Последователи

вторник, 1 март 2016 г.

КАКВО Е СИЛАТА?



Има богата литература, посветена на различните аспекти на съзнанието. В древните текстове се говори за метафизични и теоретични постановки. Вярно е, че е много трудно да се проумеят тези учения, но според мен, интуицията е правилният начин за правилното им разбиране. Така подходих към тази материя - оставих всичко да се движи вътре в мен и следвах гласа на интуицията в себе си.

Ведите определят силата като Чисто съзнание. Обожествената форма се нарича Шива и Шакти, които представляват това Чисто съзнание в неговото единство.

              



В Космическите измерения присъства силата /Шакти/. Тя се проявява също и в ума, живота и материята. Силата предполага наличие на материално тяло, което да я съхранява. Не е възможно да съществува сила без тяло и обратно - материално тяло без сила.

Шива не би могъл да съществува без Шакти, нито пък Шакти без Шива – те представляват едно единно цяло. Това единство, всъщност представлява всяко Битие–Съзнание– Блаженство. Тези три названия са избрани за наименованието на цялата действителност, тъй като Битието като “съществуване” не може да бъде мислено отделно от определена форма на съществуване. “Съществуване” означава наличие на Съзнание и в крайна сметка съвършеното Съществуване–Съзнание всъщност представлява цялото, а безграничното и необвързано с нищо съществуване е блаженство.

              


С тези три думи се обяснява цялата действителност – такава, каквато е тя по своята същност. Наслагвайки върху тези понятия име и форма или разум и материя, се получава ограниченото Битие–Съзнание–Блаженство, което е самата Вселена. Покоят предполага наличие на действие, а действието - наличие на покой. Действието може да се извършва въз основа на един статичен фон. Шива представлява този статичен фон, а Шакти динамичният.

                   



Всичко е действително, променливо и едновременнно неизменно. В тази система Майа не е илюзия, а е изразена с термина “Формата на безформеното”. Но какво предствалява Майа? Ма означава “не”, а йа – “това”. Ведантистите наричат Майа това, което сякаш съществува, а всъщност го няма, като мираж. Според тях, светът е нейна форма /на Майа/ и следователно всички включени в Майа форми са реални.

Този анализ, обърнат към нас хората, дава да се разбере, че ние сме носители на силата или Шива /Чистото съзнание/. Следователно човекът е Шива-Шакти. Сам по себе си той е външната изява на Силата.

                


Окончателната реалност, която не може да се сведе до нещо друго, е статичния аспект на самосъзнанието, наречено Шива, от който посредством неговата Сила, са произлезли умът и материята. Шива е един. В него няма степени или различия. Погледнато в човека, Шива е същото това самосъзнание, което е и във всичко останало и, като обект на култ за хората, е самият Бог. Умът и материята притежават безброй разновидности и в своето множество са представени в най-различни степени и качества. Шива представлява цялото в неговата непрекъснатост, умът и материята са части от това цяло. Богът е безкраен и безформен, умът и материята имат граници и форма. Шива е инертен и не подлежи на промяна, неговата сила /Шакти/ обаче е активна и се променя под формата на ум и материя.

              


Сама по себе си материята не притежава съзнание. Според Ведите умът също не притежава съзнание, защото всичко онова, което не е съзнателен обект е безсъзнателен обект. Това обаче не означава, че сам по себе си умът не притежава съзнание – напротив. “Той е съзнание по своята същност, но е безсъзнателен в смисъл, че се явява обект на съзнаващото Аз” /А. Авалон/. Точно умът обуславя съзнанието така, че да даде възможност на индивида да изяви себе си като конкретно съзнаващ “аз”. Въпреки че, във върховното съзнание /Шива/ няма ум, невъзможно е да съществува ум, който да няма в основата си съзнание. “Там където няма ум, няма и ограничения” /А. Авалон/. Съзнанието си остава винаги неизмено, но се променя в друг аспект като движеща сила /Шакти/, а формите, които се образуват от това движение са умът и материята.

                   


Според тези трудове, Шакти е майката на Вселената, която под формата на жизнена сила обитава човешкото тяло. Казват, че нейното място е в основата на гръбначния стълб /муладхара чакра/, а Шива обитава най-висшия мозъчен център /сахасрара чакра/.

Различните аспекти на йога водят до сливането на Шива и Шакти в тялото на ученика. В крайна сметка, чрез практикуване се получава “възвръщане към началното”, т.е. душата, чрез силата на съзнанието /Шакти/, “излиза” от рамките на материалното тяло и ум.

           
 


Цялата Вселена, създадена от пет елемента, също произлиза от активното съзнание или Шакти. Във Ведите се казва: “всичко това /т.е.многообразният свят/ е единният Брахман” /прапанчасара-тантра/. Каква е естествената природа на Брахман сам по себе си? Отговорът е: Сат-Чит-Ананда или, по друг начин казано, съществуване–съзнание-блаженство. Върховното съзнание е всъщност единството на Шива–Шакти.

           


В диалектичния свят не съществува нищо, което да е абсолютно съзнателно, нито пък нещо, което да е напълно лишено от съзнание. И двете /съзнателното и безсъзнателното/ се изразяват едно в друго. Има неща, които изглеждат с повече съзнание от други и обратно. Това е така, защото Чистото съзнание присъства във всичко, проявявайки се по най-различни начини. Чрез развитието на ума и тялото, в който е въплътено съзнанието, Чистото съзнание не търпи никаква промяна.

             


Шива остава винаги статичен и неизменен, докато умът и тялото подлежат на изменение. Според Сър Джон Уудроув, външната изява на Чистото съзнание е ограничена, като се започне от минералите и се стигне до човека. В света на минералите Чистото съзнание е изявено в най-нисшата си степен. Растенията притежават чувствителност в по-голяма степен, то е съзнание в “латентно състояние”. След това, Чистото съзнание се развива в по-висша степен при микроорганизмите, “които са междинното звено между растителния и животинския свят и притежават свой собствен психичен живот”. С течение на времето, след множество трансформации, съзнанието започва да се проявява в животинския свят… По-късно става все по-развито и достига пълния си еволют при човека. Докато се развие до тази човешка форма, Чистото съзнание преминава през 8 400 000 прераждания. Тези прераждания, са различни фази на развитие през които преминава всяко съзнание. След като се усъвършенствува съзнанието чрез натрупания опит, едва тогава То развива познавателни способности, различителни възприятия и т.н. Психическата сила започва да се проявява в него и едва тогава, обусловеното съзнание се “разширява”, за да може да прозре истината за себе си. В целия този еволюционен процес, статичния аспект /Шива, а той е в нас/ си остава неизменен, но е припокрит с материята и ума и съответно може да се обърка с тях. Какво е онова, което забулва съзнанието и ни кара да възприемаме само границите на нашето съществуване? Отговорът е:

             


Силата в нейния аспект на Майа. На пръв поглед Шакти трансформира цялото в нецяло, безкрайното в крайно и безформеното в определени форми и очертания. Така Шакти създава индивидуалността, като същевременно отрича цялото, за да даде възможност на индивида да преживее ограничен жизнен опит. Но след като Шакти е едно и също с Шива, това означава, че рано или късно, съзнанието ще се отърси от различните опитностти и ще погледне към своята изначална природа. Думата Шакти произлиза от корена “шак”, което означава “притежавам сила”. Но след като Шива и Шакти са едно и също нещо, може да се каже, че Шива е царят или владетелят на същата тази сила.

            


Това което създава материалните светове е творческата енергия на Майа–Шакти, благодарение на нея, всичко е оформено и познато в света. На Земята, тази сила е позната като великата богиня майка. Има много имена – Кибела, Артемида, Парвати, Шакти, Сарасвати т.н. В индийската литература се казва, че божествената майка притежава 38 аспекта, от които 5 водят до освобождението. Казва се, че в ролята си на огън, “тя изпепелява Вселената и като животворна амброзия създава световете”. Тези хора, които медитират върху великата богиня в първите две чакри, са подбудени от светски желания и не достигат по-далеч. Тези, които я почитат в манипура /3-та чакра/, достигат едва до вратата на духовното и битие. Учениците, които медитират върху божествената и същност в анахата чакра /4-та чакра/, достигат до нейните владения, а тези които го правят в аджна /6-та чакра/, достигат блаженство равно на нейното. Най-висшия тип практика е медитирането върху божествената и същност в “хилядолетния лотос” /7-ма чакра/.

           


В началото, Вселената е само едно единствено безгранично съществуване, съзнание и блаженство. С други думи Шива–Шакти като Чисто съзнание. Това е осъзнаването на човек с цялото или както се казва в Упанишадите: “Аз-ът опознава и обиква себе си”.

Според Артур Авалон, този монизъм създава основите на дуализма в единното съзнание. Едната му страна представлява трансцеденталния му аспект, а другата съзидателния му променящ се аспект. “Тук функцията на Шакти се определя като отрицание – този аспект отрича съзнанието като обект за възприемане и оставя Шива–Съзнанието като единствен Аз”, който не възприема останалото за различно от себе си. При това положение първият– все още в своя зародишен стадий на дуализъм, се осъществява и първата трансформация на съзнанието.

                 



Веднага последвана от втората трансформация - позната като бог Ишвара, а после идва ред и на третата. При първата трансформация се акцентира върху “другото”, при втората върху “Аз-а”, едва при третата “другото“ и “Аз-а” са равностойни. Тогава динамичната сила на съзнанието /Майа/ разцепва обединеното съзнание така, че обектът бива възприеман като нещо различно от Аз-а, а после обекта се разпада на безброя от предмети във Вселената”.

                 


От активния аспект на съзнанието /Шакти/ се излъчват две трансформации и от тях произлиза звуковия аспект, наречен нада и бинду. Нада е първото движение на Космическото съзнание, това е вибрацията. От тази вибрация, се създава първоначалния звук АУМ, от който произхождат всички мисли, езикът, чрез който те биват изразявани и обектите, към които се отнасят тези мисли. Бинду означава в буквален превод “точка”. “В чисто технически смисъл бинду обозначава онова състояние на съзнанието или Шакти, при което “Аз-ът” се отъждествява с всичко “друго”. При това състояние “другото” бива субективизирано и по този начин се слива с точката /бинду/ на съзнанието. Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка” /А. Авалон/.

                


Шакти обвита около върховния Шива е наречена върховната Кундалини, за разлика от същата сила, която съществува в отделните материални тела и се нарича Кундалини. Индивидуалната Кундалини се слива в едно с Космическата върховна Кундалини, а тя на свой ред се слива с Шива с когото по своята същност е едно цяло. Кундалини в индивидуалните тела е енергия в покой или статичния център. Във и зад всяка форма на дейност във Вселената винаги има статична основа.

                     


В своя трансцедентален аспект Шива не се промена, променя се само Шива в своя аспект на Шакти. При творението Шакти тържествува като вибрация /нада/ и приема формата на точка /бинду/, т.е. началото на всички светове. “Кундалини развива пръстените си имено заради създаването на световете”. Когато Карма съзрее, Тя проявява желание за творчество и препокрива сама себе си със собствената си Майа.

                 


От друга страна, според други източници /Самкхя/, след като единото съзнание се разпадне, Пуруша /съзнателния принцип/ възприема Вселената като хомогенно цяло /праматерията/, макар и да съзнава себе си като различен от това цяло. След това праматерията се разделя на следствия. Това са ума и материята. Шакти, като праматерия, на първо място развива ума /Будхи, Ахамкара, Манас/ и сетивата, след това достъпната за сетивата материя в нейните пет разновидности /етер, въздух, огън, вода, земя/. Когато Шакти влезе в последния и най-обемист елемент – земята, на практика не й остава нищо друго за вършене. Тук нейната творческа дейност приключва и Шакти се оттегля в покой. Тя се навива на пръстени и заспива. На този етап вече е Кундалини–Шакти, чието обиталище в човек е земния център на муладхара чакра. Ето обобщено целият процес:

· Шива в аспета му на статично Чисто съзнание се променя като динамично Чисто съзнание или Шакти.
· От Шакти произлиза вибрацията наречена /нада/, а от нея се развива точката /бинду/. За целите на разграничението, тази точка е наречена Върховна точка или Пара-бинду.

· Върховната точка, чиято субстанция е във върховната Шакти, се разделя на три аспекта. Можем да говорим за три точки, от които първата си запазва името точка /бинду/, втората е вибрацията /нада/, а третата точка е зародишен звук /биджа/.

             

Още се казва, че тройната точка е върховна, фина и материална. Разгледани поотделно, тройната точка обозначава дейността на трите сили, това на волята /ичча/, знанието /джнана/, действието /крия/. На трите качества - покой, действие, ленност и още като луната, слънцето и огъня. Божествата описани като луната, слънцето и огъня са символи на човешкия ум, а Ведите разглеждат ума като интелект, его и мисълта която е в пряк контакт с обектите в този материален свят.

             


Единното цяло от Шива–Шакти е единение и трепетът в него се създава от вибрацията, където се ражда Върховната точка. На свой ред Върховната точка се състои от три аспекта, в която вече е проявен недоуловимия зародишен звук /АУМ/. 

                  

Този неизявен звук, благодарение на дейността на силата на съзнанието /Крия-Шакти/ се явява и източника на вече изявения в материалния свят звук и мисъл. Брахман е центъра на този звук познат като АУМ, а самият той се разделя на езика и мислите от една страна, от друга като източник на обектите. Нарича се още Шабда–Брахман или Логос. От него се развиват енергиите на ума и материята в тяхното многообразие от форми.
           
              


Чрез определени практики, когато Кундалини се събуди в човек и се предвижи нагоре по гръбначния стълб, тя предвижва в себе си движещите сили. А после в най-горната чакра наречена сахасрара се слива със статичния аспект на съзнанието наречено Шива.


  



Кришна е познаваща всичко, защото Той не вижда отвън но отвътре навън. Gopinathji вижда мотивацията, намеренията и аспирация в нашето сърце.


https://forum.tisitova.com/viewforum.php?f=1

Няма коментари:

Публикуване на коментар