Последователи

събота, 27 декември 2014 г.

БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА

Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана във Ведите.Тези послания са създадени в далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.


За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години. Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил е загубил не 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.


Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни - тракийския намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ.Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь (веди) – знание, познанието думата е изконно наша.


По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути-слушам, чувам. Интересното в случая е това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава ишлавана-славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.


Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на богАгни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь(агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!


Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означавареч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.


Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.


Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.


Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.



http://www.ancient.eu/uploads/images/1278.jpg


Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.



http://www.svabhinava.org/ImagesPeople/Dionysus.jpg


Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински именаМерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.


Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.


В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е...клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри...



бойни брадви от кавказки тип (по Асколд Иванчик)





бойна брадва представена като клин





боец с бойната брадва сагарис


В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.


Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, чеарийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre– чест, почест, уважение.


И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрияса тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия, вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.


Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.


Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.


Названието ария-арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш-бял, тохар. арки-бял и разбира се нашата дума ярък-светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък. Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк-ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.







С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра-господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.


Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.


Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша-селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската думависа означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ-село, селище.


Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.


Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.Варна се обяснява със стблг. варъ-горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий).


Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.


Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin.VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.


“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.
“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.


Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни ибрисари -Plin. VI-55.В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.




Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).


Нека обобщим накратко:


1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.


2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.


3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.


4. На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.


5. Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.


На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.


Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините - The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.


http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/hindu/ascetic/castes.html


Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сутиозначава истина и се обяснява със стблг. суть-истина.



изображение на ритуала сати в Индия, обърнете внимание на прическите на някои мъже


Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.


В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай-великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.


След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.





http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b8/Indo-Iranian_origins.png





керамика, оръжия и сечива типични за културата Андроново





тракийски брадви и копия от същия тип като тези от Андроново





тракийска керамика с орнаменти като тези от Андроново



тракийска керамика с форма като тази на керамиката от Андроново


Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.


Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.


Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.
Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.




Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!


Използвана литература и пояснения:


1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press,London, 1999
3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;
5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;
7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;


8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams' 'Sanskrit-English Dictionary')
http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html


*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.


 от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK

Няма коментари:

Публикуване на коментар