неделя, 14 август 2016 г.

Павитраропани Путрада екадаши

http://www.mynet.com/trend/cevaplar//QuestionImages/30872/ac13d4e8-b313-4981-979f-9251445df253.jpg


Около 610 г. Мохамед започва да се уединява в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на месец Рамадан. Там той пости и се отдава на молитви. Една нощ е посетен от архангел Гавраил (Джибрил), /СИГУРНО СЕ СЕЩАТЕ ЗА БИБЛЕСКИЯT АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ ВЕЧЕ...ПО ТОВА ВРЕМЕ БИБЛИЯТА Е ОТДАВНА НАПИСАНА...ИЗМИНАЛИ СА ПОВЕЧЕ ОТ 500години.

         

Това е джина/ДЕМОНА/ДЖИБРИИЛ от пещерата на Мохамед/Аарон - Хира в планината Нур, с който той е контактувал. Кирлианова фотография. 




ДЖИБРИИЛ заповядва: „Чети“ или „Рецитирай“. Според ислямската традиция Мохамед е неграмотен и не може да чете. Впечатлен от случката, той се връща при Хадиджа, която го признава за пророк и става първия човек, приел исляма. Скоро тя е последвана от едва 10-годишния братовчед на Мохамед Али и близкия приятел на пророка Абу Бакр/КОЙТО ВСЪЩНОСТ ГО НАСЛЕДЯВА И ЗАПИСВА КОРАНА С ПИСАРИ/.

В продължение на дълги години Джибрил разкрива на пророка Божието слово - съдържанието на Корана.

Мохамед проповядва 3 год. само на близки приятели и познати. После, към 613 г., се отдава на публични проповеди.

Когато започва да печели привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и през 622 г. се преселва в град Ясриб - Медина (на около 450 километра северно от Мека), където му предлагат убежище.

Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене. В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато мюсюлманите бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва през 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател.

/ЗАПОЧВА ДА ДЕЙСТВА КАТОЛИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА етническо ПРОЧИСТВАНЕ *Разделяй и владей*./

През останалите 2,5 год. от живота му арабските племена/живеещи в местността Араба/ бързо се приобщават към новата религия.

Днес виждаме и все повече ще виждаме резултата от демоничната бомба на сатанинския – Римокатолически проект *ИСЛЯМ*. Чийто ръководител папата днес казва:

*КОРАНЪТ И БИБЛИЯТА СА ПОСЛАНИЕ НА ЕДИН БОГ...*-ПО ТОЧНО ДЕМОН.

ЦЕНЗУРАТА НА ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ПЕДОФИЛА МОХАМЕД Е РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ПЕДОФИЛИЯТА





Произход на исляма

Юдхиштхира Махараджа каза: “Мадусудана, о, убиецо на демона Мадху, моля те, бъди милостив към мен и разкажи за екадашито, което се намира в двете светли седмици на месец Шравана (юли-август).”

Върховният Бог Шри Кришна отвърнал: “О, царю, с радост ще ти разкажа за неговата слава. Дори само да слуша за това свещено екадаши, човек получава същите блага, както и от принасяне на кон в жертва на Бог.

В зората на Двапара юга живял цар на име Махиджита, който управлявал царството Махишмати. Царят нямал син и затова всичко му изглеждало мрачно. Семейният, който няма син, не е щастлив нито в този си живот, нито в следващия (1). Много години царят се опитвал да се сдобие със син, но напразно. Годините се редяли една след друга и царят ставал все по-разтревожен. Веднъж, в присъствието на своите съветници, той казал: ”Не съм извършвал грехове в този си живот и в съкровищницата ми няма богатства придобити по нечестен път. Не съм посягал на почитанията на полубоговете или брамините. Във войните с други царства съм следвал правилата и предписанията на военното изкуство и съм се грижил за поданиците си като за свои деца. Наказвал съм дори и роднините си, когато пристъпят закона и съм приветствал враговете си, когато са били с добро възпитание и религиозни. О, два пъти родени, макар и да съм религиозен и да следвам предписанията на Ведите, в моя дом няма син. Моля ви, бъдете милостиви и ми разкрийте причината за това.”

Брамините изслушали царя, провели кратко съвещание и за негово благо посетили ашрамите на великите светци. Накрая стигнали до мъдрец, който бил аскет, чист, установен в Бога и строго следвал обета за пост. Той напълно владеел сетивата си, не изпитвал гняв и предано извършвал предписаните си задължения. Mъдрецът познавал отлично Ведите, а продължителността на живота му се равнявала на живота на самия бог Брама. Наричали го Ломаша Риши. Той знаел миналото настоящето и бъдещето. В края на всяка калпа, от неговото тяло падал по един косъм (2).

Брамините-съветници на царя се приближили с голяма радост към Ломаша Риши и един след друг му отдали смирено почитания. Запленени от тази велика душа, съветниците на цар Махиджита с голямо уважение казали: “Истинско щастие за нас е, мъдрецо, че те срещаме.”

Ломаша Риши ги поканил да се нахранят и ги подканил: “Разкажете защо сте тук. Какво искате от мен? Ще направя всичко необходимо, за да ви помогна. Светците имат само една цел в живота – да служат на другите. Това не подлежи на съмнение (3).”

Представителите на царя казали: ”О, велики мъдрецо, дошли сме тук да молим за помощ. Помогни ни да решим един много сериозен проблем. О, мъдрецо, ти, който си подобен на бог Брама! В целия свят няма по-велик мъдрец от теб. Нашият цар Махиджита няма син, макар че се грижи за нас и ни защитава като свои синове. Опечалени сме, защото виждаме, че това го прави нещастен. Tръгнахме към гората, за да извършим отречения, a за наше щастие попаднахме на теб. Благодарение на срещата с теб, вярваме, че могат да се изпълнят желанията и да се решат проблемите на всички. Затова смирено те молим да ни кажеш как нашият цар може да се сдобие със син.”

Ломаша Риши потънал в дълбока медитация и видял предишния живот на царя. След като прекъснал медитацията си, казал: “В предишния си живот вашият цар е бил търговец. Решил, че богатството му е недостатъчно и извършил греховни постъпки. Търгувайки, преминавал през много селища. Един следобед, след екадаши, изпитал силна жажда. Доближил се до красиво оформено изкуствено езеро, в близост до едно село и се навел да пие вода. В този момент, обаче, се появила крава с наскоро родено теленце, които, поради горещината също били прежаднели и започнали да пият. Търговецът ги прогонил грубо и се напил до насита. Това оскърбление към кравата и теленцето е причината царят ви да няма син. Той, обаче, бил извършил много други добри дела и затова в този живот е цар на мирно царство.”

Царските съветници изслушали с внимание и казали: “Риши, ние знаем от Ведите, че можем да избегнем последствията от старите си грехове, ако получим благословия. Бъди така милостив, научи ни как да унищожим греховете на царя. Прояви своята милост към него, така че в семейството му да се роди принц.”

Ломаша Риши отвърнал: “В светлата половина на месец шравана има екадаши, наречено Путрада. През този ден всички вие, включително и царят, трябва да постите и бодърствате цяла нощ, строго спазвайки предписанията. След това благословете царя, за да получи благата от спазването на поста. Ако последвате моите наставления, царят не след дълго ще се сдобие с добър син.”

Всички съветници на царя били много радостни да чуят тези думи от Ломаша Риши. Под тяхно ръководство всички жители на Махишмати Пури, както и царят постили на екадаши и на следващия ден, двадаши, предали получената благословия на царя. Не след дълго царицата забременяла и родила прекрасен син.”

Бог Кришна завършил с думите: “O, Юдхиштхира, затова екадашито, което се намира в светлата половина на месец Шравана, е известно като Путрада (даряващо със син). Всеки, който желае да бъде щастлив в този и в другия свят, трябва да пости през този ден като избягва зърнени и бобови храни. Дори само когато човек слуша за славата на това екадаши, се пречиства напълно от всички грехове и получава син като награда, а след смъртта отива на небето.“

Така завършва повествуванието за славата на Шравана екадаши или Путрада екадаши, известно като Камика екадаши, от „Бхавишя Пурана“.

Забележки:

1. “Пу” е наименованието на една от адските планети. На санскрит “тра” означава освобождение. “Путра” означава спасител от ада. Всеки женен човек трябва да има поне един син и правилно да го възпита. Така бащата може да се освободи от адските условия на живот. Това не се отнася за предано отдадените на Върховния Бог. Сам Бог е техен син, баща и майка. Чанакя пандит казва: “Истината е моята майка, знанието е моят баща, предписаните задължения са моите братя, милосърдието е моя сестра, спокойствието е моя съпруга, прошката е мой син. Това са членовете на моето семейство.” Сред двадесет и шесте основни качества на чистите предани на Бог, прошката е най-важното. Това е качеството, което вайшнавите трябва да развиват. Чанакя пандит казва: “Прошката е моя син”. Това означава, че дори и да отдаваме предано служене и да се намираме на пътя на отречението, можем да спазваме Путрада екадаши и да се молим за милостта да се сдобием с този “син”.

2. Една калпа е 12 часа от деня на бог Брама и е равна на 4 320 000 години.

3. Ломаша Риши притежава всички добри качества, тъй като е чист предано отдаден на Бог. В Шримат Багаватам [5.18.12] е казано “Ако някой непреклонно служи на Кришна, то в него се проявяват всички добри качества на Кришна и полубоговете. В останалите хора няма добри качества – поради замърсяване от материалното съществуване, от външната енергия на Бог, умът деградира.”