В предходната глава отбелязахме, че за ученика, достигнал четвър- тия стадий на развитие, съществуват три велики центъра на сила. Тези три сили образуват слънчевия, лунния и земния принципи. Принци- път се отличава от планетата по това, че планетата е резултат от принципа, а принципът е причина за съществуването на конкретната планета в коя да е слънчева система. Планетите, които виждаме сега в слънчевата система, са само символи, чрез които във вид на дейст- вието на тези планети, се разкриват скритите планетарни принципи. Работата на планетите е само алегория на живота, скрит в планети- те като принцип и разкриващ се чрез събития. За тези, които изучават астрологията екзотерически, Слънцето, Луната и Земята са познати само като сферични планетарни тела. В действителност тези сфери са физическите тела на планетните представители в нашата слънчева система. Тези представители са съзнателни същества, живеещи в тези планетарни сфери. Това са ве- лики същества, които живеят на тези глобуси също както и жизнените единици, населяващи планетите. Те се наричат животи, и всъщност са множество от материални атоми, обхванати от единен живот на групово ниво, или нивото на душата. Слънцето, Луната и Земята живеят във всеки един от нас в качест- вото им на принципи точно така, както те живеят във всеки един от атомите на нашето земно кълбо. В състава на човека, който е потен- циална слънчева система, еволюирала от атом, те живеят като три принципа, или начала – дух (невидимото слънце), душа и тяло. Духът в нас е истинският център на съзнанието, и поради това представлява истинното слънце, което е винаги невидимо. Това Слънце, което виж- даме, е само фокус на ефекта на духовното слънце върху низшия план. Нашият ум получава тази искра на духа в нас и я отразява върху света на материята във вид на мисли, думи и дела. Поради това този лунен отразяващ принцип в нас изпълнява ролята на Луна. Нашето физическо тяло е основата, на която живеем, и поради това представлява Земята. При висшия човек то се заменя от душата, тъй като местообита- нието на съзнанието в него се премества от тялото към душата. За низшия човек Земята е неговото физическо тяло, което се изразява от асцендента. Но при човека-душа асцендентът представлява душата, изминаваща своя път обратно към духа. На космическия план има три основни фази, които обхващат цялото творение на плана на явленията, или феноменалния план:
1. Това е построяването на слънчевите системи, планетарните планове, глобусите и индивидуалностите, които ги населяват. Този процес не е нищо друго, освен сепарацията, или обективизацията на субектния космически план. Цялата Вселена преминава в обективизация от субектните нива, което наричаме третото изричане /utterance/ на Създателя. Обектната Вселена образува четвъртото изричане на Словото на вътрешния обитател.
2. Животите, издъхвани в това четвърто състояние на Словото, ще изпитат импулса да обективизират себе си посредством своите сетивни органи в потока на еволюцията, а след това да преминат обратния път чрез процеса на субективизацията. Последна- та фаза може да се проследи в опита на духовния стремящ се да медитира, съзерцава и да достигне самадхи. По такъв начин всяко живо същество достига първоначалното състояние на субектност посредством своя собствен проводник на съществуването.
3. След това то отново екстернализира целия план, и по такъв начин работи в съгласие с висшите сили. Тези три фази се символизират от гореспоменатите три сили от планетарното ниво. Когато умът е обърнат навътре, обектният свят не съществува. Това е обектна тъмнина и субектна светлина. Това, което е тъмнина за светския човек, е светлина за духовния. Което е тъмнина за физическото око, е истинна светлина за третото око, което се пробужда в нас, когато умът се вглъбява. Времевият ключ към тази субектна светлина е новолунието. Ето защо в Коментарите (Сатхапата Брахмана) се казва, че новолунието е врата между външния и вътрешния човек, в която Луната действа като брава. По такъв начин Слънцето и Луната действат чрез тези ъгли /аспекти/, които се наблюдават откъм Земята като истински символи на субектността и обектността в човека. Новолунието и пълнолунието означават субектното и обектното отражение на вътрешния човек.
4. Мястото на Луната в духовния символизъм
Мястото на Луната и като планета и като планетарен принцип на духовното поле е твърде тайнствено. Някои езотерици смятат, че като отделно светило Луната няма никакво влияние върху който и да е атом, или “аз”, на тази Земя. Но като представител или екзотерическо местообитание на лунното божество, все още не материализирало се в планетарен център (доколкото то съществува в етера като едно от седемте висши космически божества, наричани същества на всепри- съствието, или садхияс), нашата Луна отразява волята на това лунно божество. За това студено светило съвременната наука знае само, че то отразява обектния слънчев лъч и нищо повече. Дори съвременните школи по йога все още не са достигнали този стадий на разкритие, който би им позволил да осъзнаят възможността на живота при точката на замръзване, а дори и по-ниско. Хималайските йоги, полюсите и четири други определени места на земното кълбо могат да дадат по-точна информация относно действието на Луната върху нашата Земя. В действителност всеки атом от шестте низши плана на все- ки планетарен глобус, в това число и Земята, съдържа лунен принцип (седмият всъщност е слънчевият принцип). В книгите на мъдростта лунният принцип се нарича Сома, а самата Луна се нарича Чандра . Този лунен принцип се фокусира върху Земята от нейната майка, т.е. от сегашната Луна. Заявлението, че Луната е мъртва планета, е факт за определен стадий на съзнание, действащ като екран за “аз-а”, все още недостигнал нужния стадий на виждане. Нашата слънчева система все още не се е придвижила до стадия, на който е възможно да се реализира Сома във формата на планета. И дотогава като временен център за разпределение на принципа на Сома на Земята ще служи Луната. На нашата Земя лунният лъч дава животинския, растителния и минералния магнетизъм. Този магнетизъм е причина за океанските прили- ви, образуването на облаци и кръговрата на водата, представляващи част от годишния метаболизъм на Земята. С помощта на лунния лъч, отразен върху Земята, центърът на нашата Земя може да привлича и събира материя около себе си, придобивайки по такъв начин формата на сфера от атоми (гарбха), която наричаме земно кълбо. Самото образуване на сегашното земно кълбо от невидимите планове в материално състояние е следствие от магнетизма на Луната. Поради същата причина Земята е в състояние да претвори цвета на слънчевия лъч в годишни времена, флора, фауна и човек. Без лунния лъч химията и биологията на това земно кълбо би била подобно на око, получаващо слънчевата светлина, но без помощта на ума. Всички основни текстове от древните писания и техните коментари подчертават, че Луната е ума на нашата Земя. Втората функция на Луната е, че нейният лъч, бил той видим или фин, формира менталното тяло на тази Земя. “Луната е родена от (НЕ- ГОВИЯ) ум” – се казва в една древна станца (Пурушасукта). По отношение на слънчевия принцип, този ментален проводник на нашата Земя има шестнадесет фази. На физическия план тези фази се проявяват като лунни фази. Те се проявяват и на нашия ментален план, действайки като настроения. В по-голям мащаб тези фази се проявяват в слънчевите системи и вселените. Всяко Слънце има свой лунен център, или източник на ума, на който то откликва по същия начин, както нашата Земя на нашата Луна. Това е така, тъй като по отношение на по-голямото слънце, нашето Слънце също се намира в положение на Земя. Когато тези лунни фази действат в слънчевите системи, слънцата и съзвездията, те се наричат манвантари, калпи и махакалпи. И тази скала се разгръща в съответствие с нашата способност за възприятие. Върху човешките същества, живеещи на нивото на индивидуализа- цията, т.е., животинските хора, Луната действа като стимулатор на ума към поведение, обусловено от тяхната предишна карма и изразено посредством техните емоции, чувства и рефлекси. Това е указано от дванадесетте дома в тяхната натална карта заедно с транзитите на планетите през тези домове. У живеещите на нивото на личността Луната стимулира ума към активност на менталния план. Тази активност е обусловена от тяхната сегашна карма и се изразява посредством “единение чрез различаване”, което наричаме социална, политическа, икономическа и религиозна сфери на дейност. Те са указани от два момента: а) в кои знаци стоят планетите при тяхното раждане (а не в кои домове), и б) транзитите на планетите през тях. Първото отбелязва “съдбата”, която е неизменяема, докато те не достигнат следващия етап на еволюция на “аз-а”. Второто (транзитите) отбелязва “свободната воля”, която е изменяема от индивидуума, доколкото той е стимулиран към това от своята предишна и сегашна карма. На този стадий той вече престава да вярва в съществуването на висш план и е убеден, че усилията на самия човек са решаващият фактор. Това указва, че Марс играе своята роля в еволюцията на личността. След това Сатурн му дава необходимата последователност на опита, докато той не започне да подозира за съществуването на висшия план. Вторият от гореспоменатите мо- менти, отнасящ се до транзитите, има четири подразделения, които ще бъдат поотделно разгледани в следващите глави. За този, който е фокусирал своята личност върху немотивирана дейност (т.е., свадхарма, или яджнардха, заменяйки пурушардха), Луната формира групов ум, или съзнание на душата, съединяващо го с всички останали същества, намиращи се на същото това ниво независимо къде се намират. Тук, в тази точка, тяхната Луна променя фокуса на тяхното проявление и стимулация. До този момент всичките дела на човека са били фокусирани и стимулирани от градуса на Луната, в който е станало оплождането в утробата на майката. Този център е това, което наричаме асцендент (мистическият изток, или мистическото слънце) на раждането. От немотивирана работа на нивото на душата човек еволюира към “нивото на великия бик”, или нивото на творене чрез своето слово (вишуддхи-чакра). Тук Луната чрез своите лъчи го снабдява с “масло за пламъка на творческата светлина на неговите 21 жезъла на звуковото гориво”, както това се нарича в станца на една от тантричните школи. Такъв човек използва своето обектно слово за съзидателна работа, за благословия или за установяване на порядък – при нарастваща Луна, а субектното слово – при намаляваща Луна. След достигането на тези две нива, душата се води от Луната, но не защото съзнанието е обусловено от лунните фази, а защото той вече не се противопоставя на закона. Той се подчинява на ефектите на лунните фази дори когато е свободен от тях. “Както на небето, така и на Земята” – е неговият Христов принцип. Ако нещата стоят по друг начин и свободата се из- ползва за непокорство, се появява изкушението и се стига до падението на човека поради “дървото на познанието”. Такова непокорство се нарича индивидуална независимост, или черна магия (асурическа природа). Не от страх, и не по принуда, но от благоговение, смирение и добро- детелност човекът-душа съблюдава закона. На следващия стадий същият този лунен лъч твори чрез “крилатия змей” и чрез неговия поглед, който довежда “орела със змията”, за да обезсмърти своето творение. Погледите на Гаутама Буда и Господ Христос съдържат този лунен лъч, въздигнат до това ниво. Сферата на Луната, подобно орехова черупка, съдържа майчиния (плодотворния) принцип на нашата Земя, докато нашето Слънце е бащиният принцип (оформящият принцип) за всички планети от нашата Слънчева система.
4. Мястото на Луната в духовния символизъм
Мястото на Луната и като планета и като планетарен принцип на духовното поле е твърде тайнствено. Някои езотерици смятат, че като отделно светило Луната няма никакво влияние върху който и да е атом, или “аз”, на тази Земя. Но като представител или екзотерическо местообитание на лунното божество, все още не материализирало се в планетарен център (доколкото то съществува в етера като едно от седемте висши космически божества, наричани същества на всепри- съствието, или садхияс), нашата Луна отразява волята на това лунно божество. За това студено светило съвременната наука знае само, че то отразява обектния слънчев лъч и нищо повече. Дори съвременните школи по йога все още не са достигнали този стадий на разкритие, който би им позволил да осъзнаят възможността на живота при точката на замръзване, а дори и по-ниско. Хималайските йоги, полюсите и четири други определени места на земното кълбо могат да дадат по-точна информация относно действието на Луната върху нашата Земя. В действителност всеки атом от шестте низши плана на все- ки планетарен глобус, в това число и Земята, съдържа лунен принцип (седмият всъщност е слънчевият принцип). В книгите на мъдростта лунният принцип се нарича Сома, а самата Луна се нарича Чандра . Този лунен принцип се фокусира върху Земята от нейната майка, т.е. от сегашната Луна. Заявлението, че Луната е мъртва планета, е факт за определен стадий на съзнание, действащ като екран за “аз-а”, все още недостигнал нужния стадий на виждане. Нашата слънчева система все още не се е придвижила до стадия, на който е възможно да се реализира Сома във формата на планета. И дотогава като временен център за разпределение на принципа на Сома на Земята ще служи Луната. На нашата Земя лунният лъч дава животинския, растителния и минералния магнетизъм. Този магнетизъм е причина за океанските прили- ви, образуването на облаци и кръговрата на водата, представляващи част от годишния метаболизъм на Земята. С помощта на лунния лъч, отразен върху Земята, центърът на нашата Земя може да привлича и събира материя около себе си, придобивайки по такъв начин формата на сфера от атоми (гарбха), която наричаме земно кълбо. Самото образуване на сегашното земно кълбо от невидимите планове в материално състояние е следствие от магнетизма на Луната. Поради същата причина Земята е в състояние да претвори цвета на слънчевия лъч в годишни времена, флора, фауна и човек. Без лунния лъч химията и биологията на това земно кълбо би била подобно на око, получаващо слънчевата светлина, но без помощта на ума. Всички основни текстове от древните писания и техните коментари подчертават, че Луната е ума на нашата Земя. Втората функция на Луната е, че нейният лъч, бил той видим или фин, формира менталното тяло на тази Земя. “Луната е родена от (НЕ- ГОВИЯ) ум” – се казва в една древна станца (Пурушасукта). По отношение на слънчевия принцип, този ментален проводник на нашата Земя има шестнадесет фази. На физическия план тези фази се проявяват като лунни фази. Те се проявяват и на нашия ментален план, действайки като настроения. В по-голям мащаб тези фази се проявяват в слънчевите системи и вселените. Всяко Слънце има свой лунен център, или източник на ума, на който то откликва по същия начин, както нашата Земя на нашата Луна. Това е така, тъй като по отношение на по-голямото слънце, нашето Слънце също се намира в положение на Земя. Когато тези лунни фази действат в слънчевите системи, слънцата и съзвездията, те се наричат манвантари, калпи и махакалпи. И тази скала се разгръща в съответствие с нашата способност за възприятие. Върху човешките същества, живеещи на нивото на индивидуализа- цията, т.е., животинските хора, Луната действа като стимулатор на ума към поведение, обусловено от тяхната предишна карма и изразено посредством техните емоции, чувства и рефлекси. Това е указано от дванадесетте дома в тяхната натална карта заедно с транзитите на планетите през тези домове. У живеещите на нивото на личността Луната стимулира ума към активност на менталния план. Тази активност е обусловена от тяхната сегашна карма и се изразява посредством “единение чрез различаване”, което наричаме социална, политическа, икономическа и религиозна сфери на дейност. Те са указани от два момента: а) в кои знаци стоят планетите при тяхното раждане (а не в кои домове), и б) транзитите на планетите през тях. Първото отбелязва “съдбата”, която е неизменяема, докато те не достигнат следващия етап на еволюция на “аз-а”. Второто (транзитите) отбелязва “свободната воля”, която е изменяема от индивидуума, доколкото той е стимулиран към това от своята предишна и сегашна карма. На този стадий той вече престава да вярва в съществуването на висш план и е убеден, че усилията на самия човек са решаващият фактор. Това указва, че Марс играе своята роля в еволюцията на личността. След това Сатурн му дава необходимата последователност на опита, докато той не започне да подозира за съществуването на висшия план. Вторият от гореспоменатите мо- менти, отнасящ се до транзитите, има четири подразделения, които ще бъдат поотделно разгледани в следващите глави. За този, който е фокусирал своята личност върху немотивирана дейност (т.е., свадхарма, или яджнардха, заменяйки пурушардха), Луната формира групов ум, или съзнание на душата, съединяващо го с всички останали същества, намиращи се на същото това ниво независимо къде се намират. Тук, в тази точка, тяхната Луна променя фокуса на тяхното проявление и стимулация. До този момент всичките дела на човека са били фокусирани и стимулирани от градуса на Луната, в който е станало оплождането в утробата на майката. Този център е това, което наричаме асцендент (мистическият изток, или мистическото слънце) на раждането. От немотивирана работа на нивото на душата човек еволюира към “нивото на великия бик”, или нивото на творене чрез своето слово (вишуддхи-чакра). Тук Луната чрез своите лъчи го снабдява с “масло за пламъка на творческата светлина на неговите 21 жезъла на звуковото гориво”, както това се нарича в станца на една от тантричните школи. Такъв човек използва своето обектно слово за съзидателна работа, за благословия или за установяване на порядък – при нарастваща Луна, а субектното слово – при намаляваща Луна. След достигането на тези две нива, душата се води от Луната, но не защото съзнанието е обусловено от лунните фази, а защото той вече не се противопоставя на закона. Той се подчинява на ефектите на лунните фази дори когато е свободен от тях. “Както на небето, така и на Земята” – е неговият Христов принцип. Ако нещата стоят по друг начин и свободата се из- ползва за непокорство, се появява изкушението и се стига до падението на човека поради “дървото на познанието”. Такова непокорство се нарича индивидуална независимост, или черна магия (асурическа природа). Не от страх, и не по принуда, но от благоговение, смирение и добро- детелност човекът-душа съблюдава закона. На следващия стадий същият този лунен лъч твори чрез “крилатия змей” и чрез неговия поглед, който довежда “орела със змията”, за да обезсмърти своето творение. Погледите на Гаутама Буда и Господ Христос съдържат този лунен лъч, въздигнат до това ниво. Сферата на Луната, подобно орехова черупка, съдържа майчиния (плодотворния) принцип на нашата Земя, докато нашето Слънце е бащиният принцип (оформящият принцип) за всички планети от нашата Слънчева система.
Няма коментари:
Публикуване на коментар