сряда, 22 март 2017 г.

22 МАРТ: ДЕНЯТ НА ВЕСТА И ВЕСТАЛКИТЕ(НЕВЕСТИТЕ) - ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ И СЕМЕЙНОТО ОГНИЩЕ!

            

Храмът на Веста (на латински: Aedes Vestae) малък кръгъл храм, разположен на Римския форум, недалеч от храма на Цезар. Обкръжен е от 20 колони в коринтски стил. Там весталките, жриците на богинята Веста поддържали непрекъснато свещения огън, донесен според легендите от Еней след падането на Троя.

Всички храмове на Веста са кръгли и входовете им са обърнати на изток, което символизира връзката на огъня на Веста и Слънцето като извор на живота. Храмът на Веста на Римския форум е построен през 3 век пр.н.е.

Храмът на Веста изгаря два пъти в своята история. През 64 от н.е. голям пожар по времето на император Нерон опожарява голяма част от Рим, включително и този храм. След пожара през 191г, Юлия Домна, съпругата на император Септимий Север, възстановява храма.

В храма на Веста се съхранявал т.нар. Паладиум — статуя на Атина Палада, спусната с щит и копие в ръцете от небето в Троя, откъдето е отнесена от Еней в Италия.


Веста била богиня на семейното огнище и семейния живот. Огънят бил символ на благополучието на римската държава. Поради това весталките бдели денонощно огънят да не угасне, защото това било лошо предсказание. От този огън римляните пренасяли в новите селища и колонии.

22 МАРТ: ДЕНЯТ НА ВЕСТА И ВЕСТАЛКИТЕ(НЕВЕСТИТЕ) - ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ И СЕМЕЙНОТО ОГНИЩЕ!

Какво означава невеста? Това е млада омъжена жена, която още не е родила. Така жената, като носител и проводник на живота е приравнена, и с право, към Богинята Майка, като част от пътя за прераждане и усъвършенстване на материята. Когато е невеста, тя още не е дала своя дан в този процес, а когато роди става весталка и дава на света нова вест — нов човек и животът продължава.


Веста (Vesta) е римска богиня на свещеното огнище и на дома, както и на разсъдливостта, смиреността, дисциплината и благосклонността. Тя се отъждествявана с огъня, както и със земното кълбо. В нейния храм на Римския форум горял свещен огън, който бил донесен заедно с култа ѝ от Еней. Този огън бил символ на благополучието на римската държава. Над него бдяли денонощно жриците - весталки, защото угасването му се считало за най-лошо предзнаменование. Весталките започвали да служат на Веста на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години. Те поддържали постоянен огън в храмовете на Веста, който символизирал държавната. Смятало се за лошо предзнаменование, ако огънят угасне. В първия ден на новата година, обаче, той се гасял и се палел наново чрез триене на дърво в дърво.


Празникът на богинята се е чества на 9 юни и е празник и на пекарите и мелничарите. За робите, работещи в мелниците и фурните, този ден е почивен.


АВЕСТА — В Персия, заглавие на свещената книга на Зороастризма - подарък от тракийските жреци с фригийски шапчици,... от Атлантида.

Първата гласна А е отрицанието Не. Думата ВЕСТА означава известно, а АВЕСТА неизвестно. АВЕСТА е земното ядро, а известното ВЕСТА е материята около ядрото, всичко видимо и невидимо, знайно и незнайно.

Природата която ни заобикаля тук на Земята е ВЕСТА, родена от земното ядро АВЕСТА.

Същият модел нашите деди са вложили в бита и езика ни. Ако заменим първата гласна А, от АВЕСТА с днешното отрицание НЕ, ще се получи думата невеста. Дума известна и доскоро използвана масово у нас.

АВ — Идеен символ за отсъствие на радиално движение.

АВА — ВА е радиалното движение, а АВА — без радиално движение.

Това е един от начините символично да се изрази третия период от кръговрата и физическото ядро.

Когато пред някоя дума се постави АВА, означава, че смисловото и значение е подвластно на АВА, на ядрото.

В католическата църква се употребява терминът „Аве Мария“ — използван като синоним за Богородица. Той е съставен от АВА — земното ядро и Мария — множествено число на Мар, Мари — мъртво.

Когато от ядрото започне да изтича Втора противоположност, тогава ще се изявят и двете тежнения със своето взаимодействие — физическото поле и неговата напрегнатост — КХРАСТ — Христос. Затова земното ядро е постановено за Аве Мария, Богородица, майката на Христос.

С АВА започва името и на първия наш Кхан, в Именник на българските владетели — Авитохол.

АВАДХАРА, Аватара — АВА е ядрото, ДХА е диханието, разширението към междузвездния вакуум, а РА промяната.

Аватара в Индия се превежда спускане. Проявя на някой от боговете на земята, най-често в човешки образ, за да поправят нещата. Така пише в книгата „Индийска митология“:


Аватара, буквално означава „слизане“, „спускане“ — бог слиза на Земята и добива видима форма, защото само на Земята е мястото, където човек може да го възприеме със сетивата си. Божественият дух може да пребивава навсякъде в пространството непроявен, нероден, недвижим… Индуистките философи винаги завършват с думите, че Бог е един и че всяка физическа проява е мая, илюзия, резултат от ограничените ни мисловни възможности.

АВАЛОКА — Лока не е дума от Бхаджа и се превежда място. Авалока означава място без радиално движение — земното ядро.

АД — ДА е посоката разширение на полето, от ядрото до междузвездния вакуум, а АД е посоката свиване, от междузвездния вакуум до черната дупка.

АД е гравитацията, а нейният стремеж е да свие пространството и да върне времето.

АД — Преизподня, Ад.

АДХАРМА — А е отрицанието Не, ДХА е диханието, разширението на полето, Р е промяната, а МА е химическото поле.

АДХАРМА е вторият период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно.

АДХАРМА е обратна дума на ДХАРМА — четвъртият период от кръговрата.

АДХАРМА — В Индия, ДХАРМА е обществен, морален закон, а АДХАРМА — Беззаконие.

АКХАДЖА, Акаша — А е отрицанието Не, КХА е творческата мощ, а ДЖА изява на химически системи. АКХАДЖА означава, че творческата мощ не изявява химически системи.

АКХАДЖА, Акаша е синоним на Етера, ГАНА, АМАНА, АСТРА — етерната плътност на полето, където съществуват само физически системи.

АН — Физическото поле — А се установява — Н.

АНА — Физическото поле — А е установено — НА.

С окончанието АНА се образуват думи за място, ограничена част от пространството: ГАНА, МАНА, САНА, РАНА, ТАНА, ДЖАНА и др.

АНКХ — Физическото поле — А се установява — Н с творческата мощ — КХ.

При смяна на местата на сричките в АНКХ се получава думата КХАН.

И двете думи означават живителност, оживотворяване, но АНКХ се отнася за цялата физическа система, а КХАН е точно установена живителност по място, в обект или човек.

https://chitanka.info/text/18253/56



ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМИТЕ СВЕКЪР, СВЕКЪРВА, СНАХА, НЕВЕСТА....

Особен народ сме ние българите. Въпреки, че често сме попадали под влиянието на различни чужденци, на дедите ни се е отдало да съхранят себе си. Дори и днес, в тези объркани времена все още пазим старите обичаи. Явно подсъзнателно нещо ни кара да се придържаме към определени неща, да ценим предаденото от по-старите поколения и да го предадем на тези, които идват след нас.

Българския език е богат на изключително древни думи отразяващи положението на хората в семейството. Като пример могат да се посочат свекър, свекърва, снаха,невеста и девер. Звученето им не е много променено през последните 4000 години. В езика на ведическите арийци тези думи се произнасят като свасура, свасри, снуса,наводха, девр.

Разбира се тези особени названия се срещат и при други народи. В латинския имаsocer, socrus, nurus, levir..Гърците предлагат εκυρος, εκυρα, νυος, νυμφη. Дори и в староанглийския (и англо-саксонския) намираме sweor-свекър, sweger – свекърва,snoru- снаха, tacur-девер ...

Интересното обаче е това, че българските думи са най-близки до индо-арийските. Предлагам сравнение на нашите свекър, свекърва, снаха и невеста с техните съответствия от санскрит, латински, старогръцки и староанглийски.


Бълг. Санс. Лат. Ст.гр. Ст. Англ.

свекър - свасру – сокер - екюрос – свеор

свекърва -свасри - сокра -екюра - свегер

снаха - снуса - нурус -нюос - снору

невеста -наводха-спонса -нюмфе –бруде (средно английски)

девер -девр -левир- даер -такур

Българските думи не само показват най-голяма прилика с думите от Ведите, но при нас има дори съвпадения на синонимите за свекър и свекърва. В България се използват още свако и сват (за свекър), сватя за свекърва. В древния санскрит имаме свака исвата. Значението им е свой, един от своите, роднина.

Свекър означава – този, който кара двама да се съберат и да станат свои, да се превърнат в роднини. В миналото свекъра е бил отговорен за брачния обред и е налагал определени задължения на младоженците. Не случайно до скоро (а може би и все още) се целуваше ръка на свекъра. Значението на свекърва е същото като насвекър – тази, която кара двама души да се съберат, да станат свои.

Предполагам, че на повечето хора вече е станало ясно, че частицата сва в санскритската дума свасура (свекър) има значение свой. Частицата сура обаче не дава смисъл съчетана със сва-свой. От друга страна, в българския език частицата све(опростена от свое) е съчетана прекрасно с кара (карам, накарвам, принуждавам).В санскрит също има глагол карами –карам, принуждавам, налагам, движа. Странното обаче е, че в думата свасура той е преиначен, изгубил е старата си форма.

Да видим как стои положението с другите езици. В латински, старогръцки и староанглийски думата за свой е съответно suus, εος, agen. Латинската suus прилича на нашата свой и санскритската сва. Гръцката εος навярно е имала по-стара форма σβεος, староанглийската agen обаче няма нищо общо със санскритската сва.

До тук става ясно, че староанглийските (англо-саксонските) sweor, sweger са заемки. Фактът, че англичаните си имат напълно свои термини да свекър и свекърва са още едно потвърждение за това. Father in law –свекър и mother in law – свекърва си имат добро обяснения в английския.

Разгледаме ли латинския и старогръцкия ще установим, че в тях не присъстват глаголи подобни на санскритския карами и нашия карам. Частиците cer, cru, κυρ в лантински и гръцки са лишени от всякакъв смисъл. Това ни позволява да кажем, че и в тези езици думите за свекър и свекърва - socer, socrus, εκυρος, εκυρα са заемки...дадени навярно от трако-пелазги.

От сравнителната таблица по-горе виждаме, че на санскритската снуса отговарят нашата снаха (снъха –ст.блг.), латинската norus, гръцката νυος и староанглийскатаsnoru. Езиковеди като Фасмер смятат, че думата снаха означава свързана, обвързана(коренът е сна, сно) и посочват като сроден глагола снова ( тъка, преплитам, свързвам). Това разбира се е верно, но трябва да се добави и българската дума сноп.Снопът се състои от вързани, свързани житни стъбла. Друга български сродни думи саснаждам, т.е. шия, свързвам, а също и нишка (нещо, което свързва).

Обяснението в санскрит идва от глаголите снаса – нишка, насате, нахате –снаждам,снова, свързвам. В латински и старогръцки присъстват думите neurus, νευρον имащи смисъл връзка, нишка. В староанглийската snoru –снаха се обяснява с англо-саксонската snear-връв, въже...освен, ако не се окаже, че snear е ранна заемка...Все пак в английския си има автентичен термин за снаха, това е daughter in law.

Относно етимологията на думата невеста съществуват няколко предположения. Едни смятат, че значението е неизвестна, други предлагат незнаеща, а трети твърдят, че невеста означава новодоведена. Съгласен съм с последната версия защото частицатавеста (в невеста) отговаря на глагола вести –водя. Частицата водха в санскритската наводха също има занчение водя. Древните форми са били нававеста, нававодха, след време те се опростват в невеста, наводха.

Латинската, гръцката и английската дума за невеста: спонса, нюмфе, бруд нямат връзка с индо-арийската наводха и българската невеста.

Остана да разгледаме думата девер. Санскритската й форма е девир, девр- направо смайващо близка до нашата. Трябва да се отбележи обаче, че латинската левир и гръцката даер показват прилика с девир, девр. В латинския понякога има замяна на д ил, т.е. левир може да се разгледа и като девир. Омерическата даер е била с по-древна форма давер...дали “гръцката” дума има обяснение на гръцки език е друг въпрос.

Смятам, че девер означава поставен, т.е. изпълняващ някаква особена функция в древния брачен обред. Обяснение може да се даде със ст.блг. глагол дети ( девам,дявам), който е почти идентичен на санскритския дати (дявам, девам).

Докато при нас и индо-арийците има обяснение, то при латиноговорящите и гърците възниква един проблем. На латински поставям е ponere, statuare, locare, constituere. В гръцкия думата е τιθημι, а в староанглийския съответната е don.

Излиза, че думите за девер levir, δαηρ, tacur нямат обяснение в латински, гръцки и староанглийски...някой друг ги е въвел там.

Кой обаче е този някой? Поне за гърците е сигурно, че фригите са им дали особените думи за хората в семейството. В старофригийски поставям, дявам е дает, макар документирана преди около 2700 години думата е изключително близка до ст.блг. дети–дявам, поставям. Дети-девам е основата за девер. Фригийската дума за свекър есвекро (като крайното о навярно изпълнява футкцията на ъ). Фригийската дума зазълва е галавос ( по-късно развита в залавос-зълва). Фригите имат и дума за етърва, това е ятера (янатера). Трябва да се добави и това, че нашите думи майка, тате, дядо, баба, брат ...присъстват във тракийския език, но тези факти не се представят в систематизиран вид на широката публика...


Няма коментари:

Публикуване на коментар