събота, 2 декември 2017 г.

Карма и подсъзнание/Динамика,развитие и йерархия на програмите



ДИНАМИКА НА РАЗВИТИЕ НА ПРОГРАМИТЕ

Всяка програма се заражда в определен момент /от нищото или от друга програма/, преминава през период на развитие, след което постепенно се превръща в щампа, и накрая отмира. Освен това, всяка програма, независимо в коя фаза от развитие се намира, може да изостава, да съответствува или да изпреварва еволюционното равнище на дадения човек. Външните прояви на програмите, изоставащи от човека по пътя на еволюцията, се интерпретират като отрицателни. Това са тъй наречените пороци: ревност, алчност, груб национализъм и други подобни.

Подсъзнателна програма, която изпреварва еволюционното равнище на дадения човек може да възникне под влияние на авторитетен духовен учител, проповядващ добро, духовност, алтруизъм. Тогава може да възникнат идея за твърдо следване на идеала, недостижим в този момент, и програма, съответстваща на този идеал, която да хвърли неподготвения човек в суровоядство, алтруизъм, крайни форми на религиозен живот и прочее. У такъв човек след известно време възниква дълбока духовна криза.

Когато програмата престане да се развива, тя се превръща в щампа/твърд стереотип, шаблон/. Такава програма може да просъществува доста дълго и при това да съответствува на растящото еволюционно равнище на човека. Такава е програмата за глад, създаваща определено чувство при недостиг на храна. Обратно, програмата, реализираща изкуствено формирана потребност от удоволствия, е типична за разглезените деца. Още от възникването си тя се намира на по-ниско еволюционно равнище от еволюционното равнище на всеки човек.

Типичната схема на съществуване на подобна програма е следната. Обикновено духът предизвиква възникването й и тя в началото не е особено значима за човека, тъй като работи на слаби енергийни потоци. Но в процеса на развитие тези енергийни потоци се усилват и в първата фаза на формиране тази програма придружава еволюционното развитие на човека. С усилване на енергийните потоци оформящата се програма започва да нарушава съществуващата структура на егото. Егото, с присъщата му тенденция към стабилност, започва да се бори с тази програма, ограничавайки нейното нарастване и опитвайки се да я трансформира, за да я адаптира към вече съществуващата своя структура. /На този етап целите на духа и егото често са противоположни/. Борбата завършва с постигане на компромис: програмата престава да се развива и остава в егото леко трансформиран вид като щампа. Тя вече е включена в състава на егото и заедно с него образува нова устойчива структура. И тук възникват проблеми, свързани с това, че тя започва да възпира еволюционното развитие на егото. Тя вече не дава диференцирани реакции на изхода и невярно отчита външната ситуация, тъй като съзнанието се е разширило и взаимодействието със света става на по-детайлизирано равнище. А информационно-енергийния поток, чрез който работи програмата, вече е твърде нисък: в процеса на еволюция работните му честоти се повишават /от муладхара към сахасрара/.

Поради това програмата трябва или да бъде разрушена, или преобразувана. Но това не е така просто: трябва да помним за консервативните тенденции на егото. Освен това програмата върши своята работа и е трудно да бъде унищожена. По-добре би било на нейно място да бъде поставено нещо друго. Учителите по йога препоръчват да заменяме лошите навици с добри. За съжаление, не е лесно да следваме този съвет. В крайна сметка се случва следното: егото снижава интензивността на енергийните потоци на програмата /и по този начин снижава нейната значимост за самото себе си/, след което духът може с хомеопатични средства да я ликвидира.

Сега за ролята на съзнанието. Съзнанието изпълнява една-единствена функция: то внимателно се намесва в програмата за избор.Тоест -влияе върху последователността при реализирането на подсъзнателните програми. На обикновен език това означава, че човек съзнателно превключва вниманието си, решавайки следните въпроси: накъде да гледа, за какво да мисли, какво да си спомня или да преживява. Действията се извършват от подсъзнанието. А то е изключително мощно средство за трансформация на структурите на егото - както на съзнателната му част, така и на подсъзнателната.

ЙЕРАРХИЯ НА ПРОГРАМИТЕ

Съзнанието управлява толкова по-трудно една програма, колкото по-същностна се явява тя и колкото по-силен е нейният енергиен поток. Всички знаем колко трудно е да се подтисне страхът от смъртта. Същото се отнася и за подсъзнателните програми: повърхностната програма на подсъзнанието трудно управлява глъбин-на /същностна/ програма. За целта подсъзнанието създава верига: повърхностната програма активира по-глъбинна програма, тя - още по-глъбинна и така нататък. Съзнанието всъщност е в състояние да активира само твърде повърхностни програми на подсъзнанието.

Към най-повърхностните програми на подсъзнанието се отнасят онези, които са на нивото на представите /ментални или емоционални/. Думата "представа" в съвременния език постепенно се заменя от термина "модел". Същността на проблема е в това, че ако не успеем да разберем нещо или непосредствено да го почувствуваме, се опитваме да си го представим като го уподобяваме на нещо вече познато. "Кажи ни на какво е подобно Царството небесно" - запитали Христос Неговите ученици. Въпросът е поставен правилно, тъй като е невъзможно да се обясни на земен човек какво е Царство небесно. Притчата се отличава от модела по това, че тя не прикрива своята условност, тоест — зад притчата стои нещо, което не е изразено чрез преки образи; зад модела, обаче, не стои нищо ирационално. Притчата, според дзен, е палец, който показва луната, а модел на луната е нейното изображение.

По този начин разликата между представата /ментална или емоционална/ от същностното знание и възприятие е такава, каквато е разликата между изображение на луна и самата луна. Когато човек същностно знае, той е в особено състояние и на него не са му необходими никакви доказателства за това знание. "Когато Аз дойда, всички Мои ученици ще Ме познаят", казва Христос. Но езотеричната западна традиция е основана не на същностното възприятие и познание, а на моделирането както на зрението, така и на чувствата. И наистина, как да отдадем предимство на единия от двата начина на познание? И двата са неадекватни по различен начин. Необходим е много изострен ментален апарат, за да се научим да сравняваме несравнимото, за да установим кое е принципно лъжливо, и главно - да отговоряме на съвършено безсмислени въпроси. Проблемът е там, че на екзистенциални /същностни/ въпроси отговорите могат да се дадат само в термините на същностното възприятие. "Обективно" съществуват само ментални модели, затова въпросът: съществува ли Бог в обективен аспект е безсмислен, тъй като съществуват моде-ли на света, в които Той съществува. Но има и модели, в които Него го няма. И всички тези модели са донякъде адекватни, донякъде - не, но нито един от тях не обхваща цялата истина. Истината задължително е същностна, тъй като тя е субективна. За мен Бог съществува в два аспекта: като част от моята ментална картина на света и в този смисъл аз съм атеист, или у мен има някаква вяра в същностен план, тоест аз Го възприемам непосредствено, и в този смисъл вярвам, тоест — аз съм просветлен.

За щастие, съществува прецизен механизъм, позволяващ ни да задълбочим представите си, превръщайки ги в същностни явления на психическия живот. Този механизъм можем да наречем програма за същностно задълбочаване, която изцяло принадлежи на най-дълбоки подсъзнателни пластове, тъй като подсъзнанието внимателно предпазва съзнанието от същностни преживявания. Съществуването на тази програма може да доведе до ситуация да си представяте, че сте влюбен. Това умение, обаче, не е дадено на всекиго. По-често става така, че подобна дейност създава голяма, разчленена и напълно ментална картина на влюбеност. Същото се отнася и за познанието. Вие може да сте завършили психология, детайлно да сте изучили психоанализата на Фройд, трансактния анализ на Берн и теорията на дейността на Леонтиев, и въпреки това да имате само ментална представа за съществуващите в психологията насоки. Това означава, че дипломиран психолог може да интерпретира по формални признаци поведението и вътрешните мотиви на даден човек по Фройд или по Берн, но в него няма да има правилни вътрешни критерии за тази интерпретация. Същностното знание за съответните психологически концепции /но не за човек!/ се появява тогава, когато психологът, виждайки конкретен човек с пълна вътрешна увереност тълкува поведението му по Фройд, Берн или Леонтиев.

Създаването на нова подсъзнателна програма може да бъде представено по следния начин. Човек съзнателно построява ментална програма, тоест представя си какви точно действия /външни и вътрешни/ би желал да извърши, след което опитва да включи към тази програма програмата за същностно задълбочаване.

Съзнанието може да моделира условни рефлекси, тоест — да създава нови програми чрез "слепване" на стари, така че завършването на една програма да води до задействане на друга.

Съзнанието, също така, може да повиши значението на някои програми като постоянно ги включва в употреба. Това, впрочем, е един от простите видове медитация. За понижаване пък на значимостта на дадени програми те трябва да бъдат задействувани колкото се може по-рядко, а в случай че ги включваме подсъзнателно - на входа на съзнанието да пренебрегваме техния информационно-енергиен импулс, като превключваме вниманието си върху нещо друго.

По този начин децата биват отучвани от лоши привички.

Съзнанието е в състояние да преобразува структурата на вече съществуваща програма като промени програмите, които я включват в действие и така реакция на злоба, например, ще бъде заменена от реакция на огорчение. Но за целта е необходимо да осъзнаем дадената програма и нейната структура като реално съществуваща вътре в нас. А това осъзнаване става по косвени признаци.

Голяма е ролята на съзнанието при унищожаване на вече създадени програми, останали под еволюционното ни равнище, но все още присъствуващи в подсъзнанието поради неговата консервативност. Това засяга проблема за вътрешното зло у човека. Създадената програма трябва да бъде "изгорена" или преобразувана в друга. В противен случай тя ще се адаптира към подсъзнанието и ще почне да отравя психиката. За да илюстрираме необичайното разпространение и важността на това явление, ще посочим два примера: програмата за получаване на удоволствия и програмата за лъжливо самоутвърждаване.

В стабилните периоди на своя живот човек свиква с определен род удоволствия, възникващи при задоволяване на желанията. В даден момент еволюционната роля на тези програми-потребности се изчерпва, те престават да създават желания и човек се лишава от удоволствието да ги включва в действие. Вярната реакция в този случай е тези програми да бъдат игнорирани. Но ако човек има силно желание да получава удоволствия, той ще се опита да възкреси умрелите, но не изгорени програми-потребности с напразната надежда, че те отново ще започнат да му доставят сладки желания!

Освен това мъртвата програма е в състояние да създаде мъртвородени желания... Според учението на карма-йога, човек изобщо не е задължен да живее добре, да получава удоволствия и да бъде винаги щастлив. Човек е длъжен единствено да се труди, да преминава внимателно през всяка житейска ситуация и да се грижи за своя духовен растеж. Що се отнася до помощ от съдбата, за това по-добре е изобщо да не мислим!

Самоутвърждаването е потребност от твърде високо духовно ниво и практически играе ролята на камшик, създавайки ни напрежение по духовния път; самоутвърждаване като положителен момент, като "сладкиш за нафада" не съществува или съществува за много кратко време. Но твърде често в резултат от опитите на подсъзнанието да адаптира човешката психика към дадена ситуация, програмата за самоутвърждаване започва да го притиска твърде силно. Тогава възниква програма за лъжливо самоутвърждаване, чиято цел е постоянното повишаване на самооценката. Тази програма е твърде мощна и незабележима за съзнанието, и притежава свойство да разрушава контактите с други хора. Тя обикновено възниква на мястото на мъртва програма за самоутвърждаване, която е изисквала нещо необходимо за него на тогавашното му духовно равнище. Но в един чудесен ден човекът е надраснал тази програма, тя е била заменена с друга, а тялото на старата програма е било изгорено от съзнанието и уродливо се е адаптирало в подсъзнанието.

Връщайки се към ролята на съзнанието за унищожаване на остарели програми, ще забележим още нещо. Духът в нужния момент така или иначе напълно ще унищожи остарялата програма. Обаче в този случай има две "но". Първо, възможностите на духа са ограничени. Той винаги действува меко и деликатно, дава само общи насоки на развитие, а подсъзнанието е консервативно и не желае промени. Съзнанието може да локализира "тесните места", да изтласка лошите навици и да отправи в тази посока значителни душевни сили. Те са способни за кратко време да преодолеят съпротивата на подсъзнанието. И второ, процесът на еволюция е така конструиран, че всичко, което съществува в човека, трябва да бъде подчинено на неговото еволюционно развитие и, в частност, на силите на съзнанието. И ако индивидуалното висше "аз" сметне, че дадената мъртва програма трябва да бъде окончателно унищожена от силите на съзнанието, то може да предаде пълномощията на световното "аз", тоест - на Брахман. Той вече ще действува отвън, а това означава, че човек ще бъде подложен на ударите на съдбата до онзи момент, когато той сам намери сили да изгори — и то напълно съзнателно! - своята остаряла и мъртва програма.

Авесалом Подводни - Карма и подсъзнание

Няма коментари:

Публикуване на коментар