вторник, 20 юни 2017 г.

СВЯТА НАУКА Сутра 27 - 32



Сутра 27 

[Седем са световете или Локи на творението: Бху, Бхувар, Свар, Махар, Джана, Тапо и Сатя. (Сегашният свят, и „земният” стадий на човешкото съзнание, са наречени Бхулока.] По пътя към божествеността има седем сфери, означени като Сваргас или Локас на мъдреците на Изтока (виж гл. I:13). Te са: 
Бхулока — сфера на грубата материя; 
Бхуварлока — сфера на фината материя или електрически явления; 
Сварлока — сфера на магнитната поляризация и аура или електричества; 
Махарлока — сфера на магнитите, атомите; 
Джаналока — сфера на Духовните Отражения, Синовете на Бога; 
Таполока — сфера Светия Дух; Универсалния Дух; 
Сатялока — сфера на Бога, Вечната Същност, Сат. 

От тези седем сфери, първите три съставляват материалното създание (Бхулока, Бхуварлока, Сварлока), царството на Тъмнината, Мая. Последните

Сутра 28 

[Влизайки в Бхуварлока („въздух” или „свят на ставането”), човек става Двиджа или „дважди роден”. Той разбира втората част на материалното творение – тази на по-фините частици, на тънките сили. Такова състояние на умовете преобладава в Двапара Юга.] Когато човек, бидейки кръстен, започва да се разкайва и се връща обратно към Вечния Баща, и оттегляйки своето Аз от грубия материалния свят Бхулока, навлиза в света на фината материя Бхуварлока, казва се, че той става Двиджа или дважди роден тип. В това състояние той разбира своите вътрешни електричества – втората, фината част на създанието. Разбира също, че съществуването на външното не е нищо друго, освен просто срастване или съединение на неговите фини вътрешни обекти на сетивата (отрицателните свойства на електричествата) с неговите пет органа на сетивност (положителните свойства) чрез неговите пет органа на действие (неутралните свойства на същите), дължащо се на функционирането на неговия ум и съвест (съзнание). Това състояние на хората е Двапара; и когато това става естествено всеобщото състояние на човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система е в Двапара Юга. В този Двапара период сърцето става устойчиво. Ако човек продължава да бъде в това кръстено състояние, оставайки потопен в свещената река, той постепенно стига до приятно състояние, в което сърцето му напълно изоставя идеите за външния свят и се отдава само на вътрешния.

Сутра 29

 [В Сварлока (“рай”) човек е способен да разбира тайните на Читта, магнетичната трета част на материалното създание. Той става Випра, почти съвършено същество. Такова състояние на ума преобладава в Трета Юга.] В това предано състояние човек, отдръпвайки своето Аз от Бхуварлока, светът на електрическите атрибути, стига до Сварлока, светът на магнетичните атрибути, електричествата и полюсите. Тогава той става способен да разбере Читта, сърцето, магнетичната трета част на създанието. Читта, както е обяснено в глава I, е одухотвореният Атом, Авидя или Невежество, част от Тъмнина, Мая. Човек, разбирайки тази Читта, става способен да разбере цялата Тъмнина, самата Мая, от която Читта е част, също и както цялото творение. Казва се тогава, че човек принадлежи на Випра, или почти съвършен, тип. Това състояние на човешките същества е наречено Трета. Когато то стане естествено всеобщо състояние за човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система ще бъде в Трета Юга.

Сутра 30 

[Чрез истинско покаяние човек достига Махарлока („великият свят”). Не повече обект на влиянието на невежество (Мая), той придобива чисто сърце. Той влиза в естествената каста на Брахманите („познаващи Брахман”). Това състояние на ума преобладава в Сатия Юга.] Продължавайки по-нататък към Бога, човек издига своето Аз до Махарлока, областта на магнита, на Атома. Тогава всички развития на Невежеството биват отстранени и сърцето му стига до чисто състояние, свободно от всякакви външни идеи. В това състояние човек става способен да разбере Духовната Светлина, Брахман, Реалната Същност във вселената, която е последната и вечна духовна част в творението. В този етап човек се нарича Брахмана или се числи към духовната каста. Това състояние на човешките същества се нарича Сатя и когато то стане естествено всеобщо състояние за хората от някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система ще бъде в Сатя Юга.

Сутри 31, 32 

[Не просто отразявайки, а изявявайки Духовната Светлина, човек се издига до Джаналока, царството Божие. Тогава той преминава в Тапалока, сферата на Кутастха Чайтаня. Изоставайки празната идея за своето отделно съществуване, той навлиза в Сатиялока, където постига състояние на окончателна свобода, Кайваля, сливане с Духа.] В този случай, когато сърцето стане пречистено, то повече не просто отразява, а проявява Духовна Светлина, Синът на Бога. Бидейки по този начин осветено или мирипомазано от духа, то става Христос, Спасител. Това е единствения път, по който човек, бидейки отново покръстен или потопен в Духа, може да се издигне над създанието на Тъмнината и да влезе в Джаналока, Царството Божие; това е творението на Светлината. В такова състояние човек се нарича Дживанмукта Санняси, подобно на Господ Исус от Назарет. Виж: „Истина, истина ти казвам: ако не се роди човек от вода и Дух, не може да влезе в царството на Бога.” (Евангелие от Иоана, гл. 3, ст. 5) „Исус му каза: аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Бащата, освен чрез мене.” (Евангелие от Иоана, гл. 14, ст. 6) В това състояние човек възприема себе си като нищо друго, освен просто ефимерна идея, почиваща върху частица от всемирния Свети Дух на Бога, Вечния Отец и разбирайки истинското обожание, той принася своето Аз в жертва на Светия Дух, олтарът на Бога. Това ще рече, изоставяйки празната идея за своето отделно съществуване, той „умира” или се разтваря в универсалния Свети Дух и така достига Тапалока, сферата на Светия Дух. Станал по този начин едно с универсалния Свети Дух на Бога, човекът става обединен със Самия Вечен Баща и така идва до Сатялока, в която разбира, че цялото това творение по същество не е нищо друго, освен една идея-игра на неговата собствена природа и че във вселената не съществува нищо друго, освен неговото собствено Аз. Това състояние на единение се нарича Кайваля, Eдинственият Аз. Виж:

 „Блажени са мъртвите, които от там нататък умират в господа.” („Откровение” , гл.14, ст.13) „Аз дойдох в света от Бащата, сега напускам света и отивам при Бащата.”

( „Евангелие от Йоана”, гл.16, ст.23)


Шри Юктешвар "Кайваля Даршанам (Святата наука)"

Няма коментари:

Публикуване на коментар