вторник, 20 юни 2017 г.

СВЯТА НАУКА/ Глава 4 Окровението



Сутри 1 - 3


 [Човек става адепт чрез прочистване на трите тела или милостта на гуру. Пречистването става чрез Природата, покаяние и мантри. Чрез Природата се пречиства физическото тяло, чрез покаяние се пречиства финото тяло, чрез мантри се пречиства умът.] 

За да се стане адепт, трябва да се пречисти тялото във всяко отношение. Чрез средствата на Природата се пречиства материалното тяло, чрез търпение при всички обстоятелства се пречиства електричното тяло, а магнетичното тяло (читта, одухотвореният Атом, Сърцето) се пречиства чрез регулиране на дишането, което се нарича мантра, очистителят на ума. Процесът, чрез който се осъществяват тези очиствания, може да се научи при нозете на божествените личности, които свидетелствуват за Светлината и дават доказателство за Христовото Съзнание. 

Сутри 4, 5 

[Чрез свещеното въздействие на мантрата започва да се чува Пранава или Аум, или Ом. Свещеният звук се чува по различни начини, в зависимост от напредъка на последователя, от чистотата на сърцето му.] 

При практикуване на регулиране на дишането, съгласно наставленията на Духовен Наставник (Сат-Гуру), спонтанно се появява и става доловимо свещеното Слово, Пранава или Шабда. Когато се появи в тази Мантра (Слово, Пранава), дишането става регулирано и преустановява процесите на разпадане на материалното тяло. Пранава се проявява по различен начин в различните етапи на духовния напредък, съобразно с чистотата на сърцето (Читта).

Сутра 6 

[Онзи, който развива естествената любов на сърцето, получава ръководството на гуру и започва своята садхана, пътека на духовната дисциплина. Той става Правартака, посветен.] 

Вече беше обяснено какво е Сат-Гуру и как да се поддържа общуване с него. Ако човек е надарен с небесния дар на чистата любов, той естествено е склонен да отбягва общуването с този, който е Асат и да бъде заедно с този, който е описан като Сат. Чрез оставане с привързаност заедно със Сат, той може да бъде ощастливен да получи своя Сат-Гуру или Духовен Наставник. Запазвайки богоподобната общуване на своя учител, в сърцето на последователя възниква въжделение (праврити), да се спаси от творението на мрака (Мая) и той става Правартака, посветен в практиките на Яма и Нияма, аскетичните въздържания и ритуали, нужни постигане на спасение.


Сутра 7 


[Чрез прилагане на Яма и Нияма изчезват осемте низости на човешкото сърце и се появява добродетелта. По този начин човек става Садхака, истински последовател, годен да и постигне спасението.] 

Трябва да се припомни, че чрез прилагането на Яма и Нияма от човешкото сърце изчезват осемте низости и идва великодушието. На този етап човек става годен да практикува аскетичните пози и другите упражнения, посочени от неговия Сат-Гуру, за постигане на спасение. Когато той продължава да практикува упражненията, така предадени му от неговия Сат- Гуру, той става Садхака или последовател.

Сутра 8

 [Той напредва в божествеността, чува свещения звук Ом и става Сиддха, божествена личност.] 

В глaва III е казано как последователят, минавайки през различните степени, става способен да разбере различните обекти на създанието в своето сърце, как той постепенно напредва през състоянията на медитацията и как окончателно, чрез концентрация на вниманието ви върху сензориума възприема своеобразния звук Пранава или Шабда, свещеното Слово, при което сърцето става божествено и Егото (Аханкара) или Син човешки става потопено или покръстено в неговия поток, с което последователят става Сиддха, адепт, божествена личност.

Сутра 9 

[Тогава той възприема проявленията на Духа и минава през седемте Патала Локи (или центровете на гръбначния стълб), съзирайки седемте Риши.] 

В състоянието на кръщение (Бхакти Йога или Шурат Шабда Йога, поглъщане на Его-то в свещения Звук) човек се разкайва и изтегля своето Аз от външния свят на грубите материи, Бхулока, и влиза във вътрешния свят на фините материи, Бхуварлока. Там той съзира проявата на Духа, истинската Светлина, като седем звезди в седемте центъра или астрално осветени места, които се сравняват със седем златни светилника. Тези звезди, бидейки проявление на истинската Светлина, Духът, се наричат ангели или риши, които се появяват един след друг в дясната ръка в сина човечески, т.е. по неговия правилен път към божествеността. 

Седемте златни светилника са седемте светещи места в тялото, известни като мозък, сахасрара; медула облонгата, аджна чакра; и пет гръбначни центрове – шиен, вишудха; гръбен, анахата; лумбален, манипура; сакрален, свадхиштана; и опашна кост, муладхара, където се изявява Духът. През тези седем центъра или църкви Егото или синът човешки минава към Божествеността.

Виж: ”Обърнах се и видях седем златни светилника и посред тях един, като сина човечески. …И държеше в своята дясна ръка седем звезди.” „Тайните на седемте звезди, които ти виждаш в моята дясна ръка и седемте златни светилника, седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които виждаш са седемте църкви.” „Тези неща казва онзи, който държи седемте звезди в дясната си ръка и който ходи сред седемте златни светилника.” („Откровение” – 1:12, 13, 16, 20 и 2:I)

В състоянието на кръщение (Бхакти Йога или Шурат Шабда Йога, Его- то, Шурат, синът човешки, постепенно минава през седемте споменати места и придобива познанието за тях. А който завърши пътуването през всички тези области, той ще разбере истинската природа на вселената. Изтегляйки своето Аз от Бхуварлока (финото материално създание), той влиза в Сварлока, изворът на всички материи – фини и груби. Там той възприема лъчистата астрална форма около своето Сърце, Атомът, престолът на Духа Създател, осигурен с пет електричества и два полюса: Ум и Интелект, със седем различни цветове като дъги. В тази сфера на електричества, ум, и интелект, изворът на всички обекти на сетивата и органите на тяхното наслаждаване, човек става напълно задоволен, защото притежава всички свои обекти на желания и придобива съвършено познание за тях. Затова тази астрална форма, с нейните електричества и полюси, общо седем, е описана като запечатано ковчеже на познанието, книга със седем печата.

Виж: „И имаше дъга около престола.” „И видях в десницата на онзи, който стоеше на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.” („Откровение - 3:3 и 5:I)


Сутра 10 


[Тогава, поради знанието и силата на йога, човек придобива власт и над седемте Сварги (небеса). Той постига спасение чрез разтваряне на четирите първични идеи „четирите ману” или най-важни мисли, посредством които възниква създанието.] 

Минавайки през тази Сварлока, синът човешки стига до Махарлока, мястото на магнита (Атомът), на който идеите на проявление Слово, Време, Пространство и частица (Атом) са четирите съставни части. Както е обяснено в глава I, тази Махарлока представлява Авидя, Невежество, което поражда идеята за отделното съществуване на Аз и е изворът на Егото, сина човечески. Така човек (манава) се явява породен от Невежеството, а Невежеството се представя от четирите споменати идеи, тези идеи се наричат четирите ману, първопричини или източници на човека.

Сутра 11 

[Побеждавайки така силите на Tъмнината и Невежеството, човек става едно с Бог.] 

Махарлока, мястото на Магнит (Атом,) е Брахмарандра или Дасамандвара, врата между две създания, материалното и духовното. Когато Егото, синът човечески, дойде до вратата, той разбира Духовната Светлина и става кръстен в нея. А минавайки през тази врата, той се издига над идейното създание на Тъмнината, Мая и влиза в духовния свят. получавайки Истинската Светлина и става Син на Бога. Сега, преодолява цялото робство на Тъмнината, Мая и придобива всичките аишвари, аскетичните могъщества. 

Тези аишвари са осем типа: 

1. Анима, силата да се направи човешко тяло или кое да е друго нещо толкова малко, колкото той пожелае, дори малко като атом (ану). 

2. Махима, силата да се направи или увеличи човешко тяло или кое да е друго махат, толкова голямо, колкото той пожелае. 

3. Лагхима, силата да се направи човешко тяло или какво да е друго лагху, толкова леко , колкото той пожелае. 

4. Гарима, силата да се направи човешко тяло или какво да е друго гару, толкова тежко, колкото той пожелае. 

5. Прапти, силата на апти, да се придобие всяко нещо, което той пожелае. 

6. Вашитва, силата на ваша, поставяне на всяко нещо под контрол. 

7. Пракамия, силата да се задоволят всякакви желания, кама, чрез всемогъщата волева сила. 

8. Ишитва, силата подобно на Иша, Господ над всичко.


Виж: „Истината, истината ви казвам: онзи, който вярва в мене, в делата, които аз върша и той също ще ги върши; и по-големи дела от тях ще извършва, защото аз отивам при моя Отец.” ( „Евангелие от Йоана”, гл.14, ст.12)


Сутра 12 

[Познанието за еволюцията, живота и разлагането води до пълно освобождаване от робството на Мая, заблудата. Виждайки своето Аз във Върховното Аз, човек получава вечна свобода.] 

Taкa човек, бидейки в притежание на аишварите, гореспоменатите аскетични могъщества, напълно разбира Вечния Дух, Отеца, единствената Реална Същност, като Едно, Съвършеното Цяло, а своето Аз като нищо друго, освен просто една идея, почиваща върху частица от неговата Духовна Светлина. Имайки това разбиране, човек изоставя напълно празната идея за отделното съществуване на своето собствено Аз и става единен с Него, Вечният Дух, Бог Отец. Това единение с Бог е Кайваля, крайната цел на човека.

Виж: (сравни „Откровение” – 3, 21): „На онзи, който победи, ще дам да седне на моя престол така, както аз победих и седнах с моя баща на престола му.” ( „Откровение”, гл.3, ст.21)


ЗАКЛЮЧЕНИЕ


„Любовта управлява двореца, лагера, леса, хората долу и светците горе; защото любовта е небето и небето е любов.”

Силата на любовта е прекрасно описана от цитирания стих на Уолтър Скот в неговата „Балада за последния трубадур”. В предшестващите страници беше ясно показано, че „Любов е Бог”, не само като най-благородно чувство на един поет, но и като словесно изразяване на една вечна истина. Към каквото и религиозно верую да принадлежи човек, каквото и да бъде неговото положение в обществото, ако той постоянно култивира и развива този ръководен принцип, естествено заложен в неговото сърце, той със сигурност ще бъде на прав път, да се спаси от странстването в това създание на Тъмнината, Мая. Вече бе посочено в предходните страници как именно любовта трябва да се култивира, за да се постигне най-висше развитие, и единствено посредством нея човек ще може да намери неговия Духовен Учител, чрез чиято милост той отново бива кръстен в свещения поток, и жертва своето Аз пред олтара на Бог, ставайки единен с Вечния Отец завинаги и завинаги. Затова ще завършим тази малка книга със сериозно призоваване към читателя никога да не забравя великата цел на живота. Както казва просветленият мъдрец Шанкарачаря: „Животът е винаги несигурен и нестабилен, като капчица вода върху лотос в лист. Присъствието на божествена личност, дори и за миг, може да ни спаси и избави.”

Шри Юктешвар "Кайваля Даршанам (Святата наука)"

Няма коментари:

Публикуване на коментар