понеделник, 31 август 2015 г.

Поклонникът на Луцифер - Кашел Мордохай Леви 2ч.


                                                      Защо банкерите финансираха революциите и комунизма?         

                                                                                                      Защо банкерите Ротшилд финансират Карл Маркс?

В интернет може да се намери твърде интересната информация, че фактически Карл Маркс е бил финансиран от банкерския клан Ротшилд (известно е, че Маркс никога не е работил, за да си изкарва прехраната, но комунистическата пропаганда обикновено се измъкваше с хипотезата, че бил „спонсориран“ от Фридрих Енгелс по чисто „приятелски“ и „идейни съображения.).

Засега привържениците на тази историческа версия не могат да избягат от факта, че достоверни доказателства, в смисъл на документи, квитанции, фактури, разписки, свидетелски показания, няма и едва ли ще бъдат открити.

Затова пък има няколко косвени улики, които могат да ни помогнат в разсъжденията относно по-голямата или по-малка правдоподобност на такава хипотеза. Която, ако е достоверна, има, естествено, твърде далечни последици…                                                                                                                
Комунизъм е Сатанизъм и означава терор

Избягалият на Запад – изпратеният там, съветски шпионин Владимир Богданович Резун, познат с псевдонимаВиктор Суворов, е автор на няколко нашумели книги от жанра “Novel vérité“. В един от тях описва технологията на свръхнасилието.

Още от първия ден на болшевишкото ръководство камшикът на терористите заплющява върху гърбовете на руснаците и останалите народи, без евреите. Обратното, евреите попадат под специалната закрила на болшевиките. Ясно защо.

Един от първите нормативни актове, които Ленин, Троцки и останалите комунистически разбойнициприемат, е Декретът на Совнаркома – министерския съвет, от 1918 година, поставящ „антисемитите“извън закона. Освен това, незабавно биват организирани специални еврейски отдели в държавните и партийните органи. Отделно – Еврейски комисарият – министерство, и Евсекция – еврейска секция.А идишът е признат за официален еврейски език. По онова време ивритът още не е изобретен…
              

Една такава косвена улика е обстоятелството, подчертано наскоро от руския икономист професор Валентин Катасонов (автор на наскоро излязлата обемиста монография „Капитализмът“ – в 1000 стр.), че нито в „Капиталът“, нито в другите съчинения на Маркс има някакви сериозни „класови обвинения“, нападки, сарказъм, критични анализи на дейността и други подобни негативизми срещу банкерите (лихварите). И това на фона на хилядите споменавания на „класи“, „класова борба“, капиталисти“, „експлоатация“ и т. н. – всеки, който преди 1989 г. малко от малко е разлиствал безкрайно досадната книжнина по „диамат“, „истмат“ и „научен комунизъм“, може да си припомни цялата тази терминология. Самият „Капитал“ е такъв „критичен анализ“ на дейността на капиталистите, но… само на един тип капиталисти: фабрикаджиите. Предприемачите. Индустриалците. Собствениците на фабрики, заводи, индустриални предприятия. Тоест: на онези, които са в пряк досег с работниците, „експлоатираните“, „пролетариата“. И фактически, на онези, които организират създаването на материални ценности – от конци и игли за шиене до параходи и локомотиви.

Да, по времето на Маркс експлоатацията е била жестока, достатъчно е да се разгърне някоя книга от класическата литература на ХІХ-ти век, която засяга тази тема.

Но „капиталът“ не е във фабриките и заводите.

„Капиталът“ като капитал, т. е. пари – е в банките.                                                                                                                            

„Когато през 1871 година в Париж избухва комунистическата революция, комунарят Флоранобявява: „Нашият враг е Господ. Омразата към Бога е началото на мъдростта.“

„Маркс се възхищава на комунарите, които открито прокламират тези цели.“

Всички комунисти го правят. Какво излиза, какви са те? А вие, които им вярвате и сляпо ги следвате? В повечето случаи,без да имате ни най-малка представа за същността на комунизма. Обикновен сатанизъм.           


Защо Маркс заобикаля с мълчание тази сфера? Как е възможно, при целия негов гняв срещу „експлоататорите“, заради който гняв от страниците на „Комунистически манифест“ направо пръскат кървави слюнки, да не забележи кои са главните „експлоататори“ на „пролетариата“; на всичко отгоре, такива експлоататори, от чиято дейност фактически не произтича никаква полза, никакъв реален и материален продукт? Индустриалците, независимо от всичките им „лоши черти“ като алчност, социална безчувственост и т. н., все пак организират производството на материални блага, а и създават работни места, достатъчно е да си спомним един Хенри Форд, например. Банкерите обаче нищо не създават, само трупат „капитал“ в истинския смисъл на думата – пари, финанси, а Маркс някак не ги „забелязва“.

Защо не ги забелязва?

Днес, с примера на сегашната икономическа криза, виждаме съвсем нагледно, следейки новинарския поток, че именно банкерите са на върха на „капиталистическата“ финансова пирамида. Те имат решаващата роля в световните политически и социални процеси. Знаят се дори имената им: на самия финансов връх около 15 клана (семейства) от типа на Ротшилд, Рокфелер, Кун, Лейб, Шифт, Варбург, Морган и т. н. – а под тях: около 300 не чак толкова богати, но също твърде влиятелни рода.

Дори ние, обикновените хора, го забелязваме.

А един такъв „велик мислител“ като Маркс пуска това обстоятелство покрай ушите си – на всичко отгоре, ако пък се вгледаме в имената, ще видим, че по негово време фамилиите, родовете или клановете са пак горе-долу същите.
                                                                                     
                                                                                         
Маркс обаче не забелязва това – и стоварва целия си „исторически гняв“ срещу фабрикантите. Индустриалците.

Защо ли?

Няма как да знаем защо, понеже обяснението би могъл да го даде само той.

Но поне можем да предположим въз основа на появилата се и непрекъснато появяваща се информация в тази огромна световна библиотека, складирана в интернет.

Каква хипотеза се очертава, ако се ограничим само с няколко изречения в рамките на известните факти?                                                                                                                            
И тъй като Сътворението не е хаос, а съзнателно Божие действие, резултат от задълбочено обмисляне и проектиране –Божи промисъл, можем да заключим: Всяко революционно действие е насочено срещу Божествения ред на земята. Тъй като Бог е любов, а Сътворението е резултат от нея, излиза, че няма как революциите и революционерите да бъдат окачествявани с положителни оценки. Те са носители на отрицанието, на тъмната страна на живота, свързана не с любовта, а с нейната противоположност. А тя е омразата.

Значи, да въздигате паметник на революционери, е все едно да прославяте ненавистта. Няма как да бъде постигнат синхрон между любовта и омразата. Те са непримирими. Сигурно е, че любовта – Божествената искра, е по-силна.

А възможно ли е свестни личности да бъдат заразени с бацила на революцията? Може би, тъй катопротивоположностите се привличат… Но във всички случаи революциите са причинили злини – тежки беди, смърт и разорение – на милиони невинни хора. Някой да жалее за тях?


Известно е, че т. нар. „велика френска революция“, която започва разрушаването на християнска Европа (на финалния етап на това разрушаване сме свидетели самите ние) е организирана и финансирана именно от клана Ротшилд чрез илюминатите на Адам Вайсхаупт, промъкнали се в мрежата от масонски ложи на територията на Франция (всички по-видни водачи на тази касапница, наречена „революция“, са членове на масонската ложа „Девет сестри“, от която се пръква Якобинският клуб). Целта на Ротшилд в случая е ясна – разрушаване на държавата, ликвидиране на Църквата и присвояване на нейните богатства, а после назначаване на свои марионетки за управители на страната. Самото създаване и публикуване на идеологическата платформа на революцията – „Френската енциклопедия“, е невъзможно без твърде сериозно финансиране; да не говорим, че, замислена отначало като превод от английски на речника на Ефраим Чембърс, още по време на излизането на 35-те й тома, е била констатирана яростната й антихристиянска насоченост. За изворите на това финансиране можем само да се досещаме. Във всички случаи работата е продължила 25 години и е извършвана от многоброен екип, това са общо около 70 хиляди статии – следователно онзи, който е плащал, е бил твърде-твърде богат. Толкова пари по онова време са имали само лихварите, т. е. банкерите.                                                                                                                                                                            
Американският равин Хари Уетън възкликва: „Комунистическата душа е душа на юдаизма. Следователно излиза, че както в руската революция триумфът на комунизма бе триумф на юдаизма, по същия начин триумфът на фашизма е триумф на юдаизма.“

Дано вече ви бъде по-лесно да разбирате очакващите ви исторически истини.

И едните, и другите празнуваха 1 май – деня, в който през 1776 г. бившият юдейски йезуит Адам Вайсхаупт „Спартак”официално обявил основаването на Ордена на илюминатите. И в Москва, и в Берлин развяваха червени знамена. С договора „Рибентроп-Молотов” си поделяха огромни сфери на влияние


И така, нека се вгледаме в нишката на събитията…

1. Банкерският клан Ротшилд финансира и организира френската революция.

2. Твърди се, че същият банкерски клан финансира Карл Маркс. Тоест, спонсорира основоположника на борбата срещу „капитализма“, но срещу капитализма само под формата на капиталисти -индустриалци, не и на капиталисти-банкери.

Най-важната констатация: Маркс не закача банкерите.

3. Под влиянието на дейността на Маркс в цяла Европа (а по-късно и в цял свят) капиталистите-индустриалци получават неочаквано могъщ опонент за своята дейност в лицето на никнещите като гъби „пролетарски“, „комунистически“, „революционни“, „синдикални“ и всякакви там други организации от този тип. Тоест, капиталистите-индустриалци получават насреща си огромно историческо главоболие, което им виси над главата и ги държи в шах до ден-днешен. Дали това е добро или лошо, е отделен въпрос. Предполага се, че в крайна сметка е добро, защото така огромни човешки маси получават възможност да извоюват по-големи права и по-добри материални условия за живот.

Нека да е така. Засега констатираме само, че капиталистите-индустриалци получават огромно главоболие.

4. За разлика от капиталистите-индустриалци, капиталистите-банкери не получават никакво главоболие. Те продължават да си получават само едно нещо: своите лихви. Но неприятности с вече организирания и намерил идеологията си“пролетариат“ банкерите, за разлика от индустриалците, не получават.

5. Главоболието на капиталистите-индустриалци, наречено по-късно „международно работническо движение“, посредством дейността на Маркс е фактически създадено и финансирано от капиталистите-банкери.

6. Механизмът на действие при френската революция и „пролетарското движение“ е един и същ: отначало се финансира идеологическата платформа – при революцията това е Френската енциклопедия, при „пролетарската борба“ – „Капиталът“, а после вече върху тази идеологическа платформа се създават и финансират съответните организации, които започват да прилагат кървавата идеология на практика.

7. И френската революция, и комунистическите функционери се отнасят с еднаква омраза към християнството и Църквата. Тази тенденция в Европа продължава и до днес – през 2013 г. във Великобритания вече забраняват на християните да носят кръстчета и да осиновяват деца.

8. Съществува рисунка, направена от учителката по рисуване на Адолф Хитлер през 1908 г. Рисунката изобразява младия Адолф и Ленин, които играят шах в къщата на Ротшилд във Виена.

9. Банкерът от Уолстрийт Якоб Шифт – човек от обкръжението на Ротшилд, финансира руската революция през 1917 г.

10. Банкери от Уолстрийт, сред тях и Прескът Буш – баща и дядо на двамата американски преиденти Буш, който тогава е в управата на „Чейз Манхатън банк“, финансират политическата дейност на Хитлер. Като размер на спонсорирането се споменават 1 милион долара (в днешна стойност явно са доста повече). За тази си дейност през 1942 г. Прескът Буш е даден под съд, но ловките му адвокати успяват да го спасят. Ала все пак, за да бъде изправен на подсъдимата скамейка, е имало някакви мотиви, нали?
                                                                                                             


Толкова отдавна, преди повече от век и половина, не друг, а тогава все още бъдещият министър-председател на викторианска Англия, евреинът Бенджамин Дизраели е предупредил за задаващата се опасност:

„Но настоящето общество предпочете да преследва тази раса, която ще снабдява своите съюзници, избрани от самата нея. И какви се оказаха последиците? Те могат да бъдат проследени до списъка на разрушителните принципи, действащи в Европа. Избухва въстание срещу традицията и аристокрацията, против религията и собствеността. Разрушаване на семитските принципи, изкореняване на юдейската религия в нейната Мойсеева или християнска форма, на естественото равенство между хората и отмяната на собственост – всичко това е публично обявено от тайните общества, които сформират временни правителства. А всички те са оглавявани от представители на еврейската раса.

Богоизбраният народ си сътрудничи с атеистите; най-способните в трупането на имущество се съюзяват с комунистите; особената и богоизбрана [еврейска] раса докосва ръката на най-кирливите и низши европейски класи! И всичко това, защото искат да унищожат туй неблагодарно християнство, което им дължи даже името си. И чиято тирания повече не могат да понасят.“

Както и да увъртат, нито евреите, нито комунистите могат да избягат от присъдата на все още бъдещия лорд Бийконсфийлд – един от тях.


Нека спрем дотук. В интернет има прекалено много линкове по тези теми; който иска, може да се зарови в Google…

И да се опитаме да обобщим.

През ХVІІІ в. в Англия набира сила лихварският капитал, който концентрира сериозни финансови средства. Трябва обаче да се отчете, че този капитал е набрал сила и 2 века преди това, приблизително в средата на ХVІ-ти век, когато се е създала финансовата империя на Фугерите. Само, че тогава Фугерите се провалят и фалират по най-баналния начин: кралете и князете, които те са финансирали, просто отказват да си плащат дълговете. Как ще принудиш един крал или княз да ти плати? С какво? По какъв начин? Нали държавата, тоест властта с армията, полицията и всичките й останали реквизити, е негова – на краля, княза, тоест: ха християнския владетел?

И кланът Фугер се разорява, след което изчезва от историческата сцена. Причина – липсата на политическа власт.

Очевидно кланът Ротшилд е отчел горчивата поука от съдбата на клана Фугер – и след натрупването на капитал започва настойчиво да се домогва именно до политическа власт.

Дейността на масоните с тяхната идеология (отделен въпрос е как тази дейност и идеология се създават, организират и финансират) се оказва удобна платформа за пробив в политическата власт, като съответната конюнктура е създадена във Францияв средата и края на ХVІІІ-ти век.

Пробивът там е извършен; вярно, че Наполеон и след това Реставрацията забавят развитието на процеса – но, така или иначе, нанесената на Франция рана в историческа перспектива е смъртоносна , ако се съди по нейните гърчове в сегашната й агония, само 200 години по-късно. За някои 200 години са много време, за други малко – зависи от историческия мащаб, с който се борави.

Френската зараза плъзва в Европа – и по-нататък лавината става неудържима.

И все пак въпросът остава: защо в средата на ХІХ-ти век кланът Ротшилд финансира Карл Маркс и борбата срещу капиталистите-индустриалци?                                                                                                                                                                  
„В Болшевишката революция виждаме как някои от най-богатите и най-овластените хора финансират движение, което твърди, че самото му съществуване е основано върху концепцията за изземването на властта от Ротшилдови, Рокфелерови, Шиффови, Уорбъргови [в Германия Варбургови], Морганови,Хариманови и Милнърови. Но очевидно тези люде не изпитваха никакъв страх от интернационалния комунизъм. Тогава е логично да обобщим, че ако те го финансираха и не се плашеха от него, то бе, понеже го контролираха. Има ли някакво друго смислено обяснение?“


Като подчертаваме пак, че поне засега няма как да се установи със сигурност, може да се предоположи с голяма степен на вероятност следното: успоредно с лихварския капитал, който се движи изпреварващо във времето, от средата на ХVІІІ-ти век заедно с промишлената революция започва да набира сила и индустриалният капитал.

Фабрикантите. Тоест: организаторите на производството на материални ценности, които ценности след продажбата си носят пари.

Сиреч: носят капитал.

С други думи: зараждащата се индустрия отнема на лихварите (банкерите) приоритета в трупането на пари – сега вече не само от търговия и лихварство, но и от производството на материални вещи започват да се получават сериозни печалби.

Разликата обаче е не само в това – но се пренася и в етно-религиозна плоскост.

На християните в онази епоха, а и открай време, е забранено по чисто религиозни причини да се занимават с лихварство.

Затова и то става сфера, в която се вихрят… да го кажем по-меко и деликатно, нехристияни.

Самото име „Ротшилд“ („червен знак“) води названието си от червената звезда на Давид, която основателят на фамилията лепва над лихварската си кантора в Лондон.

И докато не съществува машинна индустрия, лихварите имат пълната гаранция, че единствени В света разполагат със сериозни парични капитали. Тоест: че са най-богатите. Но не просто най-богатите – а богати с пари. С капитал.

Да, вярно, аристокрацията, тоест, върхът на християнската властова пирамида, също разполага с богатства. Но основата на тези богатства са земи, замъци, дворци, от които чисти пари се получават единствено чрез селскостопанска продукция. Печалбата от тази продукция не е кой знае каква. Стига за издръжка на именията (и то не винаги!) – но не повече.

Появата на индустрията обаче променя тази ситуация. Сега вече, чрез машинното производство, християни получават неочакваната възможност също в кратки срокове да натрупат сериозно богатство, и то в пари. В капитал. Масовото производство и съответно масовите продажби на произведеното дават тази възможност. Лихварският (банкерският) капитал се оказва застрашен да бъде изтласкан от лидерската си позиция в света на парите. Колкото повече се разгръща производството, колкото повече стоки бълват никнещите като гъби фабрики по цяла Европа – толкова повече пари започват да се стичат в касите на индустриалците.

Които индустриалци в преобладаващата си част са християни, понеже индустрията, трудът и неговото организиране не са забранена зона за християните, каквото забранена зона е лихварството.

Тоест: християните започват да забогатяват.

И банкерите се виждат принудени да измислят начин, по който да нанесат удар срещу индустриалците, за да не им позволят да ги изместят от върха на финансовата пирамида.

А и да ги държат под контрол чрез непрестанната възможност работниците да бъдат вдигнати на поредния бунт или стачка, или революция.

Ето защо капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХІХ-ти век финансира Карл Маркс, който създава идеологическата база за разрушаването на европейското християнско общество.
Също както капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХVІІІ-ти век финансира Дени Дидро и другите от бандата, създали „Френската енциклопедия“, която пък разрушава френското (най-силно по онова време!) християнско общество.                                                                                                                                                                                                       
Как Маркс обслужи интересите на финансовия капитал                                                                                                                                             


“Omnis distaedere pecunia nunquam” – „всичко омръзва, парите никога“. Нали знаете – каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари.

Още далеч назад, преди да са сънували Октомврийската „революция“, бъдещите болшевики бленували богатства. Ето какСолженицин описва един от водещите социалисти, Александър Парвус: „Отчаян революционер, ръката му не трепвала,когато разрушавал империи. И страстен търговец, чиято ръка треперела, докато броел пари. Ходел със скъсани обувки и протрити панталони, но още през 1901 г. в Мюнхен убеждавал Ленин: „Трябва да забогатеем! Парите са най-великата сила.“

А тогава, в страшните дни и години след болшевишкия метеж в Русия, ленинците били готови на всякакви предателства и зверства, но не срещу 30 сребърника, а за многократно повече. Прочутият икономист Джон Мейнард Кейнс обяснява: „Говори се, как Ленин обявил, че най-добрият начин за ликвидиране на капиталистическата система е съсипването на валутата. Посредством продължаващ процес на инфлация правителството може тайно и невидимо да конфискува значителна част от имуществото на своите граждани. С този метод то не просто конфискува, а конфискува неограничено и деспотично. И докато този процес разорява мнозинството, той обогатява малцина… Процесът ангажира на страната на разорението цялата скрита мощ на икономическите закони. И го прави по начин, който може да бъде разгадан от един човек на един милион души.“
Нима това не е образец на истински, образцов ротшилдизъм.     
                                                                                                                                 
Идеологът на комунизма скрил от обществото факта, че има и друго производство – печатането на пари, и то е привилегия на евреите.

Карл Маркс смятал за свой гений Ротшилд, боготворил клана.

Думите на Хайнрих Хайне: „Парите са бог в нашето време и Ротшилд е неговият пророк” не са загубили актуалността си и днес.

Маркс – Мозес Мордехай Леви, бил внук на равин и живеел в града на клана Ротшилд, който го издържал като многодетен баща чрез подставено лице. Ротшилд плащал на Маркс, за да отклони вниманието на обществото от печатането на парите и да го насочи към второстепенните средства за производство и потреблението. Той скрил истината, че освен производството на стоки (за които разсъждавал основно), съществува и особен вид производство – производството на пари и ценни книжа, че освен производствен капитал, получаван с труда на работниците, съществува и по-ефективен капитал – финансовият, спекулативният, който се получава от въздуха, чрез обикновеното печатане на хартия, с производството на хартиени парични знаци; т.е. съществуват капиталисти банкери, които печатат пари, и други, които не са съвсем капиталисти, защото вземат заеми от капиталистите банкери, които във всяка страна се занимават с главното производство – производството на пари.
                                                                                                             


Как водещите болшевики съчетавали своята пристрастеност към материалното и по-специално към парите и насаждането на ненавист спрямо „имащите“ класи? Ами не им било трудно, защото, като евреи, били отгледани в среда, която чрез религията си лесно намирала оправдание на подобна непоследователност в поведението. Отново внукът на равини Карл Маркс ни дава ключа за разбиране на еврейското лицемерие, родено от талмудския материализъм. Той пише:

„Да потърсим тайната на евреина не в неговата религия – да я подирим в истинския евреин. Каква е светската основа на еврейството? Практическата необходимост, свръхкористта. Какъв е светският култ на евреина? Спекулата. Кой е неговият светски бог? Парите… Организация на обществото, която би отстранила предпоставките за спекулата, а следователно и възможността за спекула, такава организация на обществото би превърнала евреина в невъзможен.“

По онова време Маркс смятал, че евреинът ще „заработи за освобождението на човека и ще се бори против крайната степен на практическото си самоотчуждение“. Това проявление на „еврейската асоциалност, доведена до настоящото си равнище на историческо развитие“, „трябва да се разпадне“.

Досещате се, че когато е написал тези свои схващания, Мордехай Леви, формално покръстен под името Карл Маркс, все още не служел на Ротшилдови.

Уви, в този случай се оказал слаб пророк. Вместо това евреите-болшевики достигат до своята крайна изолация от останалата част на обществото. А изкуствено заченатата в лабораториите на техния интернационален финансов елиткомунистическа върхушка се обособява в един свръхелит, сполучливо наречен номенклатурна класа. Това беше класата на държавните капиталисти, които разполагаха с уж общонародните средства за производство като със собствени.Макар да не ги притежаваха официално и да не бяха положили и секунда труд за тяхното придобиване. По същия несправедлив и безмилостен начин те владееха народа и се разпореждаха с него така, както някога римските патриции са разполагали с живота на своите роби.
Лишен от собственост, смазан от страха от беззаконията и насилието (обусловения от Ленин и Троцки червен терор), руският народ беше обречен на подчинение и послушание.
                                                                                                                       
Днес един банкер може да се обади по телефона, за да му напечатат поредния милиард долара.

Идеологът на комунизма К. Маркс скрил също, че производството на парите контролират евреите и целият капитал затова е еврейски.

Маркс развил тази икономическа теория в социалната област, като наблегнал на „класовата борба”, която засягала обаче само „гоите” (т.е. неевреите), затова получил бонус, който някои изследователи наричат обикновена еврейска хитрост и коварство.

Маркс демонизирал буржоазията като „капиталисти”, като по този начин отвличал вниманието от реалния капиталист-банкер.

Маркс ни внушава ужасната картина на капитализма: мазен и дебел капиталист с цигара в ръка, който изхвърля работника и семейството му на улицата.

Но дали е така всъщност?!

По времето на Карл Маркс философите мълчат, когато става дума за паричния въпрос.

Паричният въпрос не предизвиквал у Маркс някакви противоречия, дори за него парите не съществували.

Колосалният икономически факт на струпването на огромен капитал в ръцете на клана Ротшилд, преминал незабелязано край Маркс.

Нима Маркс и Енгелс не забелязват, че финансите управляват всичко, включително и капиталистическото производство?!

Така е било винаги, още преди тях: финансите са първият инструмент на еврейската революция и Коминтернът бил тяхна играчка.

Но двамата философи и учени не посочват този факт и не го обясняват, а обратното, използват таланта си, за да скрият от масите истината за интересите на еврейската революция. Те не виждат как банкерите са хванали за гърлото не само работниците, но и предприемачите и в крайна сметка отнемат вече построените и готовите предприятия.

Заводите Форд, компаниите Сони, Тойота, Мерцедес и Дженерал Мотърс, независимо кой и кога ги е основал, се превръщат в крайна сметка собственост на банкери.

Днес всяко предприятие в капиталистическия свят става собственост на банкери.

В днешния свят всичко принадлежи на банките, всичко е банкова собственост.

Идеите на Карл Маркс не са съвсем оригинални; някои от тях е заимствал от Мойсей Хес.

Днес човечеството е наясно, че който печата парите, той владее света.

Маркс бил приятел и ученик на Мойсей Хес, който оказал огромно влияние върху всичките събития с няколко века напред. Той създал трите идеологически движения в ХХ век: комунизма, националсоциализма и ционизма.

Комунизмът и националсоциализмът вече изживяха времето си и позволиха на третия да процъфти.

Мозес Хес (Моше, Мориц или Мойсей) живял 62 години (1812-1875 г.). Той е един от първите немски социалисти, оказали влияние върху Карл Маркс и Фридрих Енгелс, един от основателите на вулгарния комунизъм. Той е немски еврейски философ, младохегелианец, автор на термина „отчуждение”, един от ранните предвестници на ционизма, по-точно на неговото социалистическо направление.

Мозес Хес е роден в Бон; родителите му в интерес на бизнеса се преместили в Кьолн и до 14 години Хес живял у дядо си търговец, който познавал Тората и го възпитал в духа на ортодоксалните еврейски традиции. По-късно, реагирайки на бурно развиващия се антисемитизъм в Европа, Хес изразявал състрадание към събратята си.

В книгата си „Рим и Йерусалим” Хес застъпва идеята, че първоначалната движеща сила в историята на човечеството е расовата борба, а класовата е вторична; двете „световни исторически раси” – арийците и семитите, с обединените си усилия в областта на културата създали съвременното общество: първите – със стремежа си да обяснят и украсят живота, вторите – като го превръщат в свещен и внасят в него моралното начало.

Различието между расите не означавало, че се делят на висши и нисши.

Следователно няма оправдание някоя от тях да бъде дискриминирана и потисната.

Трудовете на Хес и неговата личност били оценени, когато разцъфтял ционизмът.

Идеите му дали отражение на ционистките лидери Ахад Ха Ам и Теодор Херцел.

В последно време във връзка с икономическата криза се засили интересът към марксизма, защото Маркс е единственият икономист, който създал цялостна, непротиворечаща на здравия смисъл, глобална теория за икономическия живот.                                                                                                                                                                              

Първоначално най-облагодетелстван бил евреинът Арманд Хамър. Той прекарал целия си живот като атеист, изповядващнаднационалната любов към печалбата. Към края на земните си дни магнатът се сетил за юдейските си корени и се завърнал при тях. Дори на стари години се обрязал – духовно. Понеже родителите му сторили това физически според юдейската традиция, когато бил на седем дни. На стари години Хамър изпълнил обреда Бар мицва, нали такъв бил договорът на Аврам сЯхве-Йехова, т. е. заветът? И приел името… Аврахам Бен Йехуда Макаби.

Американският милионер първоначално опитал капитализма в социалистически условия, като открил фабрика за производство на „най-необходимото в разорената страна“… моливи?! Вождът на световния пролетариат му станал съдружник. Ала това била просто камуфлажна акция, която прикривала истинските му бизнесцели.

Скоро находчивият бизнесмен се захванал с петрола. И натрупал огромно състояние. Изградил си образ на ценител на изкуството и благодетел. Предлагам следния любопитен цитат: „Арманд Хамър беше един от най-добрите приятели на Ленин. С негова помощ стана мултимилионер. Доста по-късно този евреин цинично призна в своя книга: „Как да станеш милионер? Съвсем просто. Трябва да дочакаш революцията в Петроград, да се облечеш по-топло, да заминеш за Русия, където да купуваш и продаваш.“
Хайде вървете на манифестация, червени другарки и другари!



Капитализмът с неговата свободна конкуренция завършил около 1870 г. Смени го империализмът със срастването на държавата с монополите и войните за преразпределяне на света. Войните се превърнаха в основен метод за решаването на икономическите проблеми (Хитлер води войните си в епохата на империализма). Империализмът завърши преди 50 години. Той беше сменен от някаква нова формация, която още не е изучена.                                                                                            
Маркс имаше една глобална грешка. В историческия процес стана ясно, че държавата, по-точно държавната бюрокрация, е по-лошият експлоататор от буржоазията, защото държи монопола в наемането на работната сила, която може единствено да разчита на държавата. Това Маркс не го е знаел, затова виждал спасението в социализма. В трудовете му капиталът расте за сметка на експлоатацията на малцинството над болшинството, чрез присвояването на средствата за производство и печалбата, произведена от пролетариата. Това са изводите от всичките революции през ХХ век.

Но на управниците това не им харесва. Оттук идват опитите да се създаде непротиворечива икономическа теория, в която нищо да не се говори за експлоатацията, а капиталът да се увеличава от само себе си; то това му е и работата – да се трупа.

Управниците плащат за такива глобални теории, за тях дават и Нобелова награда за икономика.
 
                                                 
                                    източник: Любомир Чолаков                                                                                                                                                          


Карл Маркс е бил вярващ, а не атеист. Макар, че той се е отрекъл от Бога и е станал последовател на Сатаната, той си остава вярващ, защото Богът и Сатаната съществуват едновременно. Защо тогава Маркс създава комунистическото движение и убеждава толкова много хора да станат атеисти? Отговорът е – бащата на комунизма е бил Сатанист, който е проповядвал комунистическата идеология базирайки се на лъжите за атеизма, защото е знаел, че иначе не може да накара хората да последват Дявола – те не биха отишли с него в преизподнята. Сатанистът Маркс е искал цялото човечество да отиде с него в Ада, като с комунизма е целял унищожаване душите на хората индивидуално.

От поемите и пиесите на Маркс е явно, че той е ненавиждал комунизма. Той дори е наричал своите комунистически книги „изпражнения” и „свински четива”. Това четем в материала на вестник „Епохални времена“:
ЗАЩО МАРКС Е ИЗЛЪГАЛ ЗА КОМУНИЗМА? Във връзка с 6-годишнината от публикацията на Epoch Times, „Девет коментара за комунистическата партия” (линк) , в Лос Анжелес бе проведен форум. Участниците дискутираха силното въздействие, което са оказали 9-те коментара върху бъдещето на Китай. Те отбелязаха, че Карл Маркс е бил Сатанист, който е проповядвал комунистическата идеология базирайки се на атеизма, което говори, че комунистическата идеология е базирана на лъжи.

–––
На 6-годишнината от „9-те коментара за комунистическата партия”, китайците, отказали се комунистическата партия и нейните дъщерни организации, станаха 84 милиона. По време на форума, проведен в Културния център „Weber” в Лос Анжелес, Лан Шу, старши коментатор от радио Sound of Hope, разкри фундаменталната причина за комунистическия бич над човечеството, базирайки се на факта, че бащата на комунизма, Карл Маркс, е бил Сатанист.
Лан каза: „Маркс не е бил атеист. Това е най-важният момент, защото Богът и Сатаната съществуват едновременно. Макар, че той се е отрекъл от Бога и е станал последовател на Сатаната, той си остава вярващ, и не е атеист. Защо тогава Маркс създава комунистическото движение и убеждава толкова много хора да станат атеисти?”, запита Лан.
В поема, озаглавена „Бледата девица”, Маркс пише: „Моята душа, някога предана на Бога, е избрана за Ада”. Той пише също така в пиесата „Оуланем”: „Бездната зее тъмна за двама ни. Ако ти потънеш, аз ще те последвам с усмивка. И ще ти прошепна ‘Долу! Ела с мене, другарю!‘ ”
Лан смята, че като последовател на Дявола, Маркс е искал да унищожи човечеството, като унищожава душите на хората индивидуално, пояснявайки: „Той е знаел, че не може да накара хората да последват Дявола, защото те не биха отишли с него в Ада. Затова е излъгал, като е казал, че иска да създаде атеизма”.
От поемите и пиесите на Маркс е явно, че той е ненавиждал комунизма. Той дори е наричал своите комунистически книги „изпражнения” и „свински четива”.
Д-р Чу Дженг, представител на Epoch Times, каза: „Тъй като комунизмът е култ, Бог ще даде изход на хората, които знаят за природата на комунизма, за да им помогне да не отидат с Маркс в Ада. Това е надежда, дадена на китайския народ с вълната за отказване от Китайската комунистическа партия, инициирана от 9те коментара”.
Д-р Чу каза също така, че след прочитането на 9те коментара и знаейки за преобразяването на Маркс, хората ще знаят какво в действителност е Марксизма. На повърхността ККП функционира като политическа партия, но всъщност тя е контролирана задкулисно от зъл призрак.
Уу Фан, гл. редактор на сп. China Affairs, каза, че 9те коментара имат огромна значимост в разобличаване на злостта и произхода на комунизма. Уу каза: „За да разбере човечеството какво действително трябва да направи, и да се унищожи Марксизма, хората трябва да знаят за неговия произход. Те ще разберат, че става дума за борба между Бога и Сатаната, за битка между доброто и злото”.
Преди 6 г. публикуването на 9те коментара постави началото на духовното пробуждане на китайския народ да отхвърли ККП. Започна вълната за отказване от ККП и нейните организации. Днес изобличаването на злостното преобразяване на Маркс дава на хората да видят по-ясно злия произход на комунизма.
Лан Шу призова онези, които още не са се отказали от комунистическата партия и нейните организации, да си помислят добре, като каза: „Ако не се откажете, къде ще отидете? Маркс е искал цялото човечество да отиде с него в Ада. Вие бихте ли искали да отидете при него?”
NTD репортери: Джоу Юлин и Ли Юе, Китай
http://www.epochtimes-bg.com
                                                                                                                                                                       


Заслужаващо внимание обстоятелство е, че почти през цялата история на т. нар.„марксическа литература” същата се е занимавала почти изключително с учението и теорията на марксизма, при което напълно преднамерено е била игнорирана личността на самия Карл Маркс, като както привържениците, така и противниците твърде често са предпочинали „да прикрият (притулят) Маркс зад марксизма”. Впрочем, самата склонност дадена конкретна личност да бъде оставена да се скрие зад развитите и обосновани от нея теории или зад умуванията върху икономико-обществените отношения, е същностно заложена в самата тъкан на марксисткото учение. Освен това в случая с Карл Маркстрябва да се има предвид и фактът, че поради политически причини неговият портрет по традиция винаги е бил рисуван чрез прилагането на принципите на иконографията и пренебрегване на принципите на агиографията,като тази традиция е била положена още от първия негов биограф, Франц Меринг, който в интерес на историческата политическа мисия на пролетариата е бил приложил максимални усилия да ретушира портрета на идола на работническата класа. Освен това, когато през 1913 г. Август Бебел и Едуард Бернщайн предприели издаването на кореспонденцията между Маркс иЕнгелс, която е била и е един от най-важните документални източници за двамата, по настойчивия съвет на Меринг това е било станало чрез радикални съкращения и смислови редактирания. Което е било станало така, тъй като според Меринговите схващания „такъв, какъвто сам Маркс се изявява, той не бива да бъде. Маркс, откривателят на непогрешими, действуващи с абсолютна сигурност обективни закони, за да бъде източник на непогрешимост, трябва да бъде освободен от всякаква негова лична субективност”.

След около две десетилетия създателят и първи ръководител на Московския институт за изучаване на творчеството на Маркс и Енгелс („Институт Маркса и Энгельса”) Давид Борисович Рязанов (истинската фамилия на когото, всъщност, е била Гольдендах) (1870-1938), си позволил да публикува въпросната кореспонденция без съкращения, наскоро след това безследно изчезнал в архипелага ГУЛАГ, а публикуваният от него изключително богат материал останал напълно недостъпен и неизползуван цели три десетилетия.

Разбира се западните леви либерали използували това обстоятелство и веднага след Втората световна война Исай Берлин разпространил образа на„хуманистичния Маркс” (чийто идеи, обаче, впоследствие били„деформирани и изопачени” от Владимир И. Ленин и най-вече от Йосиф В. Сталин<).



Любопитно е, също така, че обръщайки специално внимание на прометеевския лайтмотив на ранните поетични опити на Карл Маркс, неговите биографи откриват в тях предисторията и генеалогията на марксовото революционно вероизповедение, несдържаната враждебност към филистерството и стремежа да се изгради собствен свят чрез унищожаването на съществуващата действителност; впрочем, в една от неговите стихотворни изяви биографите откриват драматургичен фрагмент, в който поетичният герой, воден от презрението си към света и хората, желае да унищожи целия свят и после сам да потъне в нищото.

Всъщност може да се каже, че визираният от Ф. М. Достоевски „вечен стремеж на човечеството” „да устрои съществуването си без Бога”, при това „завинаги и докрай”, е намерил своя най-завършен израз именно вдоктрината на Карл Маркс за историята, класовата борба и социализма.

При това още от най-ранна детска възраст Карл Маркс е бил започнал да пише стихове и е бил написал огромно количество (три томове ръкописи) поеми, тематичното центриране на които е било в областта на любовта, песимизма и ОМРАЗАТА КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО, прехласване пред покварата и насилието, СДЕЛКИТЕ С ДЯВОЛА и РАЗРУШАВАНЕТО НА СВЕТА.

Всъщност, може би двете официално публикувани през 1841 г. негови поеми под общото заглавие „Диви песни” най-точно характеризират дивашкото състояние на неговия дух. В тях той определя хората като приковани, пречупени, наплашени и опразнени от съдържание, в контекста на което пламенно цитира тирадата на Гьотевия Мефисто, че „Всичко в този свят заслужава да загине”.

Впрочем, дори и тогава, когато вече е бил престанал да пише стихове и въображението му е било заето единствено от политическите му виждания, същите са встъпвали в произведенията му като включени в един безкраен валс на апокалиптични видения за гигантска катастрофа, надвиснала над съществуващия ред, а конкретните очертания на най-типичната картина на тези видения е намерила своя израз преди всичко в „Манифест на комунистическата партия” и „Капиталът”.

Апокалиптичният тон на младежките поеми на Карл Маркс витае, съща така, и в„Немска идеология”, където той говори за „Страшния съд”, когато градовете ще се гърчат в огнените пламъци, които ще опърлят небесата, за залповете на оръдията и скърценето на гилотината, за крясъщите на настръхналите тълпи и за обесеното на уличния фенер индивидуалистично съзнание. Същият апокалиптичен тон се съдържа и в неговата ужасяваща реч от 14 април 1856 г., в която определя историята като съдия, а пролетариатът – като неин палач, и визира терора и белязаните с кървави кръстове домове.

А, строго погледнато, всичките тези апокалиптично-поетико-театралистични и метафорични картини, които неизменно пронизват цялото творчество на Карл Маркс, колкото и да са впечатляващи, омайващи и внушаващи „неизбежния крах на капитализма”, въпреки опитите на автора им да бъдат представени като основани върху реални исторически, политически и икономически анализи, все пак винаги са били твърде далеч както от онова, което традиционно е считано за философия, така и от онова, което е считано за наука.



За да задвижи и пусне в атака своята „интелектуална машина”, Карл Маркс като правило винаги търси и намира някакъв морален претекст, и пак като правило като такъв на преден план бива изтъквана неговата съвсем неприкрита и породена от собствения му икономически бит лична ненавист към реалните собственици на парите; които собственици, като правило, почти винаги – и преди него, и след него – са били определяни като принадлежни към т. нар.„еврейски проблем”.

И в този контекст съвсем не е случаен фактът, че първите две сериозни марксови есета са били посветени именно на така визирания „еврейски проблем”. Впрочем, никак не е случаен и фактът, че всичките привърженици наКарл Маркс и на марксизма са, в една или друга степен, повече или по-малко, формирани и настроени именно като антисемити.
                                                                                                               
                                                                                                                                                             
Любопитно е, че когато през 1843 г. Бруно Бауер публикувал своете есе, в което приканвал евреите да се отрекат напълно от юдаизма, Карл Маркс побързал ентусиазирано да се присъедини към идеята, която изцяло одобрявал, като не бил съгласен само с предложения от Бауер „Изход”. Така: докатоБауер смятал, че антисоциалната природа на еврейството е основана върху религията и поради това тя може да бъде отстранена чрез изтръгване на евреите от техната вяра; то Карл Маркс е обосновал тезата, че същинските причини за „еврейското зло“ са основани върху техната обществено-икономическа същност и позиция, че навсякъде по света еврейството е символ на меркантилизъм, че„фактическият земен бог” на еврейството са именно парите, който именно бог именно евреите, макар и бавно и постепенно, са били наложили като бог на цялото общество; и че именно заради този „Израилев бог” в целия свят хората фактически са десакрализирали и обезценили всичките свои светини, като са ги превърнали в търговска стока. Според Карл Маркс именно евреите са виновни и отговорни за тоталната поквара, обхванала не само християнския свят, но и превърнала целия свят в една голяма борса, в която политическата власт не е нищо друго, освен действуващ от името на парите „пълномощник”. И че, следователно, „Изходът” от това състояние на нещата трябва да бъде икономически, а не религиозен; и че за да се направи еврейството невъзможно, е необходимо да бъдат унищожени парите като негови същински предпоставки, след което от самосебе си ще отпадне не само еврейската религия, но и християнството като изопачена версия на еврейството. Така, фактически, самият въпрос за несъвършенството на света е сведен до най-примитивно обоснован антисемитизъм.

Тъй като, обаче, през следващите три години след публикуването на своите антисеметски есета Карл Маркс проумял, че в статуса им на „опетнени от парите” на сцената са встъпили не само евреите, но и т.нар. буржоазия, и че в статуса й на „изкупителна жертва” е встъпил т.нар. пролетариат, неговото морално вдъхновение получило нови импулси, и така той разгърнал своята поетическа, историческа, икономическа и философска аргументация, обосноваваща предстоящата апокалиптична криза, в която пролетариатът, който няма история и не се подчинява на историческите закони, ще встъпи на сцената като „Изкупител”, който ще сложи и наложи „край на историята”, като чрез сила ще „разбие” или „разтвори” класовото общество, превръщайки го в безкласово.

При това изключително любопитен е фактът, че тази негова теза е почти пълно и точно копие именно на еврейското схващане за Месията като Изкупител; и че в тази теза „Революцията” е представена като състояща се от два елементи:Интелектуалците и свързаната с тях Философия като „нейно сърце” иелитен армейски корпус</i, и Пролетариатът – като нейна ударна пехота.
[Стр.85-86, 88, 97, 101-102, 103-104 от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). НОВОТО ВРЕМЕ. Книга 3, том 9. – София, „Янус“, 2010. – 412 с.]
                                                                                                     
                              


Роденият в Румъния американски пастор Ричард Вурмбранд, който е от еврейско потекло, но е приел Светия Кръст, доказва, че „Оуланем“ е анаграмата на Мануел – което е варианта на Емануел – кръщелното име на Исус Христос, означаващо „Бог с нас“. Тези преобръщания на светите имена за християните са стандартна практика в сатанистките култове. Авторът е категоричен, че Маркс бил сатанист. Същото твърди и Робърт Пейн, редактор на сборника “Непознатият Карл Маркс“.

В стихотворението си „Цигуларят“, посветено на неговия баща, авторът на „Комунистическия манифест“ пише дословно:

„Как тъй! Потъвам, пропадам непрестанно.

Кръвта ми черна съсича твоята душа.

Тоз бог изкусен ме не ще,

нито за мен да знай желай.



Докле сърцето ми плени, и ме замая:

със сатаната сборих се, и удар му нанесох.

Изписа знаците си той, тоз час за мене идва.

В бърз марш към края си съм устремен, но пък свободен и блажен“.

Ето я пряката връзка с юдаизма – сатанинската религия: „И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя,че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.

И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога,та и човеци ще надвиваш.

Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.“

Юдаизмът забранява произнасянето на името божие. То е известно като четирибуквие – Яхве – יהוה. Това е богът, който се плашел от светлината. Това издава че живеел в тъмнина. Сиреч бил богът на мрака. Неговото име е сатана. За масоните –Луцифер – носителят на светлината в тъмата на подземното царство.

Марксистите вярват в откровен сатанист, който наричал християнството „неморална религия“. Тукашният „елит“ е марксистки. С други думи – служи на сатаната, а не на християнския народ. Явно така ви харесва.

Световната революция продължава…
                                                                                                                                                   


Както е „установил“ главният официален комунистически идеолог Карл Маркс, докато плагиатствалсвоя учител по диалектика Хегел:
„Историята се повтаря – първо, като трагедия, а след това – като фарс.“
Точната фраза, с която започва едно от Марксовите съчинения, е:
„Някъде Хегел казваше, че големите исторически факти и персонажи се повтарят.“ Той е забравил да добави: „Веднъж като трагедия и още веднъж като фарс.“

Omnia fuêrunt – всичко е било…

На свой ред Джордж Оруел ни е завещал неотменимата, вечно валидна максима:

„Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“

Не останаха човеци. Няма кой да го разбере…
                                                                                                                                    http://diagnosa.net/                                                 

Няма коментари:

Публикуване на коментар