неделя, 26 юни 2016 г.

МИТРАИЗЪМ И ХРИСТИЯНСТВО -2ч./ Митраизма на българите


Православието дошло в Русия не е нищо повече от зороастризъм, съществувал някога на територията на Русия. Преминавайки през Персия и Византия, това учение е образувало затворен кръг, в който, чрез юдаизма, е въведено изкривяване, превръщайки го в Православие. То се осъществява чрез, непрекъснатостта на религията на Стария завет, религията на шумерите, и това е очевиден факт. Следователно източник на смущения при тази схема е все същия Шумер, нарушенията, които са превърнали учението на Христос - Зороастър от религия на истинското добро,  в православие, с оглед/цел превръщането на славяните, и не само тях, в роби.

Именно с тази цел е създадена религиозната част на персийския контур, която може да бъде представена схематично, грубо, както следва от схемата по-горе.


Религиозния контур




Орфей с враната,Гаруда (вестоносеца) и фригийската шапчица!
         
 Това са вече Митра и Гаруда 
           
>  НАЧАЛО НА ХРИСТИЯНСТВОТО.

Култът към Митра(Тая легенда е тракийска и е отишла дори в Индия - бел.ред.) е възникнал хиляди години преди „исус“ и въпреки това представлява същата история дори в детайли от християнството. Когато християнството пуснало корени в Рим, те използвали символи и митове, свързани с ритуали от култа към Митра. Свещеният ден на Митра бил неделя („sunday“ на английски означава „ден на слънцето“), защото и той, както исус, символизирал слънцето. Почитателите на Митра наричали този ден „денят на бога“ и провеждали главния празник, свързан с Митра по времето, което сега наричаме „великден“. През 254 г. папа Юлий I съвсем умишлено обединява раждането на Митра (25 декември) с коледа, защото ранната църква отбелязвала раждането на исус по различно време от март до септември. С това се целяло по-лесно християнизиране на империята, давайки на хората нещо познато. Митраисти били императорите Нерон, Комод, Септимий, Север и Марк Антоний Каракала. През 274 г. култът към Митра дори бил официално обявен за една от държавните религии от император Аврелиян. Въпреки започналите гонения срещу езическите религии, култът към Митра си остава твърде силен. Затова император Константин Велики се покръства именно на 25 декември 337 г. и обявява този ден и за рожден ден на христос. Това бил далновиден и тактичен ход, с който да се елиминират слънцепоклонниците. Отново – за по-добра приемственост между религиите.
Имаме подобно стечение на обстоятелствата и в Египет. По времето когато култа към Озирис най-накрая отстъпил пред религията носеща името на христос, египтяните приели християнството и открили, че нравствените системи на стария култ и на новата религия толкова си приличат и обещанието за възкресение и безсмъртие в тях е толкова сходно, че те пренесли своето преклонение от Озирис към исус без особено затруднение. Нещо повече, Изида и детето Хор веднага били отъждествени с дева мария и нейния син в апокрифната литература от първите няколко века след покръстването на Египет.

            
   Непобедимото Слънце и Митра
                       


В древността посвещаванията, свързани с Митра са били извършвани в пещери, в които били изрисувани знаците от зодиака – Козирог и Рак, символизиращи зимното и лятното слънцестоене. Той бил изобразяван като крилат лъв (слънцето) стоящ върху навита на кълбо змия. Лъвът и змията, разбира се, са главните символи в култа към Сириус и Орион. Римската църква включила причастието на Митра в своите „християнски“ ритуали. Твърди се, че Митра бил казал: „Този, който не яде от моето тяло и не пие от моята кръв, и поради тази причина не е едно с мен и аз не съм едно с него, няма да бъде спасен.“
Самото място на което е построен Ватикана е било свещено място на култа към Митра. И все още е. Сега те просто го наричат „исус“. Култът към Митра просто се превърнал в култ към Мит-РА – християнството.
Митра е символизирал слънцето и същото се отнася и за християнската версия на този култ. Иисус е бил наричан „светлината на света“ (слънцето); той ще излезе отново иззад облаците и всеки ще го види (Слънцето). Исус вървял по водата (и отражението на слънцето прави същото); исус свършил работата на своя отец в храма на 12-годишна възраст и започнал своето служене на 30 години. Слънцето достига своя максимум в 12 на обед, когато древните, като например египтяните, казвали, че слънцето било „най-висшия бог“. Слънцето навлиза във всеки знак от зодиака на 30 градуса, ето защо исус започнал своето служене на 30. Според писанията исус превърнал водата във вино и точно това прави слънцето като кара лозята да растат. В библията има много символизъм, свързан със зодиака, като например двете риби (знакът Риби) и 12-те коша (12-те зодиакални знака), в които Иисус сложил хлябовете когато „нахранил 5 000 души“. Исус бил „рибата“ и „рибаря на хората“ вероятно защото Земята навлизала в знака Риби, по времето когато се твърди, че е живял. Но има толкова много символизъм свързан с риби по отношение на тези слънчеви божества в цялата история на човечеството, че не можем да игнорираме символичната връзка на историите за риби-богове или амфибии – Номо или Анедоти (и т.н.) от Сириус. Спомнете си също, че догоните имат легенда за амфибоподобния Номо, който казал, че един от тях ще бъде разпнат. Преводът за „край на света“ от гръцки е „еон“ и се отнася до „век“, а не до „света“. Края на века е край на цикъл от 2 160 години, по време на който Земята преминава през един знак от зодиака.

И така, радждането на христос по време на зимното слънцестоене не се приема официално до 4 век, което илюстрира един похват на християнските свещеници преднамерено да ограбват другите религии. Това дава основание да твърдим, че цялата християнска религия е била създаден по подобен начин. Както сами видяхте 25 декември или зимното слънцестоене са посочвани като рождена дата на редица други „богове“. Освен това всяка година в Египет се организирало годишно празненство в чест на бога-слънце, с което се е отбелязвало раждането на „новото слънце“, след като „старото слънце“ умира около 21 декември (в северното полукълбо), лежи в своята „гробница“ или „пещера“ в продължение на 3 дни и на 25 декември се ражда отново.
Като цяло изглежда, че датите 21, 22 и 25 декември често генерират объркване. Истината е, че всички те са част от периода на зимното слънцестоене, което обикновено започва в полунощ на 21 декември (а както разбрахте тази година започна в 11:11 ч.), което всъщност съвпада с утрото на 22 декември и свършва в полунощ на 24-ти или утрото на 25 декември. Така че в слънчевия мит „смъртта“ на „старото слънце“ настъпва, докато дните се скъсяват с приближаването на зимното слънцестоене.
Откриването на останките на Озирис по време на зимното слънцестоене означава, че тогава той е „роден отново“, тъй като след това се е върнал към живот. Новото слънце измества старото и тъй като Хор и Озирис са били възприемани като едно цяло и са били взаимозаменяеми образи, с основание може да се твърди, че прераждането на Озирис през зимното слънцестоене представлява „новото раждане“ на Хор. Следователно отново откриваме, че Хор се ражда на 25 декември.


Християнството е еврейска секта създадена на базата на вярванията на древните египтяни в слънчевото божество Хор. Самият Христос е символ на слънцето. Той е слънчево божество и в най ранните християнски изображения той е изобразен с лъчи излизащи от главата му.

• Хор е роден на 25 декември – зимното слънцестоене, в кошара.
• Той е бил от царски произход, и неговата майка е била девствената Исис което означава Мария.
• Раждането на Хор е било предхождано от „звезда от изток” и е било посетено от „тримата царе” мъдреци.
• Когато е бил на възраст от 12 години той е поучавал в Храма, и когато е бил на възраст от 30 години е бил „кръстен” с вода.
• Хор е бил кръстен от „Ануп Кръстител” който е бил обезглавен в последствие.
• Египетският бог е имал 12 ученици.
• Хор е извършвал чудеса, изгонвал е демони съживявал е Озирис.
• Богът е ходил по вода/и отражението на слънцето ходи по вода?/.
• Хор е бил „разпънат на кръст” между двама „крадци”.
• Той е бил погребан за три дена в гробница след което е възкръснал.
• Хор се нарича също с епитетите: „Пътят Истината и Живота”, „Месая”, „Помазаник” „Човешки Син”, „Добрият Овчар”, „Божие агне”, „Правата Дума”
• Хор е водил борба със злото бог Сет.


                      Кръст-котва с полумесец отгоре.


16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.


Елате да ви покажа как да ловите не риба а души-шарани.

           


Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът.


"Котвата" закотвяща душата в материцата е описана в Библията

Евреи 6 =====редакция 1940г.
19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това ,което е отвътре завесата:
20. гдето исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещенник до века според Мелхиседековия чин


В цариградската редакция обаче котвата липсва:

19. която имаме както укор на душата безопасен и твърд и който влезе в най-вътрешното на завесата;
20.дето Исус влезе за нас предтеча,като стана първосвещенник във веки по чина Мелмехидеков

Тотално разминаване се е получило,може би Божиите отци са гледали през прозорците, когато са удуйрдисвали текстовете!




Намереният на планината Сион от израелския журналист Лудвиг Шнайдер знак е известен и от по-рано на археолозите. Това е знакът на първите християни в Йерусалим. Изображението на менора (храмовия седмосвещник) се съединява с изображението на риба посредством звездата на Давид. В древността седмосвещникът бил поставен в скинията на събранието (храмовата палатка), по-късно - в храма на Соломон. Седмосвещникът символизирал присъствието на Дух Свети в храма (Изх. 27:12). В новозаветно време той станал символ на дошлия в този свят Месия (Йоан 1:5). В днешно време менората представлява официалния символ на държавата Израел.
Звездата на Давид се образува от два щита и символизира изпълняването на пророчеството за пришествието на Месия от дома Давидов (Числ. 24:17). И през времето на първото (Витлеемската звезда), и във времето на второто пришествие на Месия (утренната, ярка звезда, Откр. 22:16) звездата представлява отличителен знак на Израилевия Месия, Спасителя на света. Затова, като се съедини опашката на рибата с подставката на седмосвещника, се образува този знак на Месия - звездата.
Знакът на рибата бил тайният отличителен белег на ранните християни. Гръцката дума „ихтис” (риба) съответства на абревиатурата от „Иисус Христос Божия Син Спасител”. В катакомбите, които били местата на тайните събрания на първите християни в течение на първите столетия, този знак често се среща.
Откритите в Йерусалим изображения на менора и риба, свързани помежду си със звездата на Давид, може би символизират единството на евреи и неевреи(заблудени гои) в Божия план за спасението на света.



Времето когато с християните (които не са се казвали така сигурно)са захранвали поредните зрелища, демек са ги пущали на борби с лъвове. В катакомбите си! По късно време когато вече са станали държавна религия са, разрушили храма на Аполон и съградили църква на Христос ...око за око ...кръв за кръв (казано по духовному).

           
http://apollon.blog.bg/photos/27883/Romanmozmelitio.jpg


Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.


Това е знакът на Озирис и синът му Хор още от египетската митология.
А ще го открием и в римските катакомби много преди Константин, който може да си сънува колкото си ще... и фанатиците да твърдят, че това било раннохристиянски знак, обаче тая монограма още древните халдейци са я използвали като символ на Слънцето и като гледаме на картинката тук под знака има хора с ............. митраистки шапки.....................



Фригите са тракийски народ, идващ от Западна Тракия. Техният корен е пеласгийски. Техните главни богове са Кибела и Сабазий. Това е сребърна плочка на Сабазий, открита в Белинташ - светилището на Сабазий, което се намира в Родопа планина /както я наричат местните хора/. Зевс и Сабазий е едно и също божество. Сабазий е трако-пеласгийският бог на светлината, същият този Диус, Сиус, за когото стана въпрос по-горе. Фригите са го наричали още Багайос - от там иде и думата за Бог в българския език. А Кибела е богинята-майка. Да напомним и за Аура Мазда и Анахита... Освен това фригите са дали начало и на арменския епос, местейки се някъде около 7 век преди Христа в Азия, според Херодот. А Анахита е богинята-покровителка на Армения...
Родопа се намира нито на изток, нито на запад, а в центъра на България /като сложиш и земите на Македония и Гърция - исконни български земи в нейната територия/...........

И Страбон и Херодот са единодушни - фригите са тракийци, идещи от земите на Западна България и Македония.

Страбон - Фригите са бриги, тракийски народ.
Херодот - според думите на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги.

На историците и на любителите на митологиите, е известен фригийския цар Мидас, наричан още МИТАС. 

Митани е царството на хуритите, чиито главни богове са ИндРа, МитРа и Варуна. Хуритите са народ, идващ в земите на Месопотамия през 24-ти век преди Христа. Съвременните историци казват, че това е палеобалкански народ. Разселват се на юг от планините Загрос. Отличавали се като отлични коневъдци и войни с рефлекторни лъкове - такива са имали българите само по онова време - тези лъкове са били много удобни при езда.
   

                                        http://www.rodopskihan.com/images/admin_85.jpg


 Фригийската шапка - какво прави тая шапка в сърцето на България - в Казанлъшката гробница.


Кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христ-Хор, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(не е трудно да се определи смайващата прилика между българската и еврейско- арамейската дума плагиат на йудаизма). 
 


В Римската империя, както и във Вавилон, поклонението към Митра се слива с култа към Слънцето, и той получава нов псевдоним, един от които е "Великия Бог Митра-Хелиос". Почти 100 години по-късно, на ритуалите в митраизма се облегнал в своите зверства в гуната тамас император Комод, допринесъл за разпространението на култа до голяма степен. Решаващата роля в съдбата на Западния митраизъм изиграва официалното признаване на християнството. Въпреки това, култа, в който военна доблест е играла немаловажна роля, съвсем не се е готвил да се дава без бой. Знаменитата битка на Император Константин Велики известната битка със войските на Лициний близо до Адрианопол/Одрин, на 03 юли 323 г. всъщност е била демонстрацията на антагонизма между поддръжниците на митраизма и християнството . И тогава на Непобедимият Бог е нанесен съкрушителен удар. И това е не толкова физическото унищожаване на почитатели, колкото огромно морално поражение, засяване/зараждане семето на съмнението в душите на посветените и предани нему. Само Юлиан Отстъпник, въпреки християнското си образование, тайно, посветен на култа към Митра, се опитал да го възстанови. В 361 г., той издава два указа срещу християните, но две години след смъртта му, съдбата на Непобедимото Слънце в Римската империя е окончателно решена. За митраизма може да се каже, че тя е като християнството, свързана с победата на Вечното добро над злото, с идването на Спасителя, на вярващите се обещава безсмъртие за душата им като наградата в следващия свят. Смисълът на митра-обредите, лежи в трансформацията и пречистването на човешката природа и създаване на тясна връзка с Бога. В християнството оцеляват и немалко пресечни точки с формалните елементи на култа и символиката на митраизма. Но за митраистите непредаващи значение на социалният статус и допускащи в своите редици презряни роби, безстрашни воини и разглезени патриции, посвещение в култа на жени е било невъзможно. Огненият елемент, който придружава Mитра, символизирал само мъжкото начло. Християнството също така приема в своите редици всички: свободни и роби, богати и бедни, жени и мъже. И тогава можем да кажем, че благодарение на разпространението на християнството сред жените, култа към Митра е победен от християнството. Но основната разлика между двата съперника е фактът, че митраизма никога не смята смирението за добродетел, това е религия на воини, активно включващи се в борбата със злото. Докато за християните, силата на доброто, преди всичко е в послушание към Божията воля и всеопрощаваща любов към хората, дори ако те са най-лошият им враг, т.е. обрязана секта на юдеи за завладяване на бялата раса.

              

                               
 >  Кръста като Imprint в Матрицата
                                                                                                                                                                             
През 376 година митреума, който е бил на хълма Ватикан е бил затворен от градският префект, а по-късно на негово място е построена базиликата Свети Петър.

В 380-та император Теодосий издава указ/едикт за засилване на позициите на християнството като държавна религия. От страна на християните започва активно преследване на езичници, унищожаването и затварянето на техните църкви/храмове. Жреците на митраизма в надеждата за връщане на старите времена зазиждали своите светилища. Но много от непримирилите се с хода на историята свещениците са били убити от християните направо в техните храмове, което означава, оскверняването на светите места за цялата вечност. Заедно с последните свещеници умира и самата памет за отминалото могъщество на Митра.


       



Митраизма на българите
bozman

Понятието „Митраизъм” или „Мистерии на Митра” е една мистериозна религия разпространена в Римската Империя между І и ІVв., като божествен култ наречен Митра или Митри специално между римските войници. Разбира се материални артефакти от този култ са в наличност в древен Рим, Британските о-ви и Мавритания и в пограничните провинции по дължина от Рейн до делтата на Дунав, като различни фигури на изкуството и различни аспекти на религията. Тези археологически находки са доста добре документирани с древни класически текстове за тази религия. Месторождението на тази религия е изключено да бъде Азия, тъй като в персийските и индийски божества такова понятие няма. Не е изключено тя да е реминисценция на тези религии, но засега това е само една с нищо недоказана хипотеза предлагана като възможна от повечето учени и най-вече от католическата и православна църкви. Нейното най-широко разпространение е Ориента и Източна Европа, като най-разпространена е в Мала Азия. Практикуването на митраизма като култ е забранено от Император Теодосий през 391г., но както ще видим, културните прояви на митраизма са българско ежедневие, въпреки хилядолетните напъни на християнската църква да ги обезличат със всевъзможни средства. Нека видим и някои хронологически съответствия, които християнството е приело като „християнски”, т.е. само е прекръстило култа към Митра.



І- Исус Христос

ІІ - Хор ( Hourus)



І – Роден от Дева Мария.

ІІ – Роден от дева Изиз (Изида, Зиза)



І – Индикация на рождеството от Звезда на изток.

ІІ - Индикация на рождеството от Сириус (също се „звезда” на изток.)



І – Роден на 25 декември (обявена от папа Либерий. Преди това има рождена дата 6 януари, също обявена от дата от папството)

ІІ – Роден на 25 декември.



І – Предаден на смърт от Иуда.

ІІ – Предаден на смърт от Ерут.



І – Навестен при раждането си от трима влъхви (три крале „магьосници” според католицизма).

ІІ – Навестен от три Слънчеви Божества.



І – Съпровождан от 12 ученика.

ІІ – Съпровождан от 12 ученика.



І - Съживява Лазар.

ІІ – Съживява Озирис.



І – Разпънат на кръст.

ІІ – Разпънат на кръст.



І – След смъртта си се издига на небето.

ІІ – След смъртта си се издига на небето.



І – На третият ден възкръсва.

ІІ – На третият ден възкръсва.



І - Разбиран като Добрият пастир, Сън на Бога и Агнец Божи.

ІІ – Същите разбирания.



Тези разсъждения се основават на произхождението на религията Митра от египетския пантеон на боговете – ще видим по-нататък, че това не е съвсем коректна представа за култа Митра.

Разбира се тези факти не ги разглеждаме като някаква антиправославна или антихристианска насоченост – на нас ни е безразлична верската предпочитаемост на читателя. Нас ни интересува доколко митраизма е във древните си води към днешна дата в българското общество, а не дали това общество приема това или не. Franz Cumont в една своя студия определя месторождението на Митраизма в древен Иран към ІІ хил.пр.н.е. Имената на първите му носители според Франц са „хинити” и „митани” отбелязани като такива през 1400г.пр.н.е. Тук му е мястото да напомним за българщината. В „Римска военна теза за българското име”, стр.179, Сф, 2008, ISNB – 978-954-9447-30-9, носителите на българска реч от 500г. пр.н.е. се самонаричат „хини”. Това е най-древната индикация по отношение на това, какъв език говорят „хините” в случаят носителите на Митраизма. Дали Иберийските хини, са хините (други имена в прочита от санскрит– хитити, хинини, хискити и т.н.) от Древен Иран е въпрос по който не можем да се разпростираме тук, но приемаме, че са едни и същи. Също така са неверни твърденията, че носителите на българска реч „хини” са „българи”, българите са хини и т.н. всевъзможни дрогирани комбинации. В Индия имаме „Химни на Ведите” с бог Слънце, подобен на Варуна. В иранската „Авеста” има Бог на Доброто, разбиран като Ахура Мазда, наречен още „Съдия над Душите”. Възможно е този култ разпространен в Месопотамия и още по на изток, чрез „зороастризма” да е проникнал и на запад. Във всеки случай по никакъв начин не можем да твърдим със сигурност, че тези култове са основата на Митраизма, а не са проникнали в него от изтока с част от своите постулати. Във всеки случай понятието Митра или Митхрас ( според гръцкия език) не съществува на изток от владенията на Римската империя.

Каква е същността на култа към Митра или да го наречем религията Митра. До този момент тя е крайно фрагментарна и до днес се считаше, че няма нито едно монолитно четиво по тази религия. Ние считаме, че Bronces de Botorrita III, е именно такъв текст и смисловата му връзка с коледарските песни никак не е случайна, а абсолютно закономерна. Основанията и съжденията за този култ се извеждат преди всичко от иконографията, посветена на Митра. Култа към Митра се провежда на места наречени „митрас” или „митре”. ( на латински Мithraeum, pl. Mithraea) , това са естествени пещери с наличието на вода и доста по-късно изкуствени навеси или обработени откоси на скали. Те са ограничени като пространство и могат да побират не повече от 40 – 50 човека. Това предполага една селективност на присъстващите, една предварителна подборка на тези които ще присъстват на мистериите на Митра. Засега не са ни известни критериите по които се е извършвала тази подборка, но можем лесно да се досетим – това са били предимно Божи хора – пророци, гадатели, лечители и т.н.

Manfred Clauss дава следната представа за помещенията на Митра:

1. Предверие

2. Главно помещение (пещерата или уширената част на издълбаният склон, на латинскиspelaeum или spelunca ) декорирано с рисувани сцени и две дълги седалки от двете страни.

3. Олтар в дъното на помещението – това е рисувана икона, оцветен релеф или статуя. Като тази от Музея на Ватикана – известна като Mitra Tauróctonos.



Открити са изключително много „Митри” по цялата територия на Римската империя. Някои от тях дори са послужили за основи на християнски църкви, като най-голяма концентрация се забелязва в Рим. Една от тях е точно под църквата на „Св Климент” и е изключително добре запазена. Също и на Север в Англия и Палестина. Подобни помещения в България са наречени „праисторически”, в които впоследствие се „заселили” християнски отшелници. За Митра естествено – нито дума.

Нека се опитаме да реконструираме митраизма, според дадености, които са „митраизъм” според западни изследователи и да видим също и някои български аналогии в областта на Митраизма.

Раждането на Бог Митра е близост до Свещен извор, под Свещеното Дърво или до Свещен Камък. Във връзка с тези околородилни атрибути, името на Бог Митра е съставно име на petra generatrix - родена от Камъка. Това е отбелязано в сакралните арменски източници като място в пещерата Meher (Mitra). В момента на своето раждане Митра е увенчана с фригийска шапка (gorro frigio), факел и извит нож. Този нож, който по българските земи е наречен „гетски нож”, ако е извит и „тракийски нож” ако е прав. Топката с която завършва дръжката на ножа обаче указва винаги нож на Митра. Факела е изработен от тънки пръчки, които конусовидно се разширяват и са свързани помежду си с лико, въже или някакъв друг материал. Между пръчките е натъпкана горивната тъкан (сух мъх, тънки клечки и т.н.) по такъв начин, че тази факла добива монолитна конструкция и изобразяването й на каменните релефи прилича на днешните бейзболни бухалки. Този вид факла и до ден днешен е разпространен на Иберийският п-в, като леко е стилизиран и не гори цялата конструкция, а само свещ в горния край, защитена с предпазни стъкла или открита. Тези дебели тояги, които приличат на примитивни боздугани от изображенията свързани с митраизма са именно факлите на Митра. Друг атрибут на Митраизма е бика. Това е див бик подобен на зубрите или муфлоните и само с най-късните изображения на митраизма е подобен на днешната порода европейски бикове. Този бик е подвластен на Митра, тя го затваря в пещерите, язди го до такава степен, че бика изглежда крайно изтощен в някои изображения. Понякога тя го мята на рамо и така се прибира в пещерата си. Цялата тази „сценична” последователност на извеждането на бика от пещерата, язденето и прибирането, често с носене на рамо е наречено в Римската империяtransitus. На български език не можем да дадем друга дума освен същата – „транзит”, въпреки съвременният й различен по смисъл еквивалент. Тук му е мястото да припомним гръцката легенда за девойката Европа и бика. Първоизточника на двете предания очевидно е един и същ, като божествената същност на Митра е отъждествен с девицата Европа. В гръцката легенда този разказ практически е осъразмерен чрез повествованието – физическия потенциал на девойката и бика ( бика е силата и волята, а девойката е потърпевша), което придава много по съвременен вид на легендата от постулатите на Митраизма за могъществото на Дева Митра над бика. Когато Митра влиза с бика на рамо в пещерата е времето когато изгрява Слънцето. В този аспект не можем да не забележим тънката сексуална линия характеризираща един полов акт на девицата и Другият. Пренебрежението към Другият не се изчерпва с това, че той е наречен бик и е „обяздван” по желание на девицата цяла нощ. В края на „забавлението”, той бива убит от Митра с нож. Правата на девиците да се разпореждат със живота и смъртта очевидно не са от Късната римска Империя, както предават павучута от изследователите, а се корени още в гладиаторските борби – една точна реминисценция на Митраизма, оцветен от Римската Цивилизация. И при тези борби, ролята на Девицата е същата – Весталките разполагат със живота и смъртта на борците. Тази скулптура от Ватиканския музей е без съмнение стилизирана от художника в сравнена с други по-древни изображения.

Въпреки това не можем да не забележим, че не става въпрос за „колене” на бик, а за ритуално убийство. Бика е лишен от живот точно в онази точка, където проникват съвременните рапири на тореадорите и разкъсват сърдечната камера, следствие на което кръвта нахлува в белите дробове и бика умира от сърдечна недостатъчност или задушаване. В жертвоприношението при изгрев слънце, често присъстват и две други същества – куче и змия. Тези три същества - бика, кучето и змията присъстват като рисунък на преобладаващата част от всички Римски въоръжения – виж:


https://sites.google.com/site/notitiadignitatumbg/home


Тъй като Nоtitia Dignitatum e продукт на реформите в Римската късна империя – ІІ – ІVв., няма да е погрешно да кажем, че Империята си в този период по отношение на военните е Империя на символите на митраизма. На някои изображения Митра е нарисувана с плащ от звезди, като олицетворение на Носеща Съдбата на плещите си. Такова изображение е и Атлас от гръцката митология, носещ небе със звезди на раменете си. Точно такова е и статуята от бронз намирала се до Стената на Адриан с плащ от звезди във формата на полусфера, която в момента се намира в университета в Нюкясъл – Англия. Орфически надпис идентифициращ Бога Спасител, Пан в Рим също е изобразен в пещера изобразяваща Космоса. Тази сцена е съхранена, като релеф в музея в Естен в Модена където Пан ( Fanes) изниква от стената от два цикъла на Зодиака, сцена подобна много на тази от Нюкасъл. Централна фигура в тези сцени е изобразяването на бика, на Митра Бикоукротителката и т.н.

Franz Cumont автор на класическата представа за религията на Митра, представя тези сцени като репити на иранската митология. David Ulansey лансира една теза за митраизма, като символизъм на астрологията в Месопотамия между 4000 и 2000г.пр.н.е. Основанията му са, че пролетта се променя в зодиака на всеки 2160г. и някъде около 2000г.пр.н.е. Пролетта е влязла в Ариес – Телец. Това обяснява свързването на Митра в бика, но никак не обясняма наличието на кучето и змията в същите сцени. Тоес тази теза е фрагментарна по отношение на даденостите в култа към Митра. Нека разгледаме и кодовите латински думи за митраизма от един запазен текст на Свети Йероним, същият този на когото е приписвано създаването на глаголицата:
Corax – пещерата.
Cryphius (κρύφιος) – тайнственост и секретност.
Miles – войници. Отличителни атрибути - корона и сабя.
Leo – лъв.
Heliodromus- Пратеник на Слънцето – атрибути факла, камшик и корона.
Pater – бащата. Атрибути - хригийска шапка, тояга и ореол (точно такъв с какъвто днес се изобразяват християнските светци).

           



За реконструираме на митрическите текстове, можем да се позоваваме единствено на християнските текстове критикуващи митраизма и иконокрафията на митраизма. В тях основни моменти са:

- церемониите се съпътстват с угощение от хляб и вода. Там където имаме упоменато вино, е доказано археологически, че това са късни християнски наслагвания.

- Статуите на Митра са заместени от хартиени носители, които посочват, че митраизма е започнал да губи популярност.

- Еволюцията на митраизма продължава с използване кръвта на бика, като обет за приобщаване към религията. Тертулиан (Tertuliano) свидетелства, че тази практика е приета от християните по отношение кръвта на Исус.

- Тертулиан също сочи, че съществува ритуал на войниците – кръщавка. Кандидата за „кръщавката” е бил белязван с едно нажежено парче желязо, което впоследствие е преминало с поставяне на корона на главата. Тази кръщавка постепенно се развива като церемония при погребения при ритуални действия с починалия – поставяне на железен предмет на челото му, край тялото му и т.н. Освен Свещения 25 декември, като рожден ден на Митра, се чества като свещен всеки 16 ден на месеца, т.е. всяка втора седмица. Това може би е свързано с периодичността на женския био-цикъл, а може да има и някакво забравено значение. Също така е свещена и всяка неделя – денят на Слънцето.

В исторически план Митраизма е свързан със Зороастризма, като екзистенция на Бога Аура (Ахура) Мазда. Тази идентичност е записана и съхранена в епохата на Дарий (541 – 485 пр.н.е.), като изпис под името Susa (Ziza). Тази Богиня Суса (Зуза) е много популярна в епохата на Антаксеркс ІІ (404 – 358 пр.н.е.) където олицетворението на Митра и Аура Мазда получава една идентичност под името Анахита. Това олицетворение на Митра и Аура Мазда говори много против твърденията на Franz Cumont за произхода на Митра от индоиранската религия. Очевидно имаме инвазия на митраизма в иранската митология, чийто резултат е и появата на едно смесено божество от двете божествени имена. Възможността за този преход на Митра в римската и иранска сакрална терминология са царствата на Патрия и Царството на Черно море известно със своите владетели Митридати, което ги свърза директно с божеството Митра. Това е намерило веществен израз в скулптурите и релефите от Пергам в Мала Азия, където за открити най-ранните изображения на Митра. Този култ на Митра не се влива в Еладската изобразителна школа, а я „прескача” и се влива директно в римската. По наше скромно мнение това е възможно само при едно обстоятелство – че човешките носители на митраизма са тези от културите преди и след Гръцката цивилизация, а това несъмнено са изконните балкански и малоазиатски народи, преди пристигането на дарданците от Египет. Първите сведения в гръцките източници са от Плутарх, който пише, че ритуалите на Митра са присъщи на пиратите от Киликия към 67г.пр.н.е. Нека си припомним, че точно в Киликия е роден Кирил Философ, според едно от житиетата.
Първите прояви на митраизъм в римските легиони са сред легионите в пограничните провинции на империята. Това е отбелязано в един надпис от Горна Панония в 71 или 72г. от новата ера. Този надпис е преди войната с партите и преди нахлуването на Рим в Йерусалим, което изключва източни влияния при създаването му. Първите европейски сведения за Митра са от Публий Папин Стацио роден в Наполи (Publio Papinio Estacio (Nápoles45 - Roma, 96) Tebaida(I, 719,720) в произведението му Тебида, което сме приложили в оригинален изпис за справки от читателя, както и мястото където е отбелязан факта в творбата. Друг автор, както споменахме е Плутарх в творбата си „Живота на Помпей”, където упоменава митраизма, като култ от епохата на Помпей. Към край на ІІв. Митраизма е изцяло проникнал във войските на империята и започва да се забелязва и сред схващанията на робите. Голяма част от археологическите находки са от германските граници на империята и по-малка част от Румъния до Стената на Адриан. Ние не можем да се съгласим с такава констатация, освен със забележката, че именно в германските покрайнини са намерени артефакти на Митра. Ще видим, че точно сред балканските народи и по-специално българите и до ден днешен са запазили митраически култове, което противоречи на археологическите изводи за ареала на разпространение на Митраизма. Тези изводи са германски, но търсенето на германският исторически корен е продиктуван от икономически и политически обособености с каквито България не може да се похвали, затова нашето търсене е търсене по други белези.
Императорите през ІІІв. в така наричаната Късна-римска империя са ревностни защитници на митраизма. Това едва ли е някаква изненада, след като знаем, че почти всички императори са от днешните балкански народи наричани в ново време „славянски”. Друга причина е, че Митра много удобно пасва на триумфалната и абсолютна императорска власт по това време, подкрепяна изключително от войнишките легиони. Болшинството от митро-подкрепящите легиони са дислоцирани по границите на империята. Тъй като за тези легиони, са набирани изключително от местното население (така наречените „федерати”) то митраизма съвсем определено може да се разглежда и като „народна” религия в посочените райони. В Англия са определени поне три легиона като легиони на Митра, като един от тях е точно от Лондон. Други са в , Housesteads, Carrawburgh и Rudchester. Други легиони на Митра са открити в епохата на приобщаване на Дакия, като римска провинция – това са легионите на Алба-Тулия, останки от които са разкрити през 2003г. Най-голяма концентрация на артефакти на Митра имаме във и около Рим. ( Ние сме сигурни, че ако османците бяха влезли в Рим, нямаше да има и една скулптура, в наличност, за останки от Митра да не говорим.J). В Рим са в наличност около 75 скулптори на Митра или техни останки, в крайбрежна Остия – също. Към края на ІІІ в. се влива в култа на Митра една нова същина – Бога Слънце, нахлула от ориенталските римски провинции и оформила се впоследствие като нова религия – Непобедимото Слънце (Sol Invictus). Тази религия се налага като официална някъде около 274г. от Император Аурелий. Той декларира своите победи на изток като победи на Непобедимото Слънце и Йемо Слънце. Последното влиза в обръщение от семитския бог Йемо и се смесва с митраизма към VІІ в. пр.н.е. следствие на войните между семитски Урарту и персийците. Това разбира се не наврежда по никакъв начин на митраизма, само го измества като официална религия, без да го забрани. Християнството вмъкнато като равноправна религия чрез Миланския едикт от Константин едва ли е главната цел на Константин. Чрез този едикт той САМО премахва доминиращата роля на Непобедимото Слънце, от което най-вече печели митраизма. Християнството по това време е незначителна и неопределяща социалния облик на империята секта на юдаизма. Неговата роля е издигната до водеща религия в Империята от Теодосий (379 – 395), но митраизма реално е забранен около 391 г. Нека имаме пред вид тази дата, защото именно след нея започват безкрайните войнишки вълнения, безкрайните Събори и т.н. Това може да ни покаже доколко митраизма е бил свързваща религия на цялостната войнишка общност в Римската империя, защото точно около този период започва столетната „военна анархия” на Римската империя, която в крайна сметка я разформирова като такава – империя и поставя началото на националните държави – всяка с отделен религиозен и етнически облик. Именно след забраната на митраизма, възникват различни течения като манихейство, саракизъм, богомилство и т.н., чиято цел не е някакво нова религия, а определено целта е отрицание на християнството чрез „лостовете” на митраистките фундаментални постулати. Не може да се твърди, че тези течения нямат свой личен облик и оригинални разбирания. Те обаче не са нещо ново, а по скоро модерна реплика на бившите форми на митраизъм, пуснали дълбоки корени сред населението. Най-голяма заслуга за опазването на култа (религията) към Митра обаче се пада на. . . точно тези които забраниха този култ – християнската православна и католическа църкви. Нека припомним отново тези взети „назаем и завинаги” митрически проявления от християнството. Това ще бъде от решаващо значение след малко, когато ще се опитаме да изведем доколко сред българското общество битуват идеите на Митра. Разбира се такова сравнение може да има и обратна връзка, но фундаменталното научно основание, че „върху старото се формира новото” не може да се пренебрегне. И така:
- Рождената дата на Месия, която впоследствие се приема за рождена дата на Исус е рождената дата на Митра – 25.ІХ.
- „Транзита” - transitus (пътешествието на Митра върху гърба на бика) впоследствие добива формата на Vía Crucis (Пътя на Кръста, Пътя към Голгота) в евангелските проповеди, въпреки, че в първоначалната Библия такъв „път” не съществува като „извървян”. (Това беше за пореден път доказано от „Свитъците от Мъртво море”, „Коптските ръкописи” и др. древни съставни части на днешното сборно издание – Библия.)
- Митраизма е религия на „човешкото спасение” и надмощието на човешката генерация над силите на Дивият свят – в случаят Бика. При християнството тази идея се персонализира в спасение на съответната личност. Израждането на Космическото понятие е очевидно.
- От Митра са понятията за „Светлината”, „Истината” и „Добрият Пастир”, като сакрални кодове на християнството.
- Присядането на специалните седалки в светилищата на Митра е възприето от църквата, която поставя столове в своите църкви. Няма друг култ освен Митраизма, който да предлага такива „удобства” на посветените присъстващи на церемониите.
- Свещеният ден на Митра е неделята, тъкмо тя е взета като „бягство” от „юдаизма”.
- Атрибутите на Бащата, Отеца – визшият нивел на Митраизма. Фригийската шапка (калпака) се замества от един по-модерен цилиндър, тоягата се замества със патриаршески или папски жезъл , а пръстена с Патриаршеския или Папски пръстен ( вярно е че тоягата, (сопата) е наречена и „жезъл” при Мойсей и съществува на всички сакрални нива на човешките вярвания, но пръстена е уникален за Митра).
- Нимба (ореола) преминал от Митра директно в християнството без никакво притеснение при изобразяване на светци.



Единствено в индийския пантеон на Боговете съществува Митра. Между Индия и Европа обаче връзките са били крайно неизвестни като съдържание, като изключение е похода на Александър Македонски. Ако похода на Александър е могъл да реализира такава „религиозна наситеност” на Балканите от Индийския регион, то справедливо бихме запитали, защо няма такъв религиозен наплив на идеи от Египет, Месопотамия и Персия ? Ясно е защо. Защото нито един военен поход не може да реализира верско преобразование на завладяните региони, колкото и да е грандиозен по мащаби или още по невероятното, да репликира религия от победените в собствените си територии след инвазията. Историите на България и Испания доказват такава историческа невъзможност. Единствената връзка на Европа и Индия се основава на езиковите връзки между санскрит, северно-иранските езици и европейските езици. Никак не е ясна посоката на движение на езиците – ако изобщо е имало движение, защото съвременните разбирания са за едно общо поселение в областта на разглежданите региони. Ако имахме такова междуконтинентално проникване от Индия в Европа реализирано върху носителя „език”, то името Митра щеше да присъства поне в личните имена на най-големите европейски нации – руснаци, германци, французи, италианци и т.н. Тези нации обаче НЯМАТ ТАКОВА ЖЕНСКО ИМЕ. Нямат го и гърците, които също би трябвало да го имат, ако проникването бе станало чрез държавата Митани, владетеля Митридат и т.н. през Мала Азия в исторически времена. Дори наличието на имената на боговете Рам и Индра в руните от Botorrita III, доказва наличието на тези имена в Европейския Пантеон далече преди да се създадат текстовете на Ведите и другите Свещени индийски книги. Така, предположението в нашият материал, че МИТРА Е ИЗКОННО БАЛКАНСКА (БЪЛГАРСКА) БОГИНЯ СИ ИМА СВОИТЕ ЗАКОННИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ. Тя се появява в Римския пантеон на боговете точно, когато Римската империя започва да използва балканските войски като федерати в граничните провинции и Римската империя се превръща предимно в балканска по своя състав и вероизповедания. Абстрахирайки се от тези кратки справки нека видим доколко митраизма е българско явление в настоящето – това е важното за нас в този момент.






На тази каменна стелна е изобразена церемония на Митра. Казахме по горе, че дебелите тояги са факли.- Очевидно присъстваме на изобразена нощна сцена. Фигурата вляво долу е със наметало, подобно на днешните овчарски ямурлуци. На дясната ръка отчетливо се забелязна маншет на ръкава. Такива има и фигурата вдясно и на двата ръкава, както и фигурата горе-вдясно на левия си ръкав. Маншетите са имали и имат само едно предназначение – да пазят от студа, което говори за реално изобразени сцени в умерените ширини, където през зимата подобно изобретение е належащо и необходимо. В Индия такава необходимост няма, а съблюдавенето на първообраза на облеклото е канон при почти всички човешки религии. Дори инките напускайки топлите низини и заселвайки се във високите планини на Андите, продължават на носят първичните си сакрални одежди. Тези топли дрехи от барелефа говорят само за едно – или Митраизма е възникнал на Европейска или Малоазиатска земя или е пренесен от друго място преди столетия през които малко по малко са се променяли и сакралните одежди. И тази промяна е засегнала всички участници в култовите празници освен Първосвещенника – Отеца с ореола, който е гол и само с наметало – горе в средата. Тези столетия обаче едва ли водят началото си от Индия, защото столетия преди ІVв. в Индия не е съществувала цивилизация, а диви племена, както твърдят Свещените книги на арийците. Така, че този първожрец е една тайнствена фигура от неизвестна цивилизация. Според нашите възгледи, това може да бъде само Крито-Микенската цивилизация, която гърците така и не успяха да присвоят и обезличат напълно. Между двете долни фигури присъства съд, който беше индикиран в
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=91939
като „медното гумно на българите” и ние нямаме нищо напротив това тълкуване и го споделяме, като напълно вероятно и възможно. Дясната фигура долу, изпълнява танц (за което говорят присвитите му колене) и извършва ритуал със сурвачка. Най-интересния атрибут на дясната фигура след сурвакницата , очевидно е пояса. Виждаме в него затъкнат нож, обърнат с дръжката към дясната ръка, точно тази ръка , с която мъжа държи сурвакницата – той е „десничар”. Това говори, че въпреки тежината си факела се държи с лявата ръка. Явно дясната има по квалитетно-ритуална и по-тежка работа за вършене. Тъй като сурвакницата е много лека в сравнение с факела, нашето предположение е, че с тази сурвакница се извършват ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ И УМОРИТЕЛНИ точни по съдържание ритуални движения, та човека да е принуден да използва за това по-несръчната си ръка, за по-тежкия предмет. За тези ритуали несъмнено е нужен и ножа, който е в пояса. И подаващия рога / в ляво- долу/ и двете високопоставени особи на горния ред, наблюдават човека със сурвакницата – явно той е същността на самия ритуал и главен изпълнител. На медното гумно имаме изобразена змия, която при други фигури с подобен сюжет е представена, като пиеща кръв от рана във врата на бика. Това ни навежда на мисълта, че „медното гумно” е олтар, върху който ще се извърши някакво жертвоприношение от ножа на „главния герой”. Петата фигура горе в ляво е жена, която е зад прозорец или някакъв вентилационен отвор. Тя не гледа сцената – дали поради забрана или друга причина, не е ясно. Другата фигура, която може да е жена е горе вдясно. Но тя не участва в ритуала. Така, че сцената не е някаква религиозна представа, изобразяваща идеализирани сцени, а съвсем конкретна сцена, от култа към Митра.


Нека преминем към сравняване на тези поверия от Митра с българските поверия, обичаи, фолклор и т.н. съвсем накратко. Ще се спрем само на УНИКАЛНИТЕ за българщината факти, за по-пространно разглеждане е нужен съвсем друг по своя обхват материал.
1. Българското женско име Митра и мъжко име Митре. Едно много по- разпространено име от Димитър и Димитра, като последните две са продукт най-вече на последните 120-130г.. Ако вземем и калкулираме Митри-те и Митревците като процент в българските лични имена, ще се убедим, че те са многократно повече от всички Митри в Европа. В интерес на истината, когато се търси с нет търсачка (ускорител) за лични имена, не се появява нито едно лично европейско име Митра, освен като атрактивен псевдоним на Богиня Митра.
2. Митраизма в европейската история се появява едновременно с появата на името bulgari в европейските анали. Дали е случайно или не, по-нататъшните изследвания ще покажат, но нашето мнение е, че случайни неща в писаната история няма. В този аспект именно участието на българите като федеративни структури в римската армия набрани от Панония, Мизия и Тракия е предопределило и формирането на римските легиони като митраистични верски структури на митраизма. Българската сурвакница е тясно свързана с предназначението на садукея (име от западноевропейско разбиране за сурвакница) – дълго и продължително боравене с нея. Това очевидно е останало в българския фолклор под наименованието „сурвакане за здраве” и обхождането на всички познати, цялото село, комшии и т.н. – това е точен репит на „транзита” на Митра, преди да убие жертвения Бик..
3. Наличието на един ПОВСЕМЕСТЕН ХИЛЯДОЛЕТЕН ОТКАЗ ОТ НАЦИОНАЛЕН МАЩАБ, да се акцентира върху Исус, като Бог в българските разбирания, въпреки християнското внушение, че Исус Христос е Бог. За обикновеният българин Висшата Сила, управляваща света е Бог, като той не се идентифицира с някаква конкретна представа – той е Всичко извън човешките разбирания, той е Повсеместен. Когато каже „Боже” или „Боже мой” българина няма представа за Исус Христос, а за БОГА, като изначална и всеопределяща Сила на видимия и невидим свят.
4. Българската дума „самодива” (самовила) е тясно преплетено и адекватно на разбирането за девица, дева живееща в гората. Тя е добра или лоша – има различни тълкувания според подтекста на легендите. Конструкцията на самата дума, обаче е съставена от два корена „само, сама” и „дива”. Ако това са два корена от „славянската” и „романска” групи, то етимологията е „ Само-божествена”, „Единобожествена”, „Сама богиня” и т.н. Не може да се изясни точно откъде е корена „дива”, но приемайки, че той е древноевропейски и е бил един за двете езикови подгрупи (латинска и славянска), то сакралното значение на „дива” като „божество” и фолклорното българско значение на „дива”, като „необуздана”, дават една ясна представа за „девица” с божествени способности. Този аспект на разбиране на думата „самодива” изяснява и магическите способности на самодивата – да изчезва и се появява, да омайва, омагьосва и т.н. Ясно е, че самото разбиране на „самодива” дава ясна представа за етимологията на „дива” – като каква е разбирана в мисленето на българина – като божествено, магическо същество. Това напълно се покрива с латинската етимология на „дива”, като божество.
5. Огънят е неделим атрибут на Митра. Това са прескачанията на Огъня, като придобиване на здраве и смелост, защита срещу болести, ходене по въглени и т.н. Не бива да се забравя, че въпреки комерсиализирането на нестинарството в България по времето на червените диктатори, още е жив спомена, че нестинарките ходят по въглените с икони в ръце. А именно „иконата” е част от култа към Митра, изобразяваща Победоносната Девица и считането, че иконата при нестинарките е обезателно християнска икона е анахронизъм в мисленето. В този аспект е и голямата иконоборческа битка в християнските представи, понеже иконата е залегнала като неделим атрибут на Божественото сред българите, далеч преди появата на християнството. От тази гледна точка сред българщината през ІV – Хв и по-късно се развива битка, която е приписана на християнщината, но нейните корени не са християнски. Те са предхристиянски и битката на иконоборците и иконозащитниците се свежда до въпроса, ДА СЕ ИЗОБРАЗЯВА БОЖЕСТВОТО ИЛИ НЕ. Считаме, че и този въпрос е „присвоен” от православните, католическите, протестантските и т.н. християни за собствено възвеличаване, но неговите корени са далеч преди християнството. Нека не се забравя, че е съществувал и друг въпрос по отношение на това, какво трябва да се пие при причестяване. Преди да се утвърди виното като атрибут на „христовата кръв”, се е пиело вода. Това е гетски обичай и митраизъм, засвидетелстван от не кого да е, а от един от прочутите български пълководци – Крум. Вписването на Божеството = Човек (Исус Христос) или Бог-Исус-човек + Бог + Св.дух (Света Троица), при тези обстоятелства е невъзможно и очевидно манипулативно и насилствено в българското самосъзнание и затова именно и до ден днешен Върховното Божество на българина е Бога. Ние твърдим, че и до ден днешен християнството не може да се „впише” в древните европейски представи за Бога и различните конюктурни адаптации на западните и източни християни към древните учения са РАЗЛИКАТА, която ги разделя, а не някакви техни „вътрешни еволюции”.Това също е разгледано обстоятелствено и подробно в предложената литература за справка след материала.
6. На пояса, ямурлука, калпака, ножа втъкнат в пояса, панталоните и т.н. от КУЛТОВОТО ОБЛЕКЛО НА ЖРЕЦА на Митра няма да се спираме. Те са разработени отдавна като част от ежедневното облекло на българите в близкото минало и доказани като „български”. Нашата задача беше да посочим, че това са ИМЕННО култови облекла. Резонният въпрос, дали наличието на ТОВА облеклото е предхождало появата на култа към Митра или е обратно, „дошло с култа” при нас българите, не ни тревожи в тази статия. За нас е достатъчно да забележим, че то е ЕДНО И СЪЩО и това безспорно свърза българщината (в частност и Балканите като цяло) с митраизма, както никой друг народ в Европа.
7. Ето защо тъкмо на Балканите в продължение на хилядолетие църковните борби преминават през различни фази на активност и верски обосновки. Християнството през цялото време се видоизменя от единобожие през ІVв., до „две ипостаси” през VІІІ в., до „три ипостаси” през Х в. и т.н. до днешна дата, когато вече (лично за нас) е загубило битката със СТАРИТЕ РАЗБИРАНИЯ ЗА РЕЛИГИЯ И ПРИЕЛО ПОЧТИ ВСИЧКИ БЕЛЕЗИ НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА РЕЛИГИОЗНА СЕТИВНОСТ. А това са гетските схващания за „отиване на друго място след смъртта”, култовите ритуали на митраизма – Коледа, прескачането на Огъня, кръщаването с вода, „софрата” на която се засяда при тържествени случаи и няма мърдане от нея до ранни зори, даване на Курбан при екстрени ситуации, като жест за търсене на Милост от Божеството и симбиоза с неговото жертвоприношение – Бика ( в ново време агнето или прасето) , сурвакарството и посещаването на пещера или „особено” място след сурвакането (по селата) и т.н. Една несъмнено огромно по мащаби верско-народностно присъствие, което никак не се обяснява с пристигане на монголоидни диваци от Азия през VІІ в. на Балканите и тяхното доминиране във формирането на българската народност.
8. Тук, на Балканите, християнството няма тези обществени позиции както в Западна Европа, не поради диващината на Балканците, а ИМЕННО поради тяхната предварителна обвързаност с други представи за Божественост. Доколко са устойчиви тези „предварителни представи за Божественост” ни говори и 500г.-ната мюсулманска друговерска инвазия на Балканите. Тя е със НИКАКВИ верски последствия върху българите и другите основни народности и е наивно да се смята, че основна заслуга за това има християнската вяра, след като видяхме доколко християнството е във симбиоза със стари култове.
9. Естествено не може да се абсолютизира българщината тотално със митраизма, зороастризма, съботянството, богомилството, християнството и каквато и да е друга религиозна представа. Но митраизма на римските Балканските римски легиони, сурвакането като ритуален жест със съответното „магическо пособие” непроменено със столетия, пълното съответствие в облеклото на жреците на Митра и българското облекло, (предимно селско, където патриархалните порядки са по-устойчиви и непоклатими срещу външни влияния), НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНАТ ПРИ ТЪРСЕНЕ НА ИЗКОННИТЕ БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ. Те са пред очите ни и могат да се сравнят и видят в древните обичаи, поверия, носии и т.н. Невиждането на тези МНОГОПОЛЮСНИ ЕДНАКВОСТИ между митраизма и НАСТОЯЩАТА българска сетивност, поверия и т.н., не може да се извини с политически обвързаности, социални предпочитания и особени лични уклони по модерни секти.
Такова „невиждане” е историческа слепота.

Като едно допълнително виждане на цялата тази ситуация не само в България, но и във Източната римска империя, несъмнено е „титлата” василиопатор. АКО, обаче тя беше титла на бащата на императора, защо ТОЧНО след нейното въвеждане, възникнаха най-кървавите конфликти между България и Константинопол, защо ТОЧНО след нейното внедряване избухнаха инокоборческите вълнения, защо ТОЧНО след нейното въвеждане се появиха фригийските калпаци на Митра в обкръжението на Император Теофил.

     

Използвана литература:

ALVAR, Jaime, El culto de Mitra en Hispania, Oviedo, 1981.

Burkert, Walter: Ancient Mystery Cults, Harvard University Press, 1987. ISBN 0-674-03387-6. Traducción al español: Cultos mistéricos antiguos. Trotta, Madrid, 2005. ISBN 84-8164-725-X.
Clauss, Manfred: Mithras: Kult und Mysterien, CH Beck, Munich, 1990. ISBN 3-406-34325-2. Traducción al inglés: The Roman Cult of Mithras : The God and His Mysteries.

Cumont, Franz: Les religions orientales dans le paganisme romain, 1929. Traducción al español: Las religiones orientales y el paganismo romano. Akal, Madrid, 1987.

Ulansey, David: The Origins of the Mithraic mysteries : cosmology and salvation in the ancient world, 1989

Няма коментари:

Публикуване на коментар