неделя, 18 юни 2017 г.

ДХАМАПАДА гл.5- 8

                                  


Глава V

ЗА ГЛУПЦИТЕ

60

Дълга е нощта* за този, който бодърства. Дълъг е пътят за тези, който е уморен. Дълъг е животът за глупци­те, които не познават истинския закон.

61

Ако пътникът не се събере с по-добър, или равен на себе си, нека неотклонно се придържа към самотата на своето пътуване. Няма място за другаруване с глупец.

62

"тези синове ми принадлежат и това богатство ми принадлежи." с такива мисли се терзае глупецът. Самият той не принадлежи на себе си, та какво ли остава тогава за синовете ибогатството му.

63

V глупеца, който знае, че е глупав, все пак има някаква мъдрост. Но глупецът, който счита себе си за мъдър, тряб­ва да бъде считан за истински глупец.

64

Дори и през-целия си живот да общува с някой мъдрец, глупецът пак ще долови от истината толкова малко, колкото лъжицата долавя от вкуса на супата.

65

Дори и да общува с някой мъдрец само минута, умният човек скоро ще възприеме истината така, както езикът възприема вкуса на супата.

66

Глупецът с малко разум е най-големият свой враг. За­щото злото, което той причинява, дава горчиви плодове.

67

Зле извършена е тази постъпка, за която човек тряб­ва да се разкайва и отплатата за която той получава с ридаещо и плачещо лице.

в8

Ала добре извършена е тази постъпка, за която човек не се разкайва и наградата за която получава радостно и с удовлетворение.

69

Докато извършеното зло не даде плод, глупецът мис­ли, че то е като мед. Но щом този плод узрее, глупецът страда.

70

Дори месец след месец да яде храната си подобно на аскет - с крайчеца на стръкче от тревата куша*, глупецът не струва и шестнадесета част от тези, които са пре­мислили добрезакона.

71

Подобно на току-що издоено мляко, злото не се пре­сича изведнъж. То следва глупеца, тлеейки като огън, покрит с пепел.

72

И когато за злото се узнае, то потапя в скръб глупеца отнема щастливия му жребий и дори нещо повече - разбива главата му. ,

73

И нека глупецът се стреми към празна слаба, първенство сред Бхикшу, власт в манастирите, почит сред друг-те хора!

74

"и нека както мирянинът, така и този, който се е отказал от света, мислят, че това е сторено от мен. И нека те ми се подчиняват във всичко, което трябва, или не трябва да бъдеизвършено." ето така разсъждава глупе­цът и неговите желания и гордост са безмерни.

75

"един е пътят, който води към. Богатство, а друг е този, който отвежда към нирвана". Ако Бхикшу, ученикът на Буда, е научил това, той няма да копнее за слава, а ще се ] стреми къмотделяне от света.

           


Глава VI

ЗА МЪДРЕЦИТЕ (ПАНДИТИТЕ)

76

Ако срещнеш мъдър човек, който ти казва къде се намират истинските съкровища, който посочва какво да се избягва и който порицава грешките, последвай го! За тези, коитовървят след него, това ще донесе не вреда, а полза.

77

Нека мъдрецът убеждава, нека учи, нека забранява това, което е неправилно. От добрите той ще бъде въз­любен, а от лошите ще бъде мразен.

78

Не бъди приятел със злодеи, не бъди приятел с подле­ци! Нека твои приятели бъдат добродетелните люде, нека твои приятели бъдат най-добрите сред хората!

79

Този, който поглъща жадно закона, живее щастливо и с ведър ум. Мъдрецът винаги се наслаждава на- закона -такъв, какъвто го проповядват избраните (ариите).

80

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Мъдреците усъ­вършенстват себе си.

81

Така, както здравата скала не се разтърсва от вятъ­ра, така и мъдрите хора са непоколебими сред хулите и възхвалите.

82

Ведрината, която изпълва мъдрите хора след слуша­нето на законите, е подобна на дълбоко, гладко и спокойно езеро.

83

Добрите хора следват пътя си, каквото и да се случи. Копнеейки за удоволствие, добрите хора не са приказливи. Даже и докоснати от щастие или скръб, мъдреците никога непоказват възторг или страдание.

84

Ако, било заради себе си, или заради другите хора, един човек се откаже от това да има син, богатство, власт, ако той не се стреми да постигне собствено благополучие по нечестенпът, то тогава този човек е добър, мъдър и добродетелен.

85

Малцина са тези сред хората, които достигат отс­рещния бряг (стават архати). Останалите се суетят на

Отсамния.

86

Ала тези, които последват добре разяснения им за-кон, ще преминат отвъд царството на смъртта, колкото и трудно да е това.

87-88

Мъдрият човек трябва да остави тъмнината* на обикновения живот и да последва светлината*, излъчвана от Бхикшу. Напускайки дома си, за да живее без дом, в своето оттегляне отсвета той трябва да търси насла­дата там, където тя като че ли не съществува. Като остави всичките удоволствия зад гърба си и като не зове нищо свое, мъдрият човек трябва дапречисти себе си от всички тревоги на разума.

89

Тези, чието съзнание е добре обучено в седемте еле­мента на знанието*, тези, които, без да се вкопчват в нищо, се радват на освобождение от всякаква привърза­ност, които няматапетити и са пълни със светлина, са свободни дори и в този свят.

               


Глава VII

ЗА БЛАЖЕНИТЕ (АРХАТИТЕ)*

90

Няма страдание за този, който е дошъл до края на своя път и е престанал да изпитва мъка, за този, който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови.

91

Те си тръгват, добре овладели мислите си. Тяхната стряха не им носи щастие. Като лебеди, изоставили свое­то езеро, те напускат дома си.

92

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, които не притежават богатства, които се хранят с каквото намерят, които са осъзнали пустотата инеобусловеността на нирвана.

93

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, които не са погълнати от удоволствия, които са осъзнали пустотатаи необусловеността на нирвана.

94

Дори и боговете завиждат на този, чиито сетива са укротени подобно на добре обяздени коне, на този, който е освободен от гордост и стремления.

95

Такъв човек, който изпълнява дълга си, е търпелив като пръстта, като мандалото на индра. Той е като езеро, в което няма тиня. Нему не са отредени нови пре-раждания.*

96

Когато чрез истинското знание човек е постигнал свобода, когато по този начин той се е обгърнал в спокойствие, спокойни са и неговите слова и деяния.

97

Измежду всички хора най-велик е този, който е свобо­ден от лековерие*, но познава несътвореното, този, кой­то е разрушил всички връзки, отстранил е всички съблазни, отказал се еот всякакви желания.

98

В селце или гора, в дълбока вода или суха равнина -където и да живеят блажените (архатите) те придават очарование на това място.

99

Горите са приятни. Там, където светът не намира наслада, ще намерят наслада лишените от страсти. Защо­то те не търсят удоволствия.

                


Глава VIII

ЗА ХИЛЯДИТЕ

100

Една умна дума, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от реч, съставена от хиляда, но безсъдържателни слова.

101

Една дума от гатха, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от гатха, съставена от хиляда, но безсъдържателни слова.

102

Една дума от закона, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от рецитирането на сто гатхи, съставени от безсъдържателни слова.

103

Ако в битка някой победи хиляда пъти по хиляда вра­гове, а друг победи самия себе си, то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.

Победата над собственото "аз"- е по-добра от побе­дата над всички други хора. Никой, бил той бог, гандхарва*, или Мара с брахма*, не може да превърне в поражение победата начовека, който е превъзмогнал себе си и винаги живее във въздържание.

106

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години на жертвопри­ношения, принасяни с хиляди - месец след месец.

107

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години преклонение пред агни огъня) в гората.*

108

Каквито и дарове и жертви да въздаде човек за цяла година в търсене на заслуги, всички те не струват и пукнат грош. По-добро е уважението към праведните.

Ю9

На този, който винаги поздравява и неизменно почи­та старите хора, ще се множат четири неща: живот, красота, щастие, сила.

11о

Живот от един ден на добродетелност и самовглъбение е по-добър от сто години живот на порочност и разпуснатост.

111

Живот от един ден на мъдрост и самовглъбение е по-добър от сто години живот на невежество и разпусна­тост.

112

Живот от един ден на непоколебима сила е по-добър от сто години живот на слабост и ленивост.

113

Живот от един ден на човек, който вижда началото и края, е по-добър от сто години живот на този, за когото те са незрими.

114

Живот от един ден за човек, който вижда безсмърт­ното място, е по-добър от сто години живот на този, за когото то е незримо.

115

Живот от един ден на човек, който вижда висшия закон, е по-добър от сто години живот на този, за когото той



Няма коментари:

Публикуване на коментар