Последователи

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Фейсбук – отричането на реалността

             


Ако преди петдесет години някой беше казал на хората да публикуват всяка подробност от живота си в интернет, светът щеше да го зашлеви. За щастие в наши дни не съществуват пречки като достойнство и инстинкт за самосъхранение.

               


Човечеството винаги е готово да се влачи в краката на всеки, склонен да го унижава, но до този момент винаги изискваше и нещо в замяна. Унищожители на личността като законите и религията винаги са предлагали възнаграждения като сигурност, вечен живот в Рая и всякакъв друг боклук.

            


Фейсбук обаче не предлага нищо. Наречете ме луд, но ако ти предложат да влезеш зад посипаните с брокат решетки на най-новия затвор, целящ духовната смърт и тоталната разруха на човечеството, не би ли следвало поне да поискаш нещо повече от възможността да се лигавиш публично и да получаваш фалшиво одобрение?

               


Не очаквам нищо от хората освен едно – да искат да живеят. Думата с Ф е доказателството, че отново ще остана разочарован. Единствено човек, кой цели самоунищожението си, би се съгласил да представи цялата си лична информация на сървър на другия край на света. Да даде власт над живота си на хора, за които не знае абсолютно нищо и да ги остави да го управляват както сметнат за добре. Интересно ми е колко често антилопата отива да съобщи на гепарда в коя посока ще бяга, за да улесни преследването?

               
     

И все пак никак не завиждам на онези, които имат достъп до сървърите на Фейсбук. Представете си шока им, когато открият, че там има единствено безполезни копия на празно пространство. Какво можеш да извлечеш от нищожество, което се опитва да говори за любов в социалната мрежа? Колко полезно може да бъде пропаднало същество, обрекло съществуването си на просенето на коментари и харесвания? 

              

Каква полза ще ти донесе призрак, отрекъл се от собствената си реалност, за да съществува като дигитално привидение?

Но не се тревожете за това. Достойнството, свободата и любовта са ценностите на абсолютната реалност. Думата с Ф не признава подобни понятия. 

 
Там не се налага да проявявате смелост, защото това е отживелица от друга епоха. Не се налага да погледнете в очите този, когото обичате, защото той няма очи. Няма нужда да бъдете себе си, достатъчно е просто да се преструвате, че сте. А най-хубавото е, че никой няма да разкрие лъжата ви просто защото всички ще са прекалено заети със собствените си преструвки.



Няма коментари:

Публикуване на коментар