четвъртък, 29 юни 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 23 - Борис Балкх



Двуглавият орел като символ на "свещенната римска империя"(Das Heilige Roemische Reich)
                             

Според Новия Български календар, двата дни, 07 и 08 Летен (28 и 29.06), са ЕЛЕНОВИ ДНИ – дните с най-положителна полярност – ЕЛ ЕН. Знакът им е двуглав ОР ЕЛ – символ за приемственост между миналото и бъдещето; Както е записано за това в древен Египет: „Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден." Такива са и тези два дни – полеви годишен предел – дните на Слънцето. Тези два дни, са и дни на Познанието. Тогава празнуват учените.

Във високосна година, между 07 и 08 Летен – между двата Еленови дни, се вмъква уравнителният, нулев, неброен ден. Той е ден на Разума, на Мъдростта, а тя е различна от Познанието.

Названието на този ден е КАРАНА, КХА РА НА, Корона – най-висшият празник на българите. Знакът му е двуглав ОР ЕЛ, увенчан с корона. В древността той е определял годината на Олимпийските игри, през време на които са спирали войните и крамолите
.




                                                  https://pandagif.com/gifs/tIo9yyk5Y4.gif

Денят 08 Летен (29.06), е първият от втората седмица от летните празници. Тези седем дни се наричат Рамадови дни. Названието идва от името на Рамад Кхан (ударението пада върху второто а, Рама ) – владетелят на живота. Този ден е и вторият от двата Еленови дни.

                       
       

През периода ЕЛ ЕН, когато се установява кръговратът на първата вселенска противополижност - горната вода, промяната на физическото поле води до промяна на химическите полета, които чрез поляризяцията имат възможност да установят напрегнатостта си в покой (РАМА в ХАН)

                  


Рамадан и Рамазан за мюсюлманите също е празник, но те изкривяват значението на тези дни. Вместо да се наслаждават на слънчевата (фотонна, пранична) активност с неприемане или минимално приемане на храна, изчакват залеза и пред лицето на луната преяждат. ......което, разбира се води до създаването на още и още химични полета, които пречат на физичните полета да се установят в покой. От там следва и объркването в представите им за Бог. Химичните полета са враговете им, но те не ги търсят вътре, а вън.

           


ЛУДОСТТА

Това, което у хората наричаме въображаемо, при компютрите е виртуално. За да ползваме компютрите пълноценно превключваме многократно техните програми, от една към друга, но понякога компютърът се поврежда, обърква програмите и не ни върши работа. Тогава обикновено казваме: "Този компютър, пак се побърка!" Същото понякога са случва и с човека.

Има хора, родени с "грешка" в телесната програма. Ще ги познаем по недъга им. На други, тя се "поврежда" по-късно. Макар и по-трудно от останалите, те се справят някак в живота, защото умът им е читав. Но когато човекът е роден с "грешка" в програмата на ума или тя се обърка по-късно, той не се справя в живота и е "непълноценен" за себе си, за семейството си и за обществото.

Въображението в децата обикновено е много силно, заради тяхната вродена и присъща за възрастта им любознателност. Но и ние, възрастните го усилваме, като им разказваме приказки с въображаема действителност, герои и събития. Слушайки различните истории, децата несъзнателно се насочват към точно определени събития и герои, които им стават любими и започват да им подражават. Затова, когато видим в средата на стаята дете, което се носи с порива на вятъра, яхнало полегналия стол, да размахва смело точилката на баба си, готово да срази коварния си враг, това поражда у нас само снизходителна, умилителна усмивка. Но, ако същото се случи с възрастен човек и ако не е на сцена, тава вече е силно обезпокоително.

Моето мнение е, че родителите и учителите не трябва да откъсват децата от "сивата" действителност и да ги пренасят в красиви и вълшебни виртуални, измислени светове чрез приказки, разкази и най-вече чрез новите технологии, защото!!! В детската възраст у хората се изграждат програми от техния софтуер. Пренасяйки децата във въображаеми действителности, понякога, те (въображаемите действителности) могат да бъдат възприети от ума на детето като трайни и окончателни програми за софтуера му. Така детето става различно от връсниците си, със странно и своенравно поведение.

В "крехката" детска възраст, съотношението в живота на детето между истината – майката природа – скучната сива действителност и неистината – въображаеми, виртуални действителности предоставяни на детето, трябва да бъде решително в превес на истината. В противния случай, рискът, детето да остане във въображаема действителност се увеличава.

Заради научни търсения, по задължение, с теоретична насоченост някои хора си изграждат въображаеми – предполагаеми действителности. Но има и хора, които така са устроени – със силно въображение и правят същото, но по "призвание". Понякога околната среда се оказва неблагоприятна за тях и това поражда страдание в душите им, което още по-силно ги отчуждава и отблъсква от действителността.

Чувствата и мисленето са взаимодействия на полета. При силна напрегнатост на полетата на въображението и на душата, може да настъпи промяна, "грешка" в програмата на ума и да се "затвори" обратният път, защото, както знаем, вероятното, все някога става възможно, а всяка възможност, все някога се осъществява.

Трайното излизане от действителността, от Вида и преминаване и оставане във въображаема действителност, във Веда, е лудост. Веда, без Вида, е невъзможна за човека.

Причината, за нашето поведение в ежедневието са сведенията от околната среда (онлайн). Те "командват парада" и ни диктуват какво трябва да правим или да не правим, а ние само се пригаждаме към тях ежеминутно. Но за да го правим успешно и безопасно ни помага паметта, опитът (офлайн, от паметта). Умът прави мигновено сравнение между двете за съвпадение. Ако има такова, издава обичайни команди към тялото мигновено и несъзнателно (по подразбиране).

Но когато двете сведения не съвпадат, на ума му трябва време за анализ и осмисляне на новото сведение, на количеството и качеството на несъвпадението. Едва след това може да издаде или да не издаде команди към тялото, които може да не са правилни, но при втори такъв случай вече ще имаме опит (съвпадение в "база данни" на паметта) и умът няма да сгреши командите си към тялото.

Но понеже всички сме различни, при някои хора пътят от сетивата да паметта е позатворен или "стеснен" и сведенията от сетивата достигат да паметта непълни и неясни. Затова и запечатаните образи в паметта не са четливи и сравненията, които прави ума са бавни, тромави и неясни и поради това и решенията са същите. За такива хора казваме, че са с умствена недостатъчност.

А може и паметта да е "негодна" или "некачествена" или обратният път, от паметта до ума да има същите недостатъци. Резултатът ще е все един и същ – бавно, тромаво и неясно решение и действие. Ако пътят от паметта до ума се затвори, ние си изгубваме паметта нацяло.

При други хора "парадът" се командва от вътрешните сведения в паметта (офлайн). Умът чете само тях или предимно тях като меродавни и се опитва да ги приложи спрямо околната среда. През нощта тези действия са само странни и неразбрани сънища, но през деня са траен очевиден недостатък.

При някои пък е силно развито и първостепенно шестото чувство. Чрез него върху човека въздействат невидими и непознати дори и на науката фини външни полета, които "му диктуват" поведението. Имайки предвид, че и при него външните сведения са меродавни, то той си е нормален, но за околните, които не знаят за фините полета, той е луд. Ако такъв човек успее да остане в рамките на "нормалността", с това свое качество може да бъде добър екстрасенс.


         
Борис Балкх




ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Въображението е най-мощният мисловен инструмент на човека, за опознаване на света. Когато вниманието му се насочи към непознато, неизвестно нищо, което той иска да опознае и да превърне в известно и познато нещо, първото и най-важното негово деяние е да избере правилния въпрос, от многото, които неминуемо ще възникнат в главата му. Следват предположения за правилен отговор, с положителна или отрицателна насоченост или твърдо убеждение за единствено правилния.

Въображението е "пробудено" в различна степен у всеки от нас. В някои хора е по-силна Вида. Те имат голяма и будна памет, а помислите и действията им са основани на задълбочени знания. Те са "здраво стъпили на земята" и обвързани с действителността. Нямат склонност да излизат от нея и да "витаят в облаците" или "да гонят Михаля". Поради това са изключително съсредоточени и практични и обикновено "успяват" в живота.

В други хора е по-силна Веда. И те имат голяма и будна памет, но независимо от знанията им, техните помисли и деяния са основани в по-голяма степен на въображението. Не са толкова здраво свързани с действителността и имат склонност да "витаят в облаците" и "да гонят Михаля". Поради това са недостатъчно съсредоточени и практични. Склонни са към теоретизиране на всичко и "търсещи" всичко. По-голямата част от тях са неудачници в живота.

Не много често, но у някои хора наличните две качества – голямата и будна памет и "богатото" въображение са "под контрол". Ако и обстоятелствата помогнат, резултатите са невероятни. Тези хора са истинските водачи на човечеството по пътя на прогреса.

Следствията от нашите знания, помисли, решения и действия, са успехът или неуспехът, а те са основата за щастието или нещастието на хората. Поради това, крайните степени на двата начина за използване на въображението разделя хората на вземащи и даващи – тарикати и творци.

• При тарикатите водещ е битовият материализъм и азът, които ги тласкат с помисли и деяния само и единствено към придобиване на богатство и власт, чрез спечелване, заграбване, открадване, измами, убийства и т.н.
• При творците водещ е научният материализъм и стадното чувство, които ги тласкат с помисли и деяния към изява на творческото им дръзновение за обществото, чрез открития, рационализации, нововъведения в теорията и практиката.

Начините за придобиване на знания от Веда са два.

1. Достигане чрез знанията и въображението, като мисловен път от Вида към Веда. Така в науката днес се теоретизира и се изграждат предполагаеми действителности – хипотезите.
2. Показване и доказване, чрез опити и наблюдения в рамките на Вида, на нови части от причинно следствената верига на еволюцията. Този днес е основният метод в науката за доказване на хипотезите и превръщането им в теории.

Въображението, като път към неизвестното, е било познато още в древността. Имало е хора, има ги и днес, които при определени обстоятелства изпадат в транс и започват да разговарят с несъществуващ събеседник или сами да говорят странни, често неразбираеми думи или описват преживяването си от транса по-късно. Дори и днес в някои народи странните хора, лудите са на почит, защото се счита, че говорят с Бога. Още тогава, наблюдателни хора са установили приликата на следствието – преминаване във въображаема действителност при естествения транс и изкуственото опиянение от спирт или други опиати. Решили са, че това е възможен начин да "отворят" въображението си – като път към Веда и са започнали да практикуват опиатите съзнателно и целенасочено, за постигане на тази цел.

Ще го кажа пределно ясно – такъв път няма!

Всеки става някакъв по време на зачатието – Кхарма и си остава такъв за цял живот. За съжаление малцина успяват да узнаят, какво им е орисала Кхарма и да го следват. За такива щастливци обикновено казваме: "На този, във всичко му върви. Премина през живота с песен". А той просто плува по течението на еволюцията, докато по-голямата част от нас плуваме напречно на "реката" и ако постигаме някакъв успех, то е защото течението ни отнася и се движим по диагонал. Но има хора, които считат себе си за по-по-най и плуват директно срещу течението и така всъщност стоят на едно место и не постигат нищо.

Човешкото познание е колективно дело и ако искаш да дадеш своя дял, учи. Само така ще можеш да провериш дали...
     


               


СТРАХЪТ

Първото, най-силното човешко чувство е страхът – чувството за самосъхранение. А причините за страха са видими, известни или невидими и неизвестни.

Понякога, метеорологичните промени или определени неблагоприятни случки, пораждат у нас необяснимо безпокойство, което преминава в страх, депресия или нервно разстройство, които ни подтикват да предприемем инстинктивно спешни "спасителни" действия. От палави капризи, до бурна истерия или агресия, странни и необясними не само за околните, но и за самите нас. За жалост, през средновековието те са били неоспоримо доказателство, някои жени да бъдат обявявани за вещици и изгаряни на клада.

         


Но в екстремна ситуация, понякога страхът прераства в ужас и под въздействието на стреса човекът изпада в шок. Тогава "го полазват, побиват тръпки", "косата му настръхва", "дъхът му спира", а действията му, като следствие от всичко това, са в две посоки.

В единия случай, човекът "се задейства" без да е взел каквото и да е мисловно решение, а действията му са необясними и невероятни по сила и бързина. Или изключително и единствено точните или абсолютно нелогични и най-погрешните.

В другия случай той се вцепенява и често изпада в безсъзнание, а понякога дори става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо.

Страхът, ужасът, е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното – телесното. Но за щастие не се случва често и е неприятен спомен. Затова страхът, ужасът не е издигнат в култ.

     
   

ЛЮБОВТА

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.

Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя е в нас и си остава винаги там. Всеки, въз основа на неговите телесни и душевни дадени от природата нагласи и житейски придобити представи за любовта, си изгражда въображаем образ за съвършената половинка.

Поради това човекът търси и избира за партньор, мъжа или жената, която е най-близо до неговия въображаем идеал. Но не винаги е точен в оценката си или поради прибързаност в последствие се оказва, че отрицателните качества на половинката са повече от положителните, съпоставени с въображаемия модел и обикновено връзката се разпада. Такава "грешка" поражда страдание, но любовта не си отива с "грешния" избор и след време човекът се влюбва отново. Понякога и трети и четвърти път.

Така обикновено се случва със "средностатистическите" хора. Но има лица, които изграждат своите въображаеми модели давайки превес на предпочитанията на тялото си или на душата си.

Тези, чийто модел е изграден под влиянието на желанията на тялото, се стремят към тялото на другия, заради плътската любов. Те осъществяват многобройни краткотрайни "несериозни" връзки и рядко създават семейство, което обикновено е нетрайно и не носи душевна удовлетвореност на членовете му, а децата от такъв брак нямат щастливо детство.

Други хора, които са изградили въображаемия си модел под давлението на душата, се стремят към душата на другия, заради възвишената си платоническа любов и нямат силно телесно влечение за плътска, а понякога дори и не я осъществяват. Такива хора много трудно намират сродни души, а връзките им рядко са удовлетворителни и поради това са редки и кратки, а прекъсването им болезнено. Те рядко създават семейства. Децата при тях обикновено са нежелани и ако се появят, не са щастливи.

Всъщност, за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация оргазма. Какво е оргазмът и за какво служи той?

• Първо. Той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов – единственият естествен начин за продължаване на рода.

Природата ни е дала тази залъгалка за да е сигурна, че ще изпълняваме повелята и – да създаваме потомство. Какво ли би станало, ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.

• Второ. Той е ограничено по място и време биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

Обменът на сведения за стойността на полето (чувствителността, осезаемостта), който поражда тежнения в биополето и желания в тялото, в езика Бхаджа се нарича КХАМА. От него е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло.

Днес тенденцията в нашето общество, е същността на младите хора да се принизи до двете определения: мутри и блондинки. А за тях, оргазмът е само кеф. При древните нещата са доста по-различни. Момента, непосредствено преди оргазма и самият оргазъм се съдържат в понятието самадхи, за което в Индия се казва: „ Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод, ББ). Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ДХАНА – (спиране на дъха, ББ) покой, безмълвие.”

За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост: на околното поле, на двете биополета и на оргазмите. Тогава КХАМА, ще стане КХАРМА – зачатието – печатът на полето върху новозаченатия плод; Неговото духовно начало, посято от мъжа в жената, което ще изгражда тялото си в майчината утроба, през деветмесечния си път от небитието към битието.

КХАРМА, днес вече може да се обясни в своята пълнота. Това което писах по-горе – че Кхарма е само мигът на зачатието означава, че тогава се създава нашият хардуер, който не се променя през целия ни живот. По време на биологичното ни развитие след зачатието и след раждането се създава и допълва нашият софтуер, които може да се променя и допълва през целия ни живот.

Разделението от природата на материя и дух при човека, дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духа на плода, който изгражда собственото си тяло.
   


                  


ДУШАТА

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.


Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Слънцето; от Месеца; От сезонните и метеорологични промени; От присъствието на много хора или отделни личности; От животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Промените на околното поле влияят най-силно на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че ги е хванало уруки. А урукито, е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско или високо атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други две думи, аура в окултизма и душа в религията. А в нашия древен мироглед думата е МАНА – Азът, самосъзнанието, което дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща – Аз и останалият свят.

               
         

УМЪТ

Умът, е седмият прозорец, приобщаващ ни към върховната цел на съществуването ни – познанието. Само той може да съхранява сведенията идващи от другите прозорци, да ги осмисля и изгражда картината на действителността. Затова е важно не само колко ще са отворени другите шест прозореца, за да идват до ума достоверни сведения, но и колко е отворен седмият прозорец към света и каква част от него се вижда от нашия ум, чрез сетивата.

• Когато е отворен към знанието за светлината, човекът е художник.
• Когато е отворен за звука, е добър музикант.
• Има изключително чувствителни хора за аромата и вкуса. Те са отлични дегустатори.
• Тези със шестото чувство, са ясновидци, екстрасенси.
• А онези с равнопоставено, повишено усещане за повече сетива са добри анализатори.

Във Вселената има само един – Вселенският Разум, който е промислил и осъществил Мирозданието. Затова и думата разум, е винаги в единствено число и се състои от две части раз и ум. Раз, означава пръв, първо, първично. Така както броим деянията си: раз, два, три – първо, второ, трето. Човекът няма разум, а само ум и се стреми да следва Разума, като разчита предначертанията му, чрез материалното многообразие.

     


ПАМЕТТА

Голяма част от сведенията придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата си Дао Дъ Дзин: " Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър."

ВИДА и ВЕДА, са названията в езика Бхаджа от древността, за двата начина за придобиване на знания и оценката на тяхната значимост.

От Вида, е останал коренът на някои съвременни български думи: вид, видя, виждам, видно, видимо, видимост и др. Точно такова е и значението на Вида.

• Всичко материално проявено в природата и поради това възможно да бъде възприето от човека, чрез сетивата.
• Възприетото чрез сетивата знание.

         
   

МЪДРОСТТА

Веда, също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо. Точно такова е и значението на Веда.

• Неведомо, невидимо, материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез сетивата.
• Веда, е висшето знание, до което малцина достигат чрез размишления, основавайки се на собственото си знание Вида.

Веда, е въображаемото продължение на Вида, по пътя на еволюцията.

Мъдреците достигнали Веда, в древността са наричани двиджа или дионис – два пъти родени, телесно и духовно. Хора, които гледат света с третото си око – ума. А за издигнатата в култ мъдрост се казва: "Съзнанието, определя битието!".

Съвременният човек създаде компютъра "по свой образ и подобие" и чрез съпоставяне на възможностите им можем да разграничим още по ясно Вида и Веда – паметта и мъдростта.

• Относно паметта, в сравнение с компютъра, човекът е почти абсолютна нула. Но компютърът не може сам да пожелае и да излезе извън сведенията, които му е вложил и задачите, които му е възложил човекът.
• Човекът, ако реши, може да тръгне мисловно накъдето си поиска и да си въобразява каквото си поиска. Поради това, относно мъдростта, мисленето, компютърът, в сравнение с човека няма тази мисловна свобода и е почти абсолютна нула.

Има и още една разлика между компютъра и човека. Вложената в компютъра памет не се променя. Но ако човекът натоварва постоянно своята памет и ако това се прави поколение след поколение, обемът на паметта на човека се увеличава.

По своята същност, и човешките, и компютърните знания са полета.

                   


РАЗЛИЧИЯТА

Като част от Пътя, за нашето еволюционно стъпало сме от животинския вид "човек", но като хора, вътре във вида си сме различни и в трите си "съставки": телата, душите и ума. А различията, каквито и да са те, когато и да е, където и да е, винаги са повод за разделение между хората. Но и различията са различни. Едните са естествени – лични, а другите изкуствени – групови.

Естествените, личните, могат да се градират в пирамидална структура.


• Номер едно е фактът, че сме родени хора, човеци. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че сме хора.
• Две и три, са мъжът и жената. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че се раждаме мъже или жени.
• Четири, пет и шест са децата, зрелите хора и старците. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че за определено време сме на определена възраст.
• Седем, осем, девет и десет, са четирите човешките "раси", според цвета на кожата. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за цвета на нашата кожа.

Ако използвам религиозната символика трябва да кажа, че до тук всичко е от Бога дадено, но от тук надолу по редовете на пирамидата всичко е от лукавия. Религии, идеологии, политически партии, народности, езици и т.н. и т.н.

                


МОРАЛЪТ

Веднъж обособена, общността си създава и се подчинява на свои общи неписани правила, които са сбор от качествата и желанията на членовете на общността. Изградени чрез борба и сътрудничество още в древността и променяйки се във времето в различните общества и за човечеството като цяло, те са достигнали до нас под названието Обществен Морал.

Моралът, е основата на общността и поддържа обществото в равновесие чрез справедливостта. А тя е, осигуряване на възможност за удовлетворяване на петте лични права, на възможно най-голяма част от общността.

Здравият морал (здравето на общността) поддържа здрава общност, основаваща се на доброволен съюз. "Болният" морал (болестта на общността) поддържа болна общност, основаваща се на принуда и измама.

Моралът, е началото и краят на общността. Като обществен регулатор, той е променлива величина и затова трябва да се пази и защитава от всеки член на общността. Мярка за качеството на морала може да бъде единствено неговата основа – справедливостта.

         

ТРИТЕ СТОЖЕРА

Еволюирайки милиони години, човекът е достигнал съвременния си "съвършен" образ. Ако решим да го опознаем, колкото и "сложен" да ни се вижда на пръв поглед, обобщавайки цялата му "сложност", ще установим че се състои от три "части" – тяло, душа и ум. Имайки предвид това, личните човешки права и задължения, дадени ни от природата са пет:

1. На живот.
2. На бит.
3. На възпроизводство.
4. На духовна удовлетвореност.
5. На творческо дръзновение на ума.


Първите три – телесните лични права, са неотменими. Те са генетично заложени и възложени на всеки отделен човек и никой, нито друг човек, нито обществото, не бива да го лишава безпричинно от тях.

Три са стожерите, които поддържат справедливостта – основата на морала в общността и самата общност. Елитът трябва да ги поддържа здрави, удовлетворени и добре работещи.

1. Първият стожер, е необходимостта от сигурни условия за удовлетворяване на трите неотменими лични телесни права на човека – на живот, на бит и на възпроизвеждане.

Първият стожер, е нуждата от задоволяване на потребностите на тялото. Той е "хлябът", от римските обществени устои: "Хляб и зрелища!" Елитът, задължително трябва да удовлетворява телесните права и нужди на всички хора в обществото. Ако възможностите на дадено обществото позволяват единствено удовлетворяване на хората само по първия стожер – телесно, в такова общество "Битието, определя съзнанието".

2. Вторият стожер, е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри възможности за упражняване на четвъртото лично право – на душевна удовлетвореност.

Това става чрез културата, изкуствата, спорта и туризма. Те са "зрелищата" от римските обществени устои: "Хляб и зрелища!"

3. Третият стожер, е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри условия и възможности за упражняване на петото лично право – на творческото дръзновение на ума.

То трябва да става на основание на колективното познание, чрез личното дръзновение на отделния човек, за открития и нововъведения в областта и на трите стожера. Елитът трябва да осигурява условия за проверка, осъществяване и прилагане на мисловните градежи на въображението на личността в действителността; От теорията, в практиката; От Веда, във Вида. В такова общество "Съзнанието определя битието!" Третият стожер трябва да бъде първостепенен и обгрижван от всички. Той е двигателят на прогреса.

"При невъзможност в дадено общество да се осигурят условия за удовлетворяването и на трите стожера, първо трябва да бъде ограничен третият стожер, след това вторият и накрая да остане само първият, да поддържа общността. Когато и той рухне, общността престава да съществува."

               


ЕЛИТЪТ

Поради нашите различия, по-способните личности в общността, по естествен път се проявяват или биват гласно или негласно приемани или обявявани за водачи на рода или племето. С увеличаване на числеността на общността, съизмерно се увеличават и водачите, които се обособяват в група, ръководеща общността. Те са елитът. Задълженията на елита са да осъществи, организира и поддържа здрави и работещи трите стожера на обществото.

Освен за устройството и устойчивостта на обществото, елитът е отговорен и за опазване на реда в него, запазване на територията на държавата, на земята, водата, природните богатства, както и за взаимоотношенията с другите общества.

Моралът не е природна даденост, а обществени – човешки съглашенски поддържани устои, за устройството и съществуването на общността. Когато обществото "заболее", това означава, че са нарушени неговите устои, следствие от излизане на елита на общността от общоустановения за нея морал или, че елитът е подчинен на друг елит, от друго общество, с друг морал или мироглед.

Няма коментари:

Публикуване на коментар