неделя, 5 март 2017 г.

Империите не освобождават!

             


Преди 2 години, на 3 март пуснах пост, който предизвика остри полемики и коментари, в които активно се включих. В него предлагах датата 3 март да бъде сменена с друга – на събранието на Оборище, други дати от Освободителната война – например финала на героичната епопея на руснаци и опълченци при боевете на Шипка, приемането на Търновската конституция и т.н.

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК И ВЪПРОСИТЕ

Сега отново обяснявам защо предлагам това:

КАКВО Е ТРЕТИ МАРТ?

1. Официален национален празник – който тепърва се създава като традиция, макар че общественото съзнание го схваща като утвърден от много десетилетия и дори над век (3 март е определен за такъв с решение на парламента от 5 март 1990 г.)

2. Официален национален празник, който никога не е бил такъв по времето на социализма и не се е чествал (с едно-единствено изключение – 3 март 1978 г. ).

3. Официален национален празник, който освен при социализма не бил такъв и при капитализма, а 46 години от времето на капиталистическа България дори не е отбелязван като празник.

4. Български национален празник на нещо като аристократично рождение – датата на възцаруването на престола на руски император. Санстефанският мирен договор дублира датата, на която се възкачва на трона руският император Александър ІІ – 19 февруари 1855 стар стил (3 март нов)
Руската делегация е настоявала и успяла именно на тази дата да се положат подписите. Въобще при императорските особи важни събития винаги кореспондират с подобна дата – Указът на този руски император за освобождаване на руските крепостни например е издаден на същата дата.

5. Български национален празник по повод дата, на която две воювали страни без никакво наше участие и дори присъствие подписват предварителен мирен договор с характер на споразумение.
Споразумение, защото влиза в сила само след ратификацията му, извършена близо месец по-късно и изисква подписване на окончателен мирен договор. (вкл. и за българските територия) Т.е. празнуваме едно несъстояло се в маса негови клаузи неокончателно споразумение за примирие между Руската и Османската империи.

6. Български национален празник по повод подписване на договор, с който Османската империя признава независимостта и се определят границите на Черна гора, Сърбия, Румъния.

7. Български национален празник по повод подписването на договор, с който се определя и съдбата на Босна и Херцеговина, остров Крит, отнемат се територии на Армения и т.н.

           



8. Български национален празник по повод подписването на договор, с който Русия получава значителни териториални отстъпки от Турция в Кавказ

9. Български национален празник за създаване на автономно княжество, в който се предвижда неопределено по време пребиване на „руски окупационен корпус” (така е записано) и заплащане на разходите за това от България. (в следващите 12 години са платени милиони и милиони рубли, разнозначни на тогавашни 32 тона злато)

10. Български национален празник за договор, предвидил плащане на данък и юридическо върховенство на султана, който заедно с другите държави ще утвърждава избора на български княз.

11. Български национален празник за договор, предвидил правото на преминаване на редовни османски войски през България и старопланинските проходи, ако реши Високата порта, предвидил нейна собствена поща и собствен телеграф на нашите земи.

12. Български национален празник за договор, който предвижда изработката на Устав на бъдещето управление под контрола на руски императорски и турски императорски комисар според „примера и образеца от 1830 г. за руските крайдунавски княжества“.

13. Български национален празник на държавността ни с договор, който е предвидил възможността и останалите европейски правителства да могат да изпратят свои комисари за контрол.

14. Български национален празник за договор, който предвижда смесени турско –български комисии под наблюдението на руски комисари да определят споровете по собствеността на турските бейове по нашите земи.




15. Български национален празник за договор, включил карта по принцип на земите на княжеството ни, но предвидил окончателно оформяне на тези земи и юридическото им легитимиране чрез бъдеща дейност на специално създадена за целта в бъдеще турско-руска комисия.

16. Български национален празник, който предвижда сриване на всички крепости в нашите земи и забрана за българско морско корабоплаване и кораби.

Т.е. Санстефанският мирен предварителен договор бележи краят на османското владичество, обаче в точно определени мащаби, запазвайки васалния статус на българските земи, като го превръща в двоен – турски и руски. (запазвайки обаче владичеството на Портата върху територии, които иначе ще преминат в западни ръце). И в тази си роля е съвместен дипломатически инструмент за постигане на по-добри резултати за Турция и Русия на предвидената бъдеща конференция за урегулиране на проблемите. И една бележка, която допълнително прояснява защо е такъв този договор от Сан-Стефано. Защото е плод на други секретни договори на руската империя. Тази освободителна война се води от Русия, но е продукт на споразумения с другите Велики сили след отхвърляне на Цариградското споразумение между Високата порта и др. Велики сили за автономия на територии от Османската империя (вкл. и българските). Ето ви например един факт за тези секретни споразумения: Много преди началото на войната, на 26 юни – 7 юли 1876 г., в Райхщад, се подписва тайно споразумение между Русия и АвстроУнгарската империя.

Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи някаква държава, чието име не е посочено, нейната южна граница не трябва да прехвърля билото на Стара планина.

http://istmat.info/node/27175

Този текст фигурира и в Допълнителната конвенция, подписана на 15.01.1877 г.

http://istmat.info/node/27176

И т.н., и т.н.

Повдигам отново тази дискусия и за да покажа на хората наложените им чрез пропагандата щампи в мисленото им. Или като пише в пиесата си „Ученик на дявола” нобеловият лауреат Бърнард Шоу:

– А какво ще каже историята?
– Историята, сър, както винаги ще излъже!

И отново пояснявам – този текст не е русофобски!

За заслепените от пропагандата, които ще нададат крясъците си, пак ще отбележа, че социализмът в България не празнуваше 3 март, макар че беше русофилски и прокремълски до мозъка на костите си. Не са празнували или отбелязвали никога като победа тази дата и в Русия – великите нации не се фукляват с дипломатическите си игри. Затова в името на дипломацията понякога отбелязват с венци и на най-ниско официално равнище пред някой паметник освобождаването на България, но никога победата им срещу Турция (дори и в най-горещите периоди на студената война, дори и след свалянето на руския самолет над Сирия). То и затова поздравлението на Путин до Радев руското посолство у нас е маркирало с линк от интернет-страницата на българския президент, а не от тази на руския, където не може да се намери (както няма поздрави за Трети март и на други официални страници – Руската Дума, руското Външно и т.н.).

Давам текст на Санстефанския договор на руски език от „Сборник договоров России с другими государствами (1856-1917)“ Источник: Государственное издательство политической литературы
http://istmat.info/node/27178
или от най-авторитетния руски държавен университитет „Ломоносов“ в Москва
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/stefano.htm

Давам текст от изследване на Оксфорд от 1885г. на Оксфорд за договора с факсимилета от оригиналните текстове на френски (езика на дипломацията тогава), поместени в него (анализът започва от 335 стр.)
http://archive.org/stream/europeanconcerti00holluoft…

Григор Лилов, Фейсбук



        


> Империите не освобождават!

За ристиените - гои след освобождението робството си е продължило :

"Временните правила не променят съществено и данъчната система. Отменя се само турския личен данък, наречен дебели-аскерие – откупуване на военна служба. С него се облагало немохамеданското население, което не е служило задължително в турската войска. Въведена е веднага задължителна военна служба за българите.

Отменен е веднага т.нар. данък серчим – върху собствениците на свине. Променен е начина, по който се събира десятъка в неговите две форми: беглик – върху овцете, и юшур – върху добивите от земята. Промяната се състои в това, че отменя събирането им чрез откупчици. Този данък започва да се събира непосредствено от самите общински управление и се изплаща от тях в пари на държавното съкровище.

Държавните фискални монополи върху тютюна и спиртните напитки са заменени с акциз.

Намалява се необлагаемият минимум при преките данъци, а също така се въвежда облагане, нарастващо прогресивно с нарастването на облагаемите суми. Това се отнася за данъците емляк – за сгради и постройки, инджар – върху доходите от наеми, теметуат – върху доходите от занятия."

Общо взето робите са плащали плосък данък десятък с необлагаем минимум, а не- робите евреи : пак натурален десятък + вече прогресивен подоходен с по - малък необлагаем минимум.

          


Османският вла­детел – султанът, управлявал държавата си с помощта на един висш сановник: великия везир. От четиридесет и седем велики везири, които се изреждат между 1453 и 1623 г. десет са с ев­рейски произход!

            
Начело на всички турски евреи стоял върховният равин („ха-хам баши“)*, който бивал утвърждаван на тази длъжност от сул­тана. Този равин, като представител на еврейството, имал пра­вото да заседава в държавния съвет на Турция. Стратеги­ческите задачи обаче се поставяли и решавали както винаги от тайното еврейско правителство – Синедриона, който действува на принципа „държава в държавата“. Именно Синедрионът из­действал в Османската империя еврейските въпроси да се реша­ват от равинския съд. Според Израел Шахак*: ,,… В Отоманската империя властта на равинските съдилища била изключително сил­на и същевременно най-гибелна и зловредна…“ . Действието на тези еврейски съдилища отделно от османската юрисдикция доказва особените привилегии, от които са се ползвали „бого-борците“ в рамките на държавата.

*През началото на XIX в. главен равин на турското еврейство („хахам ба-ши ) в Османската империя е бил X. Биджарано*, родом от гр. Стара Загора (101). Очевидно той се явява далечен роднина на партизанина комунист Санто Биджера-но (Биджарано)*, баща на министърката Лидия Сантова Шулева (Биджерано)* от правителството на Симеон Сакскобургготски (Кобург-Кохари)* на една от еврейските про-ционистки партии НДСВ!…

               


Геноцидът и Холокостът над българите: „България под турско-еврейско робство (XIV-XIX в.)“ от ГЕОРГИ ВОЙНОВ – част 3-2




Евреите в Османската империя са били организирани на масонски принцип като „държава в държавата“


               

По време на турско-еврейското робство българите били обложени от властите с всевъзможни непосилни данъци: поголовен данък (джизие, или харадж), личен данък (испенче), поземлен данък (ресми чифт), десятък (юошур), случайни такси (бад-у хава), данък върху овцете (адети агнам), военни данъци (авариз-и дивание), данък пасища, извънредни данъци под формата на контрибуции и принудителен труд (ангария) и кръвния данък (девширме) за набиране на еничери. При събирането на всички тези данъци от българите особено активни били евреите. Съгласно съществуващите документи еврейската мафия откупувала правата да събира тези данъци от българите и другите подчинени и поробени поданици на империята. Естествено при събирането на данъците чифутите арендатори си слагали горница и изсмуквали и последните спестявания на българите, като ги довеждали до разорение или гладна смърт, добре описани в хро-никите и преданията на очевидци (66).

„…Различните финансови постъпления, както и приходите от експлоатацията на мини, солници и други дейности, не се събирали пряко от султанските чиновници: Портата предпочитала (или била принуждавана – бел. моя, Г. В.) да даде под аренда както данъчните вземания, така и приходите от разработката на някои имоти.

Данъчният арендатор носел арабското име „амил“. Той трябвало да удостовери своята платежоспособност посредством един или няколко гаранти (кефил), които рискували да заплатят с живота си или в най-добрия случай със свободата си неговата недобросъвестност.

Счетоводството на арендата се контролирало от кадията, а по-късно от един инспектор (мюфетиш)…“ .

В своите изследвания акад. Николай Тодоров от БАН подчертава дейността на еврейските лихвари и предприемачи като водещи при откупуването и събирането на данъците от раята (българите и др.) в Османската империя:

„… Не по-малко значителна е дейността на евреите като от-купници на държавни мукатаи, която била непосредствено свързана с тяхната търговска дейност. Мукатаата е типична стопанска финансова единица, обособена от постъпленията срещу дадено държавно събиране – данък, такси, глоби, приходи от солници, мини и пр. Тя била създадена за улеснение на финансовата власт, която изграждайки системата на мукатааите, осигурявала прибирането на държавните приходи, като при това се освобождавала от риска, свързан с постъпленията, които зависели от колебанията на цените, движението на населението и пр.

Естествено предприемачът на даденото събиране също извличал полза от тази сделка, тъй като разчитал, а твърде често и реализирал немалка печалба срещу вложения капитал…

Характерно е, че обикновено откупниците разполагали със значител-ни капитали, които влагали в рискованото, но често доходно от-купуване на държавните приходи. От взаимоотношенията между тях и османската власт се вижда, че отделни нейни представители, макар и неофициално, упражнявали влиянието си, а понякога и открит натиск, за да фаворизират един или друг откуп-ник, дори във вреда на фиска. Тази тяхна намеса, която едва ли е била безкористна, подчертава влиянието на някои представители на търговско-лихварския капитал върху финансовите дела на Османската империя…“ .

От проучванията на документите става ясно каква огромна финансова власт е имала еврейската мафия, която е монополизирала почти всички важни дейности в областта на търговия, събиране на данъци, лихварство, контрол на пазарите и дори сеченето на монети, което те взимали под аренда от султана, Често представителите на еврейския търговско-лихварски капитал използвали централната власт за нелоялна конкуренция и дори физическо унищожение на конкурентите си – българи, гърци, арменци и др. в тази сфера (114).

Контролът по данъчните вземания и цялата финансова дейност на империята били предоставени на баш дефтердаря (буквално „главен пазител на регистрите“ или главен ковчежник на султана). Обикновено тази важна държавна служба се заемала и контролирала от евреи и агенти на Синедриона. Баш дефтерда рят бил и член и на Султанския съвет (Диван) и взимал участие при определянето на цялостната политика на империята.

Българските данъкоплатци често били в невъзможност да пла щат непосилните данъци и се принуждавали да вземат неизгодни заеми от евреи лихвари, което често завършвало с разорение и фи-нансов крах. Еремеев и Майер* пишат по този въпрос следното:

„… Раята, като не можела да плати задълженията си, при-бягвала по принуда към услугите на лихварите. Лихварството-придобило през този период (ХVI-ХVII в.) голям размах.

Значителна част от селските жители (основно българи – бел. моя, Г.В.) изпаднала в дългово робство, залагайки къщите, добитъка и зе-мята си…“.

Двамата автори изтъкват, че в края на XV и началото на ХVII в. основният данък джизие нараснал значително от 20-25 на 140, а бирниците по места прибирали по някога до 400 – 500 акчета. Извънредните данъци също се увеличили многократно.

Така чрез данъците, лихварските дейности и тоталния кон-трол върху търговията, чифутите кръвопийци заробвали допъл-телно българите и изсмуквали като паразити последните живителни сили на народа!

Дейвид Дюк*, цитирайки книгата на Стенфорд Шоу „Евреите в турската република“, подчертава факта, че евреите специално разработили система от търговски закони в Турция, изгодни за еврейските банкери и търговци. Той добавя и обобщава:

„…Поддръжниците на доктрината за расово превъзходство на евреите (талмудистите) се явяват врагове на всички народи и всички нации, тъй като те се стремят да отричат правото за съблюдаване на собствените интереси и правото за самосъхранение за всички останали народи, освен своя собствен. Тяхната окончателна победа ще доведе до пълна загуба на свобода и даже унищожение на уникалната идентичност на всички народи на земята…“ . Добре го е казал американският сенатор, който най-добре познава сатанинските и разрушителни въжделения на своите сънародници от еврейски произход!…

На фона на турско-еврейския данъчен произвол, тровещ живота на българското население, трябва да посочим, че редица евреи в Османската империя били привилегировани и се освобождавали от данъци, както посочва в своето изследване Снеж-ка Панова – „Еврейската община в българските земи през XVI-XVIII век“:

„… Твърде чести били протестите и против освобождаването на някои лица от данъчно облагане. По стар обичай, въведен по-късно със силата на закон, в еврейските общини равините и Учителите били освобождавани от всякакви данъчни задълже. От данъци се освобождавали освен това пряко от властта някои лица, приближени на султанския двор – лекари, превода-чи и др. Всички те произхождали от най-имотните слоеве и освобождаването им от данъци ставало за сметка на бедните. И в този случай общината в лицето на равина отстоявала интересите и правата на тази върхушка в еврейското общество…“.

Изследванията на Тодоров и Панова отново потвърждават че евреите в Османската империя са били организирани на масонски принцип като „държава в държавата“ и това е било насочено преди всичко срещу интересите, живота и здравето на българите.

Голям удар срещу духовността на българите бил извършен и от гръцките фанариоти, които подобно на евреите действали като шпиони и агенти на турците. Както вече обяснихме, те систематично унищожавали българската книжнина и култура и правели всичко възможно за погърчването на българите. Те унищожили българската патриаршия в Охрид и издействали от турските власти българското духовенство да е подчинено на вселенския патриарх в Цариград, чиято резиденция се намирала в квартала „Фенер“ (оттам името „фанариоти“), редом с еврейските синагоги.

Фанариотите наложили и богослужението в българските църкви да се провежда на гръцки език – нещо, срещу което се борели и миряните, и българското духовенство. Ето какво пише за техните разрушителни действия Иван Селимински (1799-1867 г.):

„… Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския Константинополски патриарх. Тогава бъл-гарската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотска. Та-зи нова йерархия е не само вярна на турската политическа сис-тема, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ… Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора.

Фанариотските владици, които имаха за пример варварската тур-ска власт, се надпреварваха един друг, за да я задминат… Благо-дарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смърто-носни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на неве-жеството се разпростря по целия български хоризонт. От този потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на български език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, зачени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителни поток на фанариотите йезуитски архиереи.

Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те покойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вяра-та, с децата и живота на народа така, както си искаха.

Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, робството го поставя в реда на животните, да чувства само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно…“.

Поставени в тази ненормална обстановка на Геноцид, терор, поробване, духовно унищожение и Холокост (пожертване за чужди интереси), българите непрекъснато се борели за своето освобождение от робството, налагано им от турци, евреи и гърци. Всички бунтове и въстания на българите били потушавани с огън и меч и най-вече с талмудистка старозаветна отмъсти-телност. Българската кръв се леела като река и от ятагана на поробителя не бил пожален никой – стар или млад!

Друг метод, при който се използвал изключително много терор от страна на турците, било системното и целенасочено ислямизиране на местното население – така нареченото „потур-чване“. С това се целяло окончателното претопяване на българите в турския етнос. Тази насока в дейността на управляващата върхушка се утвърдила като една от основните линии във вътрешната политика на империята.

Първите ислямизирания започват още от XIV век, като масови такива са отбелязани в началото на XVI век, когато започва и масовото нахлуване на еврейски елементи в Османската империя! Летописният разказ за първото масово помохамедан-чване в Родопите ни пренася в тези мрачни времена на насилие:

„… Тогава се вдигна самият Селим с голям гняв против България в лето Христово 1522 г. (по-точно 1515 г.), разори Тракия от Адрианград до Средец (град София), а един кайма-кан с 46-хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара планина, от Черно море да Видин. В Македония пък той изпрати своя везир с 33-хилядна войска. Като започна от Драма, той потурчи всичко чак до Босна: тогава потурчил Доспат планина, Еспино (Чепино), Крупник, Кочани… В някаква кратка немска история се среща за този Селим. че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки, избрал и насила ги похитил и ги събрал в Едрене (Одрин) и ги записал еничери, т.е. на турски език „нови ученици“, и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски – кой знае?…“ .

Ислямизацията била системно провеждана от органите на османската централна и местна власт, от армията, духовните и религиозните институти в продължение на пет века.

Поробителят създал широка система от средства, форми, механизми в методи за религиозна и етническа асимилация на българите. Тази система включвала: масови, групови и индивидуални насилс-твени помюсюлманчвания; кръвния данък (девширме); робст-вото; привличането на българи като домашна прислуга, ислямизация на малолетни деца и юноши; принудителни женитби (ежедневното насилствено помохамеданчване на български войки); преселения (депортация) в Мала Азия; лъжесвидетелство от страна на мюсюлманин, че дадено лице е изявило желание да се ислямизира или е поругало мюсюлманската вяра; опро-щаване на нарушители на закона след приемане на исляма от тях; раздаване на служби и длъжности; подпомагане на бедни и немощни нови мюсюлмани; включване в различни османски во-енни организации – спахийството, еничерството, (селяни пехотинци), мюселеми (свободни селяни конници), акънджии (ударна конница); юруци и др., в които се извършвала не само смяна-та на религията, но и силно езиково и етническо въздействие върху ислямизираните.

Османските регистри дават сведения за ислямизирането на села в Силистренско, Шуменско, Разградско, Търговищко, Габровско, Великотърновско, Ловешко и др. Всички тези потурчвания били съпроводени с големи кръ-вопролития и жестокости спрямо българското население. В 1596 г. край Бабадаг (Северна Добруджа) турците с помощта на много жертви успели да ликвидират почти изцяло една голяма хайдушка чета, състояща се от 1300 бойци.

Силезиецът Фридрих Зайдел, придружаващ като негов аптекар императорския посланик при Портата Креквиц, на връщане от Цариград през 1596 г. край София видял купища избити хора и проснати по земята трупове. При Ниш турците били поставили пред градските врати от двете страни на пътя в чест на султана „много стотици човешки пресни глави на християни, бедни български селяни“. Турците разказвали, че това били глави на „разбунтували се против султана жители".

След въстанието в Търново през 1598 г. във Влашко избягали и се преселили над 60 000 българи, а колко били изклани и убити, не се знае. При второто Търновско въстание от 1686 г. българите дали още по-големи жертви; градът бил подложен на разграбване, а 2/3 от населението му било избито. Пострадали българите от Габровско, Троянско, Златишко и Софийско, като били избити между 5 и 10 хиляди души.


          

http://budha2.blog.bg/drugi/2017/02/12/turski-kriptoevrei-v-upravlenieto-na-osmanskata-imperiia.1509410


                 



В X век Прага е бил център на еврейската търговията с роби.

Еврейски търговци превозвали славянските роби в мюсюлманските страни. Жените и момичетата са били предназначени за наложници в харемите, а младите мъже, след кастрация, за скопци/евнуси. Според законите на исляма кастрацията е забранена и мюсюлманите предоставяли тази работа на еврейски лекари.

            


Последните чрез манипулации на половите чакри на деца произвеждат целенасочено и днес раса от обратни хомосексуални гои които са контролирани чрез слабостите им.

Средневековния арабски историк ал-Мукаддаси пише, че основната стока от бели скопци в мюсюлманските хареми са били "славяни от страната която, се крие зад Хорезма; те са били кастрирани, и след това се транспортирали до Египет." Славяни, продавани в испански град обитаван от евреите са били кастрирани.

Евреите в Франкската империя, практикуваха кастрация, на специална репутация в това отношение са се радвали евреите от Вердена [Dozy, Gesch. der Mauren, 2, стр.38]. Що се отнася до работата по кастрация ни разказва средновековния арабски историк Ибн ал-Атир: "По време на кастрация изрязват скротума и разфасоват, отстраняват тестисите често по време на операцията, момчето било уплашено и единия от тестисите се прибирал навътре и неговия лекар-евреин .. търсил, но не го намирал, не винаги е било възможно, и го оставял за скопяване по-късно, когато разрезът е зарастнал. Ако остане един тестис, след това евнухът ще е с либидото и сперма, ако това е дясно, то ще му расте и брада "[Ибн ал-Атир, IX, стр.39].

Само малка част от робите са оцелявали след такава операция, но оцелелите са били много скъпи. [Т. е, на съвременен език, това е бил един много добър бизнес за евреите].

В заключение, в днешния век, може да се счита даже за "модерен" Сега операция за смяна на пола. Кой извършва тези операции? Кои са те, тези "лекари"? Кои са тези "сексолози", които насаждат в християнските страни приятелско отношение към хомосексуализма?

   
       
 
http://maxpark.com/static/u/article_image/12/11/20/tmpwBS0eZ.jpeg
              

Няма коментари:

Публикуване на коментар