събота, 30 септември 2017 г.

Реинкарнацията е забранена

Комунистическата партия: Ние решаваме кой да се преражда

image

Макар и да отрича Небето, комунистическата партия приема прераждането?





Реинкарнацията е забранена Последните изявления на Далай Лама, че той няма да се прероди в Китай докато Тибет не стане свободен, предизвикаха остра реакция в Пекин, пише Гуидо Сантевеки в статия, публикувана във вестник Corriere Della Sera.







Клонингите нямат нужда от прераждане “Институцията Далай Лама е изживяла своето”. Това са думите на Далай Лама. Будисткият духовен водач призова своя народ да не търси след смъртта му 15-ата реинкарнация (прераждане) на тибетския религиозен водач: човекът, роден като Тензин Гямцхо през 1935 г. – четиринадесетият Далай Лама, реинкарнирал се за почти пет века история.


“Тази фигура бе важна, преди всичко, от гледна точка на политическата власт. Но както е известно, аз се отказах от властта през 2011 г., когато се пенсионирах.” – каза тибетският лидер. Преди това Нобеловият лауреат обяви, че той няма да се прероди в Китай, ако Тибет, китайска провинция от 1950 г., не стане свободна страна, и че никой няма право да избира наследник заради политически цели “, – пише авторът.

Пекин, който се застъпва за свободата на религията, забранява на членовете на комунистическата партия да бъдат вярващи. Според убежденията на китайската комунистическа партия, “в историята реинкарнацията на Далай Лама никога не е била чисто религиозен въпрос, а още по-малко и личен въпрос. Тибетският будизъм не принадлежи на Далай Лама, и петвековните традиции не могат да бъдат отменени с решението му. (…)




Той остарява и се притеснява за своето правителство в изгнание, така че предприема рекламен ход с изявленията си за прекратяването на реинкарнациите”. Официалният говорител на външното министерство на Китай отбеляза: ”Правителството зачита и уважава вековната традиция на реинкарнацията на живите Буди, и титлата Далай Лама се определя от Пекин”. С други думи, отказът от реинкарнация е забранен”- посочва още изданието. /bg.checkonline4you.com

ПЕТМЕТРОВА СТАТУЯ НА БУДА ЩЕ КРАСИ ПЪРВИЯ БУДИСТКИ ХРАМ В МОСКВА




 

Петметрова статуя на Буда с височина два етажа се планира да бъде поставена в будистки храм в московския район Отрадное, в северната част на столицата, но строителството ѝ още не е започнало.






„Сега започваме набирането на средства за строителство на религиозния център. Когато съберем нужната сума веднага започваме строежа“, съобщи председателят на Московската будистка община Дулма Шагдарова. „Строежът ще отнеме до 2 години, тоест краят му е запланиран за 2017 година“.

            

Освен молитвената зала в триетажния храмов комплекс ще има зала за медитация, библиотека и кинозала. По главните будистки празници гостите ще бъдат нагостявани безплатно с ястия от виетнамската, тувинската, бурятската и монголската кухни.

„В лечебницата на храма всеки ще може да мине през процедура на акупунктура и да се възползва от услугите на тибетската медицина. Получените от това средства ще отиват за благотворителност, затова цените в медицинския център ще бъдат ниски“, обещава Шагдарова.

Вестникът напомня, че най-високата статуя в света е бронзовия Буда Шакямуни, който се намира в китайската провинция Хънан: общата височина на скулптурата е 153 метра. В японския град Ушику има 120-метров Буда. Най-голямото изображение на духовния учител на територията на Европа се намира в будисткия храм Гол-Сюме в Елиста в република Калмикия – височината на статуята е равна на 11 метра. В това време в Кизиле (република Тува) завършва строителството на 15 метров подобен паметник.

В руската столица до този момент няма нито един будистки храм, а даденото вероизповедание изповядват над 20 хиляди човека само в Москва. www.fbr.bg/

         
     

1982г. учителката на Путин,Олга Калугина "шеф на КГБ" заяви че най-голямата опасност за социализъма и комунизъма са рок музиката и сектата Харе Кришна.Днес Шоломонов планира петметрова статуя на Буда с височина два етажа.





Измамта на Путин щяла да бъде че в монумента ще бъде вградена частица от мощите на Ленин.Статуята ще работи като банкомат ако склониш глава пред комунизъма,ще има парички.





МИСЛИ ФОРМИ 51

                


Физическия свят не е основният, или единствен, компонент на реалността

Връзката между човешкото съзнание или на фактори,свързани с човешкото съзнание като намерение, мисли, чувства и емоции и физическата реалия, са изумителни. Един от най-известните математици и физици Юджин Уигнър подчертава категорично. „Не е възможно да се формулират законите на квантовата механика, без да се споменава съзнанието“. 

Умът действително влияе върху материята и това не е фантастика. Ролята на съзнанието при оформяне природата на физическата реалност е изследвана експериментално. Медитиращи успяха да разпаднат квантови системи, намиращи се на разстояние посредством намерението си.

През 2013 стандартно отклонение от „5 сигма“ донесе на ЦЕРН Нобеловата награда за откриването на Хигс бозона. Те получиха този резултат, когато тестваха медитиращи срещу не-медитиращи, които деформираха квантовата вълнова функция. 

Това означава, че умствената дейност, човешкият ум, вниманието и намерението, принуждават физическата материя да действа по определен начин. 

Наблюденията влияят на това, което трябва да бъде измерено и го създават. Именно самите ние предизвикваме резултатите от измерването. Физическите системи могат да бъдат премествани, променяни или повлиявани, без да са физически засегнати от нещо друго. 

Настоящият научен мироглед се основава на предположения, свързани с класическата физика и се превръща в научна догма въпреки факта, че в края на 19 век физиците откриват емпирични явления, които не могат да се обяснят с класическата физика. 

Според квантова механика това предполага, че съзнанието на наблюдателя е жизненоважно за наблюдаваните физически събития и че умствените събития могат да влияят на физическия свят. Резултатите от последните експерименти подкрепят това тълкуване. 

Те предполагат, че физическия свят вече не е основният, или единствен, компонент на реалността и че не може да бъде напълно разбран без да се споменава ума.

                


Душата на човек прониква в неговото тяло. Тя е в сърцето, в ума му. Но същевременно e вън от тях. Тя идва от квантовите измерения и същевременно е извън познатия ни свят.Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи и когато се говори, че Бог живее в човек, се подразбира неговата душа. 

Обиталището на Бог не е човешкото сърце, нито човешкия ум, а човешката душа. Но има и такива души, които са отдадени на идеята за споделяне на знания с различен характер от добре познатите учения, та чак до днес. Тези знания са предавани от поколения на различни хора и са намирали почва само у тези, които могат да ги разберат. 

Душите се изчистват в съответното ниво, където са били и продължават съответните класове нагоре, в зависимост от тяхната земна практика. А когато душите минат през центъра на Земята и през центъра на другите планети, извършват своето пречистване. 

Всяко нещо, разградено на елементарни частици, е разпространено в цялата Вселена като вълна. Един от основните елементи на квантовата механика е, че ако искате да видите една частица, вие трябва да я гледате, да я измерите, т.е. да погледнете срещу нея, иначе тя продължава да бъде като вълна. Тоест тя е израз на квантовата реалност.

 Душата на човек е дотолкова частица от Създателя, доколкото тя е връзка между духа и физическото тяло или физическите тела. Тя е полуматериален и полудуховен посредник. Вселената е в триединството на материя, дух и душа. Така, както говорят учените за свойствата на светлината. Тя в определен момент е частица, в друг момент е вълна, по този начин можем да определим душата със същия аналог. За нея за разлика от учените от областта на квантовата механика няма принцип на Хайзенберг. Не се знае къде се намират, на кое място в определен момент. Този принцип не важи за нея. 

НП/Дорийн Върчу



четвъртък, 28 септември 2017 г.

В. Серкин за влиянието на съзнанието върху реалността



В последно време за влиянието на съзнанието върху обкръжаващата ни действителност говорят не само от теоретичните физици, които признават, че съзнанието в нашия свят играе огромна роля, и то не само по отношение на "наблюдателния ефект", свързан с микросвета (Прибрам, Путхоф, Тарг, Бом, Талбот и др. ). Теорията за съзнанието през последните години става все по-популярна и сред психолозите. Един от тези учени, които говорят за значението на съзнанието за нашата реалност, е професорът от Северния международен университет и автор на повече от 80 научни труда В.Серкин, който отбелязва, че съществуващите теории в психологията не обясняват ролята на съзнанието и променените му състояния в проявлението на екстрасензорни способности и парапсихологични явления.
Така например, в едно от произведенията му, озаглавено "Теорията на активността на съзнанието", той пише: "Чрез своята дейност човек променя действителността, т.е. реалността е частично зависима от нашата дейност. Следователно няма "обективна реалност, независима от нашето съзнание" и нашите действия, което предвид системната природа и взаимовръзките във Вселената определя по нов начин проблема за отговорността на субекта в процеса на съзнанието. Различните състояния на човешкото съзнание се сглобяват в едно интегрирано самосъзнание с помощта на неговата текуща и развиваща се система от дейности. Новите състояния на съзнанието (и новите знания) се генерират не от самото съзнание, а от развитието на човешката дейност.
Съвместната дейност генерира съвместно съзнание (идеален атрибут на съвместната активност) и съвместна телесност (инструменталност, материална характеристика). Включването на различни участници в социалните дейности обуславя прозрачност (в границите - ноосферност) на съзнанието. Необяснената досега от науката зафиксирана парапсихологична феноменология може да се изучава според схемите на структурите на индивидуалната и съвместната дейност - като нейни процеси и продукти, като следствие от процесите на нейната прозрачност и непрекъснатост...
Понастоящем са натрупани милиони факти (трансперсонален, религиозен и психотехнически опит, неочаквано познаване на древните езици, които не са изучавани от човека, предсказания за бъдещето, "излизания от тялото" и пътуване на съзнанието, телепатия и телекинеза и т.н.), много от които са обективно фиксирани въз основа на строго позитивистични изисквания и са подкрепени от свидетелствата на авторитетни учени. В същото време преобладаващото мнозинство от всеобщо признатите в света теории за съзнанието (Акопов 2007, Аллавердов 2000, Бехтерев 2001, Денет 2004, Сеарл 2002, Чалмърс 2013, Велиманс 2009 и др.), не дават обяснение на тези факти.
Например, човек е в състояние на клинична смърт и в периода, когато напълно липсват всички физиологични и свързаните с тях неврокогнитивни процеси (показатели на електроенцефалограмата и всички други процеси), в състоянието на излизане от тялото той наблюдава какво се случва и след излизане от състоянието на клинична смърт докладва какво се е случвало като цяло, както и конкретните факти и подробности за ситуацията (Ревонсуо, 2013). По-нататъшното пренебрегване на феноменологията на психичните явления, която не се обяснява със съществуващите теории, няма да доведе до изчезването на тези явления, а може да доведе до загуба на научния статус на самата психология.
В методологията на науката принципът на абстракцията за опознавания субект (независимо от резултатите на наблюдателя) отдавна е признат за несъстоятелен, но при изграждането на модели и теории за психологията много изследователи все още се опитват да го следват. При конструирането на теории за съзнанието, принципът на абстракция на опознавания субект води до абсурд - опит за конструиране на теории или модели на съзнание, независими от субекта на процеса на съзнанието. Именно тези абсурдни теории днес са общопризнати".
Защо са абсурдни? Защото човекът и Неговото съзнание са част от вселената, а не напълно изолирана система. И това означава, че в рамките на Вселената човек взаимодейства с всичките нейни елементи и структури. Следователно, просто няма "обективна" реалност, независима от нашето Съзнание. И именно с променените състояния на съзнанието са свързани всички тези "свръхестествени" явления, които официалната наука толкова яростно отрича, примитивно опитваща се да сведе всичко до "халюцинации" или "измами и шарлатанизъм".
А такъв примитивизъм оказва неблагоприятно въздействие върху авторитета на самата наука, която вместо сериозно изследване и изучаване на необяснимите за сега явления и феномени на съзнанието, усърдно се опитва да не ги забележи. Или все пак ги изучава или дори използва на практика, но само в рамките на тайни изследователски програми и тайно от цялото човечество? И ако това е така, тогава дейността на различни "псевдо-научни" комисии може да се разглежда не като заблуда, а като умишлено фарисейство и лъжа, насочени към укриване на "забраненото" знание за човечеството. Само че кой обяви това знание за "забранено" за нас? Да, същите тези паразитни сатанински сили, които контролират световната банкова система, медиите, правителствата и дори самата официална наука. Защото, докато остават "забранени", тези знания им позволяват да продължат да държат властта над измаменото от тях човечество.

     

От това можем да направим едно съвсем очевидно заключение: кои всъщност са всички тези "борци с псевдонауката" и как можем да изхвърлим от нашето съзнание мъглата на илюзорната глупост, наложена от тези сили. Именно за това трябва "забраненото" знание да стане достъпно. Тъй като това не е безкрайно преследване на богатство, слава, сила и удоволствие, а е развитието на собственото ни съзнание, разкриващо пред нас вратите на неговите феномени и правещо напълно ненужни "играчки" много от "патериците" на технократската реалност.



По материали от Интернет

Путин и Ердоган по стъпките на султан Махмуд II и Николай I



Владимир Путин заминава днес на работно посещение в Анкара, където ще се срещне с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, научаваме от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Руските медии акцентират върху Сирия като основен елемент от разговорите между двамата евразийски президенти. https://www.vesti.ru/doc.html?id=2937258


              


По този повод е полезно рероспективно, макар и конспективно, да си припомним руско-турската традиция на любов и омраза в този евразийски тандем и имперско съревнование през вековете. Има един особено “любопитен” епизод в графата “вечна дружба” между османлиите и московците, превърнали се в имперски народ по волята на провъгласилия съществунато на Русия Петър Първи през 1727. Той поставил задачата Черно море да стане руско море и този негов завет е бил осъществен близо 100 години по-късно в тясно сътрудничество… със самите османци. Поводът бил Сирия.

     



Тази османска провинция била завлядана от турския васал Мехмед Али- или по-точно от сина му Ибрахим паша след въстанието на баща му срещу турския султан Махмуд Втори ( 1831-1833 г.). Противно на широко разпространето у нас вярване ( у нас, под въздействието на вековната русофилска пропаганда), че западните сили винаги защитавали Османската империя, този път те застанали на страната на Мехмед Али срещу Османската амиперия. Защо? Защото Мехмед Али бил твърде прогресивен за времето си владетел, който харесвал европейските реформи и революции, заради което бил еднакво ненавиждан както от султана, така и от руския самодържец, жандарм номер едно в опазването на реакциионните монахрии в Европа Николай Първи.

Султанът повикал на помощ своя събрат по мракобесие и Николай I не го разочаровал. Изпратил му практически целия си черноморски флот ( чрез който в миналото Русия успяла да се разшири за сметка на Турция на юг) и войска от 30 000 руски войници и офицери, начело с граф Орлов ( прототип на граф Игнатиев по своето всевластие и влияние пред турския султан в качеството си на руски посланик по-късно). Мехмед Али ( портрет на Али на снимката) бил респектиран от този руски демарш и спрял настъплението си към Цариград. После преговарял и с помощта на Англия и Франция успял да се превърне все пак в наместник в Сирия и Адана. 



            


Руско-турската дружба обаче тепърва претърпяла разцвет в резултат на царската услуга. Двете империи подписали край Цариград в селището Ункяр Искелеси забележителен договор, който наистина превърнал Черно море в руско езеро. Султанът поел ангажимента да не допуска в него други кораби, освен руски. В замяна Николай I обещал да брани независимостта на своя побратим с “материална сила”, т.е. с военна. На практика Османската империя се превърнала в руски протекторат, вместо да бъде бъде унищожена и така за бъдат освободени братята славяни и православни, пъшкащи, както знаем от литературата ни, под турско робство.

Нещо повече, този период е белязан от целенасочено обезбългаряване на днешна Източна България с цел коренното население да не пречи на руските военни походи, бидейки потенциално опасно като най – многоброен етнически елемент, на базата на който един ден би могла да възникне независимо българско препятствие на пътя на руските интереси в областта на Босфора. За целта десетки, ако не и стотици хиляди българи, били “насърчени” от руските покровители на Турция да се махнат от родните си места и да се заселят в рамкие на пустеещия рускии юг, за да го населят и облагородят с труда си ( което и станало).

Г.С. Раковски е описал този руски позор спрямо предадените и продаваните от Русия българи ( след Кримската война пък били и “разменяни” срещу прогонениете от земите им край Крим черкези, които се преместили по споразумение с османците край Балкана , за да грабят селища, ставайки катализатор на хайдушкото движение у нас). Интересуващите се могат да прочетат подробностите в статиите на родоначалника на българската нацианална революция и учител на Левски в “Дунавски лебед” ( а ако можехте, щяхте да видите отражението на този позор и в онези мрачни погледи на българите при посрещането на руските войски през 1877 г. на българска земя, за които споменава Достоевски в спомените си).

Договорът за руско-турската дружба от Ункяр Искелеси бил обявен “за вечни времена”, но просъществувал само до 1841 в частта за затворените проливи – по вина на западните сили, които след преговори в Лондон на практика обезсилили статута на Черно море като руско езеро. По този начин подкопали дружбата между Турция и Русия, но признателните турци все пак оценили дружбата навеки: и до днес тачат братушките с паметник на дружбата край проливите( видно от литографията на снимката).


Така че: прав е говорителят на Кремъл Дмитрий Песков да каже днес, че между Турция и Русия има много тясно сътрудничество – особено на антибългарска основа ( както се видя и от демонстрацията на Путин , прекръстил “Южен поток” на “Турски поток” по време на поредното му посещение в Анкара на 1 декември 2014 г. с явната цел да уязви европейска България, принудена да му откаже статута на руско корито за неговия антиукраински потоп).

           

     

А дали Сирия , или част от нея, ще се превърне в руска зона на влияние с благословията на Турция днес, не зависи само от двамата владетели. Вероятно западните сили отново ще се намесят при опасното сближаване на двете евразийски държави, едната от която е последната истинска оцеляла империя в наши дни, чиято основна характеристика е лакомията за още територии- както се видя от присвояването на Крим от Русия, което, както изглежда, Ердоган е на път да преглътне, колкото и да възразява срещу този горчив хап.

         


Ерго: българските русофили могат само да ръкопляскат на своя аркадаш в Анкара, който върти истинска, направо безпрекословна дружба с Русия в духа на заветите на Султан Махмуд Втори и на жандарма на Еворпа Николай Първи.



Част от русофилското войство начело с  – Бойко Борисов, Сотир ЦацАров и Делян Пеевски, барабар с Доган и сие, Каракачанов и сие, болен Сидеров и сие, Нинова и сие, Гергов и сие, …

        












МИСЛИ ФОРМИ 50


Според философията на Санкхя, природата е причина за всички тези проявления, които ние наричаме мисъл, интелект, разум, любов, омраза, докосване, вкус, материя. Тази природа се състои от три вида елементи, наречени Саттва, Раджас и Тамас. Те не са точно качества, а по-скоро елементите, или материалите от които е еволюирала цялата вселена. В началото на всеки цикъл са в покой, а когато започне творението, те започват да се комбинират и рекомбинират и се проявяват като вселената. Първото проявление е онова, което Санкхя нарича Махат или Разум, и от него произлиза съзнанието за аза (Ахамкара). Според Санкхя, разумът е елемент (Таттва). От аз-съзнанието е еволюирал Манас или умът, а после сетивните органи и Танматарите (фините частици на звука, осезанието и т.н.). Всички фини частици са произлезли от аз-съзнанието, а от тях произлизат грубите елементи, които ние наричаме материя. Танматарите не могат да бъдат възприети; но щом те се превърнат в груби частици, ние можем да ги почувстваме и усетим.
            



Материята и Бог са едно в името на целесъобразността

Читта или умственото вещество, в неговата тристранна функция, състояща се от интелекта (Буддхи), аз-съзнанието (Ахамкара), и ума (Манас), действа и произвежда силите, наречени Прана. Веднъж завинаги трябва да се освободите от идеята, че Прана е дъхът. Дишането е само едно от следствията на Прана. Прана са нервните сили, които управляват и движат цялото тяло, и които се проявяват също така като мисъл. Най-важното и най-очевидното проявление на Прана са дихателните движения. Прана въздейства върху въздуха, а не въздуха върху нея. Контролирането на дихателните движения се нарича Пранаяма. Пранаяма се практикува, за да се придобие контрол върху нервните сили; целта не е единствено да се контролира дъха и да се направят белите дробове силни. Различните Прани са жизнените сили, които управляват цялото тяло, докато те на свой ред са управлявани от други (фини) органи, които се наричат ум и вътрешни органи или нервни центрове (Индрии). Дотук добре. Тази психология е много ясна и абсолютно прецизна; и едновременно с това е най-древната рационална мисъл в света! Навсякъде където има философия или рационална мисъл, тя дължи нещо на Капила. Питагорейците са научили тази философия в Индия и са я предали на Гърция. По-късно Платон е добил неясни представи за нея; а още по-късно Гностиците са я пренесли в Александрия, откъдето тя е дошла в Европа. Така че навсякъде където има някакъв опит за създаване на философия или психология, неговият велик баща е този човек - Капила. До сега видяхме, че психологията която той е създал е удивителна, но ще трябва да се разграничим от него по някои въпроси, докато продължаваме по-нататък. Откриваме, че основният принцип върху който Капила работи, е еволюцията. Според него всяко нещо еволюира от друго, защото неговата дефиниция за причинността е, “следствието е причината, възпроизведена в друга форма” и защото цялата вселена, както ние я възприемаме, е прогресираща и еволюираща. Например глината; в друга форма я наричаме стомна. Глината е била причината, а стомната е следствието. Отвъд това не можем да имаме никаква идея за причинността. По този начин цялата вселена е еволюирала от Пракрити или изначалната природа. Следователно, по същността си вселената не може да бъде различна от своята причина. Според Капила, като се започне от недиференцираната природа и се стигне до мисълта, нито една от тях не е онзи, който той нарича “Наслаждаващия се” или “Просветляващият”. Това което е една буца глина, представлява по същността си и една “буца” ум. Умът сам по себе си не притежава светлина; но ние го виждаме да разсъждава. Следователно зад него трябва да стои някой, чиято светлина се процежда през него - през Махат и аз-съзнанието, както и през следващите на тях проявления - и този някой Капила нарича Пуруша - Душата или Азът според ведантина. Капила казва, че Пуруша е прост по същността си, а не сложен; той е нематериален, единственият, който е нематериален, а всички тези разнообразни проявления са материални. Виждам една черна дъска. Първо, външните инструменти ще доведат възприятието за това до нервния център в мозъка ми, или до Индрията според Капила; от този център, то ще премине в ума и ще създаде впечатление; той ще го представи пред Буддхи или реактивната способност на ума, но Буддхи не може да действа сам - действието идва от Пуруша, който стои зад всички тях. Всички те, образно казано, са негови слуги, които му носят усещания, а той им дава заповеди, реагира и е онзи, който се наслаждава, който възприема, Истинският, Кралят върху Своя трон - Азът на човека, който е нематериален. И от това че е нематериален, естествено следва, че трябва да е безкраен и не може да има каквото и да било ограничение. Всяка една от Пурушите е вездесъща; всеки един от нас е вездесъщ, но ние можем да действаме единствено чрез Линга Шарира, или финото тяло. Умът, самосъзнанието, органите и жизнените сили съставляват финото тяло или обвивката, която християнството е нарекло духовното тяло на човека. Това тяло достига освобождението, наказание или рая, то се въплъщава и превъплъщава; от самото начало виждаме, че е невъзможно Пуруша да идва и да си заминава. Да идваш и да си заминаваш е движение, а това, което се движи от едно място на друго, не може да бъде вездесъщо. И така, ние виждаме от психологията на Капила, че душата е безкрайна и е единственото нещо, което не е съставено от природата. Той е единственият, който се намира извън природата и се е свързал с нея само привидно. Природата го обгръща от всички страни и той се идентифицира с нея. Той си мисли: “Аз съм Линга Шарира”, “Аз съм грубата материя, материалното тяло”, и поради това изпитва удоволствие и болка, които в действителност не са негови - те принадлежат на Линга Шарира или финото тяло.
             
             


Медитативното състояние, или онова което не е нито пасивно, нито активно, е най-висшето състояние на йогина; в него ние се доближаваме най-много до Пуруша. Душата не изпитва нито удоволствие, нито болка в действителност; тя е свидетелят на всичко, вечният очевидец на всяка дейност, но тя самата не получава резултатите от нито една дейност. Както слънцето е причината за това всички очи да виждат, но самото то не е повлияно от никакви недостатъци на очите, и както при поставянето на сини или червени предмети пред един кристал кристалът изглежда син или червен, но всъщност е безцветен - така и душата не е нито пасивна, нито активна – тя е отвъд двете. Най-близкото състояние до това на душата, което най-добре може да го изрази, е медитацията. Така е според философията на Санкхя.



Санкхя казва, че проявленията в природата са заради душата; всички комбинации са предназначени не за природата, а за някой друг. Комбинациите които вие наричате природа, непрестанните промени - всички те се случват за удоволствие и радост на душата, заради нейното освобождение, за да може тя да придобие целия този опит от най-низшото до най-висшето. Когато го придобие, душата открива, че никога не е принадлежала на природата, че е неразрушима, че не идва и не си заминава, че отиването на небето и повторното раждане са били в природата, а не в нея. Така тя става свободна. Цялата природа действа за щастието и опита на душата. Тя получава този опит, за да достигне целта, а тази цел е свободата. Но според Санкхя-философията душите са много. Съществува безкрайно количество души. Другото заключение на Капила е, че Бог като Създател на вселената не съществува. Природата сама по себе си е достатъчна за всичко. Бог не е необходим, казва Санкхя.


Философията Самкхя / Vyakta Prakriti


             


[Аспектът на Всезнаещата Любов на Парамбрахман е Кутастха Чайтаня. Индивидуалният Аз, бидейки нейно проявление, е едно с нея.] Проявлението на Премабиджа Чит (Привличане, Всезнаещата Любов) е Живот, Вездесъщият Свети Дух, и се нарича Светият Дух, (Кутастха Чайтаня или Пурушоттама), който осветява Тъмнината (Мая), за да привлече всяка частица от нея към Божественото. Но Тъмнината (Мая), или нейните индивидуални елементи(Това ще рече присъствието й във всеки човек.) , Авидя, Невежеството, бидейки само по себе си отблъскване, не може да поеме или възприеме Духовната Светлина, а я отразява. Този Свети Дух, бидейки проявление на Всезнаещата Природа на Вечния Баща, Бог, не е нищо друго освен Самия Бог; и така тези отражения на духовните лъчи се наричат Синове на Бога – Абхаса Чайтаня или Пуруша.




Сутра 6

[Атомът под влияние на Чит (универсално знание) формира Читта или спокойно състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект. Неговата противоположност е Манас, Ум, в който живее Джива: индивидуалният Аз с Аханкара, Егото, идеята за отделно съществуване.]


 Този Атом (Авидя, Невежеството) бидейки под влиянието на Универсалната Любов (Чит, Светият Дух), става одухотворен, както железните частици се намагнитизират в магнитно поле, и обладан от съзнание, силата за осезание, и тогава го наричат Махат, Сърцето (Читта); и биейки такъв, идеята за отделното съществуване на собствения Аз се появява в него, която се нарича Аханкара (Его), синът човешки. Бидейки по този начин намагнитизиран, той притежава два полюса, единият от който го привлича към Реалната Същност (Сат), а другият го отблъсква от същата. Първият полюс е наречен Саттва или Буддхи; Интелекта, който определя какво е Истина, вторият бидейки част от Отблъскване, одухотворена от Всемогъщата сила, както се поясни преди, поражда идеалния свят за наслаждение (ананда) и се нарича Анандатва или Манас, Умът.

             


Три са нещата, които искат милиарди хора по света: здраве, щастие и вечен живот – или поне много, много години пълноценно съществуване. Едни се опитват да постигнат тази цел чрез вътрешно самоусъвършенстване и духовно повдигане. Други вярват, че могат да постигнат целите си чрез това, което предлагат материалистичната наука и технологичният прогрес – те се наричат трансхуманисти.

                 


"Забраненото" знание трябва да стане достъпно, тъй като това не е безкрайно преследване на богатство, слава, сила и удоволствие, а е развитието на собственото ни съзнание, разкриващо пред нас вратите на неговите феномени и правещо напълно ненужни "играчките" много от "патериците" на технократската реалност.


                           



Умът вижда нещата отвътре-навън. 
Онова, което той приема за живот,
в действителност е смърт
и онова, което той приема за смърт,
в действителност е живот.
О, Боже, покажи ни начина, чрез който
да виждаме нещата такива,
каквито са в действителност.
Води ни през тази зала на огледалата.
Мевляна Руми




Тръмп с нова закана към Ким: Дребосъкът с ракетата трябва да бъде довършен!



Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува предходните американски администрации заради това, че не са успели да оправят със Северна Корея.



Той продължи словесната си престрелка с севернокорейския лидер Ким Чен-ун, като отново го нарече „човек ракета“ и „малкият човек ракета“.



Това пише американското издание The Hill, цитирайки думите на президента, изказани по време на митинг в щата Алабама.

„Трябваше да се оправим с дребосъка с ракетата преди много време“, каза Тръмп на огромна тълпа от привърженици в Алабама.

„Не можем да търпим ненормалници, които стрелят ракети нагоре-надолу“, подчерта американският държавен глава.

„С него трябваше да се оправим преди много време, например по времето на Клинтън. Нека не споменавам републиканците, след това от Обама“, продължи той.

Думите на американският президент идват, след като в петък той написа в своя Twitter, че Ким Чен-он е извън ума си: „Севернокорейският Ким очевидно е луд. Доста е спокоен за глада и за убийството на собствения си народ“.

Президентът на САЩ добави, че лидерът на КНДР ще се изправи пред „безпрецедентни трудности“.




                             









"Представете си това с истинско и не фантастично въображение." 
~ Rosarium Philosophorum



Имитацията или действието на въображението са физическа активност, която би могла да бъде включена в цикъла на материалните промени, които са довели до това и са били доведени от тях на свой ред. По този начин Алхимикът се е свързал не само с несъзнаваното, а директно с 



реална субстанция, която той се надява да трансформира чрез силата на въображението ... Въображението е следователно концентриран екстракт от жизнените сили, както физически, така и психически. ~ Карл Г. Юнг (1875 - 1961 г.)






" Книгите дават душа на вселената, криле на ума, полет до въображението." ~ Платон πλάτων. 427-348. b.c.e


Въображението, образите, са създадени от нашия собствен мозък, от нашето съзнание. Нашият ум прави Нарака (ада), той страда. Всяко лице живее в свят, който Той създава чрез собственото си съзнание. ~ Тайзен Дешимару (1914 г. - 1982 г.) (Забележка: Нараката е санскритското слово за подземния свят(Билла Сварга), буквално за човека.)


" Тантра прехвърлянето и получаването на енергия, е свещено, когато двама души подравняват честотата си, получават достъп до този портал на съзнанието. Чакра е мястото, където получаваме енергията.... емоциите на другия.... ето защо е важно да изберем сексуален партньор с мъдрост, а не похот. Сексът е мощен обмен на емоционална енергия, която е на другия човек."


"В един податлив свят, където всичко, от атоми до клетки се променя, за да съответства на нашите убеждения, ние сме ограничени само от начина, по който мислим за себе си в този свят. Вярванията и чувствата, които имаме за тях, са езикът, който "говори" за квантовите неща, които правят нашата реалност. "- Грег Брейдън



"Да се откажеш от идеята, че трябва да си сигурен в това, което правиш. Вместо това, предай се на онова, което е истинско в теб, само то е сигурно. - Барух Спиноза



"Свободата е отвореният прозорец, през който излива слънчевата светлина на човешкия дух и човешкото достойнство". ~ Хърбърт Хувър



"Вие не сте във Вселената, вие сте Вселената, неразделна част от нея. В крайна сметка, вие не сте човек, а фокусна точка, в която вселената става съзнателна за себе си." Екхарт Толе



"Създателят, от желание да се размножава, се посвещава на концентриран плам (тапас). Докато се посвещаваше на концентрирана ярост, той продуцирал двойка, Материя и Живот (прана), казвайки си: "Тези две ще произведат за мен всички видове същества." Сега животът е Слънцето, а Материята е Луната. "-Прасна Упанишад 1.4-5


"Вселената има много по-голямо въображение от нас, затова истинската история на Вселената е много по-интересна от всички приказки, които сме изобретили, за да я опишем." - Лоурънс М. Краус


•Peace dwells in the silence of my Soul• • Мир живее в тишината на душата ми •


"Чрез отворено сърце чуваме вселената." -Рам Дас



"Всеки велик сън започва с мечтател. Винаги помнете, че във вас има силата, търпението и страстта да достигнете до звездите, да промените света. "-Хариет Тубман






Силата на духа на човека тогава ще се измерва с това колко "истина" той може да понесе, или по-точно до каква степен той трябва да го разрежда, маскира, подслажда, заглушава, фалшифицира. "- Фридрих Ницше






"Демоните не съществуват повече от боговете, а са само продукти на психическата дейност на човека." 

~ Зигмунд Фройд 



"Художникът е създание, движено от демони. Той не знае защо го избират и обикновено е твърде зает, за да се чуди защо. 

~ Уилям Фолкнер



Егото е маймуна, която катапултира през джунглата: Изцяло очарована от царството на сетивата, тя се люлее от едно желание към друго, един конфликт в друг, една самоцентрирана идея към следващата. Ако го/я заплашите, всъщност се страхува за живота си. Нека тази маймуна да си отиде. Нека сетивата да си отидат. Нека няма желания. Оставете конфликтите да си отидат. Нека идеите да си отидат. Нека излезе фантастиката за живота и смъртта. Просто оставете в центъра, гледайте. И тогава забравете, че сте там.


Ще получите толкова блага, колкото са пясъчните зрънца в реката на безвремието. _Лао Тзъ








Изповядайте, че няма какво да преподавате/проповядвате: никаква религия, никаква наука, никаква информация, която да доведе ума ви до Тао. Днес говоря по този начин, утре по друг, но винаги Интегралният път е извън думите и отвъд ума. Просто осъзнавайте единството на нещата. 

LaoTzu





Тао роди едно. Човек ражда ин и ян. Ин и ян раждат всичко. Тънката истина не набляга и на двете. Но забравете да разберете и хармонизирате и да правите всичко едно. Вселената вече е хармонично единство; просто го осъзнавай. LaoTzu















                                 

"Вие сте това, което е вашето дълбоко желание. Каквото е желанието ти, такава е твоята воля. Както е ваша воля, такова е и твоето дело. Каквото, твоето дело е, такава е съдбата ти."








Ние всички осъзнаваме, че в тайнственото царство, от което никой не се връща, непрекъснато се движи велик поток от живи същества. Тези същества са с всякаква степен на интелигентност, всякаква степен на морал и етика. С други думи, в този неизвестен регион трябва да премине странния объркан конгломерат, който виждаме тук. Портите се отварят еднакво към праведните и несправедливите, мъдрите и неразумните. Някои излизат с голяма надежда, а други - с ужасен страх. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 2)




Вярвам, че деветдесет процента от човешките същества ще бъдат значително променени от простия факт, че след смъртта те откриват, че не са мъртви. Само това би променило психологията на повечето живи човешки същества, защото, макар мнозина да са силно убедени в безсмъртието, убеждението не е опит. Жизненият опит от него би донесъл увереност и това би трябвало да доведе до преоценка на цялата концепция за живот. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 3)




Кой знае коя е вселената на мечтите? Кой познава природата на тези видения, които изглежда се издигат от собствените ни вълнения, но които ни завеждат във вселена, която е далеч по-голяма от всичко, което можем да изпитаме тук? Повечето от надеждите и идеалите и религиите на човечеството са донесени в този свят чрез сънища и видения и много от древните божества са били забелязани за първи път в мечтите на хората. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 5)





Днес не сме склонни да приемаме зли духове в космоса. Ние сме напълно доволни да признаем, че самият човек е причината за злините, които го притесняват и че никакъв демон в космоса не може да бъде по-безсърдечен от някои нашите съседи. Стана толкова очевидно, че нашите грешки са резултат от собствените ни социални и политически действия, че вече не чувстваме нуждата да намерим някой загадъчен противник, който да ги обясни. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 7)





Много често семената на полето попадат на груба и неплодородна почва и е чудно и чудо как тези малки семена се борят за живот дори в най-неплодотворна среда. Здравата борова дървесина отстрани на една скала е изкопала корени във всяка пукнатина и може дори с времето да разбие скалата в усилията си да оцелее. Навсякъде в живота на нещата, природата награждава един добър опит. Изглежда обаче, че постепенно сме изгубили интерес да се опитваме и това, което днес наричаме стремеж, е просто да се туткаме/занимаваме с нещо. Ние наистина не си навиваме ръкавите за да отидем към него. ~ Manly P. Hall (Безсмислието е чувство или факт 1967, стр. 3)



Индивидът, който трябва да мисли по отношение на себе си, намира много подбуди, за да дисциплинира собствената си природа. Неговата работа го дисциплинира. Докато работим, трябва да приспособим личните си нагласи към нуждите на работата. Трябва да защитим здравето си и да запазим доста прилична личност или ще загубим работата. При такива стимули много хора ще се държат здраво за себе си и смятат, че практическото нещо, което трябва да направят, е да развиват разумна личност и това им помага много. Тази привилегия се отнема от онези, които не са изправени пред тези икономически проблеми. ~ Manly P. Hall  (Is Futility a Feeling or a Fact 1967, p.5 / Маловажността чувство ли e или факт?)



Той трябва да стигне някога до осъзнаването, че съзнанието е решаващата сила в себе си. Това е силата, която може да му даде мир, сигурност, интеграция и крайно щастие. То може да му даде победа над смъртта и над ежедневния живот. То може да поддържа физическото и емоционалното здраве. И накрая, съзнанието трябва да изгради трайна политическа система, да създаде добрите закони, за които се надяваме, и трябва да посвети мъжете в мъдрост. Ето защо развитието на съзнанието е най-важната от всички задачи за всяко живо същество. ~ Manly P. Hall (Съкровищната къща на съзнанието 1967, с. 8)






Според Новия Български календар, между 07 и 08 Есенен (29 и 30.09), е нощта ДАВЕР. Тази нощ е и нощ на Месеца. Знакът на тази нощ е кръстът на Кръговрата. Названието на нощта идва от израза "Дал вера" – доверие. А доверието е различно от сляпата вяра. 

Вярата, е доверяване на други хора поради незнание и е присъща и препоръчителна за малките деца, които нямат житейски опит и за всичко трябва, и се доверяват на своите родители, учители и на възрастните хора. Възрастен човек може да се довери на любимия човек, на близките си, на приятелите си, на хора с които е рамо до рама в някакво начинание. 

Религиозната вяра също е доверяване поради незнание, но на чужди, незнаещи хора, също като нас. Разликата между тях и нас е, че те са пастирите, а ние сме стадото. Така съвместното ни съществуване в религиозната общност се превръща в пирамидална далавера и е толкова унизително, че повече думи не са необходими.

Месецът свети с неистинска, с отразена светлина. Такива са и боговете в религиите – символи, отразяващи Истината. Религиозната вяра е отдадена на фалшива истина, затова и тя е фалшива. И пътят, по който религията води вярващите е фалшив – не води за никъде. От историята научаваме, че религията е масова тиха лудост, която понякога прераства в бяс. А целта на човешкия живот е Истината – Познанието.