понеделник, 12 юни 2017 г.

Ото Вайнингер, „Пол и характер"



В жената няма интелектуална съвест

Жената разполага изобщо само с един клас възпоменания; това са възпоменанията, свързани с половите влечения и размножаването. Тя помни своите любовници и поклонници, своята брачна нощ, своите деца, своите кукли; тя помни всички цветя, поднесени й на някой бал, цената, числото и величината на букетите, всяка серенада, която някога й е била изпята, всяко стихотворение, което – както тя си въобразява – е посветено на нея, всяка фраза на мъжа, който й е импонирал, и преди всичко, тя се отличава с една яснота на паметта, която понякога удивлява, за всички комплименти, които някой някога й е правил.
Това е всичко, което истинската жена може да си спомни от своя живот. Истинската жена никога не достига до осъзнаването на съдбата, на своята съдба. Жената не е героична и в най-добрия случай тя води борба само за предмета на любовта си; тя не е трагична, тъй като нейната участ се определя от участта на тоя предмет.


Същество, което не е в състояние да разбере, че А и не-А се изключват едно друго, не среща никакви прегради към своята склонност към лъжа. Нещо повече – за него даже не съществува понятието лъжа, тъй като не съществува неговата противоположност – истината. Такова същество може да лъже, без да разбира, че лъже, понеже няма критерий за истината. Много погрешно се изразяват всички, които казват, че жените лъжат. Защото това предполага, че от време на време те говорят истината! Като че искреността не е именно онази добродетел, за която жените са абсолютно неспособни и която за тях е съвършено чужда. Жената никога в живота си не е правдива, дори тогава, или по-вярно именно тогава, когато се придържа към хетерономното изискване за истината и външно говори само истина. Всяка жена може по поръчка да се смее, да плаче, да се изчервява; тя може по желание даже да изглежда зле. За такава лъжливост на мъжа му липсват както органични, така и физиологически дадености.

Жената не обладава нито дълбок, нито възвишен, нито остър, нито пряк ум; тя е по-скоро пряка противоположност на всичко това. Към нея въобще са неприложими признаците на интелектуалността; тя, като цяло, представлява отрицание на всякакъв смисъл, тя е безсмислена. Но това още не значи, че тя е слабоумна – поне в този смисъл, в който се разбира тази дума в немския език, а именно в смисъл на пълно отсъствие на елементарна способност да се ориентира в практическите явления на всекидневния живот.
Обратно, там, дето работата се отнася до реализирането на близки егоистични цели, жената проявява много повече хитрост, съображение, „сметки“, отколкото мъжа. Жената никога не бива така глупава, както понякога е мъжът.
Жената не е свободна: тя в края на краищата вечно се намира под гнета на своята потребност да бъде изнасилвана от мъжа – както в свое лице, така и в лицето на другите жени. Тя се намира под неотразимото влияние на фалоса и няма за нея спасение от съдбоносното му действие даже в случай, когато още не се е стигнало до полово общение. Най-високото съзнание, до което жената може да стигне – това е мътното чувство за своята зависимост, слабо предчувствие за надвисналата над нея съдба – но това ще бъдат вече последните проблясъци на свободния, умопостигаемия субект, жалки останки от вродената й мъжественост, които й придават по пътя на контраста усещането за необходимост; защото абсолютна жена няма.

Но ясното съзнание за своята съдба и това принуждение, което вечно тегне над нея, е съвършено недостъпно за жената; само свободният човек може да познае фатума, тъй като той не е всецяло погълнат от необходимостта и с известна част от своето същество той стои вън от съдбата си и даже над нея – в качеството на обективен наблюдател и борец.

Убедителното доказателство за човешката свобода се заключава в това, че човек е могъл да дойде до състоянието да разбере причинността. Жената се смята за несвързана именно затова, защото цялата е обвързана: тя не страда от страстта, тъй като тя самата е страст.

Ото Вайнингер, „Пол и характер"

Няма коментари:

Публикуване на коментар