Последователи

сряда, 30 август 2017 г.

АБВеди/Създаване на материалния свят

          


Материалният свят е създаден от вихри и се състои от вихри. Но само по себе си вихрушката е хаос. Неговия естествен стремеж е унищожаването на всяка разумна организация и общо смесване. Той е този, който в своята енергична хипостазия вълнува/възбужда брауновото движение, смесвайки вещества. Тази същност на вихъра генерира закона за увеличаване на ентропията, според който процесите в затворена система неизбежно водят до увеличаване на хаоса.

Същността на вихъра съответства на голяма експлозия, която според идеите на физиците е дала началото на Вселената. Въпреки това, този много добре подреден свят, който е резултат от тази експлозия, очевидно вече не отговаря на подобно разбиране за вихъра. Резултатът от конвенционалната експлозия е лесно да се представи за всеки човек и всеки човек трябва да разбере, че ако експлозията е голяма, резултатът няма да бъде по-добър. Да, даже да е три пъти по-голям. Вихрушката, така да я наречем, може да създаде само едно "месиво,основа,тесто" от равномерно разпръсната материя във Вселената.

И все пак нашият свят, сложно организиран, все пак се е появил. Атомите формирали молекули, които се съединили в обектите на материалния свят, планетите, звездите, галактиките. Възникнала изненадващо замислена вселена, но и непонятна за човешкия ум. Как е могло да се случи това?

За щастие вихърът не е единственият елемент на триединната система. Към хаосът води само неконтролирания вихър. Вихърът, подчинен на волята, ръководен от ума, се превръща в творчески.

Очевидно е обаче, че Създателят не може лично да води създаването на всяка молекула. Точно както асуричните вихри, създадали основите на материалния свят, били индуцирани в нашия свят от първичното пространство, оттам са дошли и командващите тези вихри, воля и разум.


Самата концепция за "воля" изобщо не е толкова абстрактна и неразбираема. Нейното непосредствено действие, ние лесно можем да наблюдаваме в материалния свят.



           


Това са силовите полета, действащи на асуричните вихри. Силата, която заставя енергията, да извършва целенасочена работа. Интересното е, че тази сила отново възниква от самия вихър.

Хармониките на усукания вихър на първичното пространство предизвикват активни (асурски/асурични) и пасивни вторични вихри. Ние сме във вторичното пространство и можем директно да наблюдаваме тези вихри под формата на протони, електрони и фотони. Ако обаче се преместим спекулативно в първичното пространство, то скрутора, който ги индуцира, ще бъде за нас нещо като електронно устройство, съвкупният/кумулативният електронен вихър вътре в него ще бъде усукан вихър.

И сега да обърнем внимание на факта, че една от функционалните възможности на електронните устройства е тяхното взаимодействие с други подобни устройства.

Това взаимодействие може да се осъществи чрез радио, оптични или други сигнали или чрез физическо движение на задвижванията. Във всеки случай, обаче, това действие е вихър. Движението на електромагнитните вълни или движението на задвижването - всичко това са вихри. И в този конкретен случай вихрът, генериран от изпълнителния механизъм на електронната система, е хармониката на общатия усукан вихър, възбуден в тази система.

Същият задвижващ механизъм, който възбужда тази вихрова хармоника, се състои от активен елемент (двигател или например транзистор) и пасивни вериги, в които самият вихър е действително възбуден. И прожекцията/проекцията на този изпълнителен механизъм във вторичното пространство е асуричният контур на дъщерната система. (Ако изпълнителният механизъм работи самостоятелно, то прожекцията му/проекцията му/ е свободен асурски вихър)

Очевидно е, че самите действия на тези механизми по някакъв начин трябва да се прояви в системата на средното пространство, и тъй като тези действия се променят параметрите на други изпълнителни механизми (асурични вихри), което означава, въздействие на тях, то е ясно, че именно това силово въздействие се проявява във вторичното пространство в такава концепция, както воля. Волята е силата над вихъра, като изпълнителното устройство.

Пример за тази поява на волята може да бъде процесът на появата в материалното пространство на такава абстрактна концепция като физическо поле.

Усуканите вихри, които индуцират атомите или техните хармоници, също могат да действат един на друг. И във вторичното пространство тези действия ще се проявяват по начин, който ни интересува. В нашето пространство те ще изглеждат като известните от физиката бозони на обемно взаимодействието. Това е й дифринцирания вихър, който всъщност генерира/поражда това пространство.

Чрез тези действия хармониците на усукани вихри променят параметрите един на друг. В нашия материален свят тези параметри съответстват на скоростта и положението на частиците, индуцирани от тях в пространството. Следователно желанието за промяна на тези параметри съответства на силата, действаща върху тези частици.

С други думи, съвсем реални действия на усукани вихри от първичното пространство стават във второстепенното пространство абстрактно силово поле или воля.

В този случай става дума за електромагнитно поле и това поле е в основата на активните елементи на нашия материален свят. Например, транзистори и други електронни устройства. С помощта на това поле те могат да възбуждат и модулират електромагнитни вихри. Активният елемент е генераторът на волята и полето е негов инструмент.

Ако погледнем процеса на производство на електронни активни елементи, можем да видим, че независимо дали са електронни тръби или са полупроводници, те са по същество само определена комбинация от най-простите пасивни електрически проводници. В такива пасивни електрически вериги е развълнуван вихърът. Този факт може да се разглежда като проява на факта, че взаимодействието на пасивните вериги (вихри) генерира активен елемент (воля).



Разбира се, този подход може да изглежда по отношение на понятието "свобода" твърде технократски. И въпреки това, той позволява да се демонстрира ясно и откъде идва и такава концепция като разум.

Всяко електронно устройство съдържа пасивна електрическа верига, в която се повишава завихряне, и активните елементи, които възбуждат вихъра. Това е комбинацията, която създава способността на това устройство да мисли независимо. Дори и в най-простата електронна верига, тя генерира някои разновидности на разума. Тази аналогия прави възможно да се разбере, че сърцевината на ума е дело на вихъра и волята. Това е тяхното сливане в първичното пространство, което генерира ума във второстепенното.

         

Можете да погледнете този процес от философска гледна точка. За човек, като скрутор, действието на неговия усукан вихър се явява физическа или умствена дейност, която обучава/възпитава волята на човека. На свой ред, съчетанието на труда с нашата воля развива нашия ум.

Има философска концепция, според която труда е направил от човешка маймуна. Нека забравим за маймуната и ние ще приемем тази фраза като твърдението, че труда е създал човешкия ум. По принцип това е вярно. Само трябва да се спомене, че робският труд, не допринася за развитието на ума. Разумът може да развие само труд, чийто източник е собствената дейност/активност на човека, а оттам и източникът на разума се явява работа/труд в съчетание с волята.

По този начин разумът и волята възникват от вихъра по пътя на някаква трансформация. Издигайки се в определено условно първородно пространство, усуканият вихър създава друго пространство, в което дейността на този вихър първо генерира волята, а след това работата на усукания вихър, който на свой ред е възникнал вече в това пространство, в съчетание с тази воля, генерира в следващото пространство такова понятие като разум.

         


Нашето собствено пространство е електромагнитно. Вихрите, които възникват тук, са точно такива и всички частици от материалния свят са явяват тези вихри. Волята тук се проявява като електромагнитно поле, действащо върху тези вихри.

На свой ред първично за нашето енергийно пространство се явява пространството, което може да се нарече гравитационно-инерционно. Именно свободните асурични вихри на това пространство, попадайки в скрутора, произвеждат материалните частици на нашия свят.

В известен смисъл, това пространство е като нашето и асуричните му вихри взаимодействат помежду си, точно както взаимодействат нашите електрони. И това взаимодействие не може просто да изчезне. То може само да се трансформира.

Преминавайки през скрутора, взаимодействието на асурични вихри подобно на силите на Кулон, става сила на гравитацията, а магнитното, усукване в индуктор генерира сила на инерция. Оттук възниква и съответстващото име на това пространство. Вихрите възбудени там в нашето разбиране са гравитационно-инерционни.

По този начин, волята, проявяваща се в това пространство във вид на поле, в нашето, вторично по отношение на него, пространството се проявява във вид на сили на гравитация и инерция. Тоест волята, както е била волята, си остава. А
 комбинацията от волята с деятелността на усукания вихър генерира в нашето електромагнитно пространство разум - съзнанието ни.

На свой ред, за да се създаде воля (поле) в гравитационното-инерционно пространство, е необходимо още едно пространство, което вече е основното пространство за него. Това е действието на усукания вихър в това първоначално пространство, което генерира воля в вторичното гравитационно инерционно пространство. Изкривеният вихър, развълнуван/възбуден в това първоначално пространство, създава волята в гравитационно-инерционното пространство, в съчетание с него, генерира разума в нашето пространство. Този първичен ум създава информационната среда на нашето пространство, което всъщност създава нашата вселена.

В действителност. Волята, например, създава силата на привличане между звезди и планети. Обаче фактът, че това привличане се превръща в ротация на планетата около звездата, не се определя от волята. Тази ротация генерира структурата на нашето пространство, неговата геометрия, измерение, тоест информационното му съдържание. Именно това информационно съдържание определя тези физически константи, от които зависят всички параметри на въртенето, и самата ротация. Тоест, като цяло, РАзумът указва как да действат асуричните вихри в това пространство. Това е същият разум, който сме свикнали да разглеждаме като набор от физически закони, които определят поведението на материалните тела в космоса.

Asuric vortexes(Асуричните вихри), индуцирани в качеството на елементи на атома в нашето пространство, без разума, нямаше да имат и най-малка представа как точно  би трябвало да се държат тук. Именно мислите ги принуждават не просто да взаимодействат помежду си, а чрез това взаимодействие, да образуват молекули, които по-късно, чрез едно и също взаимодействие на асурични вихри, да образуват и по-големите компоненти на Вселената.

Околните предмети от материалния свят изглеждат толкова познати, че изглежда, че са създадени сами. И изглежда, че няма промисъл в обикновения камък и не може да има. Това обаче не е така. Без да мисли, камъкът щеше да остане безформена маса от елементарни частици.

Околните предмети от материалния свят изглеждат толкова познати, че изглежда, че са създадени сами. И изглежда, че няма промисъл в обикновения камък и не може да има. Това обаче не е така. Без да мисли, камъкът щеше да остане безформена маса от елементарни частици.Идеята/Мисълта, която обединява асуричните вихри по определен начин, е Sur/Сура, и всеки материал, създаден от такъв съюз, не е нищо друго освен скрутор. Всичко, което ни заобикаля, е точно оформено и се явява именно скрутори. Ролята на активния елемент на всяка такава скрутора - Asura, изпълняват самите активните елементи на самите асурични вихри - електрони и протони, а самия skrutor всъщност се явява усукан вихър, обединяващ тези асурични вихри. Този усукан вихър създава/поражда новото материално тяло.

По този начин, в основата на всеки материален обект са мисли, както и воля, заедно с асурични вихри, идващи от първичното пространство. И въпреки, че мислите не носят толкова осезаем характер, както естеството на волята, която се проявява под формата на физически полета, и е още по-абстрактно понятие, е очевидно, че без мисълта първични частици материя не биха могли да породят дори периодичната таблица.

Идеята/Мисълта, идваща от първичното пространство е в основата на всеки материален обект, доколкото именно тя, посредством волята на активните активните елементи на асуричните вихри, е обединила тези асурични вихри в усукани, които се превърнали в тези материални тела.

Разбира се, ние не говорим за индивидуалното мислене на всеки отделен материален предмет, а за комплекса от физически закони, които определят поведението и самата същност на всички такива обекти.

Волята под формата на електромагнитно поле, управлявана от този закон, образувала скрутори под формата на материални тела, а волята под формата на силата на гравитацията, създадала от тях, скрутори под формата на планетарни и звездни системи. Така се формирала материалната вселена.


Създаване на живота

Структурата на атома позволява, при определени условия, да се образуват различни химически елементи и техните съединения - от молекули до големи материални обекти. Цялата информация, необходима за този синтез, идва от основните пространства и първоначално/изначално е вградена/заложена в структурата на атома, породила неговия усукан вихър. Въпреки това, твърдение, ако на земята биха могли да се създадат условия, при които тези атоми да се образуват спонтанно в живите организми, можем спокойно да приемем, пресиленото, изобретение на теорията на еволюцията

В атома обаче няма такава информация. Атомът е само строителен материал,  да добави живот, може само мисълта на съответния Създател. Тоест Сур.

И къде точно се намира този Сур може да се каже съвсем категорично. Причината за това твърдение е, че клетката на живия организъм се състои от ядро и около него, херметичната защитна зона, движението на хранителни вещества в която съответства на затворен енергетически контур. Освен това, стремежът на сперматозоидите към неоплодената яйцеклетка по удивителен образ е подобен на привличане на електроните към ядрото, а също и както при електрическите заряди, това желание веднага спира, когато един от сперматозоидите се съединява с яйцеклетката.

С други думи, точно както атома, клетката на един жив организъм има характерната структура на дъщерната система.

Моментът е изключително важен, тъй като показва, че нито един създател не е участвал в създаването на нашия свят. Ако всички съществуващи различия в атомите лесно се описват от таблицата на Менделеев, тогава разнообразието от живи организми е неограничено. Така че има цялото пространство, където Сури и Асури образуват родителските системи, които генерират клетките на живите организми като дъщерни системи.

Единственият Създател на Вселената със сигурност съществува, но в процеса на сътворението той действа чрез собствените си, по-ранни творения, които вече са нашите непосредствени създатели. Те са въплътените в реалноста мисли и воля на Създателя, но за нас - тези богове и техният свят е доста по-сложен, отколкото можем да си представим. Досега можем да проучим само някои аспекти на това как този свят взаимодейства с нашите.

Животът се различава от неживата материя, с наличието на духовен компонент, който допълва мъртвата материя, превръщайки я в жива материя. Клетката на живата материя се създава въз основа на атома, затова може да се каже, че родителската система на клетката е в пространство, което е на по-високо ниво на развитие от първичното пространство на атома и допълва родителската система на неживите атоми. Ако скруторът, който генерира атом, е в гравитационно-инерционното пространство, то скруторът, който поставя духовния компонент в него и по този начин генерира живот, е в пространството, което съответно може да се нарече духовно. Това е пространството на боговете.

Именно този скрутор е описан в мита за разбиването на океана.

Целта на процеса на възбуждане от Сури и Асури чрез вихър в океана е извличането на амрита. Какво представлява това лекарство ще бъде обсъдено по-късно. Междувременно отново обръщайте внимание на факта, че точно къде се произвежда тази амрита, митът не е показан. Както вече беше отбелязано, това се дължи на факта, че дъщерната система, от която се появява, е предизвикана от този вихър, не в пространството на боговете, а в друго пространство. Това, друго пространство, е материалният ни свят.

Сур е мисълта на Бог. Асура е неговата воля, която превръща тази мисъл в конкретно действие. Същото това действие е вихъра. И всяко действие на Бога. Дори ако това е простото му движение.

С други думи, всяко действие на бога се явява скрутор, който някъде, съответно, трябва задължително да поражда дъщерната си система. Това "някъде" е пространството на хората. Дъщерните системи, създадени от действията на боговете, са клетки, които пораждат/раждат растения и живи организми в нашия свят.

Освен това, ако действието на Бога е въздишка, биене на сърцето, стъпка или някакво друго инстинктивно движение, то генерира растение. Ако действието на бога е съзнателно и умишлено, тогава дъщерната му система вече е жив организъм. И колкото по-сложно е действието на Бога, толкова по-високоорганизиран е организмът, генериран от това действие.

Разбира се, всяка клетка на жив организъм не е дъщерна система. Дъщерна система е само клетката създаваща живот. Това означава, че е зиготата - оплодената яйцеклетка. Нещо повече, фактът, че това е дъщерна система, се потвърждава не само от нейната структура под формата на ядро, обградено от асурска обвивка, но и от факта, че процесът на формиране на тази структура напълно повтаря процеса на формиране на родителската система.

Зиготата се образува чрез сливането на женски и мъжки гамет. Женският гамет - нефертилизирано яйце - е ядрото на дъщерната система, което е ипостазата на сура на родителската система. Мъжките гамети (сперматозоиди при животните и прашец в растенията) са свободни асурични вихри, които са ипостазите на Asura. При своето съединение с ядрото - с връзката си към сърцевината --
 асуричният вихър се превръща в асурична верига и се образува цялостна дъщерна система.

По този начин, също както връзката на Сура и Асура в първичното духовно пространство формира родителската система, съединението на техните ипостаси в материалния свят създава дъщерна система - зигота. Може да се каже, че свързването на яйцеклетка със сперма, когато се създава дъщерна система, е проекция на връзката на Сура с Асур, с формирането на неговата родителска система.

       

Можем обаче да кажем, че цялата дъщерна система е проекция на родителската система. Човек може дори да помисли как точно се осъществява тази прожекция. Разбира се, не можем да погледнем на усукания вихър, който се възбужда от обратната връзка на родителската система, но можем да видим вторичното му завихряване в материалното ни пространство, което директно създава дъщерната система.

Само че този вторичен вихър възниква, не в обичайната форма, а в форма, съответстваща на нашия материален свят. Този вторичен вихър е двойната спирала на ДНК молекулата. Спиралата му е материализиран вихър.

     

И този вихър възниква точно в момента на сливане на гамети, когато се формира една пълноценна дъщерна система.

Индуцираният вихър трябва да съдържа в модулацията си цялата информация, необходима за образуването на дъщерна система, но тъй като вихърът се материализира, неговата модулация не се появява в обичайната си форма, а под формата на кода, съдържащ се в ДНК спиралата. Този код съответства на модулацията на вихъра и той изгражда дъщерната система.

По този начин усуканият вихър, възбуден в скрутора на духовната родителска система от Асур - активният елемент и промодулирания разум - Сур, предизвиква вторичен вихър в материалния свят под формата на спирала на ДНК молекулата. Кодът на тази молекула съответства на модулацията на усукан вихър и носи в себе си цялата информация за сура на родителската система, необходима за създаването на жив организъм. А спиралната форма се явява носителят на волята на Асур, който е причинил този вихър, който създава този организъм.

Ролята на родителските системи Сура и Асура играят роля, която не може да се оцени от нас. Комбинацията от божествената мисъл, замислила човек, и воля, инициираща  го, се явява не нещо друго, освен една човешка душа.

Има мисъл на Бога, човек се ражда. Тази мисъл, я има, докато живеят безсмъртен бог и като човек, една и съща идея на преследване на Бога и на няколко пъти, въплътени в многобройни превъплъщения на човека. Причината за това е, че идеята решава конкретна задача, която е продължение на един човешки живот не може да бъде решен. Ето защо, между прераждания се появява обратна връзка, известна като карма. Тази обратна връзка коригира мисълта. Ако мисълта се промяна, то и в следващата си реинкарнация човек се ражда друг и съдбата му ще бъде различна, също.
    
Да се договори със собствената си душа, за обикновения човек е невъзможно. Разбира се, от една страна, независимо от факта, че мисълта и волята на Бога е в различно енергийно пространство от нас, те остават обвързани с генерираните от тях, дъщерни системи. Взаимодействието се осъществява чрез скрутор свързващ материалното и духовно енергопространство посредством индукция на вихри. Въпреки това, от друга страна, самия човек не се явява дъщерна система. Това е зиготата която го е породила. Опитвали ли сте да преговаряте със собствената си зигота?

               

Зиготата не е жив организъм. Точно както един атом е строителен материал за създаване на молекулите и материалните тела зиготата чрез собствено деление образува строителен материал на живите тела. И също така, както материалните тела се явяват скрутори, състоящи се от дъщерни системи под формата на атоми, такива скрутори се явяват живите организми. Само градивните елементи на тези скрутори се явяват дъщерни системи под формата на клетки.

Материалното тяло на човека е именно скрутор. Макар и много съвършен, но чрез механизъм, подобен на роботите, е създаден и самия  човек. Точно както всяко електронно устройство, скруторът под формата на човешкото тяло, образува родителска система. Сура на тази триединна система е нашето съзнание - раумът, Асур - волята, вихрушката/вихри са нашите действия. На свой ред всички творения, създадени от нашата дейност, са дъщерните системи на тази родителска система.

Различните продукти обаче могат да създадат робот. Това е неговата дъщерна система и в това той е като човек. Той също е скрутор, чиито възможности се предсказват, че скоро ще надминат човешките. Какво тогава е разликата? Може ли човек да бъде и обикновен робот?

Сходството на човека и робота се дължи единствено на вездесъщството на триединната система. Независимо от факта, че човек и робот са само такива системи, между тях съществува основна разлика, която позволява да се отървем от такива въпроси и да разберем по-добре нашата същност.

Човекът се явява дъщерна система на бога, който го е създал. Душата му - Сура неговата родителска система, съответно се явява мисълта на този Бог.

Роботът също има душа. Въпреки това, за разлика от човешката душа, човешката мисъл създава този робот. Той е дете на този човек.

Някой ден един робот наистина във всяко отношение ще стане като човешко същество, но само когато самият човек стане бог.

         



Няма коментари:

Публикуване на коментар