неделя, 18 юни 2017 г.

ДХАМАПАДА гл.15 - 21



Глава XV

ЗА ЩАСТИЕТО

197

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които! Ни мразят! Сред хората, които ни мразят, нека останем свободни от омраза!

198

И нека живеем щастливо, въпреки че не зовем нищо свое! Ще бъдем подобни на сияещите богове, които се хранят с щастие!

199

И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните! Сред хората, които са алчни, нека останем сво­бодни от алчност!

200

Победата поражда омраза, защото победеният е не­щастен. Щастлив е той, удовлетвореният, щастлив е този, който се е отказал както от победата, така и от поражението.

201

И нека живеем щастливо, свободни от болести* сред болните! Сред хората, които боледуват, нека останем свободни от болести!

2о2

Няма огън, подобен на страстта. Няма губещо хвър­ляне, подобно на омразата. Няма болка, подобна на това тяло. Няма щастие, по-голямо от спокойствието.

203

Гладът е най-ужасната болест, а тялото - най-мъчи­телното страдание. Ако някой се убеди в това, то той е постигнал нирвана, висшето блаженство.

204

Здравето е най-великия дар, а удовлетвореността -най-голямото богатство. Доверието е най-близкият род­нина, а нирвана - висшето блаженство.

205

Докато вкусва сладостта на жадното потапяне в закона, този, който е усетил аромата на усамотението и

Спокойствието е свободен от страх и грях.

206

Избраните (ариите) са приятна гледка. Щастие е да се живее с тях. Ако пред погледа на човека не попадаха глупци, той би бил истински щастлив.

207

Този, който се движи в компания на глупци, страда продължително. Защото другаруването с глупци, подобно на приятелството с враг, е винаги болезнено. Компанията' на мъдритехора е прилична на радостта от срещата с; роднини.

208

Затова човек трябва да върви след мъдрите, умните, знаещите, търпеливите, благочестивите, избраните. Така както луната следва пътя на звездите, така и човек трябва да следвадобрите и мъдри хора.


               



Глава XVI

ЗА УДОВОЛСТВИЕТО

209

Този, който се отдава на суета, а не на съзерцание, този, който забравя истинската цел на живота и се вкопчва в удоволствието, този човек ще завижда след време на хората, упражнявали себе си в съзерцание.

210

Нека никой никога не търси какво е приятно и какво не е. Да не виждаш какво е приятно е страдание и страда­ние е да виждаш какво е неприятно.

211

Затова нека никой не се прибързва към нищо. Загубата на възлюбения е зло. Тези /които не обичат и не мразят нищо, не са оковани с вериги.

212

Удоволствието ражда мъка. Удоволствието ражда страх. Този, който е освободен от удоволствието, не познава нито мъка, нито страх.

213

Привързаността ражда мъка. Привързаността ражда страх. Този, който е освободен от привързаността, не познава нито мъка, нито страх.

214

Страстта ражда мъка. Страстта ражда страх. Този, който е освободен от страстта, не познава нито мъка, нито страх.

215

Любовта ражда мъка. Любовта ражда страх. Този, който е освободен от любовта, не познава нито мъка, нито страх.

216

Алчността ражда мъка. Алчността ражда страх. То­зи, който е освободен от алчността, не познава нито мъка, нито страх. .

217

Скъп на света е този човек, който притежава добродетелност и интелект, който е праведен, говори истина-та и върши своята работа.

218

Него наричат "носен нагоре от течението" (урдхвам-сротас), него, у когото е възникнало желание за неизказано-то (нирвана), него, чийто ум е удовлетворен,-чиито мисли не сасмутени от любов.

219

Роднини, приятели и любима поздравяват човека, който дълго време е бил надалеч и сега се завръща невредим.

220

Така, както роднините посрещат свой близък при завръщането му у дома, така в другия свят човека срещат неговите добрини.

                


Глава XVII

ЗА ГНЕВА

221

Нека човек изостави гнева, нека остави гордостта, нека преодолее всички зависимости! Няма страдание за този, който не е обвързан с име и форма*, за този, който не зове нищосвое. . '

222

Него, който удържа нарастващия си гняв подобно/на препускаща колесница, него аз наричам истински колесничар. Другите хора просто държат юздите.

225

Нека човек преодолее гнева с любов, а злото - с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата с истина!

224

Говори истината! Не се поддавай на гняв! Дай, ако бъдеш помолен за малко! С тези три стъпки ще се доближиш до боговете.

225

Мъдреците, които не нараняват никого и които ви­наги контролират телата си, ще отидат в неизменяемо-то място (нирвана) където, веднъж отишли, те няма да страдатповече.

226

Тези, които винаги бодърстват, тези, които учат ден и нощ, тези, които се стремят към нирвана, ще пос­тигнат прекратяване на своите желания.

227

О, атула*, това не е измислено днес, а е една отколешна мъдрост: "те порицават този, който седи мълчали­во. Те порицават този, който говори много. Те порицават и този, койтоказва малко. На земята няма човек, който да не е порицаван".

228

Никога не е имало, никога няма да има, нито пък сега съществува човек, който е винаги порицаван, или винаги възхваляван.

229-230

Но него, когото проницателните възхваляват неп­рестанно ден след ден като безупречен, мъдър, богат на знания и добродетели, кой ще се осмели да обвини него, приличен намонета, направена от златото на реката джамбу. Него възхваляват дори и боговете, той е възхва­ляван дори и от брахма*.

231

Пази се от гнева на тялото и направлявай своето тяло! Остави греховете на тялото и с тялото си бъди добродетелен!

232

Пази се от гнева на речта и направлявай своята реч! Остави греховете на езика и с речта си бъди добродете­лен!

233

Пази се от гнева на разума и направлявай своя разум! Остави греховете на разума и с разума си бъди добродете­лен!

234

Мъдреците, които контролират своето тяло, кои­то контролират своята реч, които контролират своя разум, наистина притежават добър контрол над себе си.

            


Глава XVIII

ЗА ПОРОКА

235

Сега ти приличаш на обрулен лист. Посланиците на смъртта (яма) са близо до теб. Ти стоиш на прага на своето тръгване и не си подготвен за това пътуване.

236

Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти ще влезеш в небесния свят на избраните (ариите).

237

Твоят живот е приключил. Ти си близо до смъртта (яма). Няма къде да починеш по пътя и не си подготвен за това пътуване.

238

Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти няма да се върнеш отново към раждане и разруха.

239

Нека мъдрецът отстрани пороците на своя "аз" така, както ковачът отстранява примесите от среброто" -един по един, малко по малко и от време на време.

240

Така, както ръждата, въпреки че е рожба на желязото, когато се появи по желязото, го разрушава, така и постъпките на човека, който престъпва закона, водят този човек по пътя назлото.

241

Позор за молитвите е да не бъдат повтаряни. Позор за къщите е да не бъдат поправяни. Позор за тялото е леността. Позор за бдителния - лекомислието.

242

Позор за жената е разпуснатостта. Позор за благодетелния е алчността. Позорни са всички пътища на злото в този и в следващия свят.

243

Но има позор, по-лош от всички останали. Невежеството е най-големият позор. О, вие, Бхикшу! Отхвърлете този позор и бъдете неопетнени!

244

Лесен е животът за човека, който е безсрамен, инт­ригант, оскърбител, нахалник и негодник.

245

Труден е животът за човека, който е скромен, който винаги търси чистотата, който е безкористен, спокоен, безупречен и разумен.

246

Този, който унищожава живот, който изрича неисти­на, който в този свят взема неща, които не му се полагат и който ходи при жената на другиго,

247

И който се е отдал на пиянство, той още в този свят отсича собствения си корен.

248

О, човече, знай, че невъздържаност та боди към нещас­тие! Пази се от алчността и порока! Те ще ти донесат много мъка.

249

Всички хора дават според своята вяра и желание. Ако човек се терзае за храната и водата, които е дал на други­те, той ден и нощ няма да намери покой.

250

Спокоен и денем, и нощем е този, у когото това чувство е унищожено и изтръгнато от самия му корен.

251

Няма огън, подобен на страстта. Няма хищник, подо­бен на омразата. Няма клопка, подобна на глупост та. Няма порой, подобен на алчността.

252

Вината на другите се забелязва лесно, ала трудно се забелязва собствената вина. Човек отсява грешките на съседите си като слама, ала своите грешки укрива така, кактомошеникьт скрива лошата кост по време на играта.

253

Ако човек търси греховете на другите и винаги е склонен да се раздразни, то неговите собствени страсти ще нарастват. Той ще бъде далеч от унищожението на страданието.

254

Няма път в небето. Човек не става самана чрез види­ми дела. Светът се наслаждава на суетата, татхагатите* (будите) са свободни от суета.

255

Няма път в небето. Човек не става самана чрез види­ми дела. Никой не е вечен, ала просветлените (будите) са винаги непоклатими.

              


Глава XIX

ЗА ПРАВЕДНИТЕ

256-257

Човек не е праведен, ако преследва целта си чрез насилие. Но него, който има очи и за вярното, и за невярно­то, него, който е знаеш, и води другите, но не с насилие, а със закон ибезпристрастност, него, който е разумен, него наричат праведен.

258

Човек не е знаещ, само защото говори много. Него, който е търпелив, свободен от страх и омраза, него нари-чат знаещ.

259

Човек не е поддръжник на закона, само защото говори; много. Дори да е учил малко, ако усеща закона с цялото си тяло, той е негов поддръжник и никога не го пренебрегва.

260

Човек не е по-стар, само защото косата му е посивя­ла. Той може да бъде в разцвета на силите си, но го наричат "напразно остарял".

261

Него, в когото има истина, благочестие, любов, сдържаност и умереност, него, който е освободен от недос­татъци и мъдър, него наричат по-стар.

262

Завистливият, алчен и нечестен човек не става дос­тоен за уважение само с многото си приказки или с краси­вата си външност.

263

Когато бъде освободен от омраза и мъдър, него, в когото всичко това е унищожено и извадено от самия му корен, наричат достоен за уважение.

264

Като обръсне главата си, човекът, който е недисциплиниран и говори лъжи, няма да стане самана. Може ли да бъде самана човек, който е все още в плен на желанията и алчността?

265

Него, който винаги успокоява злото, било то малко или голямо, него наричат самана* (спокоен човек), защото е успокоил цялото зло.

266

Човек не е Бхикшу (просещ монах), само защото моли другите за милостиня. Бхикшуе този, който усвоява целия закон, а не този, който само проси милостиня*.

267

Него, който е над добро и зло, който е целомъдрен, който със знание прекосява света, него наричат истински Бхикшу.

268-269

Човек не е муни, само защото съблюдава обет за тишина (мауна, мона), ако е глупав и невеж. Ала мъдрецът, който, като преценява, избира доброто и избягва злото, той е муни изатова е муни. Него, който б4този свят претегля и двете страни, него наричат муни.

270

Човек не е избран (ария), защото причинява зло на живи същества. Ария наричат човека, който изпитва със­традание към всичко живо.

271-272

Не само като съм дисциплиниран и спазвам обети, не само като уча много, не като изпадам в транс и не като спя в уединение, постигам щастието на освобождението, не­познато заникой в този свят. Бхикшу, не спирай, докато не постигнеш умъртвяване на желанията!

            

ГЛАВА ХХ

ЗА ПЪТЯ

273

Най-добрият от пътищата е осмократният*. Най-добрата от истините - четирите слова*. Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, който имаочи да вижда.

274

Това е пътят. Няма друг път, който да води към пречистването на ума. Върви по него! Всичко друго е изма­мата на Мара, изкуси теля.

275

Ако тръгнеш по този път, ще поставиш край на стра­данието. Този път беше провъзгласен от мен, когато проу­мях как да отстраня тръните, забили се в плътта.

276

Ти сам трябва да направиш усилие. Татхагатите (будите) са само проповедници. Вглъбените, които тръг­нат по този път, са освободени от потисничеството на Мара.

277

"всичко сътворено загива." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието, това е пътят на чистотата.

278

"всичко сътворено е мька и болка." този, който знае и вижда това, става безучастен към страданието. Това е

Пътят на чистотата.

279

"всички форми са илюзорни." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието. Това е пътят на чистотата.

280

Този човек, който не се събужда, когато е време за ставане, този, който, въпреки че е млад и силен, е изпълнен с леност, този, чиято воля и мисли са безпомощни, този мързелив ибездеен човек никога няма да намери пътя към знанието.

281

Нека човек бъде внимателен в речта си, въздържан в ума си и не върши нищо лошо със своето тяло. Нека пази тези три пътя на действие чисти и той ще постигне пътеката, указанаот мъдреците.

282

Знанието се придобива с усърдие. От липсата на усърдие знанието се губи. Нека този, който знае двойнст­вената природа на загубването и получаването, направи така, че знаниетода се увеличава.

283

Отсечи цялата гора (на страстта), а не само едно дърво! Опасността идва от гората. Когато си унищожил както гората, така и шубрака й, тогава, Бхикшу, ще бъдеш свободен отгората и дървото.

284

Докато и най-малката любов на мъжа към жените не бъде унищожена, дотогава неговият ум ще бъде зависим така, както е зависимо теленцето, което суче от майка

Си.

285

Изтръгни любовта на "аз"-а като есенен лотос с ръка-та си. Възлюби пътя на покоя! Нирвана е посочена от сугата* (Буда).

286

Тук ще живея по време на дъждовния сезон, а тук през зимата и члятото." така разсъждава глупецът и не мисли за своята смърт.

287

Смъртта идва и отнася човека, възхваляван за него­вите деца и семейство, човека, чието съзнание е отвлече­но така, както пороят отнася спящото село.

2в8

Нито синовете, нито бащата, нито роднините мо­гат да помогнат. Близките не могат да защитят човека, когото е сграбчила смъртта.

289

Мъдрият и добър човек, който разбира какво означава това, трябва бързо да разчисти пътя, който боди към нирвана.

           


Глава XXI

ЗА РАЗНИ НЕЩА

290

Ако отказът от малкото удоволствие позволява да се види голямото, нека мъдрият човек остави малкото удоволствие и се вгледа в голямото.

291

Този човек, който, като причинява болка на другите, желае да се сдобие с радост за себе си, този човек, оплетен в мрежите на омразата, никога няма да бъде свободен от омраза.

292

Каквото трябва да бъде направено, се пренебрегва. Каквото не трябва да бъде направено - се прави. Желания­та на безразсъдните и невъздържани хора непрестанно се увеличават.

293

Но тези, чиято бдителност е винаги и изцяло насоче­на към тяхното тяло, които не вършат това, което не трябва да се прави и които с постоянство бършат това, което трябва да бъденаправено, желанията на тези бди­телни и мъдри хора ще угаснат.

294

Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, дори да е унищожително цяло царство с всичките му поданици

295

Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, и накрая един прочут човек.

296

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към Буда.

297

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към закона (дхамма).

298

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към общината (сангха).

299

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към тяхното тяло.

300

Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в състрадание.

301

Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в съзерцание.

302

Трудно е да напуснеш света, за да станеш монах. Трудно е да се радваш на света. Труден е животът в манастира, животът в (съща причинява болка. Мъчително е да живееш сравнина теб и да делите всичко помежду си. Странстващият монах е заобиколен от страдание. Зато­ва нека н и кой не става странстващ монах и така той няма да бъде заобикалян отстрадание.

303

Където и да отиде изпълненият с вяра, добродете­лен, славен и богат човек, навея къде той е посрещан с уважение.

304

Добрите хора сияят отдалеч, подобно на отрупани­те със сняг планини. Лошите хора не се забелязват, подобно на стрелите, пуснати в нощта.

305

Единствено човекът, който никога не се отклонява от задължението да седи в самота и да спи в самота, единствено той, като овладее себе си, ще се наслаждава на унищожението на всички свои желания в самота, така както ако живее в гората.

                 

Няма коментари:

Публикуване на коментар