петък, 27 май 2016 г.

КЕЛТИ В ЗЕМИТЕ НА ТРАКИЯ

ЦАРСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ КЕЛТИ В ЗЕМИТЕ НА ТРАКИТЕ

Може би не всички от вас знаят любопитния факт, че на територията на България в древността са живели келти и за кратко време дори са имали свое царство.



Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на първото хил. пр.н.е. Историци и археолози употребяват названието келти и в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 - 400 г.пр.н.е.).

Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси. Най-голямото си разселване келтите преживяват през 5 до 1 век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия.



жълто: Гърция и гръцки колонии
тъмно-зелено: Елинистични култури
зелено: Етруски
бордо: ранна Римска империя

В началото на III в. пр. Хр. в Панония (в Северозападните Балкани и Унгария) започнали да се събират воини от много келтски племена и през 279 г. вождът Брен повел огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници към Гърция, където накрая били разбити от съюзените елини край светилището в Делфи. Както разказва историкът Полибий, част от сразените келти стигнали до околностите на Бизантион (днешен Истанбул), след което „победили траките и превърнали града Тиле в столица на своето царство”.
Келтска брозова гривна, Археологически институт - музей към БАН; 



Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица. В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), като не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр.”

Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.

Келтски топоними са Danubius (Дунав), Singuidunum (Белград), Naisus (Ниш), Remesiana (Бяла паланка), Bononia (Видин), Durostorum (Дръстър/Силистра).



Римляните наричат Келтите - „Гали”, а гърците – „Келтои”, но и на двата езика тези думи означават „варвари”. През 5-3 век пр. н.е. Келтите са непобедими, те окупират по-голяма част от Европа на север от Алпите, а през 3 век пр. н.е. тръгват и на юг. Около 281 г. пр. н.е. те стигат земите на днешна България и основават царството, наречено Тиле /Thile/, а след това продължават похода си на юг, влизат в земите на днешна Турция и в Анадола основават най-южното Келтско царство, наречено Галатия /Galatia/.

Галатия съществува над 300 години /според различни източници и повече/, но Тиле явно е било „трън в очите” на траките, които елиминират това царство през около 213 г. преди н.е., с което окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.

Всъщност Тиле още не е намерена. Това е един от парадоксите на келтите в Тракия - че въпреки изричните сведения на древните историци те остават невидими за археолозите. За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там. Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар - „царствен и великодушен” мъж, твърдят изворите - сякъл монети с името и титлата си. Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.
Келтски боен меч 




Нашите земи отново се оказали гранични - този път между „варварските народи” на умерена Европа и елинистическите царства на Средиземноморието. Келтите се настанили сред смесица от траки, гърци и македони и едва ли някой може да каже какъв език е говорил воинът, носил келтски меч и погребан по местния обичай.

Находките от тракийската гробница край с. Мезек са част от неизвестното в тази картина, тъй като в нея са намерени бронзови части от келтска колесница. Сред находките при откриването й имало няколко бронзови предмета, чието предназначение изпратения от музея в София наш голям археолог Богдан Филов – иначе голям познавач на гръцките и римските древности – не успял да определи. Едва по-късно немски археолог ги идентифицирал като части от келтска колесница.

Затова съществува мнението, че в гробницата е бил положен и владетел от династията в Тиле.
Не така смята доц. Тотко Стоянов от Софийския университет. „Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род - обяснява той. - В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик.”
Бронзовото лице от келтската колесница, намерена в гробницата край с. Мезек 


„Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток - казва доц. Стоянов, - близо до проливите - в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони.” Пришълците не успели да се задържат дълго сред толкова много врагове. През 213 г. пр. Хр., по времето на цар Кавар, „царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от траките”. Това ни казва Полибий. Всъщност не знаем какво точно се е случило, но след много перипетии една келтска колесница намерила своето място във витрините на Археологическия музей в София.

Траките и келтите са народи с индоевропейски корени в произхода си. Келтската култура подобно на тракийската се развива в периферията на гръко-римската цивилизация и контактите с последната нееднократно са извор на промени в развитието на културите на намиращи се в подобно географско положение народи – траки, келти и др. Достигнатото културно ниво на тези народи не е еднакво, но е много подобно (Домарадски 1984, 9).



Този Символ на келтите се казва Triquetra /чете се „трайкетра”/ от латински „с три ъгъла”. Този Келтски знак с триъгълен дизайн символизира
Тройното женско Божество: Мома/Майка/Баба
Вечния Цикъл: Живот/Смърт/Прераждане
Трите Сфери: Въздух/Земя/Море,
от които според келтите се състои цялата Вселенна.

Траките,от своя страна, имали изградена система от вярвания, свързани с троичното делене на света. Най известните култове са към Слънцето, към Дионисий и Орфическите мистерии. При траките типичното троично делене на света (чрез "Дървото на живота, където короната на дървото е символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят, се забелязва и в групирането на боговете също в триади – тройки божества, съчетаващи различни функции, израз на съвършеното единство на света, осъществено чрез различията.

Такива триади са:
Зевс – Дионис – Персефона,
Арес – Дионис – Атремида и
Сабазий – Дионис – Ипта.
Добавете надпис



Този келтски орнамент се казва трискел /triskel/ и представлява сбор от три спирали, като символ на безкрайното движение на живота.

Можем да го съпоставим с орфическото учение което твърди, че пътят на еволюцията е в спирала и тя се движи към все по-разширяващо се съзнание."

Типичен общ символ между тракийската и келтската митология е най важният образ на растение - този на дървото на живота. За траките „Свещеното дърво на живота” е било разделено на три части. Короната на дървото е била символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят. В някои нагръдници то е предадено като стълб, от двете страни на който излизат триъгълни листа. Дървото на живота е универсален образ на пространствения модел и мироглед за архаичните народи. На върха на дървото обикновено има птица, което е аналог на небесното и в този смисъл неземното, божественото, а съвсем логичо е да се предположи че корените символизират подземното царство на смъртта.

А ето и келтския символ на „Дървото на живота”, станал част от хилядолетната история на Шотландия , Уелс и Ирландия.



Следващия символ е така наречената Келтска плетеница /Celtic Knotwork/. Смята се, че тя има магическа сила, защото Плетеницата няма начало и край.



Келтската плетеница съотвества на вензелите на богиня Бендида при траките. Бендида е една от най-големите тракийски богини, известна още като Вендис, Вензеис. Истинското име на тракийската богиня е било Вензис, Вендис .Значението на този древен тракийски теоним наистина е – обединителката, тази, която свързва. Името на Вендис, Вензис идва от българският глагол вензати, вензит – свързвам, обединявам. Оттам и символа вензел - елемент, напомнящ гирляндите с цветя, намиращи се точно над входа на Свещарската гробница, каменните розетки по вратите на надгробните могили и финните златни филигранни елементи от произведенията на тракийската торевтика.



Келтите, този западен клон на индоевропейските народи, имат за отправна точка на своята бърза експанзия Средна Европа. Около X или IX век пр. н. е. те пристигат в Галия и на Британските острови; през VI-V век пр. н. е, проникват в Италия и Испания, простират един клон до Балканите, в Гърция и Мала Азия, като навсякъде основават селища и царства. Но след tumultus gallicus /нашествието на галите (т.е. келтските племена), които връхлитат етруските градове и завземат на Рим през 390 г. пр. н. е. и разграбването на Делфи през 279 г. пр. н. е. започва дълго и неотвратимо изтегляне, етапите на което историята на Западна Европа бележи между римското завоевание и германската експанзия.



390 г. пр. и. е.. Галите /считани от историците за келтски племена/ след като преминават Алпите, се заселват в долината на р. По, която оттогава започва да се нарича Цизалпийска Галия. Галите побеждават етруските и разгромяват римляните при р. Алия (приток на Тибър). След това превземат и опожаряват Рим В ръцете на римляните остава само силно укрепеният Капитолий. Според легендата, по време на нощната атака на галите, спящата стража е събудена от крясъците на свещените гъски, които спасяват крепостта. Римляните са принудени да платят висок откуп. Галите се оттеглят от римските владения. В резултат от нашествието на галите, намалява римското влияние в Лациум.

Крайният момент на независимото им съществуване на континента е поражението при Алезия през 52 г. пр. н. е. Белязани с печата на romanitas /римски граждани/, загубили езика си и всякаква възможност за независимост, после бързо християнизирани, континененталните келти изчезват от европейската сцена в края на античността. Самите островни келти, по-добре защитени от географията, запазват само няколко несигурни убежища в европейския далечен запад, в Ирландия, в Шотландия, в Уелс и арморикански Бретан.

КЕЛТИТЕ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ.

Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.

През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите - столицата на цар Кавар, древния град Тиле. Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението й.
Келтски фибули от бронз 




ТИЛЕ – ИЗЧЕЗНАЛИЯ ГРАД

Тук ще ви представим теорията на един много интересен човек, който не е историк по професия. Любовта си към историята инж. Димитър Димитров наследява от родителите си, от учители и страстни събирачи на историческа литература.

Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима “Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укреплениедо село (сега град) Николаево.

Откритието го ентусиазира да търси и други “сламки”. Тракийският топоним “Тиле” точно съответства на гръцкото наречие, което означава “увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки - Тунджа, Радова и Лазова, буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвсякъде.



Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучало познато.

И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille. Поречието на Рона според Херодот е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр. Хр. Тунджа е плавателна до това място.

По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. На изток се намира най-високият хълм Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление.


Инж. Димитър Димитров: В картите Тиле е с питанка.

"От прегледаните от мен 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима Тилe в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.

Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, които дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1,5 до 3,5 км според датировката, мащаба и формата на старите карти. Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150 г.), преиздадена през 1478 г. в Западна Европа, има означено селище, изписано като Cialla на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево.



Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на XIX век в Германия, открих топонима Tyle? с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево.

Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.
По времето на римското нашествие древният Тилe е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно."

Проф. Валерия Фол: Всяко предположение е в сферата на хипотезата
Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на наша територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култура. Преди десетина дни излезе от печат сборникът “В търсене на келтската столица Тиле в Тракия (III в. пр. Хр.)” на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински. В него се разглеждат различни аспекти от трако-келтските отношения по време на около 70-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле - някъде в южните склонове на Странджа, т. е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова - връх Арковна край едноименното село в Североизточна България.



Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъде в сферата на хипотезата. Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.

ЕТО И МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА КЕЛТСКАТА ЕКСПАНЗИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Като се възползвали от смъртта на сключилия с тях мир цар Александър Велики, както и и от смъртта на наследника му Лизимах, при настъпилия след това хаос, през 281 г. пр. н.е., келтите нахлули на териториите на юг от р. Дунав през 389 г. пр. н. е. в три посоки - срещу земите на трибалите и одрисите, срещу Илирия, на път за Македония и Гърция, и през Пеония към Македония.



На тази карта е показано разпространението на Келтската цивилизация:

- жълто - територия Hallstatt, 6 в. пр.н.е
- зелено - максимална Келтска експанзия към 3 в. пр.н.е. /включително и половината днешна България/ , Регион Луситания в Иберия, където присъствието на Келтите не е доказано
- тъмнозелено - Шестте Келтски Нации днес /Scotland, Ireland, Isle of Man, Wales, Cornwall and Brittany/ , региони, където Келтските езици се използват в ежедневието и до днес /картата е взета от Wikipedia/

Освен Шестте Келтски Нации хора с Келтски корени има в:
1. провинция Галисия /Galicia/ Испания
2. провинция Астурия /Asturies/ Испания
3. областта Галатия /Galatia/ Турция

Войските на Керетрий воювали успешно срещу трибалите и одрисите. Трибалският военноплеменен съюз не успял да окаже сериозна съпротива и вероятно пропуснал нашествениците през териториите си, без да им даде решително сражение. Без да се отклоняват на изток, отрядите на келтите разгромили възстановеното царство на одрисите със столица Севтополис.

Предвожданите от Брен и Акихорий келти навлезли в Пеония, а отрядите под предводителството на Белгиос навлезли на териториите на Илирия, и като навлезли в Македония, предложили мир срещу откуп на цар Птолемей Кераун. Македонците отхвърлили мира и били разгромени в битка, в която паднал и базилевсът им. В Македония започвала паника, на престола се сменили двама царе - Мелеагрос, който управлявал около 60 дни, и Антипътър, управлявал 45 дни. През това време в Македония пристигнали и отрядите на Брен и Акихорий, след като подложили Пеония и земите на дарданите на разруха и грабежи. 

Келтска плетена ризница от халки 




Част от тях, под предводителството на Леонторий и Лутарий, се отделила от основния отряд и като нападнала градовете при Пропонтида и Боспора, Лизимахия и Византий, се прехвърлила в М. Азия, във Фригия, която по тяхното племенно име по-късно се наричала Галатия. Останалите не се отклонили от избраната посока и нахлули в Тесалия, но там нашествениците претърпели поражение, в което загинал вождът им Брен.

Оцелелите келти се върнали в Македония под предводителството на втория си вожд Акихорий и се заселили около планината Бермий, /Докса/, а част от тях се върнали на северозапад, между средното течение на р. Морава и между реките Сава и Дунав, където станали известни съответно с имената “Малки скордиски” и “Големи скордиски” .

Отрядите на Керетрий, които се насочили към Тракия, водели напрегнати военни действия с трибалите и гетите, които не им позволили да установят трайно надмощие в земите им. Македонският пълководец Антигон Гонат успял да разгроми един от най-силните келтски отреди от 18 000 бойци при Лизимахия. Това събитие, изтълкувано като спасение от келтите, му осигурило избиране за македонски цар.

Съпротивата на траките принудила част от келтите, под предводителството на Комонторий, да се отделят и да отседнат на територия със столица Тиле, вероятно недалеч на север от Византион, между Източна Стара планина и Странджа, във вътрешните територии без излаз към градове-пристанища на Черно или Егейско и Мраморно море. Постепенно племенната им общност се превърнала в държава със свой владетел и монетосечене.





Келтски монети

За читателите ни ще бъде интересно да узнаят, че келтите поставили в данническа зависимост дори великия град Византион, която византийците откупвали с подаръци в златни монети годишно, които достигали до 10 000, а след това, със създаването на държавата превърнали подаръците в редовен годишен данък с многократно повишена стойност. Причините, поради които силният град се съгласил да плаща данък на келтите, най-вероятно били политически – охрана на северните и западните граници на Тракийския Боспор от траките в условията на разпадане на организирания от македонците ред и особено след смъртта на Лизимах, и противниците на неговите съюзници, одрисите.

Сред тези противници били силните племена на тините, кените и астите, които се възползвали от ударите, които понесла държавата на Севт ІІІ, за да възстановят властта си над свои по-ранни територии и политически искания в региона на Югоизточните Балкани. Присъствието на келтите било необходимо и за защита на града от вероятните претенции на силните елинистични монархии на Селевкидите, Птолемеите, и на малкия и силен Пергам в Северозападна М. Азия.
Монета на дунавските келти 


"Подражания" на тетрадрахма на дунавските келти

Присъствието на келтите и обвързаността им с Византион било насочено и срещу намиращото се в криза Одриско царство, което обаче представлявало постоянна опасност поради многобройността и войнствеността на гражданите му, независимо от силата на ударите на Лизимах и келтите, и независимо от това, че централните му територии и столицата понесли разорителните им набези.
 

Към времето на управление на елинистическия владетел на Египет Птолемей (275-265 г. пр. н. е.) келтите от Тиле вече били наемани като войници в Африка, една практика, която предполага развити стоково-парични отношения и политическа организация, която ги осигурявала и която била различна от родовоплеменния съюз, в който наемането на служба извън страната би било в зависимост от общи решения на народното събрание. Осигуряването на наемници за Египет означавало и сигурност за съществуването на държавата в центъра на тракийските територии.

След понесените удари царството на одрисите постепенно се възстановявало и още през 261 или 269 г. пр. н. е. имало свой цар – Котис Райзду, който поддържал международни контакти. Известен е негов надпис от Делфи, в който е написано: “В годината на архонта Аристион и съветниците Евагор, Айкид, Мантиос, Дион, и Епикрат, градът взе решение при пълно народно събрание и законно проведени избори. Понеже Котис Райзду, тракийски цар, изпълнен още от по-рано с благосклонност, продължава да се отнася благосклонно към храма и града, и към тия, които лично се явяват при него, а и сега, пристигналият Тирил от Неапол / гр. Кавала/ изрази неговата благосклонност към храма и към града, градът реши да похвали Котис Райзду, цар на Тракия, и дадената му някога проксения да бъде проксен, и той и наследниците му, и да се даде и на него, и на потомството му промантея, асилая и проедрия при игрите, които устройва градът, както и всички привилегии, които се дават на всички проксени и благодетели на града, а това решение да се запише на каменен стълб, който да се постави на най-видно място в храма”.
/Проксения – гарантирано от държавата гостоприемство, право да се посещава законно чужд полис, без опасност гостуващият да бъде поробен./



Този текст свидетелства за това, че въпреки промените в Тракия, Одриското царство е запазвало съществуването си и политическата традиция, независимо от настъпилите решителни промени през периода на владичество и на Лизимах, и на нашествията на келтите, и независимо от загубите и разрушенията, претърпяни от траките, и независимо от това, че те вероятно са се оттеглили в укрепени и труднодостъпни места в страната си. Около 20 г. след нашествието на келтите, одрисите вече са възстановили своето политическо присъствие на Балканите и представляват политическа сила, която е желана в Елада.

Влиянието и реалната власт на келтите на север достигало до северните склонове на Източна Стара планина, където Л. Лазаров търси един от политическите центрове на държавата на тилитите, около съвременното селище Арковна, като се основава на голямата концентрация на монети на келтския цар Кавар.

Гетите устояли на натиска на съседите си от Тиле, но вероятно изтеглили южната си граница по северните склонове на източна Стара планина. Келтската държава се превърнала в политически фактор, който контролирал Тракийския Боспор – политика, която противоречала на стратегическите планове на одрисите и останалите тракийски племена. Независимо от това, че последният цар на Тиле, Кавар, създал коалиция от държави, като включил в нея Византион и Витинското тракийско малоазийско царство, държавата му просъществувала до 218 г. пр. н. е., когато била унищожена от тракийските племена на сапеите, кените, одрисите и гетите.
Келтски бронзови фибули 




Тиле явно е било бодлив „трън в очите” на траките, които обединявайки усилията на отделните племена, елиминират това царство през около 218 г. преди н.е., с което окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.

През същата година Ханибал преминал Пиринеите и Алпите, и започнал война с Рим – Втората пуническа война, която продължила до 201 г. пр. н. е.

Като се възползвали от настъплението на римляните и от поражението на големите елинистически монархии Македония, Египет и Сирия, които били заграбили тракийските крайбрежни територии, траките одриси възстановили независимостта си под ръководството на Севт ІV. Македонците били изтласкани от Филипопол, който се превърнал в столица на държавата на Одриското царство.

При наследника на Севт ІV - Котис ІІ (171-167 , между одрисите и македонците бил сключен военен съюз, насочен срещу римската заплаха за Балканите. Македонският владетел признал независимостта на Одриската държава и нейният владетел отново започнал да издава монетни емисии с титлата “базилевс ”.
Добавете надпис

Няма коментари:

Публикуване на коментар