вторник, 31 януари 2017 г.

Карл Маркс: Как се е появила Русия?




„Секретната дипломация на XVIII век“ е издадена в Лондон през 1899 година, но 117 години е крита от комунистите.
Една единствена книга на Карл Маркс никога не е издавана в Съветския съюз и комунистическия лагер. Една малка книжка, но знакова. Тази, в която Маркс анализира историята на Русия. За нея никога не е споменавано. Какво толкова ужасно пише в нея, че тя да бъде скрита толкова десетилетия?
Люлката на Московия е „кървавото блато на монголското робство, а не суровата слава от епохата на норманите. Политиката на Русия продължава политиката на Ордата, а не на Рус.
Тази книга се нарича „Секретната дипломация на XVIII век“ и е издадена в Лондон през 1899 година.

Секретната дипломация на XVIII век

ПЪРВА ЧАСТ

Появата на Рус

Рус като държава с център Киев е създадена от племената на поляните, които живеели на десния бряг по средното течение на Днепър. И Киевската земя (земята на поляните), дълго време преди създаването на държава била наричана Рус. Полянски градове били Киев, Чернигов, Переяславл. В течение на времето поляните се обединяват с другите славянски племена: древляни, северяни, дреговичи, радимичи, вятичи, кривичи, илменски славяни. Обединявайки се, асимилирайки се помежду си, тези осем племенни съюза стават основата на Рус. Именно тази общност по-късно започват да наричат русини. Русите или русините стават основата на Рус, с център в Киев. Както бихме се изразили днес, това била титулната, началната народност на Рус.

Имперска Рус

Рус с център в Киев била своего рода имперска държава. Имало център (Киев и Киевщина) и имало колонии, които плащали на русите данък. Сред тях били литовските и финско-угорските племена.
В летописът на Нестор е записано: „А всички тези други езици, дават дан на Рус: чуди, мери, веси, муроми, черемиси, мордви, пери, печера, ям, литва, зимигола, корси, норома, либ: всичките имащи свой език, от коляното на Афет, живеещи в полунощните страни“.
Всички завоювани страни също се смятали за Рус. Но населението на тези колонии не били етнически руси. И самите те не смятали себе си за руси. Те били „руски хора“ само в смисъла на това, че плащали данъци на Рус. Вярата също станала една (с обща църква) след като Рус завладяла тези племена. Безспорно имало културно влияние.
За Рус, в тесния смисъл дълго време се смятала само Киевската. След това и Черниговщина и Переяславщина етнически стават Рус. И много по-късно (в края на XII век) руси стават жителите на Галичина и Солина. След това Рус започнали да наричат Галицко-Волинското княжество. Не е имало повече никаква друга Рус.

Чуд (фино-угорски племена)

Фино-угрите, които плащали дан на Рус, живеели между Волга и Ока и в Приуралието. В Рус тези територии наричали Залесие. Това е централната част на съвременна Русия, която се присъединява към Рус някъде през X-XI век. По това време Рус съществува приблизително два века и русите са сформирани като етнос.
Не съществуват точни данни за завоюването на Залесие, известно е само, че това не е станало веднага, а когато Рус укрепва.
В края на XI век в Залесие се създава ново княжество: Ростово-Суздалското. То имало два центъра: Ростов и Суздал. През XII век се появява още един център: Владимир. Именно тези територии в литературата на XIX век се наричат Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалска Рус.
Но в летописите няма множество Руси: Киевска, Северна или каквато и да било друга. Още по-малко Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалскя. Всичко това е измислено през XIX век от имперските историци. „Киевска Рус“ е също толкова изкуствено название както и „Русия“. Рус е била само една и така се е и наричала.

Формиране на московитския (руския) етнос

През X век Ростово-Суздалската земя била заселена основно с фински племена. На тази територия започва да се формира и етносът на съвременния руски народ.
Като всяка друга метрополия, Киев влияел на завоюваните народи. Славянските преселници в Залесие, разбира се, се смесили с финските племена. И, разбира се, фино-угрите и другите племена с времето също се „порусначват“.
Те приемат и езика, и православната вяра. Но и до ден днешен руската провинция пази историята на фино-угрите, а не на славяните.
Руският народен костюм няма нищо общо с дрехите на славяните. Московитският фолклор също не е типичен за славяните. Измислиците за „най-славянския“, пръв и главен руски народ са просто смешни.
Понякога градовете на фино-угорските земи били наричани по руски маниер, но въпреки това, рекичките и мнозинството населения и досега са запазили финските си названия. Например, голям брой реки и притоци имат финското окончание -ва, което означава „вода“.
Залесите се намирали, може да се каже в „задния двор на Рус”. Народностите, които го населявали живеели крайно бедно, заради трудните условия на живот. Търговски пътища почти не съществували. Наоколо имало само гори и блата.
Затова киевските князe не смятали тези земи за „лакомо парче“ и дълго време никой не им обръщал внимание. Русите от своите богати и топли райони нямали желание да се заселват в Залесие. Преселници-русини имало малко.
Като цяло Рус никога не се е преселвала масово в Московия. Московитският етнос се сформира някъде през втората половина на XII век.
Русините като етнос с отделна държава и наименование съществуват от X век. Тоест, съвременните руснаци са най-младият източно славянски етнос. Не старши, а младши, не брат, а съсед.

ВТОРА ЧАСТ

Самите угро-фински племена (наричани чуд) не назовавали себе си Рус. В летописите си те противопоставят себе си на Рус. Коя колония не би противопоставила себе си на чуждата и метрополия?

В Лаврентиевския летопис и в Ипатиевския това противопоставяне се вижда добре. А в тях са описани събития от XII-XIII век. Тоест даже през XII век и в началото на XIII век Новгород-Суздалските територии не са се смятали за Рус, нито Ростово-Суздал, нито Рязан, нито Смоленск, нито Владимирск.

Рус е била само земята на поляните, тоест метрополия на Киевските земи. А Киев е майката на руските градове и другите градове на разширяващата се Рус никога не са принадлежали на бъдещата Московия.

Руснаците смятат, че първата им държава (Рус) се е появила около 400 години по-рано от самите тях и, че това е било именно тяхна държава.

Завладяването на Рус от татарите

В началото на XIII век заради междуособни войни Рус отслабва и пада под натиска на татарите. Те завладяват и Полша, и Унгария, и северните Балкани. Завръщайки се от победоносния си поход, татарите създават своя държава.

Така в долното течение на Волга се появява държавата Златна орда. Руските земи не влизат в Златната орда като част от държавата, а стават васали. Сега самата Рус била принудена да плаща дан.

Разпадът на Рус още повече отделя земите на Рус и Залесието една от друга. И културно, и етнически, и политически.

Московия или московската държава

Откъде се появява Московия? Угро-фините отначало са покорени от Рус, след това от татарската Орда. Но руските историци умишлено преувеличават влиянието на рус върху тези племена и умишлено обезценяват влиянието на Ордата и дори практически отричат влиянието на Ордата върху Московия.

И това при положение, че московитеските земи са поробени от татарите почти 300 години.

Едва след разпада на Златната орда се образуват:

Московското княжество Кримското ханство
Казанското ханство Астраханското ханство
Касимовското ханство Сибирското ханство

Москва (финско название) се споменава в запазените документи едва след средата на XII век като неголямо селище. През XVI век това название се разпростира върху цялото Московско княжество.

Самото княжество се появява в началото на XVI век, което е началото на руската държавност.

Мнозинството от европейските народи, както пише Евгений Наконечни, започват своята история с появата на собствена независима държава през IX-X век.

Руснаците вероятно са единствените, които смятат, че първата им държава (Рус) се е появила приблизително 400 години по-рано отколкото те самите.

Но фактите говорят друго: отначало московитският етнос се появява през втората половина на XII век. След това, през XV век се появява Московската държава, а през XVI установява отношения със съседите си.

Европа, която в началото на царстването на Иван III едва забелязвала съществуването на Московия, притисната между Литва и татарите, била зашеметена от внезапната проява на огромна държава край източните и граници.

И така, Москва, Московия, Московска държава са управлявани от княз, а първият московски цар се появява през XVII век.

Центърът на държавата бил пренесен в Москва, но знатните придворни на московския княз били почти изцяло татари. И политиката на Московия била продължение на политиката на Ордата.
По-късно Екатерина II просто преписва историята, а историците, които пишели истината имали много печална съдба.

Трубецкой пише: Московската държава възниква благодарение на татарското иго. Московските царе много преди да приключи „събирането на руските земи“, започват да обединяват земите от западната част на Великата монголска монархия. Москва става мощна държава едва след завоюването на Казан, Астрахан и Сибир. Руският цар се явява наследник на монголския хан. „Освобождаването от татарско иго“ се свежда до замяната на татарския хан с православен цар и пренасяне на двора в Москва.

ТРЕТА ЧАСТ

До 1721 година официално се употребява само названието „Москва“ или „Московска държава“. До това време официално Русия не съществува, още по-малко като наследница на Рус. След това името бива съзнателно променено. През 1721 година Московското царство завладява земите, името и историята на Рус и ги превръщат в „Русие“. Това название не е народно, а изкуствено.
Именно с това започва митотворчеството за великата Русия или Великорусия. И само след сто години Московия вече е наричана Русия, а московитите стават руснаци или великоруси.
Московия престава да признава завладяването на Рус, твърдейки, че става дума за една земя и за един народ. Русините-украинци изведнъж стават „малоруси“.
Когато Московия сменя наименованието си, русините променят името на своята земя, за да не ги отъждествяват Рус и Московия, Рус все по-често е наричана Украина.

Три (не)братски народи

Предците на украинския народ са племената, живели на територията на съвременна Украйна – волиняни, деревляни, поляни, бели хървати, уличи, тиверци и сиверяни, които през X век формирани като отделен етнос.
Племената, заемащи територията на Беларус (дреговичи, кривичи, радимичи) са предците на беларуския народ.
Илменските славяни сформироват отделен псковско-новгородски этнос, който през XV-XVI век е частично унищожен, а частично асимилиран от Москва.
В земите на Залесието славянските преселници се смесват с финските племена и сформират най-младия източно-славянски етнос-московити, или бъдещите руснаци. Това се случва във втората половина на XII век.
Ломоносов, Милер, Соловьов, Ключевски, Покровски и редица други руски учени са писали, че основата на народа на Московия са угро-финските племена, но самите руснаци претендират да са първият и главен славянски народ.
Московия (Русия) е плащала данъци на кримския хан, неин суверен и правоприемник на Златната орда чак до 1700 година. Московският цар е посрещал кримския посланик извън границите на града, качвал го на коня си, а той пешком, водейки коня за юздата го отвеждал в Кремъл, поставял го на трона, а самият той коленичел пред него.

Московия е преименувана на Русия от цар Петър I чак през 18 век, през 1721 година.

В средните векове всички картографи на Европа определят Московия като принадлежаща на Ордата, следователно на Азия.

МНОГОБРОЙНИ ВСЕЛЕНИ И ДРЕВНИ ТЕХНОЛОГИИ В САНСКРИТСКИТЕ ТЕКСТОВЕ





На санскрит вимана означава „колесница на боговете“ или „самоходна въздушна кола“. В древните санскритски текстове е пълно с препратки към тези легендарни летателни апарати. Виманите са споменати както в известната книга Виманика Шастра, така и във великия индийски епос Махабхарата:



forum.nama-hatta.pl/viewtopic.php

„ …те отново поглеждат към града си и чрез магьосничество излитат към небето, града и навсякъде… техният небесен, божествено сияещ, летящ град, който може да се движи навсякъде, сега отива под земята, след това се носи в небето, движи се диагонално с голяма скорост, или се потапя в океана. [3(35)170.20-25]“



„На тази, подобна на слънцето, божествена, чудотворно работеща колесница [Арджуна] летеше щастлив нагоре, в същото време ставайки невидим за смъртните, които ходеха по Земята и тогава видя хиляди от прекрасните въздушни колесници. [3(32)43]“

Доказателства за древни ядрени оръжия могат да бъдат открити отново в пасаж от Махабхарата:

„Седем изгарящи слънца, появяващи се на небосвода, изпиха цялата вода в моретата и реките на Земята… Този огън, наречен Самвартака и подпомогнат от неблагоприятен вятър, изяде света, разпростирайки се на стотици и хиляди йоджани“. Една йоджана се равнява на 8 до 13 километра…

„И тогава в небето се издигнаха гъсти облаци, приличащи на стада слонове, обсипани с венци от светкавици, които бяха невероятни за съзерцание.“


„…облаците, които се събират в небето при този случай, са страховити за съзерцание… И тогава, владетелят на хората, самосъздалият се повелител, първопричината за всичко, чието жилище е в лотуса, изпи тези страховити ветрове и легна да спи!“



Възможно ли е да си представим, че същества, намиращи се в различни състояния на съзнанието, комуникират с нашата планета от милиони години? Някои ги наричат богове, за други са познати като етерични същества, или пък извънземни – дума, която на практика означава „извън тази Земя“. Примери за други светове, могат да се видят в много от санскритските пурани:


                                           let there be light


„Звездите, под формата на съзвездия, са споменати, както и планетите, обитавани от боговете, които извършват достойни дела. [Ваю Пурана 1.93]“

В хиндуистката метафизика съществуват седем по-висши и седем по-нисши свята. Тези Лока светове отразяват голям спектър от съзнания, защото се състоят от множество специфични вълнови честоти.

Във Ваю Пурана също може да се открие изключително детайлно описание на осми свят, който е очарователен и покрит с бижута, населен е хибридни същества например половин лъв и половин човек, подобно на някои изображения от древни клинописни плочи.



Както магнитът чрез своето излъчване привлича железните стърготини, така и човекът чрез своите мисли, които също така са силно магнитни, привлича атоми от прасубстанцията. В зависимост от играта, вида и основния тон на вашите мисли едно кълбо, което непрекъснато се пълни с безброй атоми, привлечени и задържани от вашите мисли, непрекъснато кръжи около вас. Когато мислите ви се променят основно и вземат един фундаментално различен ход, редът на тези атомни кръговрати съответно се нарушава и променя. Определени групи от атоми биват дори изхвърлени от кълбото. Така във вас в малък мащаб става онова, което се случва почти ежедневно по различни причини в огромния диалектичен универсум...



nnm.me/blogs/shivadance777/vedicheskaya-kosmologiya/



Вижте още няколко интригуващи откъса от Ваю Пурана:




[230] След Локата на Брахма и под горната кора на Космическото яйце се намира Пура (градът на Шива) и неговото божествено жилище Маномая (състоящо се от съзнанието).

[238] Градът блести с разпръснат диамантен прах.



https://medium.com/galactic-cosmology-and-theology-of-the-holy-vedas


[239-42] Има божествени лотуси, направени от злато, а техните вътрешни повърхности са много нежни. Лотусите покриват цялата местност и приличат на множество чадъри.

Възможно ли е тези лотуси да са някакъв вид защитна технология? Дали тези същества, точно като нас, са уязвими към космическо лъчение, гама и рентгенови лъчи?

[260-263]Някои от обитателите имат лица на коне, малък брой имат лицето на повелителя на зверовете; други са с лица и кореми на слонове, малко имат лъвски лица… други могат да приемат каквато форма пожелаят.

Този текст е преведен преди модерната наука да започне да прави генетични експерименти. А ако не беше, щяхме все още да смятаме тези същества за митологични. Подобни изображения на човешки тела и животински глави са доста често срещани в древните шумерски и акадски клинописни плочи.

[264-266]Бог Махешвара (Шива) пребивава там. Той е уважаван и почитан от хората, които се придвижват с небесните колесници.



Нашата видимата вселена, колкото и прекрасна и голяма, да е, е само една малка част от само една вселена, в огромната ни Mултивселена, чийто истински размер и обхват е не само непознат за нас, но е и потенциално непознаваем. Няма идеи в момента как да се получи информация за нещо, което не оставя отпечатък или информация в наблюдаемата Вселена, и следователно не знаем как да се запознаeм с това нещо.


Явно, тези „богове“ имат собствени космически кораби.

[73] Има хиляди съзвездия и още повече звезди.

[75] Звездите имат собствени жилища, а те самите са жилища на благочестиви същества.

[76] Жилищата са създадени от самороденият бог в началото на Калпата. Те съществуват до края на всички живи същества.




[79] В тази Манвантара ( период, продължаващ около 308 млн. години) планетите обитават въздушни коли.



www.tokenrock.com/secret_resonance/vedic_
musical_cosmology.php


Това е изключително интересен откъс, защото загатва за идеята, че на планетите може да се гледа като на космически кораби.



Kолкото едно ниво е с по-малки (по-фини) частици, толкова то е по-висше. Така твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер (фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н.) са най-финото ниво. Това ниво е познато под наименованието акаша (светлина) и по същество е паметта на материята. По метода на холограмата, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят.
Само в илюзорния свят има точно определени граници.

Всички тези Лока светове се съдържат във Вселената – Космическото златно яйце. В пураните се казва, че има седем по-висши и седем по-нисши свята, но в това разпределение влизат хиляди светове – на змейове, гиганти, демони и множество други същества, намиращи се в различни форми на съществуване.


ww3.sinaimg.cn/orj480/62914aabgw1f5tl8m5c81j20fo0lowgj.jpg

Светът не съществува сам за себе си, той е такъв какъвто ми изглежда.
Карл Густав Юнг

Всички временни илюзорни реалности са свързани със специфична честота на съзнанието. Изглежда, всички светове следват собствен кодекс на живота, собствена дхарма. Боговете са горди с демоните и ги уважават, освен когато са във война помежду си, а това се случва многократно. Тези войни понякога се водят и на планетата Земя.



Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа

Според пураните има хиляди Космически яйца, които най-вероятно се явяват различни вселени. Абнинавагупта, Кашмиреният мъдрец и светец, живял от 950 до 1020 г., е написал:




„Вселените се носят като балончета в океан. Мая, божествената сила на Владетеля, се отразява в него и излиза навън. Владетелят скрива абсолютната си чистота и божественост, покривайки се с Мая.



Той вижда всичко от гледната точка на разнообразието и забравя божествеността на неговото Аз-съзнание. Освен това, Мая-татва служи като неодушевената обективна субстанция, от която произлизат всички неживи елементи. По този начин тя става причината за многобройните вселени, носещи се като балончета в океан.“




Никой от тези светове не е повече или по-малко истински от нашия. Небесните сфери са част от временната илюзорна холограма. Цялата Вселена е проекция на божествена пулсираща енергия. Само нашето сегашно ограничение от петте сетива създава илюзорното усещане за плътност. Това е така, за да можем да се насладим на приключенията от този времеви цикъл. Смята се, че в края на този цикъл завесите ще започнат да се вдигат и това, което е било скрито, ще бъде показано.

инфо: drevnite.com



Материалния свят е 3D филм, съставен от стрес, разочарование и недоволство.

Животът не идва от материята. Материята се генерира от живота.

Наука на себереализацията, Шрила Прабхупада

www.youtube.com/watch

В компютърна симулация ли живеем?





Ако всички ние и всяко нещо във вселената всъщност сме герои в някаква гигантска компютърна игра не е задължително да го знаем. Идеята, че вселената е симулация звучи като сюжета на „Матрицата“, но също е и напълно легитимна научна хипотеза.
Според много сериозни учени като Нийл деГрас Тайсън, директор на Планетариума Хейдън, част от Американския Музей по естествена история, шансовете цялото съществувание да е програма на хард диска на някой друг са 50-50. „Мисля, че вероятността може да е много голяма“, казва той. Той посочва пропастта между интелигентността на човек и на шимпанзе, въпреки факта, че всъщност споделяме 98% от нашето ДНК. Някъде там може да има същество, чиято интелигентност надхвърля по подобен начин нашата собствена. „Ние бихме били разлигавени, глупави идиоти в тяхно присъствие“, казва той.



Ако случаят е такъв, тогава ми е лесно да си представя, че всичко в нашия живот е просто творение на някаква друга същност за нейно развлечение.



Виртуални умове

Един от популярните аргументи в полза на хипотезата за симулация идва от философа Ник Бострум от Университета Оксфорд през 2003 година. Той предполага, че членове на високо развита цивилизация, с невъобразима компютърна мощ, може да са решили да пуснат симулация на своите предци. Те вероятно биха имали възможността да пускат много такива симулации до точката, когато мнозинството от умовете вече биха били изкуствен интелект, т.е. до момента когато изкуственият интелект заменя оригиналните умове на предците. По статистическата логика на тази аргументация е много по-вероятно ние да сме сред симулираните умове.



Има и друга причина да се смята, че може да сме виртуални. Например колкото повече учим за вселената, толкова повече разбираме, че тя е базирана на математически закони. Може би това е функция на природата на нашата вселена.“Ако бях герой в компютърна игра, бих установил също, че правилата са напълно твърди и математически“, казва Макс Тегмарк, космолог в Масачузетския технологичен институт (MIT).
Това просто отразява компютърния код, на който е написано всичко.
Идеи от информационната теория продължават да се появяват във физиката.



„В моето изследване открих нещо много странно“, казва Джеймс Гейтс, теоретичен физик в Университета Мериленд. „Стигнах до кодове за коригиране на грешки – те са това, което кара браузърите да работят. Защо се намираха в уравнението, което изучавах за кварки, електрони и суперсиметрия? Това ме отведе до ясното разбиране, че вече не мога да казвам, че хора като Макс са луди.“

Място за скептицизъм

Все пак не всички са съгласни с такава аргументация.
Ако всеки път намираш IT решения на проблемите си, може би това е просто прищявка на момента – нещо като ако си чук и всеки проблем ти прилича на пирон.
Статистическият аргумент, че повечето умове в бъдещето ще са изкуствени, а не биологични също не е даденост, смята Лиза Рандал, теоретичен физик в Университета Харвард. „Това не се базира на добре дефинирани вероятности“. Рандал допълва, че дори не разбира съвсем, защо други учени намират хипотезата че вселената може да е симулация за забавна. „Всъщност ми е много интересно, защо толкова много мислят, че това е интересен въпрос“. Тя оценява шансовете тази идея да се окаже истина на „абсолютна нула“.



Такава екзистенциална хипотеза обикновено е непроверима, но някои учени смятат, че могат да открият експериментални доказателства, че действително живеем в компютърна игра. Една от идеите е, че програмистите могат да „режат ъгли“, за да направят симулацията по-лесна. „Ако има симулация на вселената, тя би имала същите проблеми на компютърния ресурс, каквито имаме и ние, тогава законите на физиката трябва да бъдат поставени в краен предел на краен брой точки, засилени до възможен краен максимум“, казва Зорее Давуди, физик в MIT. “Тогава се връщаме назад и гледаме какви точно знаци ще намерим, че сме стартирали от не непрекъснато пространство – време”.



Такова доказателство може например да дойде във формата на необичайно разпределение на енергиите между космическите лъчи, нагряващи земята, което ще предполага, че време-пространството не е непрекъснато, а е съставено от дискретни точки. „Точно такова доказателство би убедило мен като физик“, казва Гейтс. Въпреки това, доказването на точно обратното, че вселената е истинска, може да се окаже още по-трудно.



Няма да намерите доказателство, че не сме в симулация, защото всяко доказателство може да се симулира, смята Дейвид Чалмърс, професор по философия от Университета Ню Йорк.



Животът, вселената и всичко останало
Ако се окаже, че ние наистина живеем в някаква версия на Матрицата, какво от това? „Може да сме в симулация, а може да не сме, но ако все пак сме, не е толкова зле“, казва Чалмърс.
„Моят съвет е да излезете навън и да правите нещо наистина интересно“, казва Тегмарк, „така че симулацията да не ви изключи.“



Някои учени обаче са по-съзерцателни, казвайки, че хипотезата издига някои тежки духовни въпроси.



Ако хипотезата за симулация е вярна, то ние отваряме вратата към вечния живот и възкресението и изобщо към неща, които досега били дискутирани само в контекста на религията,
казва Гейтс.



Причината за това е проста: ако сме част от компютърна програма, то аз мога да винаги да пускам програмата отново и отново, докато имам компютър, който работи.



Ако някой някъде е създал нашата симулация, дали това го прави Бог? „Ние в тази вселена можем да създаваме симулирани светове и в това няма нищо призрачно“, допълва Дейвид Чалмърс. „Нашият създател не е особено призрачен, просто някой тийнейджър – хакер от съседната вселена.“ Завъртете картината и ще видите, че ние сме богове над нашите собствени компютърни творения. „Ние не гледаме на себе си като на божества, докато програмираме Марио, въпреки че имаме властта да решаваме колко високо може да скача той,“ казва Тайсън. „Няма причина да смятаме че са всесилни, само защото контролират всичко което правим.“
Симулираната вселена повдига още един много тревожен момент, казва Тайсън:
Какво би станало ако някой бъг срине цялата програма?



megavselena.bg/v-kompyutyrna-simulatsiya-li-zhiveem/

Духовете - това са разумни холограми?





Известно е, че човек, както и други биологични обекти, е източник на електромагнитно излъчване на различни честоти, включително и най-интересния в този случай микровълнов диапазон. Неговата особеност е, че при изключително малка мощност са налице силни биологични ефекти. Освен това, според експериментални изследвания на руските вълнови генетици, ръководени от професор Гаряев, в човешкото тяло протича не обикновено излъчване, а кохерентно.



Теорията, която сега ще бъде изложена, описва механизма на възникване и формиране на посмъртните енергийни фантоми (или в разговорната реч - призраци), съществуването на които доскоро се отричаше от ортодоксалната наука.



В технологиите източникът на кохерентно лъчение са лазерите. Следователно, човек може да се разглежда като вид лазер. Известно е от училище свойството на такова лъчение - интерференцията, която е в основата на холографията. Така че, като цяло, можем да кажем, че ние като че ли носим със себе си интерференционна картина, и при определени условия тя започва да се проявява. Известно е, че електромагнитното кохерентно лъчение е резултат от биохимичните реакции в организма, а те са неустойчиви. Получаването на най-точната холограма е по-вероятно, когато носителят й (човекът) е под силен психически стрес, тревожи се. И наистина, в много приказки и легенди духовете са родени в екстремни моменти, когато човек изпитва болка, страх, гняв.



Така че, по време на насилствена смърт човекът създава мощно енергийно вълново сгъстяване, нещо като фантом на генетичния апарат, в което е записана цялата информация за живота и смъртта му (това беше потвърдено от Катедрата по квантова радиофизика към Физическия институт на Руската академия на науките през 1993 г., чрез експериментални изследвания под ръководството на същия този Гаряев. Откритото от тях явление било наречено "фантомен ДНК ефект". Този сложен вълнови импулс, фантом на човешкия организъм, бива фиксиран в околните предмети като на холограма по всеизвестния принцип на Хюйгенс-Френел. Теорията за импрегниране просто задава способността да се акумулира психогенна информация у някои природни материали като дърво и камък. Искам да подчертая, че основните материали на древните средновековни замъци, които са били известни със своите семейни призраци, са само от дърво и камък.



И така, имаме "запис" на енергийния фантом върху околните предмети (стени, мебели и т.н.). Това повдига един разумен въпрос: при какви условия и как може да се възстанови и да се възпроизведе подобна вълнова структура. И точно тук ни спасява холографията. Според законите на последната, за да се възстанови вълновото изображение, е необходимо да се освети материала, върху който е записана вълновата информация, от лъч с кохерентно лъчение, идентичен на този, използван в процеса на "записа". Но на какво може да служи подобно възстановяващо лъчение в настоящия случай? Съгласно експерименталните изследвания, електромагнитните полета, генерирани от организма са сходни по фаза и честота за всички хора, а максималната идентичност зависи от особеностите на генетичната система. Въз основа на това можем да направим извода, че източникът на възстановяване на вълновите фантоми е живия човек. В действителност парапсихолозите твърдят, че в "неспокойните" къщи духовете се появяват само, когато там пристигнат хора или те вече живеят там, а всички явления престанават, когато хората напускат проблемния дом. Възстановената вълнова структура, призракът - тя е енергоинформационна форма на съзнание и е разумна!



Удивително свойство на информационно-разпоредителните структури (фантоми) е наличието на памет, а, следователно, най-вероятно и на самосъзнание. Това свойство произтича от откриването на вълновата генетика. Има такова понятие - фантомна ДНК памет. Вълновите генетици вярват, че това е тясно свързано с т.нар. вълнови ефект и вероятно също така с паметта на главния мозък. Изследванията в тази област свидетелстват в полза на регулаторната роля на фантомния ДНК ефект, въздействащ пряко и непосредствено върху същата тази ДНК, модулирайки нейната динамика в състава на клетъчните ядра. С други думи, след физическата смърт цялата информация за живия обект се съхранява (или по принцип подобен запис се произвежда последователно при живота) като на твърд диск в енергийно-вълновата субстанция (фантом) на този обект. Ето защо, с висока степен на вероятност можем да кажем, че цялата информация за живота и смъртта на един човек се съхранява в неговия вълнови фантом, който следователно трябва да бъде разумен!



Например, наличието на "полеви" живот е доказано в експерименти, които бяха организирани в Новосибирск, в Института по обща патология и Човешка Екология, под ръководството на академик В. Казначеев. Да не говорим повече за експериментите на вълновите генетиците, водени от проф. Гаряев, които откриха и продължават изследването на фантомните ефекти на организма и още много други. Английските физици Иън Скот и Джон Фаулър провериха електромагнитните параметри на тези замъци, които са известни със своите собствени духове, и са открили в стените много слаби "замразени" магнитни полета със сложна конфигурация, която идентифицират като холограмни записи на посмъртни фантоми, призраци.



Въз основа на изложеното по-горе може да се заключи, че смъртта не е краят, животът след смъртта продължава в друго енергоинформационно въплъщение. И освен това, тези "полеви" форми на живот могат да се регистрират както чрез технически устройства, така и чрез изготвяне на физически и математически модели, описващи подобно психо-физическо явление.



neonula.blogspot.bg/

Прехвърлянето на придобити умения




Прибрам смята, че холографският модел хвърля светлина и върху нашата способност да прехвърляме придобити чрез обучение умения от една част на тялото към друга. Както си четете тази книга, спрете за момент и напишете малкото си име
във въздуха с вашия ляв лакът. Навярно ще откриете, че е сравнително лесно да го сторите, а все пак по всяка вероятност то е нещо, което никога преди не сте правили.
Тази способност може и да не ви изглежда удивителна, но за класическия възглед, според който различни области на мозъка (като например областта, контролираща движенията на лакътя) са „пряко свързани", или способни да изпълняват задачи само
след обучение чрез повторение, посредством което да бъдат установени съответните нервни връзки между мозъчните клетки, това е нещо като загадка. 



Прибрам отбелязва, че проблемът става много по-податлив на решаване, ако мозъкът би бил в състояние да обърне всичките си спомени, включително спомените за придобитите
чрез обучение способности, като например писането, в един език на интерфериращи вълнови форми. Подобен мозък би бил много по-гъвкав и би могъл да прехвърля съхранената в него информация със същата лекота, с която един изкусен пианист транспонира някоя песен от една музикална тоналност в друга.



Същата тази гъвкавост може да обясни способността ни да разпознаваме нечие познато лице, без значение от какъв ъгъл го виждаме. Освен това, щом мозъкът е запаметил едно лице (или някакъв друг обект или сцена) и го е преобразувал в език на вълнови форми, той може, в известен смисъл, да превърта тази вътрешна холограма от всички страни и да я изследва от каквато си иска перспектива.



Усещанията за илюзорен крайник и как създаваме „свят извън нас"

За повечето от нас е очевидно, че чувствата ни на любов, глад, гняв и т. н. са вътрешни реалности, а звукът на свирещ оркестър, топлината на слънцето, мирисът на изпичащ се хляб и т. н. са външни реалности. Не е толкова ясно обаче как нашите мозъци ни дават възможност да разграничаваме двата вида реалности. 



Прибрам например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света извън нас". По същия начин, когато си ударим пръст на крака, усещаме болката в
него. 



Но реално тя не е там. В действителност болката е неврофизиологически процес, който протича някъде в мозъка ни. Как тогава нашият мозък е в състояние да предаде множеството неврофизиологични процеси, проявяващи се като наше преживяване, които са все вътрешни, и да ни подлъже да мислим, че едни са вътрешни, а други са разположени извън границите на нашето сиво вещество?



Да създава илюзията, че нещата са разположени там, където не са, е най- типичният признак на една холограма. Както бе споменато, ако погледнете някоя холограма, тя като че ли има пространствена протяжност, но ако прекарате ръката си през нея, ще установите, че там няма нищо. Въпреки това, което ни казват сетивата ни, никакъв инструмент не ще улови присъствието на някаква ненормална енергия
или вещество там, където холограмата изглежда да виси. 



Така е, защото холограмата е виртуален образ - образ, който изглежда разположен някъде, където не е, и пространствената му протяжност е не по-голяма от тази на триизмерния ви образ,
който виждате, когато се погледнете в огледалото. 



Точно както този образ е разположен в живачната амалгама, нанесена върху задната повърхност на
огледалото, така действителното местоположение на една холограма е винаги във фотографската емулсия върху повърхността на филма, на който е записана.



Допълнително доказателство, че мозъкът е в състояние да ни подлъже да мислим, че вътрешни процеси са разположени извън тялото, идва от физиолога Георг фон Бекеши, носител на Нобелова награда. В серия от експерименти,
проведени в края на 60-те години на XX в., Бекеши поставя вибратори върху коленете на участниците в тях, като те са с превръзка на очите. След това променя честотата на вибриране на инструментите. Докато го прави, той открива, че може да накара подопитните да преживеят усещането, че източникът на вибрацията се прехвърля от едното коляно на другото. 



Ученият установява, че дори може да накара участниците в експеримента да усетят източника на вибрация в пространството между техните колене. Накратко, той показва, че хора имат способността да изпитват привидни усещания в места на пространството, където те нямат абсолютно никакви сетивни рецептори".


Прибрам смята, че работата на Бекеши е съвместима с холографския възглед и хвърля допълнителна светлина върху това как интерефериращите вълнови фронтове - или както е при Бекеши, интерфериращите източници на физическа вибрация - дават възможност на мозъка да определи местонахождението на някои от своите преживявания извън физическите граници на тялото. 



Той смята, че този процес може да обясни и феномена „илюзорен крайник", или усещането, което имат хора, претърпели ампутация, че липсващият крак или ръка все още са на мястото си. Често те преживяват свръхестествено реалистични гърчове, болки и пробождания в тези илюзорни придатъци, но може би преживяваното е холографският спомен за крайника, който все още е записан в интерференчните картини в техните мозъци. 

Холографската вселена - Майкъл Толбът

neonula.blogspot.bg/