понеделник, 27 ноември 2017 г.

Мантра Тантра Янтра /От времето на Тантра

                     


Това е Шри-Янтрата на
Върховният, Изначален Трансцедентален Дуализъм "Шри Шри Радха-Кришна", 
наречена "САТ-кона" , която живее ВЕЧНО в Хармония(Хари-Мония). 
Янтрата е с поглед ОТГОРЕ в хоризонтална равнина 
(като раз-листени венчета на лотос : синьото е Кришна, а червеното-Радха),  
а не - във вертикална равнина, описваща принципът на Будха(Хермес) :
"Каквото горе-това долу". Тази янтра не описва материалният свят!

                  

1.Мантра е най-висшият начин, достъпен за онези, които имат огромна духовна енергия. Чрез назоване на имената на вещите, събитията и явленията, те биват виквани към съществуване;
2.Тантра е начинът на средните по духовна енергия същности, светове и епохи. Тантра значи ред, последователност, логика, начин – подредбата на нещата, ритуала, обреда, чрез които нещо се прави. До тантра се прибягва тогава, когато ние не можем да направим нещо, но чрез определена последователност на действията си (те следват определен закон) предизвикваме по-висши същности да направят това за нас;
                  


Квадратът (кубът-"кааба", "кивот") и хоризонталите елементът притхиви("земя"), се асоциира Притиви, Парвати, Ганеш първичната Земя.
Вътрешният ромб се асоциира Притиви, Парвати, Ганеш първичната Земя.
Вътрешният ромб се асоциира с Брахма(Хануман, Лакшми), тъй като 
Диагоналите се асоциира с елеменът ваю("въздух"), 
Кръгът- елементът апас("вода") , 
Триъгълникът (конус, пирамида)с върха нагоре и вертикалите-елементът теджас("огън")
се асоциира с Шива, Сканда, Агни, Индра, Рама,
Триъгълникът (конус, пирамида)с върха надолу и хоризонталите- елементът "вода"(апас),
асоциира се Дурга, Ума, Кали арх. (особено Централният, с който се асоциира ОКУЛТНОТО/ЗМИЙСКО ЗНАНИЕ).
"Точката"- квинт-есенцията", 5-съставка- "ЕТЕР"(вакуум), 
aether("air-terre"- "въздушна земя")-арх. Риби-Вишну.(елемтът водна пАра+латентна земя)

Шри Янтра е Бху-Мандала(Средната Земя, Слънчевата ни система) последна отгоре.
Вишну е точката в средата,вътрешният Тригълник с върха надолу е многоглавата нага Ананта Шеша и Кали,
Квадратът е Адити-Майа, ромбът в него е Брахма,
Концентричните кръгове са планетарни системи около "Средната Земя"
Венчелистчетата са райски планетарни системи("Горната Земя")
Триъгълниците формират "насечена" крипта 
за низшите подземни планетарни системи от "Долната земя"
(Виж публ. "Ведическа Космогония".)
Триъгълниците с върха нагоре са Шива и аватарите на Вишну Триъгълниците с върха надолу са превъплъщения на Майа) 





3.Янтра се използва в най-бедните на духовна енергия светове и епохи и от най-бедните на духовна енергия същности. Янтра са всички технически средства. Янтра (Yantra) Йога – контрол върху геометричните форми.

Мантра и янтра не са едно и също нещо. Докато мантрата е звук, то ЯНТРАТА Е ОБРАЗ. Практикуването на янтра се състои в изобразяване и съзерцаване на образа. Той обикновено е графичен знак от санскритската азбука, или пък геометрични фигури, конфигурирани по определен начин. Счита се, че при съзерцание на тези фигури и в дълбока концентрация умът се разтваря в енергиите на янтрата. Това го наричат Янтра-йога =единение чрез янтра. Концентрирайки се върху образа на янтрата, съзнанието трябва да се освободи от своята зависимост от образите в света (от привличането и отблъскването на образите). Счита се, че това е начин за очистване на ума и сетивата.
Но янтра е и изображението на някое божество - т. е. неговата икона. Защото се счита, че божеството прониква своя образ. Така чрез съзерцаване на янтрата, ти се свързваш с божеството.

Янтрата или мантрата се дават лично на ученика от гуруто и според източната традиция не е желателно човек сам да си ги определя и практикува. Дават се чрез лично посвещение. Счита се, че гуруто ще даде най-подходящата мантра, която е за вас.



МАНТРА е санскритска дума, образувана от корена МАН - "мисля" (оттам и "манас" = ум на санскрит) и ТРА - средство, способ.
Всъщност най-общото значение на МАНТРА е "способ за контрол на ума". Но думата има и смисъл на "замисъл или мисъл, изразени като звук". В този смисъл мантра може да означава както "молитва", така и "химн", "заклинание", "съвет" и "план". Понеже санскритския е синтетичен език, думата има много значения, но се прецизира от смисъла.
Напоследък обаче в мистичната литература доби популярност значението на мантрата като средство за контрол над ума, или като вид заклинание или молитва за свързване с божествата. Но една мантра става наистина такова средство, за разлика от обикновените думи, когато е предадена по специален начин в специална атмосфера на посвещение. Гуруто освен, че ти показва правилния начин за изговаряне на мантрата, те и въвежда в състоянието, което трябва да получиш чрез мантрата. Това е - ако гуруто е истински гуру, или пък - ако е точно определения от съдбата за теб гуру (в смисъл, че не всеки истински гуру може да има ефект върху твоята душевност).
Освен смисъла и значението, което имат думите на мантрите, в окултната и особено в йога литературата някои автори изключително много държат на звуковия ефект от мантрите. Основават се на факта, че всичко в природата вибрира - трепти в спектъра с определени честоти. От атомите и електроните и другите елементарни частици, до планетите и галактиките всичко се движи. Движението, трептението поражда звуци в различните вибрационни области - така говорим за физически звуци - които ние чуваме, за етерни и астрални звуци и т. н. Мислите също са трептене на психическата енергия с различна честота. Според привържениците на тази теория и практика чрез мантрите се предизвикват вибрации, които влияят на физическото, астралното и менталното тела на човека. Така чрез мантри тези тела чогат да бъдат очистени от негативните вибрации. И обратно - чрез мантри може да предизвикате разрушителен и негативен ефект. Пеят се мантри за дъжд, за огън, за развиване на добродетели, за призоваване на божества, управляващи съответните вибрационни области, въобще за всичко, като чрез тях се опитва да се установи контрол над определени сили в човека и природата.

Така се развива мантра-йога - духовна пътека, която се основава в своята си практика основно на мантрите. При нея мантрите биват повтаряни стотици и хиляди пъти. Често тази мантра-йога се практикува съвместно с Бхакти йога (йогата на предаността към Бога) и също с Раджа йога (за контрол над ума и съзнанието) Многократното рецитиране (повтаряне) на мантрите се нарича "джапа". Повтаряйки с часове определена мантра йогът вярва, че ще се слее с енергиите на мантрата (или с божеството, което се споменава в нея). Най-известните мантри са Ом и неговите разновидности - Хари Ом (почитане на безличния божествен творящ аспект) и Ом Шанти = ОМ МИР. Счита се, че ОМ произлиза от АУМ, който е космическия творящ звук. Произнесена по определен начин АУМ обхваща целия звуков вибрационен регистър. Библейския еквивалент е АМИН, или АМЕН. Това е Словото, като според думите на ап. Йоан: "В началото беше словото ... и всичко, което стана, чрез него е станало, и нищо от това, което е станало, без него не е станало" - 1-ва глава от евангелието на Йоан. На Изток тези думи се тълкуват в контекста на вибриращия космос, породен от основната божествена вибрация, която в състояние на екстаз се чува като АУМ.

Мощно влияние върху йога оказва набралата сила след VI в. културно-философска традиция на тантризма. Тя оставя своя отпечатък върху всички значими индийски религии, като нерядко създава твърде екзотични техни превъплъщения. Философията и практиката на тантризма са изложени в текстове, наречени тантри.

Тантризмът се основава на идеята за сливането на пасивния "мъжки" принцип на Шива с творящия "женски" аспект на абсолюта, почитан като Шакти. Именно преклонението пред женското начало е ключът към разбирането на тези учения. Твърди се, че пътят на тантра е особено подходящ за тъмната епоха на Кали Юга.

Тантристките практики носят в себе си идеята за надмогване на двойките противоположности, посредством тяхното сливане. Обикновено се използват сложни ритуални действия, натоварени с богат символизъм. Така например широко са застъпени мантрите и янтрите – формули, представляващи определени сили в природата на езика на звука, респективно на геометричните форми.

В тантризма се открояват два основни пътя, известни като дакшина марга (път на дясната ръка) и вама марга (път на лявата ръка). Докато при първия от тях се набляга на насочените навътре практики и медитацията, то при вама марга основният ритуал панчамакара е свързан с извършването на пет действия, който традиционно не се препоръчват в други йога системи, а именно приемането на вино, месо, риба, препечено зърно и ритуален секс. С това се цели натрупаната енергия да предизвика събуждане на спящата змиевидна сила кундалини, пребиваваща в латентно състояние в Муладхара чакра (енергиен център в долната част на гръбнака). Физиологията на чакрите, надите и кундалини е много характерна за повлияните от тантризма йога системи, появили се през средновековието. Сред тях са кундалини йога, лая йога, мантра йога и популярната днес хатха йога. Трябва да се отбележи обаче, че както панчамакара, така и системата на чакрите имат своите небуквални тълкувания и приложения.


Янтра и мандала


Янтра е вид геометрическа диаграма, съставена от триъгълници, както насочени нагоре /Шива/ или надолу /Шакти/, кръгове, квадрати, петоъгълници и др. Янтрата може да бъде нарисувана върху хартия, дърво, плат или друг материал или директно върху земя или пясък.

Мандала означава „кръгла форма“. Това е като магически кръг зареден с космическа енергия. Когато откриете определената янтра, която да отговаря на вашата природа, това става вашата мандала, тя става носител на вашата същност.

Янтрата е видимата вибрация на мантрата и всяка янтра има преобладаващо божество, докато от друга страна мандалата е възприемчива за всяка по-висша духовна сила без да е свързана със специфично божество.

Според древното трантическо учение янтрата е духовно преживяване. Янтрата е символ на съзнанието или по-дълбоките нива на психиката, които се проявяват на съзнателно ниво като геометрически скици, проекти. Например когато художник си представи цвете, природна картина или океан и я нарисува, картината не е израз на неговия молив и гума, а на неговото състояние на съзнанието. Подобно, когато йогите навлезнат подсъзнателно ниво, те срещат вибрации, фигури и преживявания във формата на геометрически модели.

Като основни компоненти на тантра, янтрата и мандалата са част от древната Кабалистична система в юдаизма. Те са често срещани в Европа преди появата на Християнството, както и в древен Египет, Китай, Тибет и Япония.

Въпреки, че янтрите в тантра са основно геометрични, те могат да бъдат всякакви форми. Например в древен Египет са били човешки и животински фигури. Също могат да бъдат картини на Дурга, Кали, Хануман, Шива или други богове от хиндуизма. Диаграми на божества са намерени в будиската тантрическа система на Тибет . Популярно вярване е ,че християните използват кърста като мандала.

Ескимосите използват издълбани мандали върху камък. Произведения на изкуството на много древни култури, включително местните жители на Америка и австралийските аборигени дават доказателства, че са използвани като янтри и мандали.

В системата на крия и кундалини йога всяка чакра е представена като янтра. Концентрацията върху тези психически центрове е много по-лесна ако визуализирате символ, който да представлява чакрата, отколкото да визуализирате чакрата в себе си. Ума не може да бъде всеобхватен без мисъл. Нашите мисли идват, за да познаем ума си. Ума е безформен и е невъзможно да разбере нещо, което е също безформено. Затова в тантра, янтрата символизира силата на подсъзнанието.

Янтрите изобразяват вашите ограничения, умствени проблеми, които вие не знаете и може би никога няма да узнаете. Каквото и да сте преживели в детството - травми, емоционални кризи и др., те са скрадирани и забравени някъде във вашия ум. По-късно в живота, вие можете да задълбочите проблемите и да ги превърнете в пречка /блокаж/. Вие подсъзнателно прикривате нещо и не можете да разберете какво е то. Този вид проблеми могат да бъдат разрешени с използването на янтра, поддържайки абсолютно осъзнаване на формата на янтрата, която съответства на вашата личност. Страхови комплекси, подтиснати амбиции, емоции и други подобни, след известно време бавно ще се изкоренят от ума. Янтрите безшумно избухват в подсъзнателния ум.

Ако вземете янтра специално проектирана за вас от експерт, който познава науката, и я сложите на стената или някъде другаде, тя ще започне незабавно да работи върху вашия подсъзнателен ум. Независимо дали янтрата е Кали янтра или Шри янтра или някоя друга, тя е контейнер и предавател на мощни енергии.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ЯНТРИТЕ

Процеса на рисуване на янтри е мощна медитативна садхана и на санскрит се нарича rekha. Според древната традиция, мястото се пречиства с церемониални обряди. След това йогите или участниците сядат за медицатия, с която да успокоят и концентрират ума, така че да позволят на вътрешната сила спонтанно да протече.

Както мантрата трябва да бъде произнасяна правилно, за да произведе точните звукови вълни, янтрата също трябва да бъде геометрично перфектна, за да разшири съзнанието и то да потече гладко в неговото пътуване към дълбините или висините на подсъзнанието и там да се обедини със същността на творението.

Янтрите могат да бъдат ефективно използвани в медитативната практика тратака. Практикуващия сяда с разположена на нивото на очите му янтра, на метър пред него, и се взира неподвижно в изображението. След това затваря очи и се опитва да поддържа вътрешното изображение на янтрата в читтакаша /вътрешното пространството пред затворените очи/.

Макар, че до голяма степен в днешно време янтрите не са използвани , те са един от важните инструменти на науката за здравето. По някакъв начин те се свързват с магическото и магьосничеството и хората започват да гледат на тях подозрително. Но при сега ориентираните природни и безболезнени методи на лечение, янтрите със сигурност ще бъдат възродени и включени в по-голямата част от терапиите.

Янтрата не работи с вашето съзнателно осъзнаване. Ако е съзнателно, вие бихте казали, че това е психологически процес. Но това не е психологически процес. Янтрата не работи чрез ума, чрез вярата. Янтрата не работи само чрез убеждението. Това не психологически процес, защото вие може да не вярвате, и въпреки това тя ще работи. Това е като куршум, изстрелян от пушка и независимо дали вие вярвате или не, той ще въздейства върху вас.



             

Ти си смъртта и животът. Което е в теб ще е мъртво, което си Ти ще е живо. Ти си Марга - мъртвата вода. Ти си основата и началото на пътя. От теб ще излезе Всичко, но Ти ще си винаги чиста и непорочна.

Звукът на Тайната на сътворението ще е "К". От нея ще е твоята сила и власт над Всичкото. Звукът за "Азъ" в тебе е "М", а звукът за твоята крепост е "У". Числото ти е Нула.

А на теб - каза Законът на Голямото - давам Ключа на живота. Ти си Сварга - Живата вода. Ти си първият и последният дъх и духът между тях. Ти ще си волен и ще бъдеш навсякъде около крепоста, но никой не ще те види, защото ще е в теб, и част от теб.

Ти си Просветлението и твой ще е небесният простор, защото Тя е основата, а Ти си върхът . Тя е движението, а ти си покоят. Тя е началото , а Ти си края на оМая.


Веда-Балкхара


Борис Балкх
Видовден

§ 12. М — Химическото поле.

М — Идеен символ за химическото, личното, индивидуалното поле.

Отнесено към човека и живата материя въобще М е биополето, аурата, душата, азът, егото, самосъществуването.

Човекът се състои от три неща: разум, душа и тяло. Звукът М от езика Бхаджа е символ за душата.

МА — Символ за осъществено химическо поле. Личното поле М съществува в планетарното химическо поле М.

Земното химическо поле М — това, което включва атмосферата, водният океан и земната твърд е единното, общото, цялото, голямото М. Но цялото се състои от свои производни — неизброимото материално многообразие и обратно, всяко самостоятелно съществуващо химическо образувание е част от голямото М и негова производна — самостоятелно М.

Личното поле е причината за самосъществуването на „десетте хиляди неща“. То — азът, самосъзнанието, самочувствието — дават право на всеки човек да заяви:

На света съществуват само две неща: Аз и останалият свят.



МАД — За физиката: Химическото поле — МА се разполвява на два полюса — Д.

МАД — За човека: МАД е процесът за определяне на пола на душата при възпроизводството.

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Полетата в здравото човешко тяло, трябва да са в такова равновесие, че той да не усеща никой от своите телесни органи. Здравият човек не усеща и не осъзнава, че премигва през няколко секунди, че диша през няколко секунди, че сърцето му бие непрекъснато. Ако усеща функционирането на някой свой орган, дори и да няма болка, това означава че нещо в него не е наред.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе, с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.

Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Луната, от сезонните и метеорологични промени, от присъствието на много хора или отделни личности, животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Най-силно влияят тези промени на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че го е хванало УРУКХИ. А УРУКХИто е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за това се използват други две думи: АУРА — в астрологията и ДХУНДЖА (Тунджа) — Душа, в религията.

Външното и вътрешното поле на човека са в непосредствена и постоянна връзка. Затова древните траки са казвали:


Не можеш да излекуваш тялото,

докато не си излекувал душата.

КХАМА е обмена на сведения за стойността на полето, чувствителност, осезаемост, която поражда тежнения в биополето и желания в тялото.

Чувствата са известни на всеки, но въпреки това ще се спра на две от тях.

Първото — най-силното човешко чувство е страхът, ужасът. В екстремна ситуация човек изпада в шок. Тогава: го полазват — побиват тръпки, косата му настръхва, дъхът му спира, краката му омекват или стават тежки като от олово, вцепенява се и често изпада в безсъзнание, а понякога става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо. Това е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното — телесното.

Но за щастие не се случва често и е неприятен спомен. Затова ужасът не е издигнат в култ.

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното — телесното. То е съотношението между платоническата любов и секса, от едната до другата крайност. Всъщност за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация — оргазма.

Какво е оргазъм и за какво служи той?

Първо, той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов — единственият естествен начин за продължаване на рода. Природата ни е дала тази залъгалка, за да е сигурна че ще изпълняваме повелята — да създаваме потомство. Какво ли би станало ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.

Второ, той е локално, временно биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

Повече за оргазма по-късно, а сега да погледнем как стоят нещата в природата?

Звукът за първите атоми в езика Бхадха е С. Звукът за физическото поле е А, а звукът за личното поле е М. Така се образува думата САМ. Това са семената от които ще се изгради ефирната плътност но полето, а след нея последователно и течната и твърдата му плътност.

От това САМ, са съвременните български думи: сам, съм и семе.

Посяването на тези семена, на химическите системи въобще е САД.

От тава САД са съвременните български думи: садя, разсад и техните производни. От тук е и руската дума сад — градина.

Когато четем стари текстове, с митологично или религиозно съдържание, за нас е странна тенденцията на авторите към възвеличаване, епичност до вселенски размери на повествованието, действието и героите от текста. Но за това си има причина, а тя е различието в мирогледа на древните и съвременни хора.

Ще дам пример, като се върна отново към оргазма.

Днес тенденцията в нашето общество е същността на младите хора да се принизи до двете определения: мутри и блондинки. А за тях оргазмът е само „Кеф“.

При древните нещата са доста по-различни. Моментът, непосредствено преди оргазма и самият УРКХАСАМ — оргазъм се съдържат в понятието САМ(М)АДКХИ (самадхи), за което в „Индийска митология“ се казва:


Пълно съсредоточаване на разума,

дълбока медитация.

Концентрация на всички мисли,

съзнателни и подсъзнателни,

върху обекта (бъдещият плод).

Състояние на духовна приповдигнатост,

което предхожда ДХАНА —

(спиране на дъха) покой, безмълвие.

Но спирането на дъха, не се отнася само за гореописаното, а и за Диханието на Брахма. Когато бог Брахма вдишва, светът се унищожава, а когато издишва се създава всичко което ни заобикаля — светът в който живеем. За издишването на Брахма, в древността е казано:

Така диханието става камък,

камъкът — растение,

растението — животно,

животното — човек,

човекът — дух,

а духът — бог.

Това е САМСАРА — причинно следствената верига за развитието на материята. Там движението напред и нагоре е ДХАРМА. С две думи, всичко това е колелото, не на късмета, а на съдбата. Заедно със спирането на нашият дъх, спира и диханието на Брахма и ДХАРМА отсъжда всекиму това което е заслужил — докъдето е достигнал в еволюцията. Растението ще роди растение, животното — животно, а човекът — човек. Но в новороденото винаги има и тенденция плюс или минус (според еволюцията в диханието на Брахма), а тя вече е НАШЕ ДЕЛО.

Ние сме двуполови същества и това е наложило разделно участие на всеки от двата пола при зачеването, изграждането, раждането и появата на новия човек.

Мъжът и жената са две противоположности, съответстващи на двете противоположности в действителността. Мъжът на Е, жената на И.

Точно както е записано в Библията:

И Бог каза:

Да създадем човека по Нашия образ,

по Наше подобие…

За мъжа е отредено да дава и посява семената за духовното начало — МАД. Като добавим към МАДи звука за мъжкото начало Е, ще се получи думата МАДЕ — телесният орган на мъжа, където се изграждат семената за духовното начало на новия човек.

За жената е отредено да изгражда — КХА тялото на новия човек. Звукосъчетанието КХ, в езика Бхаджа означава изграждане или разграждане на материята от творческата мощ.

Желанието за любовна връзка и удоволствието от нея в Бхаджа се нарича КХАМА. От тук е останало в Индия името на бог Кама — богът на любовта, който няма тяло. Днес името му се превежда — желание (плътско).

Начините за постигане на удоволствие при различните пози на телата на двамата партньори, мъж и жена — правещи любов са описани в древна Индия в книгата Кхама судра, Кама сутра. Но Кхама и Кама, означават само удоволствие, без зачатие.

За да се случи каквото и да е в материалното пространство трябва да има промяна на напрегнатостта на полето. За да съществува нещо материално е необходимо точно определена напрегнатост на полето. Последните научни експерименти показаха, че в космическото пространство не се получава зачатие. То се осъществява само върху земната повърхност, при определена стойност на полето. Тази е причината някои птици, риби, животни и насекоми да мигрират за размножителния си период.

Звукът за напрегнатостта на полето в езика Бхаджа е К, а следствие от промяната на напрегнатостта на полето, е промяна на някои материални образувания намиращи се в това поле, поява на нови или отмиране на стари. Звукът за следствието, за промяната в Бхаджа е Р, РА.

За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да настъпи промяна, а тя е следствие от точната напрегнатост на полето. Тогава КХАМА ще стане КХАРМА, а Кама — Карма. Това е зачатието. Това е печатът на полето върху новозаченатия плод, неговото духовно начало МАД — посято от мъжа в жената, което ще изгражда — КХА тялото си в майчината утроба през деветмесечния си път от небитието към битието.

Телесният орган на жената, където това се случва е МАДКХА.

Разделението от природата на материя и дух при човека дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духът на плода, който изгражда собственото си тяло. Човек — това е неговият ум и затова всички ние сме различни. Когато се раждат деца, не се поддържа само популацията на рода, а се очаква и извършва енволюция — на тялото и на духа. Очаква се Новият човек — с променен ген, който ще направи още една крачка напред в енволюцията и ще ни изведе от застоя. Това се случва веднъж на хиляди години, но кога, никой не знае. Промените в климата дават основание за надежда. В тази лотария на съдбата, в която печелившият вариант е едно на милиарди, в България днес не са много участниците и възможността да ни споходи тази радост е нищожна.

През трите дни след раждането си всеки човек получава първото майчино мляко — КХАЛАСТРА, коластра. КХАЛА, в Индия бог Кала е Времето, а СТРА означава съотношението между трите гуни у всеки от нас: С — САМА ГУНА, Р — РАМА ГУНА и Т — ТАМА ГУНА, между духовното и материалното.

Първите девет дни след раждането, майката и детето трябва да прекарат в уединение. Там, в здрача, новороденото трябва да види това, което не се вижда с очи, в тишината да чуе това, което не се чува с уши, да усети топлината на майчиното тяло, която не се измерва с градуси, да долови уханието на живота, което не е козметика и да усети вкуса на кхаластрата, който не е насита за езика. По този начин, тези девет дни означават за новородения човек „Добре дошъл“, което е предпоставка да премине през живота с лекота и увереност, но не винаги е така.

След раждането си и получаване на КХАЛАСТРА, новороденото ще получава и втора КХАРМА, Карма — майчината кърма в продължение на девет месеца, за доизграждане на духа и тялото си в битието.

Написаното до тук показва само връзката човек — природа, но човекът е стадно животно и е важно мястото му в общежитието и връзките му с другите членове на обществото по време на неговата зрелост.

За морално и законно съжителстване между двама души — мъж и жена, има два термина в българския език. Първият е семейство. Тази дума произлиза от думата семе. Става въпрос за мъжкото семе. Ако има плодовито семе и плодородна леха, тогава има семейство. Но това е само акта на размножаването и е изпълнение само на природната повеля за продължение на рода.

Вторият термин е съпружество. Той се основава на думата — понятие от Бхаджа ПРУГ. Тя буквално означава свиване на пространството от силата на гравитацията, гнет, усилие. Двама души — мъж и жена се събират да живеят заедно в съпружество, за да могат с общи усилия да преодолеят житейския гнет. Както казва народът:


Къща да струпат, челяд да отгледат.

Съпружеството е съвместно изпълнение на обществените задължения на мъжа и жената.

Ако двама души, мъж и жена живеят заедно, в съпружество, но поради вродени причини, заболяване или старост не могат да имат деца, те са пълноправни пред морала и закона.

Но днес в обществото на САЩ и някои европейски страни съществува сериозен морален и юридически проблем — легализирането на граждански бракове между еднополови човешки същества. Нещо което, доколкото ми е известно, официално никога и никъде по света не се е случвало, освен в библейските Содом и Гомор. Но както казва българската поговорка:

Докато мъдрите се намъдруват,
лудите се налудуват.

Несъответствието между пола на душата и пола на тялото е причина за хомосексуалното поведение на някои хора, а еднополовото им сближаване и съжителство става единствено под диктата на КХАМА, а КХАМА е само лично право.

Общественото, обичайното публично право произтича от КХАРМА.

МАДА — Личното поле — МА е разполвено — ДА.

Полюсът, полът е определен.

МАДАН — За физиката: Химическото поле — МА е разполвено — ДА и се установява — Н.

МАДАН — За човека: Момче.

МАДАН — Град в съвременна България.

МАДАНА — За физиката: Химическото поле — МА е разполвено — ДА и установено — НА.

МАДАНА — За човека: Момиче.

Това е първообразът на съвременната дума Мадона.

МАДАР — За физиката: Химическото поле — МА е разполвено — ДА и се променя — Р.

МАДАР — С окончанието АР в българския език се образуват думи означаващи човек свързан с нещо, обикновено професионално. Но МАДАР, в планетарно измерение не се отнася за човек, а да кажем за бог или природен закон.

Богът които прави така, че да стане възможна появата на земното химическо поле и неговото преструктуриране. Но това не може да се осъществи докато огнедишащият змей УР, е открит.




http://umbra.nascom.nasa.gov/images/eit_19970914_0121_304.gif

Заради неговото огнено дихание не може да се появи живот на Земята. Затова УР, долната граница между ядрото и земното поле, трябва да бъде обвита в твърда обвивка, която да обуздае огнения му дъх. Това деяние е ДЖАРДЖА, структуриране на световния океан и земната кора.

На изток, в Афганистан все още съществува скален барелеф изобразяващ това събитие — конникът (МАДАР) убива (ДЖАРДЖА) змея (УР).


Снимката на МАДАР е предоставена от д-р Александър Илиев.

Паметникът се нарича МАДАР и е взривен от талибаните.

Този мотив е възприет от Християнството, където свети Георги — ДЖАРДЖА убива змея УР.



http://www.ikona.hit.bg/files/GEO-1.jpg


МАДАР — За човека: Мъж.

МАДАРА — За физиката: Химическото поле — МА е разполвено — ДА и установено — НА.

МАДАРА — За човека: Жена.

МАДАРА — Историческа местност и село в съвременна България.

На всички ни е известен Мадарският конник, но не ни е познат.

Днес се счита, че първично е името на село Мадара, на чието име е наречено и близкото плато и понеже конникът е на скалата на платото е наречен „Мадарски“. Но от по-горната снимка и текст се разбира, че първично е името на конника — МАДАР, от където произлизат и названието на платото и името на селото. Мисля, че вече не трябва да си задаваме въпроса „Кой е конникът?“, след като средновековните българи са ни оставили и името му „Мадарски“.



http://www.bulgaria-is-alive.com/simvoli.html

МАДЕ — За човека: Същност на мъжкия пол.

МАДКХА, Матка — За човека: Същност но женския пол.

МАДКХУРА — За физиката: Химическото поле — МА е разполвено — Д, а творческата мощ — КХ го е уплътнила — У и променила — РА.

МАДКХУРА, Матура — За човека: МАД и КХУР са думи свързани с пола и възпроизводството и вероятно МАДКХУРА е означавало полова зрелост.

Днес Матура е изпит за грамотност и житейска зрелост.

МАДРА — За физиката: Химическото поле — МА е разполвено — Д и променено — РА.

Може да се преведе и: Химическото поле — МА се осъществява с пълна мощ и безотказно — ДРА.

МАДРА — За човека: МАДРА означава майка.

МАДРАСТ — За физиката: Химическото поле — МА е разполвено — Д и са осъществени — РАефира — С и твърдта — Т.

Думата МАДРАСТ е останала непроменена до днес, мъдрост.

МАКХА — Химическото поле — МА ще бъде преобразувано от творческата мощ — КХА.

МАКХА е първообразът на съвременната българска дума мъка.

МАКХАРА — Химическото поле — МА е преобразувано — РА от творческата мощ — КХА.

МАКХАРА, Макара — В „Индийска митология“ пише:


Макара е вид водно чудовище… Само безумно смел герой може да събере достатъчно кураж и да изтръгне от устата на Макара безценния бисер — с негова помощ той може да спечели любовта на избраницата на своето сърце. Макара служи на Варуна, бога на океана, който го язди като кон. Макара е извор и на живот и на смъртен страх. Тай дава живата вода на добрите, а мъртвата — на покварените. Понякога го свързват с Камадева, бога на любовта, защото неговият сок раса ще влее у мъжете такава енергия, че нито една жена не ще може да им устои.

МАН — За физиката: Химическото поле — МА се установява — Н.

МАН — За човека: В съвременния английски език МАН означава човек и мъж, а уоМАН жена.

Нещата на Всичкото ще са безброй, но сътворените последни ще са като вас, и Вие ще сте в тях

Ти - Малкото понеже си долу, ще бъдеш в долната им част, и там ще поставиш КА, а пътят към Ка и от Ка е Омая. Затова последните ще нарекат тези МайаКа, а теб ВелиКата МайКа.

А ти - Голямото, понеже си горе, ще бъдеш в горната част . Там ще поставиш ОМ. Тези последните ще се нарекат От Ца, понеже са получили ОМ от Царя Небесен. А теб ще нарекат Небесния Отец.

На тях ще дадеш ключа за живота, с който ще минават в Омая, пътя към Ка и животът ще влиза в крепостта(портала) с помоща на РА.

Когато двамата последни сътворяват те са в Омая, под власта на Тайната на сътворението и на Аза. А сътворението ще е част от Аза и ще е Ман.

Полвината Ман ще носят в себе си КА, а пътя на Ка през Омая е от крепостта до Небесното царство. Затова те ще се наричат Уоман и ще са МайКа/и.

А когато поглеждат в себе си ще пропадат надолу към крепоста, където ги тегли Ка.

Другата ПОЛовина от Ман ще носят в себе си просветлението в Омая ще се наричат Манас и ще са Отци.

Затова когато поглеждат в себе си ще политат нагоре, към Небесното царство където ги тегли ОМ.

МАНА — Химическото поле — МА е установено — НА.

МАНА се ражда от АМАНА, ГАНА, АКХАДЖА, АСТРА, Етера и съдържа САМА ГУНА, РАМА ГУНА и ТАМА ГУНА.

МАНА — За човека: МАНА е биополето, аурата, душата, азът на всеки от нас и на всяко материално образувание.

КХУ МАНА — Добра душа — добро чувство.

Ман, означава и човек, мана — душа, а манас — ефирна душа.

От манас са думите манасдир и монах. Дир означава, дупка, пещера. И до днес в България има запазени скални манастири. От това дир е и съвременната българска дума дирник, както и дири, следи, дупки от копита и лапи в снега или калта. От там е и съвременната руска дума дырка — дупка.

От КХУ МАНА произлиза името на познатите от средновековието кумани както и на съвременните думи хумана и хуманизъм.



МАНА, Манна — От Библията ни е известен израза „Манна небесна“. Ето два цитата за манната:

И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.

А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.

МАНДА — Химическото поле — МА е установено — Н и разполвено — ДА.

Манда е и съвременно българско женско име.

МАНДАЛА — Химическото поле — МА е установено — Н разполвено — ДА по време на четвъртия период от кръговрата — ЛА.

МАНДАЛА — В Индия, кръг, символична диаграма използвана в тантристкия будизъм.

МАНДАРА — Химическото поле — МА е установено — Н разполвено — ДА и променено — РА.

МАНДАРА — В Индия, според „Индийска митология“ планината, която боговете използвали за избиване на първичния млечен океан. Така получили безценни дарове, между които и Амрита — питието на безсмъртието.

МАНДЖА — Личното поле — МА е установено — Н и са проявени химически системи — ДЖА.

Звукът М е символ и за човешката душа. Мъжът и жената са символи и подобия на двете противоположности: мъжът на Е, жената на И.

Ман, като част от дума означава установена душа. Логично е нам да означава същото. В някои европейски езици ман означава човек и мъж. Различието за мъжа и жената е в позицията на другата част от думата джа. За мъжа думата е манджа, а за жената джанам. Тъй като основният смисъл на всяка дума от Бхаджа е в началото и, в тези две думи е заложено и различието между мъжа и жената в пола и възпроизводството. Мъжът изгражда и дава душата, а жената тялото.

Това значи още, че душата на мъжа е насочена навън, към разширение, а женската душа навътре — към свиване. Основание за това ми дава и фактът, че когато мъж изпада в безсъзнание, в последния момент той има усещането че полита. Когато жена изпада в безсъзнание има усещането че потъва. Такива чувства се изпитват често и в сънищата.

От тук е и символиката за мъртвата и живата вода в приказките, символи за двете тежнения.

Думите-първообрази на съвременните български думи мъж и жена са: джанам — джана — жана — жена и манджа — мандж — маж — мъж.

МАНДРА — Химическото поле — МА е установено — Н разполвено — Д и променено — РА.

Когато ДРА е в края на думата означава, че описаното в предната част на думата се извършва с пълна мощ и безусловно, в случая установяването — Н на химическото поле — МА.

МАНДРА — Съвременна българска дума, означаваща млекопреработване.

МАНДХА — Химическото поле — МА се установява — Н по време на диханието, разширението — ДХА.

МАНУ — Химическото поле — МА се установява — Н и уплътнява — У.

МАНУ — В Индия, митичен праотец управлявал земята през определен период от нейното развитие. Първият Ману Сваямбхува написал прочутата книга известна днес като „Законите на Ману“.

Ману на настоящата епоха е Вайвасвата, седмият Ману, индийският Ной.

МАНУШ — Личното поле — МА е установено — Н и уплътнено — У в материална форма — Ш.

Мануш е Ману с материално тяло.

МАНУШ — Съвременно българско мъжко име.

МАР — Химическото поле — МА се променя — Р.

Преструктуриране на химическото поле на Земята. Така се изгражда цялото материално многообразия върху земната повърхност днес.

Отнесено към човека е промяна на личното му поле М.

Когато промяната е в тесни граници, тя поражда в душата, благоприятни или неблагоприятни чувства. От благоприятните на първо място е плътската любов. Затова в българския език безогледните полови връзки се определят като мърсуване, а хората извършващи това са наричани мръсник и мръсница.

От неблагоприятните чувства на първо място е страхът, ужасът защото когато промяната превиши допустимите жизнени стойности на душата, на практика това е смъртта и.

Затова на много езици МАР, МАРА означава смърт, мъртво.

МАР е първообразът на съвременната българска дума мор — масова смърт.

МАРА — Личното поле — МА е променено — РА.

Преструктурирано химическо поле. Смърт.

От МАРА е съвременната българска дума омара.

При разместване на сричките от МАРА се получава думата РАМА — изграждане на лични, индивидуални полета, за живата материя биополе, аура, душа.

МАРА — В Индия, в Будизма, както пише в „Индийска митология“:


Бог на смъртта, на физическата любов, съблазънта и изкушението… Мара има безброй дъщери — млади девойки с прелестни форми, които изпраща, за да прелъстяват светци и аскети. Извиват телата си в похотлив танц пред отшелника, докато не го изтръгнат от набожния му унес. Когато обаче Буда бил подложен на тези изкушения, той нито за миг не се поддал и останал неподвластен на всички страсти и желания.

МАРГА — Химическото поле — МА е преструктурирано — Р във физически системи — ГА, елементарни частици.


МАРГА — В книгата „Веда Словена“, в неразбрани речи четем:


Бил месецъ — тъ кога — то зафащала пролетта.

Пак там:

Една от деветте Юди, кои — то се намирали в гора — та.

МАРГА — Българско женско име.

МАРАН — Химическото поле — МА е променено — РА и се установява — Н.

МАРАН — За човека: Убит.

МАРАНА — Химическото поле — МА е променено — РА и установено — НА.

Това е първообразът на съвременната българска дума мараня.

МАРАНА — За човека: Убита.

МАРДА — Химическото поле — МА е променено — Р и разполвено — ДА.

МАРДА е първообразът на съвременната българска дума марда — тежко болно, мършаво животно или човек, „пътник към отвъдното“.

МАРДАР — Промененото химическото поле — МАР е разполвено — ДА и се променя отново — Р.

МАРДАР — За човека: Убиец.

На английски думата се пише murderer и се чете мърдър — убиец.

МАРДАРА — Промененото химическото поле — МАР е разполвено — ДА и променено отново — РА.

МАРДАРА — За човека: Убийца.

МАРДУ — Химическото поле — МА се променя — Р разполвява — Д и уплътнява — У.

МАРДУКХ — Химическото поле — МА се променя — Р разполвява — Д и уплътнява — У от творческата мощ — КХ.

МАРДУКХ, Мардук — Върховен бог в Месопотамия.

МАРДУ КХАН — Черният бог на смъртта.

МАРДХА, Мартха — Химическото поле — МА се променя — Р по време на диханието — ДХА.

МАРДХА означава мъртво дихание и е част от диханието на Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макро космическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.

Днес годината се разделя на четири сезона: пролет — сътворение, лято — съществуване, есен — унищожение и зима — покой. Но в древността я разделят по още два начина, на две полугодия.

Според първия се разделя на издишване — от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване — от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория на Мъртво дихание — от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание — от средата на пролетта, до средата на есента.

Самият факт, че разделянето на годината на полугодия става по два начина, вече е различие и поражда противоречие. Същото противоречие съществува и днес по въпроса „Кога е началото на човека, неговото зачатие или неговото раждане?“. Църквата е на мнение, че началото е зачатието и затова е против абортите.

Това недоразумение може да се реши, като се обърнем към процесите в природата. Там Денят на зачатието е 22 декември — Коледа. Нищо не ни пречи да го празнуваме заедно с Майката природа.

Нашите деди са били и са останали на позициите на идеализма, да почитат Истината — причината, дори и тя да е абстрактна и невидима. Но някои, някога, някъде, са слезли на нивото на материализма и приемат за начало видимото — следствието, защото такъв е девизът на материализма „Око, да види — ръка, да пипне“. Така, за начало е поставен Денят на раждането, на възкресението — 22 март. По тази причина, днешният зодиак започва от зодия Овен.

Началото на МАРДХА — Мъртвото дихание е зодията ПРАМАРДХА, от 7 септември, до 6 октомври. Върхът на ПРАМАРДХА е 22 септември — есенното равноденствие.

Най-ниската точка, дъното на МАРДХА е денят 22 декември — Коледа.

От 23 декември до 1 януари — Суров ден са деветте черни, мръсни дни. Тогава според нашия народ „Слънцето се колебае по кой път да тръгне“. Предполагам, че тогава са били празниците на Мардукхан — Черният бог, Богът на смъртта, в Балкхара тежнението свиване, а в съвременната наука — гравитацията. Ако тогава Марду Кхан не бъде омилостивен, той може да се разгневи и да не позволи на Сурва Кхан — Белият, Светлият бог да дойде на власт на 1 януари и годишният кръговрат на сезоните да не продължи по установения ред.

Мардукхан е древен бог и в Шумер, Бабилон и Асирия. В Асирия той е отъждествяван с върховния бог Ашур, Асур — тъмен, черен бог, в противовес на Светлия бог Сур.

За Мардукхан в интернет можем да прочетем следното:


Подобен обичай не е описан при дунавските българи. Както свидетелстват хрониките на арабския мисионер Мохамед Ибн Фадлан от 955 год. обаче, при волжските българи сходен обичай е бил много разпространен до тяхното ислямизиране и малко след това, т.е. далеч преди тяхната тюркизация (XIII-век). Съгласно друг арабски хронист, Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален праздник „Рождество на Мардукан“. Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене. Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог „Тама-Тархан“. Името Тама-Тархан вероятно идва от „тьма таркан“ — „черен управител“ — символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България — подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава. Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял материал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно а куклата на „Черния бог“ се окачвала на дърво (т.е. отдавала се като дар или жертва на бога). Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи, Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др.

Допълнителни подробности за този важен обичай във Волжска България са дадени в книгата Джагфар тарихъ, за чиято автентичност все още се спори, макар че в нея се откриват много правдиви исторически детайли. Участниците в церемонията правели снежно градче и после го подлагали на символичен щурм. Ако „защитниците“ на града упорствали, то „нападателите“ се покачвали на върха на високо дърво (!) и викали: „Ето Слънцето, великият цар Кубер влезе — могъщо и блестящо, ослепител на враговете! Хас нардуган, Хас нардуган! Бъди винаги наш защитник и помощник!“. Тогава „защитниците“ закривали лицата си с ръце и падали ничком, а „нападателите“ заемали „града“ и окачвали чучелото на „вражеския цар“ на върха на дървото. Този обичай бил типичен за бурджаните (българите) жители на град Болград, столицата на Волжска България. Имайки пред вид сценария на играта и смисъла на цялата новогодишна обредност, фразата „Хас, хас, мардукан“ може да се преведе като „Слънце, Слънце умори ги!“ от иранското название на Слънцето Хурсет (Хорс по алански и осетински) и основата на общоиранския (и индоевропейски) глагол МАР — умирам, смърт.

http://www.protobulgarians.com/balgaro-kavkazki_vrazki.htm

Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това е зодията ПАРАМАРДХА — край на Мъртвото дихание, първообразът на Баба Марта.

Думата ПАРА означава преминаване, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица — парапсихология, паранормални явления и др.

Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара ( м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретед — безсмъртие. Първата гласна А означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е мер — смърт.

В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано“, от типа на „До пукнеш дано“ и „Чумата да те тръшне“. Също и думата мерешки, с подобно значение.

От същият корен е и името на планетата Марс — Мъртва планета.

Думата ДХА означава диханието, духът.

Това е смисълът на термина ПАРАМАРДХА, от учението Балкхара.

Но тези знания, по обясними причини са оставали винаги в малък кръг от посветени хора. За масова употреба дедите ни са разработили на същата основа, в друга светлина празнично-обредна система за бита и обичаите на народа.

Така месецът в календара става Март, периодът Парамардха — Баба Марта, а отличителния му знак — Мартеницата. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият — символ на небитието, смъртта, съня, покоя и зимата, а червения — на битието, живота, бодърстването, движението и лятото.

В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица — сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата са и знамената на САЩ и Япония.

В книгата „Българи, тюрки, славяни“, от Петър Добрев научаваме, че до планината Тян Шан, при разкопки на могила е намерена седемдесетсантиметрова островърха шапка, за която на стр. 108 четем:


… някога към върха и е бил прикрепен един особен религиозен символ — така наречения ФАРН, изобразяван като овен с мартеница на врата…

Защо овен с мартеница?

В Българския зодиак ПАРАМАРДХА съвпада със зодия Риби, от 7 март до 6 април. От 7 април до 6 май — Гергьовден, е зодия Овен — първата зодия извън Мъртвото дихание, която пренася символа на прераждането — мартеницата по-нататък в годишния кръговрат. На Гергьовден се принасят в жертва овни и агнета, защото тогава завършва зодия Овен. Нашите деди са празнували винаги края, а не началото защото и в Библията е писано:


Недовършеното не се брои.

Може би написаното по-горе е в основата на приказката за черния и белия овен, които ще ни отнесат на долната или горната земя. За мъртвата и живата вода.

Но ако погледнем по-внимателно илюстрацията на овена с мартеницата ще забележим, че животното не е овен, а муфлон или архар. Това не променя нищо от написаното по-горе, но означава, че там, където е битувала мартеницата, муфлонът и архарът са били обичайна част от околната среда.

Това също може да ни насочи откъде сме дошли ние, българите — хората с мартениците.




Върхът на ПАРАМАРДХА е 22 март — ДХАУРУС — денят на пролетното равноденствие, начало на живото дихание, на възкресението. Днес се празнува от народите на Средна Азия на 21 март и се нарича Наурус — иранската Нова година. Както твърдят някои източници, празнува се от осем хиляди години.

По време на този празник се приготвят седем ястия започващи със С. Трябва да има седем предмета чиито имена да започват със Ш. Боядисват се в червено сварени яйца. Палят се големи огньове и се прескачат за пречистване от греховете. Но най-важното са прошките.

Има хилядолетни празници, които не могат да бъдат забранени или отменени, затова религиите са принудени да ги приемат, като се опитват да ги променят и пригодят за своите нужди. Така става и с ДХАУРУС. Днес в Средна Азия той се счита за празник на Исляма. Но в Християнството са постигнали по големи успехи в превъплътяването му и пригаждането му за нуждите на религията си. Разделят празника на две, за да отразят и причината и следствието от астрологична гледна точка.

За да определят датите на подвижните си празници религиите ползват Колелото на промените, което отчита състоенето между Земята, Луната и Слънцето. От Колелото на промените се разбира кога е астрологичната причина и кога е нейното метеорологично следствие. Разликата между тях е 46 дни. Затова и двата празника в Християнството, които отразяват причината и следствието са на разстояние един от друг от седем седмици. Това са 49 дни, най-близо до истинското време от 46 дни. Избрани са седем седмици за да може двата празника да са в един и същи ден от седмицата.

Първият празник — причината, в източното православие е празникът Сирница, по християнски Сирни заговезни. От ДХАУРУС в него са прехвърлени обичаите: палене на големи клади — Сирници, прескачането на огньове, седемте ястия на трапезата и най-важното прошките. Вторият празник — следствието, в източното православие е Великден. От ДХАУРУС в него са прехвърлени: боядисването на червени яйца, идеята за сезонното възкресение в природата и отново прошките.

От МАРДХА произлиза съвременното женско име Марта. На английски то се пише Martha.

Името е женско, защото мъртвото дихание е превес на тежнението на И, към ядрото.

МАРИ — Химическото поле — МА се променя — Р и се свива към Долната вода — И.

МАРИ — В Индия, едно от имената на богинята Кали, означаващо убийца.

За отъждествяване на жената с богинята майка — земното ядро, в нашия език доскоро в обръщението към жената, наред с името се ползваше и Мари. Мари Пено, мари Радо или обърнато Пено мари, Радо мари. Също и съкратения вариант на Мари — Пено ма, Радо ма.

Но Мари, с вариантите си мори и море е навлязла широко в българския език и се използва в говора, въпреки че значението им отдавна е забравено. Чуваме ги да звучат от текстовете на народните ни песни. Ето три примера: от песента за Балканджи Йово „Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра“; песента от вардарско „Море сокол пие вода на Вардаро“; и от стринджанската „Мари Маро“.

Едно от абстрактните значения на МАР е останало в българския език с думата море, а името на Черно море е символ за земното ядро. То е вътрешно, затворено море, а външното, голямо и отворено е Бяло море.

MARRY — Английска дума, означаваща женя се.

Английското Merry Christmas, преведено на български означава Честита Коледа, но преведено от Бхаджа МАРИКХРАСТ означава убиване на кръста, защото на 22 декември е най-ниската точка от МАРДХА — Мъртвото дихание.

МАРИА — Химическото поле — МА е променено — Р и свито към Долната вода — ИА.

МАРИА, Дева Мария, Аве Мария, Богородица е символ за земното ядро и е първообразът на съвременното женско име Мария.

МАРИН — Химическото поле — МА се променя — Р и свива към ядрото — ИН.

МАРИН — Съвременно българско мъжко име.

МАРИНА — Химическото поле — МА е променено — Р и свито към ядрото — ИНА.

МАРИНА — Съвременно българско женско име.

МАРИНКХА — Химическото поле — МА се променя — Р и се свива към ядрото — ИН от творческата мощ — КХА.

МАРИНКХА — Мартеница.

Символизира двойствеността на битието, между живота и смъртта. Противопоставяне и взаимосвързване на живото и мъртвото дихание по време на Парамардха. Бялото е покоя, небитието, а червеното живота, битието.

Древен български обичай да се закичват хора, домашни животни и растения за здраве и плодородие.

Същият символ са и знамената на Полша, Япония и САЩ.


МАХАМАРИ — В Индия, „Великата убийца“, епитет за богинята Кали.

МРА — Първоизява на химическо поле.

МРАКХ — Първоизява, първоначално структуриране на химическо поле — МРА от творческата мощ КХ.

МРАКХ е първообразът на съвременната българска дума мрак.

Тъй като светлината е физическа величина присъща само на физическите системи, когато се излезе от физическото поле и се навлезе в химическото се преминава от светлината в мрака.

МУСАЛА — Химическото поле — М е уплътнено — У в ефирна плътност — СА по време на четвъртия период от кръговрата — ЛА.

МУСАЛА — В Индия, боздуганът на бог Баларама.

МУСАЛА — Най-високият връх в България и на Балканския полуостров.


От времето на тантра

В по-стара публикация надлежно доказах, че символът Т в Магура (а на друго място може да значи всичко друго) значи ред на нещата, подредба, начин, описание, Слово. По изброените причини магурският символ Т съответства на тантра.

Но да видим произхода на символа Т в Магура.

В Магура има стари и нови рисунки, които се разпознават по степента им на изпъкналост на фона на стената. По-старите са по-изпъкнали, а новите са съвсем плоски. Сред по-старите има животински видове, които някога са живели на Балканите, но вече не живеят. По-новите рисунки съдържат само съвременни животински видове. Наистина е рисувано в два силно раздалечени във времето етапа.

Не е само това. Много видове рисунки се повтарят и в старите, и в новите, следователно наблюдаваме приемственост и изказ от една и съща култура/цивилизация. Но в новите рисунки се появяват и нови символи, каквито няма сред старите. Следователно, наблюдаваме доразвитие на идеите във времето.

Сред новопоявилите се идеи е и символът Т.

Датирам рисунките по следния начин, като е възможно и да греша:

старите рисунки са на около 43 000 години, а новите рисунки са на около 14 600 години. Ако искате да се запознаете с основанията да датирам рисунките така, прочетете За възрастта на рисунките.



Една от сцените говори за възникването на човечеството (но не сегашното, а предхождащото ни) преди 42 680 години, а след това и за планетарен катаклизъм станал преди около 25 000 – 26 000 години, които съответства на началото на Последния Ледников период:



Ето какво разказва сцената:



Когато станал катаклизмът,

 


се явила голяма мъжка фигура, чиято глава е символът Т. Редът, Словото, Бог-Слово дошъл сред хората като човек.



Той (1), използвайки някаква подчинена му сила (2), подчинил жените (3 и 4) и ги накарал да вършат ритуал, да служат (5) на Словото (6). Той въвел нова религия и нови начини на свещенослужение. Той въвел свещенослужението чрез обред и чрез олтар, той е въвел тантра.



Първите четири епохи са изобразени широки, прави и равни – това е бил Златният век. През Телец, Овен и Риби нещата постепенно, но неизменно се влошават и довеждат до края на Златния век. Следва унищожаване на опорочения начин на живот чрез смърт от небето и установяване на нов начин на живот.



В Магура установих един ред на развитие на духа и съзнанието, състоящ се от 13 етапа, всеки от които е доразвитие на предишния. След това забелязах, че този ред отлично съвпада с лентата на човешката история:



Но посоките са различни. Не може да се обърне посоката на етапите на развитие, защото тогава повече няма да съвпадат с лентата. Така стана ясно, че в най-старите времена развитието на духа е било най-високо и с всяка следваща епоха то западало. Но това е космическа закономерност, така е и при нас. Личностното развитие на отделния индивид в рамките на неговия живот и в рамките на неговия цикъл от прераждания трябва да върви през етапи от 1 към 13. Но глобално за цялото човечество, развитието върви наобратно. Защо – още не знам. Може би, за да се отсеят тези с желание да се развиват от тези с нежелание.



Вижте – всичко се връзва: етап (9) е човек с насочени навътре ръце. Това значи искам да получавам, искам да взимам. Това съответства на епохата Телец, а Телецът обича да блаженства материално. От там започва развалата. Това е времето, когато мантра започва да се използва за получаване.

След това, Бог-Слово идва като мъж в епохата Водолей преди 25 000 – 26 000 години, отнема възможността повече да използваме мантра и ни дава на нейно място тантра.

Но и това не сработва за твърде дълго време. В следващата епоха Козирог човечеството разполага с още по-малко духовна енергия и се връща на етап (5) – човекът с лък, който символизира техническото развитие. Тук вече хората започват да използват янтра. Всичко се случва само чрез използването на технически средства.

По Белоградчишките скали попаднах на две очевидно много стари светилища. На едното, което нарекох Маркашница 3, ритуалните ямки са върху плочи, които вече са се отделили от повърхността на скалата. Значи, имало е стара повърхност, върху която били изсечени обредните средства, но тази стара повърхност вече се е отделила от основната скала. Това е много време. Подобни признаци има и на други места. Други светилища са от по-ново време, но някои са толкова стари, че са едва разпознаваеми. Техните олтари вече са заприличали на естествени образувания и се разпознава, че са олтари само по точната им подредба спрямо други неща наоколо, обикновено спрямо светлинни отвори. Чудовищна възраст на най-старите светилища.

Вчера ходих да проуча ново място и намерих светилище със светлинен отвор:



Окото, следва олтар с формата на гъба, а зад олтара е една скала, в която е изсечен полуцилиндричен улей точно по посоката на светлинния лъч през окото над олтара. Ако не беше взаимното им разположение, едното би било дупка в скалата, другото – изветряне с формата на гъба, а третото – някакво отчупване от една скала. Всичко е толкова старо и толкова изветряло, че прилича на естествени образувания. Но подредбата в една и по направление изток-запад даде да се разбере, че оформянето е изкуствено. Та, кой знае колко от формите по скалите са естествени и колко са изкуствени, но вече заприличали на естествени.

Сега връщам малко назад. Преди 25 000 – 26 000 години Бог-Слово дошъл и дал на хората тантра, която в Магура представили чрез символа Т, а се намират древни олтари по скалите с формата на Т. Дори и съвременните олтари са пак с тази форма.



„Служи на Словото чрез обред, но прави обреда чрез олтар“. Олтар с формата на Т.

В Магура има и една друга сцена:



Двама души са призовали по-висша от тях същност (в средата), за да извърши дейност чрез нещо обло на земята. Повечето ритуални ямки по скалите са обли, а огромна част от тях са с отвор за изтичане – точно като в тази сцена.

Да се върнем на тантра – чрез някакъв обред се извиква по-висша същност, която да направи нещо за нас, защото ние сами не можем.

Като виждаме в магурските рисунки, че тантра била дадена преди около 25 000 – 26 000 години, може най-старите светилища по скалите да са от това време. Те действително са вече толкова ерозирали, че приличат на естествени образувания.

Като се има предвид, че светилищата са или могат в последствие да се превърнат в технически средства, което е янтра, то изграждането на светилища може да е продължило и до края на предходното човечество – до преди около 14 600 години, когато според археологически находки тотално се променя генетиката на Европа.



По намерени следи изчислих, че може би някога е съществувал комплекс от 27 светилища. От време на време ходя по изчислените върхове да търся техни следи и дотук на всеки от посетените върхове наистина се намериха останки – общо 9 от 27-те. Но на останалите върхове още не съм ходил.

В Магура числото 27 е на особена почит. Подозирам, че този комплекс е от онова време. От времето на тантра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар