неделя, 25 януари 2015 г.

СМЯНА НА ФОРМАТА



По целия свят има истории за сменящи формата си богове, богини и полубогове. В Африка се разказва, че О’Номо някой ден ще се върне на Земята, за да създаде нов световен ред с предшествениците на човеците, а после ще възвърне истинската си форма и ще управлява от водата. Историята на
основаването на Камбоджа е много подобна. Женската Нагини излязла от водата, сменила формата си и създала нова страна.

За полубоговете, произлезли от бог (извънземно) и смъртен (човек), се казва, че имат среден интелект и/или физическа сила. Като химическите екстракти от есенен минзухар, генетичните екстракти от „боговете” водят до удвояване на интелигентността у хората, превръщайки ги в герои сред останалите хора.

Обяснението за способностите за смяна на формата е атавизмът. Атавизмът, повторното появяване на стара ДНК след промеждутък от много поколения, е малка част от процеса. По-малка част може да бъде открита на субатомно ниво. Смята се, че основните градивни частици на материята са атомите.

Според западния възглед за физическия свят, протоните, неутроните и електроните са основните компоненти, изграждащи атома.
Електроните обикалят с висока скорост около ядрото и по този начин образуват „обвивката” на атома. Смята се, че всичко това се държи цялостно от електромагнитната сила. Онова, което отличава един атом от друг, е броят на електроните и протоните.

Има 105 основни елемента, които се различават по цвят, текстура и тегло, тъй като имат различен брой електрони и протони. Материята представлява просто кондензирана енергия, като промяна на атомната енергия чрез прибавяне или изваждане на частици ще доведе до промяна на физическата субстанция, която създава този атом.

Материята е много по-малко солидна и далеч по-ефимерна, отколкото изглежда. Атомите са съставени почти изцяло от „празно” пространство. Едно от най-важните неща, които трябва да се запомнят, е че смяната на формата е движение.

„Положително” и „отрицателно”, „ин” и „ян”, нули и единици – с тези принципи може да се промени, създаде и унищожи всичко. Генетичният код на „универсалното дърво”, приложим към разчитането на записите, произхождащи от ядрената ДНК или прокариотната ДНК, има един иницииращ кодон и три прекратяващи кодона, които да започнат и да спрат синтеза на протеини. Чрез термините на основите на РНК, иницииращият кодон е AUG (кодове за метионин (MET). „Стоповете” са UGA, UAA и UAG. Генетичният код на митохондриите има три иницииращи кодона - AUG, AUA и AUU. Четирите
стоп сигнала в кода на митохондриите са AGA, AGG, UAA и UAG. Следователно, в кода на митохондриите има само 60 възможни кодона. В митохондриите кодонът UGA сега закодира задействащ момент (TRP), вместо сигнал „стоп”. Кодът на митохондриите е симетричен спрямо закодираните
аминокиселини.Тъй като е по-симетричен от универсалния код, кодът на митохондриите би трябвало да е по-
древен. Изследователите са заключили, че силно „консервативните” гени на протеините са съществували
горе-долу по същото време, когато първите клетки са се „появили” на Земята. Гените на ядрото са както
консервативни, така и иновативни: консервативни, защото са запазили в банката си данни всеки един интрон, а иновативни, защото могат (и ще го направят) някой ден да открият приложение на интроните, които биха могли да послужат като превключвател за задействане на неочаквани гени
(извънземно/животинска материя).

Този превключвател е човешкото съзнание, работещо с епифизната жлеза. От гледна точка на филогенезата епифизната жлеза при хората е модифицирано око. При други форми на живот като амфибиите и влечугите, най-вече гущера Sceloporus occidentalis, епифизата присъства като теменно или
трето око на върха на челото. При други форми на живот, като бозайниците, епифизата ембрионално се е изтеглила в главата, превръщайки се от физическо трето око в светлинен преобразувател, който преобразува светлината в хормонални сигнали, които могат действително да променят формата и
функцията на физическото тяло.                                                                                                                                                                 Епифизните секреции мелатонин и сератонин действат като хормонални ключове, отключващи 
портата към несъзнателния ум. За мелатонина е известно, че инициира сънищата, задействайки locus coerulus. Locus coeruleus е черен, тъй като съдържа големи количества меланин, същият химикал, който
създава цвета на кожата и който в този случай се открива в самата структура на мозъка. Нещо повече, locus coerulus е дванадесетият и най-висш във веригата от дванадесет пигментирани мозъчни ядра, коитосе откриват в мозъчния ствол. Това са т.нар. субстанции негра (черни), и свързаните с тях ядро brachialis pigmentosus и ядро paranigralis. Останалите девет ядра са или част от невромеланиновия колон или
съседни на невромеланиновия колон. Те са: locus coeruleus, nucleus intracapularis sucerleus, nervi trigeini,
mesencephasius, pontis cenralis oratis, tegmenti pedennculoponticus, parabrachialis, medialis dorsomotor и retro
ambigualis. Името locus coeruleus означава буквално „черна точка”. Locus е латинска дума, като stlocus
locum означава точка или точица. Coeruleus произхожда от санскритската дума caeruleus yamas, което
означава „черен”.
Д-р Клемент, чийто литературен псевдоним е Хилтън Хотема, е писал за епифизната жлеза и предмета на метафизиката. В един от трудовете си той е писал подробно за епифизната жлеза, водейки регистър на откритията си. Той е написал, че вибрационната честота на епифизата е толкова висока, че не
може да се измери с виброскоп. Г-н Хотема предполага, че епифизата вибрира с милиарди оборота в
секунда. Комбинирайки доклада на д-р Хотема със съобщения на очевидци на смяна на формата от автори
като Фредрик Кай и Малидома П. Сам, човек би счел, че епифизната жлеза работи на ниво четвърто
измерение (или по-високо), като не само достига света на сънищата/духовния свят, но на практика разбива
холографския образ, който виждаме в третото измерение. Чрез добре трениран съзнателен ум епифизната
жлеза може да вибрира в цялото ни тяло с милиарди оборота в секунда, задържана цяла от електромагнитното поле на тялото, като по този начин получи достъп до ДНК на тотема/отпадъчната ДНК. И така, къде се намира тази тотемна или извънземна ДНК? И знаели ли са туземците за нейната
сила? За да отговорим на последния въпрос, отговорът може би се крие в резбарското изкуство. Пилонът
на тотема е резбован с картини на предците на хората в центъра близо до основата, а тотемното същество
се изобразява в горната част на пилона, в зоната на главата. Пилонът на тотема е като човешки гръбнак, а
горната му част е като глава или мозък.
Отговорът на първия въпрос може да бъде открит в един чисто научен източник – Книгата по анатомия на д-р Грей, класическото издание за колекционери. В тази книга читателят ще открие някои много странни отклонения при „картографирането” на човешкото тяло. Например, изследване на  церебро-гръбначна течност и говорене за влечуги и епифизното око на гущера. Следва частичен цитат от
раздел „Нервна система” от Анатомията на д-р Грей:
„Церебро-гръбначната течност изпълва субарахноидното пространство. Тя е бистра, прозрачна
течност с леко солен вкус и слабо алкална реакция. Според Ласейн тя се състои от 98.5 части вода, като
останалите 1.5 процента са твърда материя, животинска и соли. Тя варира в количество, като е най-
изобилна при възрастните хора, и бързо се репродуцира.” Последното твърдение идеално съвпада с
историята, написана от Малидома П. Сам за смяната на формата на баба му. Втората част от цитата идва
от раздел „Среден мозък”: „Структура: Епифизната жлеза се състои от множество фоликули, обгърнати от
епител и свързани помежду си чрез израстъци от свързваща тъкан. Фоликулите съдържат прозрачна гъста
течност и известно количество песъчлива материя, наречена acervulus cerebri, съставена от фосфати на
магнезия и амоняка, заедно с малко животинска материя. Тези втвърдявания са почти постоянни в
съществуването си и присъстват през всички периоди от живота. Намират се по повърхността на тялото на
епифизната жлеза и понякога по стъбълцата й... Морфологично епифизната жлеза се счита за хомолог на
структурата, определила епифизното око на гущерите. При тези влечуги церебралната епифиза е прикрепена чрез удължено стъбло и се проектира през теменния отвор. Върховата му точка се намира точно под епидермиса и при микроскопски оглед присъства рудиментарно под формата на структури, подобни на онези, които се откриват в очната ябълка.”
Други неща, които трябва да се изследват, засягащи смяната на формата: муцин (вид протеин –б.пр.), мукопротеин, вагусен нерв, гама-аминобутирична киселина, индоламин, целомическа течност, хексосамин, хепарин и електрическите системи на мозъка и сърцето. Изследвайте областта около
епифизната жлеза – голямата церебрална вена. Продължете с изследване на средния мозък и сърцето, както следва – от висшия към низшия коликулус, до малкия мозък. От малкия мозък до
пирамидалната/гръбначно мозъчна зона до гръбнака. Достигнали гръбнака, изследвайте внимателно
симпатичния ствол.
Магията на електрическата система на сърцето се крие във фундаменталния стремеж на природата
към балансирано движение. С това твърдение, да погледнем как хората разбират работата на сърцето.
Класическият възглед гласи нещо такова: „Мозъкът и нервната система контролират подсъзнателно
ударите на сърцето.” Сега сравнете класическия възглед с изследванията на биохимика от
Калифорнийския университет Айзък Харари. Г-н Харари смлял сърдечния мускул на мишки и добавил
ензим, който да разгради протеина, свързващ клетките. Поставил клетките в хранителна среда и след
няколко часа някои от клетките започнали да туптят. Клетките започнали да се делят и скоро вече гъмжало
от тях. При докосването си една в друга водещите клетки придавали ритъма си на нетуптящите клетки, а
когато една биеща клетка се докосвала до друга такава, двете синхронизирали ритъма си, приемайки най-
бързия ритъм (вибрация/движение). Стабилно пулсирайки в унисон, сърдечните клетки се смесили в
солидна тъкан – (нека миниатюрните сърдечни клетки бъдат урок за дисфункциониращите семейства,
които са били смлени и разделени. Можете да ги съградите отново).
Точно както сърдечните клетки били разделени и са се събрали отново, по същия начин тренираният сменящ формата си може да „смели” своята клетъчна структура и ритмично да реструктурира тялото си. И накрая, новакът трябва да изучава ТОПОЛОГИЯ, а именно – групи от морфизми, Теорема на
Кейли, свързаност на пътеките, сфери и групи от матрици. Геометрията, ключът към Вселената...                                                                                                                                                        ЗАКЛЮЧЕНИЕ
“...има основания да се смята, че човек не възприема ближния си като представител на същия вид..., за него различният език, обичаи и други критерии, възприемани по-скоро с
ума, отколкото с инстинктите, определят кой е със същата специфика и кой – не, като за всяка малко по-различна група се смята, че не са от същото човечество..., ... точно защото
му липсва инстинктивна екипировка, а също така му липсва преживяването на идентичност за своя вид и възприема непознатия като принадлежащ към друг вид. С други
думи, именно човечността на човека го прави толкова безчовечен.”
— ЕРИХ ФРОМ
Астробиологията, екзобиологията, изучаването на живота, който може да съществува на други
планети, биха били много трудни за усвояване от група интелигентни същества от Земята. Да, ако някой
допусне, че там има интелигентен живот, той все още става обект на присмех. Част от арогантнит коментари на някои хора звучат така: „Ако там има интелигентен живот с по-висша степен на знания, защо не идват да ни кажат „здрасти”?” Фактът, че са интелигентни, е причината да не оповестяват широко присъствието си. Човешки същества като Майкъл Брадли (Наследството на ледниковия човек) и Ерих
Фром могат да видят нетърпимостта на хората едни към други, поради което едно високо развито същество с достатъчно разум би разбрало, че все още не е безопасно да влиза в контакт с тях. В рамките на здравия разум на всяко същество е фактът, че щом група същества, живеещи на една малка планета като Земята, не могат да се обединят под единно световно правителство, тогава как ще търгуват и контактуват с
група същества, управляващи големи звездни системи? Как може хората да уважават и да бъдат честни
към същества с четири пръста и тъмнозелена кожа, а да мразят своя ближен с пет пръста и тъмнокафява кожа? Целият живот е целенасочен и няма важни и по-важни от другите. Доказано е, че растенията и животните имат самосъзнание и чувства – както емоционални, така и под формата на физически усещания.
Гледайки в по-голям мащаб – мащаба на Вселената – по-голямо зло ли е да убиеш човек, вместо нага или номо? В окултните/ню ейдж групи все още има малка група хора, които виждат света като „добър” или „лош”, като противостояние между черното и бялото. Това са хората, които обикновено смятат, че оръжията убиват хората, като следващите редове са за тях.
Има две форми на злото – отрицателна и положителна. Отрицателната е принципът на съпротивата, блокирането на изявата на доброто. Ефектът от съпротивата е отрицателният ефект на отрицателното зло. Положителният му аспект е принципът на разрушението. Принципът на унищожението е за премахване на старите морфогенетични мисловни форми, за да се осъществи процесът на еволюция. С други думи, да се изтрие кода на старата триизмерна холограма, за да не задушават новоразвиващите се кодове на живота. Положителното зло си има и отрицателна страна, в чистия хаос, неформираната материя. Това е всичко, което е неприродно, намира се в небалансирана хармония, не е в
ритъм. Положителният ефект на положителното зло представлява демоничните същности, символизиращи
всички зли представи на човека, които не са компенсирани с излишък на добро и хармонични мисли в
други членове на същото морфогенетично поле или групова душа.
И така, с обяснението какво представлява злото с неговите добри и лоши прояви, човек трябва не само да гледа крайния резултат от едно действие или самото действие – когато се занимава с човешки същества, трябва да се гледа намерението, нагласата на ума и нагласата на ума на груповата душа.
Наблюдавайки рептилоидните форми на живот на Земята (или от космоса) и гледайки човечеството, неговото поведение, може да се зададе въпросът кой се подчинява на космическия закон или на екологичната верига? От рептилоидните извънземни и човечеството в кой от двата аспекта на злото ще
бъдете поставени вие или те? Или, както всичко в природата, включително звезда, избухваща в свръхнова, всички се подчиняват на природния закон на ентропията.                                                                                                                                       РЕПТИЛОИДНИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ Книга на Мемес                         

Няма коментари:

Публикуване на коментар