Последователи

събота, 29 октомври 2016 г.

Друиди и Хелуин//"Хелоуин" на архаичен Български език означава "Хелодин" ( Коледен,Колесен)- ден на Слънчевия бог.



"ХЕЛОУИН"- ЕЗИЧЕСКИ ПРАЗНИК, ВНЕСЕН В БРИТАНИЯ ОТ ФИР БОЛГ


"Хелоуин" днес е чужд празник и като такъв го вменяват на Българите разни пълзачи и чуждофили,научени от съветската система да тъпчат всичко наше и да превиват гръб пред всичко вносно. Сега обаче ще ги разочаровам горчиво с новината,че някога този празник е бил наш,понеже не друг,а именно дедите ни са го занесли на Британските острови преди повече от 3 000 години чрез "Fir Bolg" (Хор Болг= Хора Болги,или в обърнат словоред: Болг-хор,Болгхар,Болгар) и го празнували,без никакво съмнение,по Коледа. По-долу изреждам доказателства,че това е така:

1. "Хелоуин" на архаичен Български език означава "Хелодин" (Холедин,Коледин,
Коледен,Колесен)- ден на Слънчевия бог. Празникът е езически разбира се- преди 3 000 години християнство не е имало,а Българите празнували деня на Новото Слънце по Коледа.

2. Маскирането,което се извършва на "Хелоуин",е далечен отзвук от древния Български обичай "Коледуване",когато многобройни групи от маскирани по различни начини Кукери обикаляли домовете и честители празника на хората,приканвайки ги да се включат в него:

Външния вид на маските за Хелоуин разбира се е променен,за да не дразни пасторите (пастирите) на католическата църква,която господствала в Британия от IV до XVI-XVII век. Което означава,че британците са отстъпили от обичаите си и се пречупили пред чуждото много преди нас. Кукерите някога се наричали Катари,Сатари (Сатири,Сатъри,Сатри- жреци и поклонници на Дионис),Кокари (виж фам. Кокарови) т.е. Скокари (Скачащи) и "Куцери" (Куцари: Жреци на Куция бог,Накуцващи),затова и походката им обикновено изглежда странна,като на подскоци или с накуцвания. "Куцият бог" разбира се е Дионис или бога Хром (Хромият),наричан още Хромий,Бромий (Брама,Рама),Крон (Кронос,Хронос) и Гром (Гръм). А "Дионис" е едно от имената на Нощното слънце,както знаем от Макробий. Нощно за Българите явно е зимното (новото) слънце,започващо на 21-ви декември,а Дневно е лятното слънце (21-ви юни),което бележи дните на Аполон (Опален/Обилен,О'Перун)= Топълен (с възст. съгласна преди първата гласна),Топлен,Топлин. Другата форма на името- "Аполо" означава същото: Опальо,Опаля (Опалва,Запалва= Разпалващ лъчите на деня),Топъло и Топло.

3. Датата на празника (първи ноември) не е много далеч от Българската Коледа,но се раздалечила от нея поради това,че британските Болги в някакъв момент изпаднали в изолация от своите сънародници на континента,при което не винаги могли да съгласуват празниците си с тях,а развитието им тръгнало по свой път. Не е изключено обаче разминаването в датите да е направено умишлено от католиците още през Х-ХI век,които искали да размият езическата същност на празника и да отдалечат новата му дата от старата,за да изтръгнат по-лесно езическия манталитет от сърцата на хората,макар че не успели да забранят самия празник и били принудени да се приспособяват към него.

4. Обичаят да се носи издълбана тиква с поставена в нея свещ или фенерче не е британски,а Български: аз,брат ми и моите братовчеди го знаем от дядо ни Ангел още като деца,когато никой в България не беше чувал дори за Британия,камо ли за някакъв "Хелоуин". Около Нова година нo най-вече за Коледа дядо винаги ни правеше коледни фенери от издълбани тикви с очи,нос и уста- така както е научил това от дедите си,а не от британците или американците. Лично аз знам обичая от поне 50 години,като доскоро не съм и подозирал,че някой ще има нахалството да го обяви за чужд! В далечното минало,когато още не е имало тикви (те са внесени от Америка),за целта са ползвани несъмнено кратуни и дори лобеници (любеници= "лапаници") в по-топлите области (южно от Солун) на тогавашна България,в които е имало дини до декември:





Кратуните са известни по нашите земи още от неолита,затова от тях са правени първите коледни фенери без никакво съмнение,но с единствената забележка,че в най-древните фенери се слагала свещ или глинена лампа,а стеснената горна част несъмнено се е махала с цел да добие изделието онази топковидна форма,която привично наблюдаваме у слънцето.





Така направен,коледният фенер можел да можел да олицетворява само Слънчевия бог,чийто празник се чествал по Коледа (вижhttp://shtaparov.blog.bg/politika/2010/12/24/proizhod-i-znachenie-na-dumite-koleda-kalendi-i-kolobyr.656529). Негова реминисценция са дори традиционните китайски фенери,които почти винаги имат формата на тиква,а "Фестивалът на фенерите" се чества в Китай от над 2000 години,понеже китайците са го наследили именно от нашите деди (http://tropicfire.blogspot.com/2012/01/blog-post_30.html):

5. Карнавал с маскиране се провежда ежегодно и във Венеция,но и той е наследен от обичаите на нашето древно племе Венети (Ванади,Вананди),което е основало града. Датата му е променена вероятно преди 800-1000 години по изричното изискване на Католическата църква,чиято цел била да бъде откъснат празника от езическата му същност,понеже не е имало как да бъде забранен. Самото название "Карнавал" иде от нашите деди,понеже,"преведено" от древен Български,означава Карно-вел (Карно Велики). "Карно" (Карано) е едно от имената на княз Крум Каран,който е кръстен с името на Дионис- патрона на Кукерските празници.

6. В Ирландия още има обичай,изпълняван по времето на Хелоуин,който е много подобен на Българското "хамкане",изпълнявано от дедите ни на Коледа.

7. Честването на Хелоуин,наричан от древните британци и Сауин (Савин) е асоциирано с плодородието както обичаят Сурва,а също и с хълма (могилата) Тара в Ирландия. А Залата на Тара според местните легенди е издигната от Фир Болг сиреч от нашите деди,които я ползвали в своите религиозни церемонии.





Близо до нея се намира тъй нареченият "Камък на съдбата" или "Камък на коронацията" (http://rozzata.blog.bg/drugi/2016/06/17/okultnite-koreni-na-helouin-chast1.1458493#last_comment),а той много прилича на нашите медни гумна,използвани с култова цел още от древните Българи:


За хилядолетния произход на тези наши езически празници говорят факти и документи от различно естество:

1.На един древен "персийски" релеф са изобразени най-вероятно кукери-зурванисти (сурванисти,сурвакари),изпълняващи своите ритуали в чест на Сурва (Дионис):





Според древната Българска религия злите духове изглежда са излизали масово веднага след "смъртта" на "старото" Слънце с намерение да предотвратят раждането на Новото,а Кукерите (Куцарите,Куцащите) е трябвало да ги сплашат и прогонят,за да осигурят спокойствие на "Слънчовата майка",докато се роди Новото Слънце.


2. Името "Сурва" означава Сурова (Солова,с прех. Р-Л),т.е. Слънчева,по едно от индоарийските (Българските) имена на Слънчевия бог- Суря. То се отнася до Празника на Новото слънце,честван в дните около Зимното равноденствие и Коледа. А както знаем от Макробий,Слънцето,наричано още Аполон (Опален,Обилен,О'Перун) е превъплъщение на Дневния Дионис и според древните разбирания се ражда в деня на Зимното равноденствие.

3. Сурвачката (Суровачка,Соловичка,Соловецка),ползвана от Коледарите (Колобърите,Колесарите- Слънчевите жреци) не е нищо друго,освен добре познатия от "гръцките" митове жезъл на Хермес,носещ името кадуцей:










Хермес обаче е древен Тракийски (Български) бог,понеже името му е наше и означава Гермес (Гермеж,Гърмеж),а кадуцеят му е символ на гърма,чийто символ е и тирсът на Дионис. Затова древно-Българската дума Кадуцей (Хадусей) означава Хадесей (Хадесов- Който праща поразените от него в царството на Хадес). А Хадес (Гадес,Гад) е бога на подземното царство,но също и на тъмнината- символ на Нощния бог Нептун (Нещун,Нощен),който е едно от превъплъщенията на Дионис- Бога на Нощното слънце. Затова Дионис е наричан още и Сатурн (Сатирин),а свещения цвят на Сатурн е цветът на мрака- черният. Думата Тирс също отговаря на тази представа,понеже означава Трис (Трес,Трескащ,Тряскащ гръм) и Торис (Атрибут на Тор Гръмовержеца),чието име в Египет е Хор,а в други части на Стария свят- Йар (Ар,Ярей- Бога на яростта). Много е важно да погледнем и "гръцкото" име на Сатурн- Кронос (Крон),защото и то има древен Български произход. "Крон" означава Кърон (Каран),Чаран (Черен),Гром (Гръм) и Крум (Хром)- име и епитет на Дионис. "Кронос" на свой ред означава Хронос (Времес,Време,Брама),Брамас (Брама,Рама) и Харонос (Харон,Каран- главен обслужващ персонал в подземното [нощното] царство на Хадес).

Хадес (Гадес,Гад,Гот,Годс,Гос) т.е. Хермес според Българите обаче бил и положителен бог, който освен гибел можел да донесе и плодородие. Затова Сабазий-Дионис (Кубера-Сатурн,Хермес-Марс) освен нощен (отрицателен) бог е и Бог на плодородието (положителен бог),откъдето идва неговата дуалистична природа. Бидейки освен това Бог на небето,той е считан за най-могъщия бог в древния свят,заради което е асоцииран с Юпитер (Зевс),който пък е гръмовержец у древните гърци,с което,като отчетем агресивната му и войнствена природа,заради която е считан още за Марс (Арес),цикълът на божествените му проявления се затваря. Особено показателно за това,че неговите функции са тясно свързани с култа към плодородието е едно египетско изображение на Хермес Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ) с подчертано голям "атрибут",означаващ в очите на древните само едно- Плодородие (Дионис):




Пълната кесия,с която често бил изобразяван Хермес е друг символ на изобилието и плодородието- функции,приписвани на този бог в религията на нашите деди:

Друго египетско изображение на Хермес Трисмегист го представя като Юпитер:




Тук Хермес е и Юпитер,защото:

1. Египетското му име в случая е "Тот Хермес Трисмегист". А "Тот" е Тат (Бога-Баща,Таткото на боговете,Зевс-Юпитер).

2. Тялото му завършва с глава на птица,а птиците във всичките им разновидности са символи и атрибути на Бога на небето Юпитер.

3. В ръката си държи символа на живота Анх (Анкх),а Юпитер е наричан от дедите ни и с името Жива бога (Бог на живота). Самото име Анх (Анкх) означава няколко неща:


-Янк (Янко,Янкул)= Юпитер.
-Акх (без носовката)= Бакх (Баг,Бог): другото име на Юпитер.
-Ах (без носовката)= Бах (Баг,Бог).
-Анг (Танг),откъдето идва и формата Танг-ра*("тюркския" бог на небето,Юпитер).

4. Седи на царски трон като Цар на боговете,има царска осанка и държи атрибути,с каквито са изобразявани понякога фараоните.

Названието на празника "Хелоуин" пък има единен произход с думата "Холидей" (Коледей,Коледен,Колесен) т.е. Слънчев,но той не се празнува едновременно с днешната Българска Коледа,която също е изместила началната си дата през 1200-те години християнство. Което означава,че древно-Българските традиции в Британия,независимо дали са били внесени от "Фир Болг" или от Катарите (Сатирите) 3 000 години по-късно,са имали твърде силни позиции на Британските острови и е било крайно трудно да бъдат изкоренени. Да не забравяме,че освен тези два празника (Холидей и Хелоуин) нашите деди са оставили още много неща на британците- гайдите,"шотландските" полички (разновидност на Българските кавади),уискито,звука "Ъ" (включително под ударение),лични имена като Мортаг,Угаин,Ган,Беоан (Буайн)=Буян,Умор,Бурис,Етър,Семион и пр.,топоними като Каледония (Коледаня),Борисокане,Дъблин (Дъбилин,Дъблен),Ейре (Яре- Земя на Яреите,на Ариите) и т.н.

Затова,ако ще празнуват децата ни този "чужд" празник,те трябва да знаят и да се гордеят с древния му Български произход и дори да го прославят пред света като такъв,а техните "инструктори" в никакъв случай да не игнорират тази водеща подробност,която е много по-важна дори от самото празнуване! Тази подробност,както и поучителната божествена генеалогия на Българския Хермес е нужно да бъдат добре опознати от журналистите,които внасят и популяризират този празник у нас- те се нуждаят от това знание,за да преоткрият родното в себе си,а не да се прекланят пред чуждото! Ето защо славата и влиянието на древна България и на нейната хилядолетна култура НИКОГА не трябва да бъдат подценявани,а трябва обстойно да бъдат изучавани и популяризирани пред света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар