Последователи

събота, 13 юни 2015 г.

Динозаврите са изчезнали след последния голям потоп,...10 983 пр.н.е. / Фосили на динозаври / Радиогенното датиране

ПОТОПЪТ
изложението е основано на разработките на James Nienhuis


На първо място трябва да се занимаем с времето. Кои събития кога са се случили и преди колко време. Знаем всичко, което се е случило като факти, само че подредбата на събитията е онова, което ни дава ясната представа... това осигурява смисловите връзки. Историята в момента представлява една купчина от нахвърляна информация без никакви смислови връзки... тоест хаос, незнание и тъмнина, в която се ориентираме слепешката.


Знаем, че преди нас е имало динозаври - това, слава богу, е неоспорим факт, защото ако имаше дори малко съмнение, НИКОЙ НЯМАШЕ ДА ПОВЯРВА НА НЕЩО ТАКОВА.

Официалното становище на науката е, че динозаврите са отмрели преди 65 милиона години (65 000 000). За сравнение, египетските фараонски династии се простират 4000 години назад във времето преди Христа. Преди тях е имало, да кажем, Вавилон, Шумер и други неща. Нека е общо 10 000 години, плюс две прави 12 000 години човешка история.
Становището на науката е, че ние съществуваме като умни от 12 000 години, съотнесено към времето, преди което динозаврите са изчезнали - 65 000 000. Давате ли си сметка каква абсурдна дупка е това?


Камъните от Ика са артефакти, намерени в областта на Перу. Те представляват гравирани андезитни (андезитът е вид скала) полирани камъчета, на които са изобразени динозаври.




Тези камъчета са много - малко повече от 11 000 открити парчета. Учените казват, че ако не са номер и ако са автентични, това би означавало, че човешкият вид е поне на 405 милиона години. Това е 405 000 000... отнесено към 12 000 години. Защото би означавало, че е имало свидетели на динозаврите. Но някои камъчета не изобразяват просто свидетели. Някои камъчета изобразяват как човек е изяждан от динозавър... а други - как човек язди динозавър (тук слагам само малоразмерните картинки из нета, за да е по-прегледно).









Дали обаче това наистина се е случило преди 405 милиона години, и динозаврите са спрели да съществуват преди 65 милиона години?

В "Историята на Британските Крале" (History of The British Kings) се разказва на древен Уелски език, че крал Мардивус (Mardivus), който управлявал около година 330 преди Христа, е бил погълнат от едро рептилоидно чудовище. В тази история се казва, че чудовището "глътнало Мордивус цял, както голяма риба гълта по-малка риба". В този исторически извор животното било наречено белуа (belua).

Но това звучи твърде отдавна. По-нов доклад - в хроника от Берийс в Съфолк (Buries in Suffolk), Англия, от 1405 година пише следното:
Близо до град Берийс, близо до Съдбъри, в последно време се е появил, за голямо съжаление на провинцията, дракон, с обширно тяло, със закачулена глава, зъби като трион, и опашка простираща се на огромна дължина. След като убил овчаря на едно стадо, той изял много овце. След като стрелците не са успели да го убият, поради дебелата му кожа, хрониката продължава (в сегашно историческо време): ...за да бъде унищожен, всички провинциални жители на околността са привикани. Когато драконът вижда, че отново ще бъде засипан със стрели, той побягва към заблатено езеро, където се скрива между тръстиката и повече не е видян.


В архивите на Британското правителство се пази доклад от 1793та година, в който се казва следното:
В края на ноември и началото на декември, много от провинциалните граждани забелязали... дракони, появяващи се на север и стремително летящи на изток, от което заключили, и заключенията им бяха верни, че... идва буреносно време.

Близо 100 градски управи в средновековна Англия са докладвали динозаври от същестувването на своята административна история.



Аполоний от Тиана (Apollonius of Tyana), римски пътешественик и историк, живял горе-долу преди 2000 години, разказва, че цялата територия на Индия е опасана с огромни дракони, обитаващи блата и планини.
Римският историк Плиний Стари казва, че в Индия слоновете са в постоянна война с драконите, и описва техните битки.

Марко Поло, при завръщането си от Азия, докладва за семейства, които отглеждали дракони, за да бъдат впрягани в императорските колесници или за да бъдат ползвани органите им за медицински цели.

Херодот, живял през 400та година преди Христа, казва, че летящи дракони кръстосват небесата над Арабия.

Сиукските американски индианци разказват как две момчета видели светкавица да удря голям летящ гущер, който паднал мъртъв на земята, и фотографирали този гущер. Това интересно съвпада с легендите за Thinder Birds (Гръмотевичните птици) от различни континенти и вярването на средновековните британци, че мигриращи дракони предвижда буреносно време.

Два американски каубоя от Аризона убили голямо летящо влечуго през 1890та (Вестник "Надгробен надпис" - The Tombstone Epitaph). Влечугото имало алигаторска глава, дълга два метра и половина, пълна със зъби.

ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ОТКРИТИЕ ВСЕ ОЩЕ Е ИГНОРИРАНО!

                                                                                                      
https://youtu.be/o1gM-jVuJmg                                                                                        

Tази изумителна история започнала през юли 1944 година. Валдемар Джулсруд (Waldemar Julsrud) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро - малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. В едно ранно утро, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Джулсруд бил германец, заселил се в Мексико в края на XIX-ти век.


Археологията била негова страст и още през 1923 година, заедно с отец Мартинес, извършвал разкопки край Чупикауро, в близост до Ел Торо. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Джулсруд, съзнавайки, че не е професионален археолог, наел местен селянин, обещавайки му по едно песо за всеки неповреден керамичен или издялан от камък предмет. По този начин принудил наетият пеон да бъде много внимателен при разкопките, стараейки се да не ги повреди. Така било поставено начло на прочутата колекция на Джулсруд, впоследствие попълнена от сина му Валдемар Карлос Джулсруд, а след това - и от внука му Карлос II. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти), разделени в три категории:
Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън;
Другата група била съставена от каменни скулптури;
Третата - от керамика.

Колекцията - Реакции
Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури - всяка една е уникална(!). Размерите варират от десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. Освен това, в колекцията има и музикални инструменти, маски и предмети от обсидиан и нефрит. След смърттъа на Валдемар Джулсруд-старши, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси - монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират - в това число и крилати динозаври-дракони. Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!). Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения - от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни.


В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи - американска камила, кон от ледниковия период, гигантски маймуни от плейстоцена и др. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения не само опровергавали теорията за линейно-еволюционния произход на видовете, но влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл.



През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в "Los Angeles Times" репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: "Това не може да бъде, защото не може да съществува никога". Нещо повече, през 1952 г. от колекцията се заинтерсувал ученият Чарлз Дипесо и той пристигнал в Акамбаро. Пред Джулсруд изказал възхищение от откритието и даже пожелал да закупи отделни образци за музея на "Amerind Foundation", където работел. Но след като се върнал в САЩ, публикувал няколко статии, в които заявявал недвусмислено, че колекцията е фалшификат. Веднага след това обаче, професор Рамон Ривера от факултета по история на Висшата школа в Акамбаро, след едномесечни проучвания, констатирал, че през последните сто години в този район не е имало керамично производство в подобни мащаби. Нещо повече - част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички доводи, приведени от Дипесо, били лесно оборими от гледна точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана.

http://www.tribak2007.com/mystery/akambaro.htm
Доказателства за автентичност
Чак в 1955 година от колекцията се заинтересувал младият учен Чарлз Хепгуд. По това време той бил професор по история и антропология в университета Ню-Хемпшир. Когато пристигнал в Акамбаро, се договорил с местния шериф, майор Алтимерино и получил разрешението му да разкопае пода в една от стаите на жилището му. На дълбочина около 2 метра, открил 43 статуетки, аналогични по стил на тези в колекцията на Джулсруд. Тъй като било добре известо, че домът на шерифа бил построен през 1930 година, находката на Хепгуд отхвърляла автоматично всякакви твърдения, че колекцията е изготвена по времето на Джулсруд. През 1968 година Хепгуд изпратил за анализ няколко образци в лабораторията за изотопни изследвания в Ню-Джърси. Ето резултата от тези изследвания:
I-3842: 3590 +/- 100 години (1640 +/- 100 г. пр.Хр.)
I-4015: 6480 +/- 170 години (4530 +/- 170 г. пр.Хр.)
I-4031: 3060 +/- 120 години (1100 +/- 120 г. пр.Хр.)


През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им - 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи - антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. През 1999 година те посетили Акамбаро пет пъти. При тези посещения, направили около 20000 снимки на образци от колекцията. Благодарение публикацията на снимките и активната им дейност, местните власти били принудени да открият специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял обектите, които е изобразил, остава загадка.
                                                                                                                                                                             
     
   



                                                                                                               Сега сме все пак 2015-та година. Дали днес динозаврите са най-сетне измрели? Има ли все още места, където се срещат?        

     
                                                                                                                                                                                                           Мбуелю-Мбуелю-Мбуелю е същество, подобно на динозавър, описано от шепа свидетели от две съседни села в отдалечените гори на Конго (демократична република в централна Африка). Според описанията това е голямо същество с дъски, които растат от гърба му. Съществото се чувства удобно както на сухо, така и във водата (подобно на хипопотам) и е тревопасно.

По горната снимка е каменна гравюра върху древен храм в Камбоджа.





Мухуру е същество, за което говорят местните жители на Кения. Според описанията им то е грамадно влечуго, тежко бронирано и с опашка като бухалка.

Емела-Нтоунка е същество, което местните пигмеи в централна Африка описват като голямо същество с рога, което е полу-водно, полу-сухоземно, като хипопотама. Възможно е това е да непознат вид носорог. Работата е там обаче, че местните пигмеи не са глупаци - те знаят много повече за видовете в заобикалящата ги среда от който и да е бял човек. Те ЗНАЯТ кога са видели носорог и "СЪЩЕСТВО".

Буруньор е същество, описвано от туземците на Австралия. Нека не забравяме, че човешки крак все още, в 21ви век, не е стъпвал в централните области на Австралийския континент. Техните разкази специално са уникални, защото за свидетелствата им има и доказателства. В месните пещери има рисунки на тиранозавъро-подобни същества, и също така са намирали трипръсти следи в областта около тези пещери. НЕ ВКАМЕНЕЛИ следи.
Според описанията това е гущероподобно същество, дълго между 7 и 8 метра, оставящо двукраки, трипръсти следи. Най-пресните доклади за това същество към Австралийското правителство датират от 1950та.

Всеки може да потърси например за разказа на Рекс и Хедър Гилрой (Rex and Heather Gilroy).

Всеки може да потърси в нето информация за всички тези същества, както и за Конгамато и много, МНОГО други.

Но за масовия човек динозаврите са отживелица и нещо, което не съществува на тази планета от 65 000 000 години. Всъщност, колко от планетата е изследвана в нашия модерен 21ви век?

Модерният човек активно обикаля 55% от сушата на планетата, и живее в много по-малък процент от зоната, която обитава, по-малко от половината. Това оставя 45% от планетата където ни е НЕ СТЪПВАМЕ. Това са 45% от планетата, където всеки може свободно да се засели, без никога да ни среща. Никога.

Ние живеем в пустини. Ние обитаваме територии, които са предимно полета, степи, равнини. В които няма нищо, в които има минимален брой растителни и животински видове. Колкото по-пустинен е районът, който обитаваме, толкова по-добре върви цивилизацията ни.

Обратното важи за оставащите 45%. Там има ВСИЧКО. Там има непроходимо, невъобразимо разнообразие от растителни видове, които растат на всеки квадратен сантиметър. И буквално гъмжи от животински видове.


Причината, поради която се сблъскваме с динозаври, бигфут и саскуоч, извънземни и непознати животни е, че намаляме обитаемия им ареал. Преди около 500 години за нас е имало 45% пустини и 55% място за всички тях. Поради това, че обезлесяваме планетата като обезумели, в момента има 55% пустош на планетата, където се намираме ние, и 45% място за обитание за всички останали тук. Поради това срещите и контактите с други видове и раси се случват предимно в райони, които подлежат на обезлесяване или в отдалечени индустриални зони за добив на дървесина, руди или други ресурси, дълбоко в изобилието (където на нас не ни е мястото).

Динозаврите не са изчезвали. Те все още съществуват сред нас - просто ние сме станали твърде многобройни. И това с онези 65 милиона години е една грамадна глупост.
Някои обаче ще споменат за датирането на фосилите.

Може би малко от вас знаят, че органичната материя изчезва напълно и не оставя следи. Ако аз умра на полето, след няколко седмици от мен няма да има нищо, ще има само кости. Само след няколко години няма да има и кости! Ще изчезна без следа, и освен ако за мен няма някакъв вековечен надпис на върха на някоя скалиста планина, или ако не оцелеят няколко човека, които да ме споменават в приказките си, никой няма да знае, че някога е имало "форум". Ще изчезна без следа, и без доказателства, които да навеждат на мисълта, че ме е имало. Защото костите се разграждат.

Не сте ли чували, че костите се разграждат? Ако това не беше така, сега щяхме да сме затрупани с костите на всяка една гадна твар, която някога е съществувала - нямаше да можеш да си намериш пръст за саксията вкъщи, всичко щеше да е само кости.

Някой чувал ли е от къде произлиза маята за хляб? Термофилните бактерии?
През Втората Световна война е имало много трупове по бойните полета. В случай, че Германия не бъде победена, Руснаците изолирали определена линия бактерии, които се развивали върху костите на жертвите на войната по бойните полета - термофилните дрожди. Ако Германия не паднела, Русия щяла да разпространи тези дрожди, за да срине нацистите с вълна от епидемии и нелечими болести.

След като Хитлерова Германия паднала обаче, това биологично оръжие останало неизползвано. Някои умни глави забелязали, че термофилните дрожди били много издръжливи и при изсушаване можели да останат живи много дни. Това им дало идеята, че от тях може да се изолира нещо полезно и след серия от хибридизации с други бактерии направили маята за хляб. Първоначално тя била в армейския арсенал - като част от продоволствията в раниците на редниците, които да използват за изхранването на войските на самия фронт.

По-късно, поради успеха на тази бактериална линия, термофилните дрожди навлезли и в индустрията. Тогава хлябът започва да става вреден - няма нищо общо с това, че е бял или черен. Работата е там, че маята за хляб е изолирана от трупни бактерии, които по принцип разграждат минералите в костите на мършата.

Как тогава са останали фосили на динозаври? И то през всичките тези "65 милиона години"?

За да може да има фосил - кокалеста, органична вкаменелост - животното трябва да е умряло вБЛАТО. И не какво да е блато. Животното трябва да е умряло в доста кално блато, и да е умряло по такъв начин, че някакси трупът му да се озове зарит в ГЛИНА.

/Знаете ли какво ползвали в миналото бабите вместо хладилници? Глинени делви. На дъното слагали вар, над нея - слама, над нея - още вар, и в нея подреждали колкото яйца можели, и ги заливали с вар. Над това нещо слагали още един слой натъпкана слама, и запечатвали глинената делва. Това запазвало яйцата с години пресни/

Любопитно е, че рядко се открива самостоятелен фосил. Обикновено се откриват фосилни находища - много видове динозаври, умрели на едно място. Затова обикновено е проблем кои кости на кой вид принадлежат. Често има смешни версии, като например, че няколко хищника от различни видове натръшкали цяло стадо тревопасни, след което минал друт хищник и натръшкал и останалите живи, и предните различни хищници, и затова всички са умрели на това място в странни пози.
Въобще... има идеални обяснения за всичко.

Единственото странно нещо остават динозаврите, които са открити вертикално, с опашката нагоре. По този начин преминавайки през няколко многомилионни земни слоя. Понеже не е ясно как точно един динозавър може да умре така, че трупът му да присъства във всички земни слоеве в рамките на няколко стотици милиона години, и понеже е ясно, че той трябва да е умрял само в един от тези слоеве, за сега дилемата се състои в това в кой от всичките е умрял. Някои приемат, че е по-правилно да е умрял в земния пласт, в който се намира главата, докато други предпочитат да е умрял в средния - който горе-долу да разполовява дължината му.

Съвсем друг е въпросът с дървесните вкаменелости. Няма никакво място за съмнение, че възрастта на дървото е в онзи геодезичен слой, в който са корените. А животът на това вкаменело дърво е бил, да кажем, 300 милиона години.

От друга страна... ако разполагаме с един планетарен Потоп като историческо събитие... нещата изглеждат по съвсем различен начин.
Прииждащата вода ще помете всичко по пътя си. Растения и дървета, животински видове - всичко. Всичко живо ще бяга от водата, колкото може, но когато бъде застигнато, то ще бъде пометено. Може да бъде влачено със стотици километри от калната стихия.
В зависимост от мястото на извиране на водата, тя ще става все по-кална, гъста и тежка, колкото по-дълъг път изминава. Цялата органична маса, която въргаля в себе си, рано или късно ще стигне до някакъв особен релеф, до някаква дупка, или промяна на наклона.
Там тази маса от всичко удавено, изкоренено и завлачено, ще се утаи и ще се нагнете в една голяма топка, циментирана да ферментира под тонове кал, тиня и глина за да се превърне във фосилен басейн.
/точно върху каквото се приземи и копа Кюриосити на Марс/

Ако някой не е виждал потоп, може да гледа сборния материал от цунамито през 2004та и да си представи това в няколко десеки пъти мащаб, и навсякъде по планетата (не само при бреговете, защото водата е извирала от всякакви места).                    
Представете си това на планетарен мащаб. Представете си го, случващо се в един и същи интервал от време, на всички места по планетата. Опитайте се да си представите всички тези съдби... и всички тези кончини... На хора, динозаври, животни, растения...

И нито едно извънземно.

Всеки, който е чел Библията, има някаква представа долу-горе кога е бил Потопа. Откъде обаче идва тази малоумна безумица за "65 милиона години", и "405 милиона години" и "стотици милиони години"?

От идиотското датиране. И точно сега ще се задълбочим в тези методи.
                                                                                                                                                                                                                                                  

Както стана ясно, земните геодезични пластове не се образуват за милиони години. Това няка как да стане, защото костите ще се разпаднат на елементи след години - въобще няма да чакат калта около тях да се вкаменява милиони години. Доказателствата против това твърдение са наистина много, и няма да се задълбочавам в тях сега - всеки може да се поинтересува сам.Ще спомена, само като пример, един от интересните случаи, в които във вкаменели динозавърски яйца е открит съвсем непокътнат протеин.
Друг такъв пример идва от "Държавния Монтански университет", в щата Монтана, САЩ. Те открили червени кръвни телца в кост, принадлежаща на тиранозавър. Направили серия тестове, за да докажат, че това не са червени кръвни телца, и всички тестове, доказали, че това са именно червени кръвни телца.

65 милиона години ли? Или горе-долу вчера?

Поредният любопитен факт е, че според настоящия темп на корозия на скалите (под влияние на водата), който науката дава, континентите ще бъдат корозирани и изядени до морското равнище само след 15 милиона години.

Как по дяволите континентите, които познаваме, може да съществуват на планетата от стотици милиони години? Да, преди е имало Пангея, но Пангея се е разделила на същите тези части, които са били на повърхността тогава, и са на повърхността сега, само че в различен ред върху глобуса. Как е възможно това с настоящата степен на корозия, ако това се е случвало в рамките на стотици милиони години?

Всъщност... грешка... науката твърди, че възрастта на Земята е 5 МИЛИАРДА (пет милиарда) години.

Очевидно има нещо много много сбъркано. И грешката е именно в настоящите методи на датиране.
Въпросът, че има толкова много тъпаци, които не могат да си дадат сметка за тази грешка, е друга тема... и дали наистина има толкова много тъпаци, или вместо това има няколко умника, също е друга тема.

Радиогенното датиране на скалите измерва количеството радиация в тях в момента на тяхното формиране, и количеството радиация в момента на тяхното изследване. Други имена са "калийно-аргонно" датиране (potassium-argon) или "уранно-оловно" датиране (uranium-lead). Тоест - мери се съдържанието на радиоактивния материал в скалата, съотнесено към съдържанието на стабилния материал в скалата, за да се каже от колко време този материал преминава в стабилен (радиактивният уран с времето става на стабилно олово например). И това ще да е възрастта на самата скала.

Научното име на въглеродното датиране е РАДИОВЪГЛЕРОДНО ДАТИРАНЕ.
Първо: никой от тъпаците не си дава сметка, че не може да се каже колко олово първоначално е участвало във формирането на скалата. Ако оловото, присъстващо в началото, е било дори малко количество, разминаването в калкулациите а грандиозно, защото те считат, че в началото не е имало никакво олово - всичкото олово представлява стабилизирал се уран.

Второ: никой от тъпаците не се сеща, че степента на стабилизиране на радиоактивните вещества отдавна може да се увеличава и намаля в обикновена лаборатория и това е известно на науката. Те считат, че сега измерваните степени на радиоактивно стареене са били така абсолютно винаги, и никога не се е случвало нещо в природата, което да ги забави или забърза (иначе те съдят за въртенето на полюсите по ориентирането на залежите от магнетит в геодезичните слоеве и много добре знаят, че условията в геодезията се сменят твърде често и това личи навсякъде). Грешката в калкулациите в следствие на това недоглеждане, както се вижда, е в пропорционален геометричен размер.

Трето: всяка скала е водо-промукаема. Известен факт е, че ако водата е съвсем леко киселинна, тя отнася радиоактивния материал от скалите, защото тези материали имат предпочитание към водата. Радиогенното датиране НЕ отчита водното влияние нито на подпочвените води, нито на попиващата дъждовна вода - нищо. Ако само няколко десетки години водата преминава през даден геодезичен слой (а няма такъв, през който тя да не преминава) разминаването се уголемява с милиони години.


Примери?

Връх Св.Елена във Вашингтон изригва през 1980та. Купол от лава се надигнал и изстинал по време на тази случка. Радиогенните датировчици гордо обявили, че възрастта на този магмен купол е... един милион години.

В Хаваи има поток от изстинала лава и е местна забележителност. В историята на местните се помни, че това е било формирано при изригване преди 200 години (вулканът там е активен и наскоро направи още такива пътеки, може да се намери в ютуб). Радиогенното датиране обаче оценява тази пътека на възраст един и половина милиона години.

И много други примери.




Всеки разумен интересуващ се би трябвало да бяга надалече, веднага щом чуе "въглеродно датиране" или каквото и да е друго датиране (всичките са радиогенни). Когато чуете за миниатюрни златни винтчета и чукове, намерени в Урал, и датирани на еди колко си милиона години... когато чуете за метални плочи и записи на еди какво си, датирани на еди колко си милиона години... просто.... Бягайте надалече. Багйате надалече, отправете проклятие към медията или автора и се погрижете останалия свят да разбере за този лъже-информатор.
След това просто влезте по уфологичните форуми за мистика и прочие и се опитайте да обясните на масата профани вътре (чудесно място за това е хнет) че това, от което разбират, е псевдо-конспирации, псевдо-мистика, псевдо-уфология и псевдо-езотерика (да, дори и това).


А какво датиране е било използвано преди радиогенното? Бил е използван "здрав" разум.

Например пирамидите. Отишли двама чичаци да изследват и да се опитат да датират пирамидите в Египет. Не могли, естествено, защото имали нужда от референтна точка. Затова почнали да копаят наоколо.
Изкопали скелет, и до скелета - вкаменяло огнище. И скелетът и огнището били някакси небрежно разположени, така че това била чудесна референтна точка. Чичаците се върнали откъдето са били (не помня сега, но май-бяха французи) и обявили, че когато тоя скелет е палил огън, пирамидите не ги е имало там. Това означава, че пирамидите са максимум на възрастта на вкаменялото огнище!

Чиста работа!

Разбира се, това в момента е официалната възраст на пирамидите и е приета за стандарта, по който се печатат учебниците по история... кога се учеше за пирамидите там... май преди седми клас. Ако някой иска подробности за този абсурд, може да сърфира за първите двама датировчици на пирамидите (както казах, именно тяхното изследване се пише в учебниците). Аз не мога да се занимавам с такива глупости в момента.


Естествено, в научните среди все пак има някаква свян, и по някое време някакви решават да датират пирамидите радиогенно. И ги датирали радиогенно и казали някаква глупост.
Значи не само, че се опряли на Грешка Първа, Грешка Втора и Грешка Трета (които споменах по-горе), ами сега датират камъните на пирамидите? Камъните на пирамидите? Датират кога е била формирана планината, а не кога тези камъни са били изсечени от нея и подредени в пирамида?
Това, само по себе си, е много типичната Грешка Четири, която се прави при всяко едно датиране на артефакти - датира се сформирането на материала, а не оформянето му в артефакт. ПЛЮС винаги наличните стандартни Грешки Едно, Две и Три, които си вървят с метода. В момента ние не разполагаме с никакви средства, чрез които да разберем онези неща в миналото, които не са оставили доказателства след себе си (например всичко онова, което не е имало късмета да умре под тонове глина, за да стигне до нас). Нямаме начини. Нито можем да кажем на колко години е света, или колко години дадено нещо е съществувало.
Както ще говорим по-долу, нямаме начин да знаем как е изглеждала планетта преди Потопа. Тя е била неузнаваема. Никой от нас не може да я познае, ако има възможността да я види в миналия й вид.

В позицията, в която се намираме в момента, на нас ни е толкова невъзможно да разберем миналото, колкото ни е невъзможно да разберем бъдещето си. Или по-точно обратното - доколкото можем да разберем бъдещето си, точно дотолкова можем да разберем и миналото си.

Плочите, върху които се намира познатата ни суша, не се местят бавно, с милиони години. Те могат да се местят доста бързо и спонтанно. Доказателствата за това са също многобройни, но нямам сили да обръщам внимание на всичко. Аз съм все пак само един. Мога само да насоча читателя към два начина - естествен и неестествен. Естественият начин се описва косвено в книгите, сглобени от извадките на изказванията на Шаубергер в съвременни за него научни списания и вестници. Неестественият начин е чрез технология, която нашите създатели (по-скоро отговорниците за настоящия ни вид) имат, и за нея става дума в "Румънския Сфинкс" на Раду Чинамар - Паралелна Реалност преведе и издаде книгата на български.

Читателят може сам да се поинтересува за подземните океани. За океаните, които се намират ПОД тектоничните плочи. Които се намират ПОД познатите ни открити океани.
В земните недра има в пъти повече вода, отколкото на повърхността. Ако тектоничните плочи се разместят така, че да отворят големи пролуки, вътрешното налягане в планетарния геод изкарва голяма част от тази вода на повърхността. Което представлява и случилият се тук Потоп.



Ако сте виждали - например на село - обширна циментова беседка... или широка пътека от цимент или плочки, разцепваща двора на бабите и дядовците ви, сигурно сте забелязали, че след силен пороен дъжд, върху тези чисти места има кални вади. РЕЛЕФНИ кални вади.

Когато тези кални вади изсъхнат на слънцето, преди старците ви да се организират да люснат една вода, тези вади вече са купчини от суха пръст.

Релефни, набраздени купчини от суха пръст.




Едната снимка е на сушата, където водата се е оттеглила. Другата снимка е на морсоко дъно, където водата все още се движи.

Никоя от познатите ни планини не е съществувала преди Потопа. Нито една. Има единствено съмнения за две-три планински вериги, че са по-стари от Потопа, но нищо сигурно за сега.
Всички те са се появили като наноси на грандиозната кал и отиващата си вода, след като планетата се е успокоила - като при това са зазидали много морски същества в себе си, много раковини и черупки и всичко възможно, животни и растения от всички области на планетата могат да се открият зазидани по върховете на всички планини на Земята.

Всички каньони на планетата са създадени от внезапно отприщила се вода, която е оглозгала сушата в познатите форми. Специално в случая с каньоните обаче (и с някои други видове образувания на сушата) не се е случило по време на Потопа, а по време на Ледниковата епоха веднага след него.

Измамата природен газ и нефт в услуга на псевдоисториците
                                                                                                                                                                                                                            

Природният газ е на 100 млн. години. Той бил резултат от разлагането на останки от праисторически растения и животни, умрели преди милиони години. Времето и налягането ги превръщат в гориво, което днес използваме!    

                                                                                                                                       Вкаменелости от животни и растения не са необходими за суров нефт и природен газ.Основната причина, поради която нефтените гиганти не искат никой да знае е, че "най-непродуктивните" нефтени полета (например о-в Дерик в Луизиана) се оказва, че мистериозно се изпълват отново след затварянето им и спирането на експлоатацията им. Това е поради факта, че голяма част от нефта не е с биотичен, а с абиотичен произход. Кората на планетата произвежда милиарди нови галони суров петрол годишно и по този начин запълва изпомпените полета почти във всички случаи. Ето защо Саудитска Арабия току-що удвои изчислените количества за нейните резерви за следващите 10 години. Кладенците продължават да се пълнят отново благодарение на планетарните механизми. Нефтът с биотичен произход е отхвърлена теория. Никога не е имало достатъчно биомаса в който и да е праисторически период, за да се получи количеството петрол, което сме употребили до момента на планетатата.
Газови полети на природен газ в Русия 

 Измамите в науката се използват за създаване на несъществуваща история. 

Схемите по горе : Хиперборея и залежите от газови полета на природен газ в Русия.

Газовите находища били на места, където е имало цивилизация при разлагане на маса органична материя!

Приро́дный газ — смесь газов, образовавшихся в недрах Земли
при анаэробном разложении органических веществ, газ относится к группе осадочных горных пород!

                           
От полезния ИНФРА-червен към вредния УЛТА-виолетов!Това е електромагнетизъм,...научи радиестезия!                                                                                                                        
 http://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.com/2010/12/blog-post.html 

www.viewzone.com/abioticoilx.html                                                                                                                                                                               В най-простата си форма, теорията е, че въглерода присъстващ в магмата под земната кора реагира с водород, за да се образува метан, както и поредица от други главно алкални въглеводороди. Реакциите са по-сложни от това, с няколко междинни етапи. Конкретни минерални камъни като гранит и други силиконови основава камъни действат като катализатори, които ускоряват реакцията, без всъщност да се променят,но участват или са използвани в процеса.

Експериментите са показали, че при екстремни условия на топлина и налягане, е възможно да конвертирате железен оксид, калциев карбонат и вода в метан, с въглеводороди, съдържащи до 10 въглеродни атома се произвежда от руски учени през миналия век и е потвърдено в последните експерименти в САЩ. Липсата на големи количества свободен газообразен кислород в магмата пречи на въглеводороди от изгаряне и следователно формиране на по-ниско енергийно състояние молекула въглероден двуокис. Условията, намиращи се в земната мантия лесно ще бъдат достатъчни за тези малки въглеводородни вериги да полимеризират в дълги вериги молекули, намиращи се в суровия петрол. Псевдоучените са ни казали, че петролът е ограничен ресурс, който се е образувал преди милиони години от разлагащото растителност и биомаса на изчезнали видове растения и животни. С около 1- трилиона барела петрол вече извлечена от дълбоки кладенци, тъй като търговското пробиване започва около 1870 г. и мнозина прогнозират, че ние сме почти на средата на оставащия петрол на планетата. Привържениците на така наречената "абиотичен масло" твърдят, че доказателството се съдържа във факта, че много затворени кладенци, които преди това са били сухи на масло, са изобилни отново след много години, те твърдят, че допълващото масло се произвежда от природен сили в земната мантия. Съобщените в ScienceDaily,че изследователи от Кралския технологичен институт (KTH) в Стокхолм са успели да докажат, че вкаменелости от растения и животни не са необходими за добив на суров нефт и природен газ, за ​​да се генерира. Констатациите са революционни, тъй като това означава, от една страна, че ще бъде много по-лесно да се намерят тези източници на енергия, а от друга страна, че те могат да се намери по целия свят?

"С помощта на нашите изследвания, ние дори можем да покажем, където петролът може да бъде намерен в Швеция", казва Владимир Kutcherov, професор в отдела на енергийните технологии в KTH.

Заедно с два изследователски екипа, Владимир Kutcherov е симулирал процес с участието на налягане и топлина, която се среща естествено във вътрешните слоеве на земята, процес, който генерира въглеводород, основният компонент на петрол и природен газ.

Според Владимир Kutcherov, констатациите са ясен знак, че доставките на петрол не е на път да приключи, за което изследователи и експерти в тази област отдавна са се страхували. "Няма съмнение, че нашето изследване доказва, че суров нефт и природен газ се генерират без участието на вкаменелости. Всички видове скала могат да служат като резервоари на петрола", казва Владимир Kutcherov, който добавя, че това е вярно и за площи, които все още не са проучени за тези енергийни източници.

Но откритието има повече ползи. Степента на точност при намирането на петрол се увеличава драстично - от 20 до 70 процента от времето. Тъй като добива на нефт и природен газ е много скъп процес, картината на разходите ще бъде коренно променен за петролни компании, както и в края, вероятно за потребителите, както добре.

"Икономиите ще бъдат в много милиарди", казва Владимир Kutcherov.

За да се определи къде е полезно да се сондира за природен газ и петрол, Владимир Kutcherov е използвал си изследвания, за да се стигне до нов метод. Тя включва разделяне на земното кълбо в ситно мрежеста решетка. Решетката съответства на фисури, така наречените "миграционни канали", чрез нея слоеве под повърхността на земята. Където тези пукнатини се срещат, той е подходящ за пробиване.

Според Владимир Kutcherov, тези научни открития са изключително важни, не на последно място като 61 процента от потреблението на енергия в света произтича от суров нефт и природен газ.

Следващата стъпка в тази изследователска работа ще включва повече експерименти, но преди всичко усъвършенстване на метода, ще направи по-лесно да се намери там, където е подходящо да се сондира за нефт и природен газ.
                                                                                                                                                                ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОТОПА/ Какво всъщност е станало след Потопа                                                                                                                                                                                                                                            
  
            

Газовете на динозаврите затоплили Земята!!!...до това води илюминатския контрол над псевдонауката....                                                                                       
Стар виновник за глобалното затопляне откриха британските учени. Изобличените калпазани са огромни по размери, но не го правят нарочно, а съвсем естествено – това са динозаврите. Техните отходни газове съдържали метан, който би могъл да е отговорен за затоплянето на Земята преди 150 милиона години, предаде Би Би Си.

Учените от Ливърпул и Лондон успели да изчислят, че гигантските влечуги са отделяли около 520 милиона тона метан в атмосферата за една година. Цифрата е получена сред сравнение с газовете, отделяни от днешните крави.

Тя надвишава днешните нива на отделяне на вредни парникови емисии – общо 500 милиона тона годишно. Днес тревопасните животни също имат значителен „принос“ за нивата на метан в атмосферата. Само кравите отделят между 50 и 100 милиона тона вредни емисии.

Метанът има свойството да поглъща инфрачервените лъчи от Слънцето и да ги задържа в земната атмосфера.

Така завроподите, най-големите видове динозаври, може да са предопределили покачването на градусите. Те са огромни тревопасни видове (като Брантозавъра), които са съществували през Мезозойската ера. Счита се, че тогава температурата на Земята е била с около 10 градуса по Целзий по-висока.

За включения в проекта д-р Дейвид Уилкинсън по-интересни са микроорганизмите, живели в динозаврите. Именно те са отговорни за отделянето на метана, който пък предизвиква т.нар. парников ефект.


Пуйки и кокшки наследници на Динозаври/ Раптилско ДНК


              

http://fakti.bg/technozone/38322-gazovete-na-dinozavrite-zatoplili-zemata                                                            

1 коментар:

  1. Много подробен анализ.
    Ако се анализира реалноста по отношение на всички науки е такова положението, но друга информация няма.
    Очевидно не знаем къде и кога се намираме. По важното е как и защо сме тук. Поканени ли сме или натрапници. Историята с мистериозните Божиите творения не пасва на нито една версия или теория.

    ОтговорИзтриване