ДХАМАПАДА гл. 21 - 26

                 

Глава XXII

ЗА ПРЕИЗПОДНЯТА

306

Този, който изрича неистини, отива в ада. В ада оти­ва и този, който, след като е извършил нещо, казва че не го е сторил. След смъртта си и двамата са равни. В другия свят те сахора, направили злини.

307

Много от хората, чийто плещи са покрити с жълто­то расо, са невъздържани и с неприятен нрав. По силата на своите лоши постъпки такива злодеи отиват в ада.

308

По-добре е да се погълне нагорещена желязна топка, подобна на лумнал огън, отколкото лош и невъздържан човек да живее от милосърдието на хората*.

309

С четири неща се сдобива човек, който силно желае жената на съседа си - с лошо име, неудобно легло, наказание и накрая - преизподнята.

310

Тук са лошото име и пътят на злото към ада. Тук е краткото удоволствие на изплашения в прегръдките на изплашената. Тук е тежкото наказание, което царят нала­га. Затова неканикой не помисля за жената на съседа си.

311

Така, както стръкът трева, ако бъде хванат неумело, срязва ръката, така и неправилно практикуваният аскетизъм отвежда в ада.

312

Небрежно свършената работа, престъпеният обет и лошата дисциплина - всички тези неща не носят голяма награда.

313

Ако нещо трябва да бъде направено, нека човек го направи. Нека здраво се захване с него! Невнимателният странник само още повече разпилява праха на своите страсти.

314

Злината е по-добре да се остави несвършена, защото после човек се разкайва за нея. Добрината е по-добре да бъде извършена, защото после човек не съжалява за нея.

315

Човек трябва да пази себе си, подобно на добре охра­нявана гранична крепост, защитена и отвън, и отвътре. Не трябва да му се изплъзва дори и минута. Тези, които пропуснатудобния момент, страдат в преизподнята.

316

Хората, които се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват, не се срамуват от това, от което трябва да се срамуват, такива хора, като прегръщат грешни учения, крачат попътя на злото.

317

Хората, които се страхуват тогава, когато не тряб­ва да се страхуват и не се страхуват тогава, когато трябва да се страхуват, такива хора, като прегръщат грешни учения, крачат попътя на злото.

318

Хората, кои то забраняват тогава, когато няма какво да се забранява и не забраняват тогава, когато има какво да се забранява, такива хора, като прегръщат грешни уче­ния, крачатпо пътя на злото.

319

Ала хората, които забраняват това,. Което трябва да бъде забранено и не забраняват това, което не трябва да бъде забранено, такива хора, като прегръщат вярното учение, крачатпо пътя на доброто.

                    

Глава XXIII

ЗА СЛОНА

320

Мълчаливо ще понеса оскърблението така, както сло­нът* - стрелата, изпратена от лъка. Защото светът по природа е лош.

321

Повеждат укротения слон в битка. Царят се качва върху укротения слон. Укротеният, този, който мълчаливо понася оскърбленията, е най-добрият измежду хората.

322

Мулетата, благородните индуски коне и слоновете с големи бивни са добри, ако са укротени. Ала по-добър е този, който смирява себе си.

323

Защото с тези животни никой човек не достига не-вижданата страна (нирвана), в която укротеният човек отива върху укротено животно, т.е. Върху добре укроте-ното си "аз".

324

Слонът на име дханапалака, от чиито слепоочия струят жизнени сокове и който трудно може да бъде удържан, не поема и хапка, когато е въб вериги. Слонът копнее за горичката наслоновете.

325

Ако човек надебелее и яде по много, ако е сънлив и само се обръща от едната на другата си страна, то тогава този глупец, подобен на свиня, която преяжда с помия, се прераждаотново и отново.

326

Преди моят ум скиташе, където пожелаеше и както му харесваше. Ала сега ще го обуздая добре, подобно на водача, който с куката усмирява разбеснелия се слон.

327

Не бъди безразсъден, наблюдавай своите мисли! Из-мъкни се от пътя на злото, подобно на слона, затънал в тинята!

328

Ако човек намери благоразумен спътник, който да го придружава, да бъде мъдър и да живее в умереност, тогава, нека тръгне с него, като побеждава всички опасности -щастлив, новнимателен.

329

Ако човек не намери благоразумен спътник, който да го придружава, да бъде мъдър и да живее в умереност, тогава нека крачи в уединение, приличен на цар, който е напускалсвоята завладяна страна, подобен на слона в гора­та.

330

По-добре да живееш сам. Няма приятелство с глупе­ца. Нека човек крачи сам, нека не извършва грехове, нека бъде с малко желания, подобен на слона в гората.

331

Приятелите са приятни, когато има нужда от тях. Удоволствието е приятно, каквото и да го породи. Добро­то дело е приятно в часа на смъртта. Изоставянето на всяка мъка е приятно.

332

На този свят е приятно да бъдеш майка, приятно е да бъдеш баща, приятно е да бъдеш самана, приятно е да бъдеш брахмана.

333

Приятна е добродетелта, която продължава до дълбоки старини. Приятна е здраво вкоренената вяра. При­ятно е придобиването на мъдрост. Приятно е въздържа-нето от грехове.

                  

Глава XXIV

ЗА ЖАЖДАТА

334

Жаждата на безразсъдния човек израства подобно на пълзящо растение. Той се лута от живот в живот, прили­чен на маймуна, която търси плодове в гората.

335

Подобно на изобилната трева бирана* се увеличават страданията на човека, победен в този свят от жестока-та и изпълнена с отрова жажда.

336

Подобно на водни капки от лотосов лист се свличат страданията на човека, победил жестоката и трудна за преодоляване в този свят жажда.

337

Отправям би тези приветствени думи: "всички вие, събрани тук, изровете корена на жаждата. Така този, кой­то желае благоуханния корен ушира, изравя тревата бира-на. ТогаваМара, изкусителят, няма да може всеки път отново и отново да ви съкрушава, така както това прави потокът с тръстиките".

338

Подобно на повалено дърво, което продължава да рас­те, ако коренът му е непокътнат, страданието от живо­та отново и отново ще се завръща, ако причинителите на жаждата небъдат унищожени.

339

Този човек, чиято жажда в своя стремеж към удовол­ствие господства в тридесет и шестте потока, този заблуден човек ще бъде отнесен от вълните. Тези вълни са неговите желания, които са обърнати към страстите.

340

Потоците текат навсякъде, пълзящото растение на страстта възправя снага. Ако го видиш да покълва някъде, отсечи корена му със знание.

341

Човешките удоволствия са разточителство и раз-кош. Затънали в сласт и търсещи удоволствие, хората постоянно са подложени на раждане и разруха.

342

Хората, гонени от своята жажда, се суетят наоколо, подобно на хванат заек. Държани в окови и вериги, те отново и отново понасят страдания.

343

Хората, гонени от своята жажда, се суетят наоколо, подобно на хванат заек. Затова нека Бхикшу се освободи от своята жажда, като се стреми сам да бъде лишен от страсти.

344

Него, който веднъж се е избавил от гората на страстта (т.е. Веднъж е достигнал нирвана) и след това се отдаде на живот в гората, и него, който веднъж измъкнат от гората, след товаотново и отново се впуска към нея, погледнете този човек! Въпреки, че е свободен, той отново сам заробва себе си.

345

Мъдрите хора не наричат здрава тази верига, която е направена от желязо, дърво или коноп. Много по-здраво е безпокойството за скъпоценните камъни и пръстените, за синовете исъпругата.

346

Мъдрите хора наричат здрава тази верига, която се влачи, избива, но трудно може да бъде разкъсана. Когато най- накрая успеят да я разкъсат, хората напускат този свят, свободниот грижи, като оставят всички желания и страсти назад.

347

Тези, които са роби на страстите, се спускат надолу по потока на желанията така, както паякът се спуска надолу по мрежата, която сам е изплел*. Когато най-накрая сложат край натова, мъдрите хора напускат този свят, свободни от грижи, като оставят цялата си привързаност назад.

348

Когато пътуваш към другия бряг на съществувай ие-то, откажи се от това, което е пред теб, което е зад теб, което е по средата. Ако съзнанието ти е абсолютно осво­бодено, нямаотново да преминеш през раждане и разруха.

349

Ако човек е обзет от съмнение, изпълнен със силни страсти и копнее само за това, което доставя удоволст­вие, жаждата му все повече и повече ще се увеличава и той наистина щезаякчи оковите си.

350

Ако човек се наслаждава на успокояването на съмне­нията, ако в неспирните си размисли винаги се спира на това, което не носи удоволствие (нечистотата на тяло­то и др.), тойположително ще отстрани, нещо повече, той ще разкъса веригите на Мара.

351

Този човек, който е достигнал съвършенството, кой­то не трепва, който е без жажда и без грях, този човек е премахнал всички тръни на съществуванието. Това ще бъде неговотопоследно тяло.



352

Този човек, които не изпитва жажда и привързаност, който проумява думите и тяхното значение, който знае реда на буквите (кои са в началото и кои - в края), този човек е получилсвоето последно тяло. Него наричат велик мъдрец и велик човек.

353

"аз съм надмогнал всичко, аз знам всичко, във всички състояния на живота аз съм неопетнен, аз съм оставил всичко и унищожаването на жаждата ме е направило сво­боден. Следкато сам съм проумял това, на кого да го предам?"

354

Дарът на закона превъзхожда всеки друг дар. Сладост­та на закона превъзхожда всяка друга сладост. Радостта от закона превъзхожда всяка друга радост. Унищожението нажаждата надмогва всяка болка.

355

Удоволствията изпепеляват глупците, ако те не търсят отсрещния бряг. Със своята жажда за удоволствия глупецът сам.унищожава себе си, като че ли е най-върлият свойвраг.

35в

Плевелите пакостят на полетата, страстта пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек без страсти, се възвръща стократно.

357

Плевелите пакостят на полетата, омразата пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, който не изпитва омраза, се възвръща стократно.

358

Плевелите пакостят на полетата, суетата пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, свободен от суета, се възвръща стократно.

359

Плевелите пакостят на полетата, сластта пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, свободен от сласт, се възвръща стократно.

                 

ГлабаХХV

ЗА БХИКШУ

(Просещия монах)

Сдържаността на зрението е добра. Сдържаността на слуха е добра. Сдържаността на обонянието е добра. Сдържаността на езика е добра.

361

Сдържаността на тялото е добра. Сдържаността на речта е добра. Сдържаността на мисълта е добра. Добра е сдържаността във всичко. Бхикшу, който е сдържан във всички неща, е освободен от всяка болка.

362

Него, който притежава контрол над ръцете си, над возете си, над речта си, над самия себе си, него, който се наслаждава вътрешно, който е -овладян, уединен и удов­летворен, негонаричат Бхикшу.

3в3

Сладка е речта на Бхикшу, който владее устата си, който говори мъдро и спокойно, който разяснява смисъла на закона.

364

Бхикшу, който не отделя мисълта си от закона, кой­то се наслаждава на закона, който разсъждаба върху закона, който следва закона, този Бхикшу никога няма да изостави истинскиязакон.

365

Нека той не презира полученото. Нека никога не за-вижда на другите. Бхикшу, който завижда на другите, ни­кога не постига спокойствие на ума.

366

Бхикшу, който, въпреки че получава малко, никога не се отнася с презрение към полученото, ще бъде възхваляван дори от боговете, ако води чист и освободен от леност живот.

367

Него, който никога не отъждествява себе си с име форма, него, който никога не тъгува по това, което вече е отминало, него наричат истински Бхикшу.

368

Бхикшу, който се осланя на добротата, който е спокоен в учението на Буда, ще постигне тихото място (нирвана), прекъсване на естествените желания и щастие.

369

О, Бхикшу, изпразни тази лодка! Ако бъде изпразнена, тя ще плува по-бързо. Изкоренил страстта и омразата, ти ще постигнеш нирвана.

370

Йзкорени петте сетива, напусни петте сетива, из­виси се над петте сетива. Бхикшу, който се е избавил от петте вериги, наричат "избавен от потопа" (огхатинна).

371

Съзерцавай, о, Бхикшу, и не бъди невнимателен! Не отправяй мисълта си към това, което доставя удоволст­вие, за да не ти се наложи заради своята непредпазливост да погълнешжелязното кълбо'" (в ада), за да не крещиш когато то те изгаря: "боли ме!"

372

Без знание няма съзерцание. Без съзерцание няма зна­ние. Този, който притежава и знание, и съзерцание, е близо до нирвана.

373

Бхикшу, който, влязъл в своята празна къща, остава със спокойно съзнание, изпитва непозната за обикновения човек наслада, виждайки ясно закона.

374

Размислил относно произхода и унищожението на еле­ментите (скандхите) на тялото, той намира щастие и радост, притежание на тези, които познават безсмърт­ното (нирвана).

375

И това тук е началото за мъдрия Бхикшу: бдител­ност по отношение на сетивата, удовлетворение, въздържаност според закона, благородни приятели, чиито живот е "чист и лишен отленивост.

376

Нека той води милосърден живот, нека бъде съвър­шен в задълженията си. Тогава, обгърнат от насладата, той ще сложи край на страданието.

377

О, вие, Бхикшу! Така, както васиката сменя повяхна­лите си цветове, така хората трябва да се освобождават от страстта и омразата.

378

Бхикшу, чието тяло, реч и съзнание са освободени, който е съсредоточен и е отхвърлил примамките на света, него наричат тих.

379

Пробуждай себе си чрез себе си! Изпитвай себе си чрез себе си! Така, самозащитен и предпазлив, ти ще живееш щастливо, о, Бхикшу!

380

Защото "аз"-ът е господарят на "аз"-а, "аз"-ът е убежището на "аз^а. Затова обуздай себе си така, както търговецът обуздава добрия кон.

381

Изпълненият с наслада Бхикшу, който е спокоен в учението на Буда, ще постигне тихото място (нирвана), прекратяване на естествените желания и щастие.

382

Този, който, дори като млад Бхикшу, се обръща към учението на Буда, огрява този свят, подобно на луната, освободена от облаци.

            

ГлаваХХVI

ЗА БРАХМАНА (АРХАТА)

383

Прегради смело потока! Отклони желанията, о, брах­мана! Когато осъзнаеш унищожението на всичко създадено, ще прогледнеш в природата и на несьздаденото.

384

А1<о е достигнал другия бряг и в двата закона (във въздържаността и съзерцанието), от брахмана, получил знания, падат всички окови.

385

Него, за когото не съществуват нито този, нито другия бряг, за когото не съществуват и двата бряга, него, неустрашимия и неокования, него наричам истински брах­мана.

386

Него, който е потънал в мисли, който е безукорен, уравновесен, позорен, без страсти и който е достигнал най-високия предел, него наричам истински брахмана.

387

Слънцето сияе през деня. Луната свети през нощта. Рицарят е бляскаб в своята броня. Брахмана е лъчист в съзерцанието си. Ала Буда, пробуденият, излъчва величие и денем, инощем.

588

Човек е наричан брахмана, защото е освободен от злото. Човек е наричан самана,защото крачи тихо. Човек е наречен прабрагита (паббагита, странник), защото е прогонилсобствените си пороци.

389

Никой няма право да се нахвърля срещу брахмана. Ала никой брахмана, ако това се случи, не трябва да си позво­лява да отвръща на своя нападател. Горко на този, който ударибрахмана! Дваж пъти повече горко на този, който се нахвърли срещу нападателя си!

390

Не е малка ползата за брах/мана, ако държи съзнанието си настрана от удоволствия та на живота. Когато изчезне цялото желание за причиняване на болка, страданието ще сепрекрати.

391

Него наричам брахмана, който, като контролира тя­лото, словото и мисълта си, не оскърбява нищо или ни кого с тях.

392

Постигнал закона в разкритата му от съвършено просветления (Буда) същност, нека човек почита този закон грижливо, така както брахманът почита жертвения I огън.

393

Човек не става брахмана по силата на сплетената си коса, семейството си или своето раждане. Този, в когото има истина и добродетелност, той е благословен, той е брахмана.

394

Каква е ползата от сплетената ти коса, нещастнико! Каква е ползата от одеянието ти от кози кожи! Отвън изглеждаш добре, но вътре в теб цари опустошение.

395

Него, който е облечен в мръсни дрехи, него, по чието съсухрено тяло вените са изпъкнали, него, който живее уединено в гората и съзерцава, него наричам истински брахмана.

396

Няма да нарека човек брахмана заради произхода или майка му. Такъв човек е истински високомерен и богат. Но бедния, свободен от всякаква привързаност, него наричам истински брахмана.

397

Него наричам брахмана, него, който е разкъсал всички окови, който никога не трепва, който е независим и необ­вързан.

398

Него наричам истински брахмана, него, който е пре­рязал въжетата и ремъците, него, който е разкъсал верига­та с всичко по нея, него, който е срутил преградата и който е пробуден.

399

Него наричам истински брахмана, него, който, въпреки че не е извършил престъпление, търпеливо понася обви­ненията, веригите и ударите на камшика, него, чиято сила е неговототърпение, чиято армия е неговата издръжливост.

400

Него наричам истински брахмана, него/който не из­питва гняв, който е покорен, добродетелен, без апетити, който е овладял себе си и е получил своето последно тяло.

401

Него наричам истински брахмана, него, който не при­лепва към удоволствието, така както водата не остава по листото на лотоса, така както синапеното зрънце пада от върха наиглата.

402

Него наричам истински брахмана, него, който дори и тук знае края на своето страдание, него, който се е осво­бодил от товара си и е непоколебим.

403

Него наричам истински брахмана, него, чието знание е дълбоко, него, който притежава мъдрост, който познава верния и грешния път и е достигнал най-високия предел.

404

Него наричам истински брахмана, него, който стои настрана както от миряните, така и от просещите, който не посещава често никоя къща и почти няма желания.

405

Него наричам истински брахмана, него, който не упреква никое друго същество, било то слабо или силно и който не убива и не причинява кръвопролитие.

406

Него наричам истински брахмана, него. Който е тър­пелив с нетърпеливите, благ с придирчивите и свободен

От страст сред обладаните от страст

409

Него наричам истински брахмана, него, от когото гневът и омразата, гордостта и завистта са паднали, подобно на синапеното зрънце от върха на иглата.

408

Него наричам истински брахмана, него, чиито думи са верни, поучителни, лишени от грубост и не обиждат ни-кого.

409

Него наричам истински брахмана, него, който в този свят не взема нищо, което не му е дадено, било то дълго или късо, малко или голямо, добро или лошо.

410

Него наричам истински брахмана, него, който не пи­тае желания нито за този, нито за следващия свят, него, който не изпитва привързаност и е непоколебим.

411

Него наричам истински брахмана, него, който няма никакви влечения и който, осъзнавайки истината, не пита как, него, който е достигнал дълбините на безсмъртното.

412

.него наричам истински брахмана, него, който в този свят е над доброто и злото*, над потисничеството на двете, него, който е освободен от мъка, грях и порок.

413

Него наричам истински брахмана, него, който сияе като луната, него, който е чист, спокоен, несмутим, в когото цялата веселост е угаснала.

414

Него наричам истински брахмана, него, който е изми­нал този блатист път, него, който е пребродил непрохо­димия свят и суетата му, него, който е прекосил и е достигнал отсрещниябряг, него, който е изпълнен с мисли, откровен, свободен от съмнения и привързаност, и удов­летворен.

415

Него наричам истински брахмана, него, който изоста­вя всички желания и се скита без дом, в когото целият ламтеж е угаснал.

416

Него наричам истински брахмана, него, който изоста­вя всички копнежи и се скита без дом, в когото цялата ненаситност е угаснала.

417

Него наричам истински брахмана, него, който след като отхвърли вся ка зависимост от хората, се извисява над всяка зависимост от боговете, него, който е свободен от всяка ивсякаква зависимост.

418

Него наричам истински брахмана, него, чиято пътека не знаят нито боговете, нито духовете (гадхарвите), нито хората, него, чиито страсти са угаснали и който е архат (блажен).

419

Него наричам истински брахмана, него, който не зове нищо свое, било то в миналото, бъдещето или настояще­то, който е беден и свободен от любовта на света.

420

Него наричам истински брахмана, него, който е изос­тавил източника на страданието и източника на болката, него, който е свободен от всички зачатъци на нов живот, него, героя, който е завладял всички светове.

421

Него наричам истински брахмана, него, който познава повсеместното унищожение и завръщане на живота, него, който е свободен от всяко робство, благоденстващ (сугата) ипробуден (Буда).

422

Него наричам истински брахмана, него, мъжествения, благородния, великия мъдрец, него, завоевателя, невъзму­тимия, завършения, пробудения.

423

Него наричам истински брахмана, него, който познава предишните си съществувания, него, който вижда ада и рая, достигнал е края на преражданията, него, който притежавасъвършено знание, него, който е мъдрец и чието съвършенство е безукорно.     

http://duhovno-razvitie.com/dhamapada.htm