва да се базира върху принципа за „побратимяване с действителността”, което да бъде подкрепено и доказано с всички възможни духовни, научни и културни средства. Вследствие на тази първа фаза, трябва да бъде поделена властта върху разбирането на текста между „текстовите учени” (буквалистите – б.а.) и „учените на действителността”.
Въпросната теза не може да бъде пълноценно реализирана, ако не се осъществи и втората, лансирана от ислямския мислител, хипотеза. На практика, тя представлява по-скоро конкретна методика, а не толкова философски принцип. Рамадан твърди, че трябва да се преразгледа тезата за предимството на богослова, в сравнение със светския учен. Според него, и двата типа учени разполагат с еднакви възможности по отношение възприемането на сравнителното правознание. Въпросният научен дял е фундамента за възприемането и тълкуването на религиозните текстове. Така, швейцарският учен говори за създаването на „правознание на действителността” и „правознание на религията”, които, смесени помежду си, създават сравнителното правознание, представляващо ключа към четенето и тълкуването на Корана. Рамадан дава множество примери за различни забрани, препоръки и въздържания на една или друга правнодогматична школа в областта на отношенията на мюсюлманите към околната среда и най-вече към животните. Той отбелязва например, че ислямската общност прекалено скрупульозно навлиза в детайлите на процеса на коленето на животното. В същото време Рамадан акцентира върху факта, че основната идея на исляма е да се запази достойнството на животното като презумпцията е то въобще да не се убива, а не да се перфекционизира начинът, по който това се извършва.
Третата хипотеза на известния мислител се концентрира върху преосмислянето на понятието „съсредоточаване на властта на познанието” в ръцете на еклезиастичната група. Според него, трябва ясно да се възприеме за законосъобразно положението, че тази прослойка следва да подели правомощията си със светските учени: физици, лекари, инженери, географи и други. Клирът трябва да се примири със съществуването на ситуация, при която светските учени са достатъчно правоспособни да реализират коренната реформа и да претълкуват религиозните текстове.



„Евроислямът” и мюсюлманската общност

Тарик Рамадан не изключва, че новата му концепция ще породи остри критики. Той обаче счита, че въпросните хипотези са достатъчно сериозни и би трябвало да провокират размисли. Наблюдателите припомнят, че неговите предложения за премахването от шариата на смъртното наказание, боя с пръчки, бичуването и линчуването с камъни станаха причина за появата на силно недоверие и дори недоволство от него. Така, Комисията за правни изследвания към Университета „Ал Азхар” се произнесе, че тези предложения не са съобразени с шариата, мотивирайки се, че вече съществуват ясни религиозни текстове, в които са формулирани принципите на ислямската наказателноправна система.
Създателят на „евроисляма” е толкова активен, че дори не се поколеба да се произнесе и по последиците от референдума за забрана строежа на минарета в Швейцария. В статията си „Езикът на червата и расизмът” той разсъждава върху проблемите на политическия плурализъм в Европа. Рамадан лансира тезата, че принципът за многопартийността на Стария континент вече е изкривен до такава степен, че дори влиза в колизия с демокрацията. Той счита, че именно толерантността е причина за силното присъствие на крайната десница в Европа. Това пък се е превърнало в причина за посегателство върху правата на малцинствата. Внукът на Хасан ал Бана достига до интересния извод, че в европейските общества съществува расизъм, прикриван умело с демократична реторика. Той се корени в инстинктите на хората и се подклажда от насаждания конфронтационен стереотип на сблъсък между западната и ислямската цивилизация. Според Рамадан, расизмът в Европа е като „физиологическата реакция на човешките черва”, а не следствие на осъзнато действие. Той препоръчва на европейците да се освободят от расизма, за да се пречистят цялостно.
Прави впечатление, че в отношението към идеите на Тарик Рамадан съществува разнобой дори сред самите ислямски интелектуални кръгове. То варира от пълна или нюансирана подкрепа, изразена предимно от представителите на ФИОЕ и на „европейския ислям” (Ахмед Рауи, Салах Султан, Таха Алауи и други), до прикрита или открита обструкция, осъществявана предимно от интелектуалци, свързани с държавните структури на някои арабски държави (Тарик Башари, Мохамед Шанкити и други).
Визията на Рамадан представлява значително отклонение от гледищата на мюсюлманските мислители от мащаба на Хасан ал Бана, който твърди, че „доктрините и учението на исляма са всеобхватни и управляват живота на хората в този и в Другия свят”. През 2000 и 2004, авангардните тези на Рамадан подтикнаха списание „Тайм” да го определи като един от най-влиятелните новатори в света. В същото време, статията в това списание от 2004 се появи с подзаглавие „Умерен или екстремист”?, внушаващо сериозна доза недоверие и дори негативизъм. Въпросът остава отворен, не само защото, по стечение на обстоятелствата, Рамадан е внук на ал Бана. Въпреки горепосочените аргументи, той нерядко си позволява хвалебствени публични изказвания за ислямските екстремисти, обосновавайки терористичните им действия. Затова не е изненадващо, че западните правителства проявяват предпазливост към него. През 1996, Франция не допусна Рамадан на своя територия, заради информация, че е поддържал контакти с алжирски терористични групировки. Други съобщения в медиите пък го свързват директно с „Ал Кайда”[22]. През 2003 Държавният департамент на САЩ отказа да даде входна виза на Рамадан, за да заеме престижна професорска длъжност след спечелен конкурс в Университета „Нотр Дам”. Изтъкнатата от ведомството официална причина е, че е дарил 1336 швейцарски франка на две организации, свързани с радикалното палестинско движение „Хамас”, смятано за терористична формация от американските власти[23]. Все пак, през януари 2010, администрацията на президента Барак Обама позволи на спорния теоретик на „евроисляма” да получи достъп до американска територия. Според говорителя на Държавния департамент Филип Краули, „Рамадан не представлява заплаха за националната сигурност на САЩ”.[24]

Заключение

Няма еднозначен отговор относно същността на идеите на Рамадан. Визията му за исляма в Европа, синтезирана във формулата за „евроисляма”, като цяло, силно рефлектира върху отношението на европейската ислямска общност към либералния политически ред. В същото време, неяснотата на мотивацията му и съмненията в искреността на намеренията му го правят несигурна политическа фигура в Европа. Няма никакво съмнение, че много ислямски активисти, вдъхновени от идеологията на МБ, намират пристан на крайните си идеи в Европа, а не трябва да се забравя, че произходът на Рамадан е именно от тази социална среда. Съществува основателна причина да се подлагат на съмнение реформаторските му политически възгледи, както и неговата уж безрезервна подкрепа за либералната политическа система.  

http://www.landoverbaptist.net/showthread.php?t=50260&page=4 geopolitica.eu/2008/1055


Ислямът не е религия, нито култ, ислямът е 100% цялостна система. Той има политически, икономически, социални и военни компоненти. Религията е капакът над всички компоненти. Ислямизирането започва, когато в една държава се достигне до определен процент на мюсюлманите в населението. Тогава започват кампании за религиозни привилегии.









Резултата от Якубинската революция във Франция(Галия):"Свобода, равенство, братство".


Ами Европа във вид на СССР явно повече не е необходима на елита. Ето какво мисли израелският военен и шпионин Яков Кедми, съвсем не харесващ комунизма, от който е избягал: 


Не, няма подобен „сблъсък между две световни държави“. Това е дезинформация. Но звучи правдоподобно и хората лапат стръвта. Сценарият е написан. Режисьорът е разпределил ролите. Няма време за репетиции. От Анталия ще започне следващ етап на световната революция. Турция и лично Ердоган заслужиха поклоните пред глобалната аудитория в началото и на финала.

Умният никога не подценява другите. Даже да се правят на слаби и нещастни. Само глупакът и простакът се големеят, изтъкват и изхвърлят. Справка – увисналото чене на Тато и предстоящия удар на долната челюст на Б.Б. в пода.





Нещата,около движещият мотив в настоящото развитие на Света,не са парите.Те се използват само като средство,като "оръжие" за постигане на основната цел,"остадяване" на населението извън елита(евреите) и редуцирането му до шепа гои,като обслужващ персонал,а след това ликвидиране и него.

На "господарите" пари вече не им трябват,поради простата причина,че те могат да си правят пари от нищото.Вече формулата на Маркс,"пари-стока-пари прим", не работи.

"Те" държат в ръцете си всички инструменти за правене на пари от "нищото"- емисионни банки,борси,рейтингови агенции,агенции за манипулиране курса на валутите.За какво им е да се "балтавят" с някакви си "производства".

"Парите" им трябват за да управляват стадото и го насочват в определените от тях посоки,включително,към "кланицата",част от която са войните.Така както части от тази "кланица" са зареждането на стадните организми с ГМО,с ваксини убийци,ръсенето с отрови посредством "кемтрейлс" и кой знае още колко отрови.

Не трябва да се забравя и най-масовата "отрова",за превръщане на "човеците" в "овце" - медийно-развлекателната и образователната системи.

Това според мен е основното предназначение на парите - онзи камшик,който трябва да закара стадото до кланицата.

Причината е,че благодарение на технологиите,на господарите вече не им трябва работен добитък.
Благодарение на тях,се изхвърлят все повече излишни гои.За какво да ги държат?

И така,марш към кланицата.И по пътя към нея се минава през насъскване и взаимно избиване на стадата.

Победителите от тази "битка",ги чака същия край.

А накрая,след окончателната победа ,"Божиите човеци",съгласно Божиите закони,ще почнат да се делят по описания вече начин на "висши и нисши",докато се избият всички.



Няма коментари:

Публикуване на коментар