Последователи

сряда, 9 август 2017 г.

GIFS - 51


                                 
















Хората са зомбирани, и без тяхното събуждане и извеждане в нормални условия на живот, те просто продължават да съществуват в своето зомби състояние, от което още повече усилват настоящата безпътица. Да се предполага, че сегашният човек е свободен и поставен в условия на демокрация и свободен вътрешен избор, това е просто наивност. Човечеството отдавна е поставено в условията в които то просто не може да не върши онова, което прави.


Да се иска от една риба, да се развива в един аквариум, изпълнен с уиски вместо с чиста изворна вода, това е невероятна наивност и глупост! Рибата при тези условия се опива и плува като пияна риба, с парализиран център на ориентация.

Нима това е състоянието, при което човекът има възможност да избира свободно стратегиите за преодоляване на поредните трудности. При тези условия, той просто нищо не избира, а просто е експлоатиран от поредния енерго-информационен паразит, който обилно консумира от поредната плячка.

Поставяне на човека под зависимостта на пари, власт, материални ценности, чувство за сигурност и битка за оцеляване!

Разделяне на човека между сърцето и разума, същността и егото му!

Предлагане на разума на различни стратегии за оцеляване, неотчитащи до една, наличието на същността или душата!

Впрягане на разума в насока, която го отвежда от По-важните установки, като се подменят Главните неща с илюзорни потребности!

Ето, точно така се процедира сега с човека!

Човекът следва неправилно зададена установка, и престава да обръща внимание на първоначално най-главната Програма заложена у него. Следва движение в посока на натрупване на пари, придобиване на кариера, признание в обществото, успех сред жените и пр. все илюзорни цели, внедрени отвън чрез енерго-информационните паразити. Но за съжаление, той е забравил онова, най-главното заради което е дошъл тук на земята. Своето еволюционно духовно развитие!


             


Вселената на това ниво зависи от ума

Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата – доскоро смятана просто за специфично агрегатно състояние на материята – поразително напомня жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се “държали” по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Сякаш има някакъв “замисъл”, който на най-високо ниво организира в едно цяло всички частици във Вселената, подобно на плазмата на Бом. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти и енергии.


Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част е цялото. Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, в твоя мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена Истинска Вселена ти сътворяваш твоето тяло, нещата около теб, живота си. Но през цялото това време ти си ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално всичката информация, за да се сътвори холограмата.

            


Джон Уилър вярва в несигурността на Вселената. Той говори за принципа на антропологията на участието. "Ние сме участници в създаването не само на близкото и тук, но и далеч и отдавна" , казва той. Това изисква сложно разбиране за разбиране на всеки аспект от такива изследвания. Предметите на изследване (звездите и човешкия мозък) не могат да бъдат пряко наблюдавани. Трудно е да се разбере дали реалността зависи от присъствието на съзнанието. 

       
      

Съзнанието създава страха, защото мисълта е про­цес на съзнанието. Мисленето е представяне на нещата с по­мощта на думи. Не можете да мислите без думи, символи, обра­зи - тези образи, които са предубеждения и предишни знания, се проектират върху факта и от това се поражда страх. Човек се освобождава от страха само когато съзнанието е в състояние да погледне на даден факт без да го обяснява, без да му дава име, без да му слага етикет. А това е много трудно, защото съзнани­ето ни веднага идентифицира нашите чувства, реакции и опа­сения и им дава име. Чувството за ревност се идентифицира с тази дума. Възможно ли е да не идентифицираме дадено чувст­во, да го погледнем, без да му даваме име? Наименованието на чувството му дава продължителност, дава му сила. В момента, в който дадете име на чувството, което наричаме страх, вие му давате сила. Но ако можете да погледнете това чувство, без да му давате име, ще видите, че то ще повехне. Следователно, за да може човек напълно да се освободи от страха, е наложително да разбере целия процес на проектирането на символи и об­рази, на даване на име на фактите. Единствено самопознанието освобождава човека от страха. Самопознанието е началото на мъдростта, която слага край на страха.
Джиду Кришнамурти


             



Какво е Карма йога? Познанието за тайната на работата... Вместо да бъдем блъскани и ритани насам- натам във вселената и след голямо закъснение и много бой накрая да научим нещата такива каквито са, ние научаваме от Карма йога тайната и правилния начин на работа, нейната организираща сила. Можем да пропилеем огромно количество енергия, ако не знаем как да я използваме. Карма йога превръща работата в наука, чрез нея научавате как да използвате по най-добър начин всяко едно действие в този свят. Работата е неизбежна и така трябва да бъде; но ние трябва да работим с най-висши цели.


                                                 
                               
                



Идеалният човек е онзи, който насред най- голямата тишина и усамотение, открива най-активната дейност и насред най-активната дейност намира тишината и усамотението на пустинята. Той е научил тайната на въздържанието и контролира себе си. Той върви по улиците на големия град с оживения му трафик, а умът му е така спокоен сякаш се намира в пещера, където нито един звук не може да го достигне; но през цялото време този човек работи най-усилено. Това е идеалът на Карма йога, и ако сте постигнали това — вие наистина сте открили тайната на работата.

Свами Вивекананда






"Работете непрестанно, но се откажете от всяка привързаност към работата". Не се идентифицирайте с нищо. Дръжте умовете си свободни. Всичко това, което виждате, всички мъки и болки са необходими условия за (съществуването на) този свят; бедността, богатството и щастието са мимолетни; те не принадлежат на нашата истинска природа по никакъв начин. Нашата природа е далеч отвъд щастието и нещастието, отвъд всеки обект на сетивата, отвъд въображението; и въпреки това, ние трябва да продължаваме да работим през цялото време. "Нещастието произлиза от привързаността, а не от работата". Веднага щом се идентифицираме с работата, която вършим, ние се чувстваме нещастни; но ако не го правим, няма да бъдем нещастни.






Този "аз" и "моето" са причина за цялото нещастие. С чувството за притежание идва егоизмът, а егоизмът поражда нещастието. Всяко егоистично действие или мисъл ни привързват към нещо и ние моментално се превръщаме в роби. Всяка вълна в читта (умствената материя), която казва "аз" или "моето", моментално ни слага верига и ни прави роби; и колкото повече повтаряме "аз", "моето", толкова повече робството ни нараства и нещастието ни се увеличава. Карма йога ни учи как да се радваме на красотата на всяка една картина в света, но без да се идентифицираме с нея.






Този "аз" и "моето" са причина за цялото нещастие. С чувството за притежание идва егоизмът, а егоизмът поражда нещастието. Всяко егоистично действие или мисъл ни привързват към нещо и ние моментално се превръщаме в роби. Всяка вълна в читта (умствената материя), която казва "аз" или "моето", моментално ни слага верига и ни прави роби; и колкото повече повтаряме "аз", "моето", толкова повече робството ни нараства и нещастието ни се увеличава. Карма йога ни учи как да се радваме на красотата на всяка една картина в света, но без да се идентифицираме с нея.


Вместо да изливате приношения в огъня по време на ритуали, изпълнявайте този велик ритуал, това велико жертвоприношение ден и нощ — жертвоприношението на вашия малък аз. "В търсенето на богатство в този свят, Ти си единственото богатство, което открих; принасям Ти в жертва себе си". Нека повтаряме това ден и нощ и да казваме: "Нищо за мен; няма значение дали това е нещо добро, лошо или нещо, което не е нито добро, нито лошо; не ме е грижа за това; жертвам всичко за Теб". Нека се отричаме от своя привиден аз ден и нощ, докато това не ни стане навик, докато то не влезе в кръвта ни, в нервите и мозъка ни, и цялото ни тяло не стане подчинено, във всеки един момент, на тази идея за себеотречеността. Идете след това където пожелаете, насред бойното поле, сред гърмежите на оръдията и грохота на войната — и ще откриете, че сте винаги свободни и в покой.




Ученикът: "Но защо въобще трябва да правим добро на другите?" 



Свами Вивекананда: "Това е необходимо за нашето собствено добро. Ние забравяме за егото, когато започнем да мислим, че тялото ни е посветено на служенето на другите — това тяло, с което толкова самодоволно идентифицираме своето его, т.е. личността си. И с течение на времето идва съзнанието за безтелесност. Колкото повече мислите за доброто на другите, толкова повече забравяте за себе си. По този начин, докато постепенно пречиствате сърцето си чрез работа, ще започнете да чувствате истината, че вашият собствен Аз прониква всички неща и всички същества. Ето как вършенето на добро на другите представлява средство или път за проявлението на вашия собствен Аз, Атман. Знайте, че това също е една от духовните практики и е път към реализацията на Бог. Нейната цел едновременно с това е и реализацията на Аза. Точно както тази цел бива постигната чрез джнана (Познанието), бхакти (Богоотдадеността) и чрез другите духовни пътища, тя бива постигната и чрез безкористната работа за другите.
                                     










Развитието следва духовния импулс. Духовните сили се сгъстяват и според първичната идея заложена в конкретния вид той се обособява и евоюлира. Това не е в противоречие с християнското учение. Нито с което и да е първично окултното учение. Словото буквално движи Света, както енин първичен смисъл и последвалото изграждане. От позиция на Божественото този процес е цялостен, завършен. Една идея, съдържаща пълния потенциал, възможности за развитие и цялостен вид в бъдеще. Това е както семето. На вид то е мъртво, безлично, докато не се оживи от слънцето и живителните сили на земята. Вода и слънце и... Слънцето в себе си е Дух. Стеблото следва Духа. * Еволюцията следва отвътре навън. Заряда на семето е божеств. искра, която чрез Духа се пробужда. 
Може би Плотин разглежда света като обвивки всяко на себе си в едно еволюционно развитие. И всяка обвивка е за него ново локално битие. Не мога напълно да го усетя. 
"Божественото начало" действително е скрито. Логично на един етап да е "в материя", духовното се сгъстява, втвърдява. Тези процеси са поетапни, на принципа на аналога те следват алхимичните превръщания, съответствали развитието на химията в самостоятелна наука, но това е друга тема. Светлината е материя, не обвивка на материя. Телата са единно проникнати едно от друго, според степента - сферата на духов. еволюция. Ако 'някое същество', било то човек... вижда светлинното тяло едва ли щеше да се сеща, че има "материално"и да разсъждава, че те са едно в друго. За да знае това трябва да е 'видяло' отделянето им. За да знае че има обвивка нещо му налага да види този процес. Смъртта или преживявания близки до нея или други 'състояния' при които съзнаваш, че всъщност материята е светлина, мислите са светлинни влакна, проявени с различен интензитет и всичко това сякаш пуска корени в земята и нагоре е като дърво, което не спира да трепти с нишки свързващи всяко и всичко****. Общува помежду си посредством тези трептения и звука е по скоро грохот, тътен... Но човека е създаден от словото и апарата за речта е бил негов белег, тази кутия - черепа, да се развие до степен да интерпретира Божественото, макар Самото то да е осезаемо чрез вътрешното, и да би звучало според този човешки апарат - черепа точно като тътен, грохот***, а вътрешното зрение да би го възприело като огън, който не изгаря, светлинни еманации. Как изглежда светлината преди да се формира в материя... Преди да има вътрешен заряд, за да го стори , божествена искра... изглежда не като влакна пъшкули, които се свързват едно с друго в един Все присъстващ Ред, но изглеждат като отблясъци на светлината, пречупени самостоятелни форми, с бавно, почти застинало движение, като в картина на някой експресионист, кубист. Сякаш формите бягат от облостта, от зафихрянето, което да ги подхване и обособи. Далеч от ценръра на Вихъра светлината е с остри форми, без живот. И ето какво пише за кубизма, чийто представител е Пабло Пикасо: 

Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.





Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.

Ще бъде необходимо да навлезем много старателно в темите, наскоро представени от съвсем различни гледни точки, за да покажем как в Луната и в процеса на човешкото онаследяване са били създадени прегради за Луцифер и Ариман от Духовете на Формата. Ако мислите по-задълбочено по тези теми ще откриете, че нещо от огромна важност се съдържа в дадените сведения.

От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева. Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества. И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества - изгарящи от болка - копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман.

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=193

Сега си спомнете как описах условията на Старата Луна в моята книга "Тайната Наука”. На Старата Луна все още нямало нищо минерално. Присъствала ли минерална субстанция, това световно тяло щяло да бъде Земя, а не Луна. Четвъртата Сфера възниква с раждането на минералния елемент. Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята.

Забележете добре това: вместо там да има чисти имагинации, имагинациите се сгъстяват от вливането на минерален елемент, изтръгнат от Земята. Така се създават сгъстени имагинации. Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по характер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята. Те са призраци, привидения – с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман.

Позволете да го изразя схематично така: На Старата Луна присъствали определени картини. Те трябвало да преминат на Земята като нещо, видимо навсякъде. Но Луцифер и Ариман ги задържали за себе си. Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания. В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената. Към Седемте Сфери се добавя една Осма, създадена в противодействие на напредващите Духове. Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=51

Рудолф Щайнер някъде споменаваше Гьоте. С какво са били обезоръжени дяволите на Мефистотел? Не с нещо друго, а с Любов!

От всичката любов изливаща се от жертвата на Яхве в земния еон, не е останало от нея за Луциферичните и Ариманически същества? Образно казано - злият брат близнак е заключен в мазето без светлината на съзнателния Аз (за който копнеят ариманическите същества да облекчи болката която понасят) и без Любов, да осветлят и най-тъмните кътчета на човешката душевност/психика. Скрити гняв, болка, страх? Нищо чудно при това което изживяват съществата според Щайнер, да се зароди драма и луцеферичните същества да се стремят към отделяне.

Дори чисто символично - асоциативния образ на растенето на Джак може да се тълкува като показване на нещо в неговата цялостност. Освен стъблото, бобеното зърно е родило от себе си и корени, част от неговата цялост, но останали скрити (или низвергнати).

Интересна е метафората и с Кивота. Дава манна и не знам какви още чудесии, но също така всява страх и наранява тези които се докоснат до него. Съдържа в себе си двойнствена природа, криеща тъмна тайна.

Друго относно цитатите - интересно е, че тези "тъмни същества" водещи непрестанна борба с "добрите духове на формата" правят не какво да е, а смесват лунното и земното в нещо ново. Нова субстанция, различна от "правилния ход на еволюцията". Субстанция в която дебнат призраци и привидения и в която е "заключена мъдроста на боговете".

http://xcombg.net/index.php?topic=1363.270




                                               





"Когато започнете да забелязвате мистичното, мистичното ще започне да ви забелязва." - Дача Авелин




                    


Причината за творението е Ану или Атомите. В съвкупност те се наричат Мая или Божията сила на илюзията; всяка индивидуална Ану се нарича Авидя, Невежество. 

Тези атоми, които представляват вътрешно и външно четирите идеи, споменати по-горе, са тронът на Духа, Създателя, който осветявайки ги, създава тази вселена. Те се наричат в съвкупност Мая,

Тъмнината, понеже не позволяват да се възприеме Духовната Светлина; и всяка от тях поотделно се нарича Авидя, Невежеството, тъй като прави човек невеж дори по отношение
на неговия собствен Аз. 

Човек, дотогава докато се отъждествява с неговото грубо материално тяло, се намира в състояние далече по-низше от този първичен четворен Атом и естествено не успява да възприеме същия. Но когато той се издигне от това
ниво, не само възприема този Атом, вътрешно и външно, но също и цялото творение, проявено и непроявено .


           



4. Не е вярно, че Душата знае. Тя е самото Познание.
Душата не е щастлива, Тя е самото Щастие. Щастливият е
взел назаем своето щастие; знаещият е получил
познанието си; съществуващият притежава само едно
отразено битие (докато Душата е самото Съществуване,
Битието).

5. Онова което днес виждаме като вселената, ще се
появи пред нас като Бог (Абсолюта), и Бог, който досега е
бил навън, ние ще видим вътре — като своя собствен Аз.

6. В Душата не съществува каквото и да било
изменение — Тя е безкрайното, абсолютно, вечно
Познание, Блаженство и Битие.

7. Ако съществува една обща доктрина, която
обединява всички привидно противоречащи си вярвания
и секти, тя е следната: всяко величие, всяка сила и всяка
чистота са вече в душата; според Рамануджа тази душа се
свива и разширява в различни периоди, а според Шанкара
тя попада в заблуда. Никога не обръщайте внимание на
подобни различия. Всички вярвания допускат, че силата е
вече там, потенциална или проявена — тя е там — и
колкото по-рано повярвате в това, толкова по-добре за вас.

8. Чувството за независимост, което всички ние
изпитваме показва, че има нещо в нас освен ума и тялото.
Душата която царува в нас е независима и ражда
желанието за свобода.

9. Всяка душа е звезда и всички звезди обсипват
безкрайния небосвод, който е Бог. Съществува един корен,
една реалност, която е същността на всичко и всеки.
Религията е започнала с търсенето на онези звезди, които
са преминали отвъд хоризонта и е завършила с
намирането на всички тях в Бог — както и нас самите — на
същото място.

10. Затова знай, че ти си Той, и моделирай целия си
живот съобразно с това. Онзи който знае това и моделира
живота си в хармония с това познание, няма повече да
върви пипнешком в тъмнината.

11. Тази истина за душата трябва първо да бъде чута.
Щом я чуете, мислете за нея. След това медитирайте върху
нея. Край на празните спорове! Задоволете се веднъж
завинаги с истината, че вие се безкрайният Дух. Ако това е
вярно, твърдението че вие сте тялото е безсмислица. Вие
сте Азът и това трябва да бъде реализирано. Духът трябва
да вижда себе си като дух. Сега Духът се вижда в като тяло.
Това трябва да спре. В момента в който осъзнаете това —
вие сте свободни.

12. Както е невъзможно да знаем, че имаме очи (т.е.
вътрешен орган на зрението), освен по следствията, по
същия начин не можем да видим и Аза, освен чрез
следствията от Него. Той не може да бъде доведен долу, до
нисшето ниво на сетивното възприятие. Той е условието за
съществуването на всичко във вселената, въпреки че
самият е необусловен.

13. Съпругата обича съпруга си не заради самия него, а
заради Атман, който живее в него; тя го обича заради Аза.
Нито един съпруг не обича съпругата си заради самата
нея; той я обича заради Аза в нея. Никой не обича децата
си заради самите тях; той ги обича, защото обича Аза.2

2/ Това чувство не бива да се бърка с егоизма; то не почива на
обусловения аз, който е в основата на егото, а произлиза от Душата,Атман, който е в основата на всичко съществуващо; то е дълбоко интуитивно и е в основата на всички човешки взаимоотношения, въпреки че обикновено остава неосъзнато от обичайния разум на сетивното ниво./

Никой не обича богатството заради самото него; човек го обича, защото обича Аза.

Никой не обича брахмина заради самия него; той обича брахмина, защото обича Аза.

Никой не обича кшатрия4 заради самия него; той обича
кшатрия, защото обича Аза.

Нито някой обича света заради самия него; човек го обича заради Аза.

Никой не обича боговете заради самите тях, а защото обича Аза.

Никой не обича едно нещо заради самото него; човек
обича всички неща заради Аза.

Затова за този Аз трябва дабъде чувано, трябва да се разсъждава върху Него и да се медитира върху Него.

14. Вътре във всеки човек има един лъв — вечно
чистият, просветленият и вечно свободният Атман; човек
го познава директно чрез медитация и концентрация —
тогава този свят на Мая изчезва. Той присъства еднакво във
всички и колкото повече човек практикува, толкова у него
по-бързо се събужда Кундалини (духовната сила). Когато
тази сила достигне главата, възприятието става

безпрепятствено — търсещият реализира Атман

              

"Онзи, когото невежите боготворят, Него аз
проповядвам на теб."

Този един-единствен Бог е най-Познатото от всичко
познато. Той е единственото нещо, което ние виждаме
навсякъде. Всички познават своя собствен Аз, всеки знае:
"Аз съм", дори и животните. Всичко което ние познаваме, е
проекция на Аза.

Свами Вивекананда

          


1. Основата, Реалността на всичко е Вечно-блаженият,
Вечно-чистият и Вечно-съвършеният Аз. Това е Атман,
Душата, която живее както в светеца, така и в грешника, в
щастливия и в нещастния, в красивия и в грозния, в човека
и в животните; Той е един и същ навсякъде. Той е Сияйния
Аз.

2. Ето ме — стоя тук и ако затворя очи и се опитам да
разбера и си представя своето битие, "аз", "аз", "аз", каква
ще бъде идеята ми? Идеята за тялото. Наистина ли аз съм
само комбинация от материални вещества? Ведите
заявяват: "Не". Аз съм Духа, който живее в тялото. Не съм
тялото. Тялото ще умре, но аз няма да умра. Ето ме в това
тяло; то ще се разпадне, но аз ще продължа да живея.

3. Ведите казват, че целият свят е смесица от
независимост и зависимост, от свобода и робство, но над
всичко това сияе свободната, безсмъртна, чиста, съвършена
и свята Душа. Тъй като е свободна и независима, тя не
може да загине, понеже смъртта е само една промяна и
зависи от определени условия; ако е независима, тя трябва
да е съвършена, тъй като несъвършенството отново е
условие и следователно е зависимо. И тази безсмъртна и
съвършена Душа трябва да е една и съща както в най-
висшия Бог, така и в най-обикновения човек — разликата
между тях се състои единствено в степента, в която душата
се проявява.

http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Teachings%20bg-S…

Няма коментари:

Публикуване на коментар