Последователи

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Срещата със злото и неговото преодоляване чрез Духовната наука (3)

       


Обръщайки се сега към третата поява на числото на звяра в историческия контекст, ние не трябва да ограничаваме сферата на действие на този демоничен импулс само с 1998 г. Тази дата ознаменува само определен окултно-исторически етап по пътя на проникване силите на злото в земната еволюция, подобно на случилото се вече при неговата първа и втора поява. По аналогичен начин, нито разцветът на академията Гондишапур, нито унищожаването на ордена на тамплиерите съвпадат с точност със съответните години, отразяващи ритъма на апокалиптичното число.

Вземайки под внимание тази уговорка, сега можем да пристъпим към изследването на някои основни симптоми на земната цивилизация в края на 20 век. Тук преди всичко на преден план изпъква невижданата досега по своите мащаби, устрем и рафинираност, атака срещу индивидуалния човешки Аз. При това тя отначало се осъществява чрез последователното разрушаване на неговите обвивки. физическото тяло на човека се разрушава с наркотици, етерното тяло – с пълната сексуална свобода1 и признаването в тази област за норма на най-дивите извращения, а в астралното тяло последователно се насаждат склонности към всякакъв вид насилие, особено чрез рекламата, киното и телевизията. Всичко има за цел до такава степен да отслаби индивидуалния Аз, че след това без особен труд да го подчини на чужди за неговото същество демонични сили, а накрая и съвсем да го замени с демонично същество, стоящо по-ниско от човешката природа.



От друга страна, се полагат най-големи усилия за разрушаването на истинските връзки на човешкия Аз с духовния свят, понеже именно в него днес може да се осъществи срещата на човека с етерния Христос. Затова, от една страна, всред човечеството се разпространява всякакъв вид атавистичен, а все по-често и откровено демоничен окултизъм, а от друга, се прави всичко възможно да се изкоренят кълновете на новите свръхсетивни способности, водещи към съзнателно преживяване на етерния Христос.

Така способностите, водещи към имагинация още в детството, последователно се изкореняват от телевизията, киното, рекламата, компютърните и виртуалните игри; способностите за инспирация се убиват от рокмузиката, а способностите за интуиция — от пълната свобода в сексуалната област, включваща повсеместното разпространяване на порнографията. С всичко това, както и с много други неща,2 човешкият Аз някак по изкуствен начин потъва във физическото тяло и постепенно се идентифицира с него, при това вече не просто на нивото на идеологията, присъщо на обикновения материализъм, а на нивото на подсъзнателните сили на волята.3 В резултат човешкият Аз бива завладян от чисто животински, подчовешки сили, непознаващи нито морала, нито съвестта или състраданието, и фактически се оказва способен на всичко.

От окултна гледна точка, тук все по-силно се проявява въздействието на асурическите сили, главният противник на човешкия Аз в земната еволюция. Рудолф Щайнер характеризира тяхната разрушителна дейност така:

        


„Тези асурически духове ще доведат дотам, че всичко заграбено от тях — а това ще бъде най-същностното в човека, неговата Съзнателна душа заедно с Аза — ще се съедини със самата чувственост на Земята. То ще бъде парче по парче откъсвано (от асурическите духове) от Аза и в степента, до която Асурите се вкоренят в Съзнателната душа, човек ще е длъжен да остави на Земята част от своето битие. Попадналото във властта на асурическите сили тогава ще бъде безвъзвратно загубено (за човека).“

И по нататък:

     

„В нашата епоха тези асурически сили се проявяват чрез Духа, който властва там и който ние бихме могли да наречем Дух на истинския живот, намиращ израз в сетивния свят и изискващ пълно откъсване от духовните Същества и духовните светове.“4

Сега вече човекът не просто вярва в своя животински произход, както е било при въздействието на ариманическите духове-инспиратори на „научния“ материализъм от 19 век, но под въздействието на Асурас и неговите войнства той „ще се отнесе към това гледище сериозно и ще започне да живее съобразно него.“ Иначе казано, „хора с такъв мироглед ще живеят като зверове, потънали в чисто животински страсти.“ (Пак там).

Така Сорат атакува от две страни човешкия Аз с помощта на служещите му в земната еволюция демонични сили. От една страна, той се стреми да подмени човешкия Аз с подчинено му демонично същество, а от друга — да разтвори този Аз в силите на движимата само от инстинктите животинска воля, за да отнема после от него къс по къс от похитената Азова субстанция за засилване на своето демонично царство.

При това двете тенденции в окултен смисъл са само видоизменено повторение на основните стремежи на Сорат по времето на първите прояви на неговото число всред човечеството. Чрез академията Гондишапур той веднъж вече се е опитал завинаги да прикове човешкия Аз към чисто животинската разумност на физическото тяло, използвайки първоначалната му връзка със Съзнателната душа, а подлагайки на нечовешки изтезания тамплиерите, той се е стремял да застави техния Аз да излезе от тялото, за да заговорят после временно напуснатите от човека физически обвивки с устата на служещите му демони.

Нещо подобно се опитва да осъществи Сорат, започвайки от края на 20 век, но вече на съвсем друго ниво и със съвсем други технически възможности. Резултатът и в двата случая е пълната неспособност на човешкия Аз да се приближи към духовния свят, където днес пребивава Христос и откъдето Той може и иска да помогне на човечеството.

Обаче намеренията на Сорат и служещите му асурически духове днес се състоят не само в това, напълно да откъснат човека от истинския духовен свят, а човешкия Аз — от неговия праобраз, мировия Аз на Христос, но също и да събудят в човека дива ненавист към този духовен свят и в крайна сметка към самия Азов принцип. Отхвърлянето на Аза от човека води към тази втора смърт, за която в своето Откровение говори Йоан Богослов.5 Подобна ненавист към всичко, произлизащо от истинския Дух, ще бъде характерна предимно за хората, обладани от демоните на Сорат.

Рудолф Щайнер ги описва със следните думи:


„Още преди изтичането на този век той (Сорат) ще се изяви, действайки чрез редица хора, обладани от неговата същност. Ще се появят хора, за които ще бъде невъзможно да се помисли, че действително са хора […] Външно те ще бъдат активни, силни натури, с гневни черти и разрушителна ярост в своите емоции. В техните лица даже по външен начин ще могат да се различат животински черти. Тези хора на Сорат ще се разпознават и външно, защото те не само по чудовищен начин ще издевателстват над всичко, свързано с Духа, но и ще се борят с него, стараейки се да го стъпчат в калта.“6

Оглеждайки се наоколо, ние вече можем да забележим появата на подобни индивиди, за които фактически сме длъжни да се запитаме, до каква степен те изобщо са хора, а не демони в плът или диви зверове с човешки облик.7 Тези думи се отнасят преди всичко за онези особени престъпления, които започнаха да приемат все по-масов характер именно през последната четвърт на 20 век. Достатъчно е да се споменат само два симптома: тероризмът и чудовищните престъпления против децата. В първия случай, като правило, повече се проявява животинската, управлявана от инстинктите (често псевдорелигиозна) фанатична воля, а във втория е характерно пълното изместване на човешкия Аз от демонично същество.

Тук обаче възниква въпросът: нима могат да се нарекат тези престъпления най-страшни, след като човечеството преживя през 20 век ужасите на Освиенцим и Колима? Въпреки това тук има една съществена разлика, чието цялостно значение в пълна степен ще се прояви в недалечно бъдеще, понеже онова, което е намерило израз в болшевизма и нацизма, е, така да се каже, вече „зрелият плод“ от мировото дърво на злото. Корените на това зло са навлезли дълбоко в многовековната история на човечеството, а неговата проява в толкова чудовищна форма е предшествана от дълга подготовка и постепенно „съзряване“. Обратно, днес за пръв път се сблъскваме със съвършено нови форми на злото, които едва сега покълват в еволюцията на човечеството и се намират в самото начало на своето развитие, черпейки сили от бездната, ознаменувана с третата поява на апокалиптичното число.

И така, основната разлика между съвременните форми на злото и познатите вече на човечеството от трагичната история на 20 век, се заключава в следното. Ако по-рано, било то при болшевишкия или нацисткия режим, за да се подтикне човека към зло, да се убие съвестта му, да се кастрира моралното му чувство, е била необходима цялата мощ на огромната държавна машина, на прекрасно организираната пропаганда, на разработената до най-дребния детайл идеология, а понякога и на цялата псевдорелигия, то в днешно време най-радикалното зло може вече директно, без всякакви външни посредници, да прониква в човека, подчинявайки го на себе си и превръщайки го в сляпо оръдие без всякаква съвест, морал и убеждения.

Сега в света прониква такова зло, което хората извършват вече не поради лъжливи вярвания или фалшиви идеологии, даже не поради своя егоизъм или жажда за обогатяване и наслаждения, и т.н., а просто заради самото зло, безсмислено и необяснимо с каквито и да било рационални или емоционални подбуди. Невъзможно е да се разбере това зло с обикновения човешки ум, нито да се обясни с най-рационалните психологически теории; невъзможно е, също така, то да се изкорени със средствата, достъпни на съвременната цивилизация, тъй като корените му се намират не в нея, а в подчовешкия свят. Това се вижда, например, в пълната безпомощност на най-могъщите в техническо отношение държави пред тероризма, тоест, пред отделната обсебена от демони човешка личност.8

Нацисткият режим падна в резултат на война, болшевизмът – вследствие9 на своя пълен икономически банкрут,10 обаче тероризмът, както вече показва съвременната борба с него, не може да бъде преодолян с нито едно от известните на човечеството външни средства, а само чрез онези духовни средства, за които ще стане дума по-нататък. А нали съвременният тероризъм е само първото предвестие на онова, което очаква човечеството в най-близко бъдеще.

И днес даже опасността от тероризъм — например с атомни минибомби с размерите на неголям куфар, а после и като цигарена кутия, отдавна вече не е несвързана измислица на съвременната научна фантастика, да не говорим за възможностите на химическото, биологичното, а вече и на генетичното оръжие… И да се попречи на хората, обсебени от демоните на Сорат,11 изгубили единственото, което прави от човека човек — индивидуалния си Аз, ще е възможно само чрез възпитанието още от най-ранно детство съобразно истинския Дух, както и чрез онези методи, които на човечеството тепърва предстои да разработва въз основа на съвременната Духовна наука.

В цикъла от лекции върху Откровението на Йоана, прочетени пред свещеници от Християнската Общност, Рудолф Щайнер цитира, в тази връзка, няколко стиха от него, в които се говори за скакалци с лица, подобни на човешките, излизащи от дима на бездната; пълчища под водачеството на демонично същество на име Абадон (в превод „Погубител“), които, унищожавайки всичко наоколо, някога ще връхлетят върху човечеството. (гл. 9). Разкривайки окултното значение на този имагинативен образ, Рудолф Щайнер посочва, че тези пълчища са не друго, а хора, напълно лишени от човешки Аз.12

Именно от такива хора, заселвайки техните обвивки със служещи му духове, Сорат ще създаде на Земята своето сатанинско войнство, войнството на Антихриста, и ще подложи човечеството на такива колосални изпитания, пред които ще избледнеят всички ужаси на 20 век.13

* * *

Както вече беше отбелязано от няколко антропософски автора, трите последователни прояви на апокалиптичното число в човешката история са свързани с нападението на Сорат: върху човешкото мислене — при опита за неговата преждевременна интелектуализация чрез академията Гондишапур, върху чувството – при унищожаването на Ордена на тамплиерите от ненавист и завист, и върху волята — с нейната все по-голяма анимализация в днешно време.14

От съобщенията на Духовната наука е известно, че чрез своето мислене човекът се свързва с цялото човечество; чрез чувствата — с определена група, племе или народност (ето защо в тази област се коренят както благородният патриотизъм, така и всички демонични форми на национализма и расизма), и че накрая във волята, където дълбоко неосъзнато действат и силите на съдбата (Кармата), човекът представлява затворена в себе си индивидуалност, личен, неповторим космос, в който той винаги действа сам.

Приведените факти позволяват да разберем по-добре: защо влиянието на академията Гондишапур от самото начало е носело общочовешки характер и продължава да влияе на цялата съвременна цивилизация до ден днешен, доколкото движещата ѝ сила е начинът на мислене на материалистичната наука.15 Но особено силно този общочовешки характер на демоничния импулс на Гондишапур се проявява в болшевизма с неговата интернационална идеология на пълно отричане на всичко духовно, издигнат върху основата на същата материалистична наука. Ето защо, когато говори за мисленето на болшевиките от типа на Ленин, Луначарски и Троцки, Рудолф Щайнер подчертава, че това е мислене „на чисто материалния мозък“,16 а неговата разумност в действителност е „разумност на човешкия звяр, на животинската човечност“,17 тоест на самия звяр от бездната, чието число всъщност е „число човешко“ (Гл.13, ст.18).

По подобен начин безграничният стремеж към власт на Филип IV е бил свързан с откровено националистични интереси: да направи Франция най-влиятелната държава в тогавашна Европа. Оттук, от една страна, произтичат войните, които той е водил срещу политическата независимост на Англия и Фландрия, а от друга – борбата му срещу прекалено голямата самостоятелност на римокатолическата църква, пълната победа над която се ознаменувала с тъй нареченото авиньонско пленяване на папата. В резултат римо-католическата църква се оказала за много десетилетия в пълна васална зависимост от френската корона. По пътя на разпространение на влиянието му в Европа, по-нататъшно препятствие за Филип оставал Орденът на тамплиерите, особено опасен за неговите планове, благодарение на своето богатство и политическо могъщество, но в още по-голяма степен, благодарение на високия си морален авторитет и духовна сила. Ето защо не само физическото изкореняване на Ордена и завладяването на богатствата му, но преди всичко неговото духовно унищожение е било главната цел на Филиповата демонична личност.

По най-открит начин обаче националистическият импулс на Слънчевия Демон се проявява едва през 20 век в националсоциализма, в основата на чиято расистка доктрина е залегнала идеята за разделянето на човечеството на нисша раса от роби и висша раса от господари,18 начело на която е трябвало да застане единствено германската раса, напълно следвайки антихристиянския принцип на „земята и кръвта“. А от началото на нашето време, когато силите на Сорат постепенно започват да проникват в човешката воля, на опасност вече е подложен самият индивидуален Аз, а заедно с него и цялото бъдеще на земното развитие.

 


Оттук следва, че днес именно човешкият Аз се оказва в центъра на всички човешки и мирови проблеми, поставен пред алтернативата: или окончателно попадане във властта на злото, или съзнателно да се обърне към духовния свят, в който може да придобие своя висш праобраз в „Аз съм“ на Христос и намирайки го, да стане победител във великото изпитание със злото.

Към четвърта част »


Бележки:
Бел. Стопанина: Смятам, че по-подходяща дума на това място е „разюзданост“, а не „свобода“. []
Бел. Стопанина: Примерите, дадени от автора, не са изненада за повечето читатели, които може би ги намираме и леко банални. Вроденият ни усет и развиващият се интелект са достатъчни и сами да се сетим за негативните влияния от рокмузиката, телевизията и видеоигрите. Но само от Духовната наука можем да научим как, да речем, екстремните спортове оказват отрицателна роля за еволюцията ни и осакатяват даже бъдещите ни инкарнации. Засилването на интереса към такива активности е предречен от д-р Щайнер. Друг пример е и все по-големия възторг към технологичните постижения в електрониката като цяло, което Щайнер определя като „технологично магьосничество“. То е мощно ариманично влияние, инспириращо чудовищните идеологии в движението на трансхуманизма. []
Много съвременни видове спорт също обслужват тази цел. Симптомите са налице. Те се изразяват в моментите на масови психози и безсмислени агресии по време на големи спортни състезания. []
Събр. съч. 107, 22.ІІІ.1909 []
Гл. 20, стих 14, вж. също Събр. съч. 104, 30. VI. 1908 []
Събр. съч. 346, 12.ІХ.1924 []
Вж. също Събр. съч. 346, 15.ІХ.1924 []
Бел. Стопанина: Примерът е валиден само ако приемаме схващането, че тези най-могъщи държави действително са безсилни пред тероризма и са негови жертви. Има и друг възглед, на който симпатизирам повече, а именно, че ръководните окултни среди на тези държави създават и поддържат този тероризъм, за да държат човечеството в постоянен страх, който пък отваря вратите на ариманичните духове, които работят точно чрез страха. []
Бел. Стопанина: Обяснението, че болшевишкият режим е паднал вследствие на икономически банкрут, е изцяло светско, а не окултно. Според д-р Щайнер проводниците на болшевишкия режим в Източна Европа, които са били добре платени от западните ложи, в един момент престават да служат на Запада и започват своя традиция на посвещения, която е свързана със служба на асурите и Сорат. Това особено зло, което не принадлежи на нашия мирови цикъл, заплашва не само плановете на западните ложи, но и самото съществуване на живота – слага под въпрос бъдещето на Земята и човечеството. Ето защо Щайнер предрича, че западните ложи ще направят всичко по силите си, за да възвърнат контрола си в Източна Европа (обикновено Щайнер има предвид конкретно Русия), което беше постигнато по-напред чрез масона Михаил Горбачов и неговата перестройка, а след „падането на режима“ и чрез поставянето на западни слуги на ключови роли в политическия апарат. Икономическите условия бяха само атрибут на средствата за постигането на основните окултни цели, а именно – откупуването на болшевиките обратно в лоното на Запада. []
Тук се докосваме до окултните причини за падането на двата режима. За съществуването на такива по-дълбоки причини, говори вече самият факт, че нацизмът в Германия е просъществувал точно 12 години, а болшевизмът в Русия — 72 години. И двете числа имат окултно значение. []
Бел. Стопанина: Намирам примерите на автора за неуместни, защото под „съвременен тероризъм“ се подразбира „ислямски тероризъм“. Тоест такъв тероризъм, който е мотивиран от религиозни причини (които са луциферични) или заради финансова изгода и всяване на страх (което пък е ариманично влияние). В тези примери няма влияние от демоните на Сорат, които се проявяват, например, при използването на оръжия, които физически израждат бъдещите поколения, а това възпрепятства пълното проявление на човешкия Аз в увредените физически тела. Тук имаме роля на Асурите. Такава роля имаме и в безсмислените сексуални издевателства над пленници, каквито се извършват във военните затвори и тайни подземни бази на „цивилизованите народи“. И още един пример: въвеждането на методи за мъчения за изтръгване на показания, които и до днес се допълват от добре платени сътрудници на западните власти. Д-р Щайнер не случайно казва, че „различните методи за мъчения и вивисекцията са букварът“, използван от съсъдите на Сорат. Тези неща не се наричат „тероризъм“, но са същинското проявление на обсебените от най-могъщите соратови демони — асурите. []
Събр. съч. 346, 17. ІХ. 1924 []
Съвременните научни опити в областта на клонирането и генното инженерство, сравнително малка част от които са станали достояние на обществеността (мнозинството от тях и днес се съхраняват в тайна), показват, че човечеството е съвсем близо до възможността за изкуствено „производство“ на физически тела за въплъщение на демони. []
Виж напр. Алберт Шмелцер, „Съвременната криза на човечеството, 666 – 1332 – 1998. Симптомите на времето и задачите на възпитанието“, Дорнах 1998. []
Тази материалистически оцветена наука, т.е. вече завладяна от ариманическите сили, трябва строго да се разграничи от висшите духовни извори, от които тя първоначално е произлязла, явявайки се земен израз на най-благородния стремеж на индивидуалния човек към свободно познание на истината. Именно към тези дълбоки духовни първоизточници на истинската наука, но вече на съвременно ниво, би искала да я доведе антропософията — главно чрез Гьотеанизма, — както и към конкретното обновление на нейните различни области чрез истинския Дух на Времето. []
Събр. съч. 198, 3.IV. 1920 []
Събр. съч. 197, 13. VI. 1920 []
Бел. Стопанина: Националистическият импулс, расизмът и разделението на господари и роби — всички изброени са ариманически, а не соратови идеологии. Ако съдим по изказа на д-р Щайнер, можем да приравняваме Слънчевия Демон Сорат с Асурас или асурите, но не и с Ариман или Луцифер, въпреки че и те са ръководени от него. []

Няма коментари:

Публикуване на коментар