четвъртък, 8 декември 2016 г.

Работи за СИСТЕМАТА, почивай си докато мислиш за СИСТЕМАТА, спи докато сънуваш за СИСТЕМАТА!





Общо-аналитични съждения относно деформацията на личността, наричана „заетост“




Всичко започва от повърхността, не може директно да се гмурнем в дълбоките води без хубаво да сме си поели въздух, а не знаем и дали няма подводни камъни. Това е равнина (повърхността), на която се намираме по default и независимо накъде поемеш, ще има нужда да положиш нужните усилия. При всички случаи на къртика му е доста по-трудно да закопае в земята, отколкото отлитащата с едно плясване на крилете птица.
Така в кръга на шегата, ако за къртиците имаше „ад“ (подобно на християнските жалки схващания за вечни мъки) то той би бил на повърхността, понеже къртика живее под земята, схващате ли? За нас хората на повърхността ада би трябвало да е под земята, уви това е пълна глупост, ние се намираме в него сега, забравихте ли, че вече един път сме се Descend-нали (нямам предвид хилядите реинканации)? E ако ада е долу, то ние де факто сме „долу“ където е и той. Пояснявам, че под „ад“ аз нямам точно предвид християнската фикция, а по-скоро перифразирам така популярното инкарниране с цел трупане на опитност. Но защо по-дяволите слизаме в тъпия ад за опит? Понеже „рая“ е стерилен, там всичко е блажено и строго дефинирано, което по-скоро ще прилича на извънземно общество, ориентирано към светлата полярност, където няма развитие и разнообразие, което пък тук в „ада“ има в изобилие. Разбирате ли сега защо Архангеля Михаиля и неговата армия не слизат тук при нас ... щото ги е СТРАХ да не се заразят.... вечния извънземен казус. Поех си малко въздух, но понеже съм без маска ще се гмурна по-плитко (то и без това темата, която съм подхванал се намира в плитките води).
Още на повърхността (на 1 метър дълбочина) можем да видим вечните плаващи модели на заетостта, с която е ангажирано/закотвено почти цялото население в глобален мащаб. „Non stop, non stop индийски коноп...за белия ми дроб“ гласеше рефрен от песничката на Ъпсурт, настоящото положение на социума е сходно „Non stop, non stop заетост ....за ума ми“. Социума на практика е ангажиран 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, т.е. - постоянно. Дори един, единствен миг няма покой. Зная, че всичко е динамично и никога не остава в покой, но все пак едното е естествен процес, а другото изкуствен такъв. Много ми е интересно какво ще се случи ако всичките 97% STO (обслужващи другите 3% паразити) спрат за един миг, поемат си глътка въздух и се замислят „Is This Really Necessary?”. Не зная какво ще се случи, но е добра идея за попълнение на списъка с „китайски мъчения“, хващаш група китайци и им казваш това, те ще откачат и ще се самоубият крещейки нещо несвързано.
Нека все пак да се „потопим“ в познатите води на заетостта на индивида (дума, която е предназначена да олицетворява индивидуалността, отдавна претопена от системните правилници и спогодби). Лицето, което ще използвам като главен герой в тази публикация ще се казва "Иван", нямам нищо лично към името и моля никой да не се засяга.

   
          


Иван е обикновен средностатистически индивид, който не може да плува и работи по системата “Standart 5 ON 2 ОFF”, демек стандартната 40 часова, пет дневна работна седмица. И аз и вие знаем, че му плащат за 8 часа, но той работи много повече. Не, нямам предвид, че шефа му е плешив мазник (всички оплешивяват рано и сякаш си мажат кожата на лицето със свинска мас) и го оставя след работно време поне 2-3 пъти в седмицата. Имам предвид съзнанието на Иван, което след работа не изключва за работния процес, а продължава да анализира ежедневните (вече отминали) процеси, често свързвани със слабоумни изяви на други колеги (най-вече колежки) на Иван. На английски език този процес е дефиниран като „оverthinking”, един мой колега от първата ми работа през живота, бивш военен, ме беше светнал за пенизите в работата, той ми каза: „Когато отивам на работа, аз „вдигам шалтера“ и започвам да работя, когато стане време да си ходя „свалям шалтера“ и се прибирам у дома“. Предполагам разбрахте метафората, в допълнение на това ще се направя отново за малко на Е. Толе и ще кажа примера с боя на патките, знаете го? ОК! Тогава спирам да се превръщам в Толе. Връщаме се на мен си и по-конкретно на Иван.
След работа той ще мисли още 3-4 часа за нея, т.е. по-точно той ще анализира изминалите събития и де факто ще е все едно, че е на работа, това е като обратното на „като ми е кофти си представям райски остров и съзнанието ми се чувства все едно аз съм там", не е ли така? Няма значение на кое място сте щом съзнанието ви е на друго (има и една особена порода индивиди, които не са никога на работното си място, някой дори ходят до други съзвездия, u know).За да спре да мисли за нещастията си в работата Иван ще се наложи да блокира импулсите, идващи от неговата ЦНС, за целта ще използва най-популярния и легален инхибитор – алкохола. Може би и от там се корени така популярната практика „нощна шапчица“, да пиеш 50-100 грама остър алкохол преди сън. Та въпросната „шапчица“ е пряк виновник за инфарктите сред населението. При ниски дози преди сън Иван ще се отпусне и ще заспи, но по дяволите, той отново ще е на работното място, ще сънува кошмари с шефа и всичките си колеги как го сочат и му се подиграват на глас, ще се събуди облян в пот и ще се мъчи отново да заспи, понеже утре пак е на работа. Некачествения сън ще повиши нивата на кортизол и грелин, а това ще е предпоставка сутринта Иван да се нахвърли на най-коварния въглехидрат – тестените изделия. Може би това е причината Иван да е с наднормено тегло, може би това е причината всички зомбита дето ги виждам по баничарниците да са така, не могат да спят от собствената си глупост и хормоните им разказват играта, което пък те довършват като закусят с баница и доразкажат играта на цялото си същество. Ако сумираме 24 часовото денонощие на Иван ще получим, че той в повечето часове е в режим „на работа“. Има и една още по-прецакана група от Иван, това са вечните работници, да ония същите, които ходят постоянно с блутуут слушалка и денонощно биват тормозени от шефа-копеле, намазал лицето си със свинска мас, я да го закарат някъде в 02:30 am при проститутки или пък да му купят хляб от денонощния в 04:00 am. На практика тези хора нямат личен живот, познавам такива хора и винаги съм им се чудел що за психика имат за да издържат подобна гавра. Когато съм ги питал нямат ли алтернатива, знаете много добре какъв роботски отговор получавам „нямам избор, имам кредит!“ - копеле, имаш избор винаги, имал си и избор да не взимаш кредита, но егото ти е искало да се вози в мерцедес. А сега може да си закусваш мазните баници на черен (напукан) кожен салон в очиларката от '97, мечтаейки за така заветната "банкова свобода".

    


Всъщност една напълно роботизирана и лишена от съзнание система, е тази която никога не спира или поне не спира докато не се амортизира, после бива бракувана, заменена с нова и накрая за нейно пълно щастие рециклирана. При хората този процес (вливането в системата) започва с раждането, когато малкото дете бива обучавано от плеада безволеви роботи как да се държи като тях. То един ден ще се влее в механизма и ще работи неуморно за благото на социума (разбирай тлъстите търтеи, наричащи себе си „елит“) до пълното си амортизиране, след което с „фанфари и празни почести“ ще бъде пенсиониран и захвърлен извън системата, а по-късно душата му рециклирана за да започне отново този процес. Забелязал съм, че повечето хора не могат да се разделят със системата и въпреки своето пенсиониране, те искат отново да са част от нея, те вече са я възприели като нещо свое, те искат да попълнят вътрешната си празнина с външен пълнеж, нещо като празната вафлена фунийка, която бива напълнена със сладолед и в мига в който го изсмучете я захвърляте празна и заахабена. Буквално някои хора не могат да преживеят „развода“ със системата и умират, други пък още преди да се пенсионират започват да търсят друга работа, класически пример е военен/полицай да стане пазач на обществен паркинг или в най-добрия случай охрана на входа на банка. Ами университетските преподаватели? Предполагам сте виждали 96 годишен дядо, който не може дори да върви, но иначе има 50 титли и се нарича с гордост „проф.“, ако имате късмета да му объркате титлата в студентската си книжка тежко и горко ви. Та на какво може да ви научи, този миришещ на пръст вече, преподавател-робот, освен на това колко не ставате и колко не знаете, а той, драгия, как едно време задирял своите колежки и въпреки това взимал всички изпити с отличен. Интересно наблюдение е, че въпреки, че е на 96 години един мъж никога не загубва своят „мерак“ за съвкупление. Да, той няма физическа възможност да го направи, но за това пък има спомени и живее 100% изцяло в тях. Явно ДНК командите за размножаване си остават до самият край, само тестостерона се губи, понеже орионските генетици са счели, че човек на 96 години не може да даде такова качествено потомство като 18-20 годишен индивид.

           


Нека се върнем на алтруизма на амортизираните бивши роботници – пенсионерите. Тяхното мото е „Искам да работя за да помагам на децата си!“ разбирай: „Искам да работя, понеже се чувствам захвърлен от системата и искам да давам пари на децата си, за да може да купя тяхното внимание!“ Драги пенсионирани, вашите деца са на по 40-50 години, спрете с тая глупост, те трябва да могат сами да се грижат за себе си, ако наистина имате добри отношения с тях (базирани на уважение на самата личност, заради това което е, а не заради материалните придобивки, които притежава и дава) то няма да имате проблем да ви „гледат“ дето се вика. Скоро станах пряк свидетел как една възрастна жена (сигурно около 60 и повече години) подвикваше на поне 40 годишния си син „Айде маме ела тук!“ и то на публично място. Всички се досещате, че този ще е тотален загубеняк и ще е потопен изцяло в „архетипа на майката“, т.е. дори и да се ожени ще търси майчините черти (и липсите им) у своята половинка, както казах – тотална загуба.
Нека да поговорим и за вечно заетите и вечно свободните, първите са социум дефинирани като „трудолюбиви“, а последните като „мързеливи търтеи“. Това което обаче социума не знае е, че „трудолюбивите“ често са изключително глупави хора, те нямат собствено мислене, те живеят за да работят, те са работната пчеличка, която не спи. А дори да спи, на сън си кове там с чука неква къщичка за кучета/птички. Не е тайна, че колкото ниско ниво на интелигентност имаш, толкова повече работиш, е това не са ли най-глупавите хора? Често дори отглеждат пчели и се абонират за вестник „Пчела и кошер“ за да подсилят това си себеусещане за полезност към шибания социум.

            


Тъмната страна на „трудолюбивостта“ (колко осакатен термин) е „работохолизма“, което се явява форма на перверзия и би трябвало да се лекува в тези „групи за взаимопомощ“. Този тип хора са неадекватни за всичко случващо се около тях, те са фокусирани изцяло върху работата си, дори това да е „извеждането на паша на едър рогат добитък“, всъщност излъгах, те могат да говорят и за още една тема – времето, „как го дават времето днес?“. Макар, че може да ги сбъркате за умни хора, те са прикрити глупаци, това лъсва след като поговорите с тях за нещо извън работното място. Ако след време извънземните господари изискват от нас да си свържем главите с USBкабел към някоя машина, тези ще са първите, които ще го искат с цялото си същество.

             


Вижте сега „мързеливите търтеи“ това са малко по-специална група, която осъзнава, че от работа няма смисъл и пак ще преживее, излишно е да казвам, че те са значително по-умни от работохолиците и трудолюбивите. Дори има поговорки за това: „Питай мързеливия за акъл“, „Ахмак лозе копае, юнак вино пие!“, юнака е мързелив, знаете, че за да е юнак му трябват мускули, а това не става с бъхтене по къра с мотика. При пчелите също има търтеи, на която функцията е да ядат мед и да се „подиграват“ на пчелите. Всъщност вашия шеф също е търтей, той не е станал току-така шеф с работа и пот на челото. Както викаше Хитър Петър „от работа само гърбица може да ти излезе!“ и е прав. Хитър Петър също е превъплатен в архетипа на умния мошеник-търтей, нищо, че в екранизациите е изтипосван с мотика на рамо (това са чисто режисьорски решения, целящи да стимулират робското съзнание). Опа, сетих се и за един друг кошер със 240 мазни търтея – Народното събрание, което между другото има формата точно на шибан кошер. Вече ще му викам „Шибания кошер на търтеите!“

      


Провокирах се да напиша всичко това, понеже започна да ми прави впечатлението, че дори и да не е на работа на Иван веднага ще му възникне „new task” и досущ като RPG игра тази „new task” се залепя на горния ляв ъгъл и започва да мига докато не се завърши. „барабана на ума" както аз го наричам, започва да я върти, а това ще му докара трайни безсънни нощи. Понеже съзнанието на Иван е логично, то, то постоянно ще генерира нови и нови задачи за изпълнение. Ето прост пример: почивен ден е и аз съм решил да релаксирам като средностатистическия американец, u know - барбекю в задния двор, басейн, маса, бира в кутийки. Решил съм да извикам и Ванката на гости, понеже зная, че е супер стресиран тип и така ще може да релаксира поне за ден. Ванката пристига и му подавам една студена бира, тъкмо отпива глътка и казва, че това му е "Day OFF" от много време насам и ..... тогава звънва телефона „на пожар“ и се оказва, че негов познат е закъсал на майната си и само Ванката може да му помогне. Не е ли нещастие това? Той понеже не може да му каже „Я си еби майката ве гей смотан, уморен съм!“ ще хукне и ще го „дръпне“. Може да ви прозвучи егоистично, но аз щях да кажа, че съм пил вече и не мога, в края на краищата и аз си имам личен живот. Всъщност шанса да ви се случи такова нещастие се корени в матричните модели на мислене, ако очаквате поредния „new task” няма начин да не се озове там горе в ляво, не пиша това само за да си направя майтап със вас, това е елеменртано езотерично правило, и кучетата го знаят вече.


Защо хората искат постоянно да генерират заетост, да впечатляват някой си там или пък чисто и просто пред себе си да се чувстват полезни. Ако за миг спрат с вършенето на тези толкова важни дела дали ще им се случи някакво нещастие или ще умрат самообвинявайки се, че са безделници? Едва ли! Архемисълта за „мързеливия гладен безработен“ всява страх у масите. Всъщност Системата е направо в екстаз от този тип мислене, толкова перфектна механика се получава на моменти, че ти е непонятно дали това е нещо лошо или просто си внушаваш. На моменти Системата е толкова добре смазана, че се сещам за израза на Радой Ралин "Откакто свят светува, все мазният отгоре плува".

            

„Работи за СИСТЕМАТА, почивай си докато мислиш за СИСТЕМАТА, спи докато сънуваш за СИСТЕМАТА!“ - Аз
       
Хората обичат най-много две неща: да плащат сметки и да се оплакват. Най-хубава синергетика се получава, когато всеки ден плащаш по една сметка за да има повече ходения до учреждения и каси. От перспективата на социален индивид това ще генерира повече срещи и най-вече повече водения на безсмислени разговори за това, което най-често определяме погрешно като „нашия живот“, което е толкова далеч от истината, че все едно возещия се на последната седалка на автобуса да заяви, че той е шофьора.


"Искате да говорите за живота, а всъщност говорите за времето, политиката, спорта и комшията" - Аз

           


За да уплътни още повече своята заетост, Иван ще прави ремонти докато свят светува, провокиран от активния деец по насърчаването на заетоста у мъжа: жена му, която е горд абонат на всички списания за дома, градината и целогодишните ремонтни дейности. По лично наблюдения мога да заявя, че последно време се навъдиха много „народни будители“, човек не може и миг да си почине, цяла плеада от електрически уреди, генериращи високи dB е включена във войната срещу човешкото спокойствие. Демек шанса да си починете у собствения си дом е = 0.
Просто някои хора са се посветили на каузата да станат master последен дан на дрелката и чука. Обикновено те ходят и купуват материали един по един за да може да се ходи повече пъти до строителния маркет.... или не, почакай: ще обикалят като луди по всички хипермаркети за да сравняват цените на пироните, мазилките и блажната боя. А замисляте ли се колко много безсмислени разгори ще проведат със всички GILF секси продавачки, просто не е истина! Добре, че го има facebook и бутона "like" та някой да хареса снимките от новия ремонт и да напише на неграмотен български с латински букви „bravbo mucka mnogo e hubavo da wi e 4estito nowiq remont s vankata!”


Ходенето по лекари, аптеки, врачки и all diseases също добре уплътнява времето на хората. Дори има такива, които сигурно и лекаря им е намразил да вижда и дори е склонен да си признае, че де факто ги убива и, че лечение за тях просто няма, а всичко е обир. Ами тези дето знаят имената на всички фармацевтични продукти наизуст и ги издекламират пред входа на аптеката стане ли дума за лечение с химическа отрова. Четеш грешната литература бро, но е важна комуникацията, ще изговориш много безсмислени разговори и ще подлъжеш много заблудени към химическия път на „спасение“. Ходенето при врачки засвидетелства sequential-ското у индивида, за сметка на това пък той ще бъде просветлен, че жена му се чука с всички негови приятели, детето му е наркоман, а комшията му е направил магия за смърт, понеже му завидял за 62'' LED телевизор. Добре, че точно сега дошъл за да може да се спаси, миг да бил закъснял и край – 2 метра под земята. На фона на това, какво са некви си там 1000 лева (тарифа). Може би това е най-наивния разговор от всички. Дори разговорите по телефона водени от измамник и жертва-бабичка имат повече смисъл, дори в него има елементи на патос и трагедия.


Иван не е вярващ, но по принцип жена му не пропуска възможност да го кичи със дървени кръстчета и подплашва колко е грешен и как ще гори в ада ако не отидат с нея да спят на камъните на Кръстова гора за да споделят с останалите миряни мизерията от гниещите торбички с боклуци, изпотената плът и мириса на изгорели газове. Като цяло ходенето на църква и паленето на свещи 365 дни в годината е прекрасен пример за това как съзнанието на човек може да бъде ангажирано non stop (отделно от всички други неща(стия)). Нали не си мислите, че тлъстия „божи наместник“ возещ се на кола за 100 хиляди лева (сума, която Иван няма да изкара цял живот!) ви мисли доброто и ще помогне в спасението ви? Както се викаше „Keep thinking!”


Нещо, което е като минус в църквите (освен застоялата миризма) е, че трябва да се мълчи, за да не тормозим покоя на светците, които де факто са нарисувани на икони и де факто ги няма. Няма да се впускам в подробности но зная в какво избива това мълчание извън обителта: - чувство за грях, вина, безпомощност, депресия и празнота, не е нужно да казвам, че това са все чувства идващи от ЦНС, която лесно бива блокирана от инхибитор - метанолов концентрат, закупен от близкото наГЪЗинче за 5 лева (остатъка от парите за църква). И така след литър ракия пред пейките на църквата ще успеете да достигнете до просветлението за генезиса на божия син и екзистенциализма като цяло.




1 коментар:

  1. Докато четох статията асоциирах една фраза, прочетена някъде, някога ..."Мързелът е двигател на прогреса"...Мисля, че пасва идеално като идея. За да останеш "недосегаем" и "наблюдател" от всеобщата инфектирана система трябва да се самоизолираш. Иначе, винаги ще бъдеш част от кошера, или Матрицата както е модерно да се нарича тази игричка на овце$вълци и не знам още какви там твари...Искам да кажа, че започвам да разбирам Буда и другите духовни лица от неговия ранг защо са избягали от светската суета и обърнали към дълбините на душите си. Докато си част от системата винаги си прецакан.

    ОтговорИзтриване