неделя, 26 ноември 2017 г.

Минойците са от бялата раса: ДНК развенчава дългогодишната теория, че първата развита култура на Европа е от Африка

                   

"Ladies in Blue" fresco / Дами в синьо - минойска фреска


Изследването което беше публикувано относно ДНК - то на древните минойци за мнозина е сензация, а за други очаквано потвърждение на факти които са били и продължават да бъдат игнорирани.


Сред българските любители на историята на народа ни, битува мнение сред поддръжници на хипотезата за автохтонния произход на българския народ яростно отхвърляне на сведенията които идват от един от най популярните и в същото време неглижирани източници за българската история, сборникът Бахши Иман ДЖАГФАР ТАРИХЫ (ЛЕТОПИСИ ДЖАГФАРА). Той е определян като фалшификат а историята описана в него като откровено фентази.


Продължавам да твърдя че единствено непознаването му и първосигналните реакции срещу хипотезата за тюркския произход на българите са основната причина да вредят относно правилното разбиране на сведенията споделени в този летопис. Привържениците на автохтонната балканска хипотеза оставят слепи за това че сборника всъщност не отрича техните идеи и дори напротив той ги подкрепя с изключителна точност. По отношение твърденията на привържениците на тюркската теория той също е далновидно категоричен и ясно балансиращ, защо и как древните тюрки взимат участие в българския етногенезис не тясно погледнато към балканите а като цяло.


Аз ще направя бързо обобщение какво казва този сборник и после ще направя опит да ви покажа че всички тези хипотези имат своето основание и по отделно те разкриват само части от огромното териториално влияние през хилядолетията които е оказал буквално в световен мащаб българския народ спрямо други народи. ДЖАГФАР ТАРИХЫ ясно и категорично казва че:
1. Началото на българите е в племената Имен и Синд.
2. Ясно и категорично казва че българите не са тюрки като зараждане и пояснява как и кога тюрките влизат и взимат участие в българския етногенезис и приемат да се наричат българи, приемат културата и цивилизацията на този велик народ ставайки част от нея. В следствие на това съчетание възниква нов народ който носи в себе си богатството и на двата народа. Но той е само един от клоновете на българите.
3. Ясно и категорично сборника казва кои са предците на всички тюрки а именно сербийците (сирите) Също така ясно локализира земите им. Отново категорично казва кой и кога ги цивилизова и им дава държавност. Къде е тази държава и от кого е основана, как се казва и с кой народ граничи. Това се случва доста по късно след възникването на българите които вече са основали и изградили множество държави и царства достигайки високо културно развитие. 4. Сборника ясно и отново абсолютно категорично локализира прародината на българите. За съжаление омразата и принципа на разделението и до днес прави много хора да остават слепи и да водят безсмислени битки, лишавайки самите себе си от познанието което може да бъде и тяхно.


Ето един кратък анализ на българския етноним от който ще стане ясно че той самият потвърждава тезата изложена в летописа за произхода на българите.


Началото на българите е в племената Имен и Синд. Разбира се летописа съществува на руски но е превод от тюркски прочит на сборника в който са включени множество сведения от различни източници, сред които преобладават арабските и волжко българските.


Ще направя разяснение относно племенните имена дадени като основа при възникването на българския народ като поясня под какви имена са споменати те в античните извори.


Именците в античните извори са наречени пелазги, което в предвид особеностите на гръцкия език е трансформация от БЕЛАЗГИ.
Белуги и Болги е с знак на равенство по отношение на Белазгите.
Етнонимът Pellasgoi. Могат да се посочат поне три сравнително равностойни тези: 1.От беласги, почти идентичен на белуги, в смисъл на бели хора. 2. От местни бойци - ballosgoi. 3. Последната теза най-пълно обяснява етнонима и дори го свързва с една древна притча, според която телата на хората били направени от кал и се превръщали в кал. Така името pellasgoi е съставено πηλός -глина и goi- потомци на земята (на Гея).
За свещения народ на пеласгите (ПЕЛА идва от ПЕНЯ, (морска) ПЯНА - БЯЛА / ПЕЛА-БЕЛА) ПЕЛАСГИ / ГИ - ГО (goi) - ГЕ (ГЕЯ) бели свещени деца на земята. Това е и значението на етнонима ГЕТИ / БЕЛАСГИ / ПЕЛАСГЕТИ / БЕЛАСГЕТИ / БЕЛИ ГЕТИ. Бели деца на зямята, бели хора. Това е и етнонима на Балхар и Болгар. Означава Бели, с значение и на просветени, светещи, святи, божествени (ар) хора / арийци.


Именците от волжките и арабските сведения отговарят на пеласгите (БЕЛ-АСИ) от античните сведения ИМЕН е древното име на Стара планина. Още АЙМ, ИМ, ЕМ-УС, Хемус. ИМ означава планина (Божествена планина – планината на боговете). Също така и Бог. Името се съдържа в именета на много планини, които остават като маркери оставени ни от древните. Хемус, Имеон, Хималаи, Емине. ЕН означава земя. Именци най общо казано означава планинци, балканци но в същината си правилния превод е божествения народ, божия народ и дори народа на боговете. И на други места именците са оставяли името си като топоним очертавайки пътя на техните разселения (Имеон) Джагфар локализира като изконни територии на именците, балканите и Мала Азия / днешна Турция, Сирия, Ливан и Палестина / Тези територии са наречени Големи Рум (вече упоменатите територии от Мала Азия) и Малки Рум (Балканите заедно с островите до Крит включително)


От друга страна имаме Синдите.


Синдите обитават също огромна територия която е обобщена с общото название УРА и също означава АРИЯ. Ура територия на войнствени народи. От там е останал бойния вик УРА. Когато народите за които е бил характерен този боен вик започнат да го викат, те зовът името на земята си, името на същността си. Уралските планини са запазили етнонима на Ура като топоним. Всички синди са наричани и урци. В нашите земи МАГУРА е съставна дума съдържаща в себе си МАГ и УРА Според ординарната етимология думата се превежда също като божествена планина (могила) Но думата Маг е с древнобългарски произход което е равнозначно на самарски, съответно и шумерски на просветен, мъдър човек, който знае тайните. Често се използва и за вълк, тотемно животно на българите и едно от превъплъщенията на маговете. МАК (МАГ) ЕДОНИЯ съдържа имено това значение в себе си за вълк и просветени едони.


Ур, Ура е значението на бял, сияещ, просветен, божествен. Градовете в Месопотамия които съдържат в името си Ур носят именно това значение и са също с древно-български произход според Джагфар Тарихи. Можете да откриете същия корен в българските думи зара, заря (от Сурья) – зора Няколко примера конкретно свързани с българския корен. ОногУРИЯ Племената кутригури, утигури, оногондури.


Под названието на синдите (синдийците) при античните автори се покриват със скити, сармати, кимерийци (камирци, камарци, кари) При арабите се покриват със сакалиби, сака. Траките са по особен случай, тъй като те вероятно от дълбока древност са със синдо-именски произход и ако трябва да съм още по точен това е групата на гетските племена.


Нека сега видим общата картина на най старите територии на именците и синдийците (това са праотците на българите).





След това смятам подробно и дълго запознаване с етнонима на Именци и Синди, предполагам стана повече от ясно че именците от територията на АРА са така наречените (пелазги - белазги) БОЛГИ. Синдийците от територията на Ура са най общо казано арийци.


Имен = Болг и Синд = Ари. Какво по ясно от етнонима на българите БОЛГ-АРИ. Тези народи в античността са наричани тракийци и скити всички те част от етногенезиса на Арийците - белите народи. И за да е перефразирано през античните извори, българите са пелазго-арийци (белазг-арии / Болг-арии).


И нека сега преминем към сведението което

ДЖАГФАР ТАРИХЫ дава за остров КРИТ който в летописа е наречен КРЕШ.

"А названието на остров Креш, който бил дълъг три прехода, означавало “борцовски”. Веднъж в годината тук се събирали именските богатири и се борели помежду си. Победителят можел да се ожени за всяка от принцесите на царския дом или да освободи рода си от зависимост…"

Трябва да отбележа че според Джагфар Тарихи владетелския род ДУЛО е именски, сиреч пелазгийски.

Какво виждаме всъщност? Този летопис дава ясно и категорично сведение какъв е произхода на минойската цивилизация. Той е пелазгийски, белите (ари) божествени Болги. И колкото и откачено да звучи това са древно български народ.

Нека видим и дали сведението от Джагфар съвпада с античните извори и археологията:

Да си припомним част от тезите за етнонима на пелазгите.
Етнонимът Pellasgoi. Могат да се посочат поне три сравнително равностойни тези: 1.От беласги, почти идентичен на белуги, в смисъл на бели хора. 2. От местни бойци - ballosgoi

И сега сведението на летописа "остров Креш, който бил дълъг три прехода, означавало “борцовски” "
Нека видим археологията:




Критски бойци практикуващи бойно изкуство. Минойска фреска. Обърнете внимание и на специфичната българска прическа характерна за войните-бойците.





Изображение от керамичен съд на Борбата на Тезей и минотавара от остров Крит


И отново летописа: "Веднъж в годината тук се събирали именските богатири и се борели помежду си. Победителят можел да се ожени за всяка от принцесите на царския дом или да освободи рода си от зависимост…"


Мита за Тезей: Когато пристигнал на остров Крит, Ариадна (принцеса), дъщерята на цар Минос, се влюбила в него и решила да му помогне.


Този мит е от времето когато елада не съществува. Той е част от пелазгийската митология (история) на атиняните за които Платон на няколко места посочва, че са били пеласги. Херодот пише:"По времето, когато пеласгите владеели страната, която сега се нарича Елада атиняните били пеласги.


Повече за пелазгийския произход на атиняните тук


Тезей е герой именно от този период. Дали ще се хареса това на всички е без значение. Това са пелазгийски благородници както според летописа веднъж в годината се събирали на остров Крит за да премерят сили в ежегоден турнир и победителят можел да се ожени за принцеса от царския дом.


Тезей бил атически герой, създател на единството на атинската държава. Син на атинския цар Егей (Посейдон) и на троизенската царска дъщеря Етра.


И сега последните научни разкрития. Минойската цивилизация от остров Крит се счита за основа на Европейската цивилизация. Дълги години се вменяваше че произходът и от Африка въпреки всички източници които са се запазили, както и археологическите артефакти да сочат категорично че техният произход и на народите от балканите е идентичен.


ДНК анализ развенча дългогодишната теория, че минойците, са от Африка. Те са първата от преди 5.000 години развита култура на Европа. Минойската цивилизация се развива на средиземноморския остров Крит в приблизително 27-ия век преди Христа и процъфтява в продължение на 12 века до 15-ти век преди новата ера.


Но сега съвместен екип от САЩ и Гърция е направил митохондриална ДНК анализ от скелети на древни минойци. Този анализ категорично доказа че това е балкански народ още от времето преди бронзовата епоха. Тоест те са пелазги. БОЛГИ. Да си го кажем Болг-ари.


Новината за анализа тук.


И отново към летописа "остров Креш, който бил дълъг три прехода, означавало “борцовски"

Името Крит е пелазгийскo (древно българско) и означава, Борцoвски. От този топоним Крит - Креш и до днес в някой индоевропейски езици са останали следи свидетелстващи за древния му произход и значение.

Български: Крушение, Книжовна заемка от старобълг. кроушение.
Съкрушавам е с значение, побеждавам, разбивам, сразявам по време на борба.
Названието на боксов удар КРУШЕ. Крах.
Крещя, Крясък - боен вик.

Краш - Креш от руски / разрушение, катастрофа. Разрушение следствие на битка или сблъсък.
Crash - от английски / падам, срутвам се, блъскам се, влизам с взлом, претърпявам крах, влизам без покана
Krach - от немски / трясък, грохот, сблъсък

И сега нещо още по изумително. Най древната традиция при тези древно български борби е да намажат обилно телата с и с благовонни масла или зехтин. Древните борци се мажели с масло, за да се изплъзват от ръцете на противника. Какво е изумителното ли? Това е произхода на думата Христос, съответно християни. Означава помазаник, помазаници или обилно обляни с миро, благовонни масла. Христос, Кристос. Няма да пропусна че това е и етимологията на "Кришна" (крем, каймак на мляко- "ги", пречистено чисто масло) В този контекст помазаник - божествен избраник означава борец от благороден, царски произход. И в заключение божествените белазги, именци (божия народ от божествената планина) е благородния народ на избраните. Това означава Креш или Крит.

Разбира се в по късните времена на минойската цивилизация там вече живеят разнородни племена, но тези които са основатели на цивилизацията продължавало да се считат за първите, избраните, свещените. Ето какво пише Омир в „Одисея“:

Κρήτη τις γαῖ' ἐστι …. …....................................ἐν δ' ἄνθρωποι πολλοί, ἀπερέσιοι καὶ ἐννήκοντα πόληες. ἄλλη δ'ἄλλων γλῶσσα μεμειγμένη. ἐν μὲν Ἀχαιοί, ἐν δ' Ἐτεόκρητες μεγαλήτορες, ἐν δ' Κύδωνες, Δωριέες τε τριχάϊκες, δίοι τε Πελασγοί („Одисея“, XIX, 172-177).

„Крит е далечна земя….В него хората са многобройни, а деветдесет-градовете. Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци, етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци, три колена все дорийци и племе свещено пеласги.“ (прев. Г. Батаклиев).

В резултат на проучванията си върху най-стария топонимен слой на остров Крит, Вл. Георгиев предполага, че предгръцкото население „пеласги“ е съществувало на острова от най-дълбока древност- още от неолита (6000-2600 г. пр. Хр.). Ученият допуска, че етеокритите са хето-лувийски преселници от Мала Азия, които заедно с пеласгите създават Минойската държава. Генералният извод на Георгиев е, че най-ранното население на остров Крит, както и носителите на Минойска цивилизация, са били народи от индоевропейски произход.

Според античната литература и историография пеласгите като предгръцко население са обитавали цялата територия на Елада: областите Епир, Тесалия, Беотия, Атика и Пелопонес в континентална Гърция, островите в Егейско море Самотраки, Лемнос, Лесбос, Евбея, Крит и др., а също областта Троада в Мала Азия, както и цялото малоазийско крайбрежие.

Нека да нажежим още повече материята колкото и неприятно тя да звучи за някой доктринални библейски схващания. Така "мразените" филистимци , древни палестинци според летописа на Джагфар също са с български произход. Палестина е Балистан в летописите. Ето какво казва свещеното писание за произхода на филистимците: Библията твърди че филистимците са пелазги. В Стария Завет се казва, че филистимците, които заселват палестинската земя и ѝ дават името си, произхождат от остров Крит.

Още ли смятате че волжко българския летопис не струва пукната пара и не си заслужава ни най малко внимание?

Ако очите ви са помазани с "колурий" ще видите и разберете че сведенията се потвърждават взаимно и не си противоречат.

Откровение на Йоана 3:18,19 "То съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш."

Изумително е какво се казва в този пасаж и мнозина познавачи на писанието го тълкуват по какъв ли не начин, само не и в прекия му контекст.

В тези пасажи говори лично Бог към апостол Йоан който трябва да предаде думите му към избраните, помазаните, давайки им напътствия как те да се "обогатят в божествения смисъл" Да помажат очите си за да виждат. (Тук ще направя отново препратка към бойците. Може би мнозина знаят че по време на бой-бокс веждите и клепачите на бойците се мажат поради няколко причини. Това позволява приплъзване на противников удар в областта на очите и намалява опасността от аркади които могат да подуят и затворят окото на боеца. Също така спират кръв и пот да не влиза в очите на боеца. С две думи той може да вижда врага. Продължава да вижда идващите нападения и може да реагира адекватно.) Изключително впечатление прави 19 стих в който Бог казва: "Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш."

Нека интерпретирам: Ония които обичам, Аз им показвам къде грешат като по този начин ги уча като ги съКРУШавам, побеждавам в борба с тях; затова бъди развълнуван и постоянен да се научиш от грешките като ги признаеш и повече не ги повтаряш

И ако си мислите че това не е правилна интерпретация вижте как завършва главата:

20 стих: "Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." 21 стих: " На този, който ПОБЕДИ ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз ПОБЕДИХ и седнах с Отца Си на Неговия престол. " 22 стих: "Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите."

Виждаме същата тази традиция в дома на върховния владетел (в случая ОТЕЦ) и наградата която бива дадена на победителя. Той сяда на престола заедно с върховния владетел. Получава същата власт, авторитет и признание и може да има всичко от дома на владетеля. Това е типичен пример за ритуал за предаване на династична власт сред помазаниците.

Разбира се всичко това има и духовен контекст, но това е същата тази древна традиция описана за остров КРИТ-КРЕШ

Да видим тогава дали това е предадено в старогръцката митология която не е нищо повече от приемствена на пелазгийската. Да проверим къде е роден върховния владетел на олимпийските "богове". Зевс е роден в пещера в Критската планина Ида.
Атрибути на Зевс са: щитът и двойната брадва (лабрис), а понякога бик, орел и дъб.
ЛАБРИСЪТ или двойната брадва е най древния символ на линията на божествените владетели. Той се среща изключително наситено сред малоазийските народи, и пелазгите. Това е символа на тракийските владетели на Одриското царство. Защо ли?





Златна символична двойна брадва от минойската цивилизация (Археологически музей, Ираклио)





Детайл от стенопис в гробницата от Александрово, Хасковско, IV в. пр. Хр.





Фриз - двуостра брадва (лабрис) - царски символ от долмена от с. Г.Дервент, в местността Пещерите.

В т. нар. "дворец на Минос" в Кносос на остров Крит твърде често се среща изображението на лабрис. Именно поради това често двореца е наричан "Дом на двойната брадва".





В пещерно светилище в критската планина Ида, която, според преданията, е родното място на Зевс, са намерени множество миниатюрни брадвички с две остриета, точно такива, каквито са изобразени по стените на двореца. От лабрис произлиза названието „лабиринт" (стгр.), тъй като първоначално така се наричал дворецът на цар Минос, за да се подчертае, че там твърде често се среща характерната емблема на Зевс.

                    

Матей 3:10;Лука 3:9 – „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.    

           

Характерното изображение на двойната брадва е намерено и по нашите земи в Южна България - в Панагюрище, в Розовец, в Казанлъшката гробница, в Пейчова могила, в Александровската могила и др. Обикновено това е част от украсата на главите на конете (начелници и др.). В тракийския култов център Старосел е открит уникален начелник, който представлява кръгла плочка с конник. Ездачът очевидно е владетел, защото е вдигнал в дясната си ръка ритон (един от символите на тракийските царе). Интересното тук е, че на бедрото на коня отново ясно е очертана двойната брадва (лабрис). 


В Тракия, двойната брадва е атрибут на царя-жрец, използвана като скиптър. Поради значителната си ценност тези брадви-скиптри се предават по наследство. Митичният тракийски цар Ликург винаги се представя с двойна брадва. Откритите различни видове лабриси от земите на траките имат стойност на култови предмети и паметници на тракийското изкуство. Като инсигния за владетеля, те символизират политическата и религиозна власт на царя. Първата открита двойна брадва е от края на бронзовата епоха и е открита в Пазарджишко. Смята се, че не е използвана за обредни жертвоприношения, а като владетелски скиптър, символ на соларност и хтоничност. Гравирано изображение на лабрис е открито в тракийски долмени в Странджа от IX в. пр. Хр. В уникален стенопис от тракийската гробница при с. Александрово от IV в. пр. Хр. също е представен лабрис. Изобразен е гол мъж замахващ с двойна брадва, в сцена „Лов на глиган“.

Зевс побеждава в битка своя баща Кронос който предвожда титаните. Зевс, заедно със своите братя и сестри, хекатонхейрите и циклопите успели да победят Кронос и другите титани, в борбата, наречена Титаномахия.


Бала Рама е бял, а неговия брат - Кришна черен. Затова арабите се въртят около черния камък, а Белите хора строят бели черкви и имат свещени бели камъни. Творецът казва на Девкалион и Пирра да вземат бели камъни от богинята майка(Венера) и да ги хвърлят зад себе си, за да се възстанови човешкия род на Земята.Бала Рама(Белобог) имал за оръжия : хала - орало, мусала - чукало, с което мелел брашното. Той предал на хората знанията по земеделие и бойно изкуство. Заради ралото бил наречен Орача - Гер, Хор.Чукалото-оръжието на Херкулес или Геракъл - подобен на Небесния орач. Той е и Хероса на тракийците, и Герос (гр. силен, здрав) и Герой и Хор - небесния орач - орела*гаруда* .Древен бог, на който евреите насила му сложили рога, за да го изкарат Сатана и Дявол – това е Бал /Ваал/! А Неговата Сила /на Баал/ е носела името КиБаал /КиБЛаал или Кибела/!”

Баларама е продължител на шестото превъплащение на Вишну. /Става дума за Паршурама – Рама със секира./ Той бил браман с предназначение да погуби кшатрите. Баала Рама имал за оръжия : хала - орало, мусала - чукало, с което мелел брашното. Той предал на хората знанията по земеделие и бойно изкуство. Заради ралото бил наречен Орача - Гер, Хор.Чукалото-оръжието на Херкулес или Геракъл - подобен на Небесния орач. Той е и Хероса на тракийците, и Герос (гр. силен, здрав) и Герой и Хор - небесния орач - орела*гаруда*




Битката на Зевс с Кронос където Зевс е изобразен с Лабрис в дясната ръка. (600 г. пр.н.е.), храма на Артемида, Корфу, Гърция. Археологически музей, Корфу, Гърция.

Без съмнение виждаме същата традиция на предаване на династичната власт, зародена на същото място Крит.

Турското название на остров Крит е Girit което означава сапун от животинска мас която се използва при добре известните пехливански борби.
Гиритлия; гиритлия - (тур. girliti) - Жител на о-в Крит и както по рано и в други езици споменах е коренът и на бойни викове, крясъци. Гюрултия. Тази дума разбира се има и по широко значение.


Етимологията на името Крит и до ден днешен се определя от науката като неизвестна. А летописът за който си говорим е категоричен. Тя е българска. И тя означава именно борба в цялото и етемологично богатство и производни чрез корена на думата.
Нека погледнем отново в съвременния български език:


КРЕТам - старобълг. крѧтати „извивам“ носи значение на извивам, избягвам, изплъзвам се по време на битка,бой, борба. Придобила е и значение на чувство на безсилие след огромно натоварване.


КРЪШкам (КРЕШкам) - ходя в зиг заг, избягвам, изплъзвам се, (гл.) клинча, изклинчвам, измъквам се, изплъзвам се, избягвам, хитрувам, шикалкавя, отбягвам, мърдам, лавирам, отклонявам се, лъкатуша, криволя. От тук и чисто борческата терминология за КЛИНЧ като синоним.


сръб. кретати, словен. kretati „движа се, въртя се“, рус. крятать „тръгвам, движа“, чеш. vy-křátnout „изкълчвам“, пол. krzątać się „движа се неспокойно. krot „яростен“, чеш., слов. krutý „строг, силен, груб“, пол. krętу „извит“, които се сравняват с лит. krantas, kriantas „стръмен, висок бряг“.


Както по горе споменах летописът описва владетелския род ДУЛО като именски сиреч пеласгийски: Едва ли има човек който да не знае че руническите символи IYI са тясно свързани с българите и владетелския род ДУЛО. Почти няма хора които се интересуват от древна история и да не са чували за фетския диск. Датировката му е от 17 век пр.н.е. или късния период на минойската цивилизация. Открит е през 1908 г. от италианска археологическа експедиция край град Фест на остров Крит. Представлява кръгла теракотена плоча с диаметър 16 сантиметра, покрита със странни писмени знаци. Заедно с нея е намерена и табличка с надпис на критското линейно писмо А. Което днес все повече учени започват да свързват като произход с пиктогравското писмо на така наречената в последни времена "Дунавска Цивилизация" За мнозинството любители а и не само диска е известен и всеки го е виждал, но едва ли са мнозинство онези които са виждали табличката открита заедно с него.





Нека хвърлим и някой аналогии в облекло на минойска жрица и българска носия:




               

> ПРЕДИ ХОРАТА НАД ЕГИПЕТ ВЛАСТВАЛИ БОГОВЕ/последен от тях бил Хор син на Дионис/

 

                             

Същият знак-двойната брадва, но вече изправена, е често сре­щан рунически знак в Дунавска България - означава буквата „е" и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж", чийто смисъл е „жив, живот", както и буквата „X" - символ на Хор и потомците му (хора). Знакът е и важен орнамент при тъкачеството - българските килимари. Познат е с името „макас" (ножица).Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Шести аватар на Вишну е Рама с топора или Парашурама. Той е брахман, който повече от 20 пъти унищожава мъжете кшатрии, за да отмъсти за убийството на своя баща Джамадагни, който е един от царете. Седми е Рама(Дионис), знаменитият принц на Айотхя, синът на Дашаратха, героят на Рамаяна, спечелил войната на остров Ланка с царя на демоните Раван, който откраднал неговата съпруга, прекрасната Сита. Рама именно е въпъщение на съпружеска вярност, войнско мъжество и справедливо отмъщение.

> СИТА-УПАНИШАДА (Атхарваведа; група Упанишад – шакта)/ИМЕТО СИТ/СИТОВО И НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ




Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. Луций Ариан добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който създава индийската религия, като поставя себе си начело на пантеона. В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества.

Дионис Таурос, бронз, Јаболкце, крај на I век п.н.е.
Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи, според Ариан, Дионис(Рама) е основателят на древната индийска цивилизация.



Хермес е древен Тракийски (Български) бог,понеже името му е наше и означава Гермес (Гермеж,Гърмеж),а кадуцеят му е символ на гърма,чийто символ е и тирсът на Дионис. Затова древно-Българската дума Кадуцей (Хадусей) означава Хадесей (Хадесов- Който праща поразените от него в царството на Хадес). А Хадес (Гадес,Гад) е бога на подземното царство,но също и на тъмнината- символ на Нощния бог Нептун (Нещун,Нощен),който е едно от превъплъщенията на Дионис- Бога на Нощното слънце. Затова Дионис е наричан още и Сатурн (Сатирин),а свещения цвят на Сатурн е цветът на мрака- черният. Думата Тирс също отговаря на тази представа,понеже означава Трис (Трес,Трескащ,Тряскащ гръм) и Торис (Атрибут на Тор Гръмовержеца),чието име в Египет е Хор,а в други части на Стария свят- Йар (Ар,Ярей- Бога на яростта). Много е важно да погледнем и "гръцкото" име на Сатурн- Кронос (Крон),защото и то има древен Български произход. "Крон" означава Кърон (Каран),Чаран (Черен),Гром (Гръм) и Крум (Хром)- име и епитет на Дионис. "Кронос" на свой ред означава Хронос (Времес,Време,Брама),Брамас (Брама,Рама) и Харонос (Харон,Каран- главен обслужващ персонал в подземното [нощното] царство на Хадес).

Хадес (Гадес,Гад,Гот,Годс,Гос) т.е. Хермес според Българите обаче бил и положителен бог,който освен гибел можел да донесе и плодородие. Затова Сабазий-Дионис (Кубера-Сатурн,Хермес-Марс) освен нощен (отрицателен) бог е и Бог на плодородието (положителен бог),откъдето идва неговата дуалистична природа. Бидейки освен това Бог на небето,той е считан за най-могъщия бог в древния свят,заради което е асоцииран с Юпитер (Зевс),който пък е гръмовержец у древните гърци,с което,като отчетем агресивната му и войнствена природа,заради която е считан още за Марс (Арес),цикълът на божествените му проявления се затваря. Особено показателно за това,че неговите функции са тясно свързани с култа към плодородието е едно египетско изображение на Хермес Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ) с подчертано голям "атрибут",означаващ в очите на древните само едно- Плодородие (Дионис)

Няма коментари:

Публикуване на коментар