неделя, 3 декември 2017 г.

Дипак Чопра ТРЕТИЯТ ИИСУС

       


Иисус е поставен на изпитание. За почитащите го днес хора – или дори произнасящите името му само, обектът на преклонението им не е онзи, когото смятат.

Митичният Иисус се създава с времето. В негово име са разделяни народи и нации. Водени са разрушителни войни заради религиозни измислици. Заветът на любовта в Новия завет бива осквернен с най-неприемлива нетолерантност и предразсъдъци, които приживе биха ужасили Иисус. Най-лошото е, че учението му бива ограбено от хора, изпитващи ненавист в името на любовта.

– Чувствам как понякога социалното влияние ме връща към вярата – каза ми неотдавна един отклонил се от вярата католик, – но изпитвам горчивина. Мога ли да обичам религия, за която хомосексуалистите са грешници, но която мълчи за педофилията сред собственото си духовенство? Вчера, шофирайки към работата си, дочух рок-песен с думите: „Иисус вървеше по водата, а трябваше да сърфира“ и знаете ли какво? Избухнах в смях. Не бих направил това никога като млад. Сега не изпитвам почти никакво угризение.

Накъдето и да погледнете, посланието на Иисус е обгърнато от неяснота. За да се взрем в него, трябва да уточним кого имаме предвид, говорейки за Иисус. Единият е историческият и не знаем почти нищо за него. Другият Иисус е онзи, когото църквата си е присвоила. Той е създаден от нея, за да осъществи целта й. Третият Иисус, за когото е тази книга, е все още дотолкова непознат, че дори най-посветените християни не подозират съществуването му. И все пак той е Христос, когото не можем – и не бива, да пренебрегваме.

               

Исус, ловеца на души се родил сред тях особено за да ги спаси, т.е. да ги подлъже да се поклонят на Хор/Христ и така постепенно тези паднали души, да бъдат уловени и препратени към адските планети но той бил отхвърлен от левитите.                   


Първият Иисус бил равин*, скитал се по бреговете на северна Галилея преди много векове. Този Иисус е все пак осезаем. Представяме си го облечен в роба и ограден с ореол. Той бил мил, ведър, спокоен, любящ и същевременно носител на дълбока загадъчност.

Този исторически Иисус обаче бива изгубен, изличен от историята. Той продължава да се рее като призрак, една проекция на всички идеални качества, които бихме пожелали за себе си, но които болезнено ни липсват. Защо не може да съществува човек толкова любящ, съвършено състрадателен и смирен? Възможно е да има, ако го назовем Иисус и го пренесем назад във времето отпреди хилядолетия. /Ако живеете на Изток, името му може да е Буда, но човекът е еднакво митичен, същата проекция на собствените ни липси./

Първият Иисус не е особено последователен в принципите си, както би показал един по-внимателнен прочит на евангелията. Ако той бе в съвършен мир, защо би заявил: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“? /Евангелие от Матея, 10:34/ Ако е напълно любящ, защо казва: „А негодния раб хвърлете навън в тъмнината, където ще има плач и скърцане със зъби“? /Евангелие от Матея, 25:30/. /В някои версии преводът е дори още по-суров: Иисус заповядва ’презреният роб’ да бъде предаден на ада./ Ако Иисус бе смирен, защо ще претендира да владее земята над властта на царете? Най-малкото, живият Иисус е бил доста противеречива личност.

И все пак, колкото повече противоречия откриваме, толкова по-малко митичен става този Иисус. Човекът от плът и кръв, изгубен за историята, трябва да е бил изключително хуманен. За да е божествен някой, трябва първо да носи всички човешки качества; един от знаците на просветлението е способността за допускане на парадокса и поглед отвъд противоположностите. Както каза веднъж един известен индийски духовен учител: „Мярката за просветление е доколко удобно се чувстваш със собствените си противоречия.“

Иисус от евангелията е бил дишащ човек, стъпалата му са докосвали земята. Можем да се надяваме, че думи като „кротките ще наследят земята“ и „блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове божии“ са изречени от човешко същество, някой, обладавал изключителна сила и любов. Милиони хора обаче боготворят един друг Иисус, който не е съществувал никога, който дори не предявява претенции спрямо мимолетната същност на първия Иисус.

Това е Иисус, сътворен в течение на хилядолетия от теолози и други учени. Той е Светият Дух, Триединният Христос, източникът на тайнства и молитви, непознати на равина Иисус, когато стъпвал по земята. Той е също Принцът на Мира, в чието име са се водили кървави войни. Този втори Иисус не може да бъде обхванат, без да се разгледа първо теологията.

Теологията се променя в хода на човешката история. Метафизиката сама по себе си е така усложнена, че е в противоречие с простотата на Иисусовото слово. Дали би спорил той с уважаваните духовници за смисъла на причастието**? Дали би приел една доктрина, според която новородените са осъдени, докато не бъдат покръстени?

Вторият Иисус ни отвежда в обширната област на теологията без ясен изход. Той става основата на една религия, размножила се в около двайсет хиляди секти, оспорващи безспир всяка нишка от одеждата на един призрак. Но може ли който и да е високопоставен авторитет наистина да ни информира какво е мислил Иисус? Не е ли очевидно противоречие да се твърди, че Иисус бил уникално създание – тази и единствена инкарнация на Бога, наред с твърденията, че се знае какво е отношението му към настоящи събития? И все пак в негово име християнството се произнася за хомосексуализма, контрола върху раждаемостта и абортите.

Тези две версии на Иисус – непълната историческа фигура и абстрактното теологическо създание, носят за мен трагичен аспект, тъй като ги обвинявам в отнемането на нещо безценно: онзи Иисус, който учил последователите си как да постигнат богосъзнание. Искам да изразя възможността Иисус наистина да е бил, както заявява, спасител. Не Спасител-ят, не единият и единственият Божи Син. Иисус по-скоро е въплътил най-висшата степен на просветление. Той прекарал краткия си зрял живот, описвайки това, учейки другите на това и оставяйки го на идните поколения.

Иисус е възнамерявал да спаси света, посочвайки на другите пътя към богосъзнанието.

Подобен прочит на Новия завет не заличава първите два Иисуса, а по-скоро ги поставя в по-ясен фокус. На място с изгубена история и сложна теология, третият Иисус ни предлага пряка връзка, лична и настояща. Задачата ни е да разровим в Библията и да докажем, че там се съдържа карта към просветлението. Според мен това несъмнено е така; всъщност то е жизненият аспект на евангелията. Не става въпрос за вяра. Традиционната вяра е както да вярваш в невъзможното /като ходенето на Иисус по водата/, но има друга вяра, която ни дава способността да навлезем в непознатото и да постигнем трансформация.

Иисус е говорил за потребността да повярват в него като в път към спасението, но тези думи му били приписани от последователите му десетилетия по-късно. Новият завет представлява интерпретация за Иисус от хора, почувствали се преродени, но и изоставени. В традиционното християнство това не е завинаги; при второто пришествие Христос ще се завърне да прибере правоверните. Но второто пришествие е очаквано вече от две хилядолетия от благочестивите и е все още в бъдещето. Идеята за второто пришествие е особено деструктивна за намеренията на Иисус, защото отлага онова, което е необходимо да се извърши сега. Третото пришествие – да се постигне богосъзнанието чрез собствени усилия, става в настоящето. Аз използвам времето като метафора за промяна в съзнанието, което прави учението на Иисус напълно истинско и жизнено.

Когато Иисус се завръща

Представете си за момент, че сте някой от бедните юдейски стопани, рибари или работници, дочул за обикалящия равин, който обещава Рая не на богатите и властимащите, а на простите, унизените. В този ден – можем да предположим, че е било горещо и сухо, с припичащо пустинно слънце, вие изкачвате хълма на север от синьото езеро, познато като Галилейско море.

На върха на хълма седи Иисус с близките си ученици, преди да започне да проповядва пред събралите се хора. Вие също чакате и се оглеждате за сенчесто място под разклонените маслинови дървета насред пресъхналата земя. Иисус /познат ви като Йесе, доста обичайно юдейско име/ проповядва и вие сте разтърсен дълбоко. Той ви уверява, че Бог ви обича и заявява това направо, без да изисква от вас да следвате задълженията на сектата или да спазвате древните сложни закони на пророците. Той казва още, че Бог ви обича безусловно. В бъдещия свят ти и тези като теб ще сте възнаградени най-богато с всичко онова, което ви е било отказвано в този свят.

Думите звучат идеалистично, чак до полуда – ако Бог толкова ви обичаше, защо ви наложи жестокото римско господство? Защо позволи да бъдете поробени и да се мъчите цял живот? Свещениците в Йерусалим обяснявали това многократно: като син на Адам, твоите грехове са ти донесли окаяно съществуване, изпълнено с мизерия и несвършваща злочестина. Но Иисус не говори за грях. Той извежда божията любов до удивителни простори. Наистина ли правилно сте чули? Вие сте светлината на света. Нека тя свети пред всички хора.

Той ви сравнява с град върху хълм, който не може да бъде скрит, защото светлините му са ослепителни. Никога не са ви казвали нещо толкова невероятно, никога не сте гледали на себе си по този начин.

Не съдете, за да не бъдете съдени. Извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. ***

Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие на тях. Защото това е законът и пророците. ****
Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.*****

Как да обясниш реакцията си на този проповедник – объркани чувства на неверие и надежда, подозрителност и болезнена потребност да повярваш? Иска ти се да избягаш
преди още да е завършил, отричайки всичко чуто. Никой здравомислещ човек не би обикалял улиците, без да осъжда крадците, джебчиите и блудниците на всеки ъгъл. Абсурдно е да претендираш, че всичко, което трябва да направиш, ако искаш хляб и дрехи, е да помолиш Бог за това. И все пак, колко хубаво го е казал Иисус:

„Вижте полските кринове как растат: не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и вашият Отец небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?“ /Евангелие от Матея, 6:26:29 – бел.пр./

Независимо от годините на тежки изпитания, превърнали обещанията на Иисус в лъжа, вие сте им вярвали, докато сте ги слушали. Продължили сте да им вярвате, слизайки по хълма обратно по здрач, също и през следващите няколко дни. Докато те избледнели.

Превод от английски Мая Атанасова

………………………

*според еврейската традиция законоучител, духовен наставник и ръководител на юдейска общност – бел.пр.

** тайнството евхаристия, в което вярващият приема Христа под вид na хляб и вино, съединявайки се по този начин с Христос, извора на вечния живот. Иисус установил тайнството по време на Тайната вечеря – бел.пр.

*** Евангелие от Матея, 7:1-5 – бел.пр.

**** Евангелие от Матея, 7:12 – бел.пр.

***** Евангелие от Матея, 7:7 – бел.пр.


Дипак Чопра
ТРЕТИЯТ ИИСУС ВТОРА ЧАСТ

Не е трудно да се види защо представата на Христос за новия свят бързо е изоставена след смъртта му. Налагало се реалистите да я променят.

Никой не можел да изведе божествения план според намеренията на Иисус, защото всички били вкопчени в стария свят и уловките му изглежда били неизбежни. Тази огромна пропаст между реално и идеално никога не бива затворена. В ранните години на деветнадесети век големият датски философ Сьорен Киркегор бил измъчван от въпроса как да се живее според Иисус. Киркегор заключава, след години страдания, че християнството не е сравнимо с живота на обикновените хора.

Киркегор нарича една от най-значимите си книги Или/или, илюстрирайки колко дълбок е разколът между удобния живот на материалиста и радикалните ценности на Иисус. И все пак самият Иисус е примерът на ученията си. Буда казва: „Който ме вижда, вижда учението“. Същото се отнася и за Иисус. Той живял в Христово съзнание и учението му произтича пряко от състоянието му на осъзнаване.

След години на интерес към богосъзнанието съм уверен, че Иисус е имал способността да ни посочи пътя към просветление. „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ви Отец“ /Евангелие от Матея, 5:48/. Западната култура приема Иисус за свой пример и неговото мислене й дава ценностната система как да се живее /и обича/. Ние обаче не живеем във време на съвършенство – далеч сме от това и първоначалният импулс, даден ни от Иисус, е изчерпан.

Когато четете Новия завет за просветление, вниманието ви се променя драстично, от молитва и преклонение до себе-трансформация. Подобно тълкуване би ужасило някои християни: „Какво, без повече Коледи? Без Великден?“ От една страна, опасенията им са оправдани. Пътят към богосъзнание е самотен, изключително индивидуален, личен път. Без ваканции. Но отплатата на този път е безмерна и е добре да си напомняме, че Иисус също не е празнувал Коледа.

„Аз съм светлината“

Наистина ли свързваме Иисус с просветлението? Най-добрият начин да разберем това е да се изследват собствените му думи. В евангелията Иисус отделя много време, обяснявайки себе си на хората, които озадачавал. Казва, че е Божия Син, Месията, Христос. Но тези думи се превръщат в думи на църквата. Те дават на Иисус титла, а интересуващото ни е нещо по-лично.

Това, че се е наричал Човешки Син, е лично – то означава смиреност и вяра в общото с обикновените хора. Но Иисус ни казва много повече за себе си, изричайки: „Аз съм светлината“ /Евангелие от Йоана, 9:5/. Физически светлината е онова, което виждате сутрин при събуждане. В мистичен смисъл, тя е онова, което виждате, след като се пробудите за душата си. Светлината дава живот и сочи пътя през тъмнината. Иисус е имал предвид всички тези неща. По-вълнуващо обаче е намерението му да издигне останалите до същото ниво, както когато казва на учениците си: „Вие сте светлината на света“ /Евангелие от Матея, 5:12/. Целта му е да просветли другите, но между него и останалите зейва огромна бездна – пропаст между тъмнината и светлината, и животът му е продължително усилие да накара хората да осъзнаят, че са в тъмнина и че трябва да се пробудят.

Широко обсъждано е какво казва Иисус със „светлината“. Когато използва думата, той дава предимство на всеки оттенък на значението, доколкото е служило на целта му. Следователно никое негово просто изказване не е наистина просто. Да допуснем, че Иисус е бил само светлина, не е имал земна личност, независимо че е изглеждал както всеки друг. Който е изцяло от светлина, няма опора в света. За него материалните обекти са илюзия. За него нуждата от пари, храна, подслон и останалите земни неща са сведени до минимум. Той не се страхува от болка или смърт. Най-вече, той разбира, че истинската природа на живота е любов, тъй като любовта е същността на светлината.

Иисус притежавал всички тези качества и намерението му било те да станат и наши с постигане на богосъзнанието. Несъответствието между Иисус и слушателите му не било празно пространство, което да прескочат. Напротив, начинът му на живот противоречал на всичко, което познавали, в което вярвали и почитали. Иисус поругавал законите, парите и начина, по който светът съществувал.

В древна Индия илюзиите се отнасят до закони, пари и света сам по себе си и са назовавани с термина avidya или „невежество“ /буквалното означава „неистина“/; vidya на санскрит означава „истина“ или „мъдрост“/. Наместо схващането, че мъдростта е присъща единствено на месията, би трябвало да приемем думите на Иисус буквално, когато той казва: „Вие сте светлината на света“. Иисус равнопоставя нашата съдба със своята. Богосъзнанието отваря път за нас. Страданието не означава да се наруши законът, да се отричаш от парите или да напуснеш света.

То е със смисъла да се погледнат тези пречки като чиста илюзия.



                 

Християнството е секта на юдаизма с цел привеждането им във вид удобен за логаритмуване т.е. с цел превръщането им в добрички гои, в добитък за колене.

                     

Аз вярвам, че евреите са специална група от души далеч напред по пътя на злото, което в крайна сметка ще доведе до пълна ДЕМОНИЗАЦИЯ и ТОТАЛНО РОБСТВО. 

Вярвам, че те вече са били завладяли по този начин своята собствена адска планета (или обствената си "сфера"), преди да започнат да се въплътят сред нас (започвайки с Авраам). Смятам, че въплъщението на нашата планета е техния "последен шанс" да бъдат изкупени, но повечето от тях няма да използват този шанс и ще продължат да бъде зло.





Еврейските Кабалисти

                     













Няма коментари:

Публикуване на коментар