Последователи

понеделник, 16 ноември 2015 г.

История на ислямските гета във Франция



Във връзка с последните събития във Франция, в мрежата се обърна разгорещен дебат. Как европейска държава с хилядолетна история е докарана от юдеите до пълно беззаконие по улиците? Терористичната атака на стадион, концерт със стотици жертви , след това спокойно си стреля по улиците но синагогите предварително ги поставиха под охрана. Историята на произхода на затворени селища с чернокожи в френските градове наистина заслужават подробно проучване. Как е възможно във Франция да е такава анархия? За това е моята история. Традиционно, Франция е страна с ужасни проблеми и поради нелегалната миграция. Туристите, които решат да се скитат навсякъде освен в центъра на Париж, са ужасени от делът на европейските / неевропейски лица. В покрайнините броя на араби и негри (нека не се обиждат представителите на черната раса, но аз няма да наричам чернокожите, живеещи във Франция афрофранцузи) е невероятен, а джамиите отдавна засенченват християнските църкви. Според статистиката, всеки десети гражданин на Франция е чернокож мюсюлманин, който наскоро се е преместил в републиката. При това в данните не се вземат предвид мюсюлманите, живеещи във Франция, повече от едно поколение. И така, как исторически немюсюлманска страна, без да е била под Монголо-татарско иго, нито Османска окупация буквално е обрасла с негърски гета?!


В началото на началата стана колонизацията от Франция на африканските пустини. Деветнадесети век е пикът на колониалната сила на Франция, цялата Северна Африка с изключение на Египет, цялата Западна Африка, Централна Африка, Мадагаскар, безброй острови, Франция дори имаше владения в Латинска Америка! Но основната цел на френския колониализъм е Алжир. Въпреки че Алжир е бил част от Франция за никакви права на коренното население на равна нога с французите и дума не е ставало. В добрите стари времена, неевропейските градове са били заети от европейци! Френските колонисти -земеделци са усвоили най-добрите земи на страната. В продължение на няколко години европейците приселили се там, съставляваха една пета от населението на Алжир. Разбира се, цялата власт е концентрирана в ръцете на колонистите, и живота на местното население е строго регламентиран. Например, за да се получи френско гражданство, алжиреца е трябвало да подава специална петиция. Въпреки това, инфраструктурата се е изграждала, с помощта на европейците, и в резултат стандарта на живот на местните жители станал значително по-висок, а напредъка в медицината допринесъл за намаляване на детската смъртност, което довело до трикратно увеличение на населението на Алжир за около петдесет години. След рязък скок в популацията, родените араби започват да се оплакват, че заселниците са присвоили на най-плодородната и подходяща за обработване земя. Алжирските работници получават по-ниски заплати, отколкото европейците, дори и на една и съща работа. 75% от алжирци са били неграмотни. Първият тревожен звънец е протестна демонстрация, организирана от алжирските националисти в деня на края на Втората световна война. Демонстрацията бързо прераснала в погром над европейското населението на Алжир. В онези дни аз не знам нищо за никакъв "мултикултурализъм" или за "толерантност", нито другите изобретения на модерността. Затова стария Де Гол реагирал както трябва. Френските войски много сурово и без сантименти се справили с тези, които атакували"белите" ферми и са участвали в кланетата. Репресиите срешу алжирците не са оставили без отговор. В колонията започнали да се появяват тайни организации, която се съсредоточава върху премахването на господството на французите в Алжир. Това скоро довело до мащабна конфронтация, а по-късно, и до войната за независимост на Алжир.



Алжирски война е започнала през 1954. Алжирската война е сложно военно-политически конфликт характеризиращ се с партизанска война и извършени антибунтовнически операции, градски тероризъм, използването на изтезания и от двете страни. Тука Френско-алжирския конфликт, преминал всички граници на благоприличието - двете страни използвали разнородни мъчения, масови екзекуции, убийства на цивилни граждани по етнически признак и т.н. Въпреки че военните победили алжирските бунтовници през 1962 г., конфликтът приключил с признаването на независимостта на Алжир от Франция.



След края на войната, новото правителство започна да издевателства над алжирци, симпатизиращи на френските и европейските фермери. За да избягат от ужаса 100-ци хиляди алжирци са се преместили във Франция, тези хора стават основа на днешните мюсюлмански гета. Въпреки това, тогавашните мигранти не са подобни на съвременните черни французи - хапвали свинско и били предимно християни или атеисти. Рядко някой от тях са се самоопределяли като мюсюлмани. Въпреки това, техните деца, които са родени във Франция и са израснали от детство във френското общество, стават източник на всички проблеми. Те изведнъж се влюбват в шериата, Аллах и стават големи патриоти, в смисъл на тези страни, откъдето някога са избягали техните родители. Причината за това явление е, че първото поколение е пътувало до чужда страна, готово да приеме настройките и традициите на друго общество, а техните деца от детска възраст получили всичко, наготово (живот в една развита европейска страна, превърнали в източник на напрежение. И до сега, мюсюлманите от алжирски произход значително мнозинство в сравнение с останалата част от диаспората, включително и от други страни като Магреб (Мароко, Тунис). С увеличаване на броя на негроидната популация на Франция (раждаемоста при алжирците винаги е била на по-високо ниво) процъфтявали проблеми като появата на гета, затворени зони с мюсюлманското население, където живота на белият човек е бил в опасност, появява се опасен скок в престъпноста, увеличение на трафика на наркотици и други "прелести", които носят със себе си мигрантите от страните на Третия свят.


(Карта на джамиите във Франция.)

Ето защо френските власти, от 90-те години все повече се фокусират върху ислямските гета. Все пак, въпреки всички усилия, от тормоз понякога се страхуват дори пожарникари и полицаи. Коммуналните служби там работят с много по-лошо качество, преподаването в училищата е същото. Като цяло, аналог на американско или цигамцко гето/кибуц - държава в държавата, които живеят свой собствен живот. Въпреки това, основният проблем на френските гета не е престъпноста а разпространението на радикален ислям! Френските гета дори получиха името ZUS - sensitive urban zone/чувствителна градска зона. Чувствителни или преведено на човешки език, проблемни градски райони характеризиращи се с преобладаващо мюсюлманско население и младеж (която е повече от една трета от населението на тези райони), висока престъпност, дива безработица, ниски доходи, лоша инфраструктура, лоши училища и болници и така нататък. Общо във Франция има 751 такива области! Проблемът в гетата нарасна най-рязко през есента на 2005-та по време на бунтовете в Клиши-су-Боа, едно от най-известните гета на Франция. Бунтовете започнали след смъртта на двама тийнейджъри от северноафрикански произход, които се опитвали да избягат от полицията. Министърът на вътрешните работи Никола Саркози предприел твърди мерки за преодоляване на насилието. Обявил, мобилизирането на всички звена на КСР 25 в предградия на Париж, населени предимно с "имигранти". Полицията трябваше да използва водни оръдия и стрелба с гумени куршуми. Задържани са няколко десетки души. При цялата сложност, размириците в столичния район обхващат 90 образования. В град Трап към северозападната част на Париж чрез умишлен палеж на автобусно депо са изгорени 27 автобуси. В различни райони са зафиксирани нападения срещу административни сгради, училища, търговски обекти, полицейски участъци и секции.



Сега, в допълнение към размирици и антиправителствени действия, чернокожото население на френските гета заплашва европейците с ислямския тероризъм! Колко "проповедници" под прикритието на сирийските бежанци са проникнали във Франция през тези месеци колко джихадистите правят бомби в мазетата на Париж, много млади алжирци са заминали да се бият в ИДИЛ?! Ето до какво плачвно състояние на Франция е довела глупавата(или целенасочена от кукловодите) политика на правителството! Основната пречка за окончателно решение, "алжирския въпрос" се превръща в нежелание да се разбере проблема. Ето какво пише член на Социалистическата партия и изследовател по въпроса за незаконната миграция с типичното френски име Гали Хасан: "Хора с френско-мюсюлмански и северноафрикански произход съставляват голям процент от френските затворници в затворите, където отношението към тях, е просто адско, а условията на живот приличат на изтезания. Физическото и психическо насилие играе значителна роля в управлението на претъпканите затвори. Социолозите изтъкват че основната причина за това са маргинализацията и нарастващата бедност и безработица сред арабско-мюсюлманско малцинство. Без значение че протестите са организирани от "ислямисти" и имами и равини, еврейските медии и социолози напяваха че протестите са форма на младежката солидарност срещу френската система на дискриминация и полицейското насилие срещу френските граждани с мюсюлмански корени от Северна Африка. И тогава мюсюлманите в цяла Франция призоваваха за спокойствие. А Саркози се извини за расистките си изказвания. Скорошен закон, забраняващ носенето на забрадка (хиджаб) в държавните училища, болници и държавни служби е обявен за форма на екстремизъм. Това провокирало не само расизма, той отнемал от френските мюсюлманки тяхното право на образование. Франция отчаяно се нуждае от толерантност за да измие стигмата на расизма от фашистката еврейка, Жан-Мари Льо Пен. " Оказва се, че протестите обвиняват само "фашистите" и "расистите" в правителството (което, между другото, е оставило алжирците да живеят в Европа), които режат ползи, помощи и преференции на чернокожото гето. Причината за това, меко казано, нелогично поведение е фактът, че избирателите на френските социалисти са изцяло съставени от жителите на гетото. Именно социалистите чрез обезщетения, помощи и други преференции закупуват лоялност към черните граждани.



В обобщение, тъжния опит на Франция по въпроса за нелегалната миграция перфектно ни показва "какво не трябва". Заради неконтролирана миграция, огромен брой посетители, след деколонизацията, които не искаха да се асимилират, а искаха да живеят за сметка на приемащата държава,на гърба на бялото население от помощи и безумната политика на "мултикултурализъм", провеждан от френските власти, всичко това направи от великата страна, това което имаме днес.



Белия човек е рецесивен, цветния-доминантен
(господсстващата теория за "еволюцията на човека"е точно обратната- там се казва, че първия човек е тъмния, тръгнал от Африка преди 200,000 години).
Ако "първия бе тъмен", то той щеше да е рецесивен, а не-доминантен.


Ведите потвърждават, че белият човек е първи на Земята, съответващ на епохата Сатйа(Критйа), като РАСА-Северния полюс-полярна Русия. Второто засяване(РАЗ-САД) е червено(континента "МУ" в Тихия океан, третото засяване е жълтото(Средна Азия) и четвъртото- "Лемурия"("Кумари Кандам" в митологията на тамилите-дравиди в Индийския океан) е черното.
Точно обратно на "еволюционната теория", лансирана от юдео-масонския елит днес.




ПРОТОКОЛ №1
ЧОВЕК Е ХИЩНО ЖИВОТНО.

Нека забележим, че лошите хора са повече от добрите и затова при управлението най-добри резултати се постигат, когато се действа с насилие и заплаха, а не с академически разсъждения. Всеки човек се стреми към власт; всекиму се иска да стане диктатор, стига да може; рядко би се намерил човек, който да не е готов да жертва доброто на другите, за да постигне своите интереси.

Какво задържа животинските нагони на човека? Какво ръководи тези хищни животни, които се наричат човеци? Най-напред, в началото на обществения строй, те са се подчинявали на грубата и сляпа сила, а по-после – на закона, който е също така сила, само че замаскирана. Логическото заключение от това е: по закона на природата – правото е в силата.
из "Протоколи на ционските мъдреци"



http://via-midgard.info/

Няма коментари:

Публикуване на коментар