четвъртък, 28 септември 2017 г.

Путин и Ердоган по стъпките на султан Махмуд II и Николай I



Владимир Путин заминава днес на работно посещение в Анкара, където ще се срещне с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, научаваме от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Руските медии акцентират върху Сирия като основен елемент от разговорите между двамата евразийски президенти. https://www.vesti.ru/doc.html?id=2937258


              


По този повод е полезно рероспективно, макар и конспективно, да си припомним руско-турската традиция на любов и омраза в този евразийски тандем и имперско съревнование през вековете. Има един особено “любопитен” епизод в графата “вечна дружба” между османлиите и московците, превърнали се в имперски народ по волята на провъгласилия съществунато на Русия Петър Първи през 1727. Той поставил задачата Черно море да стане руско море и този негов завет е бил осъществен близо 100 години по-късно в тясно сътрудничество… със самите османци. Поводът бил Сирия.

     



Тази османска провинция била завлядана от турския васал Мехмед Али- или по-точно от сина му Ибрахим паша след въстанието на баща му срещу турския султан Махмуд Втори ( 1831-1833 г.). Противно на широко разпространето у нас вярване ( у нас, под въздействието на вековната русофилска пропаганда), че западните сили винаги защитавали Османската империя, този път те застанали на страната на Мехмед Али срещу Османската амиперия. Защо? Защото Мехмед Али бил твърде прогресивен за времето си владетел, който харесвал европейските реформи и революции, заради което бил еднакво ненавиждан както от султана, така и от руския самодържец, жандарм номер едно в опазването на реакциионните монахрии в Европа Николай Първи.

Султанът повикал на помощ своя събрат по мракобесие и Николай I не го разочаровал. Изпратил му практически целия си черноморски флот ( чрез който в миналото Русия успяла да се разшири за сметка на Турция на юг) и войска от 30 000 руски войници и офицери, начело с граф Орлов ( прототип на граф Игнатиев по своето всевластие и влияние пред турския султан в качеството си на руски посланик по-късно). Мехмед Али ( портрет на Али на снимката) бил респектиран от този руски демарш и спрял настъплението си към Цариград. После преговарял и с помощта на Англия и Франция успял да се превърне все пак в наместник в Сирия и Адана. 



            


Руско-турската дружба обаче тепърва претърпяла разцвет в резултат на царската услуга. Двете империи подписали край Цариград в селището Ункяр Искелеси забележителен договор, който наистина превърнал Черно море в руско езеро. Султанът поел ангажимента да не допуска в него други кораби, освен руски. В замяна Николай I обещал да брани независимостта на своя побратим с “материална сила”, т.е. с военна. На практика Османската империя се превърнала в руски протекторат, вместо да бъде бъде унищожена и така за бъдат освободени братята славяни и православни, пъшкащи, както знаем от литературата ни, под турско робство.

Нещо повече, този период е белязан от целенасочено обезбългаряване на днешна Източна България с цел коренното население да не пречи на руските военни походи, бидейки потенциално опасно като най – многоброен етнически елемент, на базата на който един ден би могла да възникне независимо българско препятствие на пътя на руските интереси в областта на Босфора. За целта десетки, ако не и стотици хиляди българи, били “насърчени” от руските покровители на Турция да се махнат от родните си места и да се заселят в рамкие на пустеещия рускии юг, за да го населят и облагородят с труда си ( което и станало).

Г.С. Раковски е описал този руски позор спрямо предадените и продаваните от Русия българи ( след Кримската война пък били и “разменяни” срещу прогонениете от земите им край Крим черкези, които се преместили по споразумение с османците край Балкана , за да грабят селища, ставайки катализатор на хайдушкото движение у нас). Интересуващите се могат да прочетат подробностите в статиите на родоначалника на българската нацианална революция и учител на Левски в “Дунавски лебед” ( а ако можехте, щяхте да видите отражението на този позор и в онези мрачни погледи на българите при посрещането на руските войски през 1877 г. на българска земя, за които споменава Достоевски в спомените си).

Договорът за руско-турската дружба от Ункяр Искелеси бил обявен “за вечни времена”, но просъществувал само до 1841 в частта за затворените проливи – по вина на западните сили, които след преговори в Лондон на практика обезсилили статута на Черно море като руско езеро. По този начин подкопали дружбата между Турция и Русия, но признателните турци все пак оценили дружбата навеки: и до днес тачат братушките с паметник на дружбата край проливите( видно от литографията на снимката).


Така че: прав е говорителят на Кремъл Дмитрий Песков да каже днес, че между Турция и Русия има много тясно сътрудничество – особено на антибългарска основа ( както се видя и от демонстрацията на Путин , прекръстил “Южен поток” на “Турски поток” по време на поредното му посещение в Анкара на 1 декември 2014 г. с явната цел да уязви европейска България, принудена да му откаже статута на руско корито за неговия антиукраински потоп).

           

     

А дали Сирия , или част от нея, ще се превърне в руска зона на влияние с благословията на Турция днес, не зависи само от двамата владетели. Вероятно западните сили отново ще се намесят при опасното сближаване на двете евразийски държави, едната от която е последната истинска оцеляла империя в наши дни, чиято основна характеристика е лакомията за още територии- както се видя от присвояването на Крим от Русия, което, както изглежда, Ердоган е на път да преглътне, колкото и да възразява срещу този горчив хап.

         


Ерго: българските русофили могат само да ръкопляскат на своя аркадаш в Анкара, който върти истинска, направо безпрекословна дружба с Русия в духа на заветите на Султан Махмуд Втори и на жандарма на Еворпа Николай Първи.



Част от русофилското войство начело с  – Бойко Борисов, Сотир ЦацАров и Делян Пеевски, барабар с Доган и сие, Каракачанов и сие, болен Сидеров и сие, Нинова и сие, Гергов и сие, …

        












Няма коментари:

Публикуване на коментар