Последователи

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Шива, който е проявление на НАДА, БИНДУ и КАЛА


                                                                                                                  

Двете устни на човека представляват Шива и Шакти. Движението им представлява съвкуплението между Шива и Шакти. Произведения по този начин звук е в природата на “семето”. Така получената Мантра-съзнание изглежда като “син” на ученика. Това е еманация на ученика, създадена да облагодетелства единствено самия ученик. Всички Мантри са в тялото като форми на съзнанието. Когато Мантра се практикува така както следва, тя съживява умствените впечатления или спомените без значение колко назад във времето и в умственото тяло се получава обект. Същността на Мантра практиката се състои в следното: “Когато Върховната точка “покълва” за да създаде три неща /Бинду, Нада, Биджа/ - тогава възниква и онзи външно неизявен звук наречен звукът-Брахман” /Кундалини йога/. Този звук който всъщност е Върховната точка и следователно е всепроникващ в човешкото тяло, най-напред се появява муладхара чакра. Казано е: “в тялото в муладхара първо идва въздухът. Когато човек иска да каже нещо, той въздейства върху този въздух чрез съзнателно усилие и това въздействие е всепроникващият Шабда-Брахман” /Кундалини йога/.


Звукът-Брахман се изявява външно благодарение на “въздуха”, този “въздух” стига до пъпната област и се съединява с умственото тяло. Това е първия етап на звукът-Брахман. Следващия етап, изявеният външно звук се издига до сърцето където се слива с интелекта. От тук същия този въздух стига до устата и бива произнесен така, че да бъде доловим за слуха. На този етап звукът- Брахман се нарича реч. Звукът бива попиван отново по обратния ред. “Този, който познае великия Бог на словото ще познае и недиференцираното просветление на “Аз-а”, който не може да бъде засегнато нито от думи, нито от каквото и да било друго нещо” /Йогакундали-упанишада/.
                                                                                                                                                                        
1. Първоначалният Гуру на всяка Йога
е Шива, който е проявление на НАДА, БИНДУ и КАЛА. Нада означава звук или вълнова енергия. Бинду е точката. Тук точката се отнася за центъра или ядрото. Кала е трансценденталната вибрация.
Тя завършва в едно безкрайно, безпространствено и недвойствено състояние. Нада и Бинду са Шива и Шакти. Бинду може да се сравни с ядрото в атома. Нада са електроните. Нада са електроните, които се въртят
около ядрото. Енергията е Кала. Ако Нада и Бинду се променят в своята дължина на вълната, възниква енергия: чиста вибрация. Шива е сгъстил всичко: Нада (звуковата енергия), Бинду (статичната енергия) и Кала
(трансценденталната енергия). Този, който се отдаде завинаги на това, постига съвършеното състояние [освободен от Майа].
Коментарът на Брахмананда: Тази глава е посветена напълно на Раджа Йога. Нада е мистичен звук, подобен на провлечения звук на камбана. Той се представя чрез полукръга в ОМ. Бинду е звука "м" на Анусвара в Пранава. Кала е особеност на Нада.                                                                                                             
2.В Раджа Йога има 8 стъпала: Ние говорихме за асани, пранайама, дхарана, дхйана и т.н. и сега идваме до Самадхи, последния стадий. Според Хатха-йога тези 8 стъпала не са нищо друго освен напредък на пранайама.
Това означава, че когато праната спре в Сушумна за определено време, това се нарича пратйахара, ако се задържи малко по-дълго, това се нарича дхарана
(концентрация), ако праната остане още по-дълго в Сушумна, това се нарича дхйана (медитация), и при едно още по-дълго време се говори за самадхи.
Казват, че самадхи побеждава смъртта, тъй като вие сега разбирате, че не сте вашето тяло, а Безсмъртният Аз. Нашата цел е това Ананда или Блаженство.
Това върховно блаженство - да бъдеш съединен с Атман - е Сат-Чит-Ананда (съществуване-знание-абсолютно блаженство) или Бог. Както капка вода се
смесва с океана и става самия океан, така индивидуалното се съединява с Върховното.                                                                                                                                                                               3. и 4. Раджа Йога, Самадхи, Унмани, Маномани, безсмъртие,
концентрация, Шунйашунйа (празнота и все пак непразнота), Парамапада (върховното състояние), Аманаска (преустановена дейност на ума] , Адваита (недуалиетичен), Нираламба (без опора), Ниранджана (чист), Дживанмукти (освободено състояние), Сахаджа вастха (естествено състояие) и Турйа - всички тези изрази означават едно и също. Самадхи има различни имена - всички току що назовани. За Раджа
Йога се говори, когато умът е спокоен, без никаква вълна, Самадхи е състоянието, в което умът спира всяка дейност и можете ясно да видите вашия Аз (Атман) респективно, когато сте едно с Брахман. Унмани е Хатха-Йога Самадхи и сочи състоянието, в което праната и апаната се съединяват и
достигат по-високите чакри. Маномани означава буквално преведено: "Това, което доставя радост на ума" - а единственото, което доставя истинска радост
на ума, е Азът, Атман. Безсмъртие се отнася до отъждествяването с Атман,  което, се постига чрез трансцендирането на тялото. Концентрация е онази,
насочена към Атман: "Аз съм Брахман", Шунйашунйа означава празнота и непразнота, понеже в това състояние не съществуват време, пространство и причинност, но въпреки това човек притежава чисто съзнание и внимание и
чувства съвършено блаженетво и щастие. Парамапада означава "върховното състояние". Аманаска идва от "манас ", което означава "ум"; "А" означава "не". Когато няма ум, няма също и време, няма пространство, няма причинност. Адвайта, недуалистичното състояние, се нарича също
Асампраджната самадхи. Нираламба: В това състояние Атман или Брахман прониза всичко, то е навсякъде, то носи всичко. Ниранджана: чисто съзнание. Дживанмукти е освободеното състояние. Сахаджаьастха е естественото състояние: Сат-Чит-Ананда. Турйа е свръхсъзнателното състояние. Всички тези понятия се отнасят до едно и също нещо.
                                                                                                                                                   5. Когато праната и ума (манас) са унищожени (абсорбирани), хармоничното състояние, което произлиза от това, се наричаСамадхи.
Бъдат ли спрени праната, която причинява вдишването и издишването,  и апаната, която стига до половите органи и причинява мисли, оставащото състояние е Аза "Аз съм". Също и това се нарича Самадхи.
7. Това състояние на равновесие се довежда чрез съединяването на Дживатман и Параматман, както и чрез ликвидирането на всички мисли.  Дживатман е индивидуалната душа. Тя се съединява с върховния
Брахман или Параматман, или Бог. Когато стане това съединяване, ние можем действително да твърдим, че "Аз" и моят Отец сме Едно. "Аз" е индивидуалното, Отец е върховното. Това съединяване се нарича Самадхи.
8. Този, който познава великолепието на Раджа Йога, постига чрез милостта на Гуру: Джнана, Мукти, Стхити и Сиддхи.
Коментарът на Брахмананда: Джнана е прякото познание на собствения Атман като Парабрахман; Мукти е Ведеха мукти, Стхити е Дживанмукти и Сиддхи са Анима и т.н.
Когато Раджа-йогите постигнат пълен умствен контрол, те достигат безсмъртното състояние.
                                                 9. Когато Кундалини се е издигнала чрез различните асани, кхумбаки и мудри, праната се абсорбира вШунйа (Брахмарандхра). Чрез асаните се регулирата праната. Асаните предизвикват отклоняване на праната от една област към друга; те повишават или редуцират вибрационното ниво или зареждат специална област. Асаните, които
упражняват натиск върху слънчевия сплит, повишават вибрационното ниво. В поясната област (долната част на гърба) се намира Кундалини шакти. Ако разхлабим тези прешлени, така че междупрешленните дискове повече да не се
притискат, ние намаляваме натиска върху физическите нерви, което пък се отразява на астралните нерви. Асаните не са само физически упражнения. Цел на всички асани е да намалят тази блокирана енергия. Заедно с пранайама,  бандхи и мудри вие се опитвате да пробудите Кундалини. Когато праната
достигне вСушумна, това състояние се нарича Шунйа или Вакуум. При това се касае не за физически вакуум, а това означава, че не е на лице никакво съзнание за време или пространство.
10. Йоги, чиято Кундалини шакти се е издигнала и който е освободен от всички притегляния на Кармата, достига състоянието Самадхи по естествен път.
Коментарът на Брахмананда: Чрез асаните се завършват всички физически действия и дейностите се ограничават върху прана, сетивните органи. Чрез пратйахара, дхарана, дхйана и сампра джнйата самадхи умствената активност
се прекратява и действията се ограничават само върху Буддхи. Чрез силно развитие на ваирагйа и дълга практика на сампраджнйата - самадхи се прекратяват активностите на Буддхи и Йоги достига своето първоначално непроменливо състояние.
Целта не е нещо да се пресилва; касае се за един естествен процес. Чрез поливането на растения вие накрая ще наберете цветя и плодове. По същияначин чрез редовното упражняване на асани, пранайама, джапа и т.н., което се
увеличава постепенно, Кундалини автоматично се пробужда. Няма бърз или 
лесен метод; всеки индивид трябва да намери свой собствен път за развитие. Всяка река има свое собствено водно ниво. Ако то е твърде високо, реката ще прелее, респ. 
ако то е твърде ниско, реката ще пресъхне, преди да е достигнала океана. По същия начин вие трябва редовно да се упражнявате и да избягвате твърде много ентусиазъм в
началото. Опитайте се да намери те средния път; тогава вие ще достигнете накрая това състояние.
                                               11. Когато праната се изкачи в Сушумна и умът е погълнат в Шунйа (празнота),интелигентният Йоги унищожава Кармата.
Коментарът на Брахмананда: "Празнота" означава Брахман, неповлиян от време, пространство или обстоятелство.
12. Поздрави на вас Амарас (безсмъртни), чрез които е победено времето, в чиято уста пада вселената (подвижна и неподвижна).
Коментарът на Брахмананда: Тук той се обръща към Сиддхас. Сватмарама нарича "Амарас", безсмъртни, тези Йоги, които са победили времето, като са отвели Кундалинишакти в Сушумна. Всички вие сте без смъртни; обаче е необходимо да се постигне това знание, за да не се обвързва човек повече към време, пространство, причина, раждане, смърт и промяна. Това е благодарствената молитва на автора, насочена не към тялото, а към Висшия Аз, сега осъществен.                                                14. Когато умът е доведен в състояние на равновесие (или когато той е съединен с Атман) и когато праната тече в Сушумна, тогава човек постига Амароли, Ваджроли и Сахаджоли.
Коментарът на Брахмананда: Този стих показва, че тези процеси не са буквално физически. Различните мудри и бандхи идват автоматично точно навреме.
15. Как може някой да постигне Джнана, когато неговата прана е жива и умът му не е мъртъв?
Джнана е знанието за Атман (Аза или Бога). Вие не можете да
постигнете божествено осъществяване или себеосъществяване, когато праната не е стигнала в Сушумна. Когато са активни само Ида и Пингала, не е възможно да се достигне това състояние. Да се спрат Ида и Пингала и да се
отведе праната, в Сушумна е смисълът на всяка Йога. Иначе вие притежаватезнание само за тялото и се отъждествявате с него. Това е, което има предвид авторът, като казва "неговата прана е жива". Това състояние се нарича Аджнана (незнание) - то е невежество. "Аз съм тялото" е невежество. "Аз съм
Атман" е знание.
Този, който използува праната и ума, за да изчезне (в абсорбиране), постига Мокша, и никой друг.
Когато праната и апаната се изтеглят от лявата и дясната страна и влязат в Сушумна, умът угасва, което означава, че умът, в обикновен смисъл,  не работи повече. Според Хатха Йога Мокша се достига само от тези, които са способни да практикуват това.
                                                                             16. Когато Йоги е разбулил тайната, т.е. е намерил пътя в Сушумна и евкарал дъха с усилие в нея, тогава той трябва, като седи на "подходящо
място", да задържи праната в Брахмарандхра.
Коментарът на Брахмананда: "Подходящото място" се описва в глава I.
17.Слънцето и луната, така казват, определят деня и нощта. Сушумна, твърдят, че
поглъща времето. Това е тайна.
Коментарът на Брахмананда: Праната тече в Ида (луната) около 1 час и после в
Пингала (слънцето). Такадвачасаправят един ден и една нощ. Обикновеният ден се
състои от две такива времена. Когато праната напуска Ида и Пингала и остава в
Сушумна, тогава няма повече никакво време. Затова, казват, че Сушумна поглъща
времето. Йоги, който предварително знае момента на своята смърт, довежда своята
пранадоБрахмарандхраисепротивопоставянавремето (смъртта).
18. Има 72 000 нади в тази клетка (тялото). Сушумна е средната нади. Тя съдържа Шамбхави Шакти, която притежа ва особеното качество да изпълва Йоги с радост. Другите (Ида, Пингала и т.н.) не са от голяма полза. Останалите са без стойност.
19. Онзи, който е майстор в задържането на дъха, и чийто огън в стомаха е запален, трябва да пробуди Кундалини и да я отведе в Сушумна .
20. Когато праната достигне в Сушумна, следва от самосебе си
състоянието Маномани. Другите пътища са само безполезни усилия от страна на Йоги.                                                                 21. Този, който спира (задържа) дъха, задържа също и умствената активност. Този,
който е постигнал контрола над своя ум, има също и контрол над дъха.
22. Читта или умът се активизира чрез две неща: праната и васаните (кармично
сродни); умрелиеднотоот тях, умира също и другото.
23. Там, където е погълнат умът, праната се задържа, и там, където се задържа
праната, умът сепоглъща.
24. Между ума и праната съществува тясна връзка, както между мляко и вода.
Владее ли се едното, владее се също и другото. Където и (в която и чакра) да се задържи праната, там е съсредоточен също и умът. Там, където е съсредоточен умът, се задържа също и праната.
25. Ако едното се задържа, също и другото се задържа. Ако едното действува, другото прави същото. Ако те не са спрени, индрийте (сетивата) продължават
съответната си дейност. Ако умът и праната се спрат, настъпва освободеното състояние.
26. Природата на ума е като живака, непостоянен, респ. променлив. Ако те се вържат т.е. ако се задържат здраво - какво на тази земя е по-невъзможно от
това?
27. 0, Парвати! Живакът - с помощта на билки обърнат в твърда форма - и праната - доведена до спокойно състояние чрез кумбхака - разрушава всички страдания. Разрушавайки се сами така а/ те стават причина болни хора да
живеят дълго и б/ дават възможност човек да се вдигне във въздуха.
Коментарът на Брахмананда: а/ живакът, чрез определен процес, се прави безвреден. По същия начин се постъпва с праната, когато тя се погълне чрез речака и кумбхака в Брахмарандхра. б/ Ако живакът се сгъсти (чрез
определен процес) във формата на хапче, това се нарича гаханаугутика. И като се вземе то в устата [да не се приема буквално това], човек може да се издигне във въздуха. По същия начин праната, когато се доведе до точката между
веждите, дава възможност човек да се вдигне във въздуха. ГОРАКША ШАТАКА казва: "Между веждите се появява кръгла точка, черна като топче от смола. Това е Вайумайа и нейното господствуващо божество е Ишвара.
Задържането на праната в тази чакра заедно с ума за два часа дава на Йоги силата да се издигне във въздуха".
28. Ако умът е устойчив, праната също е устойчива. Следователно здравината на спермата е тази, която осигурява сила и поддържа тялото силно и здраво.                                     29. Умът е господарят на индрийте (органите на сетивата).
Праната е господарят на ума. Лайа (или поглъщането) е господар на праната и тази Лайа е зависима от Нада (вътрешните звуци).
30. Когато умът е оттеглен, това се нарича Мокша, въпреки че това се оспорва. Когата праната и манас (умът) са погълнати, се чувствува неописуема радост.
31. Йоги, който е прекратил своето вдишване и издишване, чийто сетива са бездейни респ. нечувствителни, чиято умствена активност е спряна и чийто емоции са спокойни,ще има успех в Лайа Йога.
32. Когато няма вече умствена и физическа активност, настъпва неописуемото състояние на Лайа. Това може да се изживее само от един Йоги.
33. Когато Друстхи (умствено възприятие) се оттегли, Лайа премахва Авидйа (невежество) - което контролира 5-те елемента и 10-те индрии - и също и Видйа (знание) - което е Джнанашакти на живите същества - преминава в
състояниетоЛайа в Брахман.
34. Хората казват: "Лайа, Лайа". Но какво е изобщо състоянието Лайа?
Лайа е състоянието, в което при медитацията, върху един обект човек забравя сетивните обекти и васаните (желанията) не се появяват отново, а са напълно
успокоени.
35. Ведите, шастрите и пураните са като обикновени проститутки (всеки може да ги притежава). Но Шамбхави мудра може да се сравни със заслужаваща уважение жена, до която могат малцина да се приближат, понеже
тя е строго пазена.
36. Шамбхави мудра се състои в това, да се съсредоточи ума вътрешно (върху някоя чакра между муладхара и брахмарандхра) и очите да се насочат към
външен обект, без да примигват. (Когато умът е погълнат в наблюдавания обект, тогава очите не примигват). Тази мудра се държи в тайна във Ведите и шастрите.
37. Действително се касае за Шамбхави мудра, когато умът и дъхът на Йоги са погълнати в един външен обект и когато очите му, които привидно наблюдават външни неща, са неподвижни. Когато се постигне това състояние
с помощта на Гуру, Йоги осъществява блестящото състояние Шамбху, което е по-висше отШунйашунйа (празнота и все пак не празнота). Коментарът на Брахмананда: Човек трябва да се концентрира върху Анахата чакра и да мисли за личен бог или Брахман "Това си Ти", което е истинският смисъл на двете изречения: "Това си Ти" (Тат Твам Аси) и "Аз Съм Брахман"
(Ахам Брах масми). То (Брахман) е отвъд празнотата, защото - погълнато в наблюдавания обект - то става с природата на Сат. То е също отвъд непразнотата, защото дори и това състояние спира по-късно.
38. Шамбхави и Кхечари мудра - въпреки че те явно се различават в положението на очите и посоката на концентрация - са едно в своя резултат. И
двете водят до състоянието на блаженство, на абсолютното съзнание, предизвккано чрез ума погълнат в Атман, който е празнота.
Коментарът на Брахмананда: То се обозначава като празнота, тъй, като не се повлиява от време, място, респ. обстоятелство.
То няма нищо като самото себе си и не се различава по нищо от самото себе си. Състоянията на двете мудри са мнимо различни, понеже в Шамбхави мудра очите са насочени към външен обект. Местата са различни,  тъй като в Шамбхави мудра вниманието е насочено върху Анахата чакра, а в
Кхечари мудра концентрацията почива между веждите.
39. Гледай с очи към светлината, като малко повдигнеш веждите. Заеми положението наШамбхави мудра. Това води до Унмани Авастха.
40. Някои се объркват от примамливите обещания на шастрите и тантрите, някои от ведическите карми, а други чрез логика. Но никой от тях не знае за стойността на Унмани Авастха, която дава възможност на човек да прекоси
океана на съще ствуването.
41.С полузатворени, фиксирани върху върха на носа очи, с устойчив ум и със слънцето и луната доведени до състояние на равновесие (като праната от Ида и Пингала се насочва в Сушумна), Йоги достига състоянието, в което изживява
истината във формата на блестяща светлина (джйоти), която е източникът на всички неща и която е върховният обект, който трябва да се достигне. Какво още по-висше от това би могло да се очаква?
Коментарът на Брахмананда: Васиштха казва: "Когато очите се насочат към върха на носа или на около 12 пръста отдалечени от него се появява ясен небосвод (акаша) и колебанията на праната изчезват.
42. Не обожавайте линга, докато траят денят и нощта. Той трябва да се обожава винаги, когато се изгубват (прекратяват) деня и ноща. Коментарът на Брахмананда: "Линга" тук означава Атман. Ден е, когато праната протича през Пингала, а нощ е, когато тя протича през Ида. Върху Атман не трябва да се медитира, докато праната протича още през една от тях.
Трябва да се спре потока прана през Ида респ. Пингала и да се отведе в Сушумна, когато човек мисли за Атман.
43. Когато праната протича безпрепятствено през дясната и лявата нади към средата на двете вежди (Сушумна), Кхечари мудра става съвършена. Няма
съмнение в това.
44. Ако Пранавайу, който поражда Шунйа (Сушумна нади), и който се намира между Ида и Пингала, бъде погълнат, Кхечари мудра става устойчива в Сушумна. Няма съмнение - това е правилният метод.
Коментарът на Брахмананда: "Поглъщане" на дъха значи, че праната се държи здраво вСушумна.
45. Още веднъж, между Ида и Пингала съществува неподдържано (нираламба)  натрупване от Акаша чакри. Мудрата, в която се практикува, еКхечари мудра.
46. Кхечари мудра, в която потокът нектар тече надолу от Луната, е обичана много от бог Шива. Сушумна, която по величие не може да се сравни с нищо, е най-добрата от надите. Тя трябва да се затвори, като езика се притисне нагоре
срещу мекото небце.
47. Ако Сушумна се затвори преди това отвън чрез спиране на праната, това води до усъвършенствана Кхечари мудра. Чрез често практикуване на тази мудра следва Укмани (Турийа) Авастха от самосебе си.
Коментарът на Брахмананда: Ако Сушумна не се затвори отвън по време на практикуването, това води до състояние на невежество; в следствие на това също и Кхечари мудра не може да се изпълни съвършено.
48. Между веждите се намира седалището на Шива, където умът се поглъща.  Това е познато като Турийа - състояние на съзнанието. Упражняващият тази мудра не изживява смъртта повече.
49. Кхечари мудра трябва да се практикува дотогава, докато човек изпадне в Йога-сън (самадхи). Този, който е изпаднал в този сън, няма страх пред смъртта.                                             50. След като умът е "освободен" (като е отдалечен от всеки обект на представа), (човек) не трябва за нищо да мисли. Тогава човек остава сигурно като гърне, изпълнено отвътре и отвън с Акаша.
51. Когато дъхът е прекратен отвън, дъхът вътре в тялото също се абсорбира. В това няма никакво съмнение. След това праната с ума става устойчива в
Брахмарандхра.
52. Чрез практикуването на това задържане на праната в Сушумна нощем и денем - с течение на времето праната отслабва и умът следва сам същия ход.
53. Човек трябва да напълни тялото от главата до краката с потока нектар (течащ от луната). Тогава той бива надарен с превъзходно тяло, голяма сила и
смелост.
54. Като се постави ума в Шакти (Кундалини) и Шакти в ума (посредством медитация), човек ги съединява, и възбуждайки Шакти, той насочва погледа с Антахкарана върху ума и постига върховното състояние, целта наДхйана.
Коментарът на Брахмананда: Смисълът изглежда е този: като се вземат Праната и ума в Сушумна и като се размишлява върху Кундалини (Шакти), умът иКундалини се абсорбират едно в друго. Да се гледа към манас с антахкарана означава размишление върху буддхи с манас.
55. Постави Атман в средата на Акаша и Акаша в средата на Атман И като притисне всичко във формата на Акаша, човек не трябва да мисли за нищо друго.
Коментарът на Брахмананда: Акаша означава Брахман, с който човек трябва да съедини своя Атман, като непрекъснато мисли, че самият той е Брахман, и тогава изостави всички мисли, с обективна и субективна природа.                                56. Йоги (в Самадхи) е празен отвътре и отвън като гърне в Акаша. Той е сравним също и с гърне в океана, пълно отвътре и отвън.
Коментарът на Брахмананда: Той е празен отвътре и отвън, тъй като Антахкарана е станала безчувствена спрямо самата себе си и спрямо заобикалящата природа. Той е пълен, тъй като е станал Брахман отвътре и отвън.                                                                                                                                                               Записано през XVII век от древни източници от Йоги Сватмарама .коментар от СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА
                                                                                                               

2 коментара:

  1. ВИЕ ДА НЕ СТЕ ИНКАРНАЦИЯ НА СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване