Последователи

четвъртък, 6 юли 2017 г.

GIFS 46 / Родителството: роля или функция?



                     



Махалока е сфера на атомно създаване на тъмнината Мая от която духът да бъде отразен тя е единственият път м/у духовното и материалното творение и се нарича Дасатидвара/вратата/ намра се в сърцето на човек.

Сваргалока манитна и електрична аура около този атоми се нарича Махашуня/Великият предел,вакум/.

Бхуварлока сфера на електрически качества в нея има само финна материя и е обикновен вакум








Oт нематериалните когитални точки/Б- и Б+/,се получават частиците на вакуума: Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. При взаимодействие на отрицателния Бегетрон /Б-/ с положителния Антибегетрон /Б+/ се получават двете възможни частици Вакуумон и Антивакуумон със занулени електричен заряд, спин и маса, които са частици магнитни диполи/торосоиди/При това положение остава да действа само магнитния двуполюсен /S и N/ заряд, което е възможност за Вакуумона и Антивакуумонът да осъществят по-нататъшна връзка чрез магнитните лоренцови сили. Осъществявайки тази връзка помежду си чрез магнитните сили, частицата и античастицата на вакуума се навръзват чрез ориентация на своите различни магнитни полюси/...–S–В0–NS–В̄̄̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–N–.../полимирните химични вериги са отражение на вакуумната нишковидна структура. Нишковдната вакуумната структура може да съществува като две редуващи се противоположни вериги /нишки/ само с различие в посоки. Противоположната двупосочност на двете вериги на ДНК е отражение на тази противоположна двупосочност на вакуумните нишки.
Получава се първичното Абсолютно едномерно геометрично, пространство с безкрайна дължина на двупосочните вакуумни нишки.

Вакуумонът и Антивакуумонът са само ограничени крайни отсечки в безкрайните нишки на вакуума. Те са построени от когиталните частици -Ану /Бегетрон и Атибегетрон, псиони, кармични атоми което е едно и също./


Окултното обучение е нещо съвсем различно от обичайното ни обучение, той не идва от задачата да се набият в главата на учениците колкото се може повече знания. В строго окултно обучение ученика не получава никакви материали за обучение, само едно , но пълно с вътрешна сила изречение(словесна формула). Така беше и в предишните времена. Над това изречение ученикът трябваше да медитира при пълно вътрешно мълчание. Резултата на тази медитация е пълно вътрешно просветление. Когато човек достигне способност да прониква себе си с вътрешна светлина , той е в състояние да се потопи със съзнанието си и в други същества. За да направи това, той трябва точно да обхване точката, разположена зад центъра между веждите, а от там да спусне съзнанието си долу до сърцето. След това можете да влагате съзнанието си в други предмети; например, може да проникне в живота на мравуняк.

Учителя





Единното информационно поле на Вселената съдържа информация не само за Вселената като цяло, но и за всички нива, светове и обособени същности, както и за човешкото съществуване.

Единното информационно поле съхранява в себе си холограмите на всеки човек с неговия свят от чувства и мисли. Носител на информация във физическия свят са електромагнитните вълни. Нашето зрение, слух, обоняние, вкус и осезание функционират на ниво атоми с помощта на електромагнитното поле. Човекът и животните имат акупунктурна система, способна да възприема външни сигнали и да ги трансформира в съответните форми на вътрешна активност.

Материалния носител на информацията във финия свят са торсионните полета или торсионните вълни. Те са начина за въздействие на финия свят върху материалния. При въздействието на външни торосионни полета, в клетките на мозъка се формират спинови структури, които извикват в съзнанието съответни образи и усещания.Човек представлява самопрочитаща се текстова структура - холограмна матрица, а на една холограма могат да се запишат множество холограми и в зависимост с каква светлина е осветена холограмата се получава различно изображение. В резултат на това възниква светлинен и акустичен образ на организма и на следващите поколения, в зависимост от това с какъв цвят е прочетена холограмата.

Ако се въздействува на молекула ДНК с лазер тя започва да свети и издава звук т.е. получава се светлинен и звуков образ на определена холограма. Тъй като всеки аспект на Вселената се изразява чрез трептения и всички вълнообразни форми на израз се смесват в главната холограма, всеки аспект на Вселената съдържа знания за цялото, всеки отделен аспект има способността да притежава познание за всички други отделни аспекти вътре в главната холограма.

Светът е повторение от точки, концентрирана енергия, без маса, без спин, по законите на симетрия и антисиметрия и се развива в безкраиност в макро и микро космоса и във материя и анти материя. Всичките материални и финни обекти имат точка на сингулярност (нулева точка). И само това може да е доказателство че светът е холограма.

Истинският духовен свят не е познаваем в материята, а истинската реалност е духовният свят.



Истинските прачастици - Ану са когиталните пси-йони които са основа на вакума при микрофлуктоации на които възникват всички финни и материални частици.



- Дали всичко това ви кара да се чувствате малки? Не би трябвало. Вместо това трябва да се учудите, че доколкото знаем, вие сте член на единствения вид във Вселената, способен дори да започнете да се докосвате до чудесата и, вие живеете в точното време, за да видите как разбирането ни ще избухне "- Джеймс Гилис






                                 



Съзнателното страдание

Ако имате малки деца, оказвайте им помощ, давайте им напътствия, осигурявайте им защита — колкото може повече, но наред с това, и по-важно, гарантирайте им пространство — пространство, в което да са. Те са дошли в този свят чрез вас, но не са „ваши“. Убеждението „аз знам кое е най-добре за теб“ евентуално е било вярно, когато те са били съвсем малки, но колкото по-големи стават, толкова по-малко вярно е то. Колкото повече очаквания имате за това какъв трябва да бъде животът на децата ви, толкова повече живеете в собствения си ум, вместо да сте присъстващи за тях. Всъщност те ще правят грешки и ще преживяват страдания, както се случва с всички човешки същества. Това, което във вашите очи е тяхна грешка, може да бъде точно нещото, което те имат нужда да направят и да изпитат. Дайте им колкото е възможно повече помощ и наставления, но осъзнайте, че се налага понякога да им позволявате да правят грешки, особено когато се приближават до пълнолетието. Понякога можете дори да им позволявате да страдат. Страданието може да дойде като гръм от ясно небе или да е последица от собствените им действия.

                           


На човечеството е отредено да превъзмогне страданието, но не по пътя, по който върви мисълта на егото. Едно от многото погрешни предположения на егото, една от многото негови заблудени мисли е, че „не трябва да страдаш“. Понякога тази мисъл се преобразува като отнасяща се към някой ваш близък. „Детето ми не трябва да страда“. Точно тази мисъл е коренът на страданието. Страданието има благородно предназначение: еволюцията на съзнанието и изгарянето на егото.



http://www.cookdandbombd.co.uk/forums/index.php/topic,33286.1800.html

Нямаше ли да е чудесно, ако можеше да им спестите страданието под каквато и да било форма? Не, нямаше. Защото така те нямаше да еволюират като човешки същества, щяха да останат повърхностни, отъждествени с външната форма на нещата. Страданието кара хората да навлязат в дълбокото. Парадоксът е, че страданието е причинено от отъждествяването с формата и същевременно подкопава отъждествяването с формата. Голяма част от него е причинена от егото, макар че в крайна сметка именно то разрушава егото — но това ще стане, едва когато започнете да страдате съзнателно.




Родителството: роля или функция?

Много възрастни хора играят роли, когато говорят на децата си. Използват глупави думички и звуци. Говорят отвисоко на детето. Не се отнасят с него като към равно, фактът, че вие временно знаете повече от детето или че сте по-големи не означава, че детето не ви е равно. Преобладаващата част от възрастните в определен момент от живота си стават родители, една от най-универсалните човешки роли. Най-важният въпрос в случая е: способни ли сте да изпълнявате функцията на родител, и то да я изпълнявате добре, без да се отъждествявате с нея, т.е. без тя да се превръща във ваша роля? Част от необходимата функция „родител“ е да се грижите за нуждите на детето, да го пазите от опасности и понякога да му казвате какво да прави и какво — не. Когато да си родител става идентичност, когато извличате от нея вашето себеусещане, функцията лесно се надценява, преувеличава, дори ви завладява. Да се дава на децата това, от което се нуждаят, преминава в това да им се дава повече и така те се разглезват. Да се пазят от опасности се превръща в прекалено пазене и възпрепятстване на потребността им да изследват света и да опитват нещата сами. Да им се казва какво да правят и какво да не правят става контролиране, потискане.

Нещо повече, идентифицирането с играната роля се запазва дълго след като потребността от функцията на родител вече е преминала. Родителите не могат да се откажат от това да бъдат родители, дори когато детето вече е станало възрастен човек. Те не могат да се освободят от собствената им нужда да са нужни на детето. Дори когато детето им е на четиридесетгодишна възраст, те не могат да се освободят от представата си, че „именно те знаят какво е най-добро за него“. Продължават да играят ролята на родител, което пречи да се установи автентична връзка между тях и някогашното дете. Родителите се самоопределят чрез тази роля и несъзнателно се страхуват, че ще изгубят идентичността си, ако престанат да я играят. Ако желанието им да контролират или да влияят на вече порасналото дете се осуети — а обикновено така и става — те започват да го критикуват, да демонстрират неодобрение, или го карат да се чувства виновно, като всичко това са несъзнателни опити да съхранят ролята си, идентичността си на родители. На повърхността изглежда, че са загрижени за детето, и те самите вярват, че е точно така, но всъщност това, за което са загрижени, е запазването на ролевата им идентичност Всички его-мотивации имат за цел нарастването на аза и на себелюбието, макар понякога да са дотолкова прикрити, че не се съзират дори от човека, чието его засягат.



Една майка или един баща, които се отъждествяват с ролята на родител, могат също така да се опитат да постигнат по-голяма завършеност чрез децата си. Нуждата на егото да манипулира другите, за да запълни вътрешното си усещане за липса, насочва към децата. Ако най-несъзнателните предпоставки и мотивации зад родителската потребност да манипулират децата се изразят с думи, те ще включат и следното: „Искам да постигнеш това, което аз не успях да постигна; искам да бъдеш някой в света, за да мога и аз да бъда някой чрез теб. Не ме разочаровай. Пожертвах твърде много за теб. Това, че не те одобрявам, има за цел да те накара да се чувстваш виновен и да изпитваш неудобство, което да те подтикне да изпълниш желанията ми. Разбира се, че именно аз знам кое е най-добре за теб. Обичам те и ще продължа да те обичам, ако направиш това, което знам, че е най-доброто за теб.“



Когато такива несъзнателни мотивации се осъзнаят, тяхната абсурдност става очевидна. Егото, криещо се зад тях, става видимо, както и нарушеното функциониране, на което те се дължат. Случвало се е родители, с които съм разговарял, внезапно да осъзнаят проблема и да възкликнат: „Боже мой, ама това ли съм правил!“ След като осъзнаете какво правите или какво сте правили, след като съзрете колко безплодни са действията ви, несъзнателният модел изчезва от само себе си. Осъзнатостта е най-силният фактор на промяната.

Ако родителите ви постъпват така с вас, не им казвайте, че са несъзнаващи и в хватката на егото. Егото им ще заеме отбранителна позиция и това ще ги направи дори още по-несъзнаващи. Достатъчно е вие самите да осъзнаете егото в тях, да осъзнаете, че то не съвпада с родителството. Его-моделите, дори дълготрайните, се разпадат почти като по чудо, когато не им се съпротивлявате вътрешно. Съпротивата само им дава допълнително сила. Но дори те да не се разпаднат, можете да приемете поведението на родителите ви със съчувствие, без да реагирате, с други думи, без да го персонализирате.

Осъзнавайте също вашите собствени несъзнателни предпоставки или очаквания, които се крият зад старите, превърнали се в навик реакции спрямо родителите ви. „Моите родители трябва да одобрят това, което съм. Трябва да ме разберат и да ме приемат такъв, какъвто съм“. Нима? Защо да трябва? И те не го правят — просто защото не могат. Тяхното развиващо се съзнание не е направило квантовия скок до нивото на осъзнатостта. Все още не са способни да се откъснат от ролята си. „Да, ама не мога да се почувствам щастлив и доволен от това, което съм, когато те не го одобряват и разбират“ Така ли е наистина? Дали разликата между това да имаш и да нямаш родителското одобрение ви прави това, което сте? Всякакви такива неизследвани предположения довеждат до куп негативни емоции, до ненужно нещастие.


Бъдете осъзнати! Може би това са някои от мислите, които минават през главата ви, чувате гласа на майка си или на баща си, говорещ нещо от типа на: „Не си достатъчно добър в еди-какво си. Никога няма да постигнеш нищо.“ Или сходни неща. Ако у вас има осъзнатост, ще можете да осъзнаете гласа в главата си именно като това, което той е: стара мисъл, обусловена от миналото. Осъзнатостта означава Присъствие, а само Присъствието може да разруши несъзнателното минало във вас.



„Ако мислиш, че си просветлен иди при родителите си и прекарай една седмица с тях.“

Рам Дас

Това е добър съвет. Взаимоотношението с родителите е не само изначалното взаимоотношение, даващо тон на всички ваши взаимоотношения, но е и добра проверка на степента на вашето Присъствие. Колкото повече споделяно минало има в едно взаимоотношение, толкова по-присъстващи в настоящето трябва да бъдете: в противен случай ще бъдете принудени да изживявате отново и отново миналото.

Бъдете осъзнати! Може би това са някои от мислите, които минават през главата ви, чувате гласа на майка си или на баща си, говорещ нещо от типа на: „Не си достатъчно добър в еди-какво си. Никога няма да постигнеш нищо.“ Или сходни неща. Ако у вас има осъзнатост, ще можете да осъзнаете гласа в главата си именно като това, което той е: стара мисъл, обусловена от миналото. Осъзнатостта означава Присъствие, а само Присъствието може да разруши несъзнателното минало във вас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар