неделя, 11 октомври 2015 г.

„Войната в небесата“ - Религиозен и електронен контрол над съзнанието

Религиозен контрол над съзнанието

Методологията на религиозния психоконтрол е това, което психолозите наричат „активно условно програмиране“ – система от наказания и награди, зависещи от отговорите на индивида спрямо дразнения на физическо и сетивно ниво. Теократите затвърждават това програмиране като внушават идеи и емоции директно в подсъзнанието, използват способностите на определени хора за психоконтрол, за да манипулират другите членове на братството.

Ключовият елемент на този похват е потопяването на индивида в специфично състояние на съзнанието наречено „религиозен транс“ – лек хипнотичен транс, при който съзнанието е запазено, но пасивно. В това състояние хората възприемат ставащото наоколо и го запазват в паметта си точно както биха направили в нормалното си състояние. Те продължават да разсъждават и реагират съзнателно, без това да провокира излизането им от религиозния транс, но само в определени и добре установени граници.

Хората влизат в подобно състояние по време на четене, слушане на музика, гледане на телевизия, задълбочено слушане на дискусия, радиопредаване и т.н. Пасивното състояние на волята, често наричано „Идентифициране със сетивен поток“ означава, че индивидът получава чрез сетивата си информационен поток, без това да задейства собственото му интелектуално и емоционално творческо начало. Това също така означава, че описаното състояние на съзнанието позволява безрезервно приемане на предложените идеи, както и идентифициране с емоционалния свят на песента, историята, играта и т.н. Лек транс.
Ако обаче информацията започне да влиза в противоречие с личните възгледи или познания, идентификацията се разпада. Той или тя вече са напълно съзнателни и мислят: „Не съм съгласен с това“ или „Не разбирам това“, „Това не е вярно“.
Докато данните не са противоречиви или прекалено необичайни, за да прекъснат концентрацията им, идентификацията със сетивния поток кара хората да приемат неща, които биха отхвърлили, ако биха били напълно съзнателни. Това е не друго, а един „троянски кон“ за предизвикване на религиозен транс. След като съзнанието е станало пасивно, електрическата активност на нервната система леко се изменя, приближавайки се повече до тази по време на сън.
При добре трениран за влизане в религиозен транс човек, електрическата активност се стабилизира точно на необходимото ниво, позволяващо на една астрална душа да получи уравновесен поток от изходяща и входяща енергия. Този процес позволява на „астралната воля“ да се осъзнае частично и да установи директна двупосочна връзка между духа на физическото тяло и духа на астралното тяло. (Наставникът на Грифит обяснява, че през земния живот духът на физическото тяло и духът на астралното тяло на човек се редуват в съзнателността си. Първият е „събуден“ докато вторият е „спящ“ и обратно.)
По този начин информацията преминава свободно между физическото и астралното ниво и човешкото съзнание може да получи повече или по-малко директни впечатления от сетивата на астралната душа. Този специфичен транс е контролиран чрез добавяне във физическото и астралното съзнание на данни от външни сетивни дразнения. Това е пасивно състояние на възприемане, използвано за психичен контрол и промиване на съзнанието на обекта.
Когато практикуващите казват, че усещат „присъствието на Бог“ по време на службата, те всъщност описват телепатично общуване. По-голямата част от тези въздействия всъщност идват от други членове на братството и те са много по-мощни от всичко прието от духовете (става въпрос за колективен транс). Появява се нещо като „психическа верижна реакция“. Всеки от членовете въздейства на емоциите и мислите на останалите, подобно на възпламеняване на кибритена кутия или осъществяване на атомна експлозия. Този процес създава един „дух на религиозна група“.
Такъв религиозен транс създава големи количества психическа енергия. Една част от нея може директно да бъде погълната от който и да е присъстващ теократ, но основната част от тази енергия се пренасочва към физическите духове на членовете на конгрегацията, за да им насади всичко, което теократите желаят да бъде повярвано или почувствано. Това е самата есенция на религиозния контрол над съзнанието.
С други думи, теократичните духове изпращат телепатични съобщения до духовете на намиращите се в това състояние хора и с това предизвикват силни емоционални вълни, програмиращи ги да мислят и реагират според получените внушения. Например идеята, че „абортът е убийство“, може да предизвика мощни чувства на омраза, а друга идея: „всички християни са братя“ ще предизвика чувства на фамилна привързаност и любов в самата група на членовете на конгрегацията.
Контролираните по този начин хора държат на всяка цена да запазят това положение. То предизвиква силна зависимост. За да ги подчинят в робство, теократите правят всичко възможно контролираните да се окажат много зависими от процеса на религиозния контрол над съзнанието.

Теократите желаят да попречат на всяка цена на вярващите да престанат да извършват грехове. Сексуалното желание се поражда на биохимично ниво и не може да бъде угасено чрез манипулиране в програмирането на духа. (В този контекст понятието „дух“ се дефинира като „информацията, заложена в мозъка, както и програмата за намиране и обработване на тази информация“.) Целият затворен кръг от грях, вина и прошка е бил умишлено създаден за да предизвиква цикъл на зависимост, който е почти невъзможно да бъде разкъсан.
Теократите не ограничават активността си само с религията и окултизма, а разлагат и контролират хората чрез всяка дейност, предизвикваща определено ниво на променено съзнание. Примерите включват използването на медиите с цел пасивна почивка или развлечение – слушането на популярна музика по радиото или на записи, гледането на спортни предавания или телевизионни игри или най-елементарни компютърни игри.
Теократите познават психологията доста по-добре от хората. Представяйки една малко груба аналогия с компютрите: това е като хората, умеещи да манипулират входящите и изходящите данни или имат професионална компетентност за леки промени в програмите. Но теократите не само познават програмите много по-цялостно, но имат много по-лесен достъп до бутона CTRL използван за всякакви промени. Начинът „CTRL“ се явява верижната телепатична реакция, използвана в религиозния контрол над съзнанието. Разбира се, една сериозна психологическа тренировка също позволява достъп до тази функция (както е при участващите в Невидимия Колегиум), но въпреки това освобождаването на жертвите на теократичния контрол е извънредно трудно. Съзнанието на средния човек е управлявано от програма създадена от теократите, за да му попречи да открие съзнателно, че те (теократите) съществуват. Този тип хора просто не могат да приемат и повярват в тази реалност, тъй като самият процес на мислене, използван от тях за рационализиране на нещата и установяване на вярванията им, е манипулиран от теократите.
Що се отнася до техниките им за програмиране, наставниците на Грифит са подчертали, че съхранението и употребата на записаните в паметта на човешкото съзнание данни са всъщност процеси на натрупване. Ако нещо трябва да се запамети, данните трябва да влязат с повторения и да се използват често. Ако не, загубата им е автоматична. Поведенческият отговор на даден организъм на определено дразнение (стимул) зависи от реакцията на този организъм спрямо количеството и качеството на повторенията на усилващото се дразнение (стимул). Описаното вече състояние на „религиозен транс“ се реализира при множество други случаи освен при религиозна служба, което позволява на теократите да осъществяват мисловен контрол над големи групи хора, участващи в спортни зрелища, играещи в казина, присъстващи на политически митинги, музикални концерти от всякакъв стил и много други събирания.

Невидимият Колегиум използва концерти на рок групи, манифестации за мир, „love-ins“ (събирания на хипита) и други подобни изяви през 70-те години поради същите причини. Преди това са били използвани събрания, разнообразни прогресивни политически организации и дори циркове и карнавали, преминаващи някога през всички американски градове и градчета, точно както теократите са използвали и още използват манифестации и празници с религиозен характер. Двете групи се отдават на практикуване на религиозен контрол над съзнанието винаги, когато имат тази възможност.
К. Грифит твърди: „Лично участвах в една езотерична група, която по времето на прилуняването на лунния модул Аполо през 1969 г. трябваше да вгради определена концепция в колективното съзнание на хората по време на лекия транс, предизвикан от гледането на прилуняването по телевизията. Идеята в случая нямаше нищо общо с космическото събитие. Формулировката ѝ беше следната: „Личната отговорност взаимодейства с обществената отговорност.“ Многозначният синтаксис беше пресилено наблегнат при маневрата на апарата, без да бъде дадено каквото и да било обяснение... Аз участвах като начинаещ наблюдател или стажант. Мисля че това беше експеримент, режисиран от Невидимия Колегиум, а не от Теократите.“

Наставниците на Грифит твърдят, че повечето от представените в тази книга факти, очертават структурата на духовната реалност. Твърде малко са хората, способни да ги организират в подредена теория. Причината е, че използваните от Теократите ментални програми за оформяне на заключения, изхождайки от наличната информация за духовни теми, са били умишлено разработени от тях, за да бъдат нелогични и ирационални.

„Седемнадесет години след излизането на книгата (споделя Джери), аз потърсих в интернет признаци, доказващи че тя е имала въздействие върху някой, или че някой си спомня за нея. Намерих само два-три отговора и ми се стори, че са дело на луд. И дори се запитах дали самия аз съм наред! Но реших че книгата си струва и най-вероятно съм си нормален.“

„Войната в небесата“ описва надълго и нашироко принципите за негативно и позитивно въздействие, използвани за подхранване на вярванията на хората. Ритуалите например са с доказана висока стойност, ако не се променят. Това е една от главните причини, поради които теократичната религия е социално и политически консервативна или реакционна.

Невидимият Колегиум си служи с теории на поведението, за да обясни, че човешкия характер (в това число и неговите ментални програми за анализ на данни и взимане на решение, кое е истина или лъжа) е формиран от околната среда. Дори ако не вземем под внимание директното телепатично програмиране на теократите, хората са под въздействие на програмирането от тяхната материална и социална среда. Програмирането, породено от материалната среда най-често фаворизира емпиричното мислене произтичащо от нашия опит, което Невидимия Колегиум силно препоръчва. И обратно: програмирането, произтичащо от социалната среда фаворизира приемането на доктрини, базирани на вярата. (Невидимият Колегиум видимо обезсърчава всяка форма на произлизащо от сляпа вяра познание, което всъщност ни карат да правим повечето религии. Когато се сблъскаме с една идея, една концепция, трябва да се опитаме да я експериментираме лично и да получим от това, по независим от външния свят начин, нашите лични впечатления за изграждане на заключенията.)

Голяма част от обичаите, вярванията и инстинктивните емоционални реакции, съставляващи нашето социално обкръжение, са били създадени от теократичната религия. Колкото повече се връщате назад в историята, толкова повече процентът на хората контролирани от теократичните религии нараства.
В гръцката и римската цивилизации по-голямата част от населението е попадало под менталния контрол на езическите култове. При все това тези религии са се озовали в период на слабост, което е позволило появата на окултни, философски, политически и научни трудове, базирани в определена степен върху емпиричен анализ. Гръцките и римските философи обаче, са формирали незначително интелектуално-елитарно малцинство. Преобладаващата гледна точка през тази епоха не е била тази на Сократ, а на осъдилите го на смърт. (Съвсем друг въпрос е дали може да се вярва на гръко-римската (както и египетската) епоха от общоприетата в момента представа за историята. А. Т. Фоменко предизвика истинско „земетресение“ в тази представа чрез книгите си по нова хронология, доказващи многобройни манипулации и пълен хаос в официалната история преди 15 век. Някои от тях вече са издадени и на български. – бел. пр.)

Силното влияние на теократичната религия върху болшинството от населението на Земята не е отслабвало до сравнително скоро: от +/- 1300 г. досега. Днес по-голямата част от хората е все още под религиозния контрол над съзнанието. Съвременната цивилизация ни програмира със структури, устояващи на този контрол, но теократите са успели да заобиколят проблема чрез помощта на електронния контрол над съзнанието.


Електронен контрол над съзнанието

През 1988-ма – годината на публикуването на книгата „Войната в небесата“ – технологиите на интернет комуникациите се разширяват с връзка от дистанция, електронна поща, системи на сървъри и обмяна на данни. Били са на разположение на ограничен брой лица, предимно професионалисти. (В началото интернет е бил на разположение единствено за американските военни и определени университети.) Но www. като инфраструктура за универсална обмяна на информация се е намирала все още в бъдещето. Ако книгата трябваше да се обнови, авторът несъмнено би засегнал въпроса за ролята на интернет в конструирането на определена форма на „масово колективно съзнание“ на хората.
Наставниците на Грифит от Невидимия Колегиум обясняват, че електронния контрол над съзнанието въздейства на две различни нива, точно като религиозния. Спомнете си, че последния потапя индивида в състояние на променено съзнание, подобно на лек транс и формира поведението и мислите му по време на религиозната служба. С други думи: думите на водещия пораждат същия ефект като пост-хипнотичните внушения в нормален хипнотичен сеанс.
Електронният контрол над съзнанието въздейства по същия начин като религиозния и това често става в по-широк мащаб. Той също така прави хората много по-силно зависими и – противно на религиозния – въздейства на две различни нива: физическо и психическо.
Физическото ниво може да бъде директно наблюдавано. Много учени са описали използването на подсъзнателни внушения в медиите и способите да ги забележим. Психическият елемент използва напълно различни механизми и трябва да се внимава да не се смесват един с друг.
Важно е също така да се направи разлика между психичния аспект на религиозния контрол, който функционира по-добре ако индивидите са „пространствено“ по-близо един до друг. Като че ли ефектът се разпространява и се подчинява на закони за излъчване пропорционални на дистанцията, от една страна, а от друга – една различна система, която не се базира на излъчване на вълни, а по-скоро на обмяна на енергии на астрално-духовно ниво.
Спомен за Нишката на съдбата изтъкана от богините Парки – тези нишки реално съществуват, но не са изтъкани от свръхчовешки същества. Това са линии за обмен, направени от астрална материя, свързващи душите помежду им и улесняващи телепатичните комуникации на по-големи дистанции и с по-голяма мощност от обикновените телепатични комуникации.
Тези нишки се създават спонтанно, когато астралните души влизат в контакт едни с други, създавайки при това огромни количества психична енергия. Веднага, след като астралният дух се окаже в подходящо състояние на съзнанието, тези нишки се създават също толкова спонтанно и автоматично, както и произвежданите от паяка нишки от паяжина по време на преместванията му. Тази нова теоретична информация обяснява как телевизионните евангелистки предавания могат да упражнят от дистанция, директно въздействие върху конгрегацията.

Този процес има две изходни точки. Преди всичко редовните участници в контролираните от теократите религиозни служби се насърчават да гледат по телевизията определени религиозни емисии и да слушат избрани радиопредавания. Когато това се прави години наред, се установява сложна мрежа от астрални линии, свързваща излъчвателите на религиозни програми и духовенството от теократичната конгрегация от цялата страна, и чрез нея – с масата обикновени членове.
Тези психо-канали се установяват, когато проповедниците от радиото и телевизията водят службата или когато група, съставена от различни енории организира събирания за „обновяване на вярата“. Обикновено е поканен популярен евангелист или представляваща го известна личност. Този метод е използван преди всичко за свързване на различни църкви със стотици известни чрез локалните медии второстепенни проповедници, имащи местни последователи.
Видните проповедници с национална известност имат друга стратегия. Те канят министри и видни членове от подбрани църкви от цялата страна, които идват в студията им, за да станат пълноправни членове на конгрегацията за времетраенето на емисията. При всички случаи се създават психо-връзки между видните проповедници и локалните църкви.
Някои от най-амбициозните проповедници свързват голяма маса от обикновени членове от теократични конгрегации – както и стотици новопокръстени – с тяхната мрежа за електронно мисловен контрол, като организират периодично гигантски събирания. За целта често се предпочитат големи спортни стадиони и това съвсем не е случайно.
Но в наши дни, използваната от телевизионните проповедници медийна мрежа не е най-голямата в Съединените Щати. Теократите притежават друга мрежа за контрол над съзнанието, за да подчинят хората с липсващ или малък интерес към организираните религии. Това са спортните „спектакли“, игрите за пари и медиите, програмиращи тези „развлечения“. (Като Big Brother, Шоуто на Някой си, Music Idol и др. шампиони на духовната нищета. – бел. пр.) Тази мрежа контролира повече хора от сборното количество на всички фундаменталистки църкви и теле-евангелисти. Този контрол не е толкова мощен като при религиозните групи (тъй като интелектуалното начало отсъства), но е също толкова ефикасен за програмиране на подсъзнанието и формиране на инстинктивни възгледи, благоприятни за целите на теократите.
Не е необходимо хората да слушат наставления и химни за да получат телепатични съобщения от страна на същите духове, контролиращи фундаменталистките религии. Състоянието на променено съзнание (каквото радиото и телевизията предизвиква автоматично у всички слушатели и зрители, непознаващи специфичните техники за защита) позволява вграждането на свързващите с мрежата нишки на подходящото място в душите им. (Идеята за свързване на нишки от астрална материя с душата напомня идеята на Карлос Кастанеда за „фиксиране на събирателната точка“. Тази точка на свързване се намира според него на специфично място от „светлинния пашкул“ на съзнанието, където всички влакна за връзка с вселената се обединяват и формират нашата представа за нея. Според Кастанеда умишленото или случайно изместване на точката ни превключва на други енергийни вълни и ни дава вход за други нива на съзнание и съществуване. А предизвиканите от поглъщане на психотропни вещества състояния, са прояви на изместването на точката за свързване.)

Спортните събития и игрите в казината обслужват същите функции в мрежата като религиозните събирания от религиозния контрол над съзнанието. Жаждата за игри и преди всичко за спорт, посредством гигантската мрежа на медиите, играе същата роля като веригата грях/вина/прошка от теократичната религия.

В момента теократите работят усилено за разпростирането на тази форма на контрол. Много американски щати легализираха различни форми на игри за включване на хората в мрежите, които описахме: национална лотария, надбягвания с коне, бинго, частни салони за карти и т.н. Не е случайно, че игрите се разпростират толкова много на частно и обществено ниво, докато фундаменталистките църкви за телевизионен евангелизъм западат. Теократите изместват усилията си към по-приспособени към сегашния стил на живот сфери.
Хазартните игри в Невада са едно от най-горещите военни полета между Теократите и Невидимия Колегиум. Веднъж заложили връзки за контрол в съзнанията на играещите хазарт, теократите продължават да излъчват телепатични съобщения до тези съзнания в момента, в който хората гледат определени предавания, най често спортни или с игри.
Невидимият Колегиум също използва казината в Невада. Отказват да дадат подробности за това, но признават, че поне от 1988 г. насам техният главен щаб е базиран в хотел „Downtown“, а този на теократите – в „Strip“ (Лас Вегас).
Отиване в Рино, Лас Вегас или Атлантик Сити за игра на хазарт е като посещение на Сайгон (Виетнам) през края на 60-те години. Тече война и всеки може да пострада по един или друг начин. Но ако все пак предпочитате да пропуснете тези предупреждения и отидете там: не опитвайте безплатните напитки и не играйте повече от един час на ден. При поява на силна спонтанна умора най-вероятно попадате под хипнотичен транс и промиването на мозъка ви от теократите е в ход.
Игрите са също толкова привикващи колкото и алкохола и хероина. И това прекрасно устройва теократите, също като подтикването на хората да станат зависими от дрогата на религията, нуждаещи се от божията прошка за греховете си.
Колкото до Невидимия Колегиум, той предпочита електронния контрол над съзнанието чрез популярната музика, както и на поп-културата по принцип, за да засилва влиянието си. След като са присъствали на определен брой рок концерти (по големи стадиони, малки зали и клубове) обектите се оказват включени в мрежата на Невидимия Колегиум и получават подсъзнателни телепатични съобщения при всяко слушане на определена музика по радиото, или собствените си домашни стереоуредби. В този случай текстът на музиката изпълнява същите функции, като проповедите от религиозните служби.

Трудно е да бъдат чути съобщенията, индуцирани и канализирани чрез текста на дадена песен. Повечето от тях са подсъзнателни, тоест неуловими за съзнанието, освен ако не ги изчоплите дума по дума. Дори да успеете да ги уловите, те са редактирани чрез определен жаргон и сложен код. Подчинените на контрол над съзнанието лица придобиват инстинктивно познание за смисъла на тези съобщения, но малцина от тях са способни да предадат с думи точния им смисъл.
Невидимият Колегиум съветва по-силните психически хора и последователите на езотериката и магическите практики враждебни на програмирането, да помогнат на хората да осъзнаят, че са контролирани и да се защитят, като например използват ритуали за „пречистване“ и то в голям мащаб.
Разбира се това ще анулира и „ползотворните връзки“ изградени от самия Невидим Колегиум в нашето мислене и психика. Препоръчват ни да изградим отново сами тези позитивни връзки, защото е много по-важно да разкъсаме тези на теократите. Невидимият Колегиум предпочита хората да са напълно свободни, отколкото подчинени на теократите.

По отношение на сексуалната магия и токсикоманията: в наши дни милиони американци (и не само) се отдават на напреднали форми на сексуална магия и токсикомания от всякакви форми от източната и западната традиции. Много са пострадалите при тези практики и немалко са успели да достигнат ниво, позволяващо им да канализират съобщения от астрални същности. Но тъй като никога не са си дали труда да изучат духовни, космологически, етически и философски източници, им е невъзможно да преценят степента на духовна еволюция на духовете от астрала и канализираната информация често се оказва мозайка от различни източници.

Бележка на karmapolis: Джери е приложил цялостен откъс на част от книгата на Грифит. Става въпрос за един диалог, игра на въпроси и отговори между Грифит и член на Невидимия Колегиум на тема: „какво се случва с човек веднага след смъртта му?“                                                                      http://www.parallelreality-bg.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар