Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.
Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.
Под сърцето и над половите органи има празно пространство, където духовната жизненост (шънци) образува кухина. Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...
"Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)."
...
Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.
Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".
Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа.
"Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати?
Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода.
Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.
Източник: "Даоистка вътрешна алхимия; Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот" Джао Бичън
Гъ Хун, от старата даоистка школа "Санхуанвън", е известен като "шицзесян" - "светец,
постигнал земно безсмъртие чрез възкръсване".
Не пише сложно, но има защо да се прочете нещо от него.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).
Чжу - мерна единица за тегло, равна на 1/24 от таела. 1 таел = 31,25 грама.
Кати - мярка за тегло (кит. цзин). 1 цзин = 500 грама.
Даоистка вътрешна алхимия - древна наука, която учи как да се задържи възпроизвеждащата
сила (която всеки притежава) така, че вместо да я разпилява за създаване на потомство или
просто да изтича навън, човек би могъл да я задържа в тялото си за пречистване и
преобразуване в положителна жизненост (Ян Ци), която може да възстанови изходния
първоначален дух, съществувал преди създаването на света. Целта е човек да успее да се
върне към първоначалното състояние на безсмъртие.
Същностна природа - първичната природа на човека, която е безсмъртна и чието реализиране е
цел на даоистката алхимия.
Жизненост (Ци) - жизнено начало.
Кати - мярка за тегло (кит. цзин). 1 цзин = 500 грама.
Даоистка вътрешна алхимия - древна наука, която учи как да се задържи възпроизвеждащата
сила (която всеки притежава) така, че вместо да я разпилява за създаване на потомство или
просто да изтича навън, човек би могъл да я задържа в тялото си за пречистване и
преобразуване в положителна жизненост (Ян Ци), която може да възстанови изходния
първоначален дух, съществувал преди създаването на света. Целта е човек да успее да се
върне към първоначалното състояние на безсмъртие.
Същностна природа - първичната природа на човека, която е безсмъртна и чието реализиране е
цел на даоистката алхимия.
Жизненост (Ци) - жизнено начало.
из: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън
Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.
Под сърцето и над половите органи има празно пространство, където духовната жизненост (шънци) образува кухина. Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...
"Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)."
...
Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.
Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".
Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа.
"Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати?
Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода.
Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.
Източник: "Даоистка вътрешна алхимия; Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот" Джао Бичън
Гъ Хун, от старата даоистка школа "Санхуанвън", е известен като "шицзесян" - "светец,
постигнал земно безсмъртие чрез възкръсване".
Не пише сложно, но има защо да се прочете нещо от него.
--------------------------------------------------------------------------------
Следващите цитати са от книгата на Гъ Хун "Баопудзъ" (написана през 317-320г.сл.Хр.):
Учениците, загрижени за правилната си работа, често разчитат на някакъв метод, смятайки го
за най-важен: тези, които познават изкуството на Съкровената дева и Чистата дева, казват,
че само изкуството на "вътрешните покои" може да те изведе извън пределите на света.
Разбиращите пътя на вдишването и издишването казват, че само регулацията на Ци може да
удължи живота. Познаващите методите на сгъване и разтягане твърдят, че само гимнастическите
упражнения Дао Ин могат да предотвратят остаряването. Познаващите методите на използването
на растенията заявяват, че само лекарствените питки от тях могат да осигурят безкраен
живот.
Ако изучаващите Пътя-Дао не постигнат успех, то е само поради такава едностранчива
пристрастност.
...
Предопределеността за дълъг или кратък живот зависи от това под какви звезди се е случило
първичното получаване на Ци и зачатието на плода. Небесният Път-Дао пребивава в недеяние и
нещата съществуват в своята собствена спонтанна даденост: за него няма нито близки, нито
далечни, няма нито свои, нито чужди. Ако съдбата на човека е предопределена от звездата на
живота, такъв човек непременно ще обича пътя на безсмъртните. А този, който обича пътя на
безсмъртните, непременно ще го търси и придобие. Ако съдбата на човека е предопределена от
звездата на смъртта, такъв човек няма да вярва в пътя на безсмъртните. Ако той не вярва в
пътя на безсмъртните, няма да се занимава с такива неща като самоусъвършенстване.
...
Благодарение на определен вид пост човек може да спести средства, като не купува храни, но
не може да удължи живота си. Когато питах хора, постещи отдавна, за техните резултати, те
отговаряха, че сега имат по-малко болести от преди, когато са се хранили обикновено.
...
И още се казва, че който яде растителна храна, тича добре, но оглупява;
който яде месо е силен и храбър,
този, който яде зърнени храни, е мъдър,но не е дълголетен,
а този, който яде Ци, притежава божествен разум и е безсмъртен.
Що се отнася до регулацията на Ци, всяка школа се стреми да препоръча единствено своя метод
за верен, но никой няма право еднолично да присвоява това изкуство.
...
Ако човек се крие в планинска пустош и тъмни гори от междуособици и бунтове, той няма да
умре от глад, ако знае метода за постене. Но ако обстоятелствата не са такива, не е нужно
да се увлича твърде много от този метод, тъй като увлечението няма да му даде голяма полза.
Ако човек иска да се откаже да яде месо, живеейки сред хората, няма да му се удаде, защото
щом само усети питателния му аромат, в сърцето му непременно възниква желание да си хапне
месна храна.
Накратко, ако не си готов да се откажеш от светския начин на живот, да напуснеш семейството
и да живееш в уединение сред планинските върхове, няма да успееш да се откажеш от насладата
на петте вкуса, тъй като само ще измъчваш себе си. Затова е по-добре да не постиш, а да
балансираш храненето си.
...
Имаше един човек, наречен Фен Шен, който поглъщаше само Ци и се въздържаше от храна в
течение на 3 години, но аз видях, как пъргаво се изкачваше в планините с тежък товар на
гърба; при това през целия ден не се измори. Той постоянно "изпъваше баира" и почти нищо не
говореше, а ако кажеше нещо, то беше с много тих глас. Запитах го защо. Отговори, че по
време на въздържането от храна е много опасно да се пилее семето и да се хаби Ци.
Източник: http://indigota.com/index.php?topic=6240.0#ixzz4lDvRHTwD
Следващите цитати са от книгата на Гъ Хун "Баопудзъ" (написана през 317-320г.сл.Хр.):
Учениците, загрижени за правилната си работа, често разчитат на някакъв метод, смятайки го
за най-важен: тези, които познават изкуството на Съкровената дева и Чистата дева, казват,
че само изкуството на "вътрешните покои" може да те изведе извън пределите на света.
Разбиращите пътя на вдишването и издишването казват, че само регулацията на Ци може да
удължи живота. Познаващите методите на сгъване и разтягане твърдят, че само гимнастическите
упражнения Дао Ин могат да предотвратят остаряването. Познаващите методите на използването
на растенията заявяват, че само лекарствените питки от тях могат да осигурят безкраен
живот.
Ако изучаващите Пътя-Дао не постигнат успех, то е само поради такава едностранчива
пристрастност.
...
Предопределеността за дълъг или кратък живот зависи от това под какви звезди се е случило
първичното получаване на Ци и зачатието на плода. Небесният Път-Дао пребивава в недеяние и
нещата съществуват в своята собствена спонтанна даденост: за него няма нито близки, нито
далечни, няма нито свои, нито чужди. Ако съдбата на човека е предопределена от звездата на
живота, такъв човек непременно ще обича пътя на безсмъртните. А този, който обича пътя на
безсмъртните, непременно ще го търси и придобие. Ако съдбата на човека е предопределена от
звездата на смъртта, такъв човек няма да вярва в пътя на безсмъртните. Ако той не вярва в
пътя на безсмъртните, няма да се занимава с такива неща като самоусъвършенстване.
...
Благодарение на определен вид пост човек може да спести средства, като не купува храни, но
не може да удължи живота си. Когато питах хора, постещи отдавна, за техните резултати, те
отговаряха, че сега имат по-малко болести от преди, когато са се хранили обикновено.
...
И още се казва, че който яде растителна храна, тича добре, но оглупява;
който яде месо е силен и храбър,
този, който яде зърнени храни, е мъдър,но не е дълголетен,
а този, който яде Ци, притежава божествен разум и е безсмъртен.
Що се отнася до регулацията на Ци, всяка школа се стреми да препоръча единствено своя метод
за верен, но никой няма право еднолично да присвоява това изкуство.
...
Ако човек се крие в планинска пустош и тъмни гори от междуособици и бунтове, той няма да
умре от глад, ако знае метода за постене. Но ако обстоятелствата не са такива, не е нужно
да се увлича твърде много от този метод, тъй като увлечението няма да му даде голяма полза.
Ако човек иска да се откаже да яде месо, живеейки сред хората, няма да му се удаде, защото
щом само усети питателния му аромат, в сърцето му непременно възниква желание да си хапне
месна храна.
Накратко, ако не си готов да се откажеш от светския начин на живот, да напуснеш семейството
и да живееш в уединение сред планинските върхове, няма да успееш да се откажеш от насладата
на петте вкуса, тъй като само ще измъчваш себе си. Затова е по-добре да не постиш, а да
балансираш храненето си.
...
Имаше един човек, наречен Фен Шен, който поглъщаше само Ци и се въздържаше от храна в
течение на 3 години, но аз видях, как пъргаво се изкачваше в планините с тежък товар на
гърба; при това през целия ден не се измори. Той постоянно "изпъваше баира" и почти нищо не
говореше, а ако кажеше нещо, то беше с много тих глас. Запитах го защо. Отговори, че по
време на въздържането от храна е много опасно да се пилее семето и да се хаби Ци.
Източник: http://indigota.com/index.php?topic=6240.0#ixzz4lDvRHTwD
Няма коментари:
Публикуване на коментар