Днес битува мнението, че съвременната цивилизация е наследство от древна Гърция, от идеите и достиженията на нейните философи, учени и държавници. Но дали е така?
Прочитайки биографиите на големите древногръцки философи, забелязах една закономерност. Преди да станат известни и почитани в Гърция, те пътуват дълги години в странство. До Палестина, Египет, Бабилон, Персия, чак до Индия. И това пътуване-обучение трае понякога до двадесет, че и повече години. Едва след завръщането си в Гърция стават философите известни и днес.
За древна Гърция има и още една особеност. Всичко научено в чужбина се превежда на гръцки. Така до нас достигат знания чиито оригинали днес са изгубени, но чрез превода понякога те остават неизвестни, а смисъла на съдържанието им се променя или изчезва.
Всички знаем, че Астрология и Астрономия са думи от древногръцки произход и това не подлежи на съмнение. Но дали е така?
Кои са първообразите на древногръцките Астрология и Астрономия?
Това са древнобългарските думи-понятия Астраведа и Астралока. Те се състоят от по две части: астра и лока, и веда. Веда е и съвременна българска дума и не се нуждае от обяснение. Какво означава астра? Първата гласно А, е отрицанието НЕ, в съвременния български език.
А какво означава стра?
Тук ще навлезем в дебрите на абстрактни понятия, от древното учение на българите, Балкхара. Понятия, до които съвременната академична наука още не е достигнала, а нашите прадеди са ги познавали и подредили в стройна система за строежа на Вселената. Тези знания, още в древността са преминали във: Ведизма, Хиндуизма, а от там в Будизма, Даоизма, Зороастризма, през Етиопия в Египет, през Шумер, Акад и Бабилон в Юдеизма и Християнството.
Всемирът се състои и изгражда от две противоположности. Поради това навсякъде във Вселената действа Законът за единство и борба на противоположностите. Тези две действия обуславят единното всемирно поле, чиито посока и напрегнатост се променят и различават в зависимост от наличието, броя, състоянието и взаимното разположение на небесните тела.
Тук е необходимо обяснение на всеки звук от стра – за техният смисъл в свещения език на древните българи Бхаджа.
Звукосъчетанието СТ, е символ за съотношението между двете крайни агрегатни състояния на материята в околоземното пространство. Те са Садва гуна и Тама гуна. Садва гуна е символизирана със звука С – символ за ефирното състояние на материята в околоземното пространство (всичко, което не е течно или твърдо). Тама гуна е символизирана със звука Т – символ за твърдата материя около земното ядро.
Звукосъчетанието РА, е символ за напрегнатостта на полето в околоземното пространство. Когато РА се променя, променя се и съотношението между С и Т, между Садва гуна и Тама гуна.
Днес полето, в околоземното пространство е в относително устойчиво неравновесие, което бавно и незабележимо се променя.
Кръстът е графичния символ за стра. Вертикалната линия е символ за С, хоризонталната за Т, а пресечната им точка за РА. Когато напрегнатостта в околоземното пространство се променя, хоризонталната линия от кръста се премества в съответната посока, надолу или нагоре.
Когато Садва гуна преобладава, пресечната точка на линиите в Кръста – РА, е по-високо. Този кръст и Садва гуна са символи за просветление, просветеност и добродетелност. Когато Тама гуна преобладава, пресечната точка на линиите в Кръста – РА, е по-ниско. Този кръст и Тама гуна са символи за примитивизъм, безпросветност и злонамереност. Ниският кръст, всъщност е издигнат меч.
Затова, когато нашите владетели в древността се установят на нова територия, забиват меча си в земята и с това обявяват, че военните действия са приключили и от тук нататък започва съзиданието.
СТРА означава неравновесие,а АСТРА ненеравновесие = равновесие.
Какво означава лока?
От чужди езици в българския са навлезли думите локал (местна кръчма) и локатор (радар с кръгово въртящ се лъч).
Не е беда, ако някоя дума от нашата древност не е оставила следа в съвременния ни език, но лока е останала и днес в нашия говор с цели три думи: лъка (Широка лъка, голям завой на река), лъкатуши (реката, пътят) и лакът. И трите означават извивка, окръгленост на определено място.
Лока означава място. Известно, определено, ограничено, окръглено място. Двуизмерно, някъде върху земната повърхност и триизмерно, някъде в пространството.
Астралока означава място в пространството, където полето, тежненията на двете противоположности са в равновесие. Това място е междузвездният вакуум.
Знайно е, че биологичните системи се изграждат от химични, а те от физически. Разграждането им става по обратния път. Биологичните се разграждат в химични, а те във физически. Движението на всяка физическа система е насочено към равновесие с околната среда. Затова накрая и те ще се разградят и върнат отново там, от където са произлезли, в Астрала – в междузвездния вакуум. Всичко започва и завършва там. Чрез единното всемирно поле, Астралът въздейства навсякъде във Вселената и всичко е подвластно нему. Той е началото и края. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap080312.html *
Нашите деди, опознавайки Астрала, създават АСТРАВЕДА – най-висшата наука – Науката за полето – за влиянието на близките и далечни небесни тела, чрез своите полета, върху полето на Земята, а така и на всичко, намиращо се на нейната повърхност.
Научавайки за Астралока и Астраведа, древните гърци ги превеждат на гръцки. Вероятно за астра са нямали подходящо слово, защото не са я заменили, но заменят лока и веда с две гръцки думи. Първата е ном (административна провинция, област, окръг). Така, Астралока, става Астроном и съответно науката Астрономия. Втората дума е логос (разум, познание). Така, Астраведа, става Астрологос и съответно науката Астрология.
Днес астрономията е наука,подчинена на материализма, отчитаща предимно следствията. А Астрологията би трябвало винаги да е наука , подчинена на идеализма, отчитаща главно причините.
Като следствие от прочетеното по-горе, не виждам причина, защо от тук нататък вместо Астрология да не ползваме хубавата древнобългарска дума Астраведа, а вместо астролог, астраведар.
Но какво е станало в древността с Астраведа, къде изчезва тя и защо не се знае нищо за нея.
Когато някой титан на разума или група мислещи хора достигнат до безценни знания и ги оформят в ново учение (обикновено, само нов, по-съвременен поглед), естествено ги предават на своите ученици или последователи, да ги пренасят през времето и пространството. Но поглеждайки в историята за такива примери, ставаме свидетели как „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”.
Последният пример е Елена Блаватска и нейната Теософия. След мощния тласък в началото, днес теософските общества по света са се превърнали в своего рода литературни кръжоци. Виж: http://www.theosophy.ru/
С една дума, всеки ден не се раждат гении. Техните висши достижения избледняват с времето и преминават от човек на човек, от група в група. Висшето, сакралното се превръща в догма, а учението в религия или безпаметни традиции. От криле за полет - в тежки окови.
Знаейки това, нашите деди са разделили науката Астра Веда на четири: Аура Веда (Аюр Веда, Яджур Веда), Адхарма Веда (Адхарва Веда), Риган Веда (Рег Веда) и Самар Веда (Сама Веда). Това са четирите периода от кръговрата при сътворението, съществуването и унищожението на Земята. Символичен аналог за това са четирите сезона през годината. Но не спират до тук. Всеки от тези четири периода разделят на три и общо се получават дванадесет. Това са известните днес зодии, символично проектирани като месеци в земната година. Но те са само идейни, безпочвени проекции, с цел посяване и запазване на идеите за големите и важни неща. Когато се изгубят, да има една или повече нишки на Ариадна, които да ни върнат „в правия път”.
Днес истината за Големия Зодиак е изгубена. Останали са само двете му производни; Малкият зодиак – проекция на Големия в земната година и Звездният зодиак – проекция на Големия, върху картата на нашата галактика – Млечния път.
Ползването на Звездния зодиак за астраведически цели, може да става само за установяване на местоположението на Земята в пространството, спрямо Слънцето и Галактическия център, но не и за кратковременно, ежегодно или ежедневно въздействие на съзвездията върху земното поле. По горния метод могат да се наблюдават и установят или изчислят, промените на положението на Слънчевата система спрямо съзвездията и галактическия център. Само такива промени, за големи периоди от време, не по-малки от хилядолетия, могат да оказват влияние върху полетата в цялата слънчева система.
Но има и още нещо, недоразбрано и неизползвано по предназначение. Нещо, въплътило в себе си истината за съотношението между астраведическите причини и метеорологичните следствия върху земната повърхност. Нещо, описвано днес в китайската книга на промените – И Дзин. Това е Колелото на промените.
Мярката за стойността на всеки времеизмерителен инструмент, от древността до днес, е неговата ориентация спрямо четирите астрономически точки; зимно и лятно слънцестоене и пролетно и есенно равноденствие. Веднага се вижда, че календарите са ориентирани различно и произволно в годината, а съвременния зодиак е относително точно ориентиран, но астрономическите точки в него са край и начало, а не връх.
Как са ориентирани и за какво служат трите български времеизмерителни инструмента: Зодиака, Колелото на промените и календара?
Целта на българския календар е да ориентира хората за стопанската им дейност през годината. За да изпълни целта си, в календара са направени два компромиса: с броя на дните в него – 364 и приблизително точното му ориентиране спрямо астрономическите точки, като те са постановени не като връх, а като край и начало. За корекция, всяка година, на 22 декември се добавя един неброен ден, а през високосната и втори неброен ден на 22 юни. Така календарът става математически симетричен, с непроменливи дати в годината и седмицата, а поради това и лесен за запомняне и боравене с него.
продължава...
Българският – Малкият зодиак е подчинен на две главни условия.
Първо. Той е проекция на Големия зодиак в земната година. Оттам са дванадесетте зодии – месеци, една от нишките на Ариадна. Друго основание за числото дванадесет няма, защото броят на месеците в годината може да бъде и друг.
Второ. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки, зимно и лятно слънцестоене и пролетно и есенно равноденствие, относно началата, върховете и краищата на сезоните. Виж и: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=246
СЕЗОН НАЧАЛО ВРЪХ КРАЙ БРОЙ НА ДНИТЕ
Пролет 7.2 22.3 6.5 89/90
Лято 7.5 22.6 6.8 92
Есен 7.8 22.9 6.11 92
Зима 7.11 22.12 6.2 92
365/366
Второ. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки, зимно и лятно слънцестоене и пролетно и есенно равноденствие, относно началата, върховете и краищата на сезоните. Виж и: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=246
СЕЗОН НАЧАЛО ВРЪХ КРАЙ БРОЙ НА ДНИТЕ
Пролет 7.2 22.3 6.5 89/90
Лято 7.5 22.6 6.8 92
Есен 7.8 22.9 6.11 92
Зима 7.11 22.12 6.2 92
365/366
Вероятно разглеждайки приложената таблица, читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните в Зодиака. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астраведическата причина, а календарът метеорологичното следствие.
Времето между астраведическата причина и метеорологичното следствие се вмества два пъти във всеки сезон. От началото до върха и от върха до края. За цялата година тези периоди са осем. Те са основанието за създаване на Колелото на промените. То отразява всички възможни взаимни разположения между Слънцето, Земята и Луната, за всеки от осемте периода, за една година. Основна отправна посока в пространството за тази тройна система е галактическият център. Описани са промените в състоянието на полето на Земята в трите агрегатни състояния на материята в околоземното пространство: ефирно, течно и твърдо. Същото е и за Луната, независимо че тя няма видима хидросфера.
Положителното тежнение на полето се записва с дълга, права, хоризонтална линия, символ за единицата и първата противоположност. То е в посока на разширяване, към междузвездния вакуум. Името му, в езика Бхаджа, е ЕН (ЯН).
Отрицателното тежнение на полето, се записва с две къси, прави, хоризонтални линии, символ на двойката и втората противоположност. То, е в посока на свиване, към ядрото. Името му, в езика Бхаджа, е ИН.
Върхът на всеки период, се изразява с графика от шест знака, една дълга или две къси линии, разположени един над друг, от долу нагоре: за твърдта, течността и ефира. Долните три са за Земята, а горните три, за Луната.
Пример: това е графиката за периода Циен, през който тежнението на полето е положително, и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът е на 22 юни, по пладне.
Пример: това е графиката за периода Кун, през който тежнението на полето е отрицателно, и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът, е на 22 Дек., в нула часа.
.gif)
Времето между астраведическата причина и метеорологичното следствие се вмества два пъти във всеки сезон. От началото до върха и от върха до края. За цялата година тези периоди са осем. Те са основанието за създаване на Колелото на промените. То отразява всички възможни взаимни разположения между Слънцето, Земята и Луната, за всеки от осемте периода, за една година. Основна отправна посока в пространството за тази тройна система е галактическият център. Описани са промените в състоянието на полето на Земята в трите агрегатни състояния на материята в околоземното пространство: ефирно, течно и твърдо. Същото е и за Луната, независимо че тя няма видима хидросфера.
Положителното тежнение на полето се записва с дълга, права, хоризонтална линия, символ за единицата и първата противоположност. То е в посока на разширяване, към междузвездния вакуум. Името му, в езика Бхаджа, е ЕН (ЯН).
Отрицателното тежнение на полето, се записва с две къси, прави, хоризонтални линии, символ на двойката и втората противоположност. То, е в посока на свиване, към ядрото. Името му, в езика Бхаджа, е ИН.
Върхът на всеки период, се изразява с графика от шест знака, една дълга или две къси линии, разположени един над друг, от долу нагоре: за твърдта, течността и ефира. Долните три са за Земята, а горните три, за Луната.
Пример: това е графиката за периода Циен, през който тежнението на полето е положително, и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът е на 22 юни, по пладне.
Пример: това е графиката за периода Кун, през който тежнението на полето е отрицателно, и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът, е на 22 Дек., в нула часа.
Колелото на промените е двоичен математически модел за промените на полето върху земната повърхност – следствие от движението на Луната около Земята и на Земята около Слънцето, ориентирани към галактическия център.
.gif)
.gif)
.gif)
Земя Слънце Луна
Тук се вижда ясно, че хелиоцентричната система е била не сама позната на нашите деди, но и единствена, каквато е и действителността.
Земното поле, между ядрото и междузвездния вакуум, е постоянна величина и би се променяло плавно и закономерно, ако ги нямаше Слънцето, Луната и другите планети от Слънчевата система. Поради своите непрекъснати денонощни и орбитални движения, те си влияят едно на друго. Естествено, най-мощното влияние върху Земята оказва Слънцето. Неговата активност създава сериозни проблеми в съобщенията, електроснабдяването, транспорта, човешкото здраве и на всичко намиращо се на Земята.Виж:http://www.nineplanets.org/sol.html и http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap041010.html
Когато върху слънчевата повърхност се появят петна, напрегнатостта на полето над тях се увеличава, а с това и излъчването от Слънцето. Винаги, когато по някаква причина напрегнатостта на слънчевото поле се увеличи, това ще е неблагоприятно и за всичко, намиращо се върху земната повърхност. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap051106.html и http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap031027.html
Както писах по-горе, името на напрегнатостта на полето от учението Балкхара, в езика Бхаджа е РА. Ра, е и името на върховното божество в древен Египет. Ра е съставна сричка и в имената на някои от боговете на Индия и Персия: БРАхма, ХиндРА, РудРА, ДРАва , МитРА. А те са от езика Бхаджа.
Следващото небесно тяло, с най-голямо влияние върху земното поле е Месецът, Луната. Тя предизвиква големите океански и морски приливи и отливи с движението си около Земята. Но тя оказва съществено влияние и на животните и растенията. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap051113.html
Опитните градинари знаят, че през есента, когато растенията „заспиват”, най-подходящото време за засаждане на лози и овошки е, когато Луната „тръгне” към новолуние. Това им помага да заспят зимен сън. Напролет, ако трябва да се засаждат лози, овошки или зеленчуков разсад, най-подходящото време за това е, когато Луната започва да се „пълни” и да „отива” към пълнолуние. Това активира растенията и им помага да се „събудят”. Ако селските стопани не се съобразяват с Луната и засаждат в неподходящо време, като се ориентират по определени дати в календара, няма да получат добър урожай.
Но Луната влияе и на хората, както на жените, така и на мъжете, в две главни посоки – здравето и репродуктивността. Какво е следствието, когато двама души, мъж и жена правят любов, знаят всички възрастни – удоволствие и зачатие (в повече от случаите). Така е, но знанията на обикновените хора за любовната връзка и следствията от нея, буквално се свеждат до тези две думи.
Тук отново ще навляза по-надълбоко в Балкхара, за същността и последствията при любовта и зачатието.
Най-голяма част от познанието Балкхара е останало в Индия, а езикът Бхаджа е породил езика Санскрит и се е прелял в него. Затова ще тръгна по обратния път.
Желанието за любовна връзка и удоволствието от нея в Бхаджа се нарича КХАМА. От тук е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло. Днес името му се превежда – желание (плътско). Начините за постигане на удоволствие при различните пози на телата на двамата партньори, правещи любов, са описани в древна Индия, в книгата Кама сутра. Но Кхама и Кама, означават само удоволствие, без зачатие.
За да се случи каквото и да е в материалното пространство, трябва да има промяна на напрегнатостта на полето. За да съществува нещо материално, е необходимо точно определена напрегнатост на полето. Последните научни експерименти показаха, че в космическото пространство не се получава зачатие. То се осъществява само върху земната повърхност, при определена стойност на полето.
От написаното по-горе знаем, че името на напрегнатостта на полето в Бхаджа е РА или Р. За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост. Тогава Кхама ще стане КХАРМА, а Кама – Карма. Това е зачатието. Това е печатът на полето върху новозаченатия плод. Неговото духовно начало, което ще изгражда тялото му в майчината утроба през деветмесечния му път от небитието към битието.
След раждането си, всеки човек получава първото майчино мляко – КХАЛАСТРА, каластра, коластра. КХАЛА, в Индия бог Кала е Времето, а стра, както писах по-горе, означава неравновесието, съотноше - нието у всеки от нас между; С и Т, между Садва гуна и Тама гуна, между духовното и материалното.
След раждането си и получаване на Кхаластра, новороденото ще получава и втора Кхарма, Карма – майчината кърма, в продължение на девет месеца, за доизграждане на тялото си в битието.
Всички ние сме различни заради гените, получени от нашите родители и заради печата на полето Кхарма върху всеки от нас. Личната Кхарма е следствие от стойностите на полето по време на нашето зачатие и раждане в денонощието, по време на нашето зачатие и раждане в годината. А промените и стойностите на напрегнатостта на полето през годината, следствие от движението и взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната едно спрямо друго, са изразени с Колелото на промените. Затова трябва да се познават и следят измененията според Колелото на промените и да се планират нашите действия в най-благоприятното за нас време от годината, за всички наши важни дейности.
Написаното дотук показва само връзката човек – природа, но човекът е стадно животно и е важно мястото му в общежитието и връзките му с другите членове на обществото. В различните епохи и различните цивилизации хората са изграждали общи морални правила. Днес, волю-неволю, светът се придържа към юдейските десет божи заповеди, създадени за нуждите на своето време.
Моралът на нашите деди за обществения живот е закона ДХАРМА. В него има само три правила и те са достатъчни за всички хора и за всички времена. Ето ги.
КХУ МАНА – Добра мисъл.
Ман означава човек, мана – мисъл, а манас – разум. От манас е и производната дума манасдир. Дир означава, дупка, пещера. И до днес, в България има запазени скални манастири. От това дир е и съвременната българска дума дирник, както и дири, следи, дупки от копита и лапи в снега или калта. От там е и съвременната руска дума дырка – дупка.
КХУ ХАТА – Добра дума.
От хата, в българския език, днес, е останала думата хатър. Диалектна дума, считана, както и много други, за турцизъм. „Направи ми хатър”, „Не му чупи хатъра”. Хатър е от думите, които се използват в нашите диалекти, често с променено или различно от първоначалното им значение. Обикновено произходът им е неизвестен.
Според правилата на граматиката в българския език, първичната дума трябва да е била хатар и би трябвало да означава разказвач, говорител, сладкодумец. Хата означава дума, а наставката ар, означава, че човекът, който е наречен с цялата дума е приобщен към предмета или деянието, чийто носител е коренът, частта от думата преди наставката ар. Примери: хатар, железар, хлебар, овчар, вратар, обущар, астраведар и т.н.
Има една дума от нашето средновековие, на която трябва да обърна особено внимание. Това е българската владетелска титла Канартекин. Днес тя се превежда от учените като пръв престоло - наследник. Титлата се състои от две части: Канар и текин. Кхан, Кан, е върховната владетелска титла на древните българи, а с наставката ар, лицето, наречено Кханар, Канар, се приобщава към висшата българска владетелска титла и власт. Тек е съвременната българска дума тек – едно, единствен, пръв, с наставка ин. Ако наставката ар, приобщава човека към определена професия, наставката ин приобщава човека към тесен, затворен кръг от хора, най-често с роднински връзки. Бащин край, маминно детенце, лелин и др. В случая текин приобщава лицето към първия човек в държавата. До преди двадесет години, за Тодор Живков се употребяваше прилагателното „Първият”, а за приближените му „Човек на Първия”.
КХУ ВАРДЖА – Добро дело.
Варджа, варша, е съвременната българска дума върша, правя.
Човек може да знае много, но от това няма да произлезе нищо. „Теорията става материална сила, когато овладее масите”, е казал Енгелс. За да оживее отново Астраведа, е необходим екип от добри: астролог, астроном, математик и програмист, които да поработят дълго и упорито за възраждане на истинската Астрология. Но в днешното време на бързи печалби никой не си хвърля труда и времето на вятъра. Никой не сее, но мнозина искат да жънат. Така че, спомняйте си с добро за АСТРАВЕДА.
Тук се вижда ясно, че хелиоцентричната система е била не сама позната на нашите деди, но и единствена, каквато е и действителността.
Земното поле, между ядрото и междузвездния вакуум, е постоянна величина и би се променяло плавно и закономерно, ако ги нямаше Слънцето, Луната и другите планети от Слънчевата система. Поради своите непрекъснати денонощни и орбитални движения, те си влияят едно на друго. Естествено, най-мощното влияние върху Земята оказва Слънцето. Неговата активност създава сериозни проблеми в съобщенията, електроснабдяването, транспорта, човешкото здраве и на всичко намиращо се на Земята.Виж:http://www.nineplanets.org/sol.html и http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap041010.html
Когато върху слънчевата повърхност се появят петна, напрегнатостта на полето над тях се увеличава, а с това и излъчването от Слънцето. Винаги, когато по някаква причина напрегнатостта на слънчевото поле се увеличи, това ще е неблагоприятно и за всичко, намиращо се върху земната повърхност. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap051106.html и http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap031027.html
Както писах по-горе, името на напрегнатостта на полето от учението Балкхара, в езика Бхаджа е РА. Ра, е и името на върховното божество в древен Египет. Ра е съставна сричка и в имената на някои от боговете на Индия и Персия: БРАхма, ХиндРА, РудРА, ДРАва , МитРА. А те са от езика Бхаджа.
Следващото небесно тяло, с най-голямо влияние върху земното поле е Месецът, Луната. Тя предизвиква големите океански и морски приливи и отливи с движението си около Земята. Но тя оказва съществено влияние и на животните и растенията. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap051113.html
Опитните градинари знаят, че през есента, когато растенията „заспиват”, най-подходящото време за засаждане на лози и овошки е, когато Луната „тръгне” към новолуние. Това им помага да заспят зимен сън. Напролет, ако трябва да се засаждат лози, овошки или зеленчуков разсад, най-подходящото време за това е, когато Луната започва да се „пълни” и да „отива” към пълнолуние. Това активира растенията и им помага да се „събудят”. Ако селските стопани не се съобразяват с Луната и засаждат в неподходящо време, като се ориентират по определени дати в календара, няма да получат добър урожай.
Но Луната влияе и на хората, както на жените, така и на мъжете, в две главни посоки – здравето и репродуктивността. Какво е следствието, когато двама души, мъж и жена правят любов, знаят всички възрастни – удоволствие и зачатие (в повече от случаите). Така е, но знанията на обикновените хора за любовната връзка и следствията от нея, буквално се свеждат до тези две думи.
Тук отново ще навляза по-надълбоко в Балкхара, за същността и последствията при любовта и зачатието.
Най-голяма част от познанието Балкхара е останало в Индия, а езикът Бхаджа е породил езика Санскрит и се е прелял в него. Затова ще тръгна по обратния път.
Желанието за любовна връзка и удоволствието от нея в Бхаджа се нарича КХАМА. От тук е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло. Днес името му се превежда – желание (плътско). Начините за постигане на удоволствие при различните пози на телата на двамата партньори, правещи любов, са описани в древна Индия, в книгата Кама сутра. Но Кхама и Кама, означават само удоволствие, без зачатие.
За да се случи каквото и да е в материалното пространство, трябва да има промяна на напрегнатостта на полето. За да съществува нещо материално, е необходимо точно определена напрегнатост на полето. Последните научни експерименти показаха, че в космическото пространство не се получава зачатие. То се осъществява само върху земната повърхност, при определена стойност на полето.
От написаното по-горе знаем, че името на напрегнатостта на полето в Бхаджа е РА или Р. За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост. Тогава Кхама ще стане КХАРМА, а Кама – Карма. Това е зачатието. Това е печатът на полето върху новозаченатия плод. Неговото духовно начало, което ще изгражда тялото му в майчината утроба през деветмесечния му път от небитието към битието.
След раждането си, всеки човек получава първото майчино мляко – КХАЛАСТРА, каластра, коластра. КХАЛА, в Индия бог Кала е Времето, а стра, както писах по-горе, означава неравновесието, съотноше - нието у всеки от нас между; С и Т, между Садва гуна и Тама гуна, между духовното и материалното.
След раждането си и получаване на Кхаластра, новороденото ще получава и втора Кхарма, Карма – майчината кърма, в продължение на девет месеца, за доизграждане на тялото си в битието.
Всички ние сме различни заради гените, получени от нашите родители и заради печата на полето Кхарма върху всеки от нас. Личната Кхарма е следствие от стойностите на полето по време на нашето зачатие и раждане в денонощието, по време на нашето зачатие и раждане в годината. А промените и стойностите на напрегнатостта на полето през годината, следствие от движението и взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната едно спрямо друго, са изразени с Колелото на промените. Затова трябва да се познават и следят измененията според Колелото на промените и да се планират нашите действия в най-благоприятното за нас време от годината, за всички наши важни дейности.
Написаното дотук показва само връзката човек – природа, но човекът е стадно животно и е важно мястото му в общежитието и връзките му с другите членове на обществото. В различните епохи и различните цивилизации хората са изграждали общи морални правила. Днес, волю-неволю, светът се придържа към юдейските десет божи заповеди, създадени за нуждите на своето време.
Моралът на нашите деди за обществения живот е закона ДХАРМА. В него има само три правила и те са достатъчни за всички хора и за всички времена. Ето ги.
КХУ МАНА – Добра мисъл.
Ман означава човек, мана – мисъл, а манас – разум. От манас е и производната дума манасдир. Дир означава, дупка, пещера. И до днес, в България има запазени скални манастири. От това дир е и съвременната българска дума дирник, както и дири, следи, дупки от копита и лапи в снега или калта. От там е и съвременната руска дума дырка – дупка.
КХУ ХАТА – Добра дума.
От хата, в българския език, днес, е останала думата хатър. Диалектна дума, считана, както и много други, за турцизъм. „Направи ми хатър”, „Не му чупи хатъра”. Хатър е от думите, които се използват в нашите диалекти, често с променено или различно от първоначалното им значение. Обикновено произходът им е неизвестен.
Според правилата на граматиката в българския език, първичната дума трябва да е била хатар и би трябвало да означава разказвач, говорител, сладкодумец. Хата означава дума, а наставката ар, означава, че човекът, който е наречен с цялата дума е приобщен към предмета или деянието, чийто носител е коренът, частта от думата преди наставката ар. Примери: хатар, железар, хлебар, овчар, вратар, обущар, астраведар и т.н.
Има една дума от нашето средновековие, на която трябва да обърна особено внимание. Това е българската владетелска титла Канартекин. Днес тя се превежда от учените като пръв престоло - наследник. Титлата се състои от две части: Канар и текин. Кхан, Кан, е върховната владетелска титла на древните българи, а с наставката ар, лицето, наречено Кханар, Канар, се приобщава към висшата българска владетелска титла и власт. Тек е съвременната българска дума тек – едно, единствен, пръв, с наставка ин. Ако наставката ар, приобщава човека към определена професия, наставката ин приобщава човека към тесен, затворен кръг от хора, най-често с роднински връзки. Бащин край, маминно детенце, лелин и др. В случая текин приобщава лицето към първия човек в държавата. До преди двадесет години, за Тодор Живков се употребяваше прилагателното „Първият”, а за приближените му „Човек на Първия”.
КХУ ВАРДЖА – Добро дело.
Варджа, варша, е съвременната българска дума върша, правя.
Човек може да знае много, но от това няма да произлезе нищо. „Теорията става материална сила, когато овладее масите”, е казал Енгелс. За да оживее отново Астраведа, е необходим екип от добри: астролог, астроном, математик и програмист, които да поработят дълго и упорито за възраждане на истинската Астрология. Но в днешното време на бързи печалби никой не си хвърля труда и времето на вятъра. Никой не сее, но мнозина искат да жънат. Така че, спомняйте си с добро за АСТРАВЕДА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар