Последователи

неделя, 6 август 2017 г.

Концентрацията - Свами Вивекананда

              


Концентрацията 

103. Как е било придобито всяко едно познание на света, ако не чрез концентрация на силите на ума? Светът е готов да ни даде своите тайни, само ако знаем как да почукаме, как да му нанесем необходимия удар. Мощта и силата на удара идва чрез концентрацията. За силата на човешкия ум няма предели. Колкото по-концентриран е той, толкова повече неговите сили са съсредоточени в една точка; това е тайната. 

104. Умът е погълнат от множество обекти и тича след различни неща. Това е неговото по-нисше състояние. Има и по-висше състояние на ума, в което той е погълнат от един обект, изключвайки всички останали — резултатът от него е самадхи.

105. Потокът на непрестанния контрол на ума става устойчив, когато човек практикува всеки ден и умът му придобие способността на непрестанна концентрация. 

106. Как да разберем, че умът ни е станал концентриран? Това ще постигнем, когато идеята за времето изчезне в нас. Колкото повече време минава незабелязано, толкова по-концентрирани сме. В ежедневието си можем да видим, че когато четем увлекателна книга изобщо не обръщаме внимание на времето, а когато оставим книгата, често сме изненадани да открием колко много часове са изминали. Когато концентрацията бъде постигната, всеки момент от времето ще има склонността да идва и да остава в настоящето. Дава се следното определение: когато миналото и настоящето дойдат и се слеят в едно, умът е станал концентриран. 

107. Ето в какво се състои разликата между човека и животните — човекът има по-голяма сила на концентрация. Разликата между отделните хора също се определя от различната сила на концентрация. Сравнете най-нисшия и най-висшия човек. Те се отличават по степента си на концентрация. Това е единствената разлика. 

108. Умът на всеки човек се концентрира в различни моменти. Всички ние се концентрираме лесно върху 44 нещата, които обичаме и обичаме онези неща, върху които можем да концентрираме умовете си. 

109. Ние сами трябва да насочваме умовете си към нещата, а не те да привличат умовете ни към себе си. Обикновено ние се концентрираме по принуда. Умовете ни се концентрират върху различните неща насила, поради тяхното привличане, на което ние не можем да устоим. За да бъде контролиран умът, за да бъде насочен натам, накъдето ние искаме, той трябва да бъде трениран по определен начин. Това не може да бъде постигнато по друг начин. В изучаването на религията, контролът на ума е абсолютно необходим. В това изучаване ние трябва да обърнем ума към самия него. 

110. Концентрирането на силите на ума е единственото средство, което може да ни помогне да видим Бог. Ако познавате вашата собствена душа, ще познавате всички минали, настоящи и бъдещи души. Волята концентрира ума, определени неща вълнуват и контролират тази воля, като разума, любовта, отдадеността, дишането и т.н. Концентрираният ум е като лампа, която осветява всеки ъгъл на душата. 

111. Въпрос: "Как става така, че желанията продължават да възникват дори след концентрирането на ума?" Отговор: "Те са резултат от минали самскари (дълбоко вкоренени впечатления или склонности). Когато Буда бил достигнал до етапа, в който щял да навлезе в самадхи (свръхсъзнателното състояние), Мара се появила в ума му. В действителност не съществувала Мара извън ума му; това било само външното отражение на миналите самскари на ума". 

112. Концентрацията е същността на всяко познание; нищо не може да бъде постигнато без нея. При обикновените хора деветдесет процента от умствената сила бива пропилявана; затова те постоянно допускат грешки; тренираният човек на ума никога не греши. 

113. Когато умът бъде концентриран и обърнат обратно към себе си, всяко нещо в нас ще стане наш слуга, а не наш господар... Индусът се концентрирал върху вътрешния свят, върху невидимите региони на Аза и развил науката на йога. Йога означава контролирането на сетивата, волята и ума. Предимството на подобно изучаване е, че ние се научаваме как да контролираме, вместо да бъдем контролирани. Умът сякаш е формиран от различни слоеве един върху друг. Нашата истинска цел е да прекосим тези пластове скриващи нашето същество и да открием Бог. 

114. Раджа йога предлага да ни научи на това. Целта на цялото нейно учение е концентрацията на ума и откриването на неговите най-дълбоките недра; след това, обобщаването на собствения ни ум и формирането на заключения. Затова Раджа йога никога не задава въпроса каква е нашата религия — дали сме теисти, атеисти, дали сме християни, евреи или будисти. Ние сме човешки същества; това е достатъчно. Всяко човешко същество има правото и силата да се стреми към религията. Всяко човешко същество има правото да пита разума и да получава отговори от него, ако само се заеме с това.

                 

Няма коментари:

Публикуване на коментар